№ 1200
гр. Пазарджик, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220102429 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. -
Франция, чрез клона му в България, срещу С. Г. Р. от гр. Пазарджик, в момента изтърпяващ
наказание лишаване от свобода, с предмет установяване по реда на чл. 422 от ГПК на
задължение по договор за потребителски паричен кредит от 10.10.2016 г., евентуално - ако
съдът счете, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена - за осъждането на
длъжника да заплати същите суми. Тъй като ответникът не е бил намерен на адреса си, му е
бил определен особен представител, който е подал отговор. Едва впоследствие става ясно,
че ответникът е в З., правомощията на особения представител са прекратени, като му е
заплатено възнаграждение само за изготвянето на отговора.
Претендират се сумите 6565 лв. главница, 9140,45 лв. възнаградителна лихва за периода от
05.03.2017 г. до 05.11.2022 г. и 2330,74 лв. мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г.,
както и законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Подаденият отговор и изразеното в него становище на особения представител следва да се
зачетат в това производство като изявления от името на длъжника. В него особеният
представител е направил изявление, че оспорва задължението по основание и размер, като
прави искане за съдебно-счетоводна експертиза, която да установи размера. Прави
възражение и във връзка с процесуалната легитимация на ищеца и редовността на
упълномощаването на процесуалния му представител от страна на лице с име Д.Д.. Сочи и
че следва да се посочи изрично в исковата молба началната дата на претендираната законна
лихва.
1
В открито заседание ответникът се явява лично, доведен от З. - Пазарджик, и заявява, че е
взел в заем сума от 5000 лв., платил е 2-3 вноски и не знае какъв е размерът на задължението
му към момента, но не оспорва, че има задължение.
Въз основа на писмените доказателства по делото се установява, че с договор за
потребителски паричен кредит от 10.10.2016 г. ищецът е предоставил на ответника в заем
сумата 6250 лв. Получаването на цялата сума е удостоверено с подписа на
кредитополучателя в договора и следва да се приеме за доказано, че е получена именно тази
сума, а не сумата 5000 лв.
Отделно в раздела "параметри и условия" на договора са посочени "застрахователна премия"
в размер 2520 лв. и "такса ангажимент" в размер 156,25 лв.
Ответникът се задължил да върне получената сума заедно с договорната лихва на 72 месечни
погасителни вноски, всяка по 258,05 лв., с падежи от 05.12.2016 г. до 05.11.2022 г., или
общо следвало да се върнат 18579,60 лв., при годишен процент на разходите 45,85%.
Договорът предвижда настъпване на предсрочна изискуемост на цялото задължение по
право с неплащането на две месечни вноски, считано от падежа на втората.
Ответникът погасил първите три вноски, като от вноската с падеж на 05.03.2017 г. нататък
погасявания не са правени.
В погасителния план към договора като главница е посочена сумата 6250 лв., като съответно
се отразява намаляването и след всяка погасителна вноска. След първите три вноски
погасителният план не предвижда намаляване на главницата, т.е. тези вноски погасяват само
договорна лихва и към 05.03.2017 г. оставащата за плащане главница е отново в размер 6250
лв.
В чл. 2 на договора се сочи, че посочената сума в поле "застрахователна премия" е разделена
на равен брой вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.
По делото е представено копие от писмо, адресирано от ищеца до ответника на адреса му в
с. Лесново, с дата 16.11.2017 г., с което ищецът обявява цялото задължение за предсрочно
изискуемо - главница в размер 6565 лв., договорна лихва в размер 9140,45 лв. и обезщетение
за забава в размер 411.95 лв. без посочена начална и крайна дата. Тъй като няма данни не
само на коя дата е получено писмото от ответника, но и дали изобщо е получено, съдът
приема за недоказано това получаване.
В текста на писмото от 16.11.2017 г. се посочва, че на ответника е бил предоставен заем в
размер 6250 лв., а в същото време се дължи главница в размер 6565 лв.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.11.2020 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея, в това число препис от писмото за
обявяване на предсрочна изискуемост, са връчени на особения представител на 03.11.2021 г.
При така установените факти съдът направи следните изводи:
Липсват данни предсрочната изискуемост да е била обявена на длъжника, което означава, че
предсрочна изискуемост не е настъпвала преди предявяването на иска. Едва с връчването на
2
препис от исковата молба и приложенията към нея на особения представител на 03.11.2021
г. тази предсрочна изискуемост би следвало да се счита за обявена на длъжника, тъй като
преписите съдържат и копие от писмото за обявяването и. Задължението следва да се
приеме за предсрочно изискуемо, считано от датата на връчването, а не от датата на втората
погасителна вноска - това е така, тъй като съдебната практика приема, че дори при уговорка
за предсрочна изискуемост по право при неплащане задължението става изцяло предсрочно
изискуемо едва с изявлението на кредитора до длъжника, т.е. уговорката няма действие по
право. Връчване на особен представител от своя страна има всички действия, които поражда
връчването на упълномощен представител или лично на адресата (в този смисъл например е
определение № 562 от 6.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3238/2021 г., IV г. о.).
Ищецът не обяснява нито в исковата молба, нито в писмото за обявяване на предсрочна
изискуемост защо претендира главница в размер 6565 лв., при условие, че според договора
цялата главница на заема е 6250 лв. Вероятно като главница ищецът е отразил в писмото и
исковата молба и някаква част от застрахователната премия, която е уговорена в общ размер
2520 лв., или по 35 лв. за всеки месец от срока на договора (вероятно това е част,
съответстваща на 9 месечни вноски, очевидно за периода март - ноември 2017 г.). Въпреки
неточността в квалифицирането на тази сума като главница, в разрез със същото понятие,
използвано в погасителния план, съдът счита, че както главницата от 6250 лв., така и
застрахователната премия от 315 лв. се дължат и следва да се присъдят.
Погасителният план не съдържа отделно посочване на размера на възнаградителната лихва
и застрахователната премия, което според този състав на съда не е съществена неяснота,
водеща до недействителност на договора за кредит.
От посочените размери става ясно, че ищецът не претендира застрахователна премия за
периода след м. ноември 2017 г., т.е. след изпращането на писмото за обявяване на
предсрочна изискуемост.
Застрахователната премия съгласно договора е разделена на равни части, които са част от
всяка месечна вноска. Това означава, че частта от погасителната вноска, съответстваща на
премията, е в размер 35 лв. месечно (2520 лв., разделени на 72 месеца). Следователно сборът
от главницата и възнаградителната лихва по всяка вноска е 223,05 лв. (258,05 минус 35).
Вноските с падежи до м. октомври 2021 г. следва да се считат за изискуеми всяка от падежа
си, а останалите вноски - предсрочно, считано от 04.11.2021 г. - деня, следващ обявяването
на предсрочната изискуемост. От падежите, съответно от 04.11.2021 г., следва да се изчисли
и лихвата за забава. Към 04.11.2021 г. главницата с ненастъпил падеж е била в размер
2358,47 лв., видно от погасителния план.
Възнаградителна лихва за периода след 04.11.2021 г., не се дължи, съобразно разрешението
на т. 2 от тълкувателно решение № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. За този период следва да се
присъди само главницата в размер 2358,47 лв. (включена в претендирания размер от 6565
лв.).
В случая обаче към 04.11.2021 г. е настъпил падежът на общо 56 неплатени вноски в общ
3
размер 14 450,80 лв., от които 3891,53 лв. главница.
Разликата от 10559,27 лв. до общия сбор на 56-те вноски по погасителния план представлява
възнаградителна лихва и съответна част от застрахователната премия. От тях не се
претендират 1645 лв. - застрахователните премии за 47 месеца, а включени в сбора на
претендираната по делото главница са 315 лв. Разликата, представляваща само
възнаградителна лихва по тези 56 вноски, е в общ размер 8599,27 лв. Тази сума следва да се
присъди като възнаградителна лихва, а за разликата до 9140,45 лв. искът да се отхвърли.
Върху пълния размер на 56-те неплатени на падежа редовно изискуеми вноски следва да се
изчисли лихва за забава - от падежа на всяка вноска (първият от тези падежи е на 05.03.2017
г.) до 16.11.2020 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Възнаградителната лихва, включена в последните 13 погасителни вноски по погасителния
план, с падежи след настъпването на предсрочната изискуемост, в общ размер 541,18 лв.,
както и застрахователната премия по тях (която така или иначе не се претендира), не следва
да се присъждат.
Колкото до законната лихва за периода след подаването на заявлението, тя не може да се
присъди, считано от тази дата, тъй като към този момент част от задължението все още не е
изискуемо. Законна лихва следва да се присъди, считано от от момента, в който е изискуем и
просрочен целият претендиран размер - 04.11.2021 г.
Лихвата за забава върху 45-те изискуеми вноски (главница + възнаградителна лихва в общ
размер 223,05 лв. всяка) с падеж, настъпил преди подаването на заявлението, изчислена с
калкулатор за законна лихва от техния падеж до 16.11.2020 г., е в размер 1802,13 лв. Тази
сума следва да се присъди като мораторна лихва за периода от 05.04.2017 г. до 16.11.2020 г.,
а за разликата над нея до 2330,74 лв. - искът да се отхвърли.
Разноските на ищеца следва да се присъдят съразмерно. Ответникът не е направил разноски.
Ищецът не е внесъл пълния размер на дължимата държавна такса от 360,72 лв. - вместо това
е внесъл само 328,80 лв. Разликата от 31,92 лв. следва да се поеме от страните също
пропорционално на изхода на делото: 1,90 лв. следва да довнесе ищецът, а остатъкът от
30,02 лв. да се възложи на ответника.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Признава за установено, че ответникът С. Г. Р., ЕГН **********, от гр. Пазарджик,
дължи на ищеца „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А. - Франция, Париж, вписано в
търговския и фирмен регистър под номер 542 097 902, чрез клона му в България, гр.
София, с ЕИК *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение №
1782/23.12.2020 г. по гр. ч.гр.д. 3330/2020 г. на Пазарджишкия районен съд: главница в
размер 6565 лв., възнаградителна лихва в размер 8599,27 лв., отнасяща се за периода
4
05.03.2017 г. – 03.11.2021 г., лихва за забава в размер 1802,13 лв., отнасяща се за
времето от 05.04.2017 г. до 16.11.2020 г., и законната лихва, считано от 04.11.2021 г. до
изплащането на задължението, като отхвърля исковете: за възнаградителната лихва за
размера над 8599,27 лв. до 9140,45 лв. и за периода от 04.11.2021 г. до 05.11.2022 г.; за
лихвата за забава за размера над 1802,13 лв. и за законната лихва за времето след
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК за периода от 27.11.2020 г. до 03.11.2021
г.
Осъжда С. Г. Р. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А. - Франция,
чрез клона му в България, сумата 386,36 лв., представляваща разноски в заповедното
производство.
Осъжда С. Г. Р. да заплати на „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А. - Франция,
чрез клона му в България, сумата 873,71 лв., представляваща разноски в настоящото
производство.
Осъжда С. Г. Р. да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 30,02
лв.
Осъжда „БНП Париба пърсънъл файненс“ С. А. - Франция, чрез клона му в
България, да заплати по сметката на съда държавна такса в размер 1,90 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5