Р Е Ш
Е Н И Е
№ 343 31.07.2019 г. гр.Димитровград
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд .........................
колегия в публичното
заседание на трети юли .................…….................................................
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
Районен съдия
: Андрей Андреев
Съдебни заседатели:
при секретаря
Т.Д. ................................... и в присъствието на прокурора
…..………............................................ като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…..............................….......… гр.д. № 1833 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. 415, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „БАНКА ДСК“ ЕАД – София твърди, че с В.В.Л. на
16.09.2008 г. бил сключен Договор за
текущо потребление и предоставен кредит в размер на 10 000 лева със срок на
издължаване 120 месеца, който следвало да бъде издължен съгласно погасителен
план. Сумата по кредита била изцяло усвоена от кредитополучателя. Изпълнението
на задълженията по кредита било обезпечено с договор за поръчителство от 16.09.2008
г. с Р.В.Д.. Към договора било сключено допълнително споразумение относно
капитализиране на неплатената редовна лихва и остатъка от главницата при
запазване на първоначалния срок. Титулярът не заплащал дължимите вноски по
кредита, като на 01.09.2016 г. било
направено само частично плащане и не били платени следващите вноски, като била
допусната забава от 267 дни. Банката
упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем и уведомила
кредитополучателя. Предсрочната изискуемост настъпила и спрямо поръчителя. Било
подадено заявление по чл.417 ГПК против длъжниците, образувано ч.гр.д. №
801/2017 г. по описа на съда и срещу тях била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочени суми. Било образувано изпълнително дело против
длъжниците, като в изпълнителното производство заповедта била връчена лично на
кредитополучателя, а на ответника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Моли за
установяване съществуване на вземането за сумите: 4 353,45 лева - главница, 497,91 лева - договорна лихва от 01.09.2016 г. до
28.05.2017 г., 56,66 лева – наказателна лихва от 01.08.2016 г. до 28.05.2017
г., 120,00 лева – дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.05.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
250,56 лева деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – Р.В.Д. призован при условията на чл.47,
ал.5 ГПК. Назначеният особен представител на ответника на основание чл.47, ал.6 ГПК подава отговор и оспорва изцяло исковата претенция по основание и размер.
Оспорва се момента на настъпване на предсрочната изискуемост, уведомяването на
ответника за предсрочната изискуемост. Излага доводи относно изтичането на
6-месечния срок по чл.147 ЗЗД. Оспорва се отговорността на поръчителя по чл.135 ЗЗД. Оспорва се положения подпис за поръчител по договора за поръчителство.
Оспорва се допълнителното споразумение, което нямало отношение към
отговорността на поръчителя, тъй като споразумението не било подписано от
поръчителя и не е задължен по него. Счита, че с поведението си ответникът не е
дал повод за завеждане на делото. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
На 16.09.2008 г. ищцовото дружество - „Банка
ДСК” ЕАД гр.София предоставя по силата на сключен Договор за кредит за текущо
потребление на В.В.Л. кредит за текущо потребление в размер на 10 000
лева, при срок на издължаване от 120 месеца, който се усвоява чрез разплащателна
сметка с титуляр кредитополучателя, като кредитът се погасява съгласно
погасителен план (Приложение № 1) при падежна дата 12-то число, при посочен общ
лихвен процент от 13,45 % и ГПР 14,72 %. Кредитът се обезпечава с
поръчителство.
На същата дата между
ответника Р.В.Д. като поръчител и кредитора „Банка ДСК“ ЕАД е подписан Договор
за поръчителство, с който се обезпечава изпълнението на задълженията на В.Л. по
Договора за кредит за текущо потребление от 16.09.2008 г. за сумата от
10 000 лева, срок 120 месеца и при лихва 13,45 % годишно.
Представени са Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от
договора, както и погасителен план и условия за ползване на преференциален
лихвен процент по програма “ДСК партньори“
На 05.08.2015 г. между
кредитора и кредитополучателя е сключено Допълнително споразумение към договора
за кредит за текущо потребление от 16.09.2008 г., в който е посочено, че кредитът
е изцяло усвоен и към датата на сключване на споразумението неиздълженият
остатък е в размер на 6 045,58 лева. Със споразумението кредитополучателят
става длъжник за сумата от 5 975,00 лева, като неиздължените лихви се
капитализират към главницата, като кредиторът се е отказал от вземането си за
наказателни лихви от 09.07.2015 г. до датата на споразумението, като е запазен
първоначално разрешения срок за погасяване на кредита. Определена е падежна
дата – 1-во число и лихвен процент от 14,95 % годишно. Посочено е в договора,
че се запазва поръчителството на Р.В.Д.. Приложени са общи условия и
погасителен план.
С нотариална покана от
10.03.2017 г. до В.Л., същата се уведомява, че поради забава в погасяванията на
задълженията по Договора за банков кредит от 16.09.2008 г., банката обявява
кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е връчено на кредитополучателя на
16.03.2017 г.
Представя се извлечение
от счетоводните книги на банката към 29.05.2017 г. с посочена дата на
изискуемост 04.0.2017 г.
Впоследствие банката
пристъпва към принудително събиране на вземанията си, като въз основа на подадено
на 29.05.2017г. заявление е образувано ч.гр.дело № 801/2017г. по описа на РС - Димитровград. По същото на 01.06.2017г. е издадена Заповед №
546 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по
чл.417
от ГПК. С тази заповед е разпоредено длъжниците В.Л.
и Р.Д. да заплатят солидарно на банката претендираните в заявлението
суми, а именно: сумите в размер на 4 353,45
лева - главница, 497,91 - договорна лихва от 01.09.2016 г. до 28.05.2017 г., 56,66
лева – наказателна лихва от 01.08.2016 г. до 28.05.2017 г., 120,00 лева –
дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2017
г. до окончателното й изплащане, както и 75,00 лева деловодни разноски. В
заповедното производство е представено и уведомление до поръчителя за
предсрочна изискуемост, връчено на 16.03.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК, във връзка с което са дадени указания за предявяване на
настоящия иск.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение, което
съдът кредитира като компетентно, обосновано и безпристрастно дадено, се
посочва, че предоставеният кредит в размер на 10 000 лева е усвоен изцяло
на 16.09.2008 г. като сумата е прехвърлена в сметка в банката на името на
титуляра. Кредитът е разрешен при лихвен процент от 13,45 %, като след два
месеца е променен на 14,95 %. С допълнителното споразумение лихвения процент не
е променян и остава 14,95 %. Към 29.05.2017 г. от усвоения кредит непогасени
са: 4353,45 лева главница, договорна
лихва 497,91 лева за периода от 01.09.2016 г. до 28.05.2017 г. Към 04.05.2017
г./дата на която банката е обявила кредита за предсрочно изискуем/ не са
платени погасителни вноски с падеж на 01.09.2016 г. в размер на 139,28 лева и от 01.10.2016 г. в
размер на 202,54 лева до 01.05.2017 г. Лихвената надбавка към 29.05.2017 г. е в
размер на 56,66 лева Първото просрочено плащане е на 01.09.2016 г., а
последната вноска на заема направена на 11.10.2016 г. в размер на 300 лева.
Извършено е плащане на вноската от 01.09.2016 г. и е останала неплатена вноска
в размер на 139,28 лева. След 288.05.2017 г. няма извършени плащания по
кредита.
По делото се назначи и
съдебно-почеркова експертиза, съгласно чието заключение подписите, положени
срещу „Подпис“ на втора страница и под поръчител на трета страница в Договор за
кредит за текущо потребление от 16.09.2008 г. са положени от Р.В.Д., ЕГН **********.
Видно от представената в
съдебно заседание Тарифа по кредити за текущо потребление на банката по т.6 са
начислени разходи при изискуем кредит в размер на 120 лева.
Съгласно
справка на ЧСИ с № 874 КЧСИ, по изп.д. № 1235/2017 г. въз основа на издаденият
изпълнителен лист нама постъпили суми от длъжника/длъжниците.
Така
изложената фактическа обстановка налага следните изводи:
С предявения в настоящото производство
положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 от ГПК
ищецът цели установяване съществуването на вземането, присъдено със Заповед № 546/01.06.2017г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№ 801/2017г. по описа на РС - Димитровград. Така предявеният
иск е допустим, а разгледан по същество - основателен, като съображенията на
съда за това са следните:
От събраните по делото
доказателства безспорно бе установено възникването и съществуването на
твърдяната облигационна връзка между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и
кредитополучателя В.В.Л., с предмет договор за кредит за текущо потребление от
16.09.2008 г. в размер на 10 000 лева и срок на издължаване от 120 месеца,
който кредит е бил обезпечен с поръчителството на ответника Р.В.Д.. В тази
връзка на 16.09.2008 г. е подписан Договор за поръчителство, по силата на което
ответникът се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя, като при неизпълнение
на задълженията от страна на кредитополучателя по договора за кредит, да ги
изпълни при договорените условия. Категорично от назначената съдебно-почеркова
експертиза се установи, че подписите за поръчител в Договора за поръчителство
от 16.09.2008 г. са изпълнен от ответника Р.В.Д..
Съгласно чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо
кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този
договор трябва да бъде извършен в писмена форма, която в случая е спазена.
Изправността на
кредитора досежно задължението му за предоставяне на съответната сума на
кредитополучателя се установява от изготвената по делото съдебно–счетоводна
експертиза. Предоставянето на паричната сума и усвояване на кредита съдът
намира за безспорно установено, доколкото в сключеното допълнително
споразумение на 05.08.2015 г., по б.“А“ е посочено, че с кредиторът е
предоставил кредита в размер на 10 000 лева, който съгласно б.“Б“ е изцяло
усвоен и към датата на сключване на споразумението, по него е наличен
неиздължен остатък.
Не бяха наведени твърдения, нито ангажирани
доказателства, че в тази облигационна връзка кредитополучателят е изправна
страна – не са налице данни, че същият е изпълнявал точно задълженията си по
договора, погасявайки редовно – в срок и в уговорения размер, дължимите
погасителни вноски. Напротив, бе установена липсата на точно изпълнение, като в
тази насока са както представените по делото писмени доказателства, така и
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено
от страните.
С оглед липсата на
изпълнение на задълженията по процесния договор, за банката е възникнало
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. В приложимите към договора
Общи условия е предвидено, че допусната забава в плащанията на главница и/или
лихви повече от 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем, като тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква –
след уведомление до клиента(т.18.2). В тази връзка следва да се има предвид, че
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при
наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирали вноски или лихви по договор за кредит, и субективен фактор,
обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60 ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. С оглед на така
посоченото, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е
датата, на която волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В настоящия случай бяха установени и двете предпоставки за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем.
Както до
кредитополучателя, така и до поръчителя (приложено в заповедното производство)
е било изпратено уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
които са били връчени на 16.03.2017 г. В тази връзка съдът не възприема
доводите на особения представител на ответника за настъпването на автоматична
предсрочната изискуемост на кредита на 01.1.2016 г., т.е. 90 дни след първото
просрочено плащане от 01.09.2016 г., доколкото, както се посочи, е необходимо и
наличието на упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което е сторено с нотариалните покани от 10.03.2017 г., а самото
счетоводно отразяване и съответно начисляване на съответните лихви е било
извършено на 04.05.2017 г.
Неоснователни се явяват
и изложените доводи относно падежа на главното задължение, съгласно чл.147 ЗЗД.
В случая падежа на главното задължение не е настъпил на 01.09.2016 г., а падежа
на главното задължение би настъпил с изтичането на срока на договора за кредит,
респ. с обявяването му за предсрочно изискуем. Крайния падеж на договора е
16.09.2018 г.
Изцяло
неоснователно е и възражението, че поръчителят не е уведомен за предсрочната
изискуемост, доколкото са налични категорични доказателства в противната
посока.
Не е налице бездействие
на кредитора в продължение на шест месеца, доколкото правото да обяви кредита
за предсрочно изискуем е възникнало след 01.12.2016 г., същото е упражнено на
10.03.2017 г., като към датата на подаване на заявлението – 29.05.2017 г. не е
изтекъл 6-месечният срок по чл.147 ЗЗД.
Неоснователно е и
възражението на ответника за това, че с допълнителното споразумение е променен
лихвения процент по кредита, доколкото е бил уговорена лихва, формирана от
базов лихвен процент и надбавка, като два месеца след разрешаването на кредита
лихвения процент е променен на 14,95 %, който не е променен с допълнителното
споразумение и остава 14,95 %, съгласно заключението на съдебно-счетоводната
експертиза.
В
чл.23 и чл.8 от приложените Общите условия е предвидено, че кредитополучателят
заплаща на кредитора такси и комисионни, съгласно действащата към датата на
събиране на съответното плащане тарифа на Банка ДСК ЕАД за таксите и
комисионните. При невнасяне- с размера им се увеличава дългът. Установен е и
конкретния размер на това акцесорно вземане.
По делото безспорно се
установи от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК задължението на
кредитополучателя по процесния договор за кредит е било в размер на 4 353,45 лева - главница, 497,91 лева -
договорна лихва от 01.09.2016 г. до 28.08.2017 г., 56,66 лева – наказателна
лихва от 01.08.2016 г. до 28.05.2017 г.
В този смисъл следва да
бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на ответника в качеството му на поръчител, че дължи горепосочените суми,
присъдени със Заповед № 546 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК от 01.06.2017г. по ч.гр.д.№ 801/2017г. по описа на РС
– Димитровград.
На ищеца следва да бъдат
присъдени и направените по настоящото дело разноски в размер на 680,56 лева (100,56
лева – държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78 ал.8 от ГПК, 180 лева – възнаграждение за вещо лице и 300
лева – депозит за особен представител), както и тези по заповедното
производство, възлизащи на 250,56 лева, произтекли от заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „БАНКА
ДСК” ЕАД със седалище и адрес на управление ******************, ЕИК
*********, представлявано от В.М.С. –
гл.изп.директор и Д.Н.Н.- изп.директор против
Р.В.Д. ***, ЕГН ********** съществува
вземане за сумите в размер на 4
353,45 лева (четири хиляди триста петдесет и три лв. и четиридесет и пет ст.) -
главница, 497,91 лева (четиристотин
деветдесет и седем лв. и деветдесет и една ст.) - договорна лихва от
01.09.2016 г. до 28.05.2017 г., 56,66
лева (петдесет и шест лв. и шестдесет и шест ст.) – наказателна лихва от
01.08.2016 г. до 28.05.2017 г., 120,00
лева (сто двадесет лв.) – дължими такси и разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.05.2017 г. до окончателното й изплащане, за които по ч.гр.д. № 801/2017 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 546/01.06.2017
г. и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.В.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, ****************, представлявано от В.М.С. и Д.Н.Н., разноски по
ч.гр.д.№ 801/2017г. по описа на РС – Димитровград в размер на 250,56 лева и разноски в настоящото
производство в размер на 680,56 лв.
ОСЪЖДА Р.В.Д. ***, ЕГН ********** *** разноски в размер на 160,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: