РЕШЕНИЕ
№ 1381
гр. Пловдив, 06.07.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и
участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 943 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Мострой Пловдив Плант“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Брезовска“ № 21,
представлявано от управителя – А. С. К. , чрез адвокат Н. А. , срещу решение № 260276
от 23.02.2021 г., постановено по а.н.д № 6631 по описа за 2020 г., на Районен
съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав, с
което е потвърдено наказателно постановление № 305/20.12.2018 год., издадено от
Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Мостстрой
Пловдив Плант“ ЕООД на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ е
наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000
/две хиляди/ лева за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че нарушението е доказано от субективна и обективна страна.
Твърди се, че районният съд необосновано е приел за установено, че в хода на
контролната проверка е констатирано нерегламентирано ползване на вода от
„Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД за нуждите на съществуващата в имота пресевна
инсталация. Твърди се, че водата е ползвана за измиване на наличния в имота
кантар за камиони, който бил собственост и се експлоатира от друго дружество.
Това обстоятелство се потвърждавало и от приобщените по делото първични
счетоводни документи, който били игнорирани от районния съд. Претендира се отмяна
на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Г., поддържа становище за неоснователност на оспорването
и моли съдебният акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
№ 305/20.12.2018 год., издадено от Директор на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“. Наказателното постановление било издадено въз основа
на АУАН № 179 от 19.11.2018 г., съставен от Даниела Николова Джукелова – на
длъжност старши експерт – контрол в дирекция „Контрол“ при Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното: На 04.10.2018 г., при извършена проверка от експерти при БДИБР на пресевна
инсталация, намираща се в землището на село Катуница, община Садово, област
Пловдив, стопанисвана от „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД, било констатирано
наличие на един брой оборудвано за експлоатация водовземно съоръжение – тръбен
кладенец. Установено било, че устието на тръбния кладенец било положено на кота
терен със спусната работеща към момента на проверката потопяема помпа и покрито
с дървени елементи и платнище. След помпата посредством тръба от РЕ с диаметър
25 подземната вода постъпвала за нуждите на обекта с цел измиване на кантара за
камиони и хигиенни нужди. Липсвало монтирано измервателно устройство за
измерване на добитите количества подземна вода. „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД
не притежавало издадено разрешително за водовземане от подземни води, изискуемо
съгласно чл.44 ал.1 от Закона за водите, за водоснабдяване на обект: пресевна инсталация, намираща се в землището
на село Катуница, община Садово, област Пловдив.
За резултатите от проверката на 04.10.2018 г. бил съставен
констативен протокол № ПВ3-221/04.10.2018 г., който не бил подписан от
управителя на дружеството-жалбоподател. Същият присъствал по време на
проверката на обекта. В протокола изрично било отбелязано, че към момента на
проверката помпата на ТК работи и „Мостстрой Пловдив Плант“ ЕООД водовзема
подземна вода за нуждите на обекта посевна инсталация, намираща се в землището на село
Катуница, община Садово, област Пловдив.
При връчването на акта управителя на дружеството
направил възражение, като посочил, че в момента на проверката водовземните
съоръжения не работели.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който за нарушението по чл. 44, ал. 1 от ЗВ и съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ,
а именно: „ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи и изгражда
такива без необходимото за това основание“, е наложил на „Мостстрой Пловдив
Плант“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. Съгласно разпоредбата на
чл. 39 от ЗВ,
използването на водите и водните обекти се осъществява чрез водовземане и чрез
ползването на водния обект.
По аргумент от чл. 40,
ал. 1, т. 2, пред. 1 във вр. чл. 44, ал.1 и чл. 46, ал.1 от ЗВ за използването
на водите се издават разрешения за водовземане и разрешения за ползване на
воден обект. Според чл. 44, ал. 2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на
води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на
енергията на водата, а според т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ - ползване на водния
обект е всяка дейност в него, която без да е свързана с отнемане на водите му,
притежава потенциал за въздействие върху режима на водите.
Съгласно чл. 46, ал. 1,
т. 1, б. „ж“ ЗВ разрешително за ползване на воден обект се издава за изграждане
на нови, реконструкция или модернизация на съществуващи системи и съоръжения за
водовземане от повърхностни или от подземни води.
При тази правна уредба
се обосновава извод, че общото понятие за „използване на водите“ включва два
компонента - водовземане и ползване на
водните обекти, като за всеки от тях е предвиден разрешителен режим, при който
разрешителното за водовземане /чл. 44, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗВ/ дава право на
титуляря да отнема води от водните обекти и/или отклоняването им от тях, както
и използването на енергията на водата, а разрешителното за ползване на воден
обект /чл. 46, ал. 1, т. 1/ – правото за изграждане на нови, реконструкция или
модернизация на съществуващи системи и съоръжения и извършване на действия по
експлоатацията им, които не са свързана с отнемане на води от водния обект.
Хипотезите на чл. 200,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗВ предвиждат санкции за лицата, който не спазват задължението
за използване на водите след снабдяване с разрешение или в отклонение от
разрешението. В частност санкцията по чл. 200, ал. 1, т.
1 от ЗВ се налага за ползването на води без необходимото за това
основание или в отклонение на предвидените условия в разрешителното или
договора, а тази по чл. 200, ал. 1, т. 2 – за ползването на водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изграждането на такива без необходимото
за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.
Без съмнение
санкционната норма на чл. 200, ал. 1, т. 2 вр. т. 25 от § 1 на ДР на ЗВ се
отнася пряко към задължението за снабдяване с разрешително по чл. 46 от ЗВ като
очертава състави на административни нарушения, извършени от лица, които ползват
водни обекти, водностопански съоръжения и системи и лица, които са изградили
водни обекти, водностопански съоръжения и системи, без необходимото за това
основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното.
В настоящия казус контролните
органи са установили в стопанисвания от дружеството обект наличие на водностопаснко
съоръжение – тръбен кладенец, за който не е издадено разрешение за водовземане
на подземни води по чл. 44, ал. 1 от ЗВ, като за това нарушение наказващият
орган като се е позовал на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, а именно – „ползва водни
обекти, водностопански съоръжения и системи и изгражда такива без необходимото
за това основание“, е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на
2000 лева.
Касационната инстанция
намира, че при издаването на процесното наказателно постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на
наказаното лице и преграждат възможността за осъществяване на съдебния контрол
по същество. Видно е, че като е приел за нарушена разпоредбата на чл. 44, ал. 1
от ЗВ, т.е. лицето не притежава разрешително за водовземане, наказващият орган е
посочил два отделни изпълнителни деяние, а именно – лицето ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи и лицето изгражда такива, без необходимото
основание, с които са реализирани и самостоятелни административни нарушения.
Въпреки това с наказателното постановление спрямо нарушителя е наложено едно
наказание, като органът не е изразил конкретно воля за кое от нарушенията
налага тази санкция. Съществена неяснота в НП се съдържа и поради отнасянето на
приетите за установени изпълнителни деяния към задължението по чл. 44, ал. 1 от
ЗВ, тъй като основание за ползването на водни обекти, водностопански съоръжения
и системи, респ. за изграждано им, се явява разрешението по чл. 46, ал. 1 от ЗВ.
Нарушение на това изискване контролните органи не са установили.
Императивните правила на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за съдържанието на АУАН и НП изисква даденото в тях
описание на нарушението самостоятелно и еднозначно да сочи извършеното от
наказаното лице съставомерно деяние в пълна кореспонденция с приложената санкционна
норма, без да е необходимо за преценката за съставомерността съдът да
установява допълнителни обстоятелства, които не са предявени на дееца в
административната фаза. Противното би означавало деецът да бъде поставен в
положение да се брани срещу фактически и правни констатации, които не са му
било предявени още в началната фаза на производството, каквато е повелята на
чл. 40 вр. чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН.
Допуснатият порок се
явява от категорията на съществените, накърняващ правото на защита на привлеченото
към отговорност лице, поради което дава самостоятелно основание за отмяна на
издаденото наказателно постановление. Процесуалният пропуск не може да бъде
отстранен на етап на съдебното следствие, тъй като не се дължи на дефицит в
доказателствата, а на недопустимо изменение на съществените елементи от състава
на предявеното обвинение.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен ведно с издаденото
наказателно постановление.
V. По съдебните разноски.
10. Жалбоподателят не е
отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне
в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260276 от 23.02.2021 г., постановено по а.н.д № 6631по описа за
2020 г., на Районен съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 305/20.12.2018 год., издадено от Директор на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на „Мостстрой Пловдив
Плант“ ЕООД на основание чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите /ЗВ/ е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 2000 /две хиляди/
лева за нарушение на чл.44, ал.1 от ЗВ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.