Р Е Ш Е Н И Е
№ 939/21.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, IV-ти състав, в
открито засеД.е на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ДИЯНА ЗЛАТЕВА -
НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 452 по описа за 2022 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. с чл.
178 от Закона за устройство на територията ЗУТ/ и е образувано по жалбата на П.Г.А., ЕГН ********** и В.Ц.А., ЕГН **********, двамата
от гр. Пазарджик против Заповед № 580 от 04.04.2022 г. на Кмета на Община
Пазарджик, с която е прието, че е наличен строеж, който представлява: преустройство
на самостоятелен обект в сграда – „гараж“ с идентификатор 55155.501.289.1.5 по
КККР /по нот.акт/ с площ от 48,00 кв.м., ведно с избено помещение № 6 на площ
от 11,30кв.м., разположени в партера на четириетажна жилищна сграда, в „жилище“
със самостоятелен вход откъм улицата, като за извършеното преустройство не са
представени одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, в нарушение
на чл.142, ал.1 и чл.148, ал.1, от ЗУТ.
Със
заповедта е забранено ползването и достъпа до строеж: „жилище“, находящо се на
партерния етаж на масивна четириетажна сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.289 по КККР, съставляващ УПИ VIII-289 кв. 192 по
плана на гр. Пазарджик, с административен адрес: ул. „Яне Сандански“ , № 44,
ползван в нарушение на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ.
Заповедта
е оспорена като незаконосъобразна, с изложени доводи по съществото на спора, че
процесният обект действително е разположен
на партера на масивна четири етажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 55155.501.289 по КККР на гр.Пазарджик, но същият никога не е бил
с предназначение „гараж“, а е бил част от собствения на жалбоподателите самостоятелен
обект в сградата, а именно приземен етаж състоящ се от три помещения с баня и
тоалетна и клозет, застроен на 48 км.м., съгласно нотариален акт от 1966 г., за
учредяване право на строеж (Нотариален акт за учредяване правото на строеж
№186, том I, дело № 384/1966г., по описа на РС-Пазарджик) и Нотариален акт за
собственост на недвижим имот -№ 53, том V, дело 1625/1966г., по описа на
РС-Пазарджик. Иска се отмяна на оспорената заповед.
В
съдебно заседание жалбоподателите не се явяват, представляват се от адв. Ч.,
който поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
Кмета на Община Пазарджик редовно призован, не се явява в съдебно заседание,
представлява се от процесуален представител юрк. Г., която оспорва жалбата и
счита оспорената заповед за законосъобразна. Претендира разноски съгласно представен
списък. Представя писмени бележки с вх. № 9692/30.11.2022 г.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Съгласно Нотариален акт № 15, том II,
дело № 488/17.04.1964 г., издаден от Пазарджишки народен съдия, Г. П. А. е
собственик на дворно място, съставляващо парцел VII-1113, кв.192 по плана на
гр. Пазарджик, с площ 600 кв.м.
С Нотариален акт № 186, том I,
дело № 384/1966 г. от 09.03.1966 г., издаден от Пазарджишки народен съдия, Г. П.
А. е учредил право на строеж и е прехвърлил право на собственост за следните
обекти, находящи се в парцел VII-11133, кв.192 по плана на гр. Пазарджик /към
1966 г. е действал плана на гр. Пазарджик от 1959 г./:
1)
в полза на К.И. В. и М. Г. В. е
отстъпил право за изграждане на втория етаж върху бетонната плоча на първия
етаж, изграден от Г. П. А.. Предмет на прехвърляне на правото на собственост е
и избено помещение, с площ 11,30 кв.м, находящо се в приземния етаж, на юг
откъм двора, с вход от главното стълбище.
2)
в полза на И.Д. П. и А.П.П. е
отстъпил право за изграждане на третия етаж върху изградената бетонна плоча от В.
на втория етаж. Предмет на прехвърляне на правото на собственост е и избено
помещение, с площ 8,50 кв.м. находящо се в приземния етаж, в
съседство с избеното помещение на В., с вход от главното стълбище.
