№ 1035
гр. Бургас, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ КР. Г.ЕВА
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИМОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ КР. Г.ЕВА Административно
наказателно дело № 20222120200680 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Т. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес на местоживеене: ***, подадена чрез адв.*** от БАК против
наказателно постановление № 21-0769-000979/ 25.05.2021г., издадено от началник група към
ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП
на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 200 лева. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се сочат
доводи за незаконосъобразност и необоснованост.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от легитимирано лице и е
допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 22.02.2021г. на жалбоподателя Т. Д. Н. е съставен акт за административно
нарушение, за това, че на 22.02.2021г. около 17:34 часа, като водач на собствения си лек
автомобил ***, държава България, в гр.Бургас по ул.“Тодор Александров“ в посока
ж.к.“Меден рудник“, при извършване на маневра е навлязъл частично в съседна на него лява
пътна лента, като не пропуска движещият се по нея в права посока състав от ППС Влекач
„** с прикачено полуремарке *** в нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП е реА.зирал
пътнотранспортно произшествие.
Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен от компетентен
орган. От формална страна в него се съдържат законоустановените реквизити по чл.42 от
ЗАНН. При съставянето му жалбоподателят е възразил, като е посочил, че не е съгласен с
констатациите. В законния срок е депозирано писмено възражение.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел
фактическата обстановка за безспорно установена, поради което за нарушение на чл.25, ал.2
от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя
1
глоба в размер на 200 лева.
От формална страна постановлението съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Издадено е от компетентен административнонаказващ орган, като в хода на производството
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът и наказателното постановление са издадени при спазване на производствените
правила, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин вмененото
на жалбоподателя административно нарушение. Установената с акта и възприета от
административнонаказващия орган фактическа обстановка в наказателното постановление
съдът приема за безспорно установена. Същата се потвърждава, от събраните гласни
доказателства, чрез непосредствения разпит на свидетелите К. М., Г. Д., Ф. М., протокола за
ПТП, приложен към преписката, представляващ официален документ по смисъла на чл.93,
т.5 от НК, заключението по допусната съдебна автотехническа експертиза и останА.те
писмени доказателства по преписката. Представеният по делото снимков материал на
моторното превозно средство не е годно веществено доказателствено средство в
административно-наказателния процес, с изключение на предвидените в закона случаи.
Разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДВП, предвижда, че снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателства, само когато са изготвени с техническо средство или система,
заснемаща или записваща датата и точния час на нарушението. В конкретния случай ЗДвП
не поставя изискване, този вид нарушения да бъдат установявани и заснети с техническо
средство или система, при отсъствие на контролен орган и нарушител, поради което
приложените към преписката снимки, не се приеха като доказателство.
От заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебна автотехническа
експертиза се установява, че причина за настъпилото ПТП, че жалбоподателят, който е бил
водач на лекия автомобил е следвало да пропусне при извършване на маневрата с навлизане
в съседната лента, движещия се в лявата лента състав от ППС. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДвП
при извършване на маневра свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне моторни превозни средства движещи се по нея.
Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели еднозначно потвърждават
установената фактическа обстановка и механизма на настъпване на произшествието. Съдът
кредитира показанията и на тримата свидетели като ги намира за последователни и
непротиворечиви, още повече, че свидетелят Ф. М. е пряк свидетел – очевидец на случилото
се.
При събраната доказателствена съвкупност се доказа извършеното нарушение от
страна на жалбоподателя на чл.25, ал.2 от ЗДвП, тъй като се установи по безспорен начин,
че на 22.02.2021г, в 17,34 часа в гр.Бургас, по бул.“Тодор Александров“, в посока
ж.к.“Меден рудник.“, при управление на собствения си лек автомобил марка „***“ модел
„***“ с рег.№ ***, той е навлязъл частично в лява за него пътна лента, като отнел
предимството и не пропуснал движещия се по нея в права посока състав от ППС влекач
„*** с прикачено полуремарке „***“ с “ с рег.№ ***, следствие на което е реА.зирал ПТП с
материални щети и по двете ППС. Жалбоподателят не се е пристроявал, а е навлязъл
частично в лява за него пътна лента, където по това време се е намирал състава от ППС
влекач и полуремарке. В посочения пътен участък лентите са били две - жалбоподателят е
бил в дясна лента, а другият водач в лява лента. Най-дясна за този участък лента е била бус
лентата, и именно за да избегне движението по нея жалбоподателят Н. без да даде
предимство на другия водач е навлязъл частично в неговата лента, където преди това се е
движел в права посока. Именно това неправомерно негово действие е довело до настъпване
на ПТП, в резултат на което са и щетите по двете ППС. Актосъставителят и наказващият
орган правилно са определили нарушената правна норма на чл.25 ал.2 от ЗДвП. В
съответствие със закона е определена и санкционната норма на чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
2
ЗДвП, с която се наказва с глоба от 200 лева водач, който не спазва правилата за предимство.
В този смисъл обжалваното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде
потвърдено.
Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС преценката за маловажност на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са нА.це предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но същият не е приложен, това е
основание за отмяна, поради издаването на акта в противоречие със закона. В конкретния
случай обаче разпоредбата на чл.28, ал.7 от ЗАНН предвижда, че разпоредбите на чл.28, ал.1
до ал.6 от ЗАНН са неприложими, когато в закон е предвидено друго. Разпоредбата на
чл.189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./ изключва приложението
на чл.28 и 58г от ЗАНН за нарушения по ЗДвП, поради което и нарушението не може да
бъде квА.фицирано, като маловажен случай.
С оглед изхода от делото и доказаното виновно поведение, на основание чл.84 от
ЗАНН, вр. чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото, в т.ч. възнаграждението на вещото
лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, следва да бъдат възложени в
тежест на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването
или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е
благоприятен, има право на разноски. От изложеното следва, че в полза на ОД на МВР-
Бургас не следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение тъй като
не е направено искане в тази насока.
Предвид изложените съображения Бургаският районен съд, на основание чл.63, ал.2, т.5
от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0769-000979/ 25.05.2021г.,
издадено от началник група към ОД на МВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за
нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП Т.
Д. Н., ЕГН **********, с адрес на местоживеене: ***, е наложена глоба в размер на 200
/двеста/ лева.
ОСЪЖДА Т. Д. Н., ЕГН **********, с адрес на местоживеене: ***, да заплати в
полза и по сметка на Районен съд-Бургас разноски по делото в размер 277 /двеста
седемдесет и седем/ лева, представляващи възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3