Решение по дело №9901/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              28.11.2017г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

 

при участието на секретар Цветелина Д. като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9901 по описа за 2017г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.10.2016г., гр.д.292/14г., СРС, 38 с-в признава за установено по предявен от Р.З.Г. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС, че Р.З.Г. е собственик на 1/9 ид.ч. от имот, представляващ реална част от УПИ I, кв.3, индивидуализиран с възстановените 618 кв.м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещото лице М.по гр.д.655/1994г., включен в парцел I-За ЦИНТИ, кв.3, одобрен със заповед № РД-50-09-56/1989г., при граници: бул. „Г.М.Димитров“ и от три страни УПИ /парцел/ I-За ЦИНТИ, кв.3 на основание наследство и съдебно решение от 10.07.1995г. на СГС, III-б с-в, гр.д.655/1994г., осъжда Държавата, представлявана от МРРБ да предаде владението на имота на Р.З.Г. и да му заплати сумата 60 лв. – разноски, като отхвърля предявения от Р.З.Г. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 6 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота през периода 01.12.2008г. – 31.12.2013г.

Срещу решението в частта, с която е уважен иска постъпва бланкетна въззивна жалба от ответника по него - Държавата, представлявана от МРРБ. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се  уважат исковете.

         Въззиваемият – ищецът Р.З.Г. оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на бланкетните оплаквания по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Въззивната жалба е бланкетна. Поддържат се общи оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като неправилно е отхвърлено възражението на ответника за изтекла придобивна давност. Поради неуточнения характер на твърдените пороци на решението, не е възможно упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която искът е уважен.

Решението в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.31, ал.2 ЗС като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява направени разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.10.2016г., гр.д.292/14г., СРС, 38 с-в в частта, с която се признава за установено по предявен от Р.З.Г. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС, че Р.З.Г. е собственик на 1/9 ид.ч. от имот, представляващ реална част от УПИ I, кв.3, индивидуализиран с възстановените 618 кв.м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещото лице М.по гр.д.655/1994г., включен в парцел I-За ЦИНТИ, кв.3, одобрен със заповед № РД-50-09-56/1989г., при граници: бул. „Г.М.Димитров“ и от три страни УПИ /парцел/ I-За ЦИНТИ, кв.3 на основание наследство и съдебно решение от 10.07.1995г. на СГС, III-б с-в, гр.д.655/1994г., като се осъжда Държавата, представлявана от МРРБ да предаде владението на имота на Р.З.Г..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.