О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………/………..2019 год., гр. Варна
Варненският окръжен съд, Гражданско отделение,
в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
НЕДКОВА
ФИЛИП РАДИНОВ – мл. с.
като разгледа докладваното от младши съдия Филип Радинов въззивно гражданско дело
№ 1618 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано
по повод депозирани въззивна жалба с вх. №
49768/08.07.2019 от Я.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********, адрес ***,
чрез адв. Ф.Д. – ВАК и въззивна
жалба с вх. № 47422/27.06.2019 от М.Я.Ж., ЕГН **********, адрес *** срещу
Решение № 2653/14.06.2019 по гражданско дело № 15559/2017 на ВРС, с което, на
основание чл. 30 от ЗН, е намалено извършено с нотариален акт № 165, том I, дело № 139 от 05.05.2016 г. на нотариус Диана Стоянова, с район на действие
ВРС, вписан в рег. На НК под № 192, дарение от наследодателя Велика Иванова Д.
в полза на М.Я.Ж. на недвижими имоти – 1/3
идеална част от поземлен имот с № 10135.5504.105 по КККР на гр. Варна,
одобрени със заповед № РД – 18-73/23.06.2018 на изп.
Директор на АГКК, с адрес: гр. Варна, ул. „Иван Момчилов“ № 7, с площ от 266
кв.м. с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – средно застрояване, с номер по предходен план № 1174 и граници на
имота: с идентификатор 10135.5504.104, 10135.5504.103, 10135.5504.106, 10135.5504.114,
както и 9/20 идеални части от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.5504.105.1.1 по КККР на гр.
Варна, одобрен със заповед № РД – 18-73/23.06.2008 на изп.директор
АГКК, с адрес гр. Варна, ул. Иван Момчилов № 7, етаж първи, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.5504.105 с
предназначение – жилище, брой нива на обекта – едно, със застроена площ от 90
кв.м. при съседни имоти – на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3,
над обекта 10135.5504.105.1.2, с припадащите му се идеални части от общите
части от сградата и правото на строеж върху поземлен имот с 46766,58 лева като
е възстановена запазена част на Я.В.Я. и Д.В.Я. от наследството на Велика
Иванова Д., починала на 28.03.2017 г. в размер 46766,58 лева, както и М.Ж. е
осъдена да заплати на Я.Я. сума в размер 3448 лева,
представляваща разноски по делото.
С въззивна жалба с вх. № 49768/08.07.2019 се иска отмяна на обжалваното
решение и постановяване на ново, с което да бъдат намалени не само последното,
а всички извършените дарения от наследодателката Велика
Иванова Д. в
полза на М.Я.Ж., до размера на запазената част като последната бъде
възстановена не в стойностно изражение, а в дробна част - по 1/6 идеална част
(общо 1/3), на Я.В.Я. и Д.В.Я., а именно даренията на следните недвижими имоти –
1) втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща
се в гр. Варна, кв. „Аспарухово“, ул. „Иван Момчилов“ състоящ се от три стаи,
кухня, баня и тоалет, заедно с
избено помещение с площ 7 кв.м, находящо се под
сервизните помещения на първия етаж, заедно с гаража в сградата, 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата и 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 216 кв.м,
съставляващо парцел Х-1340, в кв. 54, по плана на кв. Аспарухово дарен чрез
нотариален акт № 18, том XVI, дело № 4974/09.06.1975 на нотариус ВРС поправен с нотариален акт
№ 8, том I, дело № 8/14.03.2014 на нотариус с рег.№ 114/ВРС, акт № 8, том XII, дело № 2290/14.03.2014
на СВ – Варна; 2) 1/20 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор
10135.5504.105.1.1, с административен адрес: гр. Варна, ул. „Иван Момчилов № 7,
етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с ид. 10135.5504.105, с предназначение:
жилище, апартамент на едно ниво, със застроена площ 89 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж няма, под обекта
10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2, ведно с припадащите му се ид. части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, дарени чрез нотариален акт № 164, том I, дело 138/05.05.2016 на норатиус рег. №
192/ВРС, акт № 103, том XXVI, дело № 5494/05.05.2016 на СВ – Варна; 3) 1/3 ид. ч.
от поземления имот с № 10135.5504.105, с административен адрес: гр. Варна, ул.
"Иван Момчилов" № 7, с площ от 266 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - средно застрояване, с
номер по предходен план 1174, и граници: имоти с идентификатори 10135.5504.104,
10135.5504.103, 10135.5504.106 и 10135.5504.114, както и 9/20 ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
10135.5504.105.1.1, с адрес: гр. Варна, ул. „Иван Момчилов №7, етаж първи, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. 10135.5504.105, с предназначение: жилище, брой нива на
обекта 1, със застроена площ от 89 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта 10135.5504.105.1.3, над обекта 10135.5504.105.1.2,
с припадащите му се идеални части от общите части от сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, дарени чрез нотариален акт № 165, том I,
дело № 5499/05.05.2016 на нотариус рег №
192/ВРС, акт № 108, том XXVI, дело № 5499/05.05.2016 на СВ – Варна.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
В законоустановения
срок е постъпил отговор с вх. № 61084/21.08.2019 от М.Ж., чрез адв. В., в който е изразено становище, че въззивна жалба с вх. № 49768/08.07.2019 е допустима, но
неоснователна, тъй като липсва законово основание за намаляване на всички
безвъзмездни разпореждания с 1/3 идеална част.
С въззивна жалба с вх.
№ 47422/27.06.2019 се иска отмяна на обжалваното решение в частта, с която е намалено дарение обективирано в нотариален акт № 165, том I, дело № 5499/05.05.2016 на нотариус рег №
192/ВРС, акт № 108, том XXVI, дело № 5499/05.05.2016
на СВ – Варна, с 46766,58 лева, като е възстановена запазена част на Я. и Д.
Янчеви от наследството на Велика Д., починала на 28.03.2017 г. в размер на
46766,58 лева.
Иска се и намаляване на
извършените предшестващи дарения съгласно чл. 33 от ЗН.
Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че
процесната покупко-продажба е нищожна, тъй като
прикрива дарение като се сочи, че съдът необосновано е приел, че се касае за симолативна сделка въпреки извършените плащания от М. и
Желю Желеви по сметка на Велика Д.. Сочи се, че движението на средства по
сметките на М.Ж. и Велика Д. не доказва симулативност
на процесната сделка, както и че съдът не е обсъдил
от къде произтича разликата от 6000 лева при съпоставка на излезлите от
сметката на Велика Д. суми в размер от 23000 лева и постъпилите 29000 лева по
сметка на М. и Желю Желеви. Твърди се, че сумата от 3995,97 лева преведена на
21.11.2016 г. от сметка на Велика Д. по сметка на М.Ж. може да представлява
дарение. Прави се твърдение, че Велика Д. е изтеглила процесните
суми, за да заплати скъпоструващо лечение на онкологичното си заболяване.
Твърди
се, че съдебно-деловодните разноски от първа инстанция следва да бъдат
намалени, тъй като М.Ж. с поведението си не е дала повод за предявяване на
иска, защото още с отговора на исковата молба е заявила, че признава част от
претенцията.
Направено
е доказателствено искане по делото да бъде приета Епикриза от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД от 28.10.2016 г.
като се твърди, че възможността за представянето ѝ не преклудирано,
защото въпроса за движенията на сумите по сметката на Велика Д. от месец
октомври 2016 г. е поставен едва с обжалваното решение.
Претендират се разноски.
В законоустановения
срок е депозиран отговор с вх. № 58730/12.08.2019 от Я.В.Я. и Д.В.Я., чрез адв. Ф.Д., в който е изразено становище, че въззивна жалба с вх. № 47422/27.06.2019 е неоснователна,
тъй като симулативността на процесната
сделка е доказана не само въз основа на банковите преводи и тегления, но и на
свидетелските показания. Сочи се, че относно въпросът от къде произтича
разликата от 6000 лева при съпоставка на излезлите от сметката на Велика Д.
суми в размер от 23000 лева и постъпилите 29000 лева по сметка на М. и Желю
Желеви, всъщност разликата е в размер от 3795 лева и този въпрос е неотносим към предмета на делото. Сочи се, че твърдението
за преведената на 21.11.2016 г. сумата от 3995,97 лева, от сметка на Велика Д.
по сметка на М.Ж. може да представлява дарение е преклудирано.
Твърди се, че е преклудирано и твърдението, че
теглените суми са ползвани за скъпоструващо лечение, както и че епикризата от 28.10.2016 г. не е представена своевременно.
Искането да бъде приета Епикриза от МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД от 28.10.2016 г. следва да бъде отхвърлено, тъй като е
могло да бъде направено в съдебното заседание, на което е излушана
ССчЕ изготвена от вещо лице Андрей Костов. Още на
този етап в заключителната част на тази експертиза е посочено, че Велика Д.
няколкократно е теглила суми от банковата си сметка, при което М.Ж. е могла да
направи искания за събиране на доказателства, от които да бъде установено, че
парите са ползвани за лечение, а не за
твърдяното от Янчеви. Доколкото ГПК, в светлината на въведената поетапна преклузия изисква нови твърдения и доказателства да бъдат депозирани
непосредствено с отговора на съдопроизводственото
действие, с което на страните стават известни нови факти, то направеното от М.Ж.
доказателствено искане се явява преклудирано.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА въззивна
жалба с вх. № 49768/08.07.2019 от Я.В.Я., ЕГН ********** и Д.В.Я., ЕГН **********,
адрес ***, чрез адв. Ф.Д. – ВАК и въззивна
жалба с вх. № 47422/27.06.2019 от М.Я.Ж., ЕГН **********, адрес *** срещу
Решение № 2653/14.06.2019 по гражданско дело № 15559/2017 на ВРС;
ОТХВЪРЛЯ
доказателствено
искане, направено от М.Ж., по делото да бъде приета Епикриза
от МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД от 28.10.2016 г.
НАСРОЧВА
ДЕЛОТО за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2019 год. от 14,00 часа, за която
дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:………………….
Членове:
1…………….……;
2…………………..