№ 13741
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110173724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 114736/23.12.2021 г. по описа на СРС,
депозирана от „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул. Цар Борис Трети №159, ет. 2 и 3, против Х. И. И., ЕГН
**********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. ОБЕЛЯ 2, БЛ. 213, ВХ. Б, ЕТ. 5, АП. 43, действащ чрез
адвокат Х. В., особен представител, съдебен адрес: гр. София, ул. Георги Сава Раковски №
99, ет. 9, офис 12, с която е предявен положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 10639,65 лв., представляваща потребена вода от
длъжника за имота му на горепосочения адрес за периода от 01.2.2012 г. до 09.11.2020 г.,
ведно със законна лихва от 16.4.2021 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице договорни отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес в гр.София, Ж.К.
ОБЕЛЯ 2, БЛ. 213, ВХ. Б, ЕТ. 5, АП. 43, клиентски № **********, през периода от 01.2.2012
г. до 09.11.2020 г. Сочи, че за процесните вземания ищецът е подал заявление по чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. №
21857/2021 г. на СРС, 120 състав. Твърди, че е изпълнило задълженията си по договора и е
доставило услуги до адреса на ответната страна, но последната не ги е заплатила. Твърди, че
ответникът е потребител на услугите на ищцовото дружество, като се позовава на Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и и канализационни системи, както и на Общите условия на
Дружеството. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
1
ГПК чрез особения представител, назначен по делото. оспорва иска по основание и размер.
Оспорва пасивната легитимация на ответника, като твърди, че между страните няма
сключен договор и не са налице облигационни взаимоотношения и няма доказателства, че
ответникът е собственик на посочения недвижим имот, в който ищецът доставя услугите си.
Прави възражение и за погасяване на вземането по давност. Твърди, че по делото липсват
доказателства, които да обосновават исковата претенция. Оспорва размера на претенцията.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление от 16.4.2021 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 21857/2021
г. по описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. С последната длъжникът – ответник по настоящото
производство – е осъден да заплати на кредитора – ищец по настоящото производство –
сумата от 10639.65 лв., представляваща потребена вода от длъжника за имота му на
горепосочения адрес за периода от 01.02.2012 г. до 09.11.2020 г., ведно със законна лихва от
16.4.2021 г. до изплащане на вземането, и 262,79 лв. разноски по делото. Предвид това, че
на длъжника е била връчена заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е дал указания
на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Представено е заявление за промяна на титуляр на партида от 29.10.2020 г. за кл. №
********** и договорна сметка №., като е представен и оригинала за констатация,
извършена в съдебно заседание. От документа е видно, че ответникът лично е декларирал,
че е придобил процесния имот, находящ се в гр.София, Ж.К. ОБЕЛЯ 2, БЛ. 213, ВХ. Б, ЕТ.
5, АП. 43, чрез договор за продажба от 07.11.1990 г.
По делото е изслушано и прието заключение по съдебно-техническа експертиза, от
което се установява, че имотът, в който е доставяна питейна вода се намира във
водоснабдена сграда в гр. София с водопроводна и канализационна инсталация. В
процесния водоснабден имот е имало инсталирани два броя водомери за отчет на студена
вода и два водомера за отчет на топла вода. През процесния период отчетеното водно
количество възлиза на 5081.78 куб.м., като отчетите са правени на база. Вещото лице е
установило при посещение на имота, че в същия са монтирани 4 броя нови водомери – на
18.12.2020 г. Има монтиран и общ водомер за входа.
Изслушана и приета е и съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че
стойността на предоставените за исковия период услуги възлиза на 10639.65 лв., като са
изчислени в съответствие с предоставените количества и с утвърдените от КЕВР цени. Към
експертизата е приложена таблица с начислените суми по периоди и пера.
Ищцовото дружество се позовава на Общите условия на Дружеството за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „.“ АД, които са приложени
по заповедното производство. Съгласно чл. 2 от Общите условия, „потребители на В и К
2
услуги са: 1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на
вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2. юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3.
предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за
технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по
самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води“; а според
алинея 2 - в случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се
упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.“ Ето защо, съдът приема, че
ответникът в качеството му на собственик на процесния водоснабден имот, който самият
той е декларирал, че е придобил преди исковия период, се явява и потребител на ВиК
услуги, доставяни от ищеца.
При така установените факти, съдът приема за доказано количеството доставени
услуги в имота на ответника, равностойно на претендираната за периода главница и лихвите
върху нея.
Следва да се разгледа и възражението за погасяване на част от вземането по давност.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 16.4.2021 г., на която дата е прекъсната
погасителната давност и същата не тече, докато тече и настоящото производство,
образувано по реда на чл. 422 от ГПК. С оглед характера на вземането като периодично,
същото се погасява с тригодишната давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което погасени
по давност се явяват всички вземания за три години назад от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, а именно – преди 16.04.2019 г. Съгласно заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза, непогасена се явява главница в размер на 95.36 лв.
за периода след 16.04.2019 г. и до 09.11.2020 г., включително. От приложената таблица към
ССЕ е видно, че сумата от 10544.29 лв. е за периода 7.1.2017-7.2.2017 г., който попада в
периода, погасен по давност. Следва да се приеме за установено, че ответникът дължи
сумата от 95.36 лв. главница за периода 16.04.2019 г. и до 09.11.2020 г., включително, а в
останалата част исковете да се отхвърлят като неоснователни, поради погасяването на
възможността за принудително събиране на сумите чрез изтичане на давностния срок.
При този изход на спора, и двете страни имат право на разноски, съразмерно на
уважената, респективно на отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в двете
производства, както следва: 262,79 лв. в заповедното производство, в това число държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., както и сумата от 212.79 лв. за
държавна такса в исковото производство, 600 лв. за депозити за вещи лица и сумата от 150
лв. за юрисконсултско възнаграждение, и депозит за особен представител в размер на 300
лв. Или общата сума за двете производства възлиза на 1525.58 лв., от която сума му се
следват разноски в размер на 15.26 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Ответникът от своя страна не е извършил разноски, тъй като е представляван от
особен представител, назначен на разноски на ищеца.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между „.” АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София №1, сгр. 2А, и Х. И.
И., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. ОБЕЛЯ 2, БЛ. 213, ВХ. Б, ЕТ. 5, АП. 43, действащ
чрез адвокат Х. В., особен представител, съдебен адрес: гр. София, ул. Георги Сава Раковски
№ 99, ет. 9, офис 12, на основание чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86
от ЗЗД, че ответникът Х. И. И., ЕГН ********** дължи на ищеца „.” АД, ЕИК . сумата от
95.36 лв. (деветдесет и пет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща главница за
периода 16.04.2019 г. до 09.11.2020 г., включително, представляваща неизплатена сума за
потребена вода, ведно със законна лихва от 16.4.2021 г. до изплащане на вземането, като
отхвърля исковете до пълния размер за главница от т 10639,65 лв. за периода от 01.2.2012 г.
до 15.04.2019 г., включително, като неоснователни, поради погасяване на възможността за
принудителното им събиране, на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. И. И., ЕГН **********, ГР.СОФИЯ, Ж.К. ОБЕЛЯ 2, БЛ. 213, ВХ. Б,
ЕТ. 5, АП. 43, да заплати на „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. Младост 4, ул. Бизнес Парк София №1, сгр. 2А, сумата от 15.26 лв. (петнадесет лева и
двадесет и шест стотинки) за разноски в двете производства, съразмерно на отхвърлената
част от исковете и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4