Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
18.04. 2022г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На петнадесети март година 2022
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 12140 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото са обективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от ЗС, чл.59,
ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства Д.Л.Д. с ЕГН
**********, чрез пълномощника си адв. М.Б. -САК , е предявила срещу Л.А.К., при условията на
обективно съединяване иск с правно основание
чл.108 от ЗС за предаване владението върху АПАРТАМЕНТ № 4 с площ от 53,16 кв.в,
находящ се в гр. София, кв.„Л.“ ул. „********заедно с принадлежащото му МАЗЕ №
4 с площ от 5,66 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, както и осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на процесния имот в размер на 600 лева за периода от
08.10.2020г. до 05.11.2020г. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че по силата на нотариален акт № 8, том I, peг. № 2079 дело № 66/2005 год. на
нотариус Д.И., peг. № 266 от НК, закупила от майка си С.А.Д. процесния недвижим
имот.
Сочи се, че в последствие по заведено от баба и Й.И.Й.дело
за делба срещу нея и майка и, било постановено Решение № II-71-165 от
04.03.2013г., по гр.д. № 2487/2006г. по
описа на СРС, влязло в сила на 18.02.2015г., с което процесният апартамент е
поставен в дял в нейна изключителна собственост. Сочи се, че ответникът Л.А.К. е вуйчо на ищцата. Сочи се, че неговата
майка Й.И.Й.останала да живее в апартамента до смъртта си - 12.06.2017 год.
Приживе, тя е приела ответника да живее при нея. Сочи се, че след смъртта на
баба си Й.И.Й.- 12.06. 2017 год., ищцата поканила ответника да й предаде
владението на процесния недвижим имот, но той отказал. Твърди се, че ответникът
останал да живее в апартамента, въпреки нейното несъгласие без да заплаща
битови разходи за вода, ток, отопление и без да заплаща обезщетение за
ползването му.
С нотариална покана изпратена от ищцата бил определен
срок ответникът да освободи и предаде неправомерно завзетия от него имот, да
заплати платените от нея консумативни разходи, както и обезщетение за
ползването му. На посочената в нотариалната покана дата, ответникът отказал да
напусне и да предаде жилище.
Ответникът Л.А.К. в срока по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
исковете. Не оспорва, че ищцата е придобила имота, чрез покупко-продажба от
майка си, чрез описания в исковата молба
нотариален акт. Не оспорва и обстоятелството, че с Решение № II-71-165 от
04.03.2013г. процесния недвижим имот е поставен в дял на ищцата. В отговора
ответникът релевира възражение, че е пирдобил собствеността върху имота по
давностно владение в период от 19.07.2006г., момента когато се завърнал от
чужбина до 12.06.2017г., когато починала майка му Й.И.Й.. Твърди се, че в този период ответникът не е
напускал жилището и продължава да живее в него. Твърди се, че между неговите
брат и сестра имало уговорка, че този апартамент ще остане за него, тъй като
той се грижел за тяхната майка.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника адв.М. Б.
поддържат предявените обективно съединени ревандикационен иск и кондикционен
иск за пропуснати наемоподобни ползи. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.М.
оспорва предявените искове. Представя писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Не спорно по делото, че ищцата и ответникът са
роднини по съребрена линия, като Л.К. е вуйчо на Д. Д., а тя е негова племенница.
По
делото е приет нотариален акт за покупко- продажба №8, том I, per. № 2079 дело
66/2005 год. на нотариус Д. И.,*** действие-РС София, вписан в регистъра на НК
под №266, от който е видно, че С.А.Д.
продалала на ищцата Д.Л.Д., АПАРТАМЕНТ № 4
с площ от 53,16 кв.в, находящ се в гр. София, кв.„Л.“ ул. „********заедно с
принадлежащото му МАЗЕ № 4 с площ от 5,66 кв.м., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата 32 048лв.,
съответна на данъчната оценка на имота. /л.6
от делото/
С искова молба от 30.01.2006г. Й.И.Й.ЕГН
********** предявила срещу дъщеря си С.А.Д. и внучката си Д.Л.Д. иск за делба на АПАРТАМЕНТ № 4 с площ от 53,16
кв.в, находящ се в гр. София, кв.„Л.“ ул. „********заедно с принадлежащото му
МАЗЕ № 4 с площ от 5,66 кв.м., АПАРТАМЕНТ №7
с плащ от 95,55 кв.м., с прилежащото мазе №7 на същия адрес, по която е
образувано по гр.д. № 2487/2006г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав.
С Решение от 21.03.2008г. постановено по
гр.д. № 2487/2006г. по описа на СРС, влязло в сила на 29.04.2008г., е допусната делба по отношение на процесния
на АПАРТАМЕНТ № 4 с площ от 53,16 кв.м, находящ се в гр. София, кв.„Л.“ ул. „********заедно
с принадлежащото му МАЗЕ № 4 с площ от 5,66 кв.м. и ГАРАЖ №3 с площ от 18,64 кв.м., находящ се в гр. София, кв.„Л.“ ул. „*********, между Й.И.Й.и
Д.Л.Д., при следните дялове:
- 75/ 679,84 идеални части за Й.И.Й.и
- 604,84 / 679,84 идеални части за Д.Л.Д.. В фазата по
допускане на делбата са приети и установителни искове, по които делбеният съд
се е произнесъл в цитирания акт. /препис
на л.10- л.14/
Решение № II-71-165 от 04.03.2013г.,
постановено по гр.д. № 2487/2006г. по описа на СРС II ГО, 71 състав е
извършена съдебна делба по реда на чл.292 от ГПК /отм./, като съдът е поставил
в дял и в изключителна собственост на Д.Л.Д.
- АПАРТАМЕНТ № 4 с площ от 53,16 кв.в, находящ се в гр. София, кв.„Л.“
ул. „********заедно с принадлежащото му МАЗЕ № 4 с площ от 5,66 кв.м., с
пазарна стойност 86 400лв. В дял и в
изключителна собственост на Й.И.Й.е
поставен ГАРАЖ №3 с площ от 18,64 кв.м., находящ се в гр.
София, кв.„Л.“ ул. „*********, с пазарна стойност 15 000лв. Видно от надлежното
отбелязване Решение № II-71-165 от 04.03.2013г., постановено по гр.д.
№ 2487/2006г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав е влязло в законна сила на 18.02.2015г.
/препис на л.7-л.10 от делото/
По делото е безспорно обстоятелството, че Й.И.Й./баба
на ищцата и майка на ответника/, е починала на 12.06.2017г.
По делото не е спорно, че ответникът Л.К. живее в
процесния жилищен имот.
Приета е нотариална покана от от
01.09.2020г., с която ищцата Д.Д. е отправила до ответникът Л.К., искане същия да освободи жилището и, като и го
предаде до 30.09.2020г. В поканата ищцата заявила, че до 12.06.2017г. била
предоставила жилището на баба си Й.И.Й., която е приела Л.К., но след смърта на Й., сина и многократно
е предпреждаван да освободи жилището. В поканата е заявено искане за зплащане
на обезщетение за пропуснати ползи по причина на неправомерното лишаване на собственицата от владението на собствения й
имот в раземр на 300 евро месечно, както и за консумативните разходи за ток и
парно. Нотариалната покана е получена от ответника К. на 08.10.2020г., което се
установява от нотариалното удостоверяване на
гърба на документа извършено от нотариус И.Н.с рег.№040 от НК. /л.16 от делото/
Видно от
приетото Споразумение от 22.12.2015г. сключено с „Т.С.“ ЕАД, ищцата Д. Д., се
задължила да изплати сума от 543,15 лв. задължение за незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот находящ се в гр.София, ул. „********ап.4, с
абонатен номер 376536 за периода м.09.2012г.
до м.08.2015г. /л.65 от делото/
От приетото неоспорено заключението на
съдебно - оценителната експертиза с в.л. доц.инж.В.И. К., се установява, че наемната пазарна стойност на процесния
недвижим имот за период 08.09.2020г. до 05.11.2020г. възлиза на 505,01 лв.
Вещото лице пояснява, че процесния апартамент №4, е с площ от 53,16 кв.м. и се
намира в гр.София, , кв.„Л.“ ул. „*******– локация в благоустроен жилищен
район, с добра транспортна достъпност и близост до Борисовата градина. При
определяне на пазарната стойност е използван метода на пазарните аналози.
За установяване на фактическите обстоятелства
и владението върху имота на страните са допуснати по двама свидетели при
довеждане. От ищцата са ангажирани свидетелките Е.Г.Г..и С.А.Д.. От ответника са ангажирани свидетелите Б.К.иБ.А.К..
В показанията на свидетелката Е.Г./76г., без родство/ сочи в показания си, че познава Д. и Л., защото са
комшии в кв.Л.. Свидетелката Г.била съученичка със С., която е майка на Д..
Семейството преди години имало къща с двор, на чието място била построена
кооперация, в коята С. и двамата и братя – Л. иБ.получили апартаменти. Л.
имал апартамент от около 140 кв.м.,
който продал. Свид.Г.сочи, че апартамент №4 е на Д., която го получила от майка
си С.. През 2005г. Л. се върнал от
Америка и заживял при майка си Й. в процесното жилище. Според сведетелката баба
Й., която починала на над 90 години се грижела сама за себе си, като издържала
и сина си Л., който се настанил при нея.
Свидетелката С. Д. /77г., майка на ищцата и сестра на ответника/, посочи в показанията си, че апартамент № 4 на ул. „*******го
получила след като отчуждили техен поземлен имот за строеж. Апартаментът бил
предоставен на нея при учредяването на строежа. Двамата братя на свидетелката също
получили жилища в новата сграда. Строежът на кооперацията бил изпълнен от фирма
„Арка“, които подсигурили на майка и Й. оборотно жилище, в което тя живяла до
м. март 1996г. Свид. Д. сочи още, че след това около три години майка и Й. живяла
при нея до м. декември 2002г. През 2005г. свидет. Д. прехвърлила апартамента на
дъщеря си Д.. Свидетелката излага още,
че дори когато майка и Й. живеела с ответника в жилището, именно тя и дъщеря и
плащали битовите сметки, защото ответникът Л. казвал, че апартаментът не е
негов. Сочи, че ответникът Л. се настанил при майка си след връщането си от
САЩ. Свид. Д. си спомня, че през 2017 г. брат и Л. и се обадил, за да и съобщи,
че майка им е починала. След това Д. го поканила да напусне жилището, тъй като
той нямал повече работа там и трябва да и го освободи. Свидетелката си спомня, че след поканата ответникът
потвърдил, че ще го освободи. При следващ разговор обаче, Л. заявил на сестра
си, че е болен, няма пари, но се е съветвал с адвокат, който му препоръчал
дело. Разговорите между свидетелката и
ответника ставали чрез смс-и по мобилни телефони. Ответникът не напуснал
жилището, поради което Д. му изпратила
нотариална покана. Свидетелката С. Д. пояснява, че съдебното дело между нея,
майка и Й. и дъщеря и Д. започнали след
продажбата на апартамента 2005 г. и продължили до 2015 г.
Свидетелката Б.К., сочи в показанията си, че познавам ответника
Л., защото са съседи в сграда на ул.„*******. Когато през 2008г. свидетелката
се нанесла в апартамент №3, Л. живеел в
съседен апартамент с майка си. От него е чувала, че се е върнал от мужбина, за
да гледа майка си. Майка му Й. била възрасна и някой трябваше да се грижи за
нея. Свид. К. си спомня, че е влизала в
апартамента отдавна, когато Й. била още
жива, но възрастна и доста болна.
СвидетелятБ.А.К. /75г. брат на ответника/ сочи в показанията
си, че тяхното семейство имало къща, която дали за строеж. Разбрали всеки да
вземе по един апартамент, а брат му Л. да вземе най-големия, а пък майка им да
вземе най-малкия, защото е сама. Имали устна уговорка, който гледа майка им,
той да вземе нейния апартамент след смъртта ú. Докато траел строежа на блока
майка им живяла при сестра им. След като им построили апартаментите, майка им
заживяла сама, като била в състояние да се гледа сама. Имала обаче старчески болести и се обаждала на
брат му да си дойде. С дъщеря си С.
майка им не се разбирала, а свидетелят лично нямал възможност да се грижи за
майка си. Така брат му Л. се върнал от
чужбина, установил се и гледал майка им до смъртта и. Според свидетеля по
документи апратамент №4 се водел на майка му, но тя била излъгана от дъщеря си
да и го прехвърли и след това по между им имало дела, на които и той е
пристъвал, като свидетел.
Показанията на свидетеляБ.К. и
свидетелката С. Д., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като отчита тяхната
заинтересованост от изхода на спора и пристрастност, доколкото първият е брат
на ответника, а втората е майка на ищцата.
Показанията на Е.Г.Г..и Б.К.,
почиват на непосредствени лични впечатления на лица, които не са заинтересовани
от изхода на спора, поради което съдът ги кредитира.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По иска с
правно основание чл. 108 ЗС
По
допустимостта: Предявеният иск с
правно основание чл. 108 ЗС е процесуално допустим, с оглед поддържаните в
исковата молба твърдения, че ищцата е собствениик на процесното жилище, в което
се настанил ответника и отказава да го освободи. Налице е активна и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете.
Ревандикационният иск е средство за
защита на абсолотното вещното право на собственост или на ограничено вещно
право и съдържащото се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на
фактическата власт върху вещта. В константната практика на ВКС е прието, че
обемът и предметът на ревандикацията зависят единствено от обема права на
ищеца, както и от обема, в който тези права се накърняват.
По същество: За да бъде уважен
предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищцата носи тежестта да установи,
че са налице следните материалноправни предпоставки: 1. Че е собственик на
имота, предмет на иска на поддържаното от тях деривативно основание – покупко-
продажба и съдебна делба; 2. че имотът се намира във владение на ответника; 3.
че ответникът владее имотът без основание. Посочените три предпоставки,
подлежат на пълно и главно доказване, като следва да се установи кумулативното
им наличие.
При преценка на събраните доказателства,
установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на страните, съдът
намира, че петиторния иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищцата Д.Д. се
легитимира като собственик на апратамент №4 находящ се в гр.София, ул. „********на
основание приключило производство за съдебна делба, при което процесното жилище
и е поставено в дял по реда на чл.292 от ГПК /отм./
Установи се, че с решение № II-71-165 от
04.03.2013г., постановено по гр.д. № 2487/2006г. по описа на СРС, II ГО, 71
състав, е извършена съдебна делба, като в дял и в изключителна собственост на Д.Л.Д.
е поставен именно АПАРТАМЕНТ № 4 с площ от 53,16 кв.в, находящ се в гр.
София, кв.„Л.“ ул. „********заедно с принадлежащото му МАЗЕ № 4 с площ от 5,66
кв.м., като след стабилизацията на
конститутивното решение имотът е част от
патримониума на ищцата.
Решението е влязло в законна сила на 18.02.2015
г. и силата на присъденото нещо на този съдебен акт обвързва страните в
настоящия процес. Другия съделител в
делбеното производство е Й. И. Й., която е инициирала делбения процес. След настъпилата на 12.06.2017г. смърт на Й.И.Й.неин наследник по закон и
правоприемние е ответника Л.К.. Така силата
на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. д. № 2487/2006г. по описа на
СРС, II ГО, 71 състав 833/2011 г. се разпростира спрямо ответника на основание
чл. 298, ал. 2 ГПК. Разпростирането на СПН поради правоприемство предпоставя,
че в деня на правоприемството СПН вече е настъпила. В случая СПН е настъпила на 18.02.2015 г., а
универсалното правоприемство, чрез наследяване е нанастъпила на 12.06.2017г.
Предвид на изложеното, правоприемството
съставлява основание, за да се пренесе обвързаността на праводателката Й. от
постановеното решение върху правоприемника К..
С влязло
в сила решение по цитираното по-горе дело в изключителна собственост на ищцата Д.Л.Д.
е поставено процесното жилище. Силата на пресъдено нещо, формирана с това
решение, следва да бъде зачетена в настоящия процес, тъй като
правоотношението, неин предмет, е елемент от фактическия състав, от който се
поражда твърдяното право на собственост. Самото
зачитане се състои в задължението на съда да приеме, че правното положение
между лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, е такова, каквото е
установено с влезлия в сила съдебен акт, като решението по настоящото дело
следва да бъде съобразено със съдебно установеното правно положение, когато то
я обуславя, както и да откаже произнасяне по въпроса, дали установеното със
сила на пресъдено нещо правно положение е отговаряло на действителното правно
положение по времето, за което тя се отнася.
Ответникът Л.К. е обвързан от силата на пресъдено нещо в
качеството си на правоприемник на другия съделител Й.И.Й.и попада в
субективните предели на формираната СПН,
съгласно чл.298, ал.2 ГПК.
По делото не се спори, че именно
ответникът Л.К. владее процесното жилище.
Съдът намира, че направеното възражение
за придобиване правото на собственост въз основа на изтекла давност в периода от
19.07.2006 г. до 12.06.2017г. за
неоснователно. На първо място от събраните доказателства се установи, че между
праводателката на ответника и ищцата е водено съдебно производство в периода
30.01.2006г. до 30.01.2006г. За да е налице придобивното основание давност,
осъществяваното владение следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно и спокойно
като последният признак означава липса на насилие, както при установяване на
владението, така и при поддържането му. Според постоянната и задължителна
практика на ВКС / напр. Р № 649 от 01.07.1993 г. по гр. д. № 477/1992 г. на 1
гр. о. и Р № 1769 от 03.06.1996 г. по гр. д. № 2657/1995 г. на IV гр.. на ВКС /
за придобиване на собственост върху недвижим имот по давност владението следва
да е постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно, да е продължило
повече от десет години и при съвкупна преценка на всички доказателства да бъде
категорично установено и демонстрирано намерение за своене. По делото
ответникът, който носи доказателствената тежест съгласно чл.154, ал ГПК не
установи да са налице признаците на законно владение. В случая се установи, че
ответникът К. до 2017г. е пребивавал имота, със съгласието на ищцата, доколкото
се е грижел за майка си Й. И. Й., която
е била в напреднала възраст. В този смисъл не е установена субективната страна
на владението – animus /намерение за своене/.
Предвид на изложеното, решаващият състав
намира, че са налице и трите задължителни предпоставки на иска по чл.108 ЗС
кумулативно, поради което предявения ревандикационе иск е основателен и доказан.
По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:
Поддържаните от ищците твърдения за спорни
факти, а именно, че е собственик на на жилище, което се ползва и владее без
правно основание от ответната страна, чрез обитаването му за жилищни нужди,
поради което ищцеца пропуска гражданските плодове от вещта, както и направеното
въз основа на твърдяното искане - за заплащане на полученото от ответника без
основание - определя правното основание на предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим - налице
е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес
от водене на процеса, при валидно упражено право на иск от ищеца. Характера на
твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59
от ЗЗД във вр. с чл.93 ЗС, тъй като не се установи, че в полза на ищеца е
налице друга правна възможност за защита на
права му, поради твърдяното, че без правно основание ответницата ползва
жилището чрез обитаване на целия имот, недопускай ги и по този начин ги лишава
от възможността да ползват своята част от имота и да получават в случая
гражданските плодове /наем/ от него.
По
същество: Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на предявения иск са
увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото
на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице
предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния
характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с друга правна
възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979 г.).
В разглеждания
казус са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 93 ЗС. С оглед
ангажираните по спора доказателства
съдът приема за безспорно
установено по спора, че ищцата е собственик на процесния имот, като фактът на
ползването на жилище от ответника е безспорен.
В случая не бе установено ползването на процесния имот - апартамент от 4 находящ се в гр.София, ул. „********да
е на правно основание, поради което и при получаването на облаги от имота е
налице разместване на блага, изразяващо се в получаване на доходи от ответната
страна за сметка на имуществото на ищеца, поради което искът се явява доказан
по основание.
В
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 55 от
28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) е възприето
становището, че с иска по чл. 59 ЗЗД, какъвто е настоящия случай, се цели
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика, което е за сметка на
неоснователното обогатяване на лицето, което използва неговата вещ. Прието е,
че стойността на обедняването на собственика и стойността на обогатяването на
ползувателя (държателя) са една сума. Тази сума съставлява пазарния наем, който
би се получил за процесния имот. За да определи размера на обезщетението съдът
намира, съдът взе предвид изводите, дадени в приетото заключение на СОцЕ, на в.л.
доц. В.К..
Налице
е и обедняване на ищцата, изразяващо се в лишаването им от ползата, респ. от наемоподобни доходи от процесния имот в
течение на процесния период. Съгласно заключението на съдебно оценителната експертиза
по делото, този среден пазарен наем за процесния период от 08.10.2020г. до
05.11.2020г. възлиза на 501, 55 лв. Предвид изложеното предявеният осъдителен иск е доказан до размера от 501,55 лв., като за разликата до
пълния предявен размер от 600лв. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът дължи на ищцата разноски от общо 3 330лв., като общо разноските са
3 700 лв. съгласно списък на разноските на л. 98 от делото.
С оглед изложеното,
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Д.Л.Д. с ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. М.Б. –САК с р е щ у Л.А.К. ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 108 от ЗС, че Д.Л.Д. е собственик на АПАРТАМЕНТ № 4, с площ от 53,16 кв.м., находящ се в
гр. София, кв.„Л.“ ул. „********заедно с принадлежащото му мазе № 4 с площ 5,66 кв.м., заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.302.577.1.5
по КККР на гр.София, одобрени със Заповед №РД-18-739 от 21.11.2017г., като ОСЪЖДА Л.А.К. ЕГН **********, на
основание чл.108 от ЗС, да предаде на
Д.Л.Д. владението върху описания имот.
ОСЪЖДА Л.А.К. ЕГН **********, на
основание чл.59 от ЗЗД, да заплати на
Д.Л.Д. с ЕГН ********** сумата от 501,55
лева, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи от невъзможността ищцата да ползва собствения инедвижимия имот
в периода от 08.10.2020г. до 05.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.11.2020г. – датата на предявяване на иска до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения
до пълния предявен размер от 600лв.
ОСЪЖДА Л.А.К. ЕГН **********, да заплати на Д.Л.Д. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 3
330 лв. разноски по делото пред СГС.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: