Р Е Ш Е Н И Е
№......................./.........................2023 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на шестнадесети март 2023 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Александрина Янева и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 326/2023 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.72 ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото
е образувано въз основа на жалбата на полицейски орган – младши разузнавач в
отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи /ОД на МВР/ гр.Варна срешу решение № 1764/23.12.2022г. на
Варненския районен съд, постановено по административно-наказателно дело №
20223110204136/2022г., с което е отменена заповед рег.№
365зз-624/28.09.2022г., издадена от младши разузнавач в отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Варна за задържане за срок от 24 часа на К.Р.Ч. с ЕГН **********.
Касаторът
оспорва съдебното решение като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че заповедта съдържа фактически основания, които са
позволили задържаното лице да разбере съпричастността си към разследваното
престъпление. Подчертава, че изложените фактически обстоятелства не следва да
уличават задържаното лице в извършване на престъпление, тъй като пълното,
всестранно и обективно разследване е в рамките на досъдебното производство,
което към датата на задържане не е било приключило. Иска отмяна на
заповедта и присъждане на юросконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът
- К.Р.Ч. чрез адв. Р. в писмен отговор по касационната жалба излага доводи за
нейната неоснователност и иска да бъде отхвърлена. Смята, че решението на
Варненския районен съд /ВРС/ е правилно относно допуснати от полицейския орган
нарушения на чл.74 ал.1 т.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ и на чл.5 §1 и §2 от ЕКПЧ, тъй
като заповедта не съдържа ясни и конкретни фактически основания за задържането
на К.Ч..
В
съдебното заседание, ответникът чрез адв.Р. отбелязва, че в досъдебното
производство не е било изяснено качеството на К.Ч. дали е свидетел или обвиняем, поради което не може да се установи
неговата свързаност със самото досъдебно производство. Сочи, че ако задържаният
беше обвиняем, тогава срещу него е трябвало да бъде наложена мярка за
неотклонение по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Пледира за потвърждаване на съдебното решение
и присъждане на адвокатско възнаграждение.
Варненска
окръжна прокуратура чрез прокурор Силвиян Иванов намира жалбата за
неоснователна. Изразява становище за липса на задължителен реквизит по чл.74 от ЗМВР в оспорена заповед, който
представлява практическото
основание за задържане.
Обжалваното
решение е било съобщено на полицейския орган на 04.01.2023г., жалбата срещу
него е изпратена на 18.01.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за
оспорване, от лице с активна процесуална легитимация, поради което е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Варненският
районен съд е отменил заповед рег.№ 365зз-624/28.09.2022г., издадена от младши
разузнавач в отдел „Криминална полиция“ при ОД на МВР – Варна за задържане за
срок от 24 часа на К.Р.Ч. с ЕГН **********, като е приел, че в нея не се
съдържат ясни фактически основания, относими към конкретното поведение на
задържаното лице, с което е нарушена разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, и са
нарушени човешките му права по чл.30 ал.1 от Конституцията на Република
България и по чл.5 от Европейската конвенция за
правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/.
Варненският административен съд в ролята си на касационна
инстанция, като прецени доводите и възраженията на страните и
събрания доказателствен материал по делото, намира, че касационната жалба е
основателна по следните съображения:
Лицето
К.Р.Ч. е бил задържан от полицейските органи въз основа на заповед рег.№
365зз-624/28.09.2022г., в която посоченото правно основание е по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР – за задържания
гражданин има данни, че е извършил
престъпление. За приложението
на цитираната
правна норма е необходимо да има данни, че съответното лице е
извършило престъпление. Не е необходимо тези данни да са пълни или категорично
да уличават лицето в извършеното престъпление, тъй като дейността на
полицейските органи съгласно чл. 67 от ЗМВР е да предотвратяват, пресичат,
разкриват и разследват престъпления. Законодателят не е регламентирал формата
на документиране на установените данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
но категорично не е включил наличието на изброените в чл. 219 ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс основания за
привличане на дадено лице като обвиняем. Следователно, не е необходимо да са
събрани достатъчно доказателства за виновността на
определено лице в извършване на престъпление, за да бъде приложена
принудителната административна мярка – задържане от полицейските органи за 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР. Тоест,
понятието „данни“ по смисъла на ЗМВР и понятието „достатъчно данни и законен
повод“ по смисъла на чл.207 ал.1 от НПК имат различно значение. В разглеждания
казус е било образувано досъдебно производство макар и срещу неизвестен
извършител, но с предприети в условията
на неотложност процесуално-следствени действия срещу К.Ч. във връзка с данни за
неговата съпричастност към разследваното престъпление, което е достатъчно
основание за налагане на принудителна административна мярка „задържане за 24
часа“ по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Видно
от писмо на наблюдаващият прокурор от Варненска районна прокуратура с изх.№
СП-11534/05.12.2022г., във връзка с постъпил сигнал за извършено престъпление
по чл.167 ал.2 и ал.3 от Наказателния
кодекс е било образувано досъдебно производство с №544/2022г. с постановление
на прокурор от Районна прокуратура гр.Варна от 28.09.2022г. въз основа на
прокурорска преписка №СП-11534/2022г. по описа на РП-Варна и ДЗ под №
365000-43190/28.09.2022г. по описа на ОД на МВР- Варна. Събраните в хода на
предварителната проверка материали са за извършено от неизвестен извършител
престъпление в края на м.септември 2022г. в с.Дъбравино, който е предложил и
дал на другиго имотна облага – определена парична сума с цел да го склони да
упражни избирателното си право на 02.10.2022г. в полза на избрана от извършителя
политическа партия, регистрирана с решение на Централната избирателна комисия.
Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, в заповедта следва да се посочи освен правно основание за задържането
и фактическо такова. В оспорения
административен акт е посочено като
фактическо основание - „във връзка с ДП №544/2022г. на ОД на МВР – Варна“. В
писмото на наблюдаващия прокурор до Апелативна прокуратура гр.Варна с изх.№
СП-11534/07.10.2022г. се подчертава, че всички внесени прокурорски искания за
извършване на неотложни процесуално-следствени действия са били разрешени от Варненския районен съд като допустими и
основателни и протоколите на органа на
досъдебното производство са били одобрени от съда като законосъобразни. Касационната инстанция намира за неправилен
извода на ВРС, че отбелязаното досъдебно
производство не е достатъчно ясно основание за налагане на принудителната
полицейска мярка. От представените доказателства е видно, че в деня на
задържането на К.Ч. за 24 часа на
28.09.2022г. в условията на неотложност срещу него са били извършени следствени действия на основание
чл.161 ал.2 от НПК в хода на образувано на същата дата досъдебно производство
№544/2022г. по описа на ОД на МВР гр.Варна: личен обиск и разпит в качеството му на свидетел, претърсване
и изземване в неговата къща в с.Дъбравино и на притежавания от него лек автомобил с рег.№
В9831ВХ. Следователно, противно на
разсъжденията на предходния съд, К.Ч. е
придобил представа за причините, поради които срещу него е била наложена
процесната полицейска мярка с оглед на осъществените спрямо него разследващи дейности.
Приложението на принудителната
административна мярка по чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи, с
оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице К.Ч. и извършеното престъпление и с цел да се съдейства за разкриване на престъпното деяние и да се осуети възможността за укриване на извършителя. Без правно
значение е дали досъдебното производство е било образувано срещу неизвестен
извършител,
щом като са били извършени оперативно-издирвателни
мероприятия
срещу К.Ч., макар и в началния етап в качеството му на свидетел с
цел установяване на неговата съпричастност
към престъплението, което се е разследвало.
Посочването на конкретната форма на изпълнително
деяние и квалификацията по Наказателния кодекс не е дължимо от полицейските
служители, задържащи лице, за което има данни според тях, че е извършило
престъпление. Точната правна квалификация е дължима от прокурора (чл. 46, ал. 1
НПК), който е компетентният орган
да повдигне
наказателно обвинение за престъпление, извършено на територията на Република България. Въпросът дали задържаното лице
действително е извършител на конкретното деяние, формата на вината и
обстоятелствата, при които е било извършено са
предмет на наказателното производство, в хода на което може да бъде наложена
мярка за неотклонение.
Противно на приетото от първоинстанционния съд, в приложените материали, които са част от ДП
№544/2022г. по описа на ОД на МВР – Варна се съдържат данни за някакво
участие на К.Ч.,
тъй като следствени действия: претърсване, изземване, обиск и разпит са били извършени и срещу други
членове на неговото семейство. За прилагане на
принудителната административна мярка – задържане за 24 часа не е необходимо да са налице категорични данни за
извършителя,
като достатъчен е прочитът на
относимите към акта материали да позволяват да се изгради
извод за евентуално участие под някаква форма на задържаното лице в съответното
инкриминирано деяние. В случая, прегледани поотделно и съвкупност материалите
по административната преписка съдържат данни, които сочат към причините за
задържането на К.Ч., и той е бил
осведомен за законната причина довела до ограничаване правото му
на придвижване за 24 часа.
Невярно е заключението на ВРС, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 74 ал. 2 т.2 от ЗМВР, тъй като прегледа на съдържанието на
заповед рег.№ 365зз-624/28.09.2022г., показва наличието на фактически и правни основания за задържането, доколкото за правно основание е посочена разпоредбата на чл. 72, ал. 1,
т. 1 от
ЗМВР и наличието на данни за извършено престъпление по
образувано досъдебно производство с №544/2022г. Допълнително са представени доказателства за предмета на това
досъдебно производство, които
сочат, че същото е образувано за престъпление по чл.167 ал.2 и
ал.3 от НК, извършено в края на септември 2022г., което обосновава извод, че в случая тези задължителни
реквизити са вписани. Извън предвиденото в нормата на чл.72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
е събраните данни да уличават задържаното лице в извършване на разследваното
престъпление, поради което липсата на обвинителен акт към датата на задържане е неотносим факт към законосъобразността на оспорената заповед.
В
случая, посочването на номера на досъдебното производство като фактическо основание за издаване на оспорената
заповед е достатъчно за да се приеме, че
е изпълнено нормативното условие по чл.74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, предвид осъщественото
разследване на 28.09.2022г. включващо обиск, разпит, претърсване и изземване
спрямо К.Ч. и влезлите в сила
определения на Варненския районен съд във връзка с одобрението на протоколите
на органите на досъдебното производство по извършените от тях неотложни
процесуално-следствени действия срещу същото лице.
Процесната
заповед е мотивирана с материалите,
съдържащи се в досъдебното производство и е гарантирана конституционната /в
чл.30 ал.2 във връзка с ал.1 от Конституцията на Република България/ и
международна /в чл.5 ал.2 от ЕКПЧ/
защита на задържаното лице относно императивното изискване основанията за задържането да му станат известни към момента на налагане на
принудителната административна мярка. Не се изисква
съобщената на лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна (решение на ЕСПЧ
по дело X v G., жалба № 8098/77), достатъчно
е лицето да придобие незабавно представа за причината за задържането му, каквато
несъмнено К.Ч. е разбрал във връзка с
извършените срещу него и членовете на семейството му разпити, претърсвания,
обиски и изземвания.
Оспорената
принудителна административна мярка е приложена
съобразно материално-правните предпоставки по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР и в съответствие
с изискването на чл. 73 от ЗМВР,
ограничаването на правата му е било само за постигане на предвидени в закона цели: за разкриване на
престъпление
и да се
попречи на уличения да се укрие,
да извърши друго престъпление или да осуети наказателно
преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление, укриване на улики
или лица. Поради същата причина всички
процесуално-следствени действия на 28 септември 2022г. са били извършени от
органите на досъдебното производство в условията на неотложност по чл.161 от НПК.
По този начин са били спазени изискванията на чл. 5, ал. 1, б. „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи (КЗПЧОС) - свободата на жалбоподателя на свободно
придвижване е ограничена временно, на основание предвидено в закона, с цел да
се осигури явяването му пред органите на полицията при подозрение за извършване
на престъпление и за да се избегне укриването му.
Въз
основа на горните съждения, Варненският административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да
бъде отменено, поради
неправилно приложение на материалния закон. При отмяна на
предходния съдебен акт, и на основание
чл.222 ал.1 от АПК във връзка с чл.72 ал.4 от ЗМВР, касационната инстанция трябва
да реши делото по същество, като в изпълнение на чл.172 ал.2 от АПК, постанови
друго решение, с което жалбата на К.Р.Ч. срещу заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Този
изход на делото обуславя правото на касатора за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции по реда на чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ – по 100 лева за една инстанция, съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221 ал. 2 от АПК във връзка с чл.222 ал.1 от АПК във връзка с чл.172 ал.2 от АПК,
Варненският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение
№ 1764/23.12.2022г. на Варненския районен съд, постановено по административно-наказателно
дело № 20223110204136/2022г., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Р.Ч. с ЕГН ********** срещу заповед
рег.№ 365зз-624/28.09.2022г., издадена от младши разузнавач в отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР – Варна за задържането му за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА
К.Р.Ч.
с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи гр.Варна юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции в общ размер от 200 /двеста/ лева.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.