Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производството по делото е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение № 504 от 27.04.2012 година по гр.д. № 1427/2010 година Районен съд - гр.В. Т. съответно е разпределил по реда на чл.353 ГПК между Ц. А. А. и И. А. А. допуснатите до делба с решение от 23.02.2011 година на ВТРС по делото недвижими имоти, като в дял на Ц. А. А. е поставил подробно описания в решението имот, находящ се в с.К.,община П., а в дял на И. А. А. е поставил подробно описания в решението апартамент, находящ се в гр.В. Т., с пазарна цена в размер на 23500 лева; отхвърлил е като неоснователен предявения от Ц. А. А. против И. А. А. иск за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишена от съсобствените недвижими имоти за периода 30.06.2010г. - 30.01.2012г. , в размер на 400 лева за апартамента в гр. В. Т. и 100 лева за имота в с.К.; осъдил е всяка от страните да заплати по сметката на ВТРС дължимата от всяка една от тях Държавна такса. Недоволна от така постановеното решение е Ц. А. А., която го обжалва в предвидения с чл.259,ал.1 ГПК срок за това. В жалбата си Ц. А. развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното от нея решение. Твърди, че съдът неправилно е приел, че делбата не може да бъде извършена с изнасянето на имотите на публична продан, при което това е единственият начин за ликвидирането на съсобствеността, тъй като имотите са неподеляеми. Посочва, че извършеното от съда разпределение поставя двете страни в неравностойно положение, тъй като имотите са съвсем различни, намират се в различни населени места и е неправилно да се извършва такова разпределение. По отношение на сметната претенция твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, имащи отношение към предявените сметки и не е мотивирал кои елементи от фактическия състав не са налице. Посочва, че по делото е безспорно доказано, че ответната страна чрез роднините си е владяла делбените имоти, а дали е живяла в тях или не,това е без значение за правилното решаване на делото. Твърди, че самият факт, че ответната страна не й е осигурила безпрепятствено ползване на имота от нея, въпреки настойчивите й молби, е достатъчен за доказване и уважаване на сметната й претенция по основание, а по размер е установена от приетата по делото експертиза. Моли обжалваното решение, като порочно, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан, а сметната й претенция да бъде уважена. Въззиваемият И. А. А., чрез своя пълномощник адвокат Х.Д., заема становище, че въззивната жалба на Ц. А. А. е неоснователна и недоказана. Твърди и развива съображения, че основна цел на делбата е всеки от съделителите да получи реален дял от делбеното имущество и само ако това е невъзможно , имотите следва да бъдат изнесени на публична продан. Посочва, че в случая съделителите са двама; делбените имоти са два; стойността на единия имот точно съответства на квотата на единия съделител в съсобствеността, а паричната оценка на другия имот точно съответства на дела на другия съделител. Твърди, че не е ползвал съсобствените имоти, поради което и не дължи на Ц. А. претендираното от нея обезщетение. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата на Ц. А. А. е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството по делото е делбено по своя характер във фазата на възлагането. За да разпредели по реда на чл.353 ГПК между страните по делото с обжалваното от Ц. А. А. решение допуснатите до делба с решението на съда от 23.02.2011 година имоти, Районен съд - гр.В. Т. е приел, че ликвидирането на съсобствеността между тях не може да стане чрез теглене на жребий, тъй като те нямат равни права в съсобствеността и двата процесни имоти не са равностойни; не са налице визираните в чл.349 ГПК предпоставки за възлагане на имот , при което делбата не може да приключи и с изнасянето на имотите на публична продан, тъй като това е допустимо само ако няма достатъчни имоти, за да получи всеки от съделителите реален дял. Така приетото от първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.Правилно и в съответствие с чл.69,ал.2 ЗН първоинстанционният съд е приел, че след като има достатъчен брой имоти от един и същ вид, за да може всеки съделител да получи реален дял, делбата трябва да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК, тъй като обстоятелството, че дяловете на съделителите от имотите са различни и имотите също са различни по стойност пък води до невъзможност делбата да се извърши чрез теглене на жребий. В тази връзка следва да се има предвид и т.5Б на ППВС № 7/1973г. , с която е прието, че невъзможността за теглене на жребий по смисъла на чл.29 ГПК / отм/ е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни.Случаят е именно такъв, при което следва да се има предвид, че посоченото постановление на ВС не е загубило сила и при действащия ГПК от 2007 година, тъй като в тази част правната уредба е запазена.Твърдението на жалбоподателката, че единственият начин за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето на имотите на публична продан , тъй като същите са неподеляеми, не намира опора в закона. Вярно е,че съгласно чл.348 ГПК за да бъде изнесен имотът на публична продан същият следва да бъде неподелям. Тази предпоставка е необходима, но недостатъчна обаче за изнасянето на имота на публична продан. Необходимо е още имотът да не може да бъде поставен в един от дяловете, която предпоставка в случая не е налице. Нещо повече: Съобразно заключението на вещото лице пазарната цена на двата делбени имота е общо 28200 лева. Една шеста част от тази сума, каквато е идеалната част от съсобствеността на Ц. А. ,е 4700 лева,т.е. толкова, колкото е цената на възложения й в дял с обжалваното решение имот в с.К.. Възложеният в дял на другия съделител И. А. апартамент в гр.В. Т. по стойност отговаря на стойността на дела му в допуснатите до делба имоти. Следва да се има предвид в тази връзка и това, че селищната принадлежност на обектите на делбата, в каквато насока Ц. А. прави оплаквания, е неотносима към начина на извършване на делбата, респективно - е без значение за разпределянето на делбените имоти при условията на чл.353 ГПК. Що се касае до претенцията на Ц. А. на чл.31,ал.2 ЗС , следва да се има предвид следното: Макар и недостатъчна, необходима предпоставка за уважаването на тази й претенция е И. А. да е използувал лично съсобствените им имоти, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.31,ал. 2 ЗС. По делото е установено и не се спори, че той изобщо не е ползувал имотите, а не само през процесния период от време, при което апартаментът не е и годен за живеене. След като това е така, правилно с обжалваното от Ц. А. решение съдът е отхвърлил исковата и претенция за обезщетение по чл.31,ал.2 ЗС. По изложените по-горе съображения Окръжният съд приема, че жалбата на Ц. А. А. е неоснователна и недоказана. Обжалваното от нея решение е правилно и законосъобразно, поради което и като такова същото следва да бъде потвърдено. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК Ц. А. следва да бъде осъдена да заплати на И. А. направените от него разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.271,ал.1 ГПК, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение № 504 от 27.04.2012 година на Районен съд - гр.В. Т. по гр.д. № 1427/2010 година. ОСЪЖДА Ц. А. А., с ЕГН *, от с.Г. С.,община П., да заплати на И. А. А.,с ЕГН *, от гр.В. Т., ЖК "Б." ,ул."Г. Ж." № 3,В.А, 6, ,непълнолетен, действащ лично и със съгласието на своя попечител Д.И.К., с ЕГН *, заплатеното от него адвокатско възнаграждение по делото за въззивната инстанция в размер на 400 лева. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ЧЛЕНОВЕ: |