П Р О
Т О К О Л
Град
София, 20.01.2021 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение - 1-ви състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Л.Н.
С. А.
Секретар: Даниела Танева
Прокурор: Юлиан Лефтеров
сложи за разглеждане докладваното от съдия Борисова НОХД № 2861 по описа за 2020 година.
На
именното повикване в 14.00 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ С.Д.Г. - редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Б.М. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Д.М.И. - редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв. Х.Х. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Б.Й.В.
- редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с адв.
Й.С. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Г.К.С. - редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с
адв. С.Д. ***, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
А.Т.Х.
- редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с
адв. Р.Н. от САК, с пълномощно по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ
Е.Д.Г.
- редовно уведомен от предходно съдебно заседание, се явява лично и с
адв. И.В. от САК, с пълномощно по делото.
ОЩЕТЕНОТО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „Н.с.“ ЕАД – редовно уведомено
от предходно съдебно заседание чрез юрк. П., се
представлява от юрк. А. П., с пълномощно по делото.
Адв. Д.:
Получих препис от разпореждането на съдията докладчик преди повече от 7 дни,
запознах се с него.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с
оглед становището на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ провери самоличността на подсъдимите:
С.Д.Г. – 62 г.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше
образование, работещ като консултант в „Б.Т.“ ООД, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия Г..
Д.М.И. – 62 г.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше
образование, безработен, с постоянен адрес:*** , ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия И..
Б.Й.В. – 64 г.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, разведен с висше
образование, управител на „Ф.Е.К.“ ЕАД, с постоянен адрес:***6 и с настоящ
адрес:***, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия В..
Г.К.С. – 62 г.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше
образование, управител на „Й.2007“ ЕООД, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия С..
А.Т.Х. – 46 г.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше
образование, управител на фирма „А.“ ЕООД, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия Х..
Е.Д.Г. – 49 г.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше
образование, управител на „Е.Д.“ ЕООД, с постоянен адрес:*** и с настоящ адрес:***,
ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на подсъдимия Г..
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК. Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Разбирам
правата си, предвидени по НПК. Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Разбирам
правата си, предвидени по НПК. Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Разбирам
правата си, предвидени по НПК. Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.: Разбирам
правата си, предвидени по НПК. Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и
съдебния секретар.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Разбирам правата си, предвидени по
НПК. Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Нямаме искания за отвод на
съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА
молба, депозирана от ощетеното юридическо лице „Н.с.“ ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор С.Д.Д., с която моли на
основание чл. 85 НПК дружеството да бъде конституирано в качеството на граждански
ищец по делото, както и да бъде приет за съвместно разглеждане граждански иск
срещу подсъдимите, както следва:
Срещу подсъдимия
С.Д.Г. – за причинена имуществена вреда на дружеството в размер на 20 000 лева за
извършено престъпление по чл. 220, ал. 1 НК, ведно със законната лихва и за
причинена имуществена вреда в размер на 1 182 837,82 лева с ДДС за извършено
престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК,
ведно със законната лихва;
Срещу подсъдимия
Д.М.И. – за причинена имуществена вреда на дружеството в размер на 264 208,05
лева с ДДС за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва;
Срещу подсъдимия
Б.И.В. – за причинена имуществена вреда на дружеството в размер на 63 937,92
лева за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК,
ведно със законната лихва и за причинена имуществена вреда в размер на 1 840
811,86 лева с ДДС за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр.
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва;
Срещу подсъдимия
Г.К.С. – за причинена имуществена вреда в размер на 491 767,34 лева с ДДС за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, ведно със законната лихва;
Срещу подсъдимия
А.Т.Х. – за причинена имуществена вреда на дружеството в размер на 10 120,20
лева за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал.
4 НК, ведно със законната лихва;
Срещу подсъдимия Е.Д.Г. – за причинена имуществена
вреда на дружеството в размер на 5813,16 лева за извършено престъпление по чл.
202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20, ал. 4 НК, ведно със законната лихва.
ПРОКУРОРЪТ: Гражданският иск е депозиран своевременно
в срока по чл. 85, ал. 3 НПК, молбата отговаря на изискванията на чл. 85, ал. 1 НПК, поради което считам, че е допустим и моля да го приемете за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
Адв. М.: Законът предпоставя гражданският иск да не
бъде основание за отлагане на делото. Считам, че безспорно, за да се изчислява,
следва да бъдат назначавани експертизи, поради което моля да не се приема
гражданският иск за разглеждане в настоящото производство.
Адв. Х.: Предявеният граждански иск не отговаря на
изискванията на закона, не е посочено основанието и не е посочено кога е
настъпила щетата, защото за този граждански иск, ако имаме предположението, че
е непозволено увреждане, има и давностни срокове – откога започват да текат, откога започва да тече
законната лихва? Всички тези неща не са посочени, а са елементи от основанието
за приемане на иска и за разглеждането му в съдебно заседание.
Адв. С.: Депозираната
молба от „Н.с.“ ЕАД е от активно легитимирано юридическо лице, притежаващо
качеството пострадал, имайки предвид обвинителния акт, което презумира
наличието на правен интерес. Молбата е подадена в предвидените преклузивни срокове и респективно е процесуално допустима.
Считам обаче, че предявеният за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският
иск ще затрудни процеса значително и затова Ви моля да не бъде конституирано
като граждански ищец „Н.с.“ ЕАД и да не се приема за съвместно разглеждане
гражданският иск.
Отделно от това, поддържам изцяло казаното от
колегата Х. по отношение незаконосъобразната форма на изписването на молбата и
предявения граждански иск.
Адв. Д.: Аз също считам, че предявеният граждански
иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящото
производство. Съвсем очевидно е, че не става въпрос за граждански иск, а за
граждански искове, а семплият вид на молбата, с която се иска конституиране на
граждански ищец, не дава възможност за детайлизиране на отделните искове спрямо
всеки един от подсъдимите и в частност спрямо моя подзащитен. Както каза колегата
Х., тази молба в този ѝ вид не е годна, за да даде началото на едно
разглеждане на граждански иск в наказателно производство. Отделно от това, също
потвърждавам изтъкнатото от колегите, че едно приемане за съвместно разглеждане
съществено би затруднило наказателното производство, поради което, въпреки че е
предявен в срок, моля гражданският иск да не се приема за съвместно разглеждане.
Адв. Н.: Присъединявам се към казаното от колегите.
Считам, че молбата на „Н.с.“ ЕАД за конституиране като граждански ищец е процесуално
допустима, но не отговаря на законовите изисквания и моля да не ги
конституирате в процеса по обстоятелствата, които изтъкнаха колегите.
Адв. В.: Моето становище е категорично, че гражданският
иск не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане. Така както е предявен
срещу моя подзащитен Е.Г. е абсолютно извън
параметрите на обвинителния акт, на обвинението и на рамките на наказателния
процес, който е поставен пред Вас за разглеждане. Твърди се, че се претендират
вреди от Е.Г. за присвояване от него на чужди пари, поверени му да ги
управлява, той такова обвинение няма. Той е обвинен за помагач на лице, което е
присвоило пари и е обвинен, че е помагач в присвояване на сумата от 47 063 лева. Той няма обвинение, че е присвоявал
5813 лева. Както посочиха колегите, липсва дата, на която е извършен деликтът, защото
такива деликти няма и по отношение вероятно и на другите подсъдими, но
категорично за г-н Г. няма. Няма дата на деликта, на която той е присвоил чужди
пари и няма такова обвинение в настоящото наказателно производство. Отделно, че
наистина лихвата не е конкретизирана, но считам, че това е резултат от основното
нарушение, че е предявен иск извън параметрите на делото, затова Ви моля да не
го допускате за съвместно разглеждане. И естествено, че би затруднило
производството, защото е изцяло извън неговите параметри.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Поддържаме казаното от
нашите адвокати.
ПРОКУРОРЪТ: Моля
да не уважавате исканията на защитата.
По отношение възражението на адв. Х. относно
давността - считам, че давността е въпрос на доказване по същество и не следва
да се обсъжда в хода на разпоредителното заседание и считам, че гражданският
иск не би затруднил наказателното производство като общо.
СЪДЪТ се оттегля
на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след
проведено тайно съвещание, съобразявайки доводите, възраженията на страните и
депозираната молба от ощетеното юридическо лице „Н.с.“ ЕАД, намира за
установено следното:
Така
депозираната молба от посоченото като ощетено юридическо лице „Н.с.“ ЕАД във
внесения в съда обвинителен акт от страна на държавното обвинение е депозирана
своевременно до даване ход на разпоредителното заседание пред първоинстанционния
съд. Така депозираната молба е видно, че е подадена от активно легитимирано за това
лице, в същата са посочени и лицата, срещу които се подава, наказателното дело,
по което се подава, престъплението и размера на причинените имуществени вреди,
за които се иска обезщетение. Независимо от това обаче и доколкото разпоредбата
на чл. 88 НПК предвижда, че гражданският иск в съдебното производство се
разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото липсват такива, се прилагат
съответно разпоредбите на ГПК, то и при това положение, както и съобразявайки
внесеното обвинение от прокуратурата по отношение на всеки един от подсъдимите,
съдът счита, че молбата, макар и процесуално допустима, е неоснователна, тъй
като посоченият в същата размер на претендираната
имуществена вреда от всеки един от подсъдимите не е определена по своя период,
а именно за какъв период се претендира и от кога, което обстоятелство подлежи
на доказване в хода на съдебното следствие по делото с цел преценка
евентуалното уважаване и на предявения граждански иск.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че така депозираната молба е нередовна и същата следва да
бъде оставена без уважение, а ощетеното лице „Н.с.“ ЕАД не следва да бъде
конституирано в качеството на граждански ищец по делото, както и не са налице
предпоставки за приемане за съвместно разглеждане на гражданският иск, предявен
по отношение на всяко едно от подсъдимите лица.
Водим от горното СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ
КОНСТИТУИРА в качеството на граждански ищец ощетеното юридическо лице „Н.с.“
ЕАД по настоящото дело.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане
предявения граждански иск от ощетеното юридическо лице „Н.с.“ ЕАД срещу
подсъдимите С.Д.Г., Д.М.И., Б.Й.В., Г.К.С., А.Т.Х. и Е.Д.Г..
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме
искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на
доказателствени искания от страните по реда на чл. 275 НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е
подсъдно на СГС, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство, както и че на досъдебното производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права
на обвиняемите. Към настоящия момент не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, както и не са налице основания за разглеждане
на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или
пък извършването на съдебно-
следствени
действия по делегация.
Не считам, че се налага промяна в мерките за
процесуална принуда.
Нямам искания за събиране на нови
доказателства към настоящия момент.
Моля да насрочите съдебно заседание и да бъдат
призовани лицата от списъка за призоваване към обвинителния акт.
Адв. М.: Нямаме възражения в реда на
разпоредителното заседание, по-конкретно по въпросите, които се обсъждат по чл.
248, ал. 1 НПК.
Адв. Х.: Делото е подсъдно на съда,
няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, не
сме констатирали съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 249, ал.
4 НПК, няма налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, при закрити врати, не е необходимо назначаването на тълковници.
Взетите мерки за
процесуална принуда са отменени по отношение на моя подзащитен.
На този етап
нямаме искания за нови доказателства и моля да насрочите делото съдебно
заседание.
Адв. С.: По
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК изразявам следното становище:
Делото, с което е сезиран СГС,
формално попада в хипотезата на компетентен съд по правилата за местна и родова
подсъдност. Няма основание за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
По т. 3 обаче считам, че е
допуснато нарушение на процесуалните правила в досъдебното производство, което
е съществено и отстранимо. Същото се изразява в
неспазени изисквания за съдържание по чл. 246, ал. 2 НПК на внесения обвинителен
акт от СГП. Налице е абсолютна неяснота на повдигнатото обвинение срещу обвиняемия
В. по отношение на това по какъв начин, с какви свои действия е осъществил
твърдените в обвинителния акт изпълнителни деяния, което рефлектира върху
правото му да разбере, в какво точно е обвинен и въз основа на какви доказателства,
с което е силно ограничено правото му на защита. Същото нарушение е отстранимо чрез връщане на делото на СГП. В обвинителния акт
е изложена изключително пестелива фактическа обстановка, липсва излагане на
конкретика досежно следното: как и по какъв начин е било изпълнено твърдяното в
обвинителния акт, че обвиняемият В. не е положил достатъчно грижи за
управлението на повереното му имущество и за възложената работа като длъжностно
лице. По отношение на заповедта за определяне месечните възнаграждения на
изпълнителния директор и членовете на Съвета на директорите на „Н.с.“ ЕАД, и
по-точно приетите и приложени отделни единици, е останало неизяснено как е
следвало да бъдат формирани месечните възнаграждения, как е била формирана
бална оценка 11, кое е отговорното лице за това, на какво основание е следвало
да стане определянето, как е определена твърдяната като правилна в обвинителния
акт бална оценка 6 от прокуратурата. И вече на тази база да се установи какви
са били всъщност изплатените възнаграждения, какви са следвало и на какво
основание да бъдат те и чак тогава да се определи разликата между дължимото
платеното и съответно платеното в повече, което е визирано от обвинителния акт.
Освен това, не е ясно и не е
направена съпоставка между работата, която е следвало да бъде извършена по
договора, който е изследван, работата, която не е била извършена, работата,
която не е извършена, но е била фактурирана. Не е ясно кой е следвало да констатира
това, в каква форма и по какъв начин е трябвало да стане, какво е следвало да
се предприеме или извърши от обвиняемия В. по отношение на фактурираната, но
неизвършена твърдяна работа, ако е установено съответно с документ това. Освен
това, за мен остава неизяснено по какъв начин е определен крайният момент по второто
обвинение по чл. 219 НК на твърдяното престъпно деяние. В тази връзка е неясно
кога, как и дали са настъпили щети за дружеството и доколко те са в причинно-следствена
връзка с действията и поведението на обвиняемия В..
От субективна страна, и за двете
твърдени престъпления, извършени от обвиняемия В., в обстоятелствената част на обвинителния
акт няма изложени абсолютно никакви правни съображения предвид приетата от
прокуратурата правна квалификация умишлено извършване и на двете престъпления
от обвиняемия В.. Няма описана конкретика, описваща субективната страна на
инкриминираните деяния и конкретните действия на В., от които е направено това заключение
за наличие на умисъл у него. Считам, че внесеният обвинителен акт съдържа
съществени неясноти относно съставомерни признаци и фактическата обстановка не
е изяснена или не е правилно изяснена, при които са извършени твърдените в обвинителния
акт две престъпления от обвиняемия Б.В.. По този начин е ограничено ефективното
и в пълен обем упражняване на правото му на защита. Процесуалното
предназначение на обвинителния акт, е дефинирано в тълкувателни решения, а
изисквания към съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на
чл. 246, ал. 2 НПК. Внесеният обвинителен акт от СГП не съответства на тълкувателните
решения и не изпълнява изцяло изисквания към съдържанието на обвинителен акт. Считам,
че следва съдебното производство да бъде прекратено и да бъде върнато делото на
СГП за отстраняване на горепосочените процесуални нарушения.
По т. 4 на чл. 248, ал. 1 НПК
считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, по т. 5 - не са налице обстоятелства, които да обуславят визираните в
тази точка, по т. 6 - липсва основание за промяна на взетата мярка за
процесуална принуда „Подписка“ с оглед процесуалното поведение на обвиняемия В..
Нямам искания за събиране на нови
доказателства, такива ще направя в съдебно заседание.
По т. 8 - ако не бъде върнато делото на СГП, моля да
се насрочи същото за разглеждане в съдебно заседание.
Адв. Д.: Считам,
че делото е подсъдно на СГС. Не виждам основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, нито основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Не правя искане за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и за извършване на съдебни следствени действия по
делегация.
Нямам искания
във връзка с взетите мерки за процесуална принуда.
На този етап
нямам искания за събиране на нови доказателства.
Считам, че на досъдебното
производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване процесуалните правила на обвиняемия С.. В общи
линии се присъединявам към казаното от колежката преди мен и особено считам, че
обстоятелствената част на обвинителния акт във вида, в който е представен, не
дава никаква яснота за фактическите основания, даващи на държавното обвинение
правото да търси квалификацията като умишлено извършено престъпление, а също така
и досежно квалификацията по ал. 4, особено тежък случай. В тази насока има
очевидна празнота, неяснота в обвинителния акт защо прокуратурата счита, че
деянието по чл. 219, ал. 4 НК е
извършено умишлено и защо счита, че особено личността на моя подзащитен
съставлява висока степен на обществена опасност.
С оглед изложеното моля да съобразите възраженията, да
прекратите производството по настоящото дело и върнете делото на прокуратурата
за отстраняване на допуснатите нарушения.
Адв. Н.: На въпросите
по чл. 248, ал.1 НПК отговарям по следния начин: по т. 1 - делото е подсъдно на
настоящия съд, по т. 2 - няма основания, предвидени в закона, за прекратяване
или спиране на наказателното производство, по т. 3 - считам, че не са допуснати
съществени отстраними процесуални нарушения, по т. 4 – желаем делото да бъде
гледано по общия ред, тъй като няма основания за смяна реда на гледане на
делото, по т. 5 - нямаме основания за искания делото да се разглежда при
закрити врати.
Взета е мярка за
процесуална принуда на моя подзащитен.
На този етап нови искания за събиране на
доказателства нямам и моля да насрочите делото в предвидения от закона срок, за
когато да бъдат призовани лицата от списъка за призоваване.
Адв. В.: Считам,
че делото е подсъдно на СГС, считам, че няма основания за спиране или прекратяване
на наказателното производство, но считам обаче, че има основания за
прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснатите процесуални нарушения и за изготвяне на обвинителен
акт, от който подзащитният ми да може да разбере в какво точно и в какви
параметри е обвинен. Считам, че има многобройни такива нарушения на неговото право
на защита. На първо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт се
посочват факти, свързани с И.П., който е бил обвиняем, но е починал, но така
или иначе такива факти са посочени, защото той се твърди, че е извършител, а
пък г-н Г., че е негов помагач и факти в обстоятелствената част за него са
включени. Там е описано, че той бил гласувал на заседание на Съвета на
директорите и после на различни дати е нареждал плащания и според
обстоятелствената част на обвинителния акт това негово поведение е било престъпление
по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201,
вр. чл. 20, ал. 2 и вр. чл. 26 НК. Твърди се следователно, че това негово
поведение, което поради смъртта му не води до наказателната му отговорност,
разбира се, било продължавано престъпление. Не е обсъдено в обстоятелствената
част от фактическа гледна точка кои са отделните деяния в рамките на това
негово продължавано престъпление. Няма диспозитив за него, защото е починал и
отникъде не може да се разбере кое от инкриминираното му поведение се включва в
деяние от продължаваното престъпление. Всичко това е изключително съществено за
отговорността на моя подзащитен г-н Г., а считам, че и
за отговорността на другия подсъдим, обвинен като негов помагач, а именно г-н Х..
Много е важно поради факта, че и г-н Г., и г-н Х. не са обвинени да са
извършвали продължавано престъпление, за разлика от извършителя г-нП.. И изобщо не е ясно от тази гледна точка какво се
твърди, в кое негово деяние, което прокуратурата твърди, че са много и общо
представляват продължавано престъпление, моят подзащитен е бил негов помагач. И
като няма такива факти, за г-н Г. е невъзможно да се защитава.
На следващо
място, пак в обстоятелствената част на обвинителния акт за И.П. се описват
конкретни нареждания за плащане на конкретни дати. Пак не е ясно това някакви негови
отделни деяния ли се приема, че са или какво е точно, но от гледна точка на моя
подзащитен г-н Г. и неговата защита е важно, че в обвинението
на г-н Г. обаче нито в обстоятелствената част, нито в диспозитива не се обсъждат
такива конкретни дати на отделни нареждания за плащане. Следвало е да има
конкретизация по този начин евентуално на неговото обвинение, тъй като тези
отделни нареждания на плащания определят датите, на които е настъпвал престъпният
резултат от деянието, в което г-н Г. е бил обвинен, че е бил помагач. Изисква
се за него да има пълна конкретизация на всички дати на настъпване на вреди,
защото това определя довършеността на деянието, за
което той е обвинен, че е помагач. Недопустимо е той да е обвинен с обобщено
посочване на сумата 47 063, 67 лева, които се твърди, че са присвоени от г-нП. обаче за цял период от време – от 26.03.2015 г. до
26.07.2016 г. Така фактите за г-нП. са за конкретни
дати, конкретни нареждания в този период, а за г-н Г. и г-н Х., уж негови
помагачи, няма как твърдението да е за една обща сума. Не е ясно съответно
престъплението на г-н Г. на една дата ли се твърди, че е извършено, а именно в
деня, в който е било гласуването и също кога се твърди то да е било довършено.
На следващо
място, пише в обвинителния акт, че това решение, имам предвид решението да се прилагат
11 бални единици при определяне на възнагражденията, било взето в нарушение на
разпоредбите на ПРУПДТДДУК и договорите за възлагане
на управлението на „Н.с.“ ЕАД, уреждащи начина на изчисляване на балната оценка
и размера на възнагражденията на членовете на Съвета на директорите. Това, което
прочетох, е цитат от обвинителния акт, пише го за г-н Г. на стр. 39, за г-нП. – на стр. 29, а за г-н Х. – на стр. 37. Също на стр. 39,
по-горе, за г-н Г. се цитира един договор № РД58-48 от 10.12.2014 г. и допълнително
споразумение към него. В по-долен абзац от този, който Ви цитирах, пак за г-н Г.
се сочи, че имало присвояване на сума от изпълнителния директорП.,
която била разликата между изплатеното нетно възнаграждение и полагащото се
съгласно правилата на приложение № 2 към чл. 33, ал. 2 от същия този Правилник.
Така, като Ви посочих параграфите, искам да кажа, че в обвинителния акт липсва
яснота изобщо какво нарушение, на кои разпоредби на този правилник се твърди, че
е допуснато при вземането на решение. Посочено е приложение № 2 към чл. 33, ал. 2 от Правилника, в по-долна
част на текста обаче е посочена, защото се отнася за присвояването от страна на
г-нП., по никакъв начин не е посочена във връзка с взимане
на решения от Съвета на директорите и съответно не може да се свърже с
твърдението за нарушени при взимане на решението норми на този Правилник. Щом се твърди, че решението е взето в нарушение
на такива разпоредби, то те трябва да бъдат изрично посочени и да се посочи как
са нарушени при вземането на решение, защото за това се твърди, че е участието
на моя подзащитен – участва във вземането на решение, а не в присвояването като
главно деяние, а като помагач във вземането на решение. Така липсва и яснота в
нарушение на кои договори е, а не само в нарушение на кои разпоредби на Правилника
или на друг нормативен акт се твърди, че е действал г-н Г. и в нарушение на кои
договори е взето решението, защото се говори в обвинителния акт по някаква
причина в множествено число – договори, а няма яснота кои са тези договори в
множествено число. За г-н Г. е посочен един-единствен договор, аз го цитирах – това е договор РД58-48 от 10.12.2014
г., само по този договор Е.Г. е страна. И второ, няма яснота, защото не са
посочени конкретно кои правила, на кои договори, как са нарушени с вземането на
решението и от кого са нарушени. Така едновременно има и неяснота, и липсват факти,
има и противоречия, защото не е ясно за един договор ли се говори или за много
и кои са точно тези договори. Освен това, в диспозитива на обвинителния акт се
споменава само Приложение № 2 към чл. 33, ал. 2 от Правилника и то пак във
връзка със самото изплащане на пари, което се свързва с изпълнителния директор,
а не с Е.Г. и не с вземането на решението. Нищо за никакви договори и тяхното
нарушаване не се сочи в диспозитива на обвинителния акт. Това пак съставлява
противоречие, този път между обстоятелствената част и диспозитива.
Обобщено – не е
ясно какво точно е нарушено с вземането на решение.
На следващо
място, друго противоречие между обстоятелствената част и диспозитива считам, че
има, защото в обстоятелствената част се разказва, че Съветът на директорите
взел решение, а в диспозитива вече пише, на стр. 57, че не Съветът на
директорите, а Е.Г. е взел решение. Това е противоречие е по самото изпълнително
деяние и такова не може да има в обвинителен акт, в който да гледаме делото законосъобразно.
На следващо място,
считам, че в обвинителния акт няма факти как гласуването „за“ изплащане на
възнаграждения при прилагане на бална оценка 11 се явява улесняващо деяние, което
е улеснило присвояването на изпълнителния директор.
На следващо място,
считам, че в обвинителния акт няма нито един факт за общност на умисъла на Е.Г.
с твърдения извършител. Няма яснота защо поведението на г-н Г. да е било
насочено към улесняване на изпълнителния директор, няма яснота съзнавал ли е
г-н Г., че улеснява изпълнителния директор за каквото и да било, няма яснота
целял ли е такова нещо г-н Г., няма нито един факт.
На последно
място, считам, че има противоречие – подсъдимият Б.В. при същите факти има
обвинение по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК. Имам предвид за факти, че
в по-ранен период от обвинението на г-н Г., г-н В. със заповед определил 11
бални единици оценка за определяне на възнагражденията и затова престъпление,
за което се търси неговата отговорност, наказанието, което се предвижда в НК, е
от 3 до 12 години. Във връзка с г-н Г. фактите са същите, както казах – че г-нП., г-н Г. и г-н Х., като Съвет на директорите взели
решение за 11 бални единици оценка за определяне на възнагражденията. Те обаче
имат обвинения по чл. 202 НК и за това престъпление наказанието е по-тежко,
вече не е от 3 до 12 години, а от 3 до 15 години, и го казвам това при яснотата,
че разбира се прокуратурата избира как да квалифицира деянията, но също така и
твърдя, че когато тя го е направила при еднакви факти в един и същи обвинителен
акт и едното е квалифицирано по чл. 202 НК, а другото – по чл. 219 НК е допуснато съществено процесуално нарушение,
което е във вреда на моя подзащитен, за когото фактите са квалифицирани като
по-тежко наказуемо престъпление, така че и на тази база Ви моля да върнете
делото за отстраняване на нарушенията.
Отделно по другите точки на чл. 248, ал. 1 НК – ако
приемете, че не следва делото да бъде върнато на СГП, няма основание за
разглеждането му по някое от особените правила, по т. 5 – нямам претенции за
предприемане на нещо особено, нямам към момента претенции към мярката за
неотклонение на моя подзащитен, нямам към момента искания за събиране на доказателства
и следва делото да бъде насрочено с призоваване на свидетелите, но все пак аз
твърдя, че следва да бъде върнато главно.
ПРОКУРОРЪТ: По отношение
възраженията на адв. С., моля да не ги уважавате. Считам, че в обвинителния
акт са описани действията на обвиняемия В.,
ясно е описано, че обвиняемият В. не е проверил дали действително „НС А.“ АД са извършили работата, за която им
е платено.
По отношение на
балните единици – приложена е нормативната база, описана е нормативната база,
която е следвало да бъде спазена за определяне на балните единици, въз основа
на които да бъдат извършени плащанията на заплатите.
По отношение на
това дали е имало причинно-следствена връзка – в случая е въпрос на доказване
по същество.
По възраженията
на адв. Д. – считам, че от описаното в обвинителния акт може да бъде направен
извод и се съдържат доказателства за това, че деянието на подзащитния му е
извършено умишлено и че случаят представлява особено тежък случай.
По отношение
възраженията на адв. В. – моля да не уважавате искането за връщане на делото. Считам,
че ясно са описани деянията на обвиняемия Г., не би могло да се иска и да се твърди
детайлно описване деянията на починалияП., да бъдат
описани като отделни деяния по смисъла на чл. 26 НК.
Относно датата,
на която е извършено деянието от подзащитния й – очевидно, че датата е посочена
като 23.03.2015 г., като по-отдолу в обвинението е уточнено, че плащанията на
заплатите е станало в периода 26.03.2015 г.-26.07.2016 г. и процесните суми са
изплатени в този период.
Считам, че е
достатъчно посочването на нормативната база, която е нарушена при определяне на
стойността на заплатите, съответно при присвояването. В обвинението ясно са
посочени договорите, като не се твърди, че нарушението е на договорите, с които
подзащитният ѝ е назначен на длъжност, а нарушението при определянето на
балните единици и на самия правилник. Ясно е, че гласуването „за“ е довело до
плащането на самите бални единици, както и че обвиняемият Г. е съзнавал каква е
нормативната база и съответно до какво би довело гласуването „за“ по-високи
бални единици в нарушение на тази нормативна база.
По отношение на другия обвиняем – че има обвинение
за престъпление в частност по чл. 219 НК, това е направено, тъй като периодът
на настъпване на вредите от неговото деяние е след неговото напускане на „Н.с.“
ЕАД и в съответствие с трайната съдебна практика, че в такъв случай е възможно
такова лице да носи наказателна отговорност, когато от неговото деяние настъпят
такива вредни последици, след като той вече не е длъжностно лице и не е част от
системата.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Поддържам казаното от адвоката ми по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които се обсъждат в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ И.: Поддържам казаното от адвоката ми по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които се обсъждат в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ В.: Поддържам казаното от адвоката ми по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които се обсъждат в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Поддържам казаното от адвоката ми по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които се обсъждат в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Х.: Поддържам казаното от адвоката ми по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които се обсъждат в днешното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.: Поддържам казаното от адвоката ми по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, които се обсъждат в днешното съдебно заседание.
СЪДЪТ се оттегля
на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след
проведено тайно съвещание, съобразявайки доводите, възраженията, исканията на
страните, направени в хода на разпоредителното заседание при обсъждане на
въпросите по реда на чл. 248, ал. 1 НПК, намира следното:
Делото е родово
и местно подсъдно на Софийски градски съд.
В конкретния
случай няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Не са налице
основанията за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен защитник,
резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на вещо лице, преводач или
тълковник, както и за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.
Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по
реда на Глава 27, 28, 29 НПК.
Не са налице
основания за събиране на нови доказателства, в каквато насока не се направиха
искания от страните в днешното съдебно заседание.
Не са налице основания
на настоящия етап за изменение на взетите по отношение на подсъдимите мерки за
неотклонение, в каквато насока отново в днешното съдебно заседание не се заявиха
искания от страните.
Настоящият
съдебен състав намира, че са налице основанията и предпоставките по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на
съдебното производство по делото, поради допуснати в хода на досъдебното
производство съществени, но отстраними нарушения на процесуалните правила, довели
до нарушаване на процесуалните права на подсъдимите по делото. Съдът в тази
насока намира за допустими и основателни направените от страна на адв. С., адв.
Д., адв. Н. и адв. В. доводи и възражения във връзка с внесения в съда обвинителен
акт спрямо подсъдимите по делото лица.
На първо място
следва да се посочи, че така изготвеният от държавното обвинение обвинителен
акт не кореспондира с изискванията към неговата процесуална стойност, заложена
от законодателя в разпоредбата на чл. 246 НПК. Обвинителният акт в случая не
отговаря на изискванията на посочената разпоредба, така че да позволи на съда
да произнесе една законосъобразна, обоснована и справедлива за страните
присъда. Необходимо е да се посочи също, че обвинителният акт е този, който
очертава предмета на доказване по настоящото дело и съдът е стриктно обвързан с
неговите рамки, към което го задължава да се придържа не само разпоредбата на
чл. 246, ал. 1 НПК, но и задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение
№ 2 по Тълкувателно дело № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Така посоченото Тълкувателно
решение, независимо от настъпилите законодателни изменения, не е загубило
своето значение, съгласно последващо издадено Тълкувателно решение № 6/2018 г.
на ОСНК на ВКС.
В конкретния
случай по отношение на подсъдимите от страна на държавното обвинение се внася
втори по ред обвинителен акт, след като в предходно разглеждане на делото
съдебното производство бе прекратено, отново поради допуснати съществени, но
отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, с които се
ограничават правата на подсъдимите лица. Определението при първото внасяне на обвинителния
акт срещу подсъдимите лица, с което бе прекратено съдебното производство по
делото, бе протестирано от представител на
прокуратурата пред Софийски апелативен съд и с определение състав на Софийски
апелативен съд потвърди прекратителното определение
на СГС и върна делото на държавното обвинение за отстраняване на констатираните
процесуални нарушения в мотивната част на
определението на СГС и в мотивната част на
определението на САС. След връщане на делото на държавното обвинение констатираните
процесуални пороци в обвинителния акт не са били отстранени от страна на
прокуратурата, което е видно от внесения обвинителен акт, инициирал
образуваното настоящо съдебно производство по делото и за което от страна на
защитниците бяха изложени подробни съображения, които в случая съдът намира за
основателни. В така внесения нов обвинителен акт липсва ясна, точна и
недвусмислена обвинителна теза, поради което и настоящият съдебен състав счита,
че са налице законоустановените предпоставки за прекратяване на съдебното
производство по делото и връщането му на прокуратурата за тяхното отстраняване.
С оглед
задължението обаче, което съдията-докладчик има при връщане на делото на
прокуратурата, а именно да укаже на прокурора, кои са конкретно констатираните
от него процесуални недостатъци, то и съдът намира следното:
По отношение на
подсъдимия С.Д.Г. прокуратурата е повдигнала обвинения за извършени от същия
три престъпления, а именно по чл. 220, ал. 1, НК, по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3,
вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 311, ал. 1 НК. Действително след връщане
на делото държавният обвинител е прецизирал единствено и само повдигнатите на
подсъдими Г. обвинения за престъпленията по чл. 220, ал. 1 НК и по чл. 219, ал.
4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Независимо от това обаче съдът
констатира, че при вмененото на подсъдимия Г. обвинение за извършено
престъпление по чл. 220, ал. 1 НК отново са допуснати съществени, но отстраними
процесуални нарушения. Това е така, затова защото в повдигнатото му обвинение
липсва яснота относно датата на деянието. Доколкото престъплението по чл. 220,
ал. 1 НК е резултатно престъпление по своя характер предвид неговите
съставомерни признаци от обективна страна, то следва да бъде посочен по ясен,
несъмнен, точен и недвусмислен начин не само датата, на която прокурорът счита,
че подсъдимият Г. е осъществил признаците на вмененото му престъпление, но също
така е необходимо да посочи и механизма, по който, според държавното обвинение,
подсъдимото лице как и с каки свои действия е осъществило изпълнителното деяние
на престъплението. Това е така, защото от една страна държавният обвинител
посочва, че деянието, квалифицирано като престъпление по чл. 220, ал. 1 НК е
извършено от подсъдимия Г. на 24.02.2012 г., а от друга страна твърди, че
вероятно същото е извършено и на 18.04.2012 г. При това положение остава неясна
волята на прокурора, а именно на коя от двете дати счита, че обвиняемият Г. е
извършил според него противоправни действия. Не само това, ами също така по
отношение на престъплението по чл. 220, ал. 1 НК не са посочени и конкретни нарушени
разпоредби в резултат на сключената според прокурора неизгодна сделка, при
която са произлезли и твърдените имуществени вреди.
По отношение на
обвинението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК – отново
обвинителната воля е неясна, непълна, неразбираема, противоречива. Това
противоречие се наблюдава, както в самата обстоятелствена част на обвинителния
акт, така и между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт.
В тази връзка изцяло и към настоящия момент са валидни съображенията на съда,
изложени при предходното прекратяване на съдебното производство по делото, с
които определено държавният обвинител не се е съобразил, а е внесъл същия обвинителен
акт, без да отстрани тези процесуални недостатъци. На първо място, от
изложените в обвинителния акт фактически твърдения отново не става ясно, от кой
момент прокуратурата приема, че е започнало извършването на изпълнителното
деяние и кога престъплението е довършено и с какви конкретно извършени действия
от подсъдимия Г. са осъществени обективните признаци от състава на вмененото му
престъпление – дали това е момента на определяне на изпълнителя на инкриминирания
договор, дали това е момента на сключване на самия договор, или момента на
издаване на инкриминираните фактури, както и дали това е момента на подписване
на приемно-предавателните протоколи за приемане на тези фактури, или момента на
плащане по тези фактури, или на целия договор като краен резултат на плащането.
Не е ясно също така и коя е фактурираната работа, която според прокуратурата не
е извършена, коя работа не е била извършена, коя работа е била фактурирана като
извършена, но без реално да е била извършена, коя работа е приета или респ. не
е приета съгласно договора, с коя от инкриминираните фактури коя работа е
изпълнена или неизпълнена и е била платена, както и не е ясно за всяко едно от
инкриминираните деяния, кога е настъпил съставомерният
вредоносен резултат при него. В тази връзка съдът констатира, че е налице
противоречие между инкриминирания период, касаещ продължаваната според
прокуратурата престъпна дейност, осъществена от подсъдимия Г., и
индивидуализираните отделни деяния, включени в тази продължавана престъпна
деятелност. Също така, в повдигнатото на подсъдимия Г. обвинение по чл. 219 НК
остава все още неясно, какво точно конкретно поведение, което е дължал в
качеството си на изпълнителен директор на „Н.с.“ ЕАД не е изпълнил и е нарушил
и дали това нарушение се намира в причинно-следствена връзка с твърдения от държавното
обвинение във внесения обвинителен акт съставомерен
вредоносен резултат, също остава неясно. Остава неясна волята на прокурора и
при посочената и вменена на подсъдимия Г. форма на изпълнителното деяние по чл.
219 НК, а именно неположил достатъчно грижи за управлението и стопанисването на
повереното му имущество, тъй като в случая липсват конкретни норми на
поведение, които да са посочени като нарушени от подсъдимия Г..
Също така, при новото
внасяне на обвинителния акт в съда не може да се установи кога, на коя дата
инкриминираните деяния по отношение на подсъдимия Г., с оглед дадената им
правна квалификация по чл. 219, ал. 4, вр ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК са довършени, за да доведат до настъпване на инкриминираната вреда, защото в
обвинителния акт е посочено, че част от плащанията са извършени чрез действия, но
осъществени посредством различни по вид процесуални действия извършени от други
лица. Видно е също така, че част от плащанията са извършени посредством
приключили граждански дела, вследствие на които са образувани изпълнителни дела
довели до дължими плащания на задължения, които на свой ред отново са вменени
като краен вредоносен резултат на подсъдимия Г.. При така изложеното остава
неясен механизмът на формиране на вредата, който механизъм не е очертан в обстоятелствената
част на обвинителния акт посредством данните, събрани от прокурора чрез
материалите, приложени по досъдебното производство в подкрепа на обвинителната
му теза, а напротив – прокурорът е указал на съда в обвинителния акт да обърне внимание
на тези доказателства, които се съдържат и са приложени на определено място по досъдебното
производство в съответния том или страница. Недопустимо е по този начин да се
формира обвинителната теза, като се насочва съда към събрана в хода на досъдебното
производство, но неописана в обстоятелствената част под формата на факти и
обстоятелства, които да се субсумират под съответните
от обективна страна съставомерни признаци на престъплението, за което
прокурорът счита, че подсъдимото лице следва да понесе наказателна отговорност,
защото по този начин, съдът се поставя в позиция сам да преценя и да избира,
кои факти и обстоятелства да включи в обвинението и кои да изключи, като по
този начин на свой ред съда би иззел функциите и прерогативите на прокурора да
повдига обвинение спрямо дадено лице, когато са налице данни за извършено
престъпление от него.
По отношение на
подсъдимия Д.М.И. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.
4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като по отношение на него са
инкриминирани две деяния, които според прокурора са извършени на дати 09.12.2013
г. и 09.01.2014 г., докато инкриминираният период на продължаваната престъпна
деятелност според държавния обвинител е очертан и касае периода от 09.12.2013
г. до 28.06.2018 г., при което отново е налице неяснота относно датата на
деянието, на която прокурорът счита, че е извършено не само престъплението от
страна на подсъдимия И., но и не е ясно кога е довършено то. И тук, както и при
подсъдимия Г., важат всички изложени съображения на съда, във връзка със съставомерните от обективна страна признаци на
престъплението по чл. 219 НК, като в
тази насока и тук съдът счита, че отново не е ясно, кои точно свои задължения подсъдимия
И. е нарушил с цел настъпване на общественоопасния резултат, изразяващ се в
причинената според държавния обвинител вреда за ощетеното юридическо лице. И
тук не е ясно, коя работа е извършена, коя не е извършена, коя е фактурирана
като неизвършена, като данни в обстоятелствената част и за този подсъдим в тази
насока не се съдържат, а същите именно в настоящото производство с оглед
повдигнатото му обвинение подлежат на доказване, поради което и за този
подсъдим, съдът отново е поставен в ситуация да издири в събраната
доказателствена съвкупност, приложена в подкрепа на обвинителния акт, онези
нарушени според него норми, които впоследствие да му вмени евентуално като
извършени при постановяване на крайния си съдебен акт, което е абсолютно
недопустимо. И тук на подсъдимия И. отново са вменени действия, които са
извършени вероятно от други лица с оглед твърденията, че плащания са извършени
от частен съдебен изпълнител.
СЪДЪТ констатира
също така, че в хода на досъдебното производство след връщане на делото държавният
обвинител е съставил постановление за прекратяване на наказателното
производство по отношение на подсъдимия И., като е изключил от престъпленията,
за които е счел, че има данни за извършено противоправно действие,
престъплението по чл. 220, ал. 1 НК, престъплението по чл. 201, ал. 2, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, както и за две от първоначално вменените като
извършени деяния на И. на 06.11.2014 г. и 02.05.2019 г., квалифицирани като
престъплението по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
За така посоченото е съставено постановление за прекратяване на наказателното производство,
но това постановление не е било връчено на нито една от заинтересованите
страни, поради което и в тази връзка обвиненията по същите към настоящия са
момент е налични, висящи и това процесуално действие по тяхното прекратяване не
е произвело своя прекратителен ефект, както е желаел държавният
обвинител.
По отношение на
подсъдимия Б.Й.В. с внесения обвинителен акт са повдигнати обвинения за
извършено престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 1 НК, касаещо
инкриминирания период от 05.11.2013 г. до 20.11.2014 г. и за престъпление по чл.
219, ал. 4, вр ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, касаещо периода на продължаваната
престъпна дейност, за която прокурорът счита, че е извършена от подсъдимия В.,
а именно от 11.09.2013 г. до 31.12.2019 г. По отношение на първото повдигнато
на подсъдимия В. обвинение, касаещо твърдения за последвали значителни щети за
ощетеното юридическо лице „Н.с.“ ЕАД, представляващи платени в повече месечни
възнаграждения, не е ясно, както и при предходното прекратяване на делото в
мотивите си съдът е посочил и което процесуално нарушение не е било отстранено
при връщане на делото на прокуратурата, как, по какъв начин, и при какъв механизъм
е изчислена първоначалната бална оценка от 6 единици, за да може впоследствие
да се прецени, че прилаганата бална оценка в размер на 11 единици е в нарушение
на утвърдени според прокурора правила, които в случая не са конкретно
индивидуализирани и в обстоятелствената част, и в заключителната част на обвинителния
акт. Така посочените разпоредби в случая не могат да бъдат приети за изпълнено от
страна на прокурора задължение по очертаване и запълване на бланкетния
характер на престъплението с правните и относими в случая норми и правила,
които са били нарушени при формиране на балните оценки, в който смисъл адв. С.
изложи подробни съображения, които съдът намира за основателни. От посоченото в
обвинителния акт, не става ясно, какъв е размера на възнаграждението, което е
следвало да бъде платено, и какъв е размера на възнаграждението, което е
изплатено в повече по начина, по който е формирано обвинението в тази част, т.е.
какъв е механизма, по който е причинена вредата В обстоятелствената част на обвинителния
акт прокурорът е посочил, че размерът на причинената вреда за предприятието при
прилагане на бална оценка в размер на 11 единици е изчислена от допуснатата и
назначена в хода на досъдебното производство експертиза и е препратил съда към
това заключение, изготвено в хода на досъдебното производство, да се запознае с
него, без обаче в тази част на обвинението да са изложени конкретни фактически обстоятелства,
които впоследствие да подлежат на доказване, който процесуален подход е
абсолютно недопустим и няма как да бъде толериран от съда.
И при подсъдимия
Б.В. за част от първоначално повдигнатите му обвинения за извършени
престъпления, а именно за престъплението по чл. 201 НК, е съставено
постановление за прекратяване на наказателното производство, което отново не е
било съобщено на заинтересованите по делото страни, поради което и това
обвинение на настоящия етап остава висящо и е самостоятелно основание за
прекратяване на съдебното производство по делото до момента, до който прокурорският
акт не получи стабилитет.
По отношение на
подсъдимия Г.К.С. е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.
4, вр ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. И тук при това обвинение спрямо
подсъдимия С. отново са допуснати същите процесуални нарушения, каквито са
допуснати и по отношение на предходно обсъжданите подсъдими с оглед
повдигнатото им обвинение за престъплението по чл. 219 НК. И тук отново остава
неясна волята на прокурора относно това, коя е началната дата на
инкриминираното деяние и датата, на която е довършено същото от подсъдимия С.
предвид обстоятелството, че обвинението на подсъдимия С. е за деяния, извършени
в периода от 11.07.2013 г. до 30.12.2017 г., а при индивидуализацията на всяко
едно от инкриминираните деяния, включени в продължаваната престъпна дейност, с
оглед разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК е посочено, че трите деяния са извършени
на дати 11.07.2013 г., 18.07.2013 г. и 08.08.2013 г., при което е налице
вътрешно противоречие във възприетата от прокурора воля при повдигнатото и на подсъдимия
С. обвинение. И тук отново не е ясно, коя работа е извършена, коя работа е
фактурирана, която работа е била приета, но не е извършена, както и с коя фактура
каква работа е приета като извършена, поради което и тук отново остава неясен
механизмът на формиране на вредата и каква е причинно-следствената връзка между
действията на подсъдимия С. и настъпилия вредоносен резултат за ощетеното юридическо
лице. И тук при подсъдимия С. отново е видно, че в заключителната част на обвинителния
акт, така както и при другите подсъдими до момента, са инкриминирани действия,
които според държавния обвинител са извършени от други лица, за които отново в обстоятелствената
част на обвинителния акт не се съдържат никакви факти и обстоятелства, за да
намери съдът връзката между тях и за да може по този начин подсъдимото лице да
разбере в какво точно е обвинено, за да може да защити своите права и интереси в
хода на съдебното производство по делото.
По отношение на
обвиненията, повдигнати на подсъдимите А.Т.Х. и Е.Д.Г., съдът счита, че отново
са допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, които са
отстраними. Това е така, защото между словесното и цифрово изписване на
престъплението, за което на двамата е повдигнато обвинение от прокурора чрез
внесения в съда обвинителен акт е налице не само противоречие, но и непълнота. В
случая с оглед правната квалификация на престъплението от прокурора не става
ясно, кое е извършеното друго или други престъпления от тези двама подсъдими.
Това е така, защото от обективна страна съставът на престъплението по чл. 202,
ал. 2, т. 1, вр. чл. 201 НК изисква налично и едно друго извършено престъпление,
улесняващо такова, за което не се предвижда по-тежко наказание.
Също така не е ясно от фактическото описание дадено от прокурора дали претендираната вреда е била присвоена лично от подсъдимите Х.
и Г., или от трето лице. Не е ясно също така, какъв е размерът на вредата,
която се претендира от държавното обвинение спрямо всеки един от двамата
подсъдими предвид обстоятелството, че от една страна в обвинителния акт се
посочва, че вероятно всеки един от тях поотделно е присвоил както сума в размер
на 47 063,67 лева, така и от друга страна се сочи, че вероятно присвоената сума
от Г. е 5813,16 лева, а от Х. – 10 120,20 лева. Не само е налице вътрешно противоречие
по отношение на размера на вредата, която прокурора приема за причинена, но
отново и тук не е ясна датата на деянието, която се претендира от прокурора
като дата, на която подсъдимите Х. и Г. са извършили вменените им престъпления,
тъй като от една страна се посочва, че това вероятно е дата 23.03.2015 г., а от
друга страна, отново в диспозитива, а и в обстоятелствената част се сочи, че деянието
е извършено в периодът от 26.03.2015 г. до 26.07.2016 г., при което отново
остава неясна волята на държавния обвинител.
С оглед съставомерните от обективна страна
признаци на престъплението, което се повдига на двамата подсъдими, отново не е
очертан в обстоятелствената част на обвинителния акт механизмът, при който са
извършени тези присвоителни действия, с оглед основния състав на престъплението по чл. 201 НК. Тук е мястото да се посочи, че доколкото на двамата подсъдимия Х. и Г. е
вменено извършено от тях престъпление в съучастие с лицетоИ.К.П.,
за което по делото са налични данни, че е починало, то и в тази част не е ясно
отново, какво прокурорът приема за извършено от всеки един подсъдимите Х. и Г. след
като е получил данни, че И.П., който е имал процесуалното качество на обвиняем
и подсъдим при предходното разглеждане на делото, е починал, дали продължава да
поддържа обвинението за извършени в съучастие присвоителни
действия от страна наП., Х. и Г. и ако ги поддържа, то
следва да посочи точно въз основа на кои факти и обстоятелства с оглед
променената фактическа обстановка продължава да поддържа обвинението спрямо
двамата подсъдими. В заключение следва да се посочи, че както по отношение на
подсъдимия Х., така и по отношение на подсъдимия Г. остава неясен размерът на
причинената вреда, за да може и същите да се защитят в настоящото производство
и организират в пълнота правото си на защита.
По отношение на лицетоИ.К.П. е прекратено действително
наказателното производство с постановление от държавния обвинител, но и това
постановление също не е било съобщено, не е било връчено на нито една
заинтересована страна.
За съда остава неясно защо, след като с постановление за прекратяване
на наказателното производство от 27.02.2020 г. е прекратено същото спрямоИ.К.П., то в обстоятелствената част на обвинителния
акт, прокурорът продължава да поддържа, че и към настоящия момент това лице има
качеството на обвиняем, за което се описват деяния извършени според него от
това починало лице, които на свой ред квалифицира като престъпление по чл. 219 НК, вместо да се съсредоточи върху твърдените от него като извършени от
подсъдимите Х. и Г. деяния в съучастие с починалото лице.
СЪДЪТ намира, че по отношение на всички подсъдими, по отношение на всички
инкриминирани деяния и по отношение на всички престъпления липсва необходимата
ясна и точна обвинителна теза, относима и към
изясняване на механизма на причинно-следствената връзка между изпълнителното
деяние и настъпилия престъпен резултат според прокурора.
По отношение на престъплението по чл. 219 НК задължение на органите на
досъдебно производство е да установят, какви точно грижи и при какви условия и
време е било длъжно да ги положи длъжностното лице и какво конкретно правило на
поведение не е изпълнило, като в този смисъл липсват точно определени конкретни
по естеството си императивни норми, които да очертават дължимото поведение на
дееца предвид бланкетния характер на престъплението.
В заключение на всичко изложено съдът намира, че прокурорът чрез
внесения от него обвинителен акт не е изпълнил задължението си да внесе в съда
едно ясно, пълно, логично и точно обвинение, съдържащо конкретни твърдения за
извършени действия, нарушени задължения, дължимо поведение, конкретни твърдения
за нанесени вреди, за да може и съдът да изпълни вменените му задължения при
разглеждане на делото по същество. Непълнотата и неяснотата в обвинението по
отношение на посочените по-горе от съда съставомерни от обективна страна признаци,
касаещи всяко едно от отделните престъпления, вменено на всеки един от
подсъдимите, препятства изпълнението на процесуалната роля, която има съдът –
да постанови законосъобразна присъда. Не на последно място, в така внесеното
обвинение следва да има факти от значение не само за обективната страна на
вменените престъпления на всеки един от подсъдимите, но също така следва да има
и данни за субективната страна на всяко едно от престъпленията, което в
конкретния случай липсва.
По изложените по-горе съображения съдът
намира, че са налице основанията и предпоставките по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора за отстраняване на констатираните от съда като допуснати в хода на
досъдебното производство съществени, но отстраними процесуални нарушения на
процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимите,
затова защото пълнотата, яснотата, точността в обвинителния акт е необходима не
само, за да може подсъдимите да разберат в какво точно се обвиняват и да могат
да организират своята защита, но също така необходимостта от един законосъобразен
обвинителен акт, изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 246 НПК е и в
интерес на правосъдието, поради което и СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2861/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 1-ви състав.
Определението подлежи на обжалване и
протест по реда на Глава 22 в 7-дневен срок от днес пред Софийски апелативен
съд.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на
допуснати в хода на досъдебното производство съществени, но отстраними
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права
на подсъдимите.
Препис от протокола да се издаде на
страните при поискване.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 16.50
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: