№ 156
гр. Русе, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Въззивно търговско
дело № 20224501000263 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от А./„М./, ЕИК: *****, чрез юрисконсулт Л.Н.,
срещу Решение № 204 от 21.02.2022г. по гр.д. 1552/2021г. по описа на РРС в
частта, с която съдът е отхвърлил иска на жалбоподателя срещу К. Б. Д. да
признае за установено, че дължи сумата до размер от 1772,70 лв. – щети по
лизинговия актив, нанесени по време на ползването му, както и в частта, с
която е осъдил жалбоподателя да заплати сумата от 1500 лв., представляваща
стойността на монтирана нова газова уредба в лизингов автомобил.
В жалбата са наведени доводи за частична недопустимост,
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят поддържа, че районният съд не е бил сезиран с насрещен иск
за сумата от 1500лв., а с възражение за прихващане, поради което решението
в осъдителната му част е недопустимо. Допълва, че възражението за
прихващане не е било доказано от ответника по основание и размер. Сочи
още, че съгласно общите условия на договора лизингодателят се освобождава
от отговорност за направени без неговото съгласие подобрения по
автомобила. Твърди, че автомобилът е бил в изправно състояние и без
забележки при предаването му на лизингополучателя, след което е бил върнат
с описаните в протокола щети върху него. Намира, че драскотините по боята
на автомобила, наложили пълното му пребоядисване, не са настъпили в
периода, в който същият е бил във владение на лизингодателя.
1
Иска от въззивния съд да обезсили решението на районния съд в
осъдителната му част и да го отмени в останалата обжалвана част, като
постанови свое, с което да уважи предявения иск за щети. Претендират се
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от К.
Б. Д.. В него се навеждат доводи за допустимост, законосъобразност и
правилност на обжалваното решение. Въззиваемият намира, че възражението
за прихващане е своевременно предявено с отговора на исковата молба и по
него съдът дължи произнасяне. Смята, че лизингодателят не е придобил веща
от Д. П., а, че същата е сключила договор директно с К. Д.. Поддържа, че тъй
като автомобилът е употребяван, на 15 години, щетите по лаковото му
покритие са били налични още при предаването му на лизингополучателя,
като анализира доказателствата в тази насока. Твърди също, че автомобилът е
бил увреден през периода, в който се е намирал във владение на
лизингодателя.
Иска от въззивния съд да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения за това преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на
инстанционен контрол, поради което същата се явява процесуално
допустими.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
С Договор за финансов лизинг № AG0009745 от 20.12.2019г. „М.,
понастоящем А., се задължило да придобие и предостави за ползване на К. Б.
Д. на л.а. „Ф. срещу възнаграждение от 7000лв., платимо на 35 месечни
вноски съгласно погасителен план към договора.
В изпълнение на договора А. придобило от Д. В. П. л.а. „Ф. чрез
Договор за покупко-продажба № PC0009745 от 20.12.2019г.
В СРМПС на л.а. „Ф., приложено към договора от 20.12.2019г., е
отразено, че горивото на автомобила е бензин, както и природен газ.
В т. 13.14. от Общите условия към договора за лизинг е уговорено, че
лизингополучателя не може да претендира от лизингодателя стойността или
заплащането на каквито и да било подобрения върху лизинговия актив.
В т. 14.3. от Общите условия към договора е предвидено, че при
връщане на лизинговия актив констатираните вреди, включително такива,
които не са могли да бъдат установени пори обикновения оглед при
предаването, се отстраняват за сметка на лизингополучателя в срок от 5 дни
от подписване на приемно-предавателен протокол.
В Протокол за оглед и оценка на щети и необходими ремонтни
дейности от 13.05.2020г. са констатирани драскотини и подбитности по
2
цялото купе на автомобила.
В Приемно-предавателен протокол от 26.05.2020г. е отбелязано, че са
били открити драскотини по следните детайли от автомобила: преден десен и
ляв калник, заден десен и ляв калник, предна броня, задна броня, преден
капак, заден капак, таван, врати, стъкла, фарове, халогени, стопове, мигачи,
огледала.
От т. 3.1. на Автотехническата експертиза се констатира, че разходите
за пребоядисване на автомобила биха били общо в размер на 1772,70 лв.
Свидетелят В.Д.К., който е ползвал автомобила преди предаването му
на лизингодателя, твърди, че автомобилът е бил в перфектно състояние към
момента на предаването му, както и че отразеното в приемно-предавателните
протоколи не отговарят на действителността и са направени добавяния в
последствие.
Съдът взе предвид и всички други доказателства по делото,
включително заключението на изготвената Съдебно счетоводната експертиза,
както и всички други документи по делото.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира, че въззивната жалба е основателна.
Решението е недопустимо в частта, с която А. е осъдено да заплати
сумата от 1500 лв., представляваща стойността на монтирана нова газова
уредба в лизингов автомобил. Ответникът в срока за отговор на исковата
молба не е предявил насрещен иск, по който съдът да е задължен да се
произнесе с осъдителен диспозитив. В отговора единствено е било направено
възражение за прихващане. При уважаване на възражението съдът следва да
отхвърли предявения иск до размера на уваженото възражение за
прихващане. При липса на надлежно сезиране на съда с осъдителен иск за
сумата, предмет на прихващането, съдът няма правомощие да се произнесе с
отделен осъдителен диспозитив за нея. Същото принципно положение се
приема в мотивите на ТР № 2 от 18.03.2022г. по т.д. № 2020г. по описа на
ОСГТК на ВКС. По тези причини решението следва да бъде обезсилено в
тази му част, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, като е осъдил
жалбоподателя да заплати сумата от 1500лв. за подобрения по лизинговия
актив.
Съдът намира, че възражението за прихващане на дължимите суми със
стойността на инсталирана в автомобила газова уредба следва да бъде
отхвърлено. От доказателствата по делото се установи, че към момента на
отдаване на автомобила на лизинг същият е имал инсталирана газова уредба.
Автомобилът е бил придобит от лизингодателя на 20.12.2019г., към която
дата е видно от СРМПС на л.а. „Ф., че като ползвано гориво е посочено
бензин, както и природен газ. Същото се потвърждава от изготвената
автотехническа експертиза. Това води до извода, че автомобилът е бил
оборудван с газова уредба още към момента на отдаване на лизинговия актив
на лизингополучателя. Следователно инсталирането на газова уредба не
3
представлява подобрение на веща, тъй като същата е била налична към датата
на предаване на автомобила от лизингодателя.
Още повече следва да се посочи, че съгласно т. 13.14. от Общите
условия към договора лизингополучателя не може да претендира от
лизингодателя стойността или заплащането на каквито и да било подобрения
върху лизинговия актив. Тази уговорка между страните е още едно основание
за отхвърляне на претенцията за прихващане.
Съдът намира, че на лизингодателя следва да бъдат присъдени сумите,
дължими за ремонт на лизинговия автомобил. Съдът счита, че в случая следва
да се приложи по аналогия нормата на чл. 233, ал. 1 ЗЗД, с която е въведена
презумпция, че вещта, предмет на договор за наем, към момента на предаване
е в добро състояние. Действително чл. 347, ал. 2 ТЗ не препраща съответно
към тази норма от ЗЗД що се отнася до договора за лизинг. Въпреки това с
оглед идентичността на задължението за предаване на веща по договорите за
наем и за лизинг съдът смята, че са налице условията за приложение на
презумпцията по аналогия. Още повече св. В.К. твърди, че вещта е била в
перфектно състояние преди връщането на лизингодателя, от което може да
се съди, че същата е била в такова състояние и към момента на предаването
от лизингодателя на лизингополучателя. Съдът не кредитира показанията му
в частта им относно липсата на драскотини върху изброените детайли на
автомобила. За наличието на такива се съди от Протокол за оглед и оценка на
щети и необходими ремонтни дейности от 13.05.2020г., както и от Приемно-
предавателен протокол от 26.05.2020г., подписани от същия свидетел в
качеството му на държател на автомобила. С подписването на същите той се е
съгласил, че описаните в тези протоколи щети са налични върху автомобила.
Също така, в Приемно-предавателен протокол, изготвен при предаването на
лизинговия актив от продавача на лизингодателя не са отбелязани забележки
относно състоянието на автомобила.
Неоснователни са оплакванията, че автомобилът е бил увреден докато се
е намирал в държане на лизингодателя. Няма доказателства в тази насока.
Напротив, видно е още от Протокол за оглед и оценка на щети от
13.05.2020г., че върху купето на автомобила са били констатирани
драскотини и подбитности. Автомобилът не се е намирал в държание на
лизингодателя, а на св. В.К., от изготвяне на този протокол до предаването
му, по време на което е изготвен Приемно-предавателен протокол от
26.05.2020г., в който са отразени щетите по лаковото покритие на множество
детайли на автомобила. Тоест не е налице и твърдяното противоречие между
съдържанието на двата протокола.
Размерът на вредите е определен чрез изготвената по делото съдебно
автотехническа експертиза на 1772,70лв. Този размер се отнася само за
разходите за пребоядисване на автомобила. Същият не включва изброените
от въззиваемия други липси и щети, които са спорни между страните. Съдът
не е сезиран да се произнесе за настъпване на вреди над сумата 1772,70лв., за
4
които не е била подадена жалба.
Ирелевантен е Протокола от 28.10.2020г. изготвен от „К., тъй като,
както е посочено в него, същият се отнася само за А. и служи само за
вътрешно-фирмена употреба. Той не е изготвен и подписан от страните по
делото, за разлика от другите два обсъждани протокола.
С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва
да се обезсили в частта, с която съдът е осъдил А. да заплати на К. Б. Д.
сумата от 1500 лв., като и да се отмени в частта, с която съдът е отхвърлил
иска на А. срещу К. Б. Д. до размера от 1772,70 лв., като го уважи за тази
сума.
По разноските:
За първата инстанция:
С оглед изхода на делото разноските за първа инстанция следва да се
преразпределят съответно на уважена към отхвърлена част от исковете.
Уважена част – 261,77 лв.- неизплатена главница; 502,56 лв.- лихва, 9,10
лв.- разходи, 1772,70 лв. – част от нанесени щети по лизингов актив или общо
2 546,13 лв.
Отхвърлена част – 708 лв. - разходи и 427,30 лв. – част от нанесени щети
по лизингов актив общо 1 135,30 лв. Към отхвърлената част на исковете не
следва да се включва сумата от 683,49 лв., тъй като съдът не е допълнил акта
си с тази сума, като решението по чл. 250 ГПК не е било обжалвано и е влязло
в сила.
Общата сума на предявените искове е: 3 681,43 лв.
Разноски на ищеца – 938 лв. /л. 51; л. 82 и минимално юристконсултско
възнаграждение по чл. 25, ал. 1 НЗПП/ Дължими са: 648,73 лв.
Разноски на ответника – 580 лв. /л. 62 делото/ Дължими са: 178,86 лв.
За въззивното производство:
Тъй като въззивната жалба е уважена изцяло на А. се дължат всички
направени разноски – държавна такса в размер на 74 лв. Юристконсултско
възнаграждение се определи от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 38 ЗПП,
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП в размер от 100 лв.
Предвид изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 204 от 21.02.2022г. по гр.д. 1552/2021г. по
описа на РРС в частта, с която съдът е осъдил А., ЕИК: *****, да заплати на
К. Б. Д., ЕГН: **********, сумата от 1500 лв., представляваща стойност на
монтирана нова газова уредба в лизингов автомобил марка „Ф.
5
идентификационен номер на рама 2PA22300005487762, рег. № ****
ОТМЕНЯ Решение № 204 от 21.02.2022г. по гр.д. 1552/2021г. по описа
на РРС в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от А., ЕИК: ***** иск
срещу К. Б. Д., ЕГН: **********, за признаване на установено дължимостта
на сумата до 1772,70 лв. щети, нанесени на лизинговия актив по време на
ползването му, както и в частта за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че К. Б. Д., ЕГН: ********** дължи
на А., ЕИК: ***** сумата от 1772,70 лв. щети, нанесени на лизинговия актив
по време на ползването му, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 01.12.2020г.
ОСЪЖДА А., ЕИК: ***** ДА ЗАПЛАТИ на К. Б. Д., ЕГН: **********
сумата от 178,86 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Б. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на А., ЕИК: *****
сумата от 822,73лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6