№ 227
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110206451 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 187 от 19.04.2023 година Началника на ГПУ-
София, е наложил на „Б.Е. АД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер на 2000/две
хиляди/лева на осн. чл.51 от ЗЧРБ за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19,
ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се
излагат оплаквания, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на
процесуалните правила, като не са изпълнени изискванията за форма и съдържание на
АУАН и НП. Конкретно се изтъква, че посочената като нарушена законова разпоредба, а
именно тази на чл.20, ал.1, т.1 и на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ има бланкетен характер, досежно
изискването за наличие на българска виза за превозваното лице, като не е посочена
законовата разпоредба, от която произтича изискването за нейното наличие в конкретния
случай. Непосочването на разпоредбата, от която произтича изискването съставлява
непълнота пряко рефлектираща върху правото на защита на дружеството-жалбоподател, в
подкрепа, на което се привежда незадължителна съдебна практика. На следващо място се
излагат доводи за неправилно приложение на материалния закон, и по специално чл.5, ал.1,
т.Б Регламент(ЕО) 562/2006г., който въвежда изискване гражданите на трети страни да
притежават визи единствено при преминаване на външна граница на държава-членка,
каквато границата между България и Нидерландия не е. Изтъква се, че полетът Амстердам-
София се явява вътрешен полет по смисъла на чл.2, §3 от Регламент(ЕО) 562/2006г., касае е
се за вътрешна граница, за чието преминаване виза не се изисква. При това се акцентира
върху необходимостта от единно тълкуване на понятията използвани в общностното право,
в частност понятията вътрешни граници и държави членки, използвани в Регламент(ЕО)
2016/399 и Регламент 562/2006, като се сочи, че съгласно чл.20 от последния вътрешните
граници могат да се преминават, без да се извършва гранична проверка на лицата,
1
независимо от тяхната националност, като това се отнася и за конкретно извършения превоз
между две държави членки на ЕС. В заключение се излагат доводи за допуснати при
съставяне на АУАН нарушения на процесуалните изисквания в частност неотбелязване
качеството на свидетеля по АУАН, липса на доказателства за компетентност на
актосъставителя и наказващия орган.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Кабранска, която моли наказателното постановление да бъде потвърдено
изцяло като издадено от компетентен орган, при спазване на материалния и процесуалния
закон. Изтъква, че нарушението, а именно превозване на пътник без валидна виза е
установено от събраните гласни доказателства както и въз основа издадения отказ на лицето
за влизане на територията на Република България, като в противовес на доводите развити в
жалбата се сочи, че Република България макар и държава членка на ЕС, не е част от
Шенгенското пространство. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено следното:
Жалбоподателят „България ЕР” АД, ЕИК ***, е търговско дружество със седалище в
гр. София, което се представлява заедно от Христо Тодоров- изпълнителен директор и
прокуриста на дружеството- Бистра Маринкова. Дружеството извършвало въздушен превоз
на пътници, с оглед на което и предвид дефиницията на §1, т.11 от ДР на ЗЧРБ, същото се
явява адресат на задълженията свързани проверка на редовността на документите и
наличието на виза за влизане на територията на Република България, когато такава е
необходима.
На 27.02.2023г. дружеството-жалбоподател осъществило полет № FB462 по линията
Амстердам- София. Със самолета по посочения маршрут, превозвачът превозил и лицето
Sotto Jan Nicole, роден на 12.02.1998г., гражданин на Филипините. Същия притежавал
паспорт № Р4137402В издаден на 04.12.2019г., но същият не притежавал валидна виза или
разрешително за пребиваване. След пристигането си на Аерогара - София, на 27.02.2023г.
филипинският гражданин преминал през паспортно- визов контрол за влизане в Република
България на пътниците, превозвани с полет FB462, пристигащ от гр.Амстердам,
Нидерландия.
В рамките на извършения контрол, органите на гранична полиция счели, че
дружеството - жалбоподател, като изпълнител на полета и превозвач, е извършил услугата
по превозването на лицето Sotto Jan Nicole, като е издал превозни документи - билет и
бордна карта, без преди това да е извършил проверка за наличие на валидна българска виза
или разрешително за пребиваване. На лицето бил издаден писмен отказ за влизане в
страната № 146/27.02.2023г.
В тази връзка с АУАН № 173/31.03.2023г. съставен от старши полицай И. И. на „Б.Е.
АД било повдигнато административно-наказателно обвинение за това, че на 27.02.2023г. в
качеството си на превозвач, като е било длъжно да провери редовността на документите за
пътуване, е превозил до Република България, лицето- Sotto Jan Nicol, което не притежава
валидна виза или разрешение за пребиваване, квалифицирано от актосъставителя като
нарушение на чл.20, ал.1, т.1, вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
Въз основа на акта било издадено наказателно постановление (НП) № 187 от
19.04.2023 година Началника на ГПУ-София, е наложил на „Б.Е. АД, с ЕИК ***
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/лева на осн. чл.51 от ЗЧРБ за извършено
нарушение по чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
2
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетеля И. И., както и на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства - АУАН № 173/31.03.2023 г.; наказателно постановление (НП) № 187 от
19.04.2023, Отказ за влизане в страната от 27.02.2023г., Докладна записка до Началника на
ГПУ-София, Заповеди за компетентност на актосъставителя и наказващия орган, Покана
изх. № 817700-697/09.03.2023г. на ГПУ-София, Пълномощно рег.№047-I-2343/07.04.2014г.
Съдът кредитира в пълна степен, показанията на свидетелката И., като ги намира за
последователни, логични и непротиворечиви, като освен това същите в пълна степен
съответстват на приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на тях се
установяват обстоятелствата по провеждане на проверка от страна на контролните органи и
установените в хода на същата факти. Настоящият съдебен състав кредитира напълно
изброените по-горе писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват факти,
включени в предмета на доказване по делото. Съдът ги възприема в цялост като същите са
логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява допустима. Разгледана по
същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН за
извършване на цялостна проверка на атакувания акт, независимо от посочените от
жалбоподателя основания, се явява неоснователна в искане за отмяна по изложените по-
долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН №
173/31.03.2023г., който е съставен от компетентен орган, съгласно т.1.3 от Заповед № 8121з-
378/06.04.2020г., а именно - полицейски орган- старши полицай при Главна дирекция
Гранична полиция, която длъжност свидетелят И. заема съгласно Заповед № 3282з-
26/05.01.2023г. и Акт за встъпване в длъжност от 10.01.2023г., в рамките на материалната и
териториална компетентност на последния.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган-началник на ГПУ, овластен по силата на т.2.12 от Заповед № 8121з-378/06.04.2020г.,
като длъжността е изпълнявана от заместник началника на основание заповед за заместване
№ 4064з-889/21.09.2022г.
АУАН и НП са съставени в рамките на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, като
при това са спазени изискванията за форма и съдържание на същите, както и процедурата по
съставянето им. Действително не е изрично указано качеството на свидетелите, участвали в
съставянето на акта, но това обстоятелство само по себе си не компрометира процедурата и
не представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Актът е съставен след
отправена по реда на чл.40, ал.1 ЗАНН покана, и с участието на надлежно упълномощен
представител на дружеството жалбоподател- Анелия Тодорова, легитимирал се с изрично
пълномощно за представителство в процедура по съставяне на АУАН.
На следващо място съдът намира, че както АУАН, така и НП съдържат достатъчно
пълно описание на нарушението и надлежно посочване на нарушените законови разпоредби.
От една страна ясно и конкретно са дефинирани, времето, мястото, изпълнителното деяние,
и обстоятелствата, при които е извършено, като са отразени данни за полета и превозения
чужд гражданин, с което са изпълнени изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 ЗАНН,
респективно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Наред с това както актосъставителя, така и наказващият
орган точно и пълно са дефинирали нарушените законови разпоредби, като е изрично
3
посочено, че превозеният чужденец не е отговарял на изискванията на чл.8, ал.1 ЗЧРБ и
чл.6, ал.1, т.Б от Регламент(ЕС)2016/399, които именно въвеждат изискванията за валидна
виза за влизане на територията на Република България на чужди граждани, дефинирано и в
чл.19, ал.1, т.1 ЗЧРБ, а освен това в конкретния случай задължението на жалбоподателя,
произтича пряко от нормата на чл.20, ал.1, т.1 ЗЧРБ, която няма бланкетен характер и
въвежда конкретно правило за поведение, адресирано към превозвачите. Предвид на това
съдът намира, че не е налице празнота в съдържанието на АУАН и НП, свързана с правната
квалификация, която да е довела до непълнота на същата, респективно да е поставило
ограничения в правото на защита.
С оглед на изложеното съдът намери, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените и
възраженията на жалбоподателя в тази връзка не могат да бъдат споделени.
В хода на административно-наказателното производство на жалбоподателя с АУАН
№ 137/31.03.2023г., е било повдигнато административно-наказателно обвинение за
извършено нарушение на чл.20, ал.1, т.1 вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ- неизпълнение на
задължения за проверка за наличие на валидна виза или разрешение за пребиваване.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за установена от
настоящия съдебен състав. Правилно наказващия орган е подвел фактите под посочената в
НП материално правна норма.
Съгласно чл.20, ал.1, т.1 от ЗЧРБ превозвач, който превозва по въздух до и/или от
Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи
редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието и редовността на визата,
когато такава е необходима. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗЧРБ "Чужденец може да влезе в
Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза или разрешение за пътуване, когато такива се изискват.", като
изключенията от това изискване са изброени в следващите разпоредби на текста, а именно
чл.8, ал.2-5 ЗЧРБ, като по делото нито се установят, нито се твърди наличието, на която и да
е от тези хипотези.
Условията за влизане на гражданин на трета страна, на територията на държава-
членка на ЕС, са дефинирани в чл.6 на Регламент 2016/399 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на
движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници), като в чл.6, ал.1, б. Б от
цитирания общностен акт, изрично е въведено изискването за валидна виза, "ако такава се
изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета." В настоящия случай превозеният
пътник Sotto Jan Nicole, е филипински гражданин т.е. гражданин на трета страна по смисъла
на чл.2, т.6 от Регламент(ЕС) 2016/399, като няма данни да попада сред изключенията по
чл.2, т. 5 от същия. Предвид на това и спрямо посоченото лице важат общите правила, като
държавата, чийто гражданин е пътникът- Филипини, попада в Приложени I към чл.1, §1 на
Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, т.е. държавите за чиито граждани посочената
разпоредба въвежда императивното и недвусмислено изискване за виза при влизане на
територията на държава членка на ЕС.
При това като е извършило услугата превоз по въздух на филипинския гражданин
Sotto Jan Nicole, без да изпълни задължението си за проверка наличието на валидна виза,
при недвусмисленото наличие на изискване за такава, дружеството е нарушило чл.20, ал.1,
т.1 вр. чл.19, ал.1 т.1 ЗЧРБ.Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице,
въпросът за субективната страна на деянието не се поставя.
Изложеният в жалбата довод, че при преминаването на вътрешни граници на ЕС виза
не изисква, не намира опора в актуалната към датата на деянието, а и към настоящия момент
нормативна уредба, като следва да се отбележи, че Регламент 562/2006г., е отменен с
Регламент (ЕС) 2016/399. Република България е страна - членка на ЕС, но не е страна -
4
членка на Шенгенското пространство и няма вътрешни граници с другите държави от него
по смисъла на съгласно Регламент (ЕС) № 562/2006 г. и Регламент (ЕС) № 399/2016 г. на
Европейския парламент и съвета от 9 март 2016 г. (Кодекс на шенгенските граници). В този
смисъл, при полет от летище в Шенгенското пространство към летище на територията на
Република България, съответният пътник пресича външна граница, а при кацане в Република
България следва да притежава валиден документ за пътуване и виза, даваща му право да
пребивава законно на територията на Република България. (изрично в този смисъл
актуалната практика на касационната инстанция, като например- Решение № 4550 от
06.07.2023г. по адм.д. № 4843/2023г., Решение № 7692 от 14.12.2022г. по адм.д. №
6449/2022г., Решение № 5726 от 12.10.2022г. по адм.д. № 5667/2022г., Решение № 1167 от
22.02.2022г. по адм. д. № 12009/21г., Решение № 7673 от 17.12.2021г. по адм.д. № 7922/21г.
всички по описа на АССГ и много други).
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя “Б.Е. АД,
като на дружеството е наложена имуществена санкция съобразно разпоредбата на чл.51 от
ЗЧРБ съгласно която на превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20 се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лева. Наложената имуществена санкция от
2000 лева, е в размер равен на минималния, като с оглед правомощията на съда в
настоящото производство, същият не се нуждае от допълнително обсъждане. Следва
единствено да се отбележи, че не налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН към
установените в настоящия случай факти, респективно за маловажност на извършеното
нарушение, доколкото същото по никакъв начин не се отличава от останалите случаи на
нарушения от същия вид, в посока снижаване на обществената му опасност.
Предвид на изложеното съдът намери, че атакуваното наказателно постановление е
издадено при точно установени факти, в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените, материалния закон е приложен
правилно, като санкцията е минимален размер, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на офис при ТД на НАП е била
представлявана от надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че
справедливият размер на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е
Наредбата за заплащането на правната помощ, относим именно към защита в производства
по ЗАНН е 80 лева, доколкото по делото е проведени едно съдебно заседание по не са
представяни допълнителни доказателства. Същото следва да бъде присъдено в полза на
РДГП- Аерогари, към ГД "Гранична полиция".
Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 187 от 19.04.2023 година
Началника на ГПУ-София, е наложил на „Б.Е. АД, с ЕИК *** имуществена санкция в размер
на 2000 /две хиляди/лева на осн. чл.51 от ЗЧРБ за извършено нарушение по чл.20, ал.1, т.1
вр. чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА „Б.Е. АД, с ЕИК *** да заплати на РДГП- Аерогари, към ГД "Гранична
5
полиция" сумата от 80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четИ.десетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6