Решение по дело №66/2019 на Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ № 24

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВИДИНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично заседание на единадесети октомври, две хиляди и двадесета година, в състав

Председател: В.М.

при секретаря В.К. , като изслуша докладвано от съдията В.М. т.д. № 66 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред- вид следното:

Исковете са с правно основание чл.557 КЗ. чл. 558, ал. 5, във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. КЗ.

Предявени от А.В.П. ЕГН:**********, в качеството си на майка и законен представител малолетните си деца: Г.Н.Й., ЕГН: **********,С.Н.Й., ЕГН: **********,***, ЧРЕЗ Адвокат С.Л.С., срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД (ГФ), С адрес: гр. С. 1000, ул. **” №*, ет. **, представлявано от Б. М. -Изпълнителен директор с Правно основание чл. 558, ал. 5, вр. чл.557, ал.1, т. 2, б.“а“ от Кодекса за застраховането и Цена на иска: Общ размер - 300 000 лв./триста хиляди лева/

Подържа в исковата молба, че на 29.06.2018 г., около 18:30 часа, В.Ц.Т. *** в района на мост до дом № 43 е управлявал МПС (лек автомобил) Марка **с № на рама***, като е нарушил правилата за движение, вследствие на което е загубил управлението на автомобила, който загубил напречната си устойчивост, напуснал пътното платно и преминал през метален парапет в района на моста, след което лекият автомобил паднал в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си страна, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Ц.Й.

За настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано досъдебно производство, както и НОХД № 76/2019г. по описа на Окръжен съд - гр.В., което е приключило с осъдителна присъда № 58 от 07.06.2019г., с която В.Т. е признат за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост и е осъден на лишаване от свобода, като наказанието е отложено за срок от две години.

В резултат на злополуката е починал Н.Ц.Й., ЕГН:**********, който е баща на Г.Н.Й. и С.Н.Й..

Ищците изключително тежко понасят загубата на своя баща. Н. е полагал грижи и е контактувал със своите деца, които в деня на злополуката са му били на гости и са станали свидетели на трагедията, тъй като тя се е разиграла на около половин километър от къщата, която Н. е обитавал със своята майка в село Струиндол. Отношенията помежду им са били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич.

Н.Й. е бил само на 41 години, когато смъртта му е настъпила неочаквано, загинал е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е травмирало ищците. Те вече не могат да разчитат на неговата помощ и подкрепа и са оставени единствено на грижите на майка им, която не разполага с достатъчно средства за правилното им отглеждане, тъй като е социално слаба и разчита на програмите за временна ангажираност.

Към датата на пътнотранспортното произшествие - 29.06.2018г., лекият автомобил Марка **с № на рама ***не е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност “ на автомобилистите.

Към Гаранционен фонд завели Претенции, по които са образувани Щети с № 19210246 от 28.06.2019г. за С.Й. и № 19210243 от 28.06.2019г. за Г.Й..

С писма изх.№ 24-01-418 от 31.07.2019г. и изх. № 24-01-418-1 от 31.07.2019г. Гаранционен фонд ги уведомил, че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 120 000 лева, като е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналият им баща Н.Ц.Й. се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, като преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания. Определеният размер на обезщетението е редуциран със 70 на сто и неимуществените вреди са редуцирани до размер на по 36 000 лева за всяка една от тях.

Възразяват срещу констатираното от ГФ съпричиняване на вредоносния резултат в размер 70 на сто.

В настоящия случай и от представените доказателства извлечени от НОХД № 76/2019г. на Видинския окръжен съд, по категоричен начин е се доказва, че пострадалия Н.Ц.Й. не е давал своето изрично съгласие да се вози /пътува/ в автомобила, който е бил управляван от виновния В.Ц.Т., тъй като

пострадалият по времето, в което Т. е решил да подкара автомобила е бил заспал и двамата изобщо не са разговаряли, а решението да подкара автомобила е било само и единствено взето от деликвента Т..

Предвид гореизложеното, моли съда , на основание чл.558, ал.5 от КЗ да осъди ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, да заплати на ищците С.Н.Й. и Г.Н.Й. чрез тяхната майка и законен представител А.В.П. с ЕГН: **********, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 29.06.2018г. в размер на по 150 000лв. /сто и петдесет хиляди/ лева, за всяка една от тях ведно със законната лихва от датата на ПТП - 29.06.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират извършените по делото разноски в т.ч. и договорения адвокатски хонорар.

По делото е постъпил ОТГОВОР НА ИСКОВА МОЛБА от Гаранционен фонд - гр. С., ул. „**” №*, по гр. д № 66/2019 г., в който оспорват изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер.

Г.Ф. , към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваните щети № 19-210243/28.06.19г. и № 19-210246/28.06.19г. УС на ГФ е определил обезщетение за неимуществени вреди.

С писма с изх. №24-01-418/31.07.2019г. изх. №24-01-418-1/31.07.2019г. ищците са уведомени, че съгласно Решение от 31.07.2019г. на УС на Г.Ф. размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди, е по 120 000.00 лв. при условията на 70 % съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Н.Ц.Й. (40г), който се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач и преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания (1,08%о алк. в кръвта) и така обезщетението е намалено на по 36 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди.

Посочват, че са в обективна невъзможност за доброволно изпълнение, тъй като ищците не са предоставили по щетите специална банкова сметка ***нията на чл. 380, ал.1 от КЗ, на чл. 130 от СК. и чл. 17 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки "Гражданска отговорност" на автомобилистите и "Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз. Считат, че в претендирания размер, претенцията за неимуществени вреди е прекомерно завишена от гледна точка на принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, като и с оглед съдебната практика за процесната година.

Исковите претенции не кореспондират със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. Оспорват изцяло претенциите за лихва от датата на процесното ПТП.

Оспорват началния момент на законната лихва и молят Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Правят възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, който:

е пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан, което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата травматична увреда- нарушение на чл.137а от ЗДвП.

се е съгласил да пътува при неправоспособен водач, който познавал.

се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.

е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача преди процесното ПТП.

Г.Ф. -гр.С., моли ВОС да отхвърли изцяло предявените искове , тъй като в случая не е налице основание за привличане на отговорността на Гаранционен фонд предвид факта, че не са налице условията на чл. 557 от .

С определение на САС е конституиран като трето лице помагач на страната на ГФ, прекия причинител- В.Ц.Т., на когото със съобщение от 20.05.2020, получено на 27.05.2020 са връчени препис от исковата молба и доказателствата по делото / стр.77 и 78 от делото /.

В съдебно заседание , взема становище по иска и депозира показания относно пътния инцидент.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

Между страните не е спорно , че на 29.06.2018 г., около 18:30 часа, В.Ц.Т. *** в района на мост до дом № 43 е управлявал МПС (лек автомобил) Марка **с № на рама***, като е нарушил правилата за движение, вследствие на което е загубил управлението на автомобила, който загубил напречната си устойчивост, напуснал пътното платно и преминал през метален парапет в района на моста, след което лекият автомобил паднал в дерето под моста, преобръщайки се на дясната си страна, с което по непредпазливост е причинил смъртта на Н.Ц.Й.

В резултат на злополуката е починал Н.Ц.Й. , ЕГН:**********, който е баща на Г.Н.Й. и С.Н.Й.

С писма изх.№ 24-01-418 от 31.07.2019г. и изх. № 24-01-418-1 от 31.07.2019г. Г.Ф. ги уведомил, че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 120 000 лева, като е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналият им баща Н.Ц.Й. се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, като преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания. Определеният размер на обезщетението е редуциран със 70 на сто и неимуществените вреди са редуцирани до размер на по 36 000 лева за всяка една от тях.

По настоящето делото е назначена и изпълнена съдебно-автотехническа експертиза, в която подробно са посочени механизмът на ПТП, обстоятелствата и причините за неговото настъпване.

Установено е, че на 29.06.2018 г. около 20,00 ч в на изхода от с. С., обл. В. в посока с. Вещица, лек автомобил марка **модел „**” без регистрационни табели, номер на рамата ***управляван от В.Ц.Т. *** се движи със скорост от около 66 км/час, при разрешена 50 км/час. Навлизайки в условията на остър ляв завой в района на мостово съоръжение, срещу дом № * на ул. „**“, автомобилът не следва траекторията на пътя, губи напречна устойчивост, поднася в дясно и след плъзгане от около 10 м. удря и разрушава предпазен метален парапет в началото на моста от дясната му страна и пада в дере, като се установява на дясната си страна, подпрян на дървета.

Денивелацията на терена на дерето спрямо пътната настилка на моста е измерена 4,90 м (ниво, от което автомобилът е полетял към дерето), а дължината на полета от мястото на напускане на моста до мястото на установяване в дерето е 14 метра.

В резултат на произшествието пътникът на предна дясна (пасажерска) седалка на л.а. Николай Цветанов Йорданов от с. Струиндол, обл. Видин е починал на място, а на автомобила е нанесена тотална щета.

Видно от материалите по ДП-181/2018 г. по описа на РУ-Б. водачът на автомобила В.Ц.Т. е неправоспособен. Същият е управлявал автомобила след употреба на алкохол в размер на 1,08 промила, видно от Протокола за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта.

В резултат на управление на лекия автомобил със скорост, надвишаваща максимално допустимата за движение в населено място, под въздействие на употреба на алкохол и съчетана с неупражнен адекватен контрол върху автомобила поради неправоспособност, водачът губи управление, с което създава предпоставка за възникване на ПТП.

Механизмът на произшествието определя като основни причини за настъпването му управлението на лекия автомобил „***” от водач, който не е правоспособен, бил е под въздействие на алкохол и е управлявал с превишена скорост.

По делото е назначена СМЕ, от която се установява, че причината за смъртта е несъвместимо с живота увреждане- разкъсване на сърдечния мускул с отворени сърдечни кухини и остър кръвоизлив в гръдната кухина.

Липсват следи от поставен обезопасителен колан.Поставянето на такъв не би могъл да предотврати или намали настъпилите увреждания,предвид характера им и механизма на получаването им - падането със сила от височина странично и проникване на счупени ребра в гръдните органи.

Налице е пряка връзка с причинените увреждания и причинно -следствена връзка на смъртта с претърпяното ПТП.

По делото са разпитани свидетелите А. В.А. - 42г.,майка на третото лице помагач и С.Н.Ц. – 73г.,майка на пострадалия.

Свид.А. – Майка на третото лице помагач Т., установява, че на П. ден 29.06.2018г.били в Б. на панаир, заедно с починалия Н./, с когото,живеела на съпружески начала , С./ и сина на свидетелката/прекия причинител/, отишли и се върнали с такси. Като се прибрали те продължили да пият,след това какво се е случило незнае, била вътре. На масата били неговите две деца, сина й, майка му и пострадалия. Сервирала, пиели бира, сина й пил бира, Н. ракия. Първо излязъл Н. от къщата и казал, че отива в колата да си почива , защото в къщата е много топло и отишъл в колата. По-късно излязъл и сина й. Другите останали вътре в къщата, в кухнята .

След известно време излязла навън, видяла, че колата я няма и изпратила дъщеря му С. да види къде е. Тя е видяла случая на 200м. от къщата на Н. . С. дошла и казала, че колата е под моста,В. е бил целия в кръв.С. била на мястото на инцидента там, в шок били всичките. С. ревяла, пищяла, баща й бил загинал на място. В. бил целия в кръв.

Другото дете Г. разбрало когато дошла с баба си на моста. Към деня на инцидента била по-мъничка, около 7 годишна и не разбирала какво се случва. Бабата и тя била шокирана и само гледала.

Свидетелката извършила организацията по погребението на Н., купила всичко необходимо, погребан е в с.**. Нито съпругата му, нито децата присъствали на погребението. До 1г. свид. поела всичко ,поставила паметник. От този инцидент, децата не са я посещавали. Децата тежко изживяли смъртта на баща си.

Свид.С.Ц. – Майка на починалия Н. Синът й починал на 40г., вследствие на инцидент станал на 29.06.2018г., Била в къщи, децата били на панаир в гр.Б.,с баща си, бил П. ден.

Когато станал инцидента А. с Н. и децата им отишли в гр.Б. и се върнали., А. домакинствала,тя приготвила масата.Свид. била много малко при тях, влязла в стаята си, където си почивала. Мъжете били си пийнали, Н. бил изморен. Точно когато излизала, Н. излязъл пред нея и й казал, че отива в колата да си почива и да си слуша музика, излязъл и отишъл при колата, тя си влезнала в стаята. В. останал вътре, не го видяла кога е излязъл . Минало се доста време и А. пратила С. да види къде са , прозореца бил отворен срещу тяхната врата и чувала какво става. Детето идва с писъци, обляно в сълзи ,чувствало се зле, уплашена била през цялото време, започнала да удря с ръце колата и пищяла и викала „тати“, сестричката й се държала за баба си , била -3клас. Майка й я водила на психолог след инцидента. Децата изключително тежко преживели смъртта на баща си.

При така установената фактическа обстановка, Видински окръжен съд, намира предявения иск за основателен по следните съображения :

Законодателят в чл.557, ал. 1 от КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) дава правната възможност на всяко увредено лице при пътнотранспортно произшествие да претендира обезщетение от Г.Ф. , в случай, че неимуществените вреди са причинени от моторно превозно средство, което няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Целта на законодателя е всяко увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС пътнотранспортно произшествие да получи справедливо обезщетение, което да бъде равностоен еквивалент на всички претърпени щети.

Към Гаранционен фонд ищците са завели Претенции, по които са образувани Щети с № 19210246 от 28.06.2019г. за С.Й. и № 19210243 от 28.06.2019г. за Г.Й..

С писма изх.№ 24-01-418 от 31.07.2019г. и изх. № 24-01-418-1 от 31.07.2019г. Гаранционен фонд ги уведомил, че е определил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на по 120 000 лева, като е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като загиналият им баща Н. Ц. Й. се е съгласил да пътува в автомобил, управляван от неправоспособен водач, като преди ПТП е употребил алкохол в неговата компания. Определеният размер на обезщетението е редуциран със 70 на сто и неимуществените вреди са редуцирани до размер на по 36 000 лева за всяка една от тях.

За да бъде намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

Сам по себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на автомобила за настъпването на пътно-транспортното произшествие е личен и не обосновава автоматично принос на всички пътуващи в този автомобил. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане.

В мотивите към Присъда № 58 от 07.06.2019г. по НОХД № 76/2019г. на Видинския окръжен съд на страница /3/ ясно е посочено от съда, че пострадалият Йорданов по времето в което Т. е решил да подкара автомобила е бил задрямал и че двамата изобщо не са разговаряли. Същото обстоятелство е посочено и в представеният Обвинителен акт на Видинска окръжна прокуратура, където на страница под номер /4/ отново се сочи, че Й. е бил вече задрямал и че двамата изобщо не са разговаряли.

В изготвения пред органите на досъдебното производство протокол за разпит на свидетел от 04.07.2018г., виновният В.Т. на страница №2, категорично заявява, че след като е влязъл в автомобила е установил, че пострадалият Й. е заспал и че в този момент своеволно и сам е взел решението да подкара автомобила.

В съдебно-медицинската експертиза за изследване на труп № 36/2018г., вещото лице на страница /106/ ясно е посочило, че от изготвения протокол за химическо изследване е установено, че в кръвната проба на покойния Й. е установено наличие на алкохол в концентрация 2,25 %о, а в заключителната част на страница /107/ се сочи, че в момента на смъртта си пострадалия е бил в средна степен на алкохолно опиянение със значителни нарушения на мисловна дейност, съобразителност, внимание, ориентировка, координация, силно забавени реакции, признаци на значително потискане на централната нервна система и т.н. Пострадалият е бил неконтактен и неадекватен към момента, в който деликвента е решил да потегли с автомобила и по никакъв начин не е могъл да реагира, както и да дава своето изрично съгласие двамата да се возят с процесния автомобил. Пострадалият е бил в неведение за собственото си разположение в пространството и във времето и по никакъв начин не е било поискано неговото съгласие от страна на деликвента за намерението му да подкара автомобила. Във всички официални документи събрани, като доказателства по НОХД се сочи, че двамата изобщо не са разговаряли, когато подсъдимия е взел решението да подкара автомобила. Пострадалият не е давал своето съгласие не е знаел, че Т. има намерение да управлява МПС, като неправоспособен и в пияно състояние. Пострадалия е бил неконтактен и неадекватен поради алкохолно опиянение, двамата с подсъдимия изобщо не са разговаряли преди момента на потеглянето и решението да се потегли с автомобила е било взето само и единствено от виновния В.Т., който е решил да се повози в село С** в деня на настъпване на ПТП.

В процесния случай е налице основание за привличане на отговорността на Гаранционен фонд, предвид факта, че са налице условията на чл. 557 от КЗ.

Съобразно Чл. 557. (1) Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за: имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство);

имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени:

а) на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б. и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;

б) на територията на Р.Б. или на друга държава членка от моторно превозно средство, което се доставя в Р.Б. от друга държава членка и не е било формално регистрирано в Р.Б. , при условие че събитието настъпи в 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от приобретателя и за моторното превозно средство няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;

в) на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или сертификат "Зелена карта";

г) на територията на Р.Б. от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Р.Б. или на територията на друга държава членка и владението върху което е било отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление; в този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на увредените лица, надвишаващи 400 лв.

Гаранционният фонд не извършва плащане от Фонда за незастраховани МПС за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, като е знаело, че:

Владението върху него е било придобито чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния кодекс, или същото не е застраховано и Г.Ф. е доказал, че лицето е знаело това обстоятелство.

Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка.

По отношение размера на претендираното обезщетение :

При определянето му ВОс се съобрази със задължителната практика - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни факти.

В резултат на злополуката е починал Н.Ц.Ю.Й., ЕГН:**********, който е баща на Г.Н.Й. и С.Н.Й..

Ищците изключително тежко понасят загубата на своя баща. Николай е полагал грижи и е контактувал със своите деца, които в деня на злополуката са му били на гости и са станали свидетели на трагедията, тъй като тя се е разиграла на около половин километър от къщата, която Н. е обитавал със своята майка в село С.. Отношенията помежду им са били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич.

При така установената по делото фактическа и правна обстановка, съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

Събраните по делото доказателства обуславят извода за доказаност на предпоставките от фактическия състав на основанието по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, а именно - наличие на увреждане, настъпило на територията на Р.Б. , причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на страната и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; противоправно поведение и вина на водача на превозното средство; както и причинно-следствена връзка между деянието и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и страдания, вследствие получените травматични увреждания.

Като безспорно по делото съдът приема, че към момента на осъществяване на пътното произшествие, лекият автомобил БМВ, управляван от конституирания като трето лице – помагач на ответника В.Ц.Т., не е бил предмет на сключена застраховка "Гражданска отговорност за автомобилистите", като освен това Т. е бил и неправоспособен водач на МПС.

Досежно противоправното поведение и вината на водача Т., съдът цени приетото като писмено доказателство Присъда № 58/07.06.2019 по НОХД № 76/2019 г. по описа на Окръжен съд – В., обвързващо настоящият съдебен състав съгласно чл. 300 ГПК.

По отношение на причината за смъртта в.л е посочило,че е несъвместимо с живота увреждане- разкъсване на сърдечния мускул с отворени сърдечни кухини и остър кръвоизлив в гръдната кухина.

Налице е пряка връзка с причинените увреждания и причинно -следствена връзка на смъртта с претърпяното ПТП.

В тази насока съдът цени изцяло заключението на съдебно - медицинската експертиза, което е пълно, обосновано и непротиворечиво, относно наличието на причинна връзка между травматичното увреждане и възникналата впоследствие смърт. Тяхното разположение, генезис и произход, както и механизма на протичането им, обяснени от вещото лице в съдебно заседание, водят до извода за наличие на причинно – следствена връзка с причиненото увреждане.

С оглед на изложеното съдът намира предявеният осъдителен иск за доказан по основание.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, при съобразяване указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, като се отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията. В случая следва да се вземе предвид, че е настъпила смърт за наследодателя на ищците , както и ,че причината за смъртта е несъвместимо с живота увреждане- разкъсване на сърдечния мускул с отворени сърдечни кухини и остър кръвоизлив в гръдната кухина.

По претенцията за неимуществени вреди за всяко от децата на пострадалия съдът намира следното:

От свидетелските показания по делото се установява,че в деня на смъртта на баща им децата са били силно разстроени и не са вярвали на случилото се.И до днес те не вярват,че баща им никога няма да се върне при тях.Смъртта на родител причинява страдание с много висок интензитет,невъзвратимо и нелепа загуба. Отношенията между баща и деца са били топли.Свързвала ги е силна привързаност. Към момента на смъртта на баща им децата са били на възраст 14 и 8 години.

Възрастта на децата е достатъчна ,за да оценят и усетят болката от загубата на своя родител,която ще усещат винаги през целия си живот.Подкрепата на бащата в семейството е важна за възпитанието на децата и емоционалното им равновесие,особено при отношения на силна привързаност към него.Не е необходима психологическа или психиатрична експертиза за преценката на този факт. Всяко дете има нужда от любящ баща, който да е опора на своите деца, които да поддържа и подкрепя през целия им живот. Те не могат да преодолеят мъката от загубата и до настоящия момент и никога не ще я преодолеят.

Що се отнася до възражението,че исканото обезщетение не кореспондира с критериите за справедливост,съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,съдът не споделя доводите на ответника.Размерът на обезщетението се определя от обективни фактори като икономическата конюнктура в страната, характера на увреждането и произтичащите от него психологически последици за увредените и продължителността на страданията им.

Вътрешното убеждение на съда е,че предвид трайната и невъзвратима загуба на бащата на ищците,влошаваща както емоционалното им състояние,така и икономическия им стандарт,справедливото обезщетение за всяко от децата е по 120 000 лв,

Не са налице условията на съпричиняване.

Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.

Пострадалия е бил неконтактен и неадекватен поради алкохолно опиянение, двамата с подсъдимия изобщо не са разговаряли преди момента на потеглянето и решението да се потегли с автомобила е било взето само и единствено от виновния В.Т., който е решил да се повози в село Струиндол в деня на настъпване на ПТП.

За горницата над 120 000 до 150 000 лева , за всяко едно от децата , исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователени.

По отношение на претенцията за законна лихва.

Съгласно чл. 558, ал. 1 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на чл. 497 от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице , като срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца (чл. 496, ал. 1 КЗ) от датата на завеждане на претенцията по реда на чл. 380 КЗ (определение № 893 от 20.11.2014 г. по т. д. № 1114/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.).

В случая ищецът е сезирал Г.Ф. с претенция за заплащане на обезщетения на 28.06.2019 г. Гаранционният фонд се е произнесъл по подадената молба от ищеца, след представяне на изисканите доказателства, но увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетението. Съобразявайки горната разпоредба и като взе предвид, че тримесечният срок, определен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, изтича на 28.09.2019 г., съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от 29.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, ответникът дължи разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, както и държавна такса, от заплащането на която ищецът е бил освободен, съгласно чл.83, ал.1, т.4 от ГПК.

Процесуалният представител на ищците посочва, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. С оглед размера на уважената искова претенция и на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че следва да определи възнаграждението в размер на 4000/четири хиляди / лева.

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/.

При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв.,Правото да определи размера на възнаграждението (в размер на по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.) е предоставено на съда. В конкретния случай ВОС е определил възнаграждението съобразявайки се и с конкретните обстоятелства, включително и с факта, че осъществените от адвокат Стефанов процесуални действия са еднакви по отношение на двамата представлявани.При оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл.78 ГПК. В хипотезата по чл.38 ал.2 ЗАдв. липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т.1 от Тълк.решение №6/6.11.2013г. по т.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК. Меродавен за определяне размера на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. при съобразяване с нормативно предвидения минимален размер, е принципът за възмездност на адвокатския труд (чл.36 ал.1 ЗАдв.), който принцип е взет предвид отВдОкр. съд.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и дължимата държавна такса в размер на 9600/девет хиляди и шестстотин/ лв., направените разноски за в. лица и свидетели в размер на 320 /триста и двадесет /лв.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА ГФ, с адрес: гр. С., ул. ’’ **” № *, ет. *, представлявано от Б. М. -Изпълнителен директор да заплати на А.В.П. ЕГН:**********, в качеството си на майка и законен представител малолетните си деца: Г.Н.Й., ЕГН: **********,С.Н.Й., ЕГН: **********,***, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в резултат на ПТП от 29.06.2018г. в размер на

- 120 000лв. /сто и двадесет хиляди/ лева, за Г.Н.Й., ЕГН: **********,ведно със законната лихва от датата - 29.09.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.

-120 000лв. /сто и двадесет хиляди/ лева, за С.Н.Й., ЕГН: **********,ведно със законната лихва от датата - 29.09.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В останалата част до пълните предявени размери- 150 000 лв-отхвърля ИСКОВЕТЕ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Г.Ф. с адрес: гр. С., ул. ’’ **” № *, ет. *, представлявано от Б.М. -Изпълнителен директор да заплати по сметка на Окръжен съд – В. сумата от 9 600 (девет хиляди и шестстотин) лева – държавна такса.

ОСЪЖДА Г.Ф. с адрес: гр. С., ул. ’’ ***” № *, ет. *, представлявано от Б.М. -Изпълнителен директор да заплати на А.В.П. ЕГН:**********, в качеството си на майка и законен представител малолетните си деца: Г.Н.Й., ЕГН: **********,С.Н.Й., ЕГН: **********,***,направените разноски за в. лица и свидетели в размер на 320 лв.

ОСЪЖДА Г.Ф.,с адрес: гр. С., ул. ’’ ***” № *, ет. *, представлявано от Б.М. -Изпълнителен директор да заплати на Адвокат С.Л.С. в,вписан под № ** в АК-В. с адрес на упражняване на дейността – гр. В., ул.“** № *, сумата в размер на 4 000/четири хиляди / лева – възнаграждение за адвокат.

Решението е постановено с участието на трето лице –В. Ц. Т. ЕГН :**********– помагач на ответника – Г.Ф.– гр.С.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – С. , в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :

Номер на акта:	Не е посочен
Дата:	11 октомври 2020 г. (в сила от 26 април 2022 г.)
Съдия:	Валя Йорданова Младенова

Дело:	20191300900066
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	2 октомври 2019 г.

Решение по дело №66/2019 на Окръжен съд - Видин

Съдържание на акта