Съгласно Нотариален акт № 53, том
V, дело № 1625/1966г. от 26.12.1966 г., издаден от
Пазарджишки народен съдия, Г. П. А. е признат за собственик на
апартамент на първия етаж с площ от 113 кв.м. и на три помещения с баня и
клозет в избения етаж, застроени на 48 кв.м, в югоизточната част на сградата, която сграда се намира в парцел VII-1113, кв.192 по плана на гр.
Пазарджик. Т.е. собственикът на дворно място, съставляващо парцел VII-1113, кв.192 по
плана на гр. Пазарджик - Г. П. А. става собственик на целия първи етаж от
сградата и три помещения с баня и клозет
в приземния етаж застроени на 48 кв.м, в югоизточната част на сградата.
Съгласно Нотариален акт № 55, том V, дело № 1627/1966 г.
от 26.12.1966 г.,
издаден от Пазарджишки народен съдия, К.И. В. и М. Г. В. са признати за собственици
на апартамент на втория етаж, застроен на 113 кв.м. и избено помещение, с площ
11,30 кв.м, находящо се в приземния етаж, на юг към двора, с вход от главното
стълбище.
Впоследствие, през 1998 г., с Нотариален акт № 127, том
4, дело № 2334/1998 г., издаден от PC Пазарджик, И.Д. П. и А.П.П. даряват на сина си Г.И.П. трети жилищен етаж,
застроен на 113 кв.м, ведно с избено помещение, с площ 8,50 кв.м, находящо се в
приземния етаж, със северозападно изложение, в съседство с избеното помещение
на В., с вход от главното стълбище.
Настоящият спор касае приземният етаж от описаната
сграда.
В Регионална дирекция за национален строителен надзор –
Пазарджик е постъпила жалба вх. № ПЗ-1657-03-067 от 16.12.2021 г. от Г.П.
относно извършено преустройство на първи етаж от описаната сграда. Жалбата е
изпратена по компетентност на Кмета на Община Пазарджик за извършване на
проверка по случая.
Извършена е проверка по случая, за която са
уведомени Г.П., сем. А. (жалбоподателите
в настоящия спор) и М. В. – Ч.. От уведомителните писма става ясно, че съгласно
извършена проверка на 02.02.2022 г. на място и по документи е констатирано, че
гаражът на сем. А. е преустроен в жилище, а към жилището било присвоено избено
помещение с идентификатор 55155.501.289.1.6.
Във връзка с проверката е съставен и Констативен акт № 5/11.03.2022г., съгласно който е прието, че е извършено
преустройство на гараж с площ от 48 к.м. за жилище в приземния етаж на 4 –
етажна жилищна сграда, като към него бил обособен санитарен възел в общите
части на сградата. Към жилището било приобщено избено помещение № 6 по КККР – собственост на К. В. на площ от
11,30 кв.м. Обектът бил захранен с ток и вода. В същия констативен акт е
посочено, че „строежът се ползва по предназначение „гараж на площ 48 кв.м.“,
както и че „строежът се ползва в отклонение на издаденото разрешение за
ползване/с друго предназначение – като жилище“.
Последвало е издаването на оспорената Заповед № 580/04.04.2022г.
на Кмета на Община Пазарджик, с която в диспозитивната част се забранява
достъпа и ползването на строеж „Жилище“, находящ се в партерния етаж от масивна
четириетажна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 55155.501.289 по
КККР на гр. Пазарджик, съставляващ УПИ VIII-289, кв.192 по регулационния план
на гр. Пазарджик, с административен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Яне Сандански“ №
44.
В мотивите на заповедта обаче е прието, че по повод
писмо вх. №17-00-4/14.01.2022г. от РДНСК гр.Пазарджик с приложена жалба от Г.П.,
е извършена проверка на място и по документи от служители за контрол по
строителството на Община Пазарджик на обект: „Гараж”, находящ се в партерния
/приземен/ етаж на масивна четириетажна жилищна сграда, построена в поземлен
имот с идентификатор 55155.501.289 по КККР, съставляващ УПИ \/1П-289, кв.192 по
плана на гр.Пазарджик, с административен адрес: ул. „Яне Сандански“ №44, при
която е установено следното: Горепосочения обект, е собственост на В.Ц.А. и П. Г.А.,
съгласно нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 177, том I, дело № 2555, вх. №6145/16.06.2015г.
на служба по вписванията гр.Пазарджик.
Строежът представлява: Преустройство на самостоятелен
обект в сграда - ГАРАЖ с идентификатор 55155.501.289.1.5 по КККР /по нот.акт/ с
площ от 48,00 кв.м., ведно с избено помещение № 6 на площ от 11,30кв.м.,
разположени в партера на четириетажна жилищна сграда, в ЖИЛИЩЕ със
самостоятелен вход откъм улицата. Към обекта е обособен санитарен възел под
общото стълбище в сградата, чрез което се завземат общи части. Строежът е
захранен с вода и електричество и се ползва като жилище.
Заповедта е връчена с писмо с обратна разписка № ИД PS 4400 01G9NE G на жалбоподателите на 06.04.2022 г. Жалба е подадена чрез Кмета на община
Пазарджик, до Административен съд – Пазарджик с вх. № 44-1060 от 11.04.2022 г.
С жалбата е представено удостоверение за наследници
изх. № 720 от 20.02.2013 г., от което е видно, че наследници на Г. П. А.
(собственик на първия етаж и част от приземния в размер 48 квм.м, състоящ се от
три стаи и баня и клозет, съгласно нотариалните актове от 1966 г.) са Д. Г. Б. – дъщеря и П. Г.А. - син.
Жалбоподателят в настоящото производство – В.Ц.А. е
съпруга на П. Г.А., видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 167, том II, рег. № 3914, дело № 306 от 2015 г. на нотариус при РС – Пазарджик, а и
този факт не се оспорва от страните.
За изясняване на относимите към спора
факти и обстоятелства е назначена съдебно – техническа експертиза, заключението
по която съдът кредитира в пълна степен като обективно, ясно, мотивирано и
изготвено от компетентно лице.
Със заключението си вещото лице е
посочило, че процесната жилищна сграда е масивна, на четири етажа, като
първият етаж е на нивото на терена. Достъпът до етажите се осъществява от общ
вход, с вътрешно стълбище, обособен на северната фасада, като приземния етаж
/етажа на нивото на терена/ има вход и от източната фасада на сградата.
Процесното
помещение се намира на приземния етаж /етаж „0“ по КК/ и се състои от три
жилищни помещения и санитарен възел /баня с тоалетна/, като помещенията са
преходни с вход от север, от изток и от коридора на приземния етаж.
Светлата
височина на етажа е 2,25м. От направените измервания вещото лице е установило,
че общата застроена площ, с включени вътрешните зидове на процесните помещения
е в размер на 53,40 кв.м, а светлата площ е в размер на 47,46 кв.м.
Съгласно КККР на гр. Пазарджик, одобрена
със Заповед РД-18-97/28.10.2008 г. на ИД на АГКК, процесния имот е с идентификатор
55155.501.289, с площ 629 кв.м. и с начин на трайно ползване - „Ниско
застрояване“ /до 10
м/, а по действащия
регулационен план представлява УПИ VIII-289, кв.
192.
В имота има нанесени три броя сгради,
както следва:
I. Сграда с
идентификатор 55155.501.289.1, с площ 120 кв.м., на четири надземни етажа, с
предназначение „Жилищна сграда-многофамилна“, като в сградата са обособени
самостоятелни обекти, които са следните:
1.
Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.289.1.1 /първи жилищен етаж/, с площ 113 кв. м,
с предназначение „жилище-апартамент“, собственост на Г. П. А., съгласно
нотариален акт №53, том V, дело №1625/1966г, издаден от PC Пазарджик.
2.
Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.289.1.2 /втори жилищен етаж/, с площ 113 кв. м,
с предназначение „жилище-апартамент“, собственост на К. В. и М. В., съгласно
нотариален акт №55, том V, дело №1627/1966г, издаден от PC Пазарджик.
3.
Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.289.1.3 /трети жилищен етаж/, с площ 113 кв. м,
с предназначение „жилище-апартамент“, собственост на Г.И.П., съгласно
нотариален акт №127, том 4, дело №2334/1998г, издаден от PC Пазарджик.
4.
Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.289.1.4, с площ 8,50 кв.м, с предназначение „Друг
вид самостоятелен обект“, собственост на Г.И.П., съгласно нотариален акт №127,
том 4, дело №2334/1998г, издаден от PC Пазарджик.
5.
Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.289.1.5, с площ 48 кв.м, с предназначение
„Гараж в сграда“, собственост на Г. П. А., съгласно нотариален акт №53, том V,
дело №1625/1966г, издаден от PC Пазарджик.
6.
Самостоятелен
обект с идентификатор 55155.501.289.1.6, с площ 11,30 кв.м, с предназначение
„Друг вид самостоятелен обект“, собственост на К. В. и М. В., съгласно
нотариален акт №186, том 1, дело №384/1966г, издаден от PC Пазарджик.
II.
Сграда с
идентификатор 55155.501.289.2, с площ 32 кв.м, на един надземен етаж, с
предназаначение „Селскостопанска сграда“. Няма регистрирана собственост в
сградата.
III.
Сграда
с идентификатор 55155.501.289.3, с площ 21 кв.м, на един надземен етаж, с
предназаначение „Селскостопанска сграда“. Няма регистрирана собственост в
сградата.
При огледа на място е установено, че съществуващият
на приземния етаж санитарен възел /баня и тоалетна/ е част от процесното
„жилище“, тъй като достъпът до него е само откъм северното помещение на обекта.
Санитарният възел е обособен извън общото стълбище, както е показано на
приложената схема към експертизата.
Според вещото лице, съгласно Нотариален
акт № 53, том V, дело № 1625/26.12.1966 г.,
издаден от PC Пазарджик, Г. П. А. е собственик на три помещения с баня и клозет
в избения етаж, застроени на 48 кв.м., в югоизточната част на сградата, която
сграда се намира в парцел VII-1113, кв.192 по плана на гр. Пазарджик. Следователно
може да се направи извод, че съществуващото на място „жилище“ на приземния етаж
/етаж „0“ по КК/ отговаря на описаните в нотариалния акт помещения, както по
местоположение /югоизточна част на сградата/, по брой помещения /три помещения
с баня и клозет/, така и по застроена площ /48 кв.м./, която отговаря на
измерената светла площ на обекта от вещото лице при огледа на място -47,46 кв.м.
Вещото лице е установило, че на
приземния етаж има обособени две избени помещения с достъп от главния вход,
като имат самостоятелни входове откъм общия коридор. Южното помещение се ползва
от сем. В., като същото има изход от юг към дворното място. Размерите му са
следните: 2,85м/3,80м, с площ, в размер на 10,83 кв.м. Западното избено
помещение се ползва от Г.И.П., но при липса на осигурен достъп не са налични
измервания от вещото лице. Двете избени помещения са показани на приложената
схема към заключението.
След направения оглед и измервания на
място, според вещото лице може да се направи извод, че процесната изба от 11,30
кв.м не е част от процесния обект на жалбоподателите „жилище“, който отговаря
на площ /48 кв.м./ по документ за собственост.
В съдебно засеД.е вещото лице е
уточнило, че процесният обект се ползва за жилищни цели, годен е за обитаване и
няма информация или данни някога да е ползван като гараж или за други нежилищни
цели.
По
делото са разпитани трима свидетеля, чиито показания съдът кредитира в пълна
степен като пълни, обективни и ясни, съответстващи на събрания по делото
доказателствена материал.
Свидетелят
Г. Ц. П. посочва, че познава жалбоподателите П. и В. А., запознат е къде
живеят, как е изградена сградата и какво е било първоначалното ѝ състояние.
Посочва, че познава и родителите на П.А., които твърди, че живеели на приземния
етаж. Долу (в приземния етаж) имало три стаи. От стълбището се влиза вляво,
после вдясно имало две изби. Избите били заключени, свидетелят не бил влизал
вътре, тъй като били собственост на съседите. Свидетелят твърди, че е влизал
във всичките стаи, които били обитаеми и били отделно от избените помещения. Посочва,
че сградата е построена през 60-те години. Ходил е в този приземен етаж след
1982-1983 г. като там живеели бабата и дядото на жалбоподателя П.А.. Сега било
обновено, но нямало преустройство. Посочва също, че не му е известно родителите
на П.А. да са премахвали външен зид на сградата, нито някога този приземен етаж
да е бил гараж.
Свидетелят
К.К.В. посочва, че живее на процесния адрес от 1970 г. Собственик е на втория
жилищен етаж. По документи за собственост нейното избено помещение е 11,30
кв.м., то е разположено вляво от стълбището, но твърди, че нямала достъп.
Посочва,
че ѝ е известно, че сем. А. са извършили ремонтни дейности на приземния
етаж. Под общото стълбище имало помещение, което трябвало да се използва от
трите семейства за слагане на дърва, въглища или ако някой иска да си вкара
нещо. Имало и по-голям прозорец, през който да се вкарват тези неща, като това
било преградено в момента и е тяхна баня. Коридорът, който е общ към избените
помещения и водел към двора, в момента бил стеснен с около 30 см. Изградена
била стена с гипсокартон. Една от вътрешните стени била бутната, за да могат да
разширят това помещение, което било за дърва и въглищарник, за да го направят
баня.
В. и П. А. живеели в избеното помещение, но то
било с предназначение на гараж.
Свидетелят
твърди, че познава бащата и майката на П.А.. Те живеели на първия жилищен етаж.
П. и В. А. били в чужбина повече от 10 години и не живеели там. Като се върнали
живеели заедно с родителите - Г. и Е. А. на първия жилищен етаж, на приземния
етаж никой не е живял.
Свидетелят
твърди, че помещението, в което в момента П.А. живее било гараж, в който той
някога произвеждал безалкохолни напитки – лимонади. В този приземен етаж свидетелят
твърди да е влизала, когато произвеждали лимонада, което е било преди 2000 г.
Тогава било гараж. Баща му вкарвал колата си, преди да започнат да правят
лимонадите.
Свидетелят
Г.И.П. посочва, че живее на процесния адрес и е собственик на трети етаж. В
приземния етаж има избено помещение с размер от 8,50 кв.м. Твърди, че семейство
А. започнали строително-ремонтни дейности отпреди това, но сега последно
започнали да „изтърбушват челната северна стена“, която е в рамките на около 3
м и поставили ПВЦ или алуминиева дограма, в рамките на две години. През 2000 г.
сем. А. направили първия отвор за врата, защото решили, че там ще правят гараж.
Помещението било ниско, защото е партерен етаж, но е ниско, дори вкопали в
основите около 70 см. Сега в момента били направили вътре баня и тоалетна.
Счита,
че П. и В. А. в момента живеят на приземния етаж от сградата, където е направен
този прозорец от северната страна, а има и вход откъм парцела. Посочва, че бабата
и дядото на жалбоподателя са живеели в приземния етаж в определен период.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави
следните изводи:
Оспорената Заповед № 580/04.04.2022 г. е връчена на жалбоподателя на 06.04.2022
г. Жалбата е подадена на 11.04.2022 г. пред Административен съд – Пазарджик.
Спазен е срокът за оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Оспорва се подлежащ на
обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес
от обжалването, поради което подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни
актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 178, ал. 4 от ЗУТ не се разрешава строежи или части от тях да
се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане
в експлоатация, а чл. 178, ал. 1 от ЗУТ установява, че не се разрешава да се ползват строежи
или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по
чл. 177 . Съответно в чл. 178, ал. 6 от ЗУТ е прието, че при нарушения на ал. 1 и 4 от чл. 178 ЗУТ, на
строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от
него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с
мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване,
прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ,
телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и се изпълнява
незабавно.
Процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, буква „а“ от ЗУТ, което е посочено както в оспорената заповед, така и е
видно от описанието дадено в приетото по делото заключение на вещото лице.
Оспорената заповед е издадена от кмета на общината. Предвид това, заповедта е
издадена от компетентен орган.
Оспореният акт е издаден в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК
във вр. с чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, като съдържа наименование на органа, който го
издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно
идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата на
адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както
и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността
му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени фактически и правни
основания за издаване на акта.
При
издаването на заповедта обаче са допуснати нарушенията във формата ѝ
съставляващи несъответствия между обстоятелствената и разпоредителна част на
акта, както и между правното и фактическо основание за издаване на заповедта.
Допуснати
са и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че обект на заповедта е гараж,
който се ползва като жилище в нарушение на чл. 178, ал. 4 ЗУТ, който забранява
да се ползват строежи не по предназначението им или в нарушение на условията за
въвеждането им в експлоатация. Направено е препращане към Констативен акт № 5/11.03.2022
г., в който е посочено, че обектът се ползва като жилище, без да е въведен в
експлоатация като жилище, съответно и че се ползва в отклонение от издаденото
разрешение за ползване/с друго предназначение – като жилище. Същевременно с
разпоредителната част на акта, на основание чл. 178, ал. 6 от ЗУТ във връзка с
чл. 223, ал.1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ, е забранено ползването и достъпа до обект „жилище“.
Следователно описанието на обекта в обстоятелствената част на акта не
съответства на това в разпоредителната част. Освен това като фактически
основания за издаване на заповедта са посочени три самостоятелни хипотези:
ползване на строежа не по предназначение, в нарушение на условията за въвеждане
в експлоатация (основания по чл. 178, ал. 4 ЗУТ) и без строежът да е въведен в
експлоатация (предпоставка по чл. 178, ал.1 ЗУТ), всяка от които е отделно
основание за прилагане на мярката по чл. 178, ал. 6 ЗУТ. В случая разграничение
между отделните фактически хипотези не е направено, поради което не може да се
установи какво приема органът от фактическа страна, а също и правното основание
за издаване на оспорения административен акт, тъй като разпоредбата на чл. 178,
ал. 6 ЗУТ се прилага както при нарушения по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, така и при
нарушения по чл. 178, ал. 4 от ЗУТ. Допуснатите формални нарушения са
съществени, тъй като накърняват правото на защита на жалбоподателя.
Освен
това заповедта е издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Не са установени фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Не е изяснено първоначалното
предназначение на обекта, предмет на заповедта. В административния акт е
посочено, че обектът е гараж, който се ползва като жилище, но не е установено
дали помещенията реално са преустройвани за ползване като гараж и ако да –
кога, за да са преустроени към 2022 г. обратно в отделни помещения, които се
ползват като жилищни. Не е установена и годината на изграждане на строежа
(посочено е, че към момента на проверката – 01.02.2022 г се ползва като
„жилище“.). Тези обстоятелства са съществени, тъй като са от значение за
преценката за правилното прилагане на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ, както и за
наличието на основания за прилагането на §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ или на §127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, според които търпимите строежи не подлежат на забрана
за ползване.
В
този смисъл следва изрично да се отбележи, че съгласно представените и приети
по делото нотариални актове от 1964 г. и 1966 г., Г. П. А. е признат за
собственик на апартамент на първия етаж от процесната сграда, с площ от 113
кв.м. и на три помещения с баня и клозет в избения етаж, застроени на 48 кв.м,
в югоизточната част на сградата.
Съгласно
приетото по делото заключение на вещото лице, трите жилищни помещения, заедно с
банята и клозета в приземния етаж са със застроена площ от 47,46 кв.м. Липсват
данни за приобщаване на избеното помещение на съседа В. с площ от 11,30 кв.м.
към помещенията на А., за да се получи преустроено помещение с площ от 65 кв.м
– така както е посочено в оспорената заповед.
От
заключението е видно, че процесния имот, за който е издадена заповедта е
изграден и се ползва за жилищни цели, а избените помещения на съседите
продължават да са налични, като достъп за измерване е даден само до едно от тях
– това на В. и се установява, че площта му е 10,83 кв.м., при заложена по
нотариален акт от 11,30 кв.м. Т.е. с минимално отклонение от 0,47 кв.м. от площ
по документи спрямо реална площ.
Нещо
повече, единствено в показанията на свидетеля В. се посочва, че преди 2000 г.
приземният етаж се ползвал като гараж, в който се произвеждали безалкохолни
напитки. Не са представени или установени каквито и да е данни приземният етаж,
в частта собственост на А. да е бил с променено предназначение „гараж“ след
издаване на нотариалните актове от 1966 г. Точно обратното, съобразно
показанията на свидетеля П. в тези помещения са живеели бабата и дядото на
жалбоподателя П.А., т.е. били са за жилищни цели. Съгласно показанията на
свидетеля П. пък към 2000 г. А. направили отвор на стената с цел ползването на
помещенията като гараж, което засягало здравината на конструкцията на сградата.
От
показанията на свидетелите В. и П. са налични индиции за иницииране на действия
по ползване на помещенията не по предназначение и за извършване на
нерегламентирани преустройства, но към и преди 2000 г., като тези действия не
са предмет на заповедта разглеждана в настоящия спор. Административният орган
не е обследвал фактическото положение на процесния имот към момента на издаване
на заповедта и преди това – нито към 1966 г., нито към 2000 г., а единствено се
е позовал на отразяване на ползването на имота в КККР на гр. Пазарджик, макар
да са били налице достатъчно данни, че този обект съответства като площ на
избените помещения и клозет собственост на Г.А., съгласно Нотариален акт № 53, том V, дело №
1625/1966г. от 26.12.1966 г., т.е. че имотът не е бил построен като гараж.
Освен
това по делото се установява, че собственици на процесния имот са наследниците
на Г. П. А., а именно Д. Г. Б. – дъщеря и П. Г.А. - син. В.Ц.А., която е
посочена в заповедта като собственик няма такова качество. Тя е съпруга на П. Г.А.,
като титул на собственост не би могъл да се изведе от нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека. В Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 177, том I, дело № 2555, вх. №6145/16.06.2015 г. В.А.
е посочена като кредитополучател, а ипотекарен длъжник е съпругът ѝ. Т.е.
административният орган не е установил по надлежния ред и собствениците на
имота.
С
оглед горните в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК, ответникът не е изяснил всички
относими към спора факти и обстоятелства, които са били от значение за
постановяване на оспорената заповед, с което е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
При
допуснатите нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените
правила оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправни
разпоредби, тъй като не е установено осъществяването на предпоставките,
предвидени в чл. 178, ал. 4 или ал. 1 ЗУТ и съответно основанието за прилагане
на мярката по чл. 178, ал. 6 ЗУТ.
Всяко
едно от посочените по–горе нарушения при издаване на заповед № РД-580/04.04.2022
г. на кмета на община Пазарджик е самостоятелно основание за отмяна на
административния акт съгласно чл. 146 АПК.
В горния
смисъл е Решение № 11676 от 17.11.2021 г. по
адм. д. № 6064 / 2021 г. на Върховен
административен съд.
При
горните установявания, не е спазена и целта на закона при издаване на оспорения
акт, тъй като забраната за достъп и ползването на строежите по чл. 178, ал. 6
от ЗУТ ще следва да касае случаи на установени незаконосъобразни действия,
които следва да бъдат прекратени, като в настоящия случай такива не са ясно
индивидуализирани.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателите
се дължат разноски, съгласно представен по делото списък и доказателства за
реалното им извършване в размер на общо 1100 лева, от които 800 лева за
възнаграждение за един адвокат и 300 лева депозит за изготвяне на експертиза.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,
Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед № 580/04.04.2022 г., издадена от кмета на Община
Пазарджик.
ОСЪЖДА
Община Пазарджик да заплати на П.Г.А., ЕГН ********** и В.Ц.А., ЕГН **********,
двамата от гр. Пазарджик, сумата 1100 (хиляда и сто) лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
СЪДИЯ:
/п/