№ 88
гр. Ботевград, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н. П. П.
при участието на секретаря И. Стр. Т.
като разгледа докладваното от Н. П. П. Административно наказателно дело
№ 20211810200538 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Предметът на обжалване:
Електронен фиш серия К № ******* за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР-София, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. ЕМ. Д., ЕГН ********** е
наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него
нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Становищата на страните:
В подадената жалба от П. ЕМ. Д. се иска отмяна на така издадения
Електронен фиш като незаконосъобразен поради това че е издаден в
нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН,
съответно изтекли три месеца, в които АНО не е установил лицето,
извършило нарушението, и изтекла една година от извършване на
нарушението. Моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш.
Въззивният жалбоподател, редовно призован, се явява лично и с
упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Претендира разноски.
ВъззИ.емата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и
прекомерност на разноските в съдебното производство, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение.
1
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 21.05.2019 г., в 00,00 часа, по АМ Хемус, км. 34+300, с посока на
движение към гр. София, при въведено ограничение от 70 км/ч, с пътен знак
В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S 1,
насочено към гр. Ботевград, приспаднат толеранс минус 3 км от измерената
скорост, е била сечена скорост на движение от 105 км/ч, т.е превишаване с 35
км/ч над разрешената скорост, при движение на лек автомобил „М.****“ с
рег. № ********.
След изтичане времето за контрол, е попълнен протокол за използване на
АТСС от 21.05.2019 г., рег. № 1204р-4133/09.07.2019 г. /приложение към чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /,
подписан от съответното длъжностно лице.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че на 21.05.2019 г., в 00,00 часа, по АМ Хемус, км.
34+300, с посока на движение към гр. София, при въведено ограничение от 70
км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH
CAM S 1, насочено към гр. Ботевград, приспаднат толеранс минус 3 км от
измерената скорост, е била сечена скорост на движение от 105 км/ч, т.е
превишаване с 35 км/ч над разрешената скорост, при движение на лек
автомобил „М.****“ с рег. № ********.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с
което е извършено нарушението е собственост на жалбоподателя. Поради
това бил издаден процесният електронен фиш № К *******, издаден от
ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от
ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя, е наложена
„глоба” в размер на 300,00 (триста) лева.
По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП
жалбоподателят да е представил писмена декларация за друго лице, което да
е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: протокол № 54-С-ИСИ/11.10.2018 г. от
проверката на мобилната система за видеоконтрол АТСС ARH CAM S 1;
заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и
двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, снимков материал, протокол
за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
на дата 20.05.2019 г., заповед № РД-11-448/11.04.2019 г. на АПИ относно
2
временна организация и безопасност на двежеине за обект „Ремонтно
възстановителни дейности на виадукт при км 33+600 – ляво платно на АМ
Хемус, справка за собственост на МПС „М.****“ с рег. № ********, справка
от АИС АНД на сектор Пътна полиция при ОДМВР София относно ел.фиш
№ *******, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни,
последователни и кореспондиращи по между си.
По пътя на служебното начало и на осн. чл. 107, ал. 2 от НПК, въззивният
състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно
управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на
нарушението /21.05.2019 г./ на АМ „Хемус” при км 34+300 ляво пътно
платно в посока гр. София, е валидна забрана за движение със скорост, по-
висока от 70 км/час, като ограничението е въведено на км 34+350 – ляво
пътно платно в посока от гр. Варна към гр. София, с поставен пътен знак „В2
– ограничение на скоростта от 70 км в час“ с обхват на действие до км 34+150
– ляво пътно платно в посока от гр. Варна към гр. София.
От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от
Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея,
се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е
одобрена съобразно нормативните изисквания.
Обстоятелството, че лекият автомобил, посредством който е извършено
нарушението, към процесната дата е бил собственост на жалбоподателя, се
установява от приложената по делото справка за собствеността на МПС-то.
Снимката на автомобила е с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и
марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети
каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да
бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият
материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.
От правна страна:
Административно наказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи електронни фишове е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в
електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно
да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния
четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията
към датата на връчване на НП), доколкото видно от приложената справка от
ОДМВР София, сектор Пътна полиция, ЕФ е връчен на жалбоподателя на
3
17.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.06.2021 г). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Безспорно е, че административно-наказателната отговорност за всяко едно
административно нарушение, към които спада и отразеното в обжалваният
електронен фиш, би могла да се реализира при спазване на установени от
закона условия, между които спада и изискването да не е изтекъл съответния
давностен срок за нея, защото същият представлява обстоятелство, което
обективно изключва възможността за нейната реализация.
Продължителността на този срок зависи не само от вида на нарушените
законови разпоредби, но и от датата за издаване на съответния акт, с който
нарушението е било санкционирано. Обжалваният електронен фиш не
съдържа данни, които да установяват датата на неговото издаване. Същата не
е предвидена като задължителен реквизит в него както чрез разпоредбата на
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, така и в приложените по делото писмени материали,
свързани с одобрения (съобразно нея) от Министъра на вътрешните работи
образец на бланка за такъв фиш, издаван към датата за извършване на
нарушението. След като това е така, то няма и причини за извод, че
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя се явява
реализирана в разрез с установените давностни срокове по чл. 34, ал. 1, б. "В"
от ЗАНН вследствие на обстоятелството, че фиша е издаден след датата, на
която е изтичал предвидения за съответния вид нарушение едногодишен
срок. Като се отчете обаче, че производството във връзка с обжалването на
електронния фиш е образувано на 22.07.2021 година, може със сигурност да
се заключи, че той е бил издаден преди края на този срок. Обстоятелството,
че е бил връчен на жалбоподателя на 17.06.2021 година също води до такова
недвусмислено заключение. Отбелязаната в извадката от АИС АНД дата
03.11.2020 г. не може да се отчита като достоверна дата за издаване на
електронния фиш, тъй като не фигурира не само в него, но и измежду
реквизитите, които той следва да има.
Реализацията на отговорността за административно нарушение може да се
развИ. законосъобразно само през конкретен, предварително определен
период от време, тъй като като с изтичането на предвидения такъв
административно-наказващия орган изгубва предоставената му от закона
възможност да я осъществи. ЗАНН не съдържа регламентация на въпросите,
които са свързани с погасяване на възможността за наказателно преследване
на едно административно нарушение по давност. Вследствие на това, а и тъй
като тази погасена възможност съставлява събитие, което води до
изключващо отговорността обстоятелство, то по отношение на тях (съгласно
указаното в чл. 11 от ЗАНН) следва намерят приложение съответните
разпоредби на НК. В този смисъл е и тълкуването, прието в задължителната
за прилагане съдебна практика, каквато представлява Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОСС на IIра колегия на ВАС.
4
Сроковете, които имат отношение към давността за наказателно преследване
на престъпленията, са уредени в чл. 80 от НК. Чл. 81 от НК дефинира
случаите, в които давността прекъсва или спира, а ал. 3 от него определя
продължителността на абсолютната давност, която (независимо от спирането
или прекъсването на давността) настъпва при изтичане на срок, който
надвишава с 1/2 този, посочен в чл. 80 от НК. Последната норма въвежда
различни по продължителност периоди от време с оглед вида и размера на
наказанията, налагани за извършваните престъпления, които по отношение на
наказуемите с "Глоба" такИ. се явяват в рамките на "Три години", съгласно
указаното в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
След като съобрази изложените обстоятелства, както и факта, че от началния
момент на давността (която е започнала да тече от извършване на
нарушението – 21.05.2019 г.) до датата за образуване на производството въз
основа на подадената от лицето жалба, е изтекъл период от време, по-малък
от предвидения максимален срок ("Четири години и шест месеца") за
наказателното преследване на извършеното нарушение, през който
електронния фиш не е влязъл в сила, съдът прие, че тази възможност не е
отпаднала поради неизтеклия абсолютен давностен срок за него. Като е
съобразил изложеното и е санкционирал жалбоподателя, административно -
наказващия орган е издал един законосъобразен акт, в т. ч. и по отношение на
конкретно възприетата правна квалификация на извършеното именно като
нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, която се явява
правилно определена.
Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушения на ограниченията на скоростта, тъй като е
използвано автоматизирано техническо средство и система /АТСС/, а за
установеното и заснето нарушение не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, поради което в съответствие с процесуалния ред към дата на деянието
е издаден електронния фиш в отсъствие на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е
приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено
и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за
видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от
2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат
нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /,
"автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
5
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е
установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално
устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за
измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение №
10.02.4835, а от протокола от проверката на мобилна система за видеоконтрол
се установява, че към процесната дата е и техническо годно. Тези документи
удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип № ARH CAM S1, е
вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и
съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на
това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното
нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка клип, в която са означени дата и
час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в
протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно
средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при
отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено.
В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е
извършено от собственика, той и водач на посочения автомобил – Цветан
Валентинов Савов.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
6
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
За да е законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол,
респ. издаването на електронния фиш, едно от условията за това е да са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.,
като надлежно се попълни протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система, съгласно приложението. Същевременно,
използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/,
съставен и подписан от обслужващия го полицейският служител, в който
изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен
номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него
скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, началото и
края на работната смяна и броя на установените нарушения. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш,
позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – АМ Хемус, км. 34+300 с посока към гр. София,
времето на работа с него, посоката на движение на контролираните превозни
средства, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез
техническото средство е установено нарушение при управление на
визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 70
км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка, в която са означени дата и час,
точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и
ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство.
Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е
доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се
наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при
отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на
жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало
АТСС е изключено.
Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра
на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от
7
ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна.
Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на
АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по
алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се
предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и
изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая
са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Предвид горното, въззивният съдебният състав
приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с
необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния
фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение
разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение,
интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с
материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП,
която норма забранява превишаване на стойността на скоростта,
сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за магистрала е 140 км/ч. С ПЗ В 26,
поставен на км 34+350 в случая е било въведено ограничение на скоростта от
70 км/ч., съгласно възможността в чл. 73, ал. 2 от ППЗДвП, поради което
именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си водачите на
МПС. В този аспект квалификацията на нарушението е правилна.
В ЕФ са посочени всички елементи на административното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на нарушителя като дата, час и място на
нарушението, в какво точно се състои нарушението, кой е нарушителят, коя е
нарушената правна норма, както и коя е санкционната норма и какво
административно наказание се налага за така установеното по категорично
несъмнен начин административно нарушение от П. ЕМ. Д..
От субективна страна жалбоподателят П. ЕМ. Д. е извършил деянието с пряк
умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална
скорост извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.
182, ал. 2 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от
стойността на превишението на скоростта. Скоростта правилно е установено
да е превишена с 35 км, стойност получена след приспадане на допустимата
8
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение 3% съгласно
техническите и метрологичните характеристики на АТСС, поради което за
нарушението е приложима именно санкцията по т. 4 от визираната
разпоредба. Последната, в приложимата редакция - изм. - ДВ, бр. 10 от 2011
г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) за превишаване от 31 до 40 km/h
- с глоба 400 лв лв., предвижда за превишаване на разрешената максимална
скорост точно фиксирано по размер наказание, изключващо възможността за
преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Поради което,
издадения електронен фиш следва да се измени, като на жалбоподателя се
наложи глоба в размер на 400,00 лева, тъй като това е фиксиран размер и не
подлежи на преценка от страна на административнонаказващия орган.
Въззивният съд намира, че не следва да се приема, че е налице маловажен
случай на нарушение, тъй като само по себе си деянието на жалбоподателя Д.
е в достатъчно голяма степен обществено опасно. Шофирането с превишена
скорост поставя в опасност живота и здравето на участниците в движението,
включително и на деца, а в резултат от посоченото нарушение се допускат и
голяма част от случаите на пътно транспортни произшествия с жертви по
пътищата.
По разноските:
По отношение на искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че според изхода на делото и на осн. чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН такова се дължи в полза на ОДМВР София. Депозирането
обаче на писмени бележки, без юрисконсулт да е представлявал ОДМВР
София, съдът не счита като защита от юрисконсулт, тъй като не са извършени
от него процесуални действия до приключване на устните прения.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград,
въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № ******* за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2,
т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. ЕМ. Д., ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева, за извършено
от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като УВЕЛИЧАВА
размера на наложената глоба по чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП от 300,00 /триста/
лева на 400,00 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9