ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян,
02.08.2018 год.
Троянски районен съд, втори
състав, в закрито заседание на втори август, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Светла Иванова
при
секретаря ………., като разгледа докладваното от съдията
Иванова гр. дело № 711 по описа на ТРС за 2018 год., за да се произнесе -
съобрази:
На основание чл. 140 ал. І от ГПК съдът
след като извърши проверка по редовността и допустимостта на предявения иск
намира за установено следното:
В Троянски районен съд
е образувано горното дело по молба на “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец”, бул.
„Никола Вапцаров“ № 55, Експо 2000, законни представители: Ани Василева
Ангелова – Изпълнителен директор и Михаил Танов Петков - Прокурист, чрез
пълномощника си В.М., с правно основание
чл.422 ал.І вр. чл.415 от ГПК.
ПРОЕКТ НА ДОКЛАД I. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения (твърдения
на страните) 1.По исковата молба на “Райфайзенбанк /България/“ ЕАД: Твърди се, че по силата на сключен между страните договор от 17.05.2006г. Банката е отпуснала на Г.Д.К. кредит в размер на 16500 лева,
с краен срок на погасяване 25.04.2016година. Излага се, че кредитът е напълно
усвоен на 17.05.2006г. Договора е обезпечен с поръчителството на С.И.Г. и Р.М.П.
при условията на солидарност. С подписан между страните Анекс № 1/18.02.2014г.
към Договора от 17.05.2006г. срока на договора е променен до 25.06.2019г., като
е договорен нов погасителен план. Излага се, че кредитополучателят е изпаднал в
забава по отношение на погасителните вноски, поради което ищцовата
банка е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Подадено
е заявление на 27.05.2015г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано
ч.гр.д.№1001/2015г. по описа на ТРС, издадена е заповед №516 от
27.11.2015г., с която съдът е разпоредил
длъжниците Г.Д.К. като кредитополучател, С.И.Г. и Р.М.П. като поръчители
да заплатят солидарно на банката следните суми: 5253.24 /пет хиляди двеста
петдесет и три лева и двадесет и четири
стотинки/ лева – представляваща изискуема главница за неизплатено задължение по
Договор за банков кредит от 17.05.2006г. и Анекс № 1/18.02.2014г. към Договора,
ведно със законната лихва, считано от 27.11.2015г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата 318.73 /триста и осемнадесет лева и седемдесет и три
стотинки/ лева – изискуема редовна лихва за периода от 25.05.2015г. до
05.11.2015г. вкл., сумата 85.88
/осемдесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ лева – изискуема наказателна
лихва за периода от 25.05.2015г. до 24.11.2015г. вкл., сумата 202.05 /двеста и два лева и пет
стотинки/ лева – изискуема лихва, дължима съгласно чл. 5.1 във вр. чл.1 буква б от Анекс № 1/към договора за периода от
25.11.2013г. до 17.02.2014г., сумата
117.20 /сто и седемнадесет лева и двадесет стотинки/ лева - разноски за
държавна такса и сумата 315.00 /триста и петнадесет/ лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Последвало е
възражение от длъжниците, по повод на което е инициирано и настоящото исково
производство.
При предвидената
процедура по реда на чл. 131 ал. І от ГПК, ответникът Г.Д.К. не е представил
писмен отговор, не е взел становище по иска и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. За последиците от неупражняване на
права, същият е уведомен с разпореждане на съдията докладчик по делото.
При предвидената
процедура по реда на чл.131 от ГПК
ответниците С.И.Г. и Р.М.П. са депозирали чрез упълномощен защитник отговор на предявената искова молба, с който
изразяват становище за допустимост на предявения от ищцовата
банка установителен иск с правна квалификация чл.422
от ГПК, като излагат аргументи за
неоснователност на претенция.
Считат за недопустима, поради липса на правен интерес
претенцията, заявена от ищеца при условията на евентуалност, като
алтернативно претендират неоснователност
на същата.
Сочат, че това е така, понеже ищецът не
навежда нито различно основание, нито различен петитум
от установителния иск, следователно, между двата иска
съществува абсолютна идентичност, което предпоставя недопустимостта на осъдителния иск.
II. Правна квалификация на главния иск и обстоятелства, подлежащи на доказване. Обстоятелства, които се признават от
страните и не се нуждаят от доказване. Разпределение на тежестта на доказване –
чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК.
Настоящият иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК е
предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
надлежно депозирано възражение от длъжниците по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в настоящето
производство съществува правен интерес от установяване на оспореното вземане
със сила на присъдено нещо.
Доказателствената тежест е на ищцовата страна,
която следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на
облигационно правоотношение между нея и ответниците, възникнало по силата на
сключения договор и Анекс към него, че е изправна страна по същия и е изпълнила
точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото
възнаграждение и забавата на ответниците да заплатят същото.
Установена е пасивната
и активна легитимация на страните в процеса, както и правния интерес от
предявяването на настоящата молба.
По отношение на възражението за недопустимост на претенцията, предявена
при условията на евентуалност:
Във връзка с направените с отговора на исковата молба възражения срещу
допустимостта на евентуалния иск, съдът намира същите за неоснователни, като
счита, че допустимостта на съединяване с осъдителен иск е изрично предвидена в
т.11.б.от ТР №4/2014г. на ОСГТК на ВКС, където е указано, че в производството
по иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, е допустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на
ищеца - чл. 210, ал.
1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК,
инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК,
ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК. В този смисъл е и практиката на ВКС.
Допустимостта е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните,
за която съдът следи служебно във всяко положение на делото.
Допуска като доказателства по делото представените с ИМ писмени
документи, като счита същите за допустими, а по отношение на тяхната относимост, съдът ще се произнесе по съществото на спора.
Да се изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.д.№1001/2015г. на ТРС.
Допуска СТЕ, като назначава за вещо лице по делото Милена Иванова, при
депозит в размер на 260.00 лева, вносим от ищцовата банка в едноседмичен срок от съобщението, като
вещото лице изготви заключение, отговоряйки на
поставените в ИМ въпроси.
Предвид изложеното съдът счита, че делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните,
като на същите следва да се връчи препис и от настоящето определение, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА гр. дело № 711/2018 г. по описа на ТРС за открито съдебно
заседание на 10.10.2018г. от 10.00 часа, за която дата да бъдат призовани
страните, като на същите да се връчи
препис от настоящето определение.
Задължава “Райфайзенбанк /България/“
ЕАД в едноседмичен срок от съобщението да внесе депозит за ВЛ по допуснатата ССчЕ в размер на 260.00 лева.
След внасяне на определения депозит,
делото да се изпрати на в.л. Милена Иванова за изготвяне на заключение.
ДОПУСКА като доказателства по делото, приложените към исковата молба писмени
документи.
Да се изиска и приложи към настоящото дело ч.гр.д.№1001/2015г. на ТРС.
Допуска СТЕ, като назначава за вещо лице по делото Милена Иванова, при
депозит в размер на 260.00 лева, вносим от ищцовата банка в едноседмичен срок от съобщението, като
вещото лице изготви заключение, отговоряйки на
поставените в ИМ въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен съдия: