РЕШЕНИЕ
№ 914
гр. Пловдив, 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
Членове:Пламен П. Чакалов
Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20215300500938 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 266, ал.1 от ГПК, образувано по въззивна
жалба на „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, против Решение № 260909/16.10.20г., постановено по гр. д. № 17727/17г.
по описа на Пловдивския районен съд, VІ-ти гр. с. частта, с която се
отхвърлят предявените от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, със законни представители С.А.З. и А.Ю.Д. против
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, със
седалище *** искове за заплащане на сумата от 14 525.01 лв. /четиринадесет
хиляди петстотин двадесет и пет лева и 01 ст./ - представляващи неизплатено
възнаграждение по договор № Д-62/15.05.2017г., и сумата от 5 999.88 лв. /пет
хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 88 ст./ неустойка за забава по
Раздел VІІ, т.1 от договор № Д-62/15.05.2017г. за периода от 19.09.2017г. до
03.11.2017г. и се осъжда „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, със седалище ***, сумата от 25 000 лв.
/двадесет и пет хиляди лева/ главница, представляваща част от платена на
1
отпаднало основание сума в общ размер от 47 999.04 лв. по договор № Д-
62/15.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на насрещната искова молба – 12.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, и се отхвърлят предявените от „Азимут спорт“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, със седалище ***
възражения за прихващане със стойността на доставените на обект: Тенис
кортове към Пловдивски университет материали, ведно с вложените в тази
доставка транспортни, логистични, товарни и разтоварни разходи,
застраховки на стоки, съхранение на стоки, на обща стойност 34 249.02 лв.,
механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7 873.80 лв.,
труд на обща стойност 16 593.60 лв., пропусната полза от нереализирана
печалба в размер от 15 043.47 лв.
Жалбоподателят „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление *** моли съда да отмени решението на районния съд в
обжалваната част и постанови друго, с което уважи предявените от него
искове, като отхвърли като неоснователни предявените насрещни искове на
Пловдивски университет, а при настъпване на съответните процесуални
условия да разгледа и уважи направените с отговора на насрещния иск
възражения за прихващане. Претендира разноски.
Против същото решение е подадена насрещна въззивна жалба от
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, *** в частта
му, с която е осъден на основание чл. 59 от ЗЗД да заплати на „Азимут спорт“
ООД, ЕИК ***, гр.***сумата 3 971.90 (три хиляди деветстотин седемдесет и
един лева и деветдесет стотинки), представляваща стойност на допълнително
извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове на Пловдивски
университет. Жалбоподателят Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, БУЛСТАТ ***моли съда да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната му част и постанови друго, с което отхвърли
предявените евентуално съединени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 от ГПК всяка от страните е подала отговор, в който
сочи, че жалбата на насрещната страна е неоснователна.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира за установено
2
следното:
Пред районния съд са предявени искове искове с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, а при условията на евентуалност и иск с правно
основание чл.59 ЗЗД. Предявен е насрещен иск с правно основание чл.55,
ал.1, предложение трето ЗЗД. По отношение на насрещния иск
първоначалният ищец е направил възражения за прихващане, на обща
стойност 58 716.42 лв. – паричната равностойност на доставени на обекта
материали, на ползваната на обекта механизация и разходи за труд.
В исковата молба се твърди, че с договор № Д-62/15.05.2017г. ПУ
„П. Хилендарски“ е възложил, а „Азимут спорт“ ООД е приело да извърши
срещу възнаграждение доставка на материали и СМР, съгласно Приложение
№ 1 на обект: „Тенис кортове към Пловдивски университет”, с обща
договорена стойност в размер на 49 999 лв. без ДДС или 59 998.80 лв. с ДДС.
Посочената цена била прогнозна, на база предварително зададени количества,
като било уговорено, че окончателната цена ще се определи въз основа на
договорените единични цени в Приложение № 1 и реално извършените и
актувани работи. Твърди се, че плащането следвало да се извърши по
банковата сметка на ищеца, както следва – аванс в размер на 60 % от
стойността на договора – 35 999.28 лв. с ДДС – платим до 3 дни от
подписване на договора, междинно плащане в размер на 20 % от стойността
на договора – 11 999.76 лв. с ДДС, платимо при доставка на материали на
обекта и изпълнена подготовка на основата и 20 % окончателно плащане,
съобразно стойността на реално изпълнените СМР, до 3 дни след
приключване на работата. Твърди се, че „Азимут спорт” ООД е извършило
точно и добросъвестно задълженията си по договора, като са доставени
уговорените материали и на обекта са извършени съответните СМР. Към
29.06.2017г. „Азимут спорт” ООД приключило изцяло с изпълнение на
възложената работа, а на 15.09.2017г. бил съставен протокол за установяване
на извършените СМР на обекта, според който същите възлизат на 56 661.65
лв. без ДДС или 67 993.98 лв. с ДДС. Протоколът, ведно с изготвена
проформа фактура № 511/15.09.2017г. били предоставени на ПУ „П.
