МОТИВИ ПО НОХД № 851/
2017 г. по описа на РС гр. Кюстендил.
КРП
е внесла обвинителен акт е против подсъдимия Р.М.И. – ЕГН – **********, роден
на *** ***, ***, ***, със средно образование, разведен, не работещ, осъждан, с
постоянен адрес *** за извършено престъпление по чл. 339, ал.
1, предл. 2 от НК и по чл. 325 , ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Обвинението
е за това, че на 02.10.2016 година в гр. Кюстендил, в заведение „Иридиум“,
находящо се на ул.“Жданов“ , № 12 е държал огнестрелно оръжие – пистолет
„Застава – М 57“, калибър 7,62 мм. със заличени фабрични номера и боеприпаси за
огнестрелно оръжие – шест броя бойни патрони, калибър 7,62 мм. предназначени за
пистолета „Застава – М 57“ без да има за това надлежно разрешително, каквото се
изисква съгласно чл. 56 , ал.1 във вр. с чл. 50, ал.3 във вр. с ал.2 от Закона
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Както
и обвинение за това ,че на 02.10.2016 година в гр. Кюстендил, в заведение
„Иридиум“ находящо се на ул. „Жданов“ № 12 е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
насочил е пистолет към главата на М.В.Т. ***, което деяние по своето съдържание
се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. с
ал.1 от НК.
Подсъдимият
чрез неговия защитник – адвокат П., не се признава за виновен по предявеното му
обвинение, като чрез процесуалния си представител моли съда да постанови оправдателна присъда.
Представителят
на обвинителната власт моли съда да наложи на подсъдимия наказание, за всяко
едно от извършените престъпления по отделно като при това на основание чл. 23
от НК определи едно общо наказание.
От
събраните по делото и приобщени към доказателствения материал доказателства,
събрани в хода на досъдебното и съдебното производство: Докладна записка;Жалба
от М.Т.; Протокол за доброволно предаване;Обяснение;Сведение; Приемо
продавателен протокол;Обяснение от Р.И.; Протокол за предупреждение на Р.И.;
заповед за задържане;Сведение; Протоколи за разпит на обвиняем; Разпити на
свидетелите по делото; Справка за съдимост; Постановление за извършване на
Балистична експертиза и експертно заключение; съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Р.М.И. – ЕГН – ********** не притежава разрешение за носене, употреба и
съхранение на огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривни вещества.
На
02.10.2016 година в гр. Кюстендил, в заведение „Иридиум“, находящо се на
ул.“Жданов“ , № 12 И. е насочил към главата на свидетеля М.Т. огнестрелно
оръжие – пистолет „Застава – М 57“, калибър 7,62 мм. със заличени фабрични
номера и намиращите се в пълнителя на пистолета боеприпаси за огнестрелно
оръжие – шест броя бойни патрони, калибър 7,62 мм. предназначени за същият
пистолет. Т. успял да избие от ръката на подсъдимия държаното от него оръжие и
боеприпаси. Пистолета паднал на пода в заведението. Поведението на подсъдимия
предизвикало в Т. страх и възмущение.
Последния вдигнал пистолета от пода и по късно го предал на собственика на
заведението – свидетеля А.С.. На сила извел извън заведението и подсъдимия. При
пристигането на свидетеля С. на място на инцидента подсъдимия признал, че
пистолета е негов и поискал да му го върнат. Но след изясняване на случилото се
пистолета бил предаден с протокол за доброволно предаване в служба КОС при
ОД-МВР гр. Кюстендил. Безспорно установено по делото е ,че този пистолет е със
заличени фабрични номера но е годен за произвеждане на изстрели.
Извършвайки
в заведение „Иридиум“ действията описани по-горе подсъдимия е възприет от
намиращите се в заведението клиенти. Тези му действия се характеризират като
непристойни, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – насочил е пистолет към главата на М.В.Т. ***. Предизвикал с това
действие страх и паника при последния но и намиращите се в заведението клиенти,
което деяние по своето съдържание се отличава с изключителна дързост.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство балистична
експертиза е видно, че предоставеният за изследване пистолет е марка „Застава –
М 57“, калибър 7,62 мм. със заличени фабрични номера. Пистолета представлява
модифициран вариант на пистолет ТТ образец 1933 година с увеличена вместимост
на пълнителя. Произвеждан е в СФРЮ/бивша Югославия/ в периода 1961-1990 година.
В пълнителя на пистолета имало шест броя патрони. Пистолета и патроните са били
годни за употреба по предназначение и съгласно чл. 7, ал 1
от ЗОБВВПИ т.е. представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия и
самото оръжие.
По
така описания начин с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият Р.И.
е осъществил престъпния състав на чл. 339, ал.
1, предл. 2,
а именно: на 02.10.2016 година в гр. Кюстендил, в заведение „Иридиум“, находящо
се на ул.“Жданов“ , № 12 е държал огнестрелно оръжие – пистолет „Застава – М
57“, калибър 7,62 мм. със заличени фабрични номера и боеприпаси за огнестрелно
оръжие – шест броя бойни патрони, калибър 7,62 мм. предназначени за пистолета
„Застава – М 57“ без да има за това надлежно разрешително, каквото се изисква
съгласно чл. 56 , ал.1 във вр. с чл. 50, ал.3 във вр. с ал.2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На
същото място и по същото време на 02.10.2016 година в гр. Кюстендил, в
заведение „Иридиум“ находящо се на ул. „Жданов“ № 12 е извършил и непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото – насочил е пистолет към главата на М.В.Т. ***, което деяние по
своето съдържание се отличава с изключителна дързост – престъпление по чл. 325
ал. 2 във вр. с ал.1 от НК.
Съдът
приема за установена горната фактическа обстановка след анализ на събраните и
приобщени доказателства в хода на наказателното производство,
От
разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че именно в заведението
„Иридиум“ подсъдимия на 02.10.2016 година е извадил държания в него
пистолет–„Застава – М 57“, калибър 7,62 мм. със заличени фабрични номера и
боеприпаси за огнестрелно оръжие – шест броя бойни патрони, калибър 7,62 мм.
предназначени за пистолета „Застава – М 57“ без да има за това надлежно
разрешително, каквото се изисква съгласно чл. 56 , ал.1 във вр. с чл. 50, ал.3
във вр. с ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия. Установи се безспорно, че в същото време и на същото
място изваждайки пистолета и насочвайки го към главата на свидетеля Т. подсъдимия
е извършил и непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото –предизвиквайки страх и паника при Т.
и намиращите се в заведението посетители, което деяние по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост . Безспорно установено по делото от приложената
справка от Служба КОС при РУ – гр.Кюстендил, е че подсъдимият Р.И. няма
разрешително за придобиване, носене и съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях.
Свидетелите
Т. и С. в показанията си сочат, направеното признание от страна на подсъдимия,
че пистолета е негов, както и факта ,че последният няколкократно е искал да си
го получи обратно. Същите свидетели дават взаимно допълващи се и
безпротиворечиви показания. Картината на случилото се в заведението се
потвърждава и от останалите свидетели по делото с изключение на свидетеля В.Б..
Последния в последствие осъзнавайки какво прави се отказва от лъжливите си
показания. Затова съдът цени изцяло показанията на свидетелите по делото, които са логични и във
връзка с цялостното развитие на инцидента.
Съдът
при преценка, кои от показанията на свидетелите следва да кредитира, счита, че
не следва да кредитира показанията само на свидетеля В.Б., дадени в хода на
съдебното следствие, след като последният е осъден с влязла в сила присъда
именно за тези показания. Съдебната практика обичайно приема, че показанията,
които са дадени непосредствено след извършване или разкриване на престъплението
са с по – голяма достоверност, защото отговорността и критичността на лицата
към техните процесуални задължения в този момент е по – висока, липсва или е
все още минимално оказваното върху свидетелите влияние от други лица или други
фактори и не на последно място обстоятелствата около деянието, предмет на
разследване тогава са по- ясни и по – точни за свидетелстващите лица, докато с
отминаване на времето нормално избледняват или настъпва объркване във фактите.
В случая следва да се има предвид, като потвърждение на горните мотиви, че след
разпитите на свидетелите в хода на съдебното следствие на практика са потвърдени
показанията дадени в хода на досъдебното производство.
Настоящия
състав намира за напълно логично, че подсъдимият да се е " снабдил "
с въпросното оръжие и боеприпаси, опасявайки се за собственото си здраве и
живот предвид това, за което е осъждан във връзка с дейността му в Република
Италия.
Поради
гореизложеното съдът приема за доказано, че на 02.10.2016 година в гр.
Кюстендил, в заведение „Иридиум“, находящо се на ул.“Жданов“ , № 12 е държал
огнестрелно оръжие – пистолет „Застава – М 57“, калибър 7,62 мм. със заличени
фабрични номера и боеприпаси за огнестрелно оръжие – шест броя бойни патрони,
калибър 7,62 мм. предназначени за пистолета „Застава – М 57“ без да има за това
надлежно разрешително, каквото се изисква съгласно чл. 56 , ал.1 във вр. с чл.
50, ал.3 във вр. с ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия.
Както
и това ,че на 02.10.2016 година в гр. Кюстендил, в заведение „Иридиум“ находящо
се на ул. „Жданов“ № 12 е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – насочил е
пистолет към главата на М.В.Т. ***, което деяние по своето съдържание се
отличава с изключителна дързост.
Изхождайки
от събраните по делото доказателства се налага извод, че към този момент
подсъдимият е осъществял държане върху горепосоченото оръжие и боеприпаси.
Съобразно съдебната практика, държането представлява упражняване на фактическа
власт върху вещ. Тази фактическа власт не изисква обаче непременно вещта да се
държи реално от лицето, т. е. да се намира непременно в ръцете му. Същественото е, че държателят
безапелационно е демонстрирал пред множество свидетели оръжието и боеприпасите,
заплашвайки недвусмислено свидетеля Т. чрез насочване към главата му. Т.Е
подсъдимият не само има съзнанието ,че го държи но го използва за заплаха.
Безспорно доказано е, че от обективна страна процесното огнестрелно оръжие и
боеприпаси са били във владение на подсъдимия, а от субективна страна, същият е
знаел за обстоятелството, че са в негово владение, т. е. двете предпоставки
които следва да са налице, за да се квалифицира деянието, за което е предаден
на съда по настоящото дело, като съставомерно по см. на чл. 339, ал.
1 пр.2 от НК.
Обществената
опасност по този вид престъпления се обуславя от непосредствения обект, а това
са обществени отношения свързани с общоопасни средства, каквито са процесните
огнестрелни оръжия и боеприпаси, засягащи потенциално живота и здравето на
гражданите. В този смисъл и само държането им при хипотезата на конкретната
правна норма представляват престъпление с немалка степен на обществена
опасност, което не следва да се подценява. При уреждане съставомерните признаци
на същата законодателят е отчел действащите в страната и в момента обществени
отношения, необходимостта от по интензивна защита на телесното здраве на
гражданите от увреждане, включително и случайни такива.
Подсъдимият
Р.М.И. е осъществил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал настъпването им.
Извършвайки
и престъплението по чл.325 ал.2 във вр. с ал.1 от НК подсъдимият е действал при
същата обстановка. Съзнавал е обществената опасност на деянието си и е искал
настъпването на обществено опасните последици. Деянието му се отличава с
изключителна дързост след като на публично място в присъствието на множеството
клиенти демонстративно с оръжие в ръка заплашва клиент на заведението.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на
законоустановеност и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно
първият принцип на наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 339, ал.
1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години.
При индивидуализация на наложеното наказание, съдът се съобрази с обществената
опасност на деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението,
степента и формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на Закона.
Съдът
не намира наличие на смекчаващи вината обстоятелства.
Отегчаващи
вината обстоятелства в производството: Обремененото съдебно минало на
подсъдимия е факт със значение на отегчаващо обстоятелство, което конкретно с
оглед изминалия не малък период от време от последното му осъждане (повече от
пет години) обаче не следва да бъде надценяван.
В
обобщение на изнесеното съдът намери, че следва да определи наказанието при
условията на чл. 54 НК,
тъй като не установи нито многобройни, нито изключителни, по смисъла, вложен в
разпоредбата на чл. 55 НК,
смекчаващи обстоятелства, които да определят и най-лекото наказание, предвидено
в закона като несъразмерно тежко. Същевременно съдът не определя за основателна
претенцията на защитата за признаване на подсъдимия за невиновен.
Предвид
тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание в размер на: 2 / две / години и /6/ шест месеца лишаване от свобода,
за извършеното престъпление по чл. 339, ал.1 пр.2 от НК. А за извършеното
престъпление по чл. 325 , ал.2 във вр. с ал.1 от НК да наложи наказание в размер
на 1 година лишаване от свобода.
На
осн. чл. 23, от НК съдът групира така
наложените наказания в едно общо наказание – лишаване от свобода в размер на 2
години и 6 месеца „лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затворническо
заведение при първоначален строг режим.
Веществените
доказателства по делото: пистолет „Застава – М 57“, калибър 7,62 мм. със
заличени фабрични номера и боеприпаси за огнестрелно оръжие – шест броя бойни
патрони, калибър 7,62 мм. предназначени за пистолета „Застава – М 57“ намиращи
се на съхранение в служба „КОС“ при РУ-МВР гр. Кюстендил се отнемат в полза на
държавата.
На
основание чл. 189, ал.
3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените по делото
разноски в размер на 43,85 лева, като осъжда подсъдимия да ги заплати по
сметката на РУ-МВР гр. Кюстендил
Съдът
счита, че така определеното и наложено на подсъдимия наказание ще постигне
целите на наказанието визирани в чл. 36, ал. 1
от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл.
36 от НК.
Причините
за извършване на престъпното деяние се коренят в явното незачитане на моралните
и правни норми на обществото, в ниската правна култура и в желанието на
подсъдимия да притежава огнестрелни оръжия и боеприпаси без да има разрешение
за това и най- вече в подценяване на правилата за държането им и на последиците
от едно такова незаконосъобразно държане.
Предвид
гореизложените си мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: