№ 2050
гр. Пазарджик, 25.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Елена Пенова
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20215220201633 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:05 часа се явиха:
Частният тъжител ЮМ. ЕМ. М. се явява лично – доведен от органите на ОЗ
Охрана Пазарджик и с повереника си адв. Валери Стоянов.
Подсъдимият ВЛ. Г. ЛЮБ. се явява лично – редовно призован.
Явяват се свидетелите АТ. ТР. Ч., Д. М. Б., ХР. Д. и СТ. М..
АДВ. СТОЯНОВ: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
АТ. ТР. Ч. – На 40 години, от гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия
Х.Г. Д. – На 46 години, от гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство с подсъдимия
С.Д. М. – На 48 години, от гр.Пазарджик, живущ в същия град,
българин, български гражданин, разведен, неосъждан, без родство с
подсъдимия
1
Д. М. Б. – На 38 години, от гр.Пазарджик, понастоящем в Затвора
Пазарджик, българин, български гражданин, женен, осъждан, без родство с
подсъдимия.
Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК.
На свидетелите се разясниха правата.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
Свидетелите Ч., Д. и М. напуснаха съдебната зала.
Пристъпи се към разпит на свидетеля Б., както следва:
СВИДЕТЕЛЯТ Д. Б.: Знам защо съм тук - защото съм свидетел на М..
Биеха много момчето, взимаха му телефона – беше на 15.10.2021 година. Това
се случи в килията вътре, в затвора. Първи аз бях бит. Бях болен, станах да
пия едни хапчета – имам язва. Пия хапчета за язва, не знам какви са
хапчетата. Влиза Ч. и ме удари един юмрук – боли ме ухото и не мога да
чувам хубаво. Бях на лекар, вика „Нищо ти няма“. Удариха ме и взимаха
телефона, след това влиза /посочва подсъдимия/ - викат му на него „С.“ от
Сливен е. И двамата ме удариха – Ч. и тоя /сочи подсъдимия/. Тоя ме удари в
зъбите отпред, но не можа да ми ги счупи, а Ч. ме удари отстрани в ухото.
Поисках после да ме качат на лекар, но не ме качиха. Биха ме, после биха и г-
н М.. Вътре в килията го биха. Тоя го удари на ребрата и на краката /сочи
подсъдимия/. М. беше в кенефа, излизаше с телефона от кенефа и даде
телефона доброволно на тоя /сочи подсъдимия/. Почнаха да го бият и да го
ритат. М. си даде телефона на него /сочи подсъдимия/. След като си даде
телефона почнаха да го бият. Пръв тоя човек /сочи подсъдимия/ го удари в
ребрата и краката. Там бях през това време, в килията. Мен вече ме бяха били.
Бяха ме изкарали в коридора и ме опипваха, за да се види на камерата, че
правят тараш. Първо бях вътре когато видях, че дава телефона М.. След като
си даде телефона почнаха да го бият, да го ритат. Първи го удари С. в ребрата
и краката. После мен ме изкараха в коридора да не виждам какво правят вътре
в килията. Като ме изкараха в коридора другият старшина седеше при мен. Ч.
не е удрял М., Ч. удари мен. М. го удари само С.. Не знам защо така – аз не
съм имал разправии с никой от тях. М. също не е имал разправии. Преди биха
В.К.А. – веждата му беше спукана, гърба му беше син.
Пристъпи се към разпит на свидетеля АТ. Ч..
2
СВИДЕТЕЛЯТ Ч.: - Знам за случая. Влезнахме в килията аз, дежурният
ХР. Д. и впоследствие дойде и СТ. М.. Влязохме в килията на М. и Б.. Б. беше
на леглото, огледах се в килията, друг нямаше и отидох да проверя дали М. е
в Тоалетната. М. беше там и в момента, в който отвори вратата правеше
движение към джоба на панталона си. Разпоредих му обиск и имаше телефон
в десния джоб на дънките. Аз разпоредих и той доброволно извади телефона.
Беше на вратата на тоалетната когато му разпоредих да извади телефона. Л.
не е имал нито разговори, нито действия спрямо М.. Продължихме след това
да претърсваме обиск на помещението, не открихме нищо друго. След
трябваше да снемем обяснения и да съставим документацията по надлежния
ред. На никой от колегите ми ни се наложи да използваме физическа сила. Не
е използвал и Л. – нито спрямо М., нито спрямо Б.. Не мога да кажа защо М. е
подал тази тъжба срещу колегата Л..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д..
СВИДЕТЕЛЯТ Д.: – Работя надзирател ІІ степен от 20.11.2020 г. На
15.10.2021 г. тогава влязохме за ежедневните проверки за извършване на
обиск и претърсване. Тези проверки са ежедневни, те са по график. Влязохме
в килията - аз като влязох там бяха Ч., Л.. М. не съм го видял – аз бях третия
в килията. Като влязох това, което си спомням че Ч. беше взел вече телефона
– иззел по –точно. Видях, че го иззема вече от М.. Видях, че колегата показва
телефона на колегата Л.. Разбрах, че телефонът колегата го е взел от лишения
от свобода. Не съм видял откъде колегата е взел телефона. Видях, че го
показва на Л.. Не съм чул да обяснява откъде го е взел. М. беше на вратата на
тоалетната и колегата Ч. беше срещу него, а Б. беше седнал на леглото.
Продължихме да търсим забранени вещи и предмети след това, но не
намерихме нищо. Търсихме зарядно, но не го намерихме. Не се е налагало да
използваме физическа сила спрямо лишен от свобода. Не съм видял Ч. или Л.
да удрят Б. или М.. Б. през цялото време беше в килията докато бях аз и
претърсвах. Ако е извеждан в коридора - аз не съм видял, в мое присъствие не
е извеждан.
ПОДСЪДИМИЯТ: – Само да обясня какъв е регламентът – когато
влизаме да претърсваме в килията, вътре се остава един лишен от свобода,
който да бъде като поемно лице, за да проследи начинът, по който ние
действаме. Другите лишени от свобода се извеждат. В случая този, който
3
остана в килията беше той. Беше изведен в коридора, беше обискиран от
колегата и беше оставен отвън. Влизайки виждаме единият на леглото, Ч. се
насочва към тоалетната, вижда как този – тъжителя - си слага телефона в
джоба и го взема. Казва му „Дай телефона“, той си го беше прибрал в джоба.
През това време Б. мисля беше на леглото.
ПРОДЪЛЖАВА РАЗПИТЪТ НА СВИДЕТЕЛЯ Д. : - Като правим
претърсването става движение и нормално е да сме видели едни неща, да не
сме видели други.
Пристъпи се към разпит на свидетеля СТ. М..
СВИДЕТЕЛЯТ М. : - Надзирател съм в затвора от 1997 година. На
15.10.2021 г. бях постови, доколкото помня. Забавих се на поста, докато
опиша колегите , които влизат на обиска. Масло след колегите влязох в тази
килия и вече АТ. Ч. държеше телефона г-н Л. казваше да се напишат
обяснения и обискът приключи. Видях Б. който беше към вратата на килията.
Не съм видял някой от моите колеги да удря Б. или М.. Не е имало употреба
на физическа сила , не е имало съпротива или опит за бягство. Не знам да
имат отношения М. и г-н Л. за които М. да подава такава тъжба. Малко са
такива дела.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилото писмо вх. № 22169/23.11.2021 г., с
отговор, че няма наличен видеозапис за 15.10.2021 г. доколкото създадената
такива в общите помещения не се съхраняват поради факта, че автоматично
устройството презаписва нови записи периодично.
АДВ. СТОЯНОВ : - Да се приеме отговора от Затвора Пазарджик. С
оглед отговора, който е даден моля да се назначи съдебно-техническа
експертиза, която да отговори може ли да се възстанови записът.
ПОДСЪДИМИЯТ : - Да се приеме писмото. Нямам претенции по
направеното искане.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРОЧИТА писмо вх. № 22169/23.11.2021Г. от Затвора
гр.Пазарджик.
Съдът намира искането на адв. Стоянов за неоснователно, доколкото
счита, че в самият отговор от Затвора гр. Пазарджик се съдържа ясна
4
информация, че записът не е наличен върху магнитния носител поради
автоматично презаписване на нов от по-ранна календарна дата, с оглед на
което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИ Е искането на повереникът на частния
тъжител.
АДВ. СТОЯНОВ : Да се приключи делото. Нямам други искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се приключи делото. Мога да предположа какви
са мотивите и те са свързани с факта, че от тяхното цялото отделение
миналата година сме иззели 67 телефона, те искат да ме спрат. За другите
отделения положението е същото.
Съдът в рамките на съдебното следствие установи, че са налице
основания съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде
изпратено на прокурора.
Съображенията са следните:
Съдът не е компетентен да разследва и да установява факти по
процесното престъпление, което е инкриминирано като причиняване на лека
телесна повреда от служител на Затвора гр. Пазарджик, за когото с
последваща информация /на л. 19 и сл./ е установено, че изпълнява
длъжността „Главен надзирател“, за което му е връчена длъжностна
характеристика, подписана лично на 16.09.2019 година.
Както от нея, така и от информацията на л. 24 става ясно, че
подсъдимият, спрямо когото производството продължава, изпълнява
длъжност в Затвора Пазарджик, посочена по наименование, което определя
качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал.1, б. А от НК.
В този смисъл инкриминираната телесна повреда представлява
престъпление от общ, а не от частен характер – по аргумент на чл. 161 във
връзка с чл. 131, т. 2, пр. 1-во от НК.
Тези констатации правят съда некомпетентен да продължи настоящото
разследване по случая, включително и некомпетентен да установява факти и
се произнася по обвинение, което е за престъпление от общ характер.
Процесуалната ситуация следва да намери своето разрешение съобразно
предписанието на чл. 287, ал. 7 от НПК като съдебното производство се
5
прекрати и делото бъде изпратено на прокурора.
На посоченото процесуално основание и по посочените съображения
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО производство по делото и и ИЗПРАЩА
същото на прокурор по компетентност.
Протокола изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.30 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
6