Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 483/25.09.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 434 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение №284 от 07.08.2018 г. по АНД № 940 по описа за 2018г. на
Районен съд – Монтана, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0996-001351 от 16.05.2018год.
на Началник сектор
„ПП” при ОД МВР гр.Монтана, упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018год.
на Министъра на вътрешните работи. С наказателното постановление на В.Б.И. ***,
са наложени административни наказания глоба в размер на 50.00 лева /петдесет
лева/ и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, на
основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Касационният жалбоподател В.Б.И., представляван от
адвокат В.П. от САК редовно призовани, не се явяват като сочат уважителни
причини за това. Предвид липсата на задължителни процесуални предпоставки за
участието им с открито съдебно заседание, делото е разгледано в тяхно
отсъствие, като в
жалбата навеждат доводи за допуснато нарушение на материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят за отмяна на
въззивното решението и потвърденото с него НП.
Ответника по касационната жалба Началник Сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява
и не взема становище по жалбата.
Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното
участие в настоящето производство, чрез представителя си
в съдебно заседание, дава
мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва
да се потвърди като правилно и законосъобразно, като излага конкретни мотиви в
тази насока.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационното основание, което е заявено
и поддържано пред настоящата инстанция е за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което
е потвърдил наказателното постановление, съставът на Районен съд Монтана е
приел от фактическа страна, че на 12.02.2018г. около 22,40 часа в гр.Монтана на
бул. „Х*** Б*** ” срещу Автогарата с посока на движение към ул.”К*** .
Охридски” административно наказаното лице, като водач на лек автомобил мярка „С***
” модел „С*** ” с рег.№ М*** , при подаден сигнал със стоп палка по образец
ясно различим за водача, същият не спрял и продължил по посоката си на
движение.
За констатираното е съставен АУАН №1351 от
12.02.2018год. за установено административно нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП подписан с възражение, като такова е постъпило и в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Прието е от административно наказващия орган, че
възраженията са неоснователни и е издадено обжалваното наказателно
постановление.
В мотивите на обжалваното въззивно решение са
изложени доводи, че в случая правилно е приложена и разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, след обсъждане на характеристичните данни за нарушителят - И.,
което е дало основание да се приеме жалбата за неоснователна.
Неоснователно в касационната жалба се
поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички
относими за спора писмени и гласни доказателства, въззивният съд е приел в
мотивите си, че в случая са налице безспорно установено административно
нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП. Въззивния съд е изложил точни и обосновани доводи относно
фактическата обстановка, която е съпътствала извършването и установяването на
административното нарушение. В хода на съдебното производство пред въззивния
съд не е оборена доказателствената сила на АУАН, като свидетелските показания
на В*** и Д*** са установили по безспорен и категоричен начин, че касатора, на
когото е бил подаден сигнал на осветено място със стоп-палка от униформен
служител на МВР и посочено мястото къде да спре, в нарушение на разпоредбата на
чл. 103 от ЗДвП
не го е изпълнила. Правилно и законосъобразно въззивния съд не е кредитирал
показанията на допуснатата и разпитана свидетелка К*** И*** , тъй като същите
се явяват изолирани и неподкрепени от останалите събрани в хода на
производството писмени и гласни доказателствени средства.
От правна страна съдът е приел, че при
провеждането на административно наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в резултат, на
които да е опорочено производството по установяване на нарушението и налагане
на наказанието. Ръководейки се от принципа за разкриване на обективната истина
въззивния съд е събрал относимите по делото писмени доказателства, които е
анализирал поотделно и в своята съвкупност. Дал е вяра на събраните по съответния
процесуален ред гласни доказателства и е постановил един правилен и
законосъобразен съдебен акт.
Настоящият състав на съда не споделя доводите
изложени в касационната жалба, че случаят може да се квалифицира по чл.28 ЗАНН. Решаващият съд е изложил
аргументи относно липсата на условия за това, които макар и пестеливи се
споделят и от касационната инстанция, тъй като деянието не реализира хипотезата
на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс във вр. с чл.
11 на ЗАНН. Законовото определение, съдържащо се в разпоредбата на чл. 93, т. 9
от НК гласи, че маловажен случай е този, при който извършеното, в случая
административно нарушение, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други от
същия вид. Безспорно по настоящото дело е, че на посочените в акта и НП дата,
място, час и при сочените обстоятелства В.Б.И. не е спряла и продължила по посоката си на движение при
подаден и сигнал от длъжностни лица, с което е нарушила чл.103 от ЗДвП, който закон е част
от установения ред на държавно управление. Това деяние на И. е противоправно,
тъй като законът му повелява, като водач на превозно средство, да спре при
посочените обстоятелства. На първо място, с въздигането, в ЗДвП, в
административно нарушение на деянието, съставляващо неспиране от страна на
водач на превозно средство при сигнал, подаден му от полицейски служител със
стоп - палка, в смисъла на ЗДвП, законодателят вече е определил поведението
като обществено опасно, което като степен, е намерило отражение в предвиденото,
определено по вид и в размер с посочени граници, административно наказание. На
следващо място формалният характер на нарушението не изисква реализиране на
вредни последици, които да са допълнително определящи неговата степен на
обществена опасност, чиято съответно липса или незначителност да обуслови
освобождаване от отговорност т. е. за да бъде реализирана административнонаказателна
отговорност, достатъчна е противоправността на поведението на водача,
несъобразяването му с повелята на закона, в случая да спре, за да е същото
обществено опасно, като отнасящо се до и във връзка с охранявани от закона,
като значими, обществени отношения. Що се отнася до второто предложение на чл.
93, т. 9 от НК, сочещо алтернатива за освобождаване от отговорност, по делото
не са налице данни да са се проявили така смекчаващи обстоятелства, че да
обосноват прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
В смисъла на горното съдът застъпва позиция,
че да се приеме за маловажен случаят на обикновено неспазване на задължението,
въведено с чл. 103 от ЗДвП, би означавало дерогиране на предвидената репресия
от страна на държавата във всички случаи на поведение от процесния вид, което е
недопустимо и противоречащо на целите на административното наказване, заложени
в чл. 12 на ЗАНН.
Касационният състав установи, че Решаващият съд е
преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е
формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени
при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с
предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на
нарушителя. Това, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не
други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до
логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че
решението е незаконосъобразно.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
При съставянето им не са нарушени административно производствените правила,
материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид
характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП. Като е потвърдил
процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
В обобщение на изложеното касационата
инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за
отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Берковица, други такива не
бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл.218, ал.2 от АПК,
поради което решението следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №284
от 07.08.2018 г. по АНД № 940 по описа за 2018г. на Районен съд – Монтана, с
което е потвърдено наказателно постановление № 18-0996-001351 от 16.05.2018год. на Началник сектор „ПП” при ОД МВР
гр.Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: