№ 638
гр. София, 16.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000502114 по описа за 2021 година
С решение № 260021 от 17.02.2021 г., по т.д. № 16 от 2020 г., ОС Враца,
ОСЪЖДА А. М. Т., В. М. Т. и М. М. Т., на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ да
заплатят солидарно на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 135
430,85 лв., представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № 470417181841319 във връзка със застрахователен
договор № 4704171100001732/12.09.2017 г., сключен с „Уникредит Лизинг“
ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.08.2018 г. до
окончателното й изплащане.
Срещу решението са постъпили въззивни жалби от А. М. Т., В. М. Т. и
М. М. Т., с които се претендира отмяна на решението и отхвърляне на иска,
като жалбоподателите излагат сходни и от части напълно идентични
аргументи.
В жалбата на В. М. Т. се твърди, че решаващия съд е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила, като е счел, че първоначално
сезирания РС гр. Бяла Слатина вече е направил доклад по делото, и не е
изготвил свой такъв, респ. не е разпределил надлежно доказателствената
тежест между страните. Сочи, че не е надлежно доказано, че жалбоподателите
1
са собственици на имота, в който е настъпил пожара, като в тази връзка
намира, че неправилно съдът е допусна изменение на иска в четвърто
заседание, като е променил административния адреса от ул. ***, на ул. ***.
Изтъква, че неправилно съдът се е позовал на част от показания на
ответниците в досъдебното производство, като ги е приел за извънсъдебни
признания, без обаче да вземе предвид всички данни – в това число, че е
заявено от ответниците, че имотът не е бил електрифициран. Намира, че
съдът превратно е приел, че ответникът М. Т. е твърдял, че има електрическа
инсталация, доколкото той само е заявил, че съществуващата такава е стара и
не е свързвана с мрежата. Оспорва експертните становища, като твърди, че не
е изяснено дали пожарът е предизвикал късо съединение, или късото
съединение - пожара. Счита, че няма съответна електротехническа
експертиза, а вещото лице (а от там и съдът) е изградил изводите си върху
данните, предложени от органите на досъдебното производство. Счита още,
че протоколът за оглед е опорочен. Намира, че няма доказателства, че е
погинала именно застрахованата вещ.
Жалбоподателката А. М. Т., претендира обезсилване или отмяна на
решението. Намира, че исковата молба не й е била редовно връчена, че съдът
не е извършил надлежен доклад и разпределение на доказателствената
тежест, че искът е предявен срещу лица, под чийто надзор се е намира вещта
и поради това съдът, разглеждайки иск по чл. 50 ЗЗД, се е произнесъл по
непредявен иск. Възразява срещу заключенията по делото, като ги намира за
некомпетентни и възпроизвеждащи изцяло тези по досъдебното
производство. Възразява срещу приетата идентичност на имота, както и
срещу извода, че в сградата е имало инсталация с протичащ ток. Сочи, че
самата сграда не е причинила вреда, а последната е от възникнало късо
съединение в електрическата инсталация.
Във въззивната жалба на М. М. Т. се сочи, че съдът е допуснал
нарушение на съдопроизводствените правила при докладването на делото.
Сочи, че не е надлежно доказано, че жалбоподателите са собственици на
имота, в който е настъпил пожара, като в тази връзка намира, че неправилно
съдът е допусна изменение на иска в четвърто заседание, като е променил
административния адреса от ул. ***, на ул. ***. Оспорва експертизите, като
сочи, че те не са категорични в своите изводи, че само са възпроизвели
данните от досъдебното производство, без да са резултат от самостоятелно
2
проучване на данните по делото и събраните доказателства. Подчертава, че са
налични писмени доказателства, според които от както е закупен имота не е
имал ел.захранване и няма откривана партида. Възразява срещу прилагането
на чл. 175 ГПК относно извънсъдебни признания на ответниците. Подчертава,
че констативния протокол е оспорен, а свидетелите, които са го подписали са
дали колебливи показания. Намира, че не е доказано пожарът да е резултат от
късо съединение. Оспорва идентичността на погиналата и застрахованата
вещ.
В писмени отговори с подробни съображения ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ оспорва въззивните жалби и претендира разноски.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 3, пр. 1 КЗ.
Ищецът ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ твърди, че на
06.08.2018 г. в резултат на късо съединение в електрическа инсталацията,
захранваща осветително тяло в стопанска постройка, находяща се на ул. ***
№ *** (първоначално посочено като ул. ***), с. ***, собственост на
ответниците, избухнал пожар, който обхванал паркирания под навеса на
постройката телескопичен товарач (фадрома) марка „JCB“, модел „536-60
AGRI“ с рег. № ***, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД - клон Плевен,
и застрахован по „Каско Стандарт“ при ищеца. Превозното средство било
напълно унищожено, а действителната му стойност към датата на настъпване
на застрахователното събитие била 136 383, 41 лв. След приспадане на сумата
от 952, 56 лв. (продадените за скрап останки), остатъкът от 135 430, 85 лв. бил
изплатен на застрахования собственик „Уникредит Лизинг“ ЕАД на
21.12.2018 г. като застрахователно обезщетение. Сочената сума ищецът
претендира солидарно по иска за регрес от ответниците, собственици и лица,
под чийто надзор се намира вещта, от която са произлезли вредите.
Ответниците А. М. Т. и В. М. Т. не са представили писмен отговор, но в
о.з. оспорват иска, като сочат, че не са собственици на имота – л. 138.
Ответникът М. М. Т. в писмен отговор оспорва иска. Твърди, че не е
пасивно легитимиран по иска, че е бил лишен от право да участва в
3
производството пред застрахователя. Сочи, че старата електрическа система в
имота никога не е използвана. В действителност на място е имало кабел,
свързан с електрическо табло извън сградата, със съответните защити, който
чрез прекъсвач е захранвал електрическа крушка, като това е сторено от
правоспособен техник. Намира за неоснователно твърдението, че пожарът е
резултат от късо съединение, както и че доказателствата от досъдебното
производство не могат да се ползват в гражданския процес. Счита, че
пожарът е резултат от умишлени действия на трето лице и не е причинен от
специфични свойства на вещта. Оспорва съдържанието и авторството на
протокола за оглед на местопроизшествието и на застраховката „Каско“.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор пред настоящата инстанция, че въз основа на договор за
финансов лизинг със срок 11.02.2017 г. до 11.03.2020 г., ЕТ “М. Т. – М. Т.“
получил за ползване процесния товарач (фадрома) от лизингодателя
„УниКредит лизинг“ ЕАД, собственик на вещта. Не се спори и относно
наличието на действащ към датата на събитията застрахователен договор със
ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за машината по застраховка „Каско
Стандарт“ в полза на собственика и лизингодател на вещта „Уникредит
лизинг“ ЕАД. Страните нямат разногласия по отношение на погИ.ето на
вещта при възникнал пожар, както и относно плащането на застрахователно
обезщетение от ищеца в полза на застрахования собственик в размер на 135
430, 85 лв. Приложената полица и договор за лизинг удостоверяват
идентичност на вещите (няма данни друга фадрома да е била ползвА. по
лизингово правоотношение от ответната страна). Размерът на платеното в
полза на собственика на машината застрахователно обезщетение не е спорен в
настоящото производство.
Материалите по образуваното и прекратено ДП №1168/2018 г. са
приобщени по делото. В същите е отразено, че се е запалила стопанска
постройка, находяща се на ул. *** № ***, собственост на В. М. Т., в следствие
на което е изгорял тавана и покривната конструкция - навеса на постройката,
както и находящите се в близост фадрома, трактор, сеялка и джип. На
06.08.2018 г. е извършен оглед на местопроизшествие - л. 5 и 6 от приложено
4
ДП, на който са присъствали ответниците А. Т. и В. Т., които са подписали
протокола без забележки и възражения. В протокола за оглед е отразено, че от
електрическия стълб, намиращ се на улицата пред стопанската постройка е
пуснат кабел, който е саморъчно завъртян за греда от покривната
конструкция. Отразено е също, че по гредите и покрай стените на гаражните
клетки се забелязват части и парчета от ел.кабели от нестандартна
ел.инсталация. Констатирано е, че на гредата над входа на лявата клетка е
намерен висящ прекъснат меден ел.проводник с фасунга над него. При огледа
са иззети ел.проводник с прилежаща фасунга - от дървена греда над входа на
първата гаражна клетка, както и 2 бр.ел.проводници, висящи покрай лявата и
дясната страна на втората гаражна клетка на височина около 1 м. от земята, с
наблюдаващи се стопилки по тях. Направените в протокола за оглед
констатации се потвърждават от разследващия полицай, извършил огледа – К.
И., при разпита му в с.з. на 27.08.2020 г. – л. 188 и сл. Показанията са дадени и
от св. И. И. (л. 190 и сл.), който е посочил, че е бил на мястото и при гасенето
на пожара и е иззел натривки от лице, за което имало съмнение, че може да
има отношение към пожара. Конкретика в показанията не е изнесена.
В досъдебното производство са разпитани ответниците В. Т. и А. Т. (л.
54, 57-59 от ДП), които са признали факта, че на ул. *** № *** притежават
стопанска постройка, в която е стА.л процесния пожар. Посочено е, че
находящата се там ел.инсталация е правена преди около 20 години, и по нея
по принцип има ток.
По делото е представен констативен протокол № 4391948/03.11.2020 г.,
както и писмо изх. № **********/06.11.2020 г. на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД, от които се установява, че на 03.11.2020 г. (повече от две
години след пожара) служител на „ЧЕЗ Разпределение България“АД е
посетил имота, при което е констатирал, че той не е присъединен към
електроразпределителната мрежа и е без ел.захранване.
Приетите пред ОС първоначална и допълнителна пожаротехническа
експертиза установяват, че причината за възпламеняване на застрахованата
вещ е възникването на пламъчно горене по покривната конструкция на
навеса, бързото разпространение на горенето в хоризонтална посока по
покривната конструкция и попадането на горящи части от дървената
покривна конструкция върху намиращия се под навеса телескопичен товарач.
5
Според експерта това е пряк резултат от късо съединение в частта от
ел.инсталацията, намираща се в помещението зад фадромата. Пояснено е, че
такова късо съединение може да е резултат от механично нараняване на
изолацията на проводника, нарушена изолация, поради стареене, прегоряла
изолация вследствие претоварване на проводниците, остарели съединителни
елементи. Най-вероятно в случая то е възникнало в ел.веригата, а не в самата
фасунга, тъй като разтопяване се наблюдава по медния проводник. Според
вещото лице наличието на късо съединение се доказва и посредством
извършения в ДП рентгено-структурен анализ, който сочи, че не пожарът е
предизвикал късото съединение, а късото съединение е предизвикало пожара.
Разяснено е, че умишлените пожари имат различни характеристики и в
случая няма данни за такъв. При разпита на вещото лице то пояснява също, че
установените по кабела „стопилки“ не биха могли да бъдат от предходно късо
съединение, тъй като този кабел повече не би могъл да се използва.
В показанията на св. А. се поддържа, че в стопанската постройка не е
имало електричество, не можело да се светне, а когато това било необходимо
се прекарвал ток от къщата. На свой ред св. М. сочи, че при извършвана
строителна дейност в обекта му било необходимо електричество и тъй като в
постройката (навеса) такова нямало, се наложило да прекарат удължител от
къщата.
Въз основа на представени по делото писмени доказателства (н.а. № 110
от 2007 г. на л. 260, справка за декларирани имоти, удостоверение за
наследници на л. 267, декларация по чл. 14 от ЗМДТ на ответницата А. Т. от
30.11.2018 г. на л. 256 и пр.) пред настоящата инстанция е приета СТЕ – л.
135. Вещото лице е посочило, че навесът (сградата), където е възникнал
пожара е идентичен с навеса, описан в нотариалния акт от 2007 г., и е
собственост на М. Т. (наследодател на ответниците). Посочено е, че
административния адрес – ул. *** № ***, посочен в данъчната декларация е
връзката на навеса с парцела описан в нотариалния акт и протокола за оглед.
Пред настоящата инстанция е приета тройна пожаротехническа
експертиза. Дадено е становище, че причината за възпламеняването на
машината е пожар в тавана на сградата на ул. *** № *** в с. ***, която е
служела за гараж. Прието е, че огнището на пожара е в покривната
конструкция. Вещите лица не са установили в данните по делото към
6
момента на събитията в имота да има електрическо табло, в което да е
монтиран прекъсвачи, който да прекъсва веригата при евентуално възникване
на късо съединение, като е съобразено отбелязА.то в протокола за оглед от
ДП наличие на пуснат кабел, който е саморъчно завързан за греда от
покривната конструкция. Експертите са изключили версията за палеж (л. 227
в о.з. е посочено, че няма никакви следи за използване на леснозапалими и
горивни течности), и са приели категорично, че процесния пожар е възникнал
в резултат на късо съединение в нестандартната електрическа инсталация.
Разпространението на горенето е било по пътя на топлопроводимостта,
конвекцията и излъчването по горимите елементи на покривната конструкция
и от покривната конструкция към гарираната под нея техника. Рентгено-
структурния анализ е показал, че изследваните обекти дават признаци на
първичност в единия, както и на първичност и вторичност на стопилките на
другия. В друга задача (л. 215) е пояснено, че ако огънят е започнал като
умишлено запален, то стопилките са щели да бъдат всички с характер на
вторични. Вещите лица са приели, че фасунгата се е намирала на гредата,
върху която е бил намотан проводника, идващ директно от най-близкия
стълб, но не са намерили данни, въз основа на които да изградят извод за
характеристиките на захранващия кабел. Данните за наличната на място
електрическа инсталация мотивира у вещите лица извода, че същата е
нестандартна, а и неправилно монтирана. Според СПТЕ е възможно при
възникване на късо съединение, електрическата дъга да създаде температура
от порядъка на 1500-4000 градуса, да запали единична дървена греда, като
тази температура е достатъчна да запали всички известни горими вещества и
материали.
При разпит в о.з. вещите лица са уточнили, че лабораторни анализи се
правят в Център за изследване и експертизи към ГД „Пожарна безопасност и
защита на неселението“.
Поради оспорване пред въззивния съд е назначена нова тройна пожаро-
техническа експертиза. Тя е потвърдила, че процесната вещ се е
възпламенила поради това, че се е намирала в зоната на горене на пожара на
ул. *** № ***. Огнището на пожара е било в стопанската постройка, без
данни за точното място според в.л. С., а според в.л. П. – в обема на лявата
гаражна клетка. Според в.л. С. и в.л. Б. в имота са намерени само парчета
кабели с прилежаща фасунга, без други елементи, които да установят
7
електрическа инсталация. В.л. П. обаче е приел, че в имота безспорно такава
има, както и че причина за пожара е именно късо съединение в нея,
възникнало в захранващия проводник на фасунгата, намираща се в лявата
гаражна клетка. Другите вещи лица обаче са посочили, че късото съединение
по обект № 1 е първично (от преди пожара), а по обект № 2 – неопределено –
т.е. с признаци едновременно и на първичност, и на вторичност, без да се
разбира кога във времето са възникнали и дали са свързани с разглеждания
пожар. Тези вещи лица (за разлика от в.л. П.) не са изключили нито версията
за късо съединение, нито версията за умишлен палеж, като са се позовали на
това, че не може със сигурност да се определи причината за пожара. Според
в.л. С. пожарът се е разпространявал чрез излъчване, конвекция и чрез
топлопроводимост по повърхността на горимите елементи на покривната
конструкция и по паркираните МПС в площта и обема на стопанската
постройка и дървения навес във вертикална и хоризонтална посока. По
мнение на в.л. П. пожарът се е разпространявал чрез излъчване, конвекция и
чрез падащи от покрива отломки над лявата гаражна клетка към съседната
гаражна клетка и навеса, оттам по паркираните МПС. В.л. Б. е посочила, че
няма вероятност да се получат признаци за първичност в проводници,
намиращи се на различни места, както е описано в обект № 2, като при късо
съединение ще има горене от вътре-навън (първично) и ще има много
стопилки. При разпит в последното заседание е разяснено отново, че
специфичните анализи за наличие на късо съединение се правят само в
сертифицирани лаборатории (не могат да се изготвят от вещите лица по
настоящото дело), и такъв анализ е правен в досъдебното производство. В.л.
П. е препратил в своите изводи към такава експертиза на л. 23 от ДП,
изготвена на 3.10.2018 г. от служител на ЦИЕ към ДДКПД при ГДПБЗН-
МВР, в която е пояснено, че лабораторни рентгено-структурни анализи са
правени на два обекта - № 1 и № 2. Първият е електропроводник с прилежаща
фасунга, а вторият – два броя електропроводници със стопилки в краищата.
анализът е показал, че на обект № 1 има първично късо съединение (т.е.
възникнало преди пожара), а на обект № 2 – неопределено късо съединение –
с признаци на първичност и вторичност. На л. 285, в обстоятелствената част
на СТЕ, от в.л. П. е направен подробен анализ, в който вещото лице е
разсъждавало, че съществува възможност първичното късо съединение да се
получи във времето преди началото на запалването, което е възможно при
8
хипотетичен случай, че след получаването на късото съединение авариралите
проводници на инсталацията не са отстранени, а просто са прекъснати
връзките им с останалата инсталация и работата на инсталацията е
възстановена чрез монтиране на нови проводници. В такъв случай
инсталацията задължително отново е била електрозахранена, като второто
късо съединение (с неопределен характер) се е получило при неизвестни
обстоятелства (вкл. в резултат на пожар). При това извършилия рентгено-
структурния анализ експерт би трябвало да не е забелязал, че описаното от
него „разтопяване в резултат на възникнало късо съединение“ е старо с
характерното изменение на цвета от корозията на меден проводник, въпреки,
че е забелязал разтопяването в резултат на пожара на жилото с дължина 35 см
от Обект № 2, и да не му е направило впечатление разликата в цвета на
проводниците. Тази последователност на събитията съчетана с такъв пропуск
на експерта е счетена за напълно хипотетична и приета за невъзможна,
поради което е изключена от вещото лице. С оглед тези си изводи в.л. П. е
дал мнение, че пожарът е резултат от първично късо съединение и не е
умишлен (от палеж на джипа), а другите две вещи лица са счели, че няма
данни пожарът да е от късо съединение, нито дали е от палеж. Вещите лица
нямат разногласия по въпроса, че фасунгата с проводниците се е намирала в
лявата гаражна клека, без данни за крушка и за контактен ключ. В о.з.
експертът П. отново е пояснил позицията си, като е подчертал, че не я
основава на свидетелски показания, а на обективните данни по делото.
Същият е посочил, че при наличие на две къси съединения в обектите, то
няма как да се изключи наличието на електрическо захранване. Изтъкнато е,
че дори неопределеното по характер съединение да се приеме за изцяло
вторично, то това не игнорира извода за възникнал пожар. Освен това
експертът се е позовал на разпространението на пожара, като е отчел къде
най-дълго се е развивал - в задната част на навеса, където е открит
проводника с късите съединения.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
На първо място въззивният съд приема, че по делото не се установява
процесуално нарушение досежно процедурата по връчване на книжа.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че исковата молба не й е
била редовно връчена – на л. 72 от делото е приложена призовка, адресирана
9
до А. Т. на известния по делото неин адрес, с приложена искова молба, като
длъжностното лице е удостоверило, че книжата са надлежно връчени на
другия ответник по делото В. Т. (пълнолетен син на ответницата).
Неоснователно е и оплакването, че съдът се е произнесъл по непредявен
иск. Още в исковата молба претенцията на ищеца е основана на качеството
„собственици на вещта, от която са произтекли вредите“. Тази теза е
изложена и в молба на л. 13 от делото пред ОС Враца. Вярно е, че
собствениците са посочени и като лица, под чийто надзор се намира вещта,
това обаче не може да обоснове довод, че ищецът е твърдял наличие на
неправомерно виновно поведение на ответниците, респ. обосноваване на
тяхната виновна деликтна отговорност. Обратно – ищецът се е основал на
безвиновния състав за да претендира плащане от лицето, собственик на
вещта, от която са настъпили процесните щети. Посочването, че
собствениците се явяват и лица, под чийто надзор се намира вещта, е
интерпретация, основана на формулировката на самия чл. 50 ЗЗД, в който е
регламентирано, че отговорност се носи както от собственика, така и лицето,
което стопанисва и отговаря за вещта.
На следващо място - настоящият състав приема, че не са налице
съществени пропуски при доклада на делото. Вярно е, че макар и не дотам
прецизно първоначално проект за доклад е изготвен от РС Бяла Слатина, от
който ясно се установява основанието на претенцията и връзката на същата с
безвиновната отговорност на собственика на вещта, за вреди произтекли от
самата нея. Макар и да не е точно описано, несъмнено се установява, кои
предпоставки следва да се докажат от ищеца, като е посочено също, че
ответниците следва да проведат „насрещно доказване“ за същите факти и
своите възражения. Докладът е бил връчен на страните (л. 77-80). След
промяната на подсъдността, ОС Враца е приел, че районният съд надлежно е
докладвал делото, разпределил е доказателствената тежест и страните не са
обективирали възражения. Допълнително в първото по делото заседание – л.
138, и след като е изслушал страните и техните становища, съдът е посочил
правната квалификация на иска и е дал указания на ищеца, че следва да
установи (в качеството си на застраховател) плащане на обезщетение в полза
на застрахования собственик на унищожената машина, както и това, че
щетата е настъпила поради неподдържане в изправност на електрическата
инсталация в имота, сочен за собственост на ответниците. В протокола е
10
вписано възражението на ответниците относно тяхната легитимация да
отговарят по иска, в каквато връзка ищецът е въвел искане за събиране на
доказателства относно правото на собственост на ответниците върху имота и
постройката, от която са произтекли вредите. Макар и да не е изрично
отразено, че в тежест на ответниците е да установят наличието на факти и
обстоятелства, които изключват пасивната им материално-правната им
легитимация (като собственици), в случая не е налице съществено
процесуално нарушение, тъй като за страните е било ясно, че този въпрос е
спорен и са били обективирани доказателствени искания в тази насока. На
последно място – ответниците (вкл. и във въззивното производство) не са
били възпрепятствани да ангажират доказателства (допуснати са няколко
експертизи), поради което правата им на защита не са нарушени.
Следва да се изтъкне, че допуснатото по-късно в процеса, в о.з. на
9.10.2020 г., отстраняване на фактическа грешка в обстоятелствената част на
исковата молба относно името на улицата, на която се намира процесната
постройка (л. 245) не съставлява процесуално нарушение, доколкото не се
касае до изменение на иска (нито досежно обстоятелствената част, нито в
петитума) в разрез с процесуалните правила. Във връзка с така коригираната
техническа грешка ответниците също са имали възможност да събират
доказателства и да доказват твърденията си, които не са били ограничени във
времето. Пред настоящата инстанция е допусната, изготвена и приета СТЕ (л.
135), според която се потвърждава извода, че ответниците по регресния иск,
вкл. и поради наследствената трансмисия от собственика (и приемане на
наследство и с конклудентни действия – в тази част съдът препраща към
мотивите на ОС), са собственици на имота, където е бил разположен
процесния навес и унищоженото застраховано ППС.
Не може да се сподели възражението на въззивниците за липса на
доказателства, че именно застрахованата вещ е погинала. От една страна това
възражение е преклудирано, като въведено едва във въззивното производство,
а отделно от това – бланкетно и недоказано. Събраните доказателства ясно
сочат, че в резултат на пожара е унищожена лизинговата вещ. Няма данни
друга фадрома, различна от застрахованата, да е предоставена по договор за
лизинг на ответната страна.
Основен и определящ за изхода на спора е въпросът, дали в имота на
11
ответниците по регреса е настъпило независещо от тях събитие, което е
предизвикало пожар и така е довело до опожаряването на паркираното там
застраховано превозно средство. Настоящият състав, след като взе предвид
всички събрани по делото доказателства, изслушаните основна, допълнителна
и две тройни експертизи, основани на всички материали по делото, вкл. и
приобщените такива от досъдебно производство, намира че
застрахователното събитие е настъпило поради възникнало късо съединение
в кабел, свързан с електрическа инсталация, находяща се в навес, разположен
в имота на ищците. Този извод е подкрепен от първоначалната и
допълнителна експертиза, първоначалната тройна и едно от вещите лица в
повторната тройна пожаротехническа експертиза. Настоящият състав намира,
че становищата на тази група вещи лица са логични, обективни,
последователни, аргументирани и убедителни. Същите се основават на
специфични технически изследвания, извършени в тясно специализирана
лаборатория (безспорно единствена, която може да изготвя подобни анализи),
отразени в протокол, изготвен в досъдебното производство. По делото не се
установи наличие на основание соченото изследване да бъде изключен от
доказателствения материал. Същото по категоричен начин установява, че
един от изследваните обекти (№ 1) – счупена керамична част от фасунга на
електрическа крушка със свързани към нея проводници, е с констатирани
разтопявания, получени от късо съединение, което е първично, т.е. то е
възникнало преди пожара. Няма никакви констатации, че това късо
съединение е настъпило в период, значително предхождащ пожара. Липсата
на изрично отбелязване на този факт не прави вероятен извода, че вещото
лице не е проверило тази хипотеза. Подобен извод е нелогичен, тъй като
електротехическото изследване е проведено непосредствено след пожара
именно с оглед установяване на причините на същия. Логично е да се приеме,
че ако експертът е установил, че това късо съединение значително
предхождащо процесното разследвано събитие ще отрази, че констатираното
късо съединение не е свързано с изследването. Както се поясни от
експертизата ако това първично късо съединение (повишаването на
температурата отвътре-навън) е възникнало преди определен период, то е
щяло да бъде обект на въздействие на различни фактори от околната среда, по
него е щяло да бъде настъпила корозия, съответно окисляване, наслоения във
времето и пр. Такива не са отбелязани и логичен и житейски достоверен е
12
извода, че не са били констатирани. Съдът, в обобщение, не възприема тезата,
че щом такъв извод няма изрично отразен, то проучване в тази насока не е
правено. Ето защо не следва да възприема аргументацията на вещите лица С.
и Б., които са счели, че по делото не е доказано настъпването на късото
съединение, с първичен произход, което да е първопричина за възникналия
пожар. Обратно – доводите на останалите 5 вещи лица от различни
експертизи настоящият състав приема за научно обосновани и изградени
както върху теоретични аргументи, така и върху емпирични познания. В
допълнение – в.л. П. изрично е подчертал, че до неговите изводи може да се
стигне само въз основА. обективни данни по делото и след игнориране на
всички свидетелски показания, които е счел за противоречиви.
Въз основа на казаното по-горе, дори да се приеме, че един от
проверяваните обекти (проводник под № 2) е с изцяло вторично възникнало
късо съединение, наличието на обект под № 1 (фасунга с проводници) и
констатираното там първично късо съединение, налага извода, че пожарът в
навеса е провокиран именно от последното. Наличието на късо съединение е
пряко доказателство, че в постройката е била налична електрическа верига.
Твърдението, че за обекта няма открита партида в електроснабдителното
дружество не е доказано към датата на събитията, като този факт е установен
за един по-късен (следователно - нерелевантен) момент. На следващо място -
доводът, че няма установени електротабло, електрически ключ, прекъсвач,
крушка, свързА. с фасунгата и пр. не могат да игнорират казаното по-горе.
Всички тези елементи биха могли да бъдат част от изправна електрическа
инсталация, но всички работили по казуса експерти не са установили такава, а
тези, които са допуснали наличието на подобна, са я характеризирали като
нестандартна. Самият факт, че технически изправна инсталация в имота не е
констатирА. се явява ползващ претенцията на застрахователя. Наличните
елементи – фасунга и свързани с нея проводници, не са считани от ищците за
части от изправна сградна инсталация, поради което и те не са били
стопанисвани като такива от собствениците. Това обаче не игнорира
възможността и без знанието на жалбоподателите посочените елементи да са
били части от стара и неподдържА. елекрическа система, която на практика е
дефектирала и в крайна сметка довела да късото съединение и последвалия от
това пожар.
Както се посочи, дали ищците са знаели за съществуването на свързан с
13
инсталацията проводник в обекта е ирелевантното за предявения иск.
Последният е основан на безвиновния фактически състав за отговорността на
собствениците, които при всички случаи следва да репарират вреди,
причинени от тяхна вещ. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане,
последица от специфичните качества на дадена вещ, без връзка с действия
или бездействия на лицата, които са нейни собственици или на лицата, под
чийто надзор е тя. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато
не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли
вредите, вкл. когато не е съществувала техническа възможност за пълното й
обезопасяване. Така в решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г.,
Г. К., ІV Г. О., решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г., Т. К., І
Т. О. на ВКС.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът не
възприема оспорването на съставения по случая протокол за оглед. Както се
приема в практиката на ВКС, протоколът, съставен в съответствие с
правомощията на полицейските органи (по ЗДвП, ЗМВР и др.), по
установения за това ред и в предвидената форма е официален документ.
Отразените в него констатации на длъжностното лице за обстоятелствата,
предвидени в бланката на протокола - в това число за обстоятелствата и
причините за събитието, се ползват с материална доказателствена сила.
Оспорването на протокола е по реда на чл. 194, ал. 1 ГПК, като съдът
извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез
разпит на свидетели или чрез вещи лица. Събраните в хода на производството
доказателства не оборват доказателствената сила на протокола. Последният е
автентичен, а съдържанието му не е опровергано. Разпитаните свидетели не
установяват, че протокола е с невярно съдържание. Техните показания не
могат да са източник на други данни, доколкото към датата на разпита
свидетелите нямат ясни спомени за вече отразеното от тях и за фактологията
около проверявания инцидент. Ето защо по делото не е опровергано
установеното при огледа, че електрическият стълб на улицата и покривната
конструкция на сградата са били свързани кабел, който е бил саморъчно
завъртян за греда от покривната конструкция.
Въз основа на всичко изложено по-горе, въззивният съд приема, че по
делото се доказват елементите от фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, а именно,
че находящ се в навеса (прикрепен към греда от покривната конструкция)
14
стар електрически проводник, свързан с мрежата, е произвел късо
съединение, което е предизвикало пожар в постройката (собственост на
ответниците) и запалване и унищожаване на намиращата се в нея застраховА.
вещ – фадрома, собственост на лизингодателя. Тъй като обезщетението (няма
спор в настоящия процес относно размера, плащането му и пр.) е получено от
лизингодателя, застрахователя има право да получи стойността му от
ответниците, в условията на чл. 410, ал. 1, т. 3, пр. 1 КЗ вр. чл. 50 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на първата инстанция и тези на
настоящата, обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на спора на ответника по жалбата се следват разноски в
общ размер от 5386,34 лв., по неоспорен списък.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 от 17.02.2021 г., по т.д. № 16 от
2020 г., ОС Враца.
ОСЪЖДА А. М. Т., В. М. Т. и М. М. Т. за запалят на ЗАД “Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ разноски в размер на 5386,34 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15