Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 937 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е след
постановяване на Определение № 497/09.08.2019 г. по в. ч. гр. дело № 394/2019
г. по описа на Варненски апелативен съд, с което е отменено Определение № 1622/30.05.2019
г. по настоящото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б.В.Л., „В.Д.“
ЕООД и В.Д.С., чрез адв. К.Т., срещу разпределение на постъпили суми от
публична продан на недвижим имот, обективирано в протокол от 29.10.2018 г.,
предявен на страните на 14.11.2018 г., извършено по изп. дело № 20137130400404
по описа на ЧСИ № 713 Люба Тодорова, като
делото е върнато на ВОС за произнасяне по жалбата.
Жалбоподателите
излага доводи за неправилност и незаконосъобраз-ност на извършеното
разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума. Оспорва се разпределянето
в точка първа в полза на ЧСИ на сумите 168 лева по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ и 85,60
лева – заплатени от ЧСИ пощенски разходи, държавни такси и възнаграждение за
вещо лице. Направено е възражение за липса на заделени средства в полза на
Община Варна за данък върху недвижимия имот. Претендира се отмяна на
извършеното разпределение.
Въззиваемите страни „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, ТД на НАП Варна и „Призма ЕС“ ЕООД не изразяват становище по
жалбата.
В мотивите си, по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ излага съображения
за недопустимост на жалбата, в условията на евентуалност за нейната неоснователност.
При преценка на
допустимостта и редовността на депозираната жалба, настоящият състав на ВОС
съобразява указанията, дадени от Варненски апелативен съд, като приема, че
жалбата е допустима и подлежи на разглеждане от настоящия състав на ВОС.
След преценка на
събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 20137130400404 на ЧСИ Л.Т.е
образувано по изпълнителен лист от 06.12.2013 г., издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 120169/29.11.2013 г. по ч. гр. дело № 17473/2013 г. по описа на
ВРС, в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК *********, срещу „В.Д.“
ЕООД, ЕИК ********* за сумата от 500 000,00 евро, представляваща част от
общото задължение в размер на 683 733,71 евро по договор за инвестиционен б.
кредит от 07.06.2007 г. и анекси, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 18.11.2013 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 29 558,30 лв., представляваща сторени в
заповедното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
По изпълнителното
дело са проведени множество публични продани на недвижими имоти и движимо
имущество.
С постановление
за възлагане на недвижим имот от 08.08.2017 г. е възложен на С.Л.С. недвижим
имот, находящ се гр. Варна, ж.к. „Чайка“ № 195, а именно: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2562.185.1.7, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изп.
директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект – за обществено хранене
и представляващ Кафе сладкарница, находяща се на партерен етаж по акт за
собственост, а по иска на етаж -1, в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 10135.2562.185, обекта с площ от 152 кв.м., състоящ се от:
зала, две тоалетни, подготвителна, склад и тераса, при съседни на самостоятелни
обекти: на същия етаж имот с идентификатор 10135.2562.185.1.6; под обекта имот
с идентификатор 10135.2562.185.1.6, над обекта няма; както и 10,7078% ид. части
от общите части на сграда и от правото на строеж, както и 50 кв.м. ид. части от
поземления имот, в който е построена сградата, представляващ поземлен имот с
идентификатор № 10135.2562.185, целия с площ от 306 кв.м., съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008
г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в кв. 6 по плана на 20-ти подрайон на
гр. Варна, при граници по акта за собственост: път, зелени площи, ПИ № 2154, ПИ
№ 2155, а по скица имоти с ид. № № 10135.2562.182 10135.2562.261 за сумата от
142 640 лева.
С обжалвания
протокол от 29.10.2018 г. ЧСИ е констатирал, че постъпилата сума не е
достатъчна за пълното погасяване на дълга и начислените такси и разноски по
изпълнението, поради което е извършил разпределение на същата по реда на чл.
460 от ГПК, както следва: в полза на ЧСИ 4 123,73 лева, дължими такси с
ДДС и разноски по изп. дело; в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, като
ипотекарен кредитор сумата от 138 501,27 лева (15,00 лв. т. б. пр. рингс);
за взискателите ТД на НАП – Варна и „Призма ЕС“ ЕООД не са разпределени суми.
Настоящият състав
приема за неоснователни възраженията на жалбоподателите за неправилно включване
в разпределението на такси по изпълнението в полза на ЧСИ в размер на 168 лева
по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ и 85,60 лева – заплатени от ЧСИ пощенски разходи и
държавни такси. Видно от материалите по делото, връчването на съобщения на
страните и кореспонденцията на ЧСИ с държавни органи и структури е
осъществявано посредством изпращането на съобщенията, респективно писмата по
пощенска служба с обратна разписка.
Към направените
разноски за осъществяването на изпълнителния способ публична продан на недвижим
имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.2562.185.1.7 съдът
приема, че следва да бъдат включени и тези, свързани с вписването на възбрана
върху недвижимия имот и уведомяването на страните за нея. Осъществената
публична продан на недвижимия имот е втора по ред, като за всяко насрочване на
проданта ЧСИ е изготвял и изпращал по поща съобщения до страните и до ЧСИ Захари
Димитров, вписал възбрана върху имота, обект на проданта. Страните и
участниците в проданта са уведомени от ЧСИ за изготвеното постановление за
възлагане на недвижимия имот. Изпращани са писма и са заплащани такси към
Агенция по вписванията, Агенция по геодезия, картография и кадастър, Дирекция
„Местни данъци“ към Община Варна.
Начислените от ЧСИ и
включени в разпределението суми в размер на 168 лева по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ и
85,60 лева – заплатени от ЧСИ пощенски разходи и държавни такси са законосъобразно
определени и включени в съответния ред в разпределението.
Посочените
съображения водят до извод за законосъобразност и правилност на извършеното от
ЧСИ разпределение на постъпилата сума в размер на 142 640 лева. Жалбата
срещу протокола от 29.10.2018 г. е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 3299/19.11.2018 г., подадена от Б.В.Л., „В.Д.“
ЕООД и В.Д.С., чрез адв. К.Т., срещу разпределение на постъпили суми от
публична продан на недвижим имот, обективирано в протокол от 29.10.2018 г.,
предявен на страните на 14.11.2018 г., извършено по изп. дело № 20137130400404
по описа на ЧСИ № 713 Люба Тодорова.
Решението подлежи
на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.