№ 6539
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110163024 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
253838/21.11.2022 г., с която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ********** е предявило
срещу В. Д. Б., ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500,
ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ за сумата от 12909,01 лева,
представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева
за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** –
В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована при ищеца, който водач преминал на червен сигнал на
светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА,
като не притежавал правоспособност за управление на МПС от съответната
категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на предявяване на иска /21.11.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 03.09.2018 г., в срока на застрахователното
1
покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени имуществени вреди на МПС „Фолксваген Кади“ с рег. №
СВ1868МА. Поддържа, че щетите са на стойност 12884,01 лева и посочената
сума е била изплатена като обезщетение от ищеца, като са направени и
разходи за определяне на обезщетението в размер на 25 лева, в резултат от
което в полза на застрахователя е възникнало регресно вземане срещу прекия
причинител на вредата – ответникът (водач на МПС „Рено Канго“ с рег. №
********), който управлявал лекия автомобил „Рено Канго“, без да притежава
правоспособност за съответната категория МПС и с концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата по закон норма, като на кръстовището на бул.
********* и ******“ преминал на червен сигнал на светофарната уредба и
реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА. Поддържа
се, че до ответника била изпратена регресна покана, но плащане не
последвало.
Предвид изложеното, моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 12909,01
лева, представляваща регресно вземане за платено на пострадалото лице
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева
за застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ******** –
В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована при ищеца, който водач преминал на червен сигнал на
светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. № СВ1868МА,
като не притежавал правоспособност за управление на МПС от съответната
категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху горепосочената
сума, считано от датата на предявяване на иска /21.11.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, а и след неговото изтичане
до настоящия момент, не е депозиран отговор на исковата молба от ответника
в производството.
2
С молба вх. № 77198/21.03.2023 г., подадена от името на ищеца, чрез
юрисконсулт И., се заявява, че с две плащания от 17.02.2023 г. и 24.02.2023 г.,
ответникът е заплатил в цялост сумата, предмет на предявения за разглеждане
в настоящото производство иск, като се претендират единствено сторените от
ищеца разноски по делото. В тази връзка се сочи, че плащането от ответника е
извършено след завеждане на делото, поради което следва извод, че
последният е дал повод за образуване на производството и следва да понесе
разноските, сторени от ищеца.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът В. Д.
Б. заявява, че не оспорва претенцията на ищеца и че през месец февруари
2023 г. е извършил плащане на процесната сума в полза на ищцовото
дружество.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1,
предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 12909,01 лева, представляваща регресно
вземане за платено на пострадалото лице застрахователно обезщетение
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
включени ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за
застрахователно събитие, настъпило на 03.09.2018 г., в гр. София, на
кръстовището на бул. ********* и ******“, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. №
******** – В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата на
събитието е била застрахована при ищеца, който водач преминал на
червен сигнал на светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген
Кади“ с рег. № СВ1868МА, като не притежавал правоспособност за
управление на МПС от съответната категория и управлявал автомобила
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата
на предявяване на иска /21.11.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното
вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500,
3
ал. 2 предл. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото лице
са причинени от делинквента-ответник с негово виновно и противоправно
поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало
действително облигационно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в изпълнение на
задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице
(респ. на неговия застраховател по имуществена застраховка) обезщетение
при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните
вреди; и че делинквентът при причиняване на процесното ПТП е управлявал
моторното превозно средство, без да е притежавал правоспособност за
управление на съответната категория моторно превозно средство,
респективно – че при настъпване на произшествието е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. На
основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до установяване на
противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника
при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, за което обстоятелство съдът
му указва, че не сочи доказателства.
Предвид изявлението на ищеца, обективирано в молбата му от
21.03.2023 г. и направеното от ответника, в проведеното по делото открито
съдебно заседание, изялвение, че не оспорва претенцията на ищеца, предмет
на предявения иск и че е извършил плащане на претендираната в
производството сума, съдът намира, че по делото са безспорни и ненуждаещи
се от доказване всички обстоятелства, включени във фактическия състав на
спорното право.
При доказаната основателност на претенциите в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил паричните си задължения. Горното обстоятелство не е
спорно между страните и изрично се признава от ищеца, видно от
изявленията, обективирани в молба вх. № 77198/21.03.2023 г., в която се
съдържа признание на неизгоден за страната факт, а именно, че от страна на
ответника в полза на ищеца е извършено пълно плащане на сумита, предмет
на исковата претенция.
С оглед извършеното плащане в хода на процеса, искът с правно
4
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1 КЗ, следва
да се отхвърли.
Спорно се явява обстоятелството, дали ответникът е дал повод за
завеждане на делото, респективно, дали разноските в производството, сторени
от ищеца, следва да бъдат възложени в негова тежест.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на
страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си
е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу
неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е,
че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна
сфера, като задължението за заплащането им е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди.
Ако предявеният иск бъде отхвърлен, се предполага, че ищецът
виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото
– в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Ако
обаче искът бъде отхвърлен по причини извън вината на ищеца, следва да се
приеме, че последният има право на разноски. И това е така, тъй като в духа
на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато искът е
отхвърлен, защото след предявяването му ответникът доброволно е изпълнил
задължението си. Когато обаче с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца
независимо от изхода на делото – арг. чл. 78, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва
да се изследва цялостното поведение на ответника в процеса, като в случай че
не оспорва заявена осъдителна претенция, признанието на иска следва да е
съпроводено с удовлетворяване на изискуемото вземане на ищеца в хода на
процеса.
В настоящия случай плащането на сумата, предмет на претенцията на
ищцовото дружество е извършено едва през месец февруари 2023 г., т.е. след
образуване на делото и след изтичане на срока, предоставен с процесната
регресна покана, отправена от ищеца до ответника.
Предвид всички изложени по-горе съображения се налага извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото и следва да отговаря за
сторените и претендирани от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство.
5
От ищеца се претендират разноски за заплатена държавна такса в
производството по гр.д. № 63024/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 516,36 лева и за юрисконсултско възнаграждени в настоящото
производство, което съдът определя в размер на 100,00 лева. Представени са
и доказателства за претендираните разноски.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че разноските в
производството, следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
от събраните по делото доказателства се установи, че същият е дал повод за
завеждане на делото и за предявяване на процесния иск.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца з, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление **************, срещу В. Д. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. Разсадник Коньовица, бл. 10, вх. Е, ет. 5, ап. 179, иск
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ и чл. 500, ал. 2 предл. 1
КЗ за осъждането на В. Д. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на з, ЕИК
********** сумата от 12909,01 лева, представляваща регресно вземане за
платено на пострадалото лице застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с включени ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева за застрахователно събитие, настъпило на
03.09.2018 г., в гр. София, на кръстовището на бул. ********* и ******“,
причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Рено
Канго“ с рег. № ******** – В. Д. Б., чиято гражданска отговорност към датата
на събитието е била застрахована при ищеца, който водач преминал на червен
сигнал на светофара и реализирал ПТП с МПС „Фолксваген Кади“ с рег. №
СВ1868МА, като не притежавал правоспособност за управление на МПС от
съответната категория и управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, поради плащане на претендираната
сума, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА н, ЕГН **********, с адрес**************** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на з, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление **************, сумата от 616,36 лева, представляваща разноски
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в производството по
6
гр.д. № 63024/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Сумите, присъдени с настоящото съдебно решение могат да бъдат
заплатени от ответника в полза на ищеца по посочена в исковата молба
банкова сметка: IBAN – ********************, BIC – STSABGSF,
разкрита на името на з, ЕИК ********** при Банка ДСК АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7