Хилендарски“ на уговорения имейл адрес за кореспонденция, като
документите били пратени и по куриер и получени на дата 18.09.2017г.
Въпреки предоставения от страна на ищеца акт обр.19, ПУ П. Хилендарски“
3
не е подписал и върнал оформен екземпляр от същия, не направил забележки
по работата, поради което според „Азимут спорт” ООД следвало да се
приложи разпоредбата на Раздел ІV, т.7 от договора и работата да се считала
за окончателно изпълнена и приета. Твърди се, че възложителят не изпълнил
задължението си по договора за заплащане на договорените суми, като по
договора платил 35 999.28 лв. – аванс, за което се издала фактура №
295/01.06.2017г. и 11 999.76 лв. – междинно плащане, за което се издала
фактура № 316/27.07.2017г. Неплатеното възнаграждение било в размер на 14
525.01 лв. Падежът за плащане настъпил, липсвало плащане, като ответникът
– възложител на работата изпаднал в забава от 19.09.2017г. – след изтичане на
третия ден от предоставяне на акт обр.19. На основание раздел VІІ, т.1 при
забава същият дължал и 0,50% от общия размер на договорената цена за
всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора, или
сумата от 5 999.88 лв. – за периода от 19.09.2017г. до 03.11.2017г. – датата на
подаване на исковата молба. Ако главните искове се приемат за
неоснователни, се претендира сума в размер на 3 971.90лв. на основание чл.59
ЗЗД, като неоснователно обогатяване.
По делото е представен неоспорен отстраните препис от Договор № Д –
62/15.05.17г. за изпълнение на 2 бр. тенис кортове, от който се установява, че
ПУ „П. Хилендарски“ е възложил на „Азимут спорт“ ООД доставка на
материали и СМР съгласно Приложение № 1 на обект: тенис кортове към
Пловдивски университет гр. Пловдив. Общата стойност на договорените
работи възлиза на 59 998.80лв. с начислен ДДС, която следва да се заплати по
следния начин: аванс в размер на 60 % от стойността на договора платим до 3
дни от подписването му, междинно плащане в размер на 20 % от стойността
на договора, платимо при доставка на материали на обекта и изпълнена
подготовка на основата и 20 % окончателно плащане, съобразно стойността
на реално изпълнените СМР, до 3 дни след приключване на работата. Срокът
за изпълнение на монтажа е в рамките на 25 условно годни за работа дни
считано от получаване на аванса и при предоставен фронт за работа.
Уговорена е и неустойка при забава на дължимите плащания и/или приемане
на възложената работа или забава в изпълнение на други договорни
задължения, която е в размер на 0,50% от общия размер на договорената цена
за всеки просрочен ден, но не повече от 10 % от стойността на договора.
4
С доклада на съда, извършен по реда на чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК
са приети като факти, които се признават и не се нуждаят от доказване, че е
сключен договор Д – 62/15.05.2017г. за изпълнение на 2 бр. тенис кортове.
Според този договор Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ е
възложил на „Азимут спорт“ ООД доставка на материали и строително
монтажни работи на обект тенис кортове към Пловдивския университет,
съгласно Приложение № 1 към договора. Безспорно е и това, че възложителят
е заплатил авансово сумата 35 999.28лв. по фактура № 295/01.06.17г., както и
сумата 11 999.76лв. междинно плащане по фактура № 316/27.07.2017г.
Жалбоподателят – ищец в производството пред районния съд твърди, че
е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договора, но
възложителят не заплатил остатъкът от възнаграждението по договора за
извършените работи в размер на 14 525.01лв. Твърди, че дължи и неустойка
за забава за периода 19.09.17г. – 03.11.17г. в размер на 5 999.88лв. Освен това
претендира и сумата 3 971.90лв. представляваща стойност на допълнително
извършени от него доставки и СМР конкретизирани по таблицата към
молбата за увеличение на иска по реда на чл. 214 от ГПК на л. 619 от делото
на районния съд.
