№ 675
гр. К., 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20235510102787 по описа за 2023 година
В исковата молба ищцовото дружество чрез пълномощника си юриск.
Г. С.-К., твърди, че в законоустановия срок по чл. 415, ал.1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане на Районен съд - гр. К. по ч.гр.д. № 2022/2023г.,
получено от „П.“ ЕООД на 25.10.2023 г., предявява настоящия установителен
иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно
вземането на заявителя срещу длъжника по Договор за потребителски кредит
(ДПК) *** - П. Б. П. в общ размер на 5603.86 лева, от които: Главница -
3105.44 лева; Непогасено падежирало договорно възнаграждение - 1979.10
лева, дължимо до 30.09.2022 г. - дата на предсрочната изискуемост; Законна
лихва - 519.32 лева - дължима за периода от 30.09.2022г. до 29.08.2023г.
Претендира и законна лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
Твърди, че вземането на „П.“ ЕООД произтича от следните
обстоятелства: на *** г. ответника подал до „П.” ЕООД попълнено и
подписано искане за отпускане на потребителски кредит П. със зададени
параметри. Получил разяснения, които му дали възможност да прецени
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото му състояние. Декларирал, че бил запознат и с Общите условия
на „П.” ЕООД, видно от Декларации. Получил и преддоговорна информация
под формата на С.ен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация. С част от сумите по договора поискал да бъде извършено
рефинансиране по друг договор, които бил сключил с „П." ЕООД;
рефинансиране към „П.“ ЕООД - 1439.93 лева; След като „П.” ЕООД одобрява
отпускането на заем съгласно исканите параметри, на *** г. с ответника бил
сключен Договор за потребителски кредит № ***, по силата на който
заявителят „П.” ЕООД изпълнявал точно и в срок задължението си, като
1
извършвал поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по
договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 2060.07 лева
превежда по посочения в ДПК от длъжника П. П. метод - чрез паричен превод
по банкова сметка с IBAN: BG81STSA93000021630408.
Сочи, че ответникът поел задължението (чл.8 от Общите условия) по
Договора за потребителски кредит, който подписал при Общи условия /по-
нататък наричани за краткост „ОУ7. ОУ са неразделна част от договора,
предадени са на клиента при подписването им и той е декларирал, че бил
запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки към тях и се
задължава да ги спазва /Буква „А“ и „Б“ от Декларации/, за което и ги е
подписал. Договор №*** бил сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 3500.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на месечната вноска
по кредита: 170.43 лева; Дата на погасяване на вноска по време на
изплащането на заема: 25-то число на месеца; Годишен процент на разходите
(ГПР %) 48.97; Годишен лихвен процент: 41.00; Лихвен процент на ден: 0.11;
Общо дължима сума по кредита: 6135.74 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга били както
следва: Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 875.00
лева; Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2450.00
лева; Размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 92.37лева;
Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по и закупена
допълнителна услуга е както следва: Общо задължение: 9460.74 лева; Общ
размер на месечна вноска по договора: 262.80 лева;Дата на погасяване: 25-ти
ден от месеца.
Общият размер на договорното възнаграждение по кредита е
предварително определен в погасителния план. Страните са се споразумели
договорното възнаграждение по кредита, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на кредита, да се разсрочи във времето и
да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Неизплатеното
падежирало договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото е в
размер 1979.10 лева.
Основание на вземането:
П. Б. П. не бил изпълнил задължението, което поел по договора.
Преустановил плащанията на погасителните вноски, изпаднал в забава.
Извършените плащания за погасяване на задължения по процесния договор за
кредит по дати и размер са както следва:
На дата 24.09.2021г. били платени 318,80 лева;
На дата 17.10.2021г. били платени 206,80 лева;
На дата 23.11.2021г. били платени 262,80 лева;
На дата 29.12.2021г. били платени 263,35 лева;
Общата сума на направените плащания по ДПК *** бил в размер на
1051.75 лева. С нея била погасена сума в размер на 1051.20 лева, съгласно
задължението по погасителен план - 4 пълни вноски. В общата сума на
получените плащанията били включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 0.55 лева.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви в размер на
2
0.55 лева, които към момента били заплатени изцяло.
След прекратяването на договора размерът на задълженията станал
предсрочно изискуем, като оставало в сила задължението на клиента да
заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това,
оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата
на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, било обединено в една
последна погасителна вноска, чийто падеж бил датата на обявяване на
предсрочната изискуемост - 30.09.2022 г.
Горепосоченото е изложено за яснота на съда и във връзка това, че
страните са уговорили задължението да бъде изплатено на равни месечни
вноски - 36 на брой, а в приложените към исковата молба документи са
описани 5 вноски, като последната обединява непогасеното задължение по
погасителен план, поради настъпилата предсрочна изискуемост - 30.09.2022г.
Поради това и периодът за който се претендира договорно възнаграждение е
определен като 30.09.2022 г.- 30.09.2022Г.
Прави уточнение, че предвид направените от длъжника плащания и
обявената предсрочна изискуемост на вземането на дата 30.09.2022 г.,
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото
било в размер на 1979.10 лева, дължимо е за периода от 25.01.2022 г. до
30.09.2022 г. - дата на предсрочната изискуемост. Това била сумата за
дължимата възнаградителната лихва /договорно възнаграждение до датата на
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не се претндирало договорно
възнаграждение за периода след 30.09.2022 г. /датата на обявяване на кредита
за предсрочно изискуем/.
Счита, че освен дължимата главница и договорно възнаграждение, следа
да им бъде присъдена и законна лихва върху тях в размер на 519.32 лева,
дължима от 30.09.2022г. датата на предсрочна изискуемост до 29.08.2023 г. В
българското действащо право, присъждането на законната лихва е последица
от уважаването на главния иск. Силата на присъдено нещо се разпростира
върху главния иск, но не и върху размера на законната лихва. Размерът на
законната лихва подлежи на установяване в изпълнителното производство. В
този смисъл е и Решение № 75 от 16.07.2015 г. по т. д. № 519 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 2-ро тър. Отделение, със следните мотиви, касаещи
исково производство: „Законната лихва се дължи като законова последица от
предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е възприето
разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца
и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина,
характерен за иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД." Съгласно-Тълкувателно решение №
3/2017г. „По изложените съображения на поставения за тълкуване въпрос
ОСГТК на ВКС дава отговор, че размерът на вземането при предсрочна
изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.“
Твърди, че претендираната сума от 519.32 лева била начислена в
системата на дружеството, а размерът й се потвърждавал и при изчисления на
онлайн калкулатор. Сочи, че с ответника П. Б. П. били страни по гражданско
3
дело № 200 / 2022 г. по описа на Районен съд - гр. К., гражданско отделение,
IV - ти граждански състав, по което е постановено Решение № 428 от
19.09.2022 година, което прилага към настоящия иск. Със същото, Съдът
прогласявал нищожността на клаузата, съдържаща се в раздел VI „Параметри“
от Договор за потребителски кредит №***, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга Фаст в размер на 875.00
лева, както и клаузата съдържаща се в раздел VI „Параметри“ от Договор за
потребителски кредит № ***, която предвижда заплащането на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга Флекси в размер на 2450.00
лева. Поради това, за кредиторът възникнал интерес да пристъпи към съдебни
действия относно незаплатените суми по договора. Договорът бил прекратен
в хода на съдебните действия, за което и в случай, че настоящият съд приеме,
че предсрочната изискуемост по договора не била надлежно обявена на
ответника, допълнително посочва, че крайният срок за погасяване на кредита
съгласно погасителния план към ДПК изтича на дата 25.08.2024г., с
изтичането на който срок настъпва и изискуемостта на задължението на
длъжника в пълен размер. Това е така, тъй като „предявеният по реда на
чл.422, ап. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.“ (Съгласно Решение Ns 152 от 22.01.2020 г. по т.
д. № 3131 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение).
Съгласно цитираното решение, предсрочната изискуемост не може да
бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на
обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила.
По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата
на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно
тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не
може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора
основание.
Сочи, че в условията на евентуалност, ако настоящият съдебен състав
приеме, че предсрочната изискуемост по ДПК № ***., не била надлежно
обявена на ответника, моли да се постанови решение, с което да приеме съда
за установено, че:
С решение № 7/19.05.2017г., постановено по гр.д. № 60053/2016г. на
ВКС, II г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в
приложното поле на чл. 280, ал. 1, т, 1 ГПК по следния въпрос: към кой
момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
установи съществуването, респ. несъщестуването на вземането на банката по
издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и
изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2
ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, но безспорно е налице неизпълнение на падежирали
вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за
4
издаване на заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на
документ, респ. такива с настъпил падеж в хода на делото.В решението на
касационната инстанция е прието, че когато предсрочната изискуемост на
цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно преди
подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не би могло да се отрече
съществуване на вземане за неизплатената част на задължението,
съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж до момента на
приключване на устните състезания във въззивната инстанция по арг. на чл.
235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден.
В рамките на исковото производство по установяване съществуването на
материалното право - неизплатената част на задължението за погасяване на
кредита, съдът е длъжен при установяване размера на падежиралите вноски да
съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като зачете и фактите от
значение за спорното право.
Заявява, във връзка със становището си, ако Съдът счете, че
предсрочната изискуемост по процесния договор не била надлежно обявена на
ответника, моли да им бъде присъден сбора от непогасените вноски с
настъпил падеж, до момента на приключване на устните състезания. В тази
насока са Решение № 7/19.05.2017г., по гр.д. № 60053/2016г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 162/11.01.2019г. по гр. дело № 4925/2018г. по описа на PC Варна,
Решение № 136/11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на PC Варна,
Решение № 2099/27.12.2018г. по гр. дело № 4976/2018г, по описа на PC Русе,
Решение № 2097/27.11.2018г. по гр. дело № 5352/2018г. по описа на PC Русе,
Решение № VI- 14 по гр. дело № 1556/2018г. по описа на ОС Бургас; Решение
№ 15/09.05.2017г. по гр. дело № 60034/2016г. на ВКС, , I т.о.; Решение № 180
от 31.07.2017r.no т.д. 1357/16г,, Решение № 103 от 07.08.2017г. по т.д. №
851/16г. на ВКС, I т.о„ Решение № 208 от 09.02.2018г. по т.д. № 394/17г. на
ВКС, I т.о.; Решение № 273/24.01.2019г. по гр. дело № 4370/2018г. по описа на
PC Варна; Решение № 213/17.01.2019г. по гр. дело № 5316/2018г. по описа на
PC Варна; Решение № 136/ 11.01.2019г. по гр. дело № 2398/2018г. по описа на
PC Варна; Решение № 222/22.02.2019г. по гр. дело № 4425/2018г. по описа на
PC Сливен и др.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. От представения по делото ДПК е видно, че
същият е сключен в размер съгласно заявените от ответника параметри,
посочени от същия в Искане за отпускане на потребителски кредит П.. Преди
сключването на процесния договор, на ответника е предоставен С.ен
европейски формуляр - веднъж с отправеното Искане за отпускане на
потребителски кредит П. и веднъж преди сключването на самия ДПК. От него
е видно, че дружеството в качеството си на кредитор бил предоставило
преддоговорна информация във форма съгласно Закона за потребителския
кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени същите параметри, както в
Договора за потребителски кредит. П. посочил, че бил получил екземпляр от
него, изписал имената си и се е подписал. Параметрите на кредита са
посочени в европейския формуляр, който бил подписан от кредитоискателя и
който му бил предоставен, втори път са посочени в договора за потребителски
кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от кредитора.
Изготвен бил и връчен на ответника погасителния план, съдържащ
5
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който му бил връчен, ведно с Договора за
потребителски кредит. В българското действащо право, в отношенията между
правните субекти действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД).
Съгласно този принцип всеки е свободен да встъпва в правни и договорни
връзки, ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със
съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Договорът е
съглашение, което изисква съвпадането на две противоположни по посока и
съвпадащи по съдържание волеизявления. Той е сключен след постигане на
съвпадение на насрещните волеизявления на страните по основните му
елементи. Към това общо разбиране за договора, ЗПК наслагва допълнително
съдържание с оглед защита интереса на икономически слабата страна. Поради
това сключеният договор за потребителски кредит с ответника напълно
отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити
на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит. Към
момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит от
страна на ответника всички полетата са попълнени, в това число и
параметрите на кредита и данните на кредитополучателя.
Процедурата по сключване на Договора за потребителски кредит с П.
ЕООД била описана в чл. 3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит. Съгласно уговореното, клиентът с помощта на
кредитния експерт бил длъжен надлежно да попълни и провери всички клаузи
и данни на ДПК, след което да подпише ДПК и неговите приложения и да ги
предаде чрез кредитния експерт на кредитора. В чл. 3.1. от Общите условия
ясно и недвусмислено е описано, че се попълват всички полета от Договора за
потребителски кредит, без изключение, в това число и параметрите на
потребителския кредит. Клиентът проверява коректността на данните и следва
да следи всички полетата да са попълнени. Кредиторът е уведомил ответника
чрез общите условия, които са неразделна част от самия договор и чрез
документа „Ред и условия за отпускане на потребителски кредит“, който е
поставен на видно място във всеки офис, какъв е процесът по сключване на
договорите за потребителски кредит, а именно клиентът с помощта на
кредитния експерт попълва всички клаузи и данни в договора за
потребителски кредит, клиентът го подписва, след което се изпраща на
кредитора, който също го подписва от своя страна. Видно от начина на
сключване на договора, разписан в ОУ към ДПК, е че още при подписване на
искането за кредит, потребителят е бил информиран за общо дължимата сума
по ДПК. Следователно налице е наличие на съгласие по отношение на размера
на ГПР, ГЛП и общо дължимата в края на периода сума, тъй като е изразена
воля от страна на потребителя за приемането им.
Твърди също, че ответникът в настоящото производство имал
възможност да се откаже от договора при условие, че не го удовлетворява, за
който отказ да уведоми дружеството и да върне по сметка на същото
преведената сума, като заплати лихвата, начислена за периода от датата на
усвояване на средствата по ДПК до датата на връщане на главницата,
съобразно регламентираното в т. 7 от Общите условия и Закона за
потребителския кредит. Имал и възможност да измени договора чрез
предсрочно погасяване на кредита, съобразно ОУ и ЗПК, като не се бил
6
възползвал и от това право. П. Б. П. усвоил предоставената му в заем сума,
поел изпълнение на уговореното в ДПК съгласно погасителния план към него.
От тези обстоятелства може да се направи обоснован извод, че ответникът е
запознат с условията на сключения с П. Договор за потребителски кредит и се
съгласил с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на С.ен
европейски формуляр за сравняване на различни предложения и
Допълнителна преддоговорна информация, така и със сключването на
договора, към който момент бил наясно с общата сума, която трябва да върне,
така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.
Моли съда да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „П.“ ЕООД срещу
длъжника ни П. Б. П. с ЕГН: **********, възникнало на основание
неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ***, в общ размер на
5603.86 лева, от които: Главница - 3105.44 лева /; Непогасено падежирало
договорно възнаграждение - 1979.10 лева, дължимо до 30.09.2022 г. - дата на
предсрочната изискуемост; Законна лихва - 519.32 лева - дължима за периода
от 30.09.2022г. до 29.08.2023г. Претендира и законна лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените
разноски в заповедното производство и в исковото производство. Моли делото
да бъде разгледано в открито съдебно заседание в негово отсъствие. За
съдебно заседание ищцовото дружество е редовно призовано те изпраща
процесуален представител.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника П. Б.
П.. Постъпило е писмено становище от адвокат Д. М., в качеството му на
пълномощник на ответника по делото, с което заявява, че процесният договор
за потребителски кредит е нищожен, поради неспазване на действителния
размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, вр.с чл.22 от ЗПК. Подробни съображения
излага в писменото становище. Моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. За съдебно заседание ответникът е редовно
призован, не се явява и не изпраша процесуален представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело № 2022/2023 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал срещу
длъжника П. Б. П. заповед за изпълнение № 1152/31.08.2023 г. за изпълнение
на парично задължение, за сумите: 3 105.44 лева главница, 1 979.10 лева
договорно възнаграждение за периода от 30.09.2022 до 30.09.2022., 519.32
лева законна лихва, дължима от 30.09.2022г. до 29.08.2023г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 212.08 лева разноски по делото.
В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило писмено възражение от
длъжника П. Б. П., че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 2022/2023 г. по описа на Районен съд – К., което е
обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК има за предмет
7
установяване на вземане на ищеца, за което е била издадена заповед
изпълнение. Съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ищеца е да установи основанието, от което произтича вземането му. В тежест
на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения
срещу вземането.
По делото е представен договор за потребителски кредит „П.“ № *** от
*** г. подписан от ответника. Договора за потребителски кредит № *** от ***
г. е сключен при следните параметри: сума на кредита – 3 500 лева, срок на
кредита 36 месеца, размер на месечната вноска по кредита – 170.43 лева, дата
на погасяване на вноска по време на изплащане на заема – 25-то число на
месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.97%, годишен лихвен процент
/ГЛП/ – 41.00 %, лихвен процент на ден 0.11%, общо дължима сума по кредита
– 6 135.74 лева /лист 16 от делото/.
По делото са представени и приети като писмени доказателства: Искане
за отпускане на потребителски кредит „С.“ № ***, С.ен европейски формуляр
за предоставяне на информация за потребителските кредити, допълнителна
преддоговорна информация, представляваща приложение към С.ен
европейски С., Декларация по чл. 42, ал.2, т.2 от ЗМИП, Декларация по чл.6,
ал.2 от ЗМИП, Информация във връзка с обработка на лични данни,
Декларация – съгласие за електронно подписване на документи във връзка с
отпускане на кредит от „П.“, Договор за потребителски кредит „П.“ № ***,
Декларации,Общи условия, Погасителен план, Общи условия на „П.“ ЕООД
към Договор за потребителски кредит; Преводно нареждане от 20.08.2021 г.;
Погасителен план към Договор за потребителски кредит No ***; Извлечение
по сметка към Договор за потребителски кредит No ***, от което е виден броя
и датата на погасителните вноски съгласно погасителния план към договора;
Справка за начислена законна лихва по Договор за потребителски кредит No
***.
Представен е и погасителен план към договор за потребителски кредит
№ *** от *** г. със закупена допълнителна услуга /лист 21 от делото/.
По делото е представено решение № 428/19.09.2022г., постановено по
гр.дело 200/2022г. по описа на Районен съд - К., с което са прогласени за
нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.21 вр.с чл.10а и чл.19 от
ЗПК клаузата на раздел VI. Параметри, абзац 2 на сключения между П. Б. П., с
ЕГН-********** с адрес с.Г., общ.П., *** и “П.“ ЕООД, с ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление гр.С., б***, Договор за потребителски кредит
П. №***/*** г., с която предвижда заплащане на възнаграждение за закупена
допълнителна услуга “Фаст“ в размер на 875 лв. и заплащане на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Флекси“ в размер на 2450
лв. поради нарушаване на принципите за добросъвестност и добрите нрави.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е
допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване
съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
ответникът-длъжник е възразила срещу издадената по ч.гр.д.№ 2022/2023 г. по
8
описа на Районен съд – К. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК.
Не е оспорено, а и от доказателствата по делото се установява, че между
ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
сключения договор за потребителски кредит № *** от ***г., по силата на
който дружеството е предоставело в заем на ответника сумата в размер на
3 500 лева, а последният се е задължил да върне дадената в заем сума в срок от
36 месеца с уговорените лихви.
Като основание, от което вземането произтича се сочи валидно сключен
въз основа на искане за отпускане на кредит, договор за потребителски
кредит № *** от ***г.
Не се спори, че в случая се касае за сключен договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителски кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК освен при неспазване на изискванията на чл. 10,
ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7–12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7–9.
Процесният договор, представен от ищцовата страна, ведно с всички
приложения, е сключен в писмена форма, на хартиен носител по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по
един за всяка от страните по договора /чл. 10 ЗПК/.
Получаването на преддоговорна информация от ищеца за параметрите
на кредита се установява с представения по делото С.ен европейски формуляр
подписан от ответника на ***г./лист 7-10 от делото /.
Установено е и изготвянето на погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, връчен на ищеца /за което е положен подпис/, ведно
със договора за потребителски кредит на *** г. Предвид на това са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 11 от ЗПК.
Закрепена е възможността на кредитополучателя да се откаже от
кредита в определен срок, както и е налице информация за размера на
лихвения процент на ден /чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗКП/.
С договора е установен фиксиран лихвен процент, поради което не е
необходимо да се съдържа методика за изчисляване на референтен процент,
съгласно чл. 33а от ЗПК /чл. 11, ал. 1, т. 9а/. Разпоредбите на чл. 12 от ЗПК са
неприложими към настоящия договор, доколкото кредитът не е предоставен
под формата на овърдрафт.
Следователно процесния договор е действителен по аргумент на
противното основание, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Съобразно така сключения договор, „П." ЕООД, е поел задължение да
предостави на потребителя сумата от 3 500 лв. за срок от 36 месеца при
уговорен ГПР от 48,97 % и годишен лихвен процент от 41 %, а П. Б. П. да
върне сумата от 6 135.74 лева на месечни вноски с падеж двадесет и пето
число, съобразно погасителен план.
Не се спори от ищцовото дружество, че общите условия са
9
предварително изготвени, както и не се твърди от длъжника, че не са му били
предоставени при подписване на договора. Напротив – налице е положен от
кредитополучателя собственоръчен подпис под всяка страница на ОУ.
Съгласно чл. 3, т. 1 и т. 2 от ОУ към договора за потребителски кредит на
длъжника не само е предоставена възможността, но му е вменено като
задължение да провери всички клаузи и данни от договора за потребителски
кредит, като едва след попълването им собственоръчно го подписва, както и
приложенията към него. Следователно на кредитополучателя е предоставена
възможност да изрази съгласие или не с основните параметри на договора,
като с полагането на подписа си е демонстрирал одобрението им.
Следователно налице е индивидуално договаряне на конкретните условия по
кредита, подкрепено и с получения С.ен европейски формуляр, съдържащ
преддоговорна информация.
Не се спори от ответника, че в качеството му на кредитополучател е
заплатил 4-ри погасителни вноски по кредита както следва : на 24.09.2021г. са
платени 318.80 лева; на 17.10.2021г. са платени 206.80 лева; на 23.11.2021г. са
платени 262.80 лева; на 29.12.2021г. са платени 263.35 лева.
Годишният процент на разходите по кредита, който изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г. / включва лихвите,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора. ГПР по
процесния кредит е в размер на 48. 97 %, като годишния лихвен процент е 41.
00 %.
Принципно за страните няма пречка да уговарят възнаградителна лихва
или неустойка за забавено плащане на парични задължения над размера на
законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. С ПМС № 72 от 08.04.1994 г. е определен
само размерът на законната лихва. Със заключителната разпоредба § 1 е
отменено ПМС № 1238 от 25.06.1951 г. за определяне на максималния
процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер
на договорната лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която
годишния процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти от
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с ПМС, е приета преди датата на сключване на договора
/14.11.2016 г. / със ЗИД на ЗПК и е в сила от 23.07.2014 г. Следователно към
датата на сключване на договора за кредит страните са били обвързани от
законовото изискване, третиращо размера на ГПР.
Съдът намира, че в случая не е налице противоречие с добрите нрави,
доколкото същите са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/.
Понятието "добрите нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща
правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми,
при приложението на които съдът прави конкретна преценка на
10
обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се
договарят необосновано високи цени, неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със
сделката се цели недобросъвестна конкуренция, използва се монополно
положение, за да се наложи на другата страна неизгодно условие. При
преценка дали уговорения размер на договорната лихва противоречи на
добрите нрави, защото значително надхвърля нормалния и справедлив размер
на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил свои парични
средства за ползване от потребителя, както и адекватния размер на всички
останали разходи, които кредиторът е направил, прави и ще реализира като
съпътстващи предоставянето, обслужването и възстановяването на кредита,
но които се заплащат от кредитополучателя, следва да се отчете характера на
договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността потребителя да я върне
разсрочено и на вноски, макар и с лихва. Когато едната престация е
предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане
на заетата сума и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен. Ето защо съдът
намира, че при потребителски заем за сума от 3 500 лв., със срок на ползване -
36 месеца, уговарянето на възнаградителна лихва в полза на кредитора в
размер от 41.00% е обяснимо с разходите, които прави заемодателят, както и с
риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно очакваната от
сделката печалба. Следва да се отчете обстоятелството, че се касае за
необезпечено вземане, с единствен длъжник по него.
Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване
на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения, независимо от
спецификата на сделката като заемна сделка по ЗЗД или кредитна услуга,
предоставена от търговец на потребител. Нещо повече, законодателят по
предвидения от него ред /ЗПК/ предприема регулация на предоставените от
търговците кредитни услуги, като ограничава размера на възнаградителната
лихва по отношение на договорите за потребителски кредит, при което вече е
налице ограничаване на волята на страните не с добрите нрави, а с
императивни правила на закона. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република Б..
Към момента, предвиден за плащане на вноските, включващи и
възнаградителната лихва, размерът на законната лихва е бил 10%, а
петкратния й размер – 50%. Т. е. в конкретния случай ГПР не надхвърля
петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания за целия
период на кредита, следователно не е налице нарушение на законовото
изискване, както и на добрите нрави, като уговореният размер на
"оскъпяване" на заетите парични средства не противоречи на добрите нрави,
защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна в
11
облигационното отношение.
Кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на потребителя
сумата от 3 500 лева, факт, който не се оспорва от ответната страна и се
установява със заверяване сметката на потребителя с посочената сума.
Не се оспорват и твърденията, че П. Б. П. е погасил 4-ри месечни
вноски, съобразно погасителния план. Плащанията са отразени и в извлечение
от сметка към договор за потребителски кредит № *** от *** г. неоспорено от
ответника /лист 29 от делото/
Необслужването на кредита е дало основание на „П.“ ЕООД да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, на осн. чл. 12. 3, поради забава с повече
от 30 календарни дни, без да е необходимо изпращането на уведомление,
покана, предизвестие или други.
Изявлението на кредитора, с което уведомява потребителя П. Б. П., че
счита вземанията по договора за потребителски кредит за предсрочно
изискуеми, по делото не е представено, т.е. не е достигнало до адресата.
Липсват данни уведомителното писмо изобщо да е било изпратено до
постоянния и настоящ адрес на ответника.
С решение № 7/19.05.2017 г., постановено по гр. д. № 60053/2016 г. на
ВКС, II г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение в
приложното поле на чл. 280, ал. 1, т, 1 ГПК по следния въпрос: към кой
момент, в производството по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
установи съществуването, респ. несъщестуването на вземането на банката по
издадена заповед за изпълнение по реда на заповедното производство и
изискуемо ли е в хипотезата на иск с правно осн. чл. 422, ал. 1 ГПК вземане,
произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от банката кредитор по реда на чл. 418 вр. чл. 417, т. 2
ГПК и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, но безспорно е налице неизпълнение на падежирали
вноски по договора за банков кредит към момента на подаване на молбата за
издаване на заповед за изпълнение на парични задължения въз основа на
документ, респ. такива с настъпил падеж в хода на делото.
В решението на касационната инстанция е прието, че когато
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е
обявена надлежно преди подаване на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК, то не
би могло да се отрече съществуване на вземане за неизплатената част на
задължението, съставляващо сбора от непогасените вноски с настъпил падеж
до момента на приключване на устните състезания във въззивната инстанция
по арг. на чл. 235, ал. 3 ГПК, който размер следва да бъде присъден.
В случая по делото се установи, че волеизявлението на финансовата
институция за отнемане преимуществото на срока не е достигнало до
длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта.
В същото време обаче е безспорно, че както към момента на подаване на
исковата молба по настоящото производство, така и към момента на
депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК, послужило като основание за
образуване на ч. гр. д. № 2022/2023 г. по описа на Районен съд - К., е настъпил
падежа на всички договорни анюитетни вноски и те са били дължими от
ответника.
12
Следва да се отбележи, че задължението по договор за потребителски
кредит № *** от *** г. е в размер на 6 135.74 лева – т.VI от процесния договор
/главница и договорно възнаграждение/. От общо дължимата сума следва да
се извади сумата заплатена от ответника в размер на 1 051.20 лева като се
получава сумата в размер на 5 084.54 лева. С решение № 428/19.09.2022г.,
постановено по гр.дело 200/2022г. по описа на Районен съд - К., с което са
прогласени за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.21 вр.с
чл.10а и чл.19 от ЗПК клаузата на раздел VI.Параметри, абзац 2 на сключения
между П. Б. П., с ЕГН-********** с адрес с.Г., общ.П., *** и “П.“ ЕООД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., б***, Договор за
потребителски кредит П. №***/*** г., с която предвижда заплащане на
възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Фаст“ в размер на 875 лв. и
заплащане на възнаграждение за закупена допълнителна услуга “Флекси“ в
размер на 2450 лв. поради нарушаване на принципите за добросъвестност и
добрите нрави. По тези допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ ответникът е
заплатил сума в размер на 369.48 лева, които са бил прихванати /отнесени
пропорционално към главницата и договорното възнаграждение/, както и
сумата 0.75 лева лихва за забава като след извършеното прихващане
главницата е в размер на 3 105.44 лева, а договорно възнаграждение е в размер
на 1 979.10 лева. Горното се установява от извлечението по сметка по договор
за потребителски кредит №*** от ***г. От същото се установява, че по
главница са заплатени: 214.05 лева, по договореното възнаграждение: 467.67
лева, по допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“: 369.48 лева. Следва от
задължението по кредите да се извади сумата заплатена по главницата -
214.05 лева, заплатеното договорно задължение – 467.67 лева, както и
заплатеното по допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“: 369.48 лева като се
получава сумата от 5 084.54 лева, от които 3 105.44 главница и 1 979.10 лева
договорно задължение.
По отношение искането на ответникът за прихващане на заплатеното по
договора – 1 051.75 лева само към главницата съдът намира същото за
неоснователно. От събраните по делото писмени доказателства неоспорени от
ответника се установява, че ищцовото дружество е прихванало платеното по
допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ към главницата и договорното
задължение.
Не е спорно и че след настъпване на падежа ответникът е изпаднал в
забава. В този случай с настъпването на падежа длъжникът не следва изрично
да бъде канен, за да изпълни. В тази връзва основателен се явява и
претенцията за присъждане на лихва за забава считано от 30.09.2022г. до
29.08.2023г., който размер съдът изчисли съгласно разпоредбата на чл.162 от
ГПК на 519.32 лева.
По делото няма данни задълженията да са погасени чрез някой от
способите за погасяване на задължения /плащане, подновяване, опрощаване,
давност и прочие/.
Въз основа на изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК, съдът приема, че П. Б. П.. дължи към датата на приключване на устните
състезания пред настоящата инстанция – 11.11.2024 г. всички падежирали 32
вноски в пълен размер, съставляващи главница в размер на 3 105.44 лева,
1 979.10 договорно възнаграждение за периода 30.09.2022г. до 30.09.2022г.,
13
519.32 лева законна лихва дължима от 30.09.2022г. до 29.08.2023г., съобразно
представения погасителен план, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.08.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер
на 212.08 лева представляващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 262.08 лева,
представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма
право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай
нито една от страните не е представила списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. от ГПК по
отношение на П. Б. П., ЕГН **********, с адрес село Г., община П., улица ***
съществуването на вземането на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление град С., булевард „Б.“ № *** представлявано от управителите
С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. за следните суми: 3 105.44 лева главница неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № *** от *** г., 1 979.10
лева договорно възнаграждение за периода 30.09.2022 г. до 30.09.2022 г.,
519.32 законна лихва, дължима от 30.09.2022 г. до 29.08.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2023 г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 1152/31.08.2023 г. по частно гражданско дело
№ 2022/2023 г. по описа на Районен съд – К..
14
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, с адрес село Г., община П.,
улица *** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., булевард „Б.“ № *** представлявано от управителите
С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. сумата от 212.08 лева, представляващи разноски по
ч.гр.дело № 2022/2023 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН **********, с адрес село Г., община П.,
улица *** да заплати на „П.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., булевард „Б.“ № *** представлявано от управителите
С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. сумата от 262.08 лева, представляващи направени по
настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
15