№ 542
гр. В., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500502 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5399/22.01.2024г., подадена от К.
Б. К., ЕГН ********** срещу Решение № 4228/28.12.2023г., постановено по
гр.д. № 1951/2023г. на РС-В., 50 състав, с което са отхвърлени предявените от
К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № ***, срещу В. Ж. Т., ЕГН
**********, в качеството му на нотариус с рег.№158 на НК, със служебен
адрес: гр. Д., ул. „И.П.“ №13 осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите, както следва:
- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществена
вреда, изразяваща се в цената, платена от ищеца по договор, сключен на
11.12.2018 г. с нотариален акт №1, т. IV, рег. №9322, дело №447 по описа за
2018г. на същия нотариус за покупко-продажба на имот, от който ищецът
впоследствие е отстранен, поради виновно неизпълнение на служебните
задължения от страна на нотариуса, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно
1
изплащане на задължението;
- сумата от 809,72 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 5000 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в
сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д.№ 231/2019 г. по описа на
Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда –
19.08.2022 г.;
- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени от
същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени
нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лв. с вкл
ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лв., платен местен данък в
размер на 150 лв. и преводна такса в размер на 5 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;
- сумата от 64,78 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 400 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в
сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д.№ 231/2019 г. по описа на
Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда –
19.08.2022 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗННД във вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност постановеното решение. В същата са
възпроизведени посочените в исковата молба твърдения за допуснати от
нотариус В. Т. нарушения при процесното нотариално производство, както и
за претърпени от ищеца имуществени вреди. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд превратно е извел правни изводи от събраните
доказателства досежно извършените нарушения и твърдяната нищожност на
нотариалното удостоверяване. Моли да бъде отменено обжалваното решение
и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважени изцяло
предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Нотариус В. Ж. Т., ЕГН **********, с който жалбата
се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционното решение е
допустимо, валидно и правилно, постановено при изяснена фактическа
2
обстановка и при правилно приложение на материалния и процесуалния
закон.. Излага се подробно становище по твърдените от въззивника
нарушения, допуснати в нотариалното производство. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от
третото лице-помагач/ответник по обратния иск „Дженерали Застраховане“
АД, с който също се оспорва жалбата като неоснователна. Излага се, че
обжалваното решение не страда от сочените в същата пороци, а доводите на
ищеца неоснователно почиват преимуществено на гласни доказателства,
събрани в други съдебни производства.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на К. Б. К.,
ЕГН ********** срещу В. Ж. Т., ЕГН **********, в качеството му на
нотариус с рег.№158 на НК, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва:
- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществена
вреда, изразяваща се в цената, платена от ищеца по договор, сключен на
3
11.12.2018 г. с нотариален акт №1, т. IV, рег. №9322, дело №447 по описа за
2018г. на същия нотариус за покупко-продажба на имот, от който ищецът
впоследствие е отстранен, поради виновно неизпълнение на служебните
задължения от страна на нотариуса, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно
изплащане на задължението;
- сумата от 809,72 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 5000 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в
сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д. № 231/2019 г. по описа на
Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда –
19.08.2022 г.;
- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени от
същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени
нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лева с вкл
ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лева, платен местен данък
в размер на 150 лева и преводна такса в размер на 5 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
/19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;
- сумата от 64,78 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата от 400 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в
сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д. № 231/2019 г. по описа на
Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда –
19.08.2022 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗННД във вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.12.2018 г. в
кантората на нотариус В. Ж. Т., с рег.№158 в регистъра на НК, район на
действие РС-Д., била изповядана сделка по покупко-продажба на нива,
обективирана в нотариален акт №1, т. IV, рег. № 9322, дело № 447 по описа за
2018г. на същия нотариус, купувач по която бил ищецът. Поддържа се, че с
влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. №231/2019 г. по описа на
Районен съд – Д., договорът за покупко-продажба от 11.12.2018 г. бил
прогласен за нищожен поради липса на съгласие у продавача и липса на
представителна власт на пълномощника на последния, а ищецът бил
отстранен от имота. Твърди се, че продавачът по сделката е бил
4
представляван от пълномощник, упълномощен с пълномощно, заверено от
нотариус в гр. Чорлу, Република Турция, с положен апостил, като нотариусът
уверил купувача, че по отношение на пълномощното са извършени всички
необходими проверки и че същото е редовно. Поддържа се, че нотариусът
има задължение да се увери в представителната власт на пълномощника и да
извърши служебна проверка на представеното пълномощно, като в случая
това било възможно, доколкото в същото били посочени факс и телефони за
контакт с нотариуса, извършил заверката. Сочи се, че с неизвършването на
такава проверка, нотариусът е нарушил основните си задължения по чл.25,
ал.1 от ЗННД и е допуснал да настъпят вреди за купувача по сделката.
Поддържа се, че към пълномощното не са били представени надлежно
подписани от собственика на имота декларации по чл.264, ал. 1 от ДОПК - за
липса на задължения, и такава по чл.25, ал.8 от ЗННД – за гражданство и
гражданско състояние, като нотариусът позволил последните да бъдат
попълнени и подписани от пълномощника, с което нарушил, както
императивни правила, така и служебните си задължения. Навеждат се доводи,
че при непредставянето на надлежно подписани от прехвърлителя на имота
декларации, нотариусът е следвало да постанови отказ от издаване на искания
нотариален акт, като в този случай нямало да настъпят вредите за купувача. В
допълнение се излага, че за пълномощните, по отношение на които се изисква
едновременно удостоверяване на подпис и съдържание, то следвало да се
извърши от консулските или дипломатическите представителства на
Република България в чужбина, а във всички останали случаи, при които не
се изисква заверка на съдържанието на документа, удостоверяването можело
да се извърши и от чуждестранен нотариус. Излага се, че е задължение на
нотариуса да прочете проекта на нотариалния акт, като се посочва, че
непрочитането му води до нищожност на последния. Сочи се, че в случая
проектът е бил прочетен лично от нотариуса и то само в частите, описващи
имота, предмет на сделката, страните и цената, а в същия било вписано, че е
прочетен от помощник нотариуса, като се навеждат твърдения, че не става
ясно кое е лицето, подписало акта. Твърди се, че изповядвайки сделка,
противоречаща на закона, нотариусът и помощник-нотариусът са извършили
нарушение и са накърнили правата и интересите на страните в
производството. Сочи се, че удостовереният материален интерес по сделката
бил в размер на 5000 лв., въпреки че реално заплатената от ищеца цена била
5
38380 лв., като същата била платена в брой на пълномощника по сделката в
присъствието на свидетели и на нотариуса, с което последният допуснал да се
наруши закона. Отделно посочва, че при извършеният по гр.д. №231/2019 г.
разпит на пълномощника по сделката – А.М.А., същият е заявил, че не
разбира български език, като излага, че не ставало ясно как нотариусът се е
уверил, че лицето асимилира текста и съдържанието на проекта на
нотариалния акт и защо не му е бил назначен преводач. От посочените
действия на нотариуса ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в
размер на 5000 лева, представляващи цената, платена от ищеца по договора за
покупко-продажба на имота, от който ищецът впоследствие е отстранен,
както и имуществени вреди в общ размер от 400 лева, от които платени
нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лева с вкл.
ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лева, платен местен данък
в размер на 150 лева и преводна такса в размер на 5 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва искoвете като неоснователни. Излага, че в деня на сделката е снел
самоличността на явилите се пред него лица, като е сравнил данните от
личната карта на пълномощника с тези, описани в представеното
пълномощно. Сочи, че същото е било представено в оригинал, заедно с
превод от турски език и не са били налице съмнения относно
представителната власт на лицето. Твърди, че проверка по отношение на
пълномощни, заверени в чужбина, не може да бъде извършена, а проверка на
автентичността на подписа на пълномощното е извън компетентността и
задълженията на нотариуса. Излага, че лично е прочел съдържанието на
проекта на акта пред лицата, които са изразили съгласие с текста. Сочи, че и
двете участващи в производството лица са били български граждани, като
пълномощникът сам е изписал трите си имена на български език и се е
подписал, поради което не е било налице съмнение относно разбирането на
текста. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на служебните му
задължения, което да е основание за ангажиране на имуществената му
отговорност. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между
твърдените в исковата молба нарушения и настъпването на вредоносния
резултат. Сочи, че не е бил страна по гр.д.№ 231/2020 г., поради което не е
обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по посоченото дело
решение и не дължи възстановяване на разноските, сторени от ищеца във
6
връзка с нотариалното производство.
В срока за отговор ответникът е предявил обратен осъдителен иск
срещу „Дженерали Застраховане“ АД при твърдения за наличието на сключен
договор – застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална
отговорност на нотариуса“ по застрахователна полица №
13127038000123/15.12.2017г. с период на застрахователно покритие от
01.01.2018г. до 31.12.2018г., която покрива отговорността на нотариуса за
причинени вреди, поради неизпълнение на професионални задължения,
включително лихвите за забава, дължими от застрахования и разноските по
дела, по които застрахователят е привлечен в процеса
В законоустановения срок ответникът по обратния иск оспорва
основателността както на главните искове, така и на обратния такъв. В
условията на евентуалност счита, че не е налице противоправно поведение на
нотариуса, което да е в причинно-следствена връзка с претендираните от
ищеца вреди. Оспорва застрахователния характер на събитието. Отделно
посочва, че към датата на възникване на процесните вреди, сключената между
страните застраховка не е предоставяла застрахователно покритие. В
допълнение излага, че предявеният от нотариуса обратен иск предполага
последният да е удовлетворил ищеца и едва след това да търси
възстановяване на заплатената сума от застрахователя. По същество моли за
отхвърляне на предявените искове.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения нотариален
акт № 1, т. IV, рег. № 9322, дело № 447 по описа за 2018г. на нотариус В. Ж.
Т. с рег. №158 в регистъра на НК, че на 11.12.2018 г. в кантората на същия
нотариус е изповядана сделка по покупко-продажба на недвижим имот,
сключена между З.Ч. като продавач, представлявана от пълномощника
А.М.А., упълномощен съгласно пълномощно с № 17537 от 22.11.2018г. на
Нотариус А.К., 5-ти нотариус на гр. Чорлу, и К. Б. К. като купувач. Посочена
в нотариалния акт е продажна цена на имота е в размер на 5000 лева с
отразяване, че сумата е платена на пълномощника на продавача от купувача,
напълно и в брой при подписване на нотариалния акт, като страните
7
декларират, че това е действително договореното плащане по сделката.
Отразен в нотариалния акт е материален интерес от 5000 лева и заплащането
на пропорционална такса от 95,50 лева и обикновена такса от 5 лева.
Нотариалният акт е подписан от пълномощника на продавача и от купувача,
като срещу подписите саморъчно са изписани и трите им имена.
Представена по делото е нотариалната преписка по нот. дело № 447 по
описа за 2018г. на нотариус В. Ж. Т.. В същата са налични декларация за
гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД от 11.12.2018г. и
декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от същата дата, подписани от А.М.А.
като пълномощник на З.Ч.. Налично е и генерално пълномощно № 17537 от
22.11.2018г., заверено от А.К., 5-ти нотариус на гр. Чорлу в оригинал и в
превод на български език, с апостил, видно от което З.Ч. упълномощава
А.М.Е. да извърши продажба на притежавания от нея недвижим имот, при
цена и условия, както намери за добре, както и да подписва всякакви
документи във връзка с имота. В преписката е приложено и копие от
българска лична карта на А.М.А., издадена на 04.11.2016г. от МВР-Д., видно
от която същият е български гражданин, има българско ЕГН и постоянен
адрес в с.Л., общ. К., обл. Д.. Изготвена е и справка от НБД от 11.12.2018г.,
видно от която настоящият адрес на лицето е регистриран в Турция от
20.12.2005г.
Видно от платежно нареждане от 11.12.2018г. К. К. е заплатил по
сметка на Община Д.ка сумата от 150 лева с основание 3 % ДП НИ.
С решение № 260322/07.12.2020г. по гр.д. № 231/2019г. по описа на РС-
Д., влязло в законна сила на 14.01.2021г. е прогласен за нищожен поради
липса на съгласие у продавача и липса на представителна власт на
пълномощника на последния договора за покупко-продажба на недвижим
имот от 11.12.2018г., обективиран в нотариален акт № 1, т. IV, рег. № 9322,
дело № 447 по описа за 2018г. на нотариус В. Ж. Т. с рег. №158 в регистъра на
НК. В рамките на същото производство чрез съдебна поръчка в Република
Турция е извършен разпит на свидетеля А.М.А. /А.Д./, който е посочил, че не
разбира български език и когато се е явил пред българския нотариус.
Видно от застрахователна полица № 13127038000123 от 15.12.2017г. за
застраховка „Професионална отговорност“ нотариус В. Ж. Т. е застрахован
при „Дженерали Застраховане“ ЕАД по застраховка, покриваща
8
отговорността му за вреди, причинени във връзка с професионалната му
дейност с период на застрахователно покритие от 01.01.2018г. до 31.12.2018г.
и лимит на отговорността за едно събитие от 90000 лева.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – Б. К. /баща на ищеца/. Съгласно
показанията му на 11.12.2018г. той, заедно със син му и брокерката Ю.М. се
явили в кантората на нотариус В. Т. по повод сключване на сделка за
земеделска земя в с. Ч., обл. Д.. В кантората видели продавача А.М.А. и едва
тогава разбрали, че той всъщност е пълномощник на З.Ч.. Брокерката им
казала, че продавал земята на леля си, която била възрастна и не можела да
дойде в България. Нотариусът ги уверил, че много сделки се сключват с
пълномощно, а М. казала, че всичко е проверено и няма за какво да се
съмняват. Нотариалният акт не бил прочетен от нотариуса, който само им
казал, че знаят за какво се намират в кантората, а именно по въпроса за
продажбата на земеделска земя с в. Ч. с площ от 20,200 кв.м. Самият продавач
изобщо не говорел, само се усмихвал, а брокерката казала на свидетеля, че
той не разбира български, макар и да има двойно гражданство и затова да не
му задават въпроси. Парите по сделката били броени в кантората на
нотариуса, както и ищецът дал на нотариуса 400 лева за такси. Показанията на
свидетеля следва да се преценяват при условията на чл.172 от ГПК при
съпоставка с останалите данни по дело.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.73, ал.1 от ЗННД във
вр. с чл.45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД нотариусът носи
имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на
неговите задължения, съгласно Закона за задълженията и договорите, но не
повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането
към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл. 73, ал. 1 от ЗННД са
общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД - наличие на противоправно действие или
бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му
нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и
9
причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за
вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който
представлява паричната оценка на удостоверяваното право.
Безспорно между страните е сключването на сделка за покупко-
продажба на недвижим имот под формата на нотариален акт пред нотариус В.
Т., по която въззивникът /ищец в първоинстанционното производство/ е имал
качеството купувач, а продавачът е представляван от пълномощник.
Наведените от ищеца твърдения, поддържани и във въззивната жалба са
за допуснати от ответника нарушения на задълженията му по чл.25 от ЗЗНД, а
именно да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява
тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено
с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които
биха довели до накърняване на техните права.
Основното нарушение, на което ищецът се позовава, е неизпълнение на
задължението на нотариуса да се убеди в представителната власт на
пълномощника. Установи се по делото, че пред нотариус В. Т. е представено
пълномощно от продавача З.Ч., с което А.М.А. е упълномощен да продаде
недвижимото й имущество, находящо се в пределите на Република България,
обл. Д., общ. Д.ка, с. Ч., както и да извършва множество други действия в тази
връзка. Пълномощното е заверено от нотариус, в гр. Чорлу, Република
Турция, удостоверяванo e с апостил, като е представен и легализиран превод.
Пред нотариуса пълномощникът е представил лична карта, по която е
проверена самоличността му, като в допълнение е извършена и справка в
Национална база данни „Население“ за лицето, доколкото същото е
български гражданин. Предвид изложеното, пълномощното e било редовно от
външна страна. Действително впоследствие в рамките на друго съдебно
производство, е установено чрез графологична експертиза, че подписът в
пълномощното не е положен от З.Ч., но нотариусът няма нито задължение,
нито възможност да проверява истинността на подписите, положени в
представените пред него документи, включително пълномощни.
Следващото основно нарушение, което е застъпено и във въззивната
жалба, е приемането от страна на нотариуса по процесната сделка на
декларации по чл.25, ал.8 от ЗННД и по чл.264, ал.1 от ДОПК, които не са
лично подписани от продавача, а от неговия пълномощник. Видно от
10
представените декларации, същите са изготвени от името на А.М.А. в
качеството му на пълномощник на З.Ч. и са подписани от него –
обстоятелство, което не е спорно по делото. В самото пълномощно има
предвидено право за подписване на декларации, но без да се посочва
конкретния им характер. Независимо от наличието или не на изрично
упълномощаване в конкретния случай, съдът намира, че тези декларации
трябва да бъдат подписани лично от посочените в закона лица, от чието име
се декларират съответните обстоятелства, като възможността за
упълномощаване съществува само по отношение подаването/представянето
на декларацията пред компетентния орган. Аргумент в тази насока е, че
отговорността за деклариране на неверни обстоятелства, установена в чл.313
от НК, е лична. В този смисъл е налице допуснато от нотариуса нарушение по
отношение на приемане на декларациите. Въпреки това, същото не е от
характера на посочените в чл.25 от ЗЗНД, доколкото не води до накърняване
на правата на страните в нотариалното производство, а евентуално на трети
лица. Нарушението на нотариуса в случая влече за него други последици,
като напр. отговорност по чл.265 от ДОПК. Отделно от изложеното,
въпросното нарушение не е в причинна връзка с претърпените от ищеца
вреди. Причинната връзка при деликта следва да е пряка и непосредствена. В
настоящия случай ищецът е претърпял вреди поради обявяване на сделката за
нищожна поради липса на съгласие и на представителна власт у
пълномощника. Дори и при сключването й да бяха представени декларации
от името на продавача /без възможност за проверка дали реално са подписани
от него, както и пълномощното/, вредата би настъпила, доколкото не липсата
на декларациите е основанието за опорочаване на сделката.
Наведени са още твърдения за допуснати от нотариуса нарушения,
изразяващи се в непрочитане на нотариалния акт, несъобразяване на
обстоятелството, че пълномощникът не владее български език, както и че
уговорената между страните и реално заплатена цена е била различна от
посочената в нотариалния акт, но въпреки това нотариусът е изповядал
сделката. Не е спорно, а и от показанията на свидетеля става ясно, че
нотариус В. Т. лично е разяснил на страните, че става въпрос за продажба на
определен имот с описанието му, кои са страните и каква е цената, което е и
същественото съдържание на договора. По отношение на пълномощника, е
установено, че е български гражданин, изписал е собственоръчно трите си
11
имена в нотариалния акт, както и е попълнил лично горепосочените
декларации. При тези обстоятелства логично не е възникнало съмнение дали
същият знае български език. Показанията на св. К. не установяват с
категоричност това обстоятелството на първо място, предвид че са дадени от
роднина и не се подкрепят от други доказателства и второ, защото не сочат на
лично знание, а се базират на информация, чута от трето лице /брокера/, и на
впечатлението, че пълномощникът не говорел, а само поклащал глава.
Показанията на св. Адил дадени в рамките на друго производство, с
категоричност не могат да се вземат предвид в настоящото, още повече, че
при разпита си той е посочил изгодни за себе си факти, а не неизгодни такива
/с оглед участието му като пълномощник по сделка с представено неистинско
пълномощно/. По отношение на цената изрично записано в нотариалния акт е
изявлението на страните, че продажната цена от 5000 лева е действително
договореното плащане. Дори и това изявление да е било симулативно, няма
доказателства по делото, че нотариусът е знаел за разликата в уговорената
цена, още по-малко, че същата е заплатена пред него, както се твърди от
ищеца. Представената по делото разписка за получаване на парична сума в
размер на 38380 лева като цена по договора за покупко-продажба от брокера
Ю.М. в кантората на нотариус В. Т., съставлява частен документ, който няма
материална доказателствена сила, както и достоверна дата. С оглед на
изложеното, съдът намира, че от нотариуса не са извършени твърдените
нарушения по нотариалното производство. Въпреки това, дори и да се
приеме, че са извършени и че са достатъчно съществени, сочените
нарушения, както и гореописаното такова по отношение на декларациите, не
са в пряка причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди, които са
произлезли от използването на неистинско пълномощно и последващото
обявяване на сделката за нищожна на това основание. Последното стои
напълно извън действията на нотариуса. Обстоятелството, че при отказ на
нотариуса да изповяда сделката, не би се стигнало до разходи по нея, не е
основание да се приеме наличие на причинна връзка между вредите и
поведението на нотариуса, защото до недействителността й не са довели
определени неправомерни действия на нотариуса, а такива на трети лица.
С оглед на всичко изложено, се налага извода, че не се установяват
предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на нотариуса, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
12
Поради съвпадане правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените в настоящото
производство разноски в размер на 1200 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Направеното от въззивника възражение за прекомерност на
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е неоснователно,
доколкото минималното възнаграждение по иска за главница е в размер на
840 лева съгласно чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждение, а по иска за мораторна лихва е в
размер на 400 лева съгласно чл.7, ал.1, т.1, като съгласно чл.2, ал.5 от същата
наредба за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4228/28.12.2023г., постановено по гр.д.
№ 1951/2023г. на РС-В., 50 състав.
ОСЪЖДА К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № *** да
заплати на В. Ж. Т., ЕГН **********, в качеството му на нотариус с рег.
№158 на НК, със служебен адрес: гр. Д., ул. „И.П.“ №13, сумата от 1200 лева,
представляваща направени във въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
13
2._______________________
14