№ 1521
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100501625 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба подадена от И. Н. Т. срещу решение № 134 от
19.03.2021 г., постановено по гражданско дело №9638 по описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в
частта, с която въззивникът е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Д. Ф. Т., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Ф. за разликата над 200лв. до
присъдените 600лв. Месечно на основание чл.143 СК.
Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като
присъдената издръжка в размер на 600лв. месечно е изключително завишена и не съответства на
нуждите на детето и възможностите на въззивника. Счита, че съдът неправилно и необосновано е
кредитирал заключението на приетата по делото СПЕ, в която е посочено, че прилагането на
медикаменти е необходимо само при съпътстваща симптоматика на основното състояние на
детето, като данни за такава липсват по делото. Оспорва като необосновани изводите на съда, за
необходимост от значителни разходи за отглеждане на детето поради специфичните му нужди и
прием на медикаменти. Счита, че първоинстанционния съд е достигнал до неправилни и
необосновани изводи досежно възможностите на въззивника да заплаща издръжка за детето в
посочения размер. Неправилен и необоснован е извода на съда, че въззивникът получава
възнаграждение в размер на 32 000 лири годишно. Въззивникът заявява, че не работи по трудово
или гражданско правоотношение с посочената в решението и в приложената по делото оферта за
работа, фирма и не получава доход в подобни размери. Моли за отмяна на решението в
обжалваната част, като издръжката в полза на детето се присъди в размер на 200лв. И се отхвърли
иска с правно основание чл.143 СК за разликата над 200лв. като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК М.К. Ф. е депозирала писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване на решениието в обжалваната част.
Претендира присъждане на разноските по делото.
Контролиращата страна ДСП Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по
жалбата.
1
По предмета на предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството по делото, по което е постановено обжалваното решание е образувано по
искова молба от М. К. Ф., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове срещу
И. Н. Т. с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143 СК, за предоставяне упражняването на
родителските парва по отношение на детето Д. на ищцата, при която да бъде определено и
местоживеенето на детето; за определяне режим на лични контакти на детето с бащата; за
осъждане на бащата да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 600лв. месечно, считано от
подаване на исковата молба.
С постановеното по делото решение, упражняването на родителските права по отношение
на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е
режим на лични контакти на детето с бащата, който е осъден да заплаща издръжка за детето в
размер на 600лв., считано от датата на исковата молба – 13.08.2020г. , с падеж 1-во число на
месеца, за който се дължи издръжка, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението, в частта, в която е уважен
иска с правно основание чл.143 СК за присъждане на месечна издръжка за разликата над 200лв. до
присъдените 600лв.
В исковата молба ищцата е изложила твърдения, че грижите и финасовата издръжка на
детето са поети изцяло от нея. Още докато родителите живеели заедно, Д. проявявал поведенчески
проблеми- не общувал свободно и имал затруднения с говора. След прегледи при специалисти
било изразено съмнение, че страда от аутизъм. След като през 2019г., ищцата, заедно с детето се
върнала в България, били проведени прегледи и консултации с различни специалисти и се
установило, че детето проявява признаци на забавено развитие. След като с детето започнали
работа различни специалисти, то имало значително подобрение. Предвид специфичните му
потребности Д. е записан и посещава частна детска градина. Твърди, че бащата разполага с
възможности да заплаща издръжка за детето в претендирания размер от 600лв.
Ответникът е изявил готовност да заплаща издръжка в полза на детето в размер на 200лв.
месечно, като намира претендирания размер на издръжката за завишен, както съобразно нуждите
на детето, така и съобразно финансовите си възможности. Твърди, че посещението на частна
детска градина е по преценка и избор на майката. Оспорва твърденията, че Д. има специални и
специфични потребности и нужди от лечение.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното Удостоверение за раждане се установява, че
родители на детето Д., р. На 14.08.2016г. са М. К. Ф. и И. Н. Т..
От представените по делото договор за обучение и фактури, издадени от ЧДГ“цветни
песъчинки“ от 10.11.2020г. и 19.11.2020г. се установява, че Д. посещава частната детска градина,
като заплатената от ищцата такса за м. ноември 2020г. е в размер на 378лв., а за м. декември 2020г.
– 574лв.
От представените и приети като доказателства по първоинстанционното дело касови
бонове и разписки за плащане, се установява, че ищцата е заплащала ежемесечно разходи за
психологическо изследване и закупуване на лекарства и медикаменти за детето Д..
От приетото по делото заключение на комплексната СППЕ се установява, че дето Д. има
дефицити в експресивната, а на моменти и в рецептивната реч; речевите му способности са
значително под очакваните за възрастта му. Според вещите лица затрудненията в развитиета на
речта, често са последвани от трудности в четенето, общуването, емоционални и поведенчески
разстройства. Тези нарушения биха могли да се изразят в хиперактивност, липса на концентрация,
тревожност, чувствителност. Установеното разстройство в развитието на Д. няма пряко отношение
към възможностите му за приспособяване в нова среда. Лечението на разстройството на речта се
2
провежда чрез езикова рехабилитация и логопедични сесии, а прилагане на медикаменти е
необходимо при свръхвъзбуда, напрежение, тревожност.
От ангажираните пред първоинстонционния съд гласни доказателства се установява, че във
връзка с установеното разстройство на речта, Д. провежда лечение и приема медикаменти, в
периодите, в които то е неуверено и проявява хиперактивност. Посещава частна детска градина,
поради това, че има нужда от специално отношение.
Съгласно справка за осигурителен доход М.Ф. е реализирала осигурителен доход в размери
от 1240лв. до 2027лв. За периода 01.11.2019г. – м. март 2020г. Представено е удостоверение
№1/15.08.2020г., издадено от БГ Инвест Консултинг ЕООД, от което се установява, че М.Ф.
работи в дружеството като специалист работа с клиенти на пълен работен ден с нефиксирано
работно време.
По делото неса представени доказателства за размера на получаваните от ответника доходи.
Прието е писмо, съдържащо предложение до И.Т. за работа с възнаграждение в размер на
32 500 лири годишно и допълнително възнаграждениеи при полагане на извънреден труд.
По така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните правни изводи:
Нормата на чл.143 СК, в която намира правното си основание предявеният иск, предвижда,
че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия за живот, необходими за развитието на детето, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба
издръжката се дължи на ненавършилите пълнолетие деца, независимо дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Издръжка за минало време може
да се търси за една година назад от датата на предявяване на иска.
При осигуряването на издръжката на детето следва да участват двамата родители.
При определяне размера на издръжката на ненавършило пълнолетие дете следва да се
съобразят нуждите на детето и възможностите на родителите.
В случая се претендира заплащане на издръжка в полза на непълнолетно дете от страна на
бащата, като от доказателствата по делото се установява, че грижите и издръжката на детето се
осигуряват изяло от майката. Безспорно е, че ответникът е баща на детето, който е трудоспособен,
като не са наведени твърдения и не са представени доказателства, от които да се установяват
причини, които го възпрепятстват или ограничават при полагане на труд, от който да получава
доходи.
В конкретния случай, предвид възрастта на детето и установената необходимост от
средства за заплащане на необходимите, с оглед установените проблеми в развитието му, на
посещения при логопед, психолог, речева рехабилитация и за закупуване на медикаменти. Освен
това издръжката следва да служи и за задоволяване на нуждите на детето за храна, дрехи, битови
разходи, но също така и за забавления и занимания. Като отчита индивидуалните и специфични
потребности на детето и здравословното му състояние, съставът на съда намира, че необходимите
средства за издръжка на детето са в размер на 900лв.
Издръжката в полза на детето следва да бъде определена в размер на 900лв. месечно, от
които майката следва да осигурява издръжка в размер на 300лв., която е и родителят полагащ
преките, непосредствени и ежедневни грижи за детето. Ответникът следва да заплаща като
разликата до 900лв. При определяне размера на дължимата от майката издръжка, съдът
съобразява, че тя полага преките и непосредствени грижи за детето, купува храна, осигурява дом и
заплаща общите ежедневни битови разходи, свързани с поддържането му.
Бащата е в трудоспособна възраст, притежава образование и квалификация, които му
позволяват да работи и получава доход многократно по-висок от средния за страната, няма
задължение да осигурява издръжка на друго непълнолетно дете, поради което съдът счита, че
разполага с възможности да заплаща издръжка в размер на 600лв. месечно в полза на детето Д..
3
Предвид изложеното, решението на ВРС, в частта, с която е уважен иска с правно
основание чл.143 СК за осъждане на ИВ. Н. Т. да заплаща издръжка в полза на детето Д. за
разликата над 200лв. до 600лв. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът следва да заплати на
въззиваемата страна сторените от нея разноски във въззивното производство, доказани в размер на
800лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 134 от 19.03.2021г., постановено по гражданско дело №9638 по
описа за 2020г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е уважен иска с правно основание чл.143
СК и ИВ. Н. Т., ЕГН ********** е осъден да заплаща издръжка в полза на детето Д. Ф. Т., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител М. К. Ф. за разликата над 200лв. до
присъденият размер от 600лв.
ОСЪЖДА ИВ. Н. Т., ЕГН ********** , да заплати на М. К. Ф., ЕГН ********** сумата от
800лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4