Определение по дело №316/2019 на Районен съд - Радомир

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Радомир, 04.11.2019 г.

 

            РАЙОНЕН СЪД-РАДОМИР, наказателна колегия, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ТОДОРОВА

в присъствието на секретаря: ......................., и участието на прокурора: ............................, като разгледа докладваното от съдията ч.н.д. № 316/2019 г. по описа на РдРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.243, ал.4 от НПК.

            С постановление на РП-Радомир от 08.09.2019 г. по пр.пр. 0152/2015 г. на РП-Р., досъдебно производство № 88/2015 г. по описа на РУ-Радомир, на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното производство, водено срещу виновно лице за престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

            Недоволен от постановление е останал пострадалият М.К.А., с ЕГН ********** ***, който го е обжалвал в срок, като в жалбата твърди, че в прекратителното постановление са пресъздадени мотивите от предходното прекратително постановление, като се иска неговата отмяна и връщане делото на прокурора, с указания за допълнително разследване.

            Радомирският районен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и след като се запозна с постановлението на РП гр. Радомир за прекратяване на наказателното производство от 08.09.2019 г., и материалите по досъдебното производство, упражнявайки правомощията си по чл. 243, ал. 4 и ал. 5 от НПК, установи следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.3 от НК и е процесуално допустима – изхожда от процесуално легитимирано за подаването и лице, срещу подлежащ на съдебен контрол акт на прокурора.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

            Досъдебно производство № 88/2015 г. на РУ-Радомир е образувано на основание чл.212, ал.1 от НПК, на 31.05.2015 г., срещу виновно лице, за това че за времето от м.04.2012 г. до м.02.2015 г., на неустановена дата, в гр. Радомир, противозаконно присвоил чужди движими вещи (сумата от 6400 лева), собственост на живущите в гр. Радомир, ж.к. „НОЕ“, бл.., която владеел – престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

            Образуваното досъдебно производство е било прекратено на 15.01.2016 г., с постановление РП-Радомир, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, което е било обжалвано пред РдРС от пострадалото лице – М.А.. Въз основа на жалбата му в РдРС било образувано ЧНД № 351/2016 г., по което с определение 202 от 15.07.2016 г., оспореното прекратително постановление било потвърдено. По повод въззивно обжалване пред ПкОС, постановеното от РдРС определение било отменено с определение № 233 от 22.08.2016 г., постановено по в.ч.н.д. № 233/2016 г. на ПкОС, като неправилно и незаконосъобразно, като е било отменено и прекратителното постановление на РП-Радомир, като делото било върнато от въззивната инстанция на РП-Радомир за извършване на допълнително разследване. Видно от приложеното по ДП определение № 233 от 22.08.2016 г. (л.314 от ДП), в мотивите на същото въззивният съд е посочил, че несъмнено в случая е това, че Кунева е била избрана по реда на ЗЕС за домоуправител и касиер на бл.3, ж.к. „НОЕ“ – Радомир и в това и качество и била задължена да събира по два лева от съкооператор и да плаща ел. енергия за стълбище и асансьор и да отчита тези суми пред общото събрание. В мотивите също така е посочено, че извън вниманието на предходните инстанции е останало същностното в случая, което, че именно К. е лицето, което и било длъжно и следва да представи писмени доказателства за разходваните суми, тъй като тя твърди, че е плащала и само тя може да се снабди с такива документи, който резултат е могъл да бъде установен и с проверка на вещо лице в ел.снабдителното дружество, но по делото е несъмнено, че за инкриминираният период, такива суми не са постъпвали, з което също липсва направен правен извод. След връщане на делото на прокурора, в хода на ДП не е назначавана допълнителна експертиза, но са събрани допълнителни писмени доказателства (от л.335 до л.347 от ДП), от които е видно, че голяма част от дължимите задължения за ел. енергия на етажната собственост са платени на 30.01.2015 г.

            С постановление на РП-Радомир от 12.04.2018 г., наказателното производство отново е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК, което също е било обжалвано пред първоинстанционния съд от пострадалото лице – М.А., като с определение от 09.05.2018 г., постановено по ЧНД № 130/2018 г. на РдРС, е отменил прекратителното постановление на РП-Радомир и е върнал делото за доразследване. Така постановеното от РдРС определение, е било потвърдено от ПкОС с определение № 139 от 10.07.2018 г., постановено по в.ч.н.д. № 133/2018 г.

            Видно от материалите по ДП № 88/2015 г. на РУ – Радомир, в хода на разследването са проведени редица разпити и събрани множество писмени доказателства, като е са били назначени и експертизи, относно евентуално извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Били са разпитани свидетелите: Ю.С., Р. Й., Ю. Д., М.А., И.Ц., Н.Й., А. И., Р. К., В. С.. След първоначалното връщане на делото на ДП, са били извършени разпити на свидетелите: Р. К., М.А., С.С., М. М., А. Й., К.М., Н.Й., А. И., като е била извършена и очна ставка между свидетеля М.А. и И.Ц., а след повторното връщане на делото на ДП от въззивната инстанция, е бил извършен повторен разпит на свидетеля И.Ц..

            След извършените допълнителни действия по разследване от органите на досъдебното производство, РП – Радомир отново с постановление от 12.03.2019 г. за прекратяване на наказателното производство, в което е приела, че не е установено по безспорен  и категоричен начин извършването на престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

            Така постановеното постановление е било обжалвано от пострадалия – М.А., по която жалба в РдРС е образувано ЧНД № 90/2019 г., с което постановлението на РП-Радомир е отменено и делото е върнато на РП-Радомир със задължителни указания, дадени в мотивите на определението. Постановеното от РдРС определение е било протестирано от РП-Радомир, като с определение № 109 от 18.06.2019 г., постановено по в.ч.н.д. № 154 по описа на ПкОС за 2019 г. е било потвърдено.

            След връщане на делото на РП-Радомир не са извършване следващи действия по разследването, като с постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.09.2019 г., РП-Радомир, на основание чл.243, ал.1, т.1 и чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратила наказателното производство по ДП № 88/2015 г. на Ру-Радомир, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, което е обжалвано от пострадалото лице М.А. и което е обект на настоящия съдебен контрол. В прекратителното постановление прокурора отново е изложил доводи за безспорно установена липса на парична сума в размер на 1868.86 лева, която представлява и причинена вреда, но въпреки това е достигнал до извода, че не е установено именно св. Р.Кунева да се е облагодетелствала с въпросната сума. Приел е също така, че по ДП не е установено деецът да се е разпоредил с тази сума в свой или в чужд интерес, като това разпореждане да е извършено противозаконна, като е приел, че се налага извода, за липса на ясно разграничение на отговорностите и задълженията, липсва на изрично възлагане и конкретно определяне на задълженията на конкретно лице, за да се твърди, че то не е изпълнило или нарушило задълженията си, и в причинна връзка да е последвала щета. Посочил е, че липсват конкретни доказателства не само относно факта на връчване на сумата за пазене и управляване, като необходим елемент от изпълнителното деяние, но и относно наличието на действия по своене, като друг елемент от обективната страна на изпълнителното деяние, като липсват и доказателства за субективния елемент от фактическия състав на деянието.

            Настоящият съдебен състав, намира, че в хода на ДП не са събрани всички относими доказателства за извършено деяние, и постановлението прокурора е постановил при неизяснена фактическа обстановка, което е довело до неправилни изводи на прокурора, които отново са теоретични, но не и анализ на събрания в хода на проведеното ДП доказателствен материал.

            Неправилно прокурора е приел, че следва д хода на ДП да бъде доказано по безспорен начин, че деецът следва да се е разпоредил с тази сума в свой или в чужд интерес, като разпореждането е извършено противозаконно, тъй като обективната страна на деянието по чл.206, ал.1 от НК не изисква деецът да се е разпоредил с конкретната вещ, в случая парична сума. От обективна страна за деянието по чл.206, ал.1 от НК е характерно това, че преди всичко може вещта да бъде чужда, но съществена особеност е отношението на дееца към вещта, която се намира в неговата фактическата власт. Безспорно е и това, че предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен, като с акта на поверяването трябва да са описани какви точно действия може да се осъществяват с вещта. Поверяването може да бъде извършено на правно основание чрез договор, или в случая акт на етажната собственост и др., но изпълнителното деяние на класическото обсебване се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане в вещта, което включва и деецът да държи вещта като своя, като не е задължително да третира вещта като своя. Деянието е довършено, когато собственика на вещта няма достъп до нея, а какво точно дееца е направил с вещта е без значение, като може и само да я държи, като по този начин препятства възможността на собственика да упражни едно от своите основни права да ползва вещта.

В хода на ДП не са събрани всички относими доказателства, от които да може да се установи защо сметката на етажната собственост е открита на името на св. И.Ц., има ли взето решение от етажната собственост в тази връзка, не е изяснено кой е имал право да се разпорежда с тази сметка, поради което и следва извода за необоснованост на направения в оспореното постановление извод за недоказаност на престъпление. Няма и събрани доказателства защо прокурорът след като е приел от фактическа страна, че св. К. през м.04.2012 г. е била избрана за домоуправител на бл.3 в ж.к. НОЕ“ гр. Радомир, е била и касиер. Видно от приложения по ДП протокол от м.04.2012 г. Кунева е избрана за домоуправител на етажната собственост, но доказателства, от които да се направи извод и защо прокурора е приел, че същата е била и касиер липсват по ДП.

В оспореното постановление прокурора не е не е изложил мотиви какви права и задължения е приел, че имат управителя и касиера на етажната собственост, поради което и не може да се направи извод, кой е можел да се разпорежда със сметката, кой е следвало да извършва заплащане на таксите и консумативите, като ел. енергия и др. на етажната собственост. Не са доизяснени обстоятелствата за какво точно са теглени сумите от откритата сметка на името на св. Ц. и за какво са изразходвани същите. В постановлението са изложени само общи доводи, но липсва анализ на събраните до настоящия момент доказателства в хода на проведеното ДП. Липсва и анализ въз основа кои събрани по ДП доказателства, прокурора приема, че няма извършено деяние по чл.206, ал.1 от НК.

            Отделно от горното остава неясно, защо след като от фактическа страна прокурора приема, че през м.01.2015 г. живущите в блока намерили фактура от „ЧЕЗ Разпределение България“, в която било отразено задължение за минал период на стойност 2334.39 лева, и след като от събраните в хода на ДП писмени доказателства се установява, че сума голяма сума за ел. енергия на етажната собственост е била заплатена на 30.01.2015 г., то в постановлението на прокурора липсват мотиви в тази насока, както и няма анализ на така събраните в хода на ДП доказателства. В тази връзка не е установено в хода на ДП теглените от сметката на св. Ц. суми включвали ли са предоставяне на суми за заплащане на ел. енергия за етажната собственост или не, като в случай че това е така, остава неясно защо прокурора игнорира този факт, в която връзка са били и дадените на РП-Радомир указания с определение № 233 от 22.08.2016 г., постановено по в.ч.н.д. № 233/2016 г. на ПкОС.

            Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че липсват подробни мотиви и анализ на събрания доказателствен материал на представителя на държавното обвинение, налагащи крайния извод в прокурорския акт, че не са налице събрани по ДП доказателства за извършено деяние по чл.206, ал.1 от НК, липсата на проведено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, несъбирането на всички релевантни за деянието доказателства, води до извод за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт, поради което оспореното постановление следва да бъде отменено и делото върнато на РП-Радомир за изпълнение на дадените в мотивната част на настоящето определение указания.

            Воден от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 6, т. З от НПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

                ОТМЕНЯВА постановлението за прекратяване на досъдебно производство на РП гр. Радомир от 08.09.2019 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 88/2015 г. по описа на РУ –Радомир, водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК, пр.пр. № 0152/2015 г. по описа на РП-Радомир.

            ВРЪЩА делото на Районна прокуратура - гр. Радомир със задължителните указания, посочени в мотивната част на настоящето определение.

            Определението може да се обжалва и/или протестира пред Окръжен съд - гр. Перник, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с орогинала

Секретар:/И.С./