Решение по дело №148/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 185
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20237050700148
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ________

 

 

Варна, ______________

 


В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на девети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ:

 ИВЕТА ПЕКОВА
 ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

 

 

при секретаря

Пенка Михайлова

и с участието

на прокурора

Силвиян Иванов

изслуша докладваното

от съдията

Искрена Димитрова

http://www.admcourt-varna.com/site/files/Postanoveni-zakonni-aktove/2015/04-2015/0061d815/74740915_image002.png

адм. дело 148/2023г.

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на З.Г.А., ЕГН: **********,***, против Решение № 1579/25.11.2022г. на Районен съд - Варна, ХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 3111/2022г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП №613340-F****/24.11.2021г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.264, ал.1, вр.чл.261, ал.1, вр.чл.92, ал.1 ЗКПО, му е наложена глоба, в размер на 200,00лв. Със същото решение в полза на ТД на НАП-Варна са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

Касаторът твърди неправилност на решението, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Конкретно твърди, че ВРС не е изпълнил задължението си за цялостна проверка на издаденото НП, като в постановеното решение липсва дори кратък анализ на събраните доказателства, респ. на установените факти. Обжалваното решение не съдържа мотиви относно това как, въз основа на кои доказателства, съдът е установил фактическата обстановка. Съдържанието на съдебния акт се изчерпва с цитиране на правни норми и хронология на административнонаказателния процес, като липсва обсъждане и преценка на доказателствата, което води до отсъствие на мотиви. Твърди, че преписвайки становището на АНО без собствен коментар, ВРС не е изпълнил задължението си да провери наведените с жалбата доводи и възражения. Сочи и че ВРС не е извършил преценка на приложението на чл.92, ал.4, пр.1 ЗКПО, неправилно е приложил материалния закон и не е съобразил, че за периода дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството - обстоятелство, за което са подадени декларации през 2021г. в НСИ и през 2019г. в Търговския регистър. Твърди, че в случая са изпълнени всички кумулативни условия на §1, т.30 ДР на ЗСч. Счита и че неправилно ВРС е подходил и при преценката за приложимостта на чл.28 ЗАНН. Моли за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез юрк. П. Н., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор С.д. № 1604/02.02.2023г. Сочи, че в случая е налице извършвана търговска/стопанска дейност от търговец „Строителство и ремонт 09“ ЕООД с цел печалба, поради което е безспорно установено извършеното от представляващия дружеството нарушение. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не съдържа отговор на основното възражение на касатора за приложимост на изключението по чл.92, ал.4 ЗКПО. Липсва произнасяне по това възражение и това обстоятелство изобщо не е изследвано. Налице са съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 09.08.2021г. органи по приходите при ТД на НАП-Варна извършили проверка по подадена декларация по чл.92 ЗКПО, в хода на която установили, че З.Г.А., като представляващ „Строителство и ремонт 09“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да подаде ГДД за 2020г. в ТД на НАП по данъчна регистрация - ТД на НАП-Варна. При проверката било установено, че през 2020г. са подавани декларации обр.1 „Данни за осигуреното лице“ и декларации обр.6 „Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ“ по смисъла на Наредба № Н-13/17.12.2019г. Дължимата декларация не била подадена до датата на съставяне на АУАН. Прието било, че Здравно А., в качеството си на представляващ „Строителство и ремонт 09“ ЕООД като данъчнозадължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде ГДД по чл.92, ал.1 ЗКПО за 2020г. в срок до 30.06.2021г. - нарушение на чл.264, ал.1, вр.чл.261, ал.1, вр.чл.92, ал.1 ЗКПО, за което му е съставен АУАН № F****/24.09.2021г. Въз основа на акта било издадено НП № 613340-F***/24.11.2021г., с което на А. е наложена глоба, в размер на 200,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че НП е правилно и законосъобразно, издадено при спазване на сроковете и процедурите по ЗАНН. По същество е формиран извод, че в хода на административнонаказателното производство са събрани доказателства за допуснато нарушение. Споделено е становището на АНО, че лицето е подавало декларации обр.1 и обр.6, т.е. осъществявало е дейност през 2020г. и за него е възникнало задължение да подаде ГДД за 2020г. Прието е и че правилно АНО е преценил, че случаят не е маловажен и не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Описаното нарушение е безспорно констатирано, посоченият в АУАН и НП срок за подаване на процесната декларация не е бил спазен, като причините за пропускане на срока са ирелевантни.

Така постановеното решение е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба относно липсата на задълбочено обсъждане на доводите в жалбата и на събраните доказателства. Независимо от изложеното касационният контрол в случая не се препятства, доколкото съгласно чл.218, ал.2 АПК касационната инстанция следи служебно за съответствието на решението с материалния закон, а в случая същият е приложен от ВРС неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Според ал.2 на с.р., ГДД се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Неизпълнението на задължението по чл.92, ал.1 и 2 ЗКПО може да доведе до осъществяване състава на две административни нарушения – по чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 от ЗКПО. В първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото
лице по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 ЗКПО – дружеството „Строителство и ремонт 09“ ЕООД, а във втория случай, субект на нарушение е неговият представляващ. В хипотезата на чл.264, ал.1 ЗКПО нарушението не се изразява в неподаване на годишна данъчна декларация, а в това, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263.

В случая, описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл.261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. на дружеството. ВРС не е съобразил, че нито в АУАН, нито в НП, са посочени факти и обстоятелства, които да са относими и да обосновават състава на чл.264, ал.1 ЗКПО, а именно, че представляващият дружеството със свое действие или бездействие е допуснал неподаването на декларацията. Несъответствието между описанието на нарушението и неговата правна квалификация води до промяна на субекта на административнонаказателна отговорност, поради което се явява особено съществено нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление.

Като е стигнал до други правни изводи, ВРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид изхода на спора, на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят сторените в производството разноски - 300 /триста/ лв., които видно от представения договор за правна защита и съдействие серия Б № **********/02.02.2023г., са изплатени изцяло в брой.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение № 1579/25.11.2022г. на Районен съд - Варна, ХХІІ-ри състав, постановено по НАХД № 3111/2022г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

 

ОТМЕНЯ НП №613340-F****/24.11.2021г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, с което на основание чл.264, ал.1, вр.чл.261, ал.1 ЗКПО, вр.чл.92, ал.1 ЗКПО на З.Г.А., ЕГН: **********,***, е наложена глоба, в размер на 200,00лв.

 

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП-Варна да заплати на З.Г.А., ЕГН: **********,***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

 

Решението е окончателно!

Председател:                     

 

Членове:      1.                                            

2.