Р Е Ш Е Н И Е
№ 524/29.6.2021г.
Гр.Пазарджик, 29.06.2021 г.
Административен съд – гр. Пазарджик, дванадесети
състав на девети юни , две хиляди двадесети първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: МАРИАНА
ШОТЕВА
Членове:
НИКОЛИНА ПОПОВА
ХРИСТИНА ЮРКОВА
при секретаря А.Метанова и
прокурор Пешев, като разгледа докладваното от съдия Попова касационно
наказателно административен характер дело № 526 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208– чл.228 от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.Г.К. ЕГН ********* *** чрез
процесуален представител адв. Г.К. с
адрес *** , против решение № 260058/29.03.2021 г. , постановено по НАХД № 1109/2020
г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено наказателно
постановление № 19-1818-001056/30.12.2019 г. издадено от Началник Сектор
към ОДМВР – Пазарджик , РУ – Пазарджик съответно, с което на А.Г.К. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание: глоба в размер на 50,00 лева на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата за
нарушение на чл. 94, ал. 3, от
същия. Иска се от съда да отмени първоинстанционното решение и
наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът поддържа чрез
своят процесуален представител изложените в касационната жалба възражения и доводи.
Ответникът – - редовно призован не
изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
След като прецени твърденията на страните и
събрания по делото доказателствен материал, Пазарджишкият административен съд намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационната
жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.211 от АПК и е
съответна на изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд - Пазарджик е образувано по жалба на А.Г.К.
, против издаденото от Началник Сектор към ОДМВР гр. Пазарджик наказателно постановление № 19-1818-001056/30.12.2019
г.., с което на лицето е наложено административно наказание: глоба в размер на 50,00 лева на основание
чл. чл. 178е от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП .
Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт, състав на ПРС
е потвърдил наказателното постановление, като е приел за безспорно установена
следната фактическа обстановка:
На 27.11.2019 г. на жалбоподател А.К.
е била наложена глоба чрез фиш в размер на 50,00 лв. за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП за това ,
че паркира автомобил „….. собственост на
жалбоподателя и на неговата съпруга С. К. на тротоар в гр. Пазарджик, на ул. „ Братя
Петкови „. Фишът бил връчен на жалбоподател
по пощата, който след получаването му
подал възражение срещу него , като оспорил нарушението и наложената
глоба и поискал фишът да бъде анулиран и
на негово място да бъде издаден АУАН . Във връзка с подаденото възражение, в РУ на МВР Пазарджик, била образувана
преписка , в хода на която мл.полицейски
инспектор Байдов посетил жалбоподателя
и го поканил в приемната на МВР
да се яви , за да посочи кой е извършил нарушението. Понеже това не било
сторено , Б. съставил АУАН с бл. № 88809
/ 12.12.2019 г. в отсъствие на
жалбоподателя , в който прел, че К. е извършил нарушение на чл. 94 ал.3 ЗДвП, като е паркирал
автомобила си в разрез с изискванията за паркиране на МПС в населени места върху тротоари , като не е
имало поставен знак от собственика на пътя и без отстояние от 2 м. от стената
на сградата. Този АУАН бил лично предявен на жалбоподателя на 13.12.2019 г. , който след като се
запознал с него посочил , че има възражения , но такива не били подадени в срока
по чл. 44 ал.1 ЗАНН. Въз основа на акта било издадено оспореното наказателно
постановление , което било връчено лично на жалбоподателя на 17.07.2020 г. Правнозначимите обстоятелства са установени
чрез събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства.
Решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и
следва да се остави в сила.
Изводите на районния съд са направени въз основа на цялостна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства и пред настоящата инстанция
не се сочат убедителни доводи, които да ги променят.
Правилно е приел решаващият съд, че при съставянето на
акта за установяване на административното нарушение и на наказателното
постановление не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предписаната от закона
форма и при спазване на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН.
Издаденото НП не страда от пороци във връзка с изпълнение на императивните
изисквания на чл. 57 , липсва нарушение и на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Не е
допуснато съществено процесуално нарушение , във връзка с безспорния факт , че
АУАН , е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като този акт му е бил надлежно предявен и връчен , поради
което , не е накърнено или ограничено правото му на защита.
През районния съд, както и пред настоящата касационна
инстанция жалбоподателят излага доводи, че не е извършил вмененото му нарушение
, както и че не е установено по един категоричен начин отговорността на
жалбоподателя за него. Освен това се поддържат доводи , за наличието на
предпоставки за т.н. „продължавано административно нарушение“, което според
жалбоподателя е относимо към приложима в
случая практика на ВАС.
От събраните в хода на производството доказателства се
установява съставомерност на констатираното нарушение, тъй като на посочената
дата и място в гр. Пазарджик , товарен автомобил марка „ ….. собственост на
жалбоподателя К. е установен паркиран върху тротоара на ул. „
Братя Петкови „ – без да е поставен знак от собственика и и без необходимото отстояние от 2 м. до стената
на сградата. По делото не е налице спор,
че този автомобил на посочената дата действително се е намирал на посоченото място,
като жалбоподателят поддържа доводи, че
не е извършил нарушението , за което е глобен, тъй като автомобилът е бил
повреден и не могъл да се движи на
собствен ход. Позовава се и на разпоредбата на чл. 97 ал.1 и ал.2 ЗДвП, но настоящата инстанция приема ,
че тази разпоредба не може да намери приложение в конкретния случай.
Съгласно разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП, за престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2.5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Неспазването на тези правила съставлява административно нарушение
по чл.178е ЗДвП, в която разпоредба е предвидена санкция за водач, който
неправилно паркира върху тротоара.
Паркирането по начин, различен от посочения по-горе е
забранено. Ал. 4 на същия
текст допуска едно единствено изключение, което е само за престой, но не и за
паркиране. Легални определения за понятията "престой" и
"паркиране" са дадени с разпоредбата на чл. 93 ЗДвП.
Съгласно ал. 1 на същия
текст, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено
време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на
товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. А по аргумент от ал. 2 на същия текст от Закона,
паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го
характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с
необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или
сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. По
делото е установено, че автомобилът на касатора е бил паркиран, а не е бил в
състояние на престой, ето защо правилен е изводът на съда, че за него е приложима нормата на чл. 94 ал.3 ЗДвП .
Вярно е , че съгласно чл. 97 ал.2 ЗДвП , водачът на ППС , което е спряно на платното поради повреда , е длъжен незабавно да го
измести извън платното за движение, но
самата норма указва , че това не трябва да е за сметка на създаване на други
затруднения за движението по пътя и за сметка на нарушение на други норми –
затова изрично е указано , че преместването трябва да е на място разрешено за
паркиране. Това в случая не е спазено. Правилен е извода на районния съд, че
повредата на автомобила ,не дава право на собственика да го паркира за
неопределен период от време , през който период да пречи на пешеходците да използват частта от пътя ,
което е предназначена за свободното им придвижване. Не намира опора в закона
защитната теза на процесуалния представител на жалбоподателя, че неправилното
паркиране на автомобилите не е единичен
случай, а практика, и това би следвало да се вземе предвид, при преценка на
отговорността на жалбоподателя. От една страна в гр. Пазарджик, освен водачи ,
които неправилно паркират своите автомобили , има и такива , които са болшинство и които спазват
правилата за движение по пътищата, като
паркират автомобилите си само на разрешение за това места. А от друга
страна , именно за това са създадени тези правила , за да отграничат
простъпките , които не съответстват на защитимия интерес и поради това – да предвидят санкция за
нарушение. Ето защо сравнението с нарушения на други водачи е некоректно. Автомобилът на жалбоподателя е
бил паркиран на място , което не е разрешено и това по смисъла на закона
представлява нарушение.
В тази връзка
следва да се посочи, че не са налице и
основания за квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай” по
чл.28 от ЗАНН, където е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. За да се прецени
дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл.11 ЗАНН следва да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. По делото не са
ангажирани доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята
малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност, поради
което правилно наказващия орган и първоинстанционния съд не са
приложили тази разпоредба.
В
жалбата си, касаторът е твърдял и поддържа и пред настоящата инстанция, че
неправилно е била ангажирана неговата отговорност, тъй като не той е паркирал
процесното МПС и не той е извършител на нарушението. Районният съд е изложил
подробни доводи и в тази посока , които касационният съд споделя изцяло. Безспорно
е , че според събраните по делото писмени доказателства , процесниият автомобил
е придобит в съсобственост със съпругата
на жалбоподателя , но последният в качеството си на собственик на автомобила /
какъвто той е безспорно / не се е възползвал от предоставеното му от закона
право да посочи самоличността на лицето , на което е предоставил управлението ,
а в случай , че това е бил другия съсобственик – то съответно да заяви този факт, пред
контролните орани. При този нормативна уредба / чл. 188 ал.1 ЗДвП/ административно- наказателна отговорност
се предвижда за собственика на МПС, като именно затова е предвидена възможността , той да посочи
друго лице , което е субект на вмененото
в негова тежест нарушение. В случая , жалбоподателят не е посочил нито друго
лице , на което да е предоставил ползването на МПС , нито е завил съсобственост
пред контролните органи, поради което и правилно е ангажирана неговата
отговорност като собственик на автомобила по чл. 94 ал.3 ЗДвП.
Относно твърдения за правоизключващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, касаещи приложението на т.н. „ продължавано административно нарушение“, в нормата на НК - чл. 26. /Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г./ е предвидено че разпоредбите на чл. 23 - 25 не се прилагат в случаите на продължавано престъпление - когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Основно
положение, както в наказателното, така и
в административно- наказателното
правоприлагане, е че органите на съдебната власт не могат да запълват по
аналогия съществуващата липса на изрична наказателна или административно- наказателна норма с общия дух на закона , с обичая или с
нормите на справедливостта. Обратното ще е нормотворчество по повод прилагането
на закона, което би противоречало както на принципа на законоустановеност на
престъплението, респективно нарушението
и неговата наказуемост, съдържащ се в чл. 5, ал. 3 от Конституцията на
Р.Б (ДВ, бр. 56 от 1991 г.) и чл. 2, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от НК, така
и на изричната забрана да се въвежда наказателна отговорност по пътя на
тълкуването на закона, установена от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните
актове. Поначало, режимът на наказване при „продължавано престъпление“, е
по-благоприятен за дееца, в сравнение с режима за наказване при еднородна
реална съвкупност /чл.23, ал.1, пр.2 НК/, поради което, можем да си обясним
защо интересите на обвиняемия в наказателното производство налагат, да се
приложи квалификацията на деянията, като
продължавано престъпление.
Но при съществуващата законодателна основа е недопустимо позоваването на института
на „продължавано административно нарушение „, тъй като липсва законодателна
рамка за неговото приложение. Посочената от жалбоподател съдебна практика ,
действително съдържа правни конструкции, които ВАС определя като
продължавани или продължаващи нарушения,
но тези казуси не са идентични или сходни с настоящия и не
предвиждат и не биха могли да предвидят / при липсата на такава законова
разпоредба / приложението на този
институт в административно- наказателното право.
Ето защо обжалваното решение, се явява валидно , допустимо и правилно - като
постановено при съблюдаване на съдопроизводствените правила и в съответствие с
материалния закон, поради което следва да се остави в сила.
Мотивиран
от това, Пазарджишкият административен съд
:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 260058/29.03.2021 г. , постановено по НАХД № 1109/2020 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………/п/…… ЧЛЕНОВЕ: 1…………/п/………….....
2……………/п/………......