№ 554
гр. Плевен, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20214430201018 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „***“ ЕООД гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление
***, с представляващ Д. В. Х., против наказателно постановление № 35-0000528 от
11.05.2021г. на *** на РД „АА“ гр. Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.7а,
ал. 2, пр.3 от ЗАвПр и на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвПр е било наложено
административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева. В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление като. В заключение се моли съда за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се
от адв. П.Е., който ангажира становище относно незаконосъобразността на наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата – РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, редовно
призовани, не се представляват както и не ангажира становище по предмета на делото.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, становището на страните,
събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК, ПОРАДИ КОЕТО
СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЪЩАТА СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА
1
На 19.04.2021г. около 13:00 часа в ***, ет.4 в ОО „АА“ била извършена комплексна
проверка на фирма „***“ ЕООД гр. Плевен, притежаваща лиценз на Общността № 18537 за
извършване на превоз на товари, при която длъжностните лица ИВ. ЦВ. М. и Д. П. ИВ.
приели, че жалбоподателят „***“ ЕООД, като лицензиран превозвач е осъществил превоз на
товари с МПС „Мерцедес Атего“ с рег. № *** на 08.01.2021г. с маршрут на движение
гаража-гр.Плевен-гаража с водач М.В.А. с ЕГН **********, който не отговаря на
изискванията за психологическа годност. Длъжностните лица констатирали, че водачът няма
валидно удостоверение за психологическа годност към датата на извършвания превоз и към
датата на извършената проверка, видно от справка от електронния регистър на ИА „АА“ гр.
София, като превозът е установен с пътен лист сер. ВА №206712 от 08.01.2021г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение бланков №
287293/19.04.2021 г. и издадено въз основа на него НП № 35-0000528 /11.05.2021 г. на *** на
РД “Автомобилна администрация” - гр.Плевен, с което на жалбоподателя за нарушение на
нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр и на основание чл.96г, ал.1 от ЗАвПр е било
наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства –
свидетелските показания на ИВ. ЦВ. М. и Д. П. ИВ., които съдът кредитира, тъй като
същите са непротиворечиви, обективни и липсва индиция за тяхната заинтересованост.
Подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, а именно акт за
установяване на административно нарушение бланков № 287293/19.04.2021 г. и
наказателно постановление № НП № 35-0000528 /11.05.2021 г. на *** на РД “Автомобилна
администрация” - гр.Плевен.
На жалбоподателя е вменена форма на противоправно поведение, която не се
предвижда в разпоредбата на чл.96г, ал.1 от ЗАвП, а именно че е "осъществил" превоз, с
водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Следователно, това
поведение не е съставомерно по по чл.96г, ал.1 от ЗАвт.П и в НП липсва съответствие
между описаното от фактическа страна и дадената правна квалификация. Описаното
поведение не съставлява нарушение. Когато се касае за изискванията за психологическа
годност на водачите, законодателят не е въздигнал във форма на изпълнителното деяние
самото осъществяване от превозвача на превоза, а само назначаването на работа на такива
водачи и допускането те да извършват превоз. Действително извършеното нарушение е, че
превозвачът е допуснал водача да управлява превозно средство за обществен превоз, без да
отговаря на изискванията за психологическа годност, но такива факти не са вменени на
жалбоподателя и съдът не може за първи път да го накаже за тях.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение по чл.7а, ал.2, предл. 3 от ЗАвП, предвиждащ, че "лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
2
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и
чл.152, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата". В настоящият случай АНО е приел,
че от фактическа страна на посочените в НП време и място жалбоподателят е осъществил
превоз на товари с водач Михаил В. Атанасов, който не отговарял на изискването за
психологическа годност по смисъла на наредбата по смисъла на чл.152, ал.1, т.2 от ЗДв.П.
При така направеното описание на нарушението, съдът приема, че е допуснато нарушение
при реализиране на отговорността на жалбоподателя, като при съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези
актове, регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, указващи на
актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази връзка следва да се
посочи, че отбелязването, че водачът "не отговаря на изискването за психологическа
годност" не представлява твърдение на актосъставителя за конкретен факт, нито посочва
какви факти от обективната действителност наказващият орган е приел за установени.
Напротив, посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация, която се
прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната действителност под
съответна правна норма, при което вече се извършва преценката дали водачът е отговарял
или не на изискването за психологическа годност. Така например в настоящото
производство от разпита на свидетелите И.М. и Д.И. се установи, че при извършената
проверка те са констатирали, че водача М.В.. не е имал издадено удостоверение за
психологическа годност към момента на извършване на превоза и въз основа именно на този
факт са направили правния си извод, че същият не отговаря на изискванията за
психологическа годност. Нито в АУАН, нито в НП обаче е въведено твърдение за този факт
– за липсата на издадено удостоверение за психологическа годност, а жалбоподателят е
поставен изначално в положение да се защитава срещу правната квалификация, че водачът
не е отговарял на изискването за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е
това изискване, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че водачът не е
отговарял на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени след направена справка в
регистър за психологическите изследвания на водачите не санира констатираните пороци,
тъй като не е уточнено какъв е бил резултатът от тази справка, нито какво точно
обстоятелство е било проверявано при справката.
Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от които е направен
изводът за извършеното съставомерно административно нарушение, не е единствено въпрос
на доказване, но и на описание на нарушението. Тъй като санкционираното лице се
защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството
лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава
на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Правните норми, описващи
състава на конкретно нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да
могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите,
предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на актосъставителя
3
и на наказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти,
индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай
настоящият състав приема, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното
деяние, тъй като не е посочено въз основа на какви факти е прието, че водачът не е
отговарял на изискването за психологическа годност. Констатираното нарушение е
съществено, тъй като то е ограничило изначално правото на защита на жалбоподателя, като
го е лишило от възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая
какво изискване е пропуснал да изпълни. Отделно от това той не би могъл и да спори по
квалификацията дали действително водачът е отговарял на изискванията за психологическа
годност, тъй като не е посочено кое точно изискване не е бил изпълнил, за да може да
възразява дали действително е налице неизпълнение на това конкретно изискване.
Допълнителен порок – пряка последица от допуснатото нарушение, е, че по този
начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга на подлежащите на
доказване факти в производството. В случая съдът изначално е поставен в положение, при
което е неясно какви факти са включени в предмета на доказване по делото, за да може въз
основа на тях да се направи преценка дали водачът е отговарял на изискванията за
психологическа годност. В тази връзка трябва да се посочи, че самите изисквания за
психологическа годност на водачите са регламентирани в глава втора на Наредбата № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане
на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010г.), издадена от Министерството на транспорта (обн. ДВ, бр.46
от 06.06.2006г., изм.). Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от цитираната наредба изискванията за
психологическа годност се отнасят до познавателната, психомоторната и личностната сфера
на психиката, като те включват качествени и количествени критерии за годност. В чл.3, ал.2
и ал.4 от Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае за
значителен на брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че нарушението при
описанието е съществено, тъй като ако беше предвидено само едно изискване за
психологическата годност, би могло да се приеме, че жалбоподателят е наясно какво
изискване се твърди да не е изпълнил, както и че и съдът може да прецени какви факти
подлежат на доказване. Все в тази връзка следва да се посочи и че разпоредбата на чл.7а,
ал.2 от ЗАвП, която наказващият орган приема да е била нарушена от жалбоподателя, не
съдържа конкретно изискване за психологическа годност. Това от своя страна предполага
при квалификация на нарушението да се посочи точно кой текст на приложимия подзаконов
акт е нарушен. Така дадената квалификация на административното нарушение е неправилна
и несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като на практика
липсва правна квалификация, което води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице и прави невъзможно надлежното упражняване на съдебен контрол.
4
В заключение следва да се обърне внимание и за това, че наличието или липсата
на издадено удостоверение за психологическа годност съгласно глава шеста от Наредба №
36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява изискване за психологическа годност, а
съставлява удостоверителен документ, имащ единствено доказателствена функция.
Психологическата годност се установява с психологическо изследване, което завършва със
заключение за психологическа годност и при положително заключение на изследваното лице
се издава удостоверение за психологическа годност. Видно от така регламентирана
процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е дейност, последваща на
психологическото изследване, а именно при него съгласно чл. 6 от Наредбата се преценява
дали лицето отговаря на изискванията за психологическа годност.
Поради описаните съображения НП относно наложеното му наказание на основание
чл.96г, ал.1 от ЗАвПр за нарушението на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 35-0000528 от 11.05.2021г. на *** на РД „АА“ гр. Плевен, в частта
му, в която на жалбоподателя ***“ ЕООД гр. ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление
***, с представляващ Д. В. Х., на основание чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвПр и на основание
чл.96г, ал.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание: имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален
административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5