Същата сума от 3 971.90лв. се претендира, при условията на
евентуалност, и като такава, с която възложителят се е обогатил без
основание за сметка на изпълнителя.
Предявен е и насрещен иск от ПУ „Паисий Хилендарски“ против
„Азимут спорт“ ООД за заплащане на сумата от 25 000лв. представляващи
част от платената по договора цена от 47 999.04лв. дължима на отпаднало
основание с оглед разваляне на сключения между страните договор, а при
условията на евентуалност претендира заплащане на сумата като разходи за
поправка на извършената работа, ако се приеме, че е с недостатъци.
Ответникът по насрещния иск прави възражение за прихващане със
сумите: 34 249.02лв. – стойност на доставени на обекта материали,
професионално оборудване ведно с транспортни, логистични, товарни и
разтоварни разходи, застраховки на стоки; 7 873.80 лв. - механизация за
извършване на СМР на обекта; труд на обща стойност 16 593.60 лв. и
пропусната полза от нереализирана печалба в размер от 15 043.47лв.
Спорът между страните е дали изпълнителят „Азимут спорт“ ООД е
5
изпълнил точно и добросъвестно задълженията си по договора, понеже се
твърди от възложителя, че тенис кортовете имат пропадания и издатини,
които не дават възможност да се използват по предназначение.
От своя страна изпълнителят се позовава на клаузата на т. ІV. 7 от
процесния договор, където е уговорено задължение за възложителя в
тридневен срок от представяне на съответния приемо – предавателен
протокол да подпише и върне екземпляр от същия, като при липса на върнат
екземпляр от протокола в указания срок, работата извършена от изпълнителя
се смята за окончателно приета, със съответните последици от това, а при
наличие на забележки по работата възложителят е длъжен да върне
оформеният екземпляр от протокола, както и да посочи конкретните си
забележки относно изпълнението.
С отговора на исковата молба ПУ „Паисий Хилендарски“ признава, че
е получил на 15.09.2017г. такъв протокол, но не го е подписал, тъй като
предния ден, в присъствие на представители на изпълнителя, са констатирани
недостатъци, които не са били отстранени и затова прави изявление за
разваляне на договора поради неизпълнението му. Позовава се на
разпоредбата на чл. 264, ал.2, изр. последно от ЗЗД.
Относно качеството на изпълненото по договора, в
първоинстанционното производство, е прието заключение на съдебно
техническата експертиза с вещо лице С., което съдът кредитира изцяло като
обективно и професионално изготвено. От него се установява, че са налични
неравности, различна денивелация на поставената настилка и неравномерно
разпределение на кварцовия пясък, което води до лош отскок на топката и
представлява пряк риск от травми и наранявания. Тези констатации на вещото
лице напълно съответстват на събраните гласни доказателства. Свидетелката
Н. - ***в ПУ „П. Хилендарски“ по специалност „тенис описва случай, при
който по време на игра върху така положената изкуствена трева, топката не
отскача нормално и студентка в желанието си да я хване се е подхлъзнала и
паднала, като си е наранила крака. Свидетелят Ц. също установява, че когато
топката има съприкосновение със земята или спира, или отскача накрИ.. За
неравности по кортовата настилка данни се съдържат и в показанията на
свидетеля К., който установява, че при опит за игра топката не отскача и
затова е било необходимо „Азимут спорт“ ООД да тръмбоват изкуствената
6
трева.
Във втората част от горепосоченото заключение вещото лице С. заявява,
че причина за неравностите е, че изградената основа на тенис кортовете не е
здрава. Доколкото от показанията на свидетеля на ищеца „Азимут спорт“
ООД Д.К. се установява, че е използвана виброплоча при положен кварцов
пясък, то експертът сочи, че в никакъв случай не се допуска валирането с
валяк или виброплоча върху поставената трева с цел изправяне на
неравностите, защото така се пречупва косъма на тревата, намалява се
нейната дебелина, износва се и я прави негодна за експлоатация.
В същата насока са и двете заключения на съдебно техническите
експертизи с вещо лице инж. Ж., които са съдът кредитира като компетентно
изготвени и неоспорени от страните. В тях е посочено, че при израждането на
този тип тенис кортове се полагат два пласта каменни фракции, съответно от
по – едър и по – дребен трошен камък, които следва да се положат върху
основа, която трябва да е с определена уплътненост и якост. Според експерта,
такава основа в случая не е изпълнена. Положените върху нея два пласта
каменни фракции не са заклинени, а са положени свободно и това води до
пропадане и неравности.
Обсъжданите неравности ясно личат и на представения от ответника, в
производството пред районния съд, снимков материал, чиято автентичност бе
установена от заключението на техническата експертиза с вещо лице К..
За да се прецени налице ли е хипотезата по чл. чл. 264, ал.2, изр. трето
от ЗЗД, следва да се имат предвид както заключението на техническата
експертиза, така и показанията на разпитаните по делото свидетели Д.К. и
В.Ф., които са служители в дружеството изпълнител и които установяват, че
представители на ПУ „П. Хилендарски“ са имали възражения относно
качеството на кортовата настилка. Свидетелят К., чието задължение е било да
наблюдава изграждането на обекта, изрично споменава, че се е говорело за
неравности на игрището, но въпреки това е счел тези възражения за неясни.
Свидетелят Ф. също е чувал, че Пловдивският университет има претенции,
че работата не е направена както трябва. В същата насока са и показанията на
свидетеля Ц., който работи като „***“ в ПУ „П. Хилендарски“. Установява се
от тях проведена среща между Ц. и Д.К. около 10.07.2017г., на която К. и още
един представител на дружеството изпълнител са искали да се приеме
7
работата по кортовете, но Ц. е отказал, защото е имало неравности по
настилката.
Изложеното дотук налага извода, че изпълнителят е знаел за
недостатъците на извършената работа, изразяващи се наличието на
неравности, които не дават възможност тенис кортовете да се ползват по
предназначение. Щом това е така, то за поръчващият няма задължението,
уредено в нормата на чл. 264, ал.2, изр. трето от ЗЗД, да извести изпълнителя
за недостатъците, констатирани при приемането на работата. Ето защо,
невръщането на екземпляр от протокол по т. ІV, 7 от процесния договор с
конкретни забележки относно изпълнението не води до окончателно
приемане на работата и нейното одобряване, което да преклудира правото на
поръчващия да упражни правата си по чл. 265 от ЗЗД.
С оглед на това, съдът намира, че изявлението на ПУ „П. Хилендарски“,
направено в отговора на исковата молба за разваляне на договор Д –
62/15.05.17г. поради неизпълнението му от“Азимут спорт“ ООД е надлежно
упражнено. В подкрепа на този извод освен посочените по – горе недостатъци
при изпълнението на работата е и обстоятелството, че стойността на
строително - монтажните работи, необходими за поправката на тенис
кортовете, е в размер на 90 480лв. с начислен данък върху добавената
стойност, което значително надхвърля стойността на самия договор.
В хода на устните състезания пред въззивния съд жалбоподателят ищец
в производството пред районния съд заяви, че възложителят е определил
начина, по който следва да бъде определена техническата спецификация, като
посочи нормата на чл. 48 от ЗОП. Макар да няма данни процесния договор да
е сключен по реда на ЗОП, ако се приеме, че изпълнителят се позовава на
императивна правна норма, за която съдът следи служебно, ако представената
техническа спецификация е неподходяща за изпълнение на работата, то
изпълнителят има задължение веднага да предупреди другата страна за това
съгласно чл. 260, ал.1, изр. първо от ЗЗД, което не е направено.
Установеното дотук обосновава извода, че е налице неизпълнение на
договорните задължения от страна на изпълнителя по процесния договор,
което е основание за неговото разваляне, а както се посочи по – горе това е
направено с изявлението, съдържащо се в отговора на първоначалната искова
молба. С развалянето на договора отпада основанието за заплащане на
8
уговореното в него възнаграждение и затова искът за заплащане на сумата от
14 525.01лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
Изпълнението на възложената работа с констатираните по – горе
недостатъци прави изпълнителят „Азимут спорт“ ООД неизправна страна по
договора, при което на тази страна не се дължи заплащане за извършената
работа. Следователно, не е налице и забава на дължимите плащания и затова
не се дължи неустойката, уговорена в т. VІІ, 1 от процесния договор, поради
което искът за заплащане на сумата 5 999.88лв. е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
На следващо място, „Азимут спорт“ ООД претендира сумата от 3
971.90лв. представляваща стойност на допълнително извършени доставки и
СМР на обекта, които са конкретизирани в таблицата на л. 619 от делото на
районния съд в четири групи, а именно: 1. отстраняване на храсти и малки
дръвчета; пристъргване на основа за отстраняване на тревата; подготовка на
земно легло; натоварване на самосвали – 1 бр. машиносмяна комбиниран
багер, 2. извозване на отстранена трева, храсти, малки дървета и почва на
депо – самосвал курс – 3бр, 3. доставка на каменна фракция 0 – 4 мм – 39.00
тона и 4. направа на фундаменти за монтаж на ботуши за тенис оборудване,
нивелиране, бетониране на фундаменти и монтаж на тенис оборудване – 2 бр.
Така описаните доставки и СМР не могат да се квалифицират като
допълнителни дейности, които са извън предмета на договора, доколкото
същите са били необходими за изграждането на кортовете и без тяхното
извършване обектът не би могъл да се изпълни, а дейността по т.3 изрично е
посочена в Приложение № 1 към договора като част от неговия предмет. Ето
защо този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
В условията на евентуалност, ако така предявения иск се отхвърли,
същата сума от 3 971.90лв. е претендирана като такава, с която възложителят
се е обогатил без основание за сметка на изпълнителя в резултат от
извършените четири групи дейности, посочени в таблицата на л. 619 от
първоинстанционното дело.
Съгласно нормата на ал.2 на чл. 59 от ЗЗД правото да се претендира
обезщетение по реда на алинея първа от същия текст възниква когато няма
друг иск, с който обеднелият може да се защити. В настоящия казус има друг
иск с който „Азимут спорт“ ООД и това е иска за връщане на даденото на
9
отпаднало основание, т.е. иск по реда на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД.
Освен това, от събраните по делото доказателства не се установява
претендираните стойности, конкретизирани в таблицата на л. 619, като
такива, с които възложителят се обогатява без основание за сметка на
изпълнителя, да имат характер на допълнителни. Напротив, те са
технологично необходими за изпълнение на възложената работа и макар
някои от тях да са извършени качествено, крайният резултат не е налице,
защото изграденото спортно съоръжение не отговаря на спортно –
техническите изисквания за провеждане на безопасен учебно тренировъчен
процес. Изложеното обосновава извода, че първоначалният ищец разполага с
друг път на защита, поради което не е налице неоснователно обогатяване и
затова предявения иск е неоснователен – в този смисъл е Опр. №
1149/11.12.17г. по гр. д. № 2625/17г. на ВКС, ІV г.о.
Относно насрещния иск предявен от ПУ „П. Хилендарски“:
С развалянето на договора поради неизпълнението му за възложителя
възниква правото да иска връщане на изплатеното на изпълнителя
възнаграждение. Както се посочи по – горе, безспорен е фактът, че ПУ „П.
Хилендарски“е превел на „Азимут спорт“ ООД сума в общ размер от 47
999.04лв. След като процесният договор е развален, е отпаднало основанието,
на което е платена авансовата сума, и затова изпълнителят следва да я върне.
Доколкото насрещният иск е предявен частично за сумата от 25 000лв. от
общо дължимата 47 999.04лв., то същият следва да се уважи в посочения
размер. На основание чл. 86 от ЗЗД върху исковата сума следва да се присъди
законна лихва, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба –
18.01.2018г., до окончателното ú изплащане.
Основателността на насрещния иск налага обсъждане на възражението
за прихващане, направено от изпълнителя, със сумите: 34 249.02лв. –
стойност на доставени на обекта материали, професионално оборудване,
ведно с транспортни, логистични, товарни и разтоварни разходи, застраховки
на стоки; 7 873.80 лв. - механизация за извършване на СМР на обекта; труд
на обща стойност 16 593.60 лв. и пропусната полза от нереализирана печалба
в размер от 15 043.47лв.
От прието във въззивното разглеждане на делото заключение на
съдебно счетоводна експертиза с вещо лице Й. П., което съдът кредитира
10
изцяло като обективно и професионално изготвено, се установява че
доставените на обекта материали, труд, механизация и извършени СМР към
септември 2017г. са на обща стойност 55 475.06лв. В откритото съдебно
заседание, проведено на 10.02.2023г., вещото лице уточни, че върху тази сума
не е начисляван данък върху добавената стойност. Печалба не е отразена в
счетоводството на „Азимут спорт“ ООД, тъй като обектът не е завършен и все
още се намира в счетоводна сметка незавършено производство /611/. От
извършената проверка на счетоводните документи в „Азимут спорт“ ООД
експертът прави извод, че счетоводството е водено редовно.
Съдът намира възражението за прихващане за неоснователно, предвид
установеното неизпълнение от страна на „Азимут спорт“ ООД и развалянето
на сключения между страните договор. Вложеното в изпълнение на
разваления договор, т.е. предмета на договора, изпълнителят „Азимут спорт“
ООД може да претендира по реда на чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, но не и
паричните суми, представляващи стойност на дейности, съпътстващи
изграждането на кортовете.
Следователно, възражението за прихващане като неоснователно следва
да се отхвърли.
Изложеното дотук налага извода, че решението на районния съд следва
да се отмени в частта, с която е осъден ПУ „П. Хилендарски“ да заплати на
„Азимут спорт“ ООД сумата 3 971.90лв., представляваща стойност на
допълнително извършени доставки и СМР на обект: Тенис кортове на
Пловдивски университет, на основание чл. 59 от ЗЗД и вместо него се
постанови друго, с което се отхвърли този иск, а в останалата част решението
е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора, „Азимут спорт“ ООД следва да заплати на ПУ
„П. Хилендарски“ направените във въззивното производство разноски в
размер на 3 681.55лв., а първоинстанционното решение, в частта му, с която
се осъжда ПУ „П. Хилендарски“ да заплати на „Азимут спорт“ ООД сумата
от 519.75лв. разноски следва да се отмени.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260909/16.10.20г. постановено по гр. д.
№ 17727/17г. по описа на Пловдивския районен съд, VІ-ти гр. с. частта, с
която се отхвърлят предявените от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, със законни представители С.А.З. и
А.Ю.Д. против Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ
***, със седалище *** искове за заплащане на сумите: 14 525.01 лв.
/четиринадесет хиляди петстотин двадесет и пет лева и 01 ст./ неизплатено
възнаграждение по договор № Д-62/15.05.2017г.; сумата от 5 999.88 лв. /пет
хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и 88 ст./ неустойка за забава по
Раздел VІІ, т.1 от договор № Д-62/15.05.2017г. за периода от 19.09.2017г. до
03.11.2017г. и се ОСЪЖДА „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, със законни представители С.А.З. и
А.Ю.Д. да заплати на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“,
БУЛСТАТ ***, със седалище *** сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/ главница, представляваща част от платена на отпаднало основание сума
в общ размер от 47 999.04 лв. по договор № Д-62/15.05.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната
искова молба – 12.01.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като се
ОТХВЪРЛЯТ предявените от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, със законни представители С.А.З. и А.Ю.Д. против
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, със
седалище *** възражения за прихващане със стойността на доставените на
обект: Тенис кортове към Пловдивски университет материали, ведно с
вложените в тази доставка транспортни, логистични, товарни и разтоварни
разходи, застраховки на стоки, съхранение на стоки, на обща стойност 34
249.02 лв., механизация за извършване на СМР на обекта на обща стойност 7
873.80 лв., труд на обща стойност 16 593.60 лв., пропусната полза от
нереализирана печалба в размер от 15 043.47 лв.,
ОТМЕНЯ Решение № 260909/16.10.20г. постановено по гр. д. №
17727/17г. по описа на Пловдивския районен съд, VІ-ти гр. с. частта, с която
се осъжда Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ ***,
*** да заплати на „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, гр.***сумата 3 971.90 (три
хиляди деветстотин седемдесет и един лева и деветдесет стотинки)
представляваща стойност на допълнително извършени доставки и СМР на
обект: Тенис кортове на Пловдивски университет на основание чл. 59 от ЗЗД
12
както и в частта, с която се осъжда Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, *** да заплати на „Азимут спорт“ ООД, ЕИК
***, *** да заплати разноски в размер на 519.75лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Азимут спорт“ ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, против Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, ***, за заплащане на сумата 3 971.90
(три хиляди деветстотин седемдесет и един лева и деветдесет стотинки),
представляваща стойност на допълнително извършени доставки и СМР на
обект: Тенис кортове на Пловдивски университет на основание чл. 59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Азимут спорт“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Пловдивски университет „Паисий
Хилендарски“, БУЛСТАТ ***, ***, сумата 3 681.55 (три хиляди шестстотин
осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки) разноски, направени във
въззивното разглеждане на делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13