Р Е Ш Е Н И Е
№
107
гр. Пловдив, 20.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р., като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 265 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 39 от Закона за
държавните помощи /ЗДП/.
Образувано е по жалба на „Секюрити Сървис“ ЕООД/в
ликвидация/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,р-н „Централен“,ул.“***“№13 срещу Акт за установяване на публично държавно
вземане/АУПДВ/ № РД05-6/20.12.2019 год. ,издаден от министъра на земеделието, храните и горите ,с който
на дружеството е определено подлежащо на възстановяване публично държавно
вземане в размер на 2 490 337 лева и лихва в размер на
1 218 382,69, общо 3 708 719,69 лева.
Поддържат се доводи за незаконосъобразност на акта
като издаден при неспазване на установената форма, при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон –
отменителни основания по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.
Твърди се,че в настоящия случай административният
орган не е изследвал факти и обстоятелства от значение за започване на
производството и издаването на АУПДВ, нещо повече, административният орган не е
изследвал наличието на субект „предприятие", кумулативното наличие на
обстоятелствата обуславящи „държавната помощ"; наличието на критериите за
„съвместимост", наличието на условията за „de minimis", изтекли
давностни срокове, поради което същите обстоятелства не са обсъдени, не са
доказани и за тях не са събрани доказателства от административния орган.Поддържа
се,че горното представлява нарушение на принципа на служебното начало по чл.9
от АПК.Твърди се още,че оспореният административен акт не е мотивиран и
простото позоваване на Решението на ЕК ,в което никъде не се споменава дружеството-жалбоподател,не е
равнозначно на излагане на мотиви от органа.Възразява се и против оценката ,въз
основа на която се е стигнало до определяне на държавната помощ и съответно
издаване на процесния АУПДВ.По така поддържаните в жалбата доводи, се иска отмяна
на оспорения акт и присъждане на сторените в производството разноски.Представя
писмена защита.
Ответникът – Министър на земеделието,храните и горите,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Доводите за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения акт са
подробно развити в депозирани по делото писмени бележки. Поддържа се,че оспореният АУПДВ е
законосъобразен акт, който цели да възстанови нарушаването на европейското
право и конкуренцията на общия пазар, чрез събиране на сумата на помощта.Претендира
се заплащане на разноски по представен списък.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат
неблагоприятно негови права и законни интереси, и в преклузивния срок по чл.149
ал.1 АПК/видно от известие за доставяне актът е съобщен на 13.01.2020г.,а
жалбата е подадена в АдмС-Пловдив на 27.01.2020г./, поради което е допустима.
От фактическа страна се установява следното,като
следва да се подчертае,че спор по фактите не е налице между страните.
С Договор за замяна на недвижим имот № 50/23.01.2009
г./л.62 и сл./, сключен между „Секюрити Сървис" ЕООД и Държавна агенция по
горите, дружеството е получило в собственост поземлен имот 67800.45.473 в
землището на гр. Созопол, общ. Созопол, област Бургас по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-60/04.10.2007 г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с адрес:
местност „Св. АГ.", попадащ в отдел 427, подотдел „и" и отдел 428,
подотдел „а", с площ 60,001 дка (шестдесет декара и един квадратен метър).
Видно от договора е,че е заменен един горски имот
частна държавна собственост, с площ 60 001 дка, находящ се в землището на
гр.Созопол, общ. Бургас, местност Света АГ., срещу 18 имота, два от които с
обща площ 72 900дка, в землището на с.Борима, общ. Троян и 16 имота с обща площ
443 054 дка, в землищата на няколко села в общ.Чупрене, гр. Белоградчик,
собственост на жалбоподателя.
В договора е посочена стойността /административната
стойност/за замяна на имота,находящ се в държавен горски фонд и тя е 885 574,32 лева ,съгласно
удостоверение за оценка №133/02.08.2008г.,издадено
от Регионална комисия по оценка при Регионална дирекция по
горите-гр.Бургас.Стойността на имотите ,собственост на „Секюрити Сървис"
ЕООД ,е 948 531 лева съгласно удостоверения за оценки на всеки един от
заменените имота.
Съгласно договора замяната е извършена без парично
уравняване на заменените имоти,като всички разноски са вменени и са за сметка на „Секюрити Сървис" ЕООД.
Така извършената сделка попада в периода, обхванат от
Решение на Европейската Комисия )/наричано по-надолу в настоящото решение- Р на
ЕК /C(2014) 6207 final от 5.09.2014г., относно схема за помощ № SA.26212
(2011/C) (ex 2011/NN — ex CP 176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex 2011/NN — ex CP
176/B/08 /, приведена в действие от Република България при замените на горска
земя. Същото е издадено на основание чл. 108, пар. 2, първа алинея ДФЕС и в
своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при
сделките за замяна на горска държавна собственост срещу горска земя частна
собственост в периода 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г., е неправомерно
приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, пар. 3 ДФЕС
/Комисията не е била информирана от държавата за плановете й да извърши
посочените сделки/ и несъвместима с вътрешния пазар. Решението на ЕК не е
обжалвано пред Общия съд на ЕС, като отказът за обжалване се основава на
решение на МС от 05.11.2014 г. и е влязло в сила.
Съгласно чл. 14, пар. 1 и пар. 3 от действащия към
влизане в сила на решението на ЕК Регламент (EО) № 659/1999, когато са взети
отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната
държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от
получателя. Без това да накърнява разпореждане на Съда на Европейските общности
,съгласно член 185 от Договора, възстановяването се извършва незабавно и в
съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната
държава членка, при условие, че те позволяват незабавното и ефективно
изпълнение на решението на Комисията.
В решението на ЕК не са индивидуализирани получателите
на помощта и размерът на помощта, която трябва да се възстанови. Поради това в
чл. 6 от същото е разпоредено в срок от 4 месеца от уведомяването за настоящото
решение ,Република България да представи информация за наименованието на
частната страна, т.е. на бенефициера, и причините, поради които тя счита или не
счита тази страна за предприятие; административните и пазарните цени за
частните и държавните горски парцели, които са заменени.
През 2018 г. Изпълнителната агенция по горите е
възложила на „Агролеспроект“ ЕООД ,с едноличен собственик на капитала
Министерство на земеделието, храните и горите/МЗХГ/ да извърши пазарна оценка
на имотите по договора за замяна /оценителски доклад и скици на имотите на л. 81
и сл. от делото/. В доклада замененият държавен имот е оценен на 2 670 892
лева/л.89/,а заменените частни имоти-на
стойност 243 511 лева/л.103/
На основание чл. 26, ал.1 от АПК, с писмо изх. №70-5656/20.11.2019г.
при МЗХГ/л.57-58/, жалбоподателят „Секюрити Сървис" ЕООД " е уведомен
,че се открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане на основание чл. 38, ал. 3 от Закона за държавните помощи
/ЗДП/ и чл. 162, ал. 2, т. 6 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/. В писмото е посочено, че с горецитираното решение на Европейската
комисия е прието, че при извършената замяна, Република България е предоставила
държавна помощ в нарушение на чл. 108, § 3 от Договора, която е несъвместима с
вътрешния пазар.
В предвидения 14-дневен срок за възражения,такива не
са постъпили от дружеството.
Съгласно чл. 33 във вр. с чл. 8 и чл. 10 от ЗДП /ДВ,
бр. 85/24.10.2017 г./, приложим към датата на издаване на оспорения акт, на МЗХГ
като контролиращ орган и администратор на държавна помощ, е предоставена
специална компетентност по отношение на държавните помощи в областта на земеделието,
развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството.
Производството е приключило с издаването на оспорения
АУПДВ № РД05-6/20.12.2019 год. ,издаден от
министъра на земеделието, храните и горите.
В мотивите на акта ,след като е цитиран казания
по-горе договор за замяна ,е посочено
следното:“ С Решение на
Европейската комисия С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за
помощ № SA.26212 (2011/С) и № SA.26217 (2011/С) приведена в действие от
Република България при замените на горска земя (Решението на ЕК) е прието, че
при извършената с Вас замяна, Република България е предоставила държавна помощ
в нарушение на чл. 108, параграф 3 от Договора за функционирането на
Европейския съюз, която е несъвместима с вътрешния пазар и следва да бъде
възстановена.
Държавната помощ, която следва да възстановите е 2 490
337 лв. (два милиона четиристотин и деветдесет хиляди триста тридесет и седем
лева). Същата е определена чрез оценителна експертиза за определяне на
пазарната стойност на поземлените имоти в горски територии, в съответствие с
изискванията на съображение 173 от Решението на ЕК.
Върху тази сума е начислена лихва от датата на
предоставяне на помощта на разположение на бенефициера - 23.01.2009 г. до
19.12.2019 г., която е в размер на .218 382,69 лв. (един милион двеста и
осемнадесет хиляди триста осемдесет и два лева и шестдесет и девет стотинки).
{Лихвения процент се изчислява с
натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 и с Регламент
(ЕО) № 271/2008 съгласно чл. 4, т. 3 и 4 от Решението на ЕК).
Общият размер на задължението е определен на 3 708
719,69 лв. (три милиона седемстотин и осем хиляди седемстотин и деветнадесет
лева и шестдесет и девет стотинки).“
По делото е приобщена административната преписка в
нейната цялост.Във връзка с оспорването на оценката,дадена на процесните
имоти,жалбоподателят е поискал допускане и назначаване на съдебно-оценъчна
експертиза,но впоследствие се е отказал от това си искане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Относно компетентността на органа.
Както вече се посочи с влязло в сила решение на
Европейската комисия (ЕК) С (2014) 6207 final от 05.09.2014 г. относно схема за
помощ № SA.26212 (2011/C) (ex 2011/NN - ex CP176/A/08) и SA.26217 (2011/C) (ex
2011/NN - ex CP176/B/08), е установено, че държавната помощ, отпусната на
предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу
горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 година – 27 януари 2009
година, неправомерно приведена в действие от Република България в нарушение на
чл.108, параграф 3 от Договора, е несъвместима с вътрешния пазар.
Констатираното нарушение е свързано с неизпълнение задължението на Р България
по чл.108, §3 от ДФЕС, като държава – членка да уведоми Европейската комисия,
(неспазване на процедура по нотификация) във връзка с предоставянето на
държавна помощ. Съгласно чл. 4, параграф 1 от решението на ЕК, Република
България възстановява от бенефициерите несъвместимата помощ, предоставена при
сделките за замяна, посочена в член 1. Чрез дерогация от параграф 1, несъвместимата
помощ може да бъде възстановена от бенефициерите чрез отмяна на сделките за
замяна в случаите, когато не са извършени материални промени в засегнатите от
сделката горски земи държавна и частна собственост след датата на тази сделка.
В чл. 6 от решението ЕК е посочила конкретни срокове за изпълнението му.
Съгласно чл. 7 – адресат на решението е държавата – членка – Република
България.
Решение C(2014) 6207 final от 5.09.2014 г. на ЕК, е
издадено на основание чл. 14, във вр. чл. 13 от Регламент (EО) № 659/1999 на
Съвета от 22.03.1999 г., за установяване на подробни правила за прилагането на
член 93 от Договора за ЕО (впоследствие чл. 108 от ДФЕС), в сила, към датата на
издаването на този акт, отменен, считано от 13.10.2015 г. с Регламент (ЕС) 2015/1589
на Съвета от 13.07.2015 г. Или,така посоченото решение на ЕК е предпоставка за
образуването на административното производство от компетентния в Република
България орган, за предприемане на мерките по неговото изпълнение. Съгласно чл.
33, във вр. чл. 8 и чл. 10 от ЗДП ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., приложим към
датата на издаването на оспорения в настоящото производство АУПДВ, специална
компетентност по отношение на държавните помощи, в областта на земеделието,
развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството, на
контролиращ орган и администратор на държавна помощ е предоставена на министъра
на земеделието, храните и горите.
Независимо,че е издаден от компетентен орган,съдът в
настоящия си състав намира,че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
неправилно приложение на материалния закон.Съображенията в тази насока са
следните.
Установи се,че спореният АУПДВ е издаден на основание
чл. 38, ал. 3 от ЗДП, когато с решението на Европейската комисия за
възстановяване на неправомерна и несъвместима държавна помощ или съответно на
неправилно използвана държавна помощ не са индивидуализирани получателите на
помощ и размерът на помощта, която трябва да се възстанови, администраторът на
помощ издава акт за установяване на публично вземане по реда на АПК, като е
длъжен да установи лицата, получатели на помощта, и размера на получената от
всяко лице помощ, като уведоми министъра на финансите за установеното и за
предприетите действия за възстановяване, съобразно сроковете, определени в
решението на Европейската комисия, в случая за замяна на горска земя държавна
собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1.01.2007 г. —
27.01.2009 г., като издаде, законосъобразен ИАА, по отношение на такъв субект,
отговарящ на изискванията за бенефициер, по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС, при
съобразяване на съображения (125)- (128) от решението на ЕК C(2014) 6207 final
от 5.09.2014 г., който въпрос е преюдициален за обосноваване наличието на
държавна помощ, по отношение на конкретен частноправен субект, за относимия
период и съответно, за възникване на задължението за възстановяване.
В конкретния случай, административния орган, който
носи доказателствената тежест съгласно чл. 170, ал. АПК не установи качеството бенефициер на „Секюрити
Сървис“ЕООД по смисъла на чл. 107, § 1
ДФЕС
Съгласно съображение (125) от решението на ЕК C(2014)
6207 final от 5.09.2014 година въпросът дали потенциалните бенефициери на
сделките за замяна са предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от ДФЕС следва да
бъде разгледан предварително. Това е необходимо, тъй като правилата за
държавните помощи се прилагат само когато бенефициерът е предприятие. В
съображение (126) е посочено, че Съдът на ЕС определя понятието „предприятие“
за целите на чл. 107, § 1 от Договора като субект, упражняващ стопанска
дейност, независимо от правния му статут и начина му на финансиране. Съгласно
Съда на ЕС всяка дейност, която се състои от предлагане на стоки и услуги на
даден пазар представлява стопанска дейност. Класификацията на даден субект като
предприятие по този начин винаги е свързана с определена дейност. В тази връзка
в съображение (127) Комисията е отбелязала, че определени бенефициери на
оспорваните сделки за замяна не са извършвали стопанска дейност със заменената
горска земя през разглеждания период и понастоящем не извършват такава и не
могат да се считат за предприятия по смисъла на чл. 107, §1 от Договора. В
съображение (128) е посочено изрично, че в останалата си част решението на ЕК
се отнася само до тези бенефициери на сделките за замяна, които представляват
предприятия по смисъла на цитираната разпоредба от Договора.
От изложеното следва, че качеството „предприятие“ по
смисъла на чл. 107, § 1 от Договора е фактически въпрос, който подлежи на
установяване във всеки конкретен случай при издаването на АУПДВ в хипотезата на
чл. 38, ал 3 ЗДП. В оспорения административен акт не се съдържат каквито и да
било мотиви, въз основа на които „Секюрити Сървис“ ЕООД е определен като
„предприятие“ по смисъла на чл.107, §1 от ДФЕС и „бенефициер“ на държавна
помощ.
В тази връзка в съображение (142) от решението,
Комисията изрично е отбелязала, че понятието „предприятие" в член 107,
параграф 1 от Договора е обективно понятие, така че въпросът дали предприятията
предлагат стоки и услуги на даден пазар и по този начин се конкурират с други
предприятия и участват в търговията в рамките на Съюза, трябва да се определи с
оглед на дейностите, действително извършвани от тези предприятия, а не дали са
спазени определени национални правни формалности. В оспорения АУПДВ липсват
мотиви за такава преценка от страна на административния орган./В тази насока
Решение № 7655 по адм д.№ 2415/2021г.
ВАС,Решение № 11382 по адм д.№ 3436/21 г,ВАС и др./
За да се установи дали съответните дейности са такива
на „предприятие“ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията,
трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията
„икономическа дейност“ се преценява за всяка една от отделните дейности,
извършвани от конкретния субект (решения на СЕС от 24 октомври 2002 г. C-82/01
P, т. 75 и от 1 юли 2008 г., MOTOE, C-49/07, т. 25).В конкретния случай така
преценка от органа липсва.
В светлината на така изложеното,не биха могли да се
възприемат доводите на ответника,че щом „Секюрити Сървис" ЕООД „в
ликвидация" е със статут на търговец по нашето право, който по занятие е извършвал стопанска дейност,
като е предлагало стоки и услуги и участвало до 2017г. в търговията с тях в
рамките на Съюза, това покривало напълно понятието „предприятие"
употребено в член 107, параграф 1 от Договора,поради което и дължи
възстановяване на получената при замяната държавна помощ.
При така изложеното,доводите на жалбоподателя за
незаконосъобразност на оспорения АУПДВ ,поради неустановяване на качеството бенефициер на „Секюрити
Сървис“ЕООД по смисъла на чл. 107, § 1
ДФЕС се явяват основателни.Следва да се отбележи,че Решението на ЕК не обвързва понятието
предприятие със сделки със заменените имоти, но и никъде в постановената
съдебна практика на ЕС не се изисква извършваната икономическа дейност да бъде
свързана единствено и само с пряко използване на помощта.
По отношение на размера на помощта, подлежаща на
възстановяване и начина й на определяне.
Методиката за определяне размера на помощта,е
посочената в съображение (173) от решението на ЕК формула. Прилагането на тази
формула изисква i) определяне на разликата между реалната пазарна цена на
парцела горска земя частна собственост и административната цена на този парцел,
определена в съответствие с предписанията на Наредбата за базисните цени и ii)
определяне на разликата между реалната пазарна цена на парцела държавна
собственост и административната цена за този парцел, определена в съоветствие с
Наредбата за базисните цени. Положителната разлика между стойността ii) и
стойността i) определя първоначалният размер на държавната помощ, получена в
резултат на сделката за замяна. В случая административните цени на горските
земи държавна и частна собственост са посочени в Договор за замяна № 50/23.01.2009
г. и не са спорни по делото.
Спорен е размерът на помощта,подлежаща на
възстановяване.
От съществено значение за размера на държавната помощ
подлежаща на възстановяване е определяне размера на реалните пазарни цени на
заменените имоти. При определянето им следва изцяло да бъде отразена
икономическата стойност на тези земи към момента на замяната (съображение 174).
В съображение (175) Комисията изрично е отбелязала, че българските органи
притежават информация и за пазарните цени на всички парцели, засегнати от
сделки към момента на замяната съгласно електронна таблица, изпратена на 21
януари 2014 г. в становище 2014/032997. В оспорения акт липсват мотиви и по
делото не са налице данни, информацията за пазарните цени, предоставена на ЕС в
посоченото становище да е използвана за определяне размера на помощта съобразно
методиката/формулата посочена по-горе, респективно съображения за причините,
поради които е неприложима.
Административният орган е определил пазарните цени
чрез експертна оценка, извършена от независим оценител, определен по реда на
ЗОП – „Агролеспроект „АД съгласно чл. 37, ал.1, т. 2 от ЗДП. В съображение
(176) е посочено, че този начин на определяне на пазарните цени се използва,
когато българските органи могат да изразят основателни съмнения, че тази
методика не може да бъде приложена или води до сума, която явно не отразява
адекватно сумата, получена от бенефициера. Следва да се посочи, че пазарните
оценки на държавните и частните имоти не са изготвени от независими експерти в
изпълнение изискването на съображение 176 от решението на ЕК. От данните в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на
„Агролеспроект” ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите.
Ответникът е приложил извадки от кореспонденцията си със
служител от дирекция „Конкуренця" при ЕК, от които да се установи, че ЕК е
одобрила оценителя, което противоречи на обективната истина. Ответникът
представя извадка от кореспонденция между МЗХГ и служител на дирекция към ЕК, в
която: не се съдържа одобрение на оценките и/или оценителя „Агролеспроект“ ЕООД
и не са коментирани обстоятелствата по свързаността между избрания изпълнител /
оценител и администратора на помощта, нито наличния конфликт на интереси.Но
дори и да бяха обсъдени между МЗХГ и служителя на ЕК въпросните факти ,обосноваващи
липса на независимост у оценителя,
Европейската Комисия, а още по-малко служител на нейна дирекция имат
правото да указват на Република България и нейните власти, кой да бъде или да
не бъде оценител. Нещо повече, в самото Решение ЕК посочва, че това е в рамките
на самостоятелната дискреция на страната-членка, която следва да осигури оценка
от независим и компетентен оценител.
Съгласно чл.4 от Закона за независимите оценители
(ЗНО) (Д.В., бр.98 / 14.11.2008 год.) „Регистрираните независими оценители при
извършване на оценки спазват Кодекса за професионална етика на независимите
оценители и следните принципи: 1. независимост-необвързаност на регистрирания
оценител, включително чрез неговите съдружници/акционери и персонал, с
възложителя на оценката, с неговите ръководители или свързани с тях лица; 2.
обективност, безпристрастност и недопускане на предубеждение и конфликт на
интереси при извършване на оценката". В случая и двата основни принципа са
нарушени. Нещо повече - изрично в чл.21, ал.1 от ЗНО е регламентирано, че:
„Независимият оценител не може да извършва и подписва оценка, когато: 1. е
свързано лице с възложителя по смисъла на §.1, т.З от Данъчно -осигурителния
процесуален кодекс". Действително в случая (без да е ясна причината за
това) възложител се явява Изпълнителна Агенция по горите, но тя е в структурата
на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), т.е не може да се
разглежда като независим субект. Така титуляр на вземането ще е държавата,
която чрез МЗХГ се явява принципал (едноличен собственик на капитала) на
оценителя. Следователно оценката по административната преписка е извършена и
подписана именно от свързано с възложителя лице, като в допълнение липсват
данни за правилността на процедурата по неговият избор, поради което същата е
опорочена и незаконосъобразна. Нещо повече, в хода на делото се представи доказателство
-удостоверение от Българската камара на независимите оценители, видно от което „Агролеспроект
„ЕООД не притежава качеството независим оценител . Респективно, не е изпълнено
и посоченото в документацията на обществената поръчка условие, кандидатът да
бъде регистриран по закона за независимите оценители /виж. Раздел 3.2.
Технически и професионални способности" към Изисквания и указания за
подготовка на офертата, реда и условията за провеждане на публичното
заседание/.
Ръководителите на екипите, извършили де факто оценките
от 2018 година, послужили за издаването на АУПДВ, а именно В.З.К. и Ж.Т.М. са
изготвили и оценките от 2008, послужили за сключването на Договора за замяна.Или,
налице е
недопустим конфликт на интереси. Видно от представеното по делото
удостоверение, издадено от „Арголеспроект „ЕООД, К. е бил служител на
дружеството и през 2008 година, и именно в това му качество е изготвил оценката,
послужила за сключването на договора за замяна. Респективно не е изпълнено и
условието по обществената поръчка, членовете на екипа да не са участвали в
оценките, изготвяни при замяната.
Не е спазен и основният формален принцип залегнал в
чл.38, ал.10 от Закона за държавните помощи, определящ условието оценката да се
възлага и приема от администратора на помощта. В конкретния случай
администратор на твърдяната помощ е МЗХГ, а възложител на оценката е
Изпълнителна агенция по горите. Въпреки направените доказателствени искания от
страна на жалбоподателя, ответникът не представи доказателство, видно от което същият
да е възложил и/или приел въпросните оценки. Горното е достатъчно основание да
обоснове незаконосъобразност на оспорения АУПДВ.
За пълнота на изложението,съдът ще се спре и на
наведените в жалбата доводи за изтекла погасителна давност.Константна и
непротиворечива е практиката на ВАС по този вид дела,че давността не е
изтекла,позовавайки се на решение на Съда на ЕС по дело С-627/18. Съгласно т. 2
от диспозитива на посоченото решение член 16 параграф 2 от Регламент 2015/1589,
съгласно който подлежащата на въстановяване помощ, включва лихви и принципът на
ефективност, посочен в параграф 3 на същия член, трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат прилагането на национален давностен срок към
възстановяването на помощ, когато този срок е изтекъл още преди приемането на
решението на комисията, с което тази помощ се обявява за неправомерна и се
разпорежда въстановяването й или когато този давностен срок е изтекъл основно
поради закъснението на националните органи при изпълнението на това решение.
Даденото тълкуване е приложимо в настоящия случай, тъй като съгласно решение на
ЕК C(2014) 6207 final от 5.09.2014 година държавната помощ, отпусната на
предприятия при сделките за замяна на горски земи, е приведена в действие от
Република България в нарушение на изискването за предварително уведомяване на
Комисията. В този случай съгласно т. 51 от цитираното решение на Съда на ЕС
получателят не може валидно да се позовава на оправдани правни очаквания
относно правомерността на разглежданата помощ. В същия смисъл е и решение по
дело С-349/17, т.98. Според Съда на ЕС принципът на правната сигурност, който
давностните срокове имат за цел да гарантират, не може да бъде пречка за
възстановяване на обявена за несъвместима с вътрешния пазар помощ (дело
С-627/18, т.60).
В процесния случай решението на ЕК, C(2014) 6207 final
от 5.09.2014 година е издадено в рамките на 10 годишният давностен срок по чл.
15 от приложимия по време Регламент (ЕО) № 659/99, отменен с Регламент №
2015/1589. От доказателствата по делото е установено, че компетентният
национален орган е забавил изпълнението на посоченото решение, като е издал
оспорения АУПДВ по чл. 38, ал. 3 ЗДП на 12.03.2020г. При тези обстоятелства и
предвид цитираната съдебна практика на Съда на ЕС давностният срок, предвиден в
националния закон не следва да се прилага.
Изложеното ,не променя изводът на съдът,че оспореният
АУПДВ е издаден от компетентен ,орган,при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на
материалния закон,поради което следва да бъде отменен.
При този изход на делото и на основание чл.143,ал.1 от АПК,на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски по производството в
размер на 50 лева за заплатена държавна
такса по делото,като доказателства за други сторени разноски няма.
Затова и на основание чл.172 ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, I състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Секюрити Сървис“ ЕООД/в ликвидация/, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,р-н „Централен“,ул.“***“№13 , Акт за
установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № РД05-6/20.12.2019 год.
,издаден от министъра на земеделието,
храните и горите
ОСЪЖДА Министерство на земеделието,храните и горите на РБългария да заплати на „Секюрити Сървис“ ЕООД/в ликвидация/, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Пловдив,р-н „Централен“,ул.“***“№13 разноски по делото в размер на 50 /петдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