РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И E
№ 1731/21.9.2021г.
гр. Пловдив, 21 . 09 . 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, VІ състав в открито заседание на осми септември през две хиляди
двадесет и първа година в състав :
Административен съдия:
Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2286/2020г.,
за да се произнесе , взе предвид следното :
Производство по реда на чл.215 във
вр. с чл.225а от Закона за устройство на територията.
Г.Р.Я., Н.Р.А., М.Р.Я. и Н.Р.Р. –
всички с адрес ***, представлявани от адв. Т.Д., обжалват Заповед № РД - 20 -729
от 19.08.2020г. на Кмета на Район Централен - Община Пловдив за премахване на незаконен
строеж - „двуетажна масивна сграда със застроена площ 98 кв.м.”, с
идентификатор 56784.519.493.1 в ПИ с идентификатор 56784.519.493, представляващ
УПИ XVII-607, кв.425 по плана на „Старинен Пловдив”, гр.Пловдив, с
административен адрес – ***.
Становища на страните :
- Жалбоподателите считат заповедта за
незаконосъобразна – при съставяне на констативния акт е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила – не са уведомени заинтересованите страни с
оглед присъствие на място при извършване на проверката, което поставя под
съмнение обективното отразяване на фактите; сградата попада в хипотезата на §
127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Изводът на административния орган за липса на изискуемите
законови предпоставки е неправилен и немотивиран, като отсъстват подробни
съображения кои изисквания на посочения институт не са спазени, което
ограничава правото на защита на собствениците. Поискано е заповедта да бъде
отменена.
По същество на спора адв.Д. поддържа
незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й по изложени в жалбата
съображения. Заявено бе, че с оспорения административен акт ще бъде постигната
цел, която няма да е съизмерима за живущите в сградата хора, които са повече от
20 души. В тази вр. се счита, че заповедта е в нарушение на чл.6 ал.2 АПК,
което е самостоятелно основание за отмяната й.
- Ответникът Кмет на Район централен -
Община Пловдив с пълномощник К.С. – началник отдел „Административно-правно
обслужване” при Район Централен – община Пловдив оспорва жалбата като
неоснователна. Поискано е да бъде отхвърлена. В хода на делото с молба от
20.01.2021г. /л.101/ е заявена претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в ход по същество не са претендирани разноски. В писмени
съображения по същество /л.169 и сл./ се поддържа, че релевантните за
„необходимостта от намеса“ в условията на демократично общество обстоятелства
изискват тя да бъде в интерес на националната и обществена сигурност или на
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава
необходимостта от намеса. Законодателят
е извършил в достатъчна степен преценка за кои строежи може да се направи
разумен компромис и които въпреки, че са незаконно построени, могат да бъдат
запазени, като са въведени общо четири различни периода за т.нар. търпимост. Процесният
строеж не попада в тази хипотеза, тъй като противоречието с ПУП не може да бъде
санирано по никакъв начин и е възприето, че сграда, страдаща от такова
противоречие не може да бъде запазена, доколкото това би означавало на частния
интерес да се даде по-голям превес, отколкото на публичния. Освен това, тъй като процесният строеж страда от толкова съществен
порок, той не е попаднал и във възможностите за узаконяване, каквито са били
нормативно установени през няколко различни предходни периода. В тази вр. е
посочено, че не е допустимо практическото узаконяване на незаконен строеж със
съдебен акт. Счита се, че преценката за пропорционалност /съразмерност/ в
конкретния случай е предпоставена от императивните норми на ЗУТ и
администрацията на район Централен няма право да стига до изводи, които биха се
явили в противоречие със закона и на практика биха възпрепятствали прилагането
на закона в частта му за отстраняване на последиците от незаконно строителство.
Заявено е, че наличието на нетърпим строеж представлява фактическо основание,
кореспондиращо с правното такова по чл.225а ЗУТ, за намеса на Държавата в
хипотезата на „допустимостта“ по чл.8 ал.2 ЕКЗПЧОС чрез издаване на
административен акт въз основа на законова уредба в съответствие с целта на
закона – да се гарантира ефективното прилагане на регулаторното изискване
никакви сгради да не могат да се строят без разрешение, чрез възстановяването
на върховенството на закона /mutatis mutandis,
Saliba v. Malta, №
4251/ 02, § 44, 8 ноември 2005г./, което в
разглеждания контекст може да се смята като попадащо в определението за
„предотвратяване на безредици“ и като насърчаване на „икономическото
благосъстояние на страната“ /така по делото Иванова и Черкезов срещу България
пред ЕСПЧ/. По отношение необходимост от намеса спрямо преследваната от закона
цел в конкретния случай, се поддържа, че принципът на равенство пред закона
налага преценката да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали
принадлежи към уязвима група или не. Респект. – да не се дава превес на
защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид.
Ведно с посоченото се счита, че жалбоподателите не следва да черпят граждански
права по собственото си противоправно поведение, тъй като защита по чл.8 ал.1
от ЕКЗПЧОС би била дължима на собственик, който е добросъвестен и спазва
установените нормативни правила и разпоредби. По отношение обстоятелството –
дали администрацията е предложила жилище за алтернативно настаняване на
живущите в сградата, е посочено, че за да е налице възможност за предлагане на
жилище, лицата трябва да отговарят на изискванията на Глава трета от Наредбата
за условията и реда за установяване на жилищни нужди за настаняване в общински
жилища и продажбата им. В тази вр. – без евентуално влизане в сила на заповед
за премахване на незаконен строеж, неговите собственици не отговарят на
изискванията да им бъде предложено настаняване, поради което това може да стане
само в производството по принудително изпълнение на влязла в сила заповед. Относно
обстоятелството – допуснат от администрацията дълъг срок преди провеждане на
административното производство за издаване на оспорената заповед е заявено, че
законът не предвижда давност за установяване на нарушението – незаконно
строителство и издаване на административен акт за премахването му.
Окръжна прокуратура-Пловдив не участва
по делото.
Оспорената заповед е съобщена на 26.08.2020г.
с известие за доставяне, л.9. Жалбата е с вх.номер в район Централен – община
Пловдив от 08.09.2020г. Жалбоподателите са адресати на неблагоприятен
административен акт, в качеството им на собственици на ПИ 56784.519.493 – като
наследници на Р.А.А. /Р.А.Я. съгл. удостоверение за идентичност на лице с
различни имена/ и на Н.А.А. /Н.А.Я. съгл. удостоверение за идентичност на лице
с различни имена /, като М.Р.Я. – и в качеството на съсобственик на ПИ
56784.519.493. Жалбата като допустима подлежи на разглеждане по основателност.
1. Заповед РД-20-729 от 19.08.2020г. е издадена
от Кмета на район Централен – община Пловдив на основание чл.225а ал.1 ЗУТ във
вр. с чл.225 ал.2 т.1 и т.2 ЗУТ и при делегирани правомощия със Заповед № 13ОА
556/05.03.2013г. на Кмета на община Пловдив /л.75 и сл./. Със Заповед № 13ОА
556/05.03.2013г. Кметът на Община Пловдив предоставил правомощия на кмета на
район Централен на основание §1 ал.3 ДР ЗУТ, в обхвата на които да издава
заповеди за премахване на незаконни строежи по чл.225а от ЗУТ /т.17/. На
основание чл. 225а ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях. Двуетажната
масивна сграда със застроена площ 98 кв.м. с идентификатор 56784.519.493.1 в ПИ
56784.519.493 е квалифицирана от административния орган като строеж Пета
категория – в съответствие с Наредба № 1 от 30 юли 2003г. за номенклатурата на
видовете строежи на МРРБ и чл.137 ЗУТ.
При делегиране на правомощия, органът,
на който са делегирани, издава от свое име съответния административен акт,
поради което той е страна по оспорването. Кметът на район Централен – община
Пловдив е оправомощен по предвидения в ЗУТ ред и оспорената заповед е по
отношение незаконен строеж – Пета категория, поради което е налице
компетентност на органа-издател. Авторство не е оспорено.
1.1. Заповедта е основана от фактическа
страна на установяване с Констативен акт /КА/ № 11 от 29.07.2020г. /л. 11-16/
за незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ – без одобрен проект и без
разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 ал.1 и чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ.
Строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията
на действащ ПУП, без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и /или
без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на незаконен
строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и
относим факт за приложение на чл. 225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ /посочени в
заповедта правни основания/, е установяването на обекта като строеж, изграден в несъответствие с предвижданията на
действащия подробен устройствен план и изпълнен
без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж към момента на
изграждане.
В обстоятелствената част на заповедта
са отразени двете правни основания, като в КА няма данни за предвижданията на
действащ ПУП, в несъответствие с които е изграден строежът. Заповедта също не
съдържа данни за предвижданията на действащ ПУП спрямо ПИ с идентификатор
56784.519.493, за който е отреден УПИ XVII-607, кв.425 по плана на „Старинен
Пловдив”, гр.Пловдив, с административен адрес – ***. Дори да се приеме, че е
отразен само извод, основан на чл.225 ал.2 т.1 ЗУТ, без да е фактически основан
на конкретни обстоятелства, се съобразява, че в случая е налице и друго правно
основание, по отношение на което са изложени факти и обстоятелства, подлежащи
на преценка за законосъобразност. Пропускът
в обосноваване на едно от правните основания не води до незаконосъобразност на
заповедта поради наличието и на друго правно основание, относно което е дължима
проверка по отношение приложената норма – чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ /в тази вр.
Решение № 2218 от 2015г., ВАС, Второ О. и др./.
1.2. В Констативен акт № 11 от 29.07.2020г.,
съставен от служители с компетенции по чл.223 ал.2 ЗУТ, са документирани факти
и обстоятелства, мотивирали контролните органи на район Централен – община
Пловдив да приемат, че е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване.
Посочено е, че ПИ 56784.519.493 /ПИ 493/ е собственост на наследниците на Р.Я.
/Р.А./ и Н.Я. /Г.Я., Н.Я., Н.Р./ - имотът е придобит с договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.1968г. и нот.акт № 120/1969г., както
и на М. Р.Я. – нот.акт № 42 от 1977г. При проверка по документи и на място било
установено, че за обекта са издадени
Констативен акт № 157/13.08.1996г. и Заповед № РД-09-365/20.08.1996г. по
отношение Р.А.А. /Р.Я.Я./ - собственик на имота и извършител на строежа, въз
основа на което и на преписка № 95/1996г. от архива на РСК към район Централен,
като собственик на строежа е възприет Р.А. /Р.Я./, починал на 18.03.2003г. с
наследници – Г.Я., Н.Я., Н.Р. и М.Я..
По отношение година на построяване в
КА са отразени следните данни : за имота има издадено Разрешение за строеж №
183/14.08.1972г. на името на Р.А. /Р.Я./ - за преустройство на „тогавашната
барака с размери 4 х 4м.”, в стая за живеене, без да се изменя големината. На
името на същото лице е издаден Констативен акт № 157/13.08.1996г. и Заповед №
РД-09-365/20.08.1996г. за спиране на строителството на „нова сграда с
железобетонна конструкция”, по сигнали за започване на строителството с вх.№№
ЖС-386/15.07.1996г. и 94-Ф-12/16.07.1996г. Предвид изложеното е възприето, че
строителството е започнало в периода между 15.07.1996г. и 13.08.1996г. За
възложител и строител е посочено лицето Р.А. /Р.Я./ съгл. Констативен акт №
157/13.08.1996г. и Заповед № РД-09-365/20.08.1996г.
За сградата не са предоставени
строителни книжа, вкл. такива не са били открити след проверка в техническия
архив на Район Централен и не са били представени към текущата процедура. По
отношение изпълнение на строежа КА препраща към Приложения № 1 и № 2 –
неразделна част от същия. Приложение № 1 /л.15/ представлява геодезическо
заснемане на УПИ VIII – 519.1065, общ.обсл.дейн. и XVI – 606.614, кв.425 по плана на
Старинна гр.част, гр.Пловдив /ПИ 519.1065 и 519.1066 по КК на гр.Пловдив/ - с
данни за ПИ 56784.519.493 и ПИ 56784.519.493.1 – в червен щрих. Приложение № 2
представлява снимков материал от 29.07.2020г. на свързано застрояване на сгради
с идентификатори 519.493.1 и 519.493.2 и фасада Юг на сграда с идентификатор
519.493.1.
Относно установени нарушения в КА е
посочено, че строителството е започнато по време на действие на ЗТСУ и ППЗТСУ –
без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж; строителството
не е узаконено по см. на § 184 ал.1 ПЗР ЗУТ; строежът е пета категория съгл.
чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ. Отразено е, че единствените обекти, които е възможно
да бъдат изпълнени без да се издава РС са описани в чл.151 ЗУТ и в чл.225
ППЗТСУ, в които разпоредби не попада двуетажната масивна сграда в ПИ 519.493,
за който е отреден УПИ XVII – 607, кв.425. Цитирани са нормите на чл.148 ал.4 ЗУТ – посочено е, че без одобряване на инвестиционни проекти се издава РС на
основание чл.147 ЗУТ, в който хипотеза не попада разглежданата постройка; чл.148 ал.1 ЗУТ и чл.55 ЗТСУ – нарушени поради липса
на РС; чл.225 ал.2 ЗТСУ – строежът е извършен без одобрени проекти и без РС;
чл.224 ал.1 ППЗТСУ. Посочено е, че поради изтичане на срока, предвиден в § 184
ПЗР ЗУТ относно узаконяване на незаконни строежи, същият е неприложим. С
позоваване на становище на Гл.архитект на Район Централен /от 23.07.2020г./, в
което е обследвана с §16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, е посочено, че сградата не
попада в приложното поле на разпоредбите за търпимост.
В част от КА – Друга налична
документация са изброени следните данни : Констативен акт № 157/13.08.1996г., в
който е документирано, че старата кирпичена жилищна сграда е съборена и е
започнало изграждане на нова жилищна сграда с железобетонна конструкция, без
необходимите строителни книжа, в п.XVII-607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив /л.57/; Заповед № РД-09-365/20.08.1996г. за спиране на строителството,
констатирано с КА № 157/13.08.1996г. /л.56/; Констативен акт № 182 от
10.09.1996г. за неизпълнение на Заповед № РД-09-365/20.08.1996г. /л.69/;
Решение на Окръжен съд – Пловдив от 22.07.1997г. – отхвърля жалбата на Р.А.ов
против Заповед № РД-09-365 от 20.08.1996г. /л.66/; Становище на гл.архитект на
район Централен от 23.07.2020г. /л.63/; договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 1968г.; нот.акт № 120 от 1969г. /л.42 – Н.Я. и Р.Я. придобиват двуетажна
паянтова жилищна сграда в *** със застроено пространство 43,50кв.м., намираща
се във вътрешната част на дворното място, както и ½ ид.ч. от същото
дворно място/ и нот.акт № 42 от 1977г. /л.55 – родителите Н.Я. и Р.Я. дарили на
сина си – М.Я., ½ ид.ч. от жилищната постройка – еднофамилна, паянтова,
на ***, застроена на 50 кв.м., намираща се във вътрешната част на дворното
място, цялото от 353 кв.м., кв.425 Старинна част на гр.Пловдив, имот пл.№ 613 и
607/; Разрешение за строеж № 183/14.08.1972г. /л.43/; удостоверение за
наследници от 04.03.2020г.; удостоверение за идентичност на лице с различни
имена от 04.03.2020г.
За
адресати на КА са възприети Г.Я., Н. Я., Н.Р. и М.Я. – собственици на ПИ 493 по
КК на гр.Пловдив. КА е съставен в отсъствие на лицата.
1.3.
Във възражение против КА № 11/29.07.2020г. /л.25, 26/, подадено от Г.Я., Н.А.,
М.Я. и Н.Р., е посочено, че подателите на възражението са съсобственици на ПИ
493, в който е изградена сградата – двуетажна масивна жилищна сграда. С другите
съсобственици родителите на лицата са сключили договор от 21.02.1995г. за
разпределение ползването на двора – дали са взаимно съгласие в коя част да
строят. Заявено е, че за извършения от родителите им строеж има издадена
скица-виза, изготвен архитектурен проект, както и геодезическо заснемане. Няма
одобрени строителни книжа, но е приложим § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като жилищната
сграда е изградена преди 31.03.2001г. и е била допустима по разпоредите,
действали по времето на строежа. Посочено е, че сградата се ползва единствено
за живеене повече от двадесет години и в нея живеят три семейства или
единадесет души – шестима пълнолетни и пет деца – две малолетни и три
непълнолетни. За всички това е единственото жилище. М.Я. е пенсионер по болест,
от 2008г. е получил два инфаркта. При предприемане на по-нататъшни действия
следва да бъде съобразен чл.8 пар.1 от КЗПЧОС, тъй като правото на жилище е
въздигнато от конвенцията като основно защитимо право на всеки индивид.
Към
възражението са приложени : Договор от 21.02.1995г. /л.30/ - с изразено
съгласие от семейство Александрови и семейство Ахмедови за строеж в южната част
на съсобствения парцел /имот/ пл.№ 607, 613, п.I, кв.425 по плана на Старинна гр.част
Пловдив – за сем.Ахмедови, и в северната част – за сем.Александрови; Договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 28.11.1968г. – С.Г. е продал на Р.А.ов –
една паянтова жилищна сграда, състояща се от две стаи със застроено
пространство около 8 на 8 метра и един сайвант, долепен до тази сграда с
размери около 5 на 4 м. и ½ ид.ч. от дворното място – имот пл.№ 4 от
кв.425 по регулационния план на гр.Пловдив; Геодезическо заснемане от юни
1996г. /л.32/ на имот пл.№ 607, представляващ част от п. I в
кв.425 по плана на гр.Пловдив, Старинна градска част; Геодезическа снимка на
новопостроена сграда в имот пл.№ 607, кв.425 по плана на Старинна гр.част,
гр.Пловдив , от септември 1998г. /л.33, 34/; НП № 157/13.09.1996г. за наложена
глоба на Р.А. за започнато строителство на нова жилищна сграда със
стоманобетонова конструкция, с размери 16м х 8м, без необходимите строителни
книжа и документи, в качеството му на собственик на имот пл.№ 607 по плана на
Старинен Пловдив, на *** /л.35; л.71 – част от преписката/; НП №
182/18.09.1996г. за наложена глоба на Р.А. затова, че не е изпълнил Заповед №
РД-09-365/20.08.1996г. за спиране на строителството на масивна жилища сграда, а
продължава зидарията на втори жилищен етаж и кофража на колоните и гредите на
същия, в качеството на собственик на парцел 607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив /л.36, л.67 – част от преписката/.
1.4. Според данните от преписката :
Налице е удостоверение от 28.07.2020г. /л.27/ за съответствие между ПИ 493 и ПИ
499 по КК на гр.Пловдив с имот № 4 от кв.425 в нот.акт № 120/1969г. и на имоти
пл.№№ 607 и 613, кв.425, описани в нот.акт № 42/1977г. Удостоверено е също, че
ПИ 493 има настоящ адрес *** ПИ 499 има настоящ адрес ***. В скица на ПИ 493 от
06.08.2020г., изд. от СГКК-Пловдив /л.28, 29/ е отразен номер по предходен план
– 607, кв.425, парцел XVII
– 607, вкл. две сгради в ПИ 493 – 493.1 със застроена площ 96 кв.м., брой етажи
– 2, жилищна сграда и 493.2 със застроена площ 38 кв.м., брой етажи – 2,
жилищна сграда /л.28/. В удостоверение от 11.04.1986г. /л.38/ е удостоверено,
че със Строително разрешение № 183 от 14.08.1972г. е разрешено на Р.Я. да
преустрои бараката в стая за живеене с размери 4х4 в собствения си имот – л.43.
С АУАН № 157/13.08.1996г. е констатирано, че Р.А. е започнал строителство на
нова сграда с железобетонна конструкция – незаконно, в имот пл.№ 607, кв.425 по
плана на Старинен Пловдив, л.39. С решение от 1990г. е възстановено предишното
име на Р.А.Я. – Р.А.А., л.44. В удостоверение за наследници от 20.07.2020г.
/л.46, 47/ са посочени наследниците на Р.А. – жалбоподателите /дъщери и син/.
На 22.04.1996г. е издадена от
гл.архитект на район Централен – виза за проучване и проектиране № 402 на Нова
жилищна сграда по означеното с черен контур и оранжев щрих с Нкорниз 6, 00м. за
двуетажно тяло и Нкорниз=4,80м. за едноетажно тяло /л.48/. В обяснителна
записка от проект, част Архитектура за обект : жилищна сграда на Н.А. и Р.А.ов,
в п.XVII-607, кв.425,
Старинна гр.част, гр.Пловдив /л.49 и сл./, е посочено, че проектът е изготвен
въз основа на скица № 402 от община Пловдив, служба ТСУ – Район Централен :
сградата се състои от двуетажно тяло с Н корниз=6м. и едноетажно тяло с Н
корниз 4,80м. ; жилищната сграда е проектирана на калкан от югоизток при
посочени отстояния до гранична северозападна регулационна линия, като теренът е
силно наклонен. Предвидено е изпълнение по монолитен начин със стоманобетонови
плочи – застроена квадратура – 130,8 кв.м. Налице е и топлотехническа оценка за
жилищната сграда, л.51 и сл.
Със Заповед № РД-09-365/20.08.1996г.
е спряно строителството на ***, парцел XVII-607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив – собственост на Р.А., до узаконяване на построеното и оформяне на
строителните книжа за продължаване на строежа съгл. одобрен ЗРП. В заповедта е
посочено, че строежът се извършва от Р.А. – собственик на имота, без
необходимите строителни книжа и документи и в отклонение на дадената виза за
проектиране, л.56. В Констативен акт № 157/13.08.1996г. /л.57/, въз основа на
който е издадена заповедта, е отразено, че Р.А. е бутнал старата кирпичена
жилищна сграда и е започнал изграждане на нова сграда с железобетонна
конструкция, без необходимите строителни книжа и документи, етап – кофражна
плоча на първи етаж с размери 16 на 8, парцел XVII-607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив. Жалбата против Заповед № РД-09-365/20.08.1996г. на Кмета на Район
Централен е отхвърлена с Решение от 22.07.1997г. по ах.д.№ 3961/1997г. /л.66/ -
окончателно.
В становище от 23.07.2020г. на
гл.архитект на район Централен /л.63/ е посочено, че съгл. ЗРП на Старинна
гр.част, одобрен със Заповед № ОА-1927/29.12.2000г. за УПИ XVII-607, кв.425, се предвижда ново двуетажно
жилищно застрояване, свързано с УПИ VI – 612 и УПИ XVI – 606,614 и ново едноетажно допълващо застрояване,
свързано с УПИ XVI
– 606,614. Съгласно изменение на ПУП-ПРЗ на част от кв.425-нов по плана на
Старинна гр.част – Пловдив, одобрено със Заповед № ОА-1875/24.11.2004г. за УПИ XVII-607 се предвижда ново триетажно
жилищно застрояване, свързано с УПИ VI – 612 /северозапад/ и УПИ XVI – 606,614 и ново двуетажно допълващо
застрояване, свързано с УПИ XVI
– 606,614 /от изток/. Съществуващите двуетажни жилищни сгради с идентификатори
56784.519.493.1 и 56784.519.493.2 във вида, в който са отразени в СГКК –
Пловдив, попадат само Частично в определеното петно за застрояване в ЗРП и
действащ ПУП. При тези данни е направен извод, че двете сгради /493.1 и 493.2/
не попадат в приложното поле на §16 ПР ЗУТ и §127 ПЗР ЗИД ЗУТ.
1.5. В обстоятелствената част на заповедта е възприета констатацията в
КА № 11/29.07.2020г. – извършено е строителство на двуетажна масивна сграда със
застроена площ 98 кв.м. с идентификатор 56784.519.493.1 в ПИ 56784.519.493 с
административен адрес ***, гр.Пловдив. Отразени са данни от преписката за имота
– издаденото Строително разрешение № 183 от 14.08.1972г., с което е позволено
на Р.А.ов /Р.Я./ да преустрои бараката в имота му, с размери 4х4 – в стая за
живеене; Констативен акт № 157/13.08.1996г. по отношение Р.А.ов /собственик на
имота и извършител на строежа/ - в същия е посочено, че старата кирпичена
жилищна сграда е съборена и е започнало изграждане на нова сграда с
железобетонна конструкция на ниво кофраж на плоча на първи етаж с размери 16 на
8, без необходимите строителни книжа, в парцел
XVII-607, кв.425
по плана на Старинен Пловдив; Заповед №
РД-09-365/20.08.1996г. за спиране на строителството на „нова сграда с
железобетонна конструкция“, извършващо се без необходимите строителни книжа и в
отклонение на издадената виза за проектиране е влязла в сила – с окончателно
решение на Окръжен съд-Пловдив от 22.07.1997г. жалбата против заповедта е
отхвърлена; с Констативен акт № 182/10.09.1996г. е констатирано, че заповедта
от 20.08.1996г. не се изпълнява, като към 10.09.1996г. изпълнението на зидарията
продължава, както и се изгражда кофража на колоните и гредите на втория жилищен
етаж. Посочено е, че към момента на съставяне на КА № 11/29.07.2020г. – е
извършен строеж – Двуетажна масивна сграда със застроена площ 98 кв.м., по см.
на §5 т.38 ДР ЗУТ в нарушение на чл.148 ал.1 ЗУТ, за което строителство не са
представени одобрен инвестиционен проект и не е издадено РС. Строежът е Пета
категория.
Отразени са данните за собственост на
имота. Посочено е, че строежът е собственост на Р.А.ов – възложител. КА №
11/29.07.2020г. е съставен в отсъствие на собствениците на имота и е постъпило
възражение, твърденията в което са приети за неоснователни. Търпимостта на
строежа е обследвана и според становище на гл.архитект на район Централен –
извършеното строителство не попада в хипотезата на §16 ПР ЗУТ и § 127 ал.1 ПЗР
ЗИД ЗУТ. В преписката няма данни за издаден акт за узаконяване по реда на § 184
ПЗР ЗИД ЗУТ, който институт към настоящия момент е неприложим. Изложени са
съображения за съответствие на заповедта с чл.6 АПК и с чл.1 от Протокола към
ЕКЗПЧОС : Налице е засилен обществен интерес от предварителен контрол върху
сигурността, хигиената и естетиката на строителството, поради което
премахването на строеж без издадено разрешение на строеж съответства на чл.6 АПК и чл.1 от Протокола към ЕКЗПЧОС, като разрешителният режим за строежи е
въведен с оглед именно опазване на живота и здравето на гражданите и спазването
на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните
изисквания, устойчивост и безопасност за живущите. С оглед правата на
останалите членове на обществото да живеят в благоустроена среда – извършването
на незаконно строителство представлява правонарушение, засягащо сериозни
обществени отношения и отстраняването му е легитимна цел, като е очевидна
връзката между тази цел и предприетите мерки, изразяващи се в иницииране на
производство по премахване на незаконно строителство. Изискването за извършване
на строеж след одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение за
строеж е създадено за защита живота и здравето на гражданите, вкл. и на
извършващите строежа, доколкото именно само при спазване на строителните
правила и норми, гаранция за което е издаването на РС, може да се осигурят
спазване на безопасно изграден строеж, при съобразяване с всички съществуващи
правила за стабилност, здравина и устойчивост на същия. В това се изразява
балансът между интересът на държавата и индивида. Доколкото се установява, че
процесният строеж не е търпим, той е в противоречие с правилата и нормативите
за устройство на територията, което не позволява запазването му и изложеното
обосновава спазването на всички предпоставки за обосноваване наличието на
пропорционалност.
1.6. Фактическата установеност е
обосновала извод за адресати на оспорената заповед – жалбоподателите, тъй като
спрямо тях е насочено изпълнението на административния акт – т.2 от заповедта.
На премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са
известни собственикът или извършителят му /арг. от чл.225а ал.2 вр. с чл.225
ал.3 ЗУТ; чл.15 от Наредба № 13 от 2001г./. Адресатите на заповедта са правилно
определени, предвид обхвата на § 3 от Наредба № 13/2001г. за принудително
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от
органите на ДНСК - лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението
на заповедта : "Адресат/адресати на заповедта" са физически или
юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено
вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава
задължение за премахване на незаконния строеж.”, съответно § 2 Наредба на ОбС Пловдив за принудителното
изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по
чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ на територията на Община Пловдив /Приета с Р. №
291, пр. № 14 от 27.08.2015 г./ : "Адресат/адресати на заповедта" са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът/-ците на
терена, лице/-а с ограничено вещно право или извършителя/-ите на незаконния
строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж
със заповедта по чл. 225а, ал.
1 от ЗУТ и се определя срок за доброволно изпълнение.; В случаите,
когато собственикът на терена и извършителят на незаконния строеж са различни
физически и/или юридически лица, те отговарят солидарно за направените разходи
по принудителното изпълнение на заповедта за премахване.”. Със заповедта
задължението е вменено на собствениците на имот, в който е осъществен незаконен
строеж.
2. При насрочване на делото са
отправени указания към страните по доказателствата и доказателствената тежест,
вкл. и в хода на съдебното производство. Уважени са доказателствени искания на
жалбоподателя за разпит на свидетели и е назначена СТЕ.
2.1. Ответникът представи и са приети
: извадки от действащи ПУП по отношение УПИ XVII – 607, кв. 425 по плана на
гр.Пловдив – Старинна гр.част, л.90 и сл.; писмен отговор – на жалбоподателите
не е предлагано алтернативно жилище от общински фонд, л.169 и сл.; удостоверения
за семейно състояние и родствени връзки за жалбоподателите /л.102 и сл./ : Г.
Р.Я. – разведена, с едно дете – Р.Я.
на 20г., сестри – Н. Р.А. и Н. Р. Р., брат – М. Р.Я.; Н. Р.Р. – омъжена, с две
деца – М.Р. на 30 г. и К.Р. на 27г., сестри – Н. Р.А. и Г. Р.Я., брат – М. Р.Я.;
М. Р.Я. – женен, сестри – Н. Р.А., Г. Р. Я. и Н. Р.Р., деца – две дъщери на
41г. и на 37г., син на 39г.; Н. Р. А. – омъжена, брат – М. Р. Я., сестри – Г.
Р.Я. и Н. Р.Р., две дъщери на 46г. и на 43г.; справка за актуални настоящ и
постоянен адрес на всички лица в роднинска линия с жалбоподателите /л.148 и
сл./ : Г. Р.Я. и синът й Р.Я. със семейно положение - неомъжен, ведно с брат и
сестри са адресно регистрирани в гр.Пловдив, *** – постоянен и настоящ адрес,
без данни от коя година, но при идентичност на настоящ и постоянен адрес; Н. Р.А.
– съпругът с двете й деца – дъщеря С.О. със семейно положение – омъжена и Н.П.
със семейно положение - омъжена, сестрите и братът са адресно регистрирани в
гр.Пловдив, *** – постоянен и настоящ адрес, без данни от коя година, но при
идентичност на настоящ и постоянен адрес; М. Р. Я. – съпругата и синът му,
ведно със сестрите са настоящ и постоянен адрес *** : за синът му е отразено
семейно положение – разведен, дъщеря му Н.Р.Ш. е омъжена с постоянен и настоящ
адрес ***, като другата дъщеря А.М.Л. е омъжена, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***; Н. Р.Р. – съпругът й, сестрите и брат й, ведно със сина М.Р.
със семейно положение - неженен - са адресно регистрирани в гр.Пловдив, *** –
постоянен и настоящ адрес, без данни от коя година, но при идентичност на
настоящ и постоянен адрес, а дъщеря й К.Р. със семейно положение - неомъжена е
с постоянен и настоящ адрес ***.
- Според описаните данни всички
жалбоподатели живеят на адрес – гр.Пловдив, ***, както е посочено в т.2 от
разпоредителната част на заповедта, ведно със : синът на жалбоподателката Г.Я.
/неженен/, съпругът и двете дъщери на жалбоподателката Н. Р.А. /омъжени/,
съпругата и синът на жалбоподателя М. Р.Я. /син - разведен/, както и съпругът и
сина на жалбоподателката Н. Р.Р. /син - неженен/. Тоест, на посочения адрес
според представените по делото доказателства живеят дванадесет лица. Жалбоподателите
и останалите лица – техни съпрузи и деца, са пълнолетни. Според информацията от
ЕГН на жалбоподателите, същите не са в пенсионна възраст към дата на издаване
на оспорената заповед с изключение на Н. Р.А..
2.2. Във вр. с допълнителни указания в
определение за отмяна ход по същество от 31.05.2021г. /л.154, 155/,
пълномощникът на жалбоподателите не представи : доказателства за адресно
регистрирани деца на адрес - гр.Пловдив, ***; доказателства за наличие и
конкретен брой непълнолетни лица – внуци на жалбоподателите : актове за раждане;
доказателство за здравословното състояние на жалбоподателя М.Я.; данни за доход
от трудови или други правоотношения.
2.3. Според служебно събрани
доказателства : извадка от НБД Население /л.161/ - Г.Я. е с настоящ и постоянен
адрес *** от 07.05.2001г., 25.06.2001г.; Н.Р. е на същия адрес от 07.12.2001г.;
М.Я. е на същия адрес от 29.06.2001г.; Н.А. е на същия адрес от 12.92.2002г.;
информация от ТД на НАП – Пловдив /л.163 и сл./ : М.Я. – за лицето няма данни
за подадени Уведомления по чл.62 ал.5 КТ; Г. Я. – към момента е налице трудов
договор с Хенд Пловдив ЕООД; Н.Р. – към момента е налице трудов договор с
Лаки-99 ООД; Н.А. – към момента с прекратен трудов договор на 12.03.2020г.;
Дирекция МДТ при Община Пловдив /л.179 и сл./ - Н.А. няма декларирано движимо и
недвижимо имущество; М.Я. *** през 1998г., ***, ет.1; Н.Р. е декларирала лек
автомобил; Г.Я. няма няма декларирано движимо и недвижимо имущество.
2.4. Свидетел : М.Ш.Р. /ЕГН **********/
е съпруг на жалбоподателката Н. Р. /съдебно заседание от 20.01.2021г./ и заяви,
че в имота на *** живее от 32 години. Там е имало стари къщи, които съборили
през 1996г. и построили нова, защото старите били кирпичени. Имали документи,
но не са запазени. Бабата и дядото бутнали къщите, за да се строят нови. Към
настоящия момент двете къщи се обитават от 24 човека. В имота са две постройки.
В къщата живеят М., Н., Н., Г. със семействата си и внуци.
- Свидетелските показания се
преценяват по правилото на чл. 172 ГПК, предвид възможна заинтересованост,
независимо от желанието за свидетелстване. Свидетелят е допуснат за изясняване
период на построяване на сградата и живущите в нея. В тази си част показанията имат убедителното въздействие на
достоверни, тъй като съответстват на писмените доказателства от преписката
относно година на изграждане на двуетажната масивна сграда, вкл. по отношение
живущите, предвид устното изявление на в.л. в насока – „В тази къща живеят
много хора.”. Не бе конкретизирано колко са внуците, чии са внуците и на колко
години.
2.5. СТЕ /л.126 и сл./ е изготвена
след проучване на доказателствения материал по делото, оглед и заснемане на
строежа на място, ведно с представяне на графични извлечения към експертизата и
снимков материал.
- За ПИ 493 действащ ПУП е одобреното
изменение на ПРЗ и РУП със Заповед № ОА01875/24.11.2004г. Отреждането за имота
по тази заповед е за УПИ XVII
– 607, кв.425 по плана на Старинна гр.част – Пловдив /текстова част на
заповедта – л.92; графична част – л.91 и РУП – л.93/. В застроителния план и в
РУП е предвидено ново застрояване на 2 и 3 етажа, свързано със застрояването в
УПИ XVI – 606 и на разстояние от страничната регулационна линия с УПИ VI – 612
в северозападната част. Процесната сграда не е отразена в кадастралната основа
на плана с размерите и конфигурацията си, с които е показана в КК и с които се
установява от оглед на място. На мястото, на което тя е ситуирана има отразена
сграда със сигнатура „2мж” в североизточния ъгъл на имот № 607 със значително
по-малка площ. Извлечение от действащия РП със ситуирана процесната сграда
представлява Приложение № 2 към СТЕ. Приложение № 3 към СТЕ представлява
извлечение от действащия РУП със ситуирана процесната сграда.
Предходен на действащия е планът,
одобрен със Заповед № ОА-1927/29.12.2000г. – ЗРП на Старинна градска
част-Пловдив. В застроителния план е предвидено ново застрояване на 2 и 3
етажа, свързано със застрояването в УПИ XVI – 606 и на разстояние от
страничната регулационна линия с УПИ VI – 612 в северозападната част.
Процесната сграда не е отразена в кадастралната основа на плана с размерите и
конфигурацията си, с които е показана в КК и с които се установява от оглед на
място. На мястото, на което тя е ситуирана има отразена сграда със сигнатура
„2мж” в североизточния ъгъл на имот № 607 със значително по-малка площ.
Извлечение от застроителния план по заповедта от 2000г. представлява Приложение
№ 4 към СТЕ, а от РП – Приложение № 2.
Със Заповед № ОА-1521/28.09.1995г. е
одобрен ПУП – изм. на ЗРП и КЗСП за кв.425 по плана на Старинна
гр.част-Пловдив. Отреждането за имота по тази заповед е за УПИ XVII – 607. Извлечение от заповедта е
представено в Приложение № 5 към СТЕ – със ситуирана процесната сграда. Същата
не е отразена в кадастралната основа на плана с размерите и конфигурацията си,
с които е показана в КК и с които се установява от оглед на място. На мястото,
на което тя е ситуирана има отразена сграда със сигнатура „2мж” в североизточния
ъгъл на имот № 607 със значително по-малка площ. С този план е образуван УПИ XVII – 607, кв.425. В застроителния
план в УПИ XVII – 607 е
предвидено ново застрояване на 1 и 2 етажа – по терминологията на Наредба № 5 /
1995г. Извлечение от плана от 1995г. със ситуирана процесната сграда представлява
Приложение № 6 към СТЕ. Заповедта от 1995г. е допълнена със Заповед №
ОА-303/27.03.2000г. по отношение КСЗП – застрояването е с конфигурация по
заповедта от 1995г., като височините са завишени на 2 и 3 етажа. Извлечение от
КЗСП по заповедта за допълване със ситуирана сградата е представено в
Приложение № 7 към СТЕ.
Отразена е и информация за Заповед №
560/02.08.1974г., с която е одобрен ЗРП за част от Старинна гр.част – Пловдив.
Процесната сграда не е отразена в кадастралната основа на плана с размерите и
конфигурацията си, с които е показана в КК и с които се установява от оглед на
място. Със Заповед № 2632/19.05.1955г. е одобрен КРП на Стария град – Пловдив,
с който хълмът е отреден за един парцел с регулационни граници, а имотите на
неговата територия нямат предвидено застрояване. Имот № 607, кв.425 по
следващите планове, в плана от 1955г. е част от имот пл.№ 4 от кв.425. на
мястото, на което процесната сграда е ситуирана, има отразена сграда със
сигнатура „2пж” със значително по-малка площ – Приложение № 9 към СТЕ.
В КК, одобрена със Заповед №
РД-18-48/03.06.2009г. – Приложение № 1 към СТЕ, е отразен ПИ 56784.519.493 с
две сгради, като процесната е с идентификатор 56784.519.493.1 – гр.Пловдив, ***,
функционално предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; брой етажи – 2 ;
застроена площ – 96 кв.м.
С оглед на място е констатирано, че
процесната сграда е масивна, двуетажна с таванско помещение, с носеща
стоманобетонова конструкция и стени от тухлена зидария. В план има Г-образна
форма с посочени размери. Сградата е построена в наклонен терен и първият етаж
е на 3,42м. над нивото на двора, като под него е естествения терен от камък на
тепето на „Стария град”. Изпълнени са две стоманобетонови плочи между първи и
втори етаж, и една покривна. Таванското помещение в средата е с височина 2,25м.
Покривът е двускатен. Сградата има два жилищни етажа. Сградата е разположена на
малки разстояния от страничните регулационни граници – 0,55м до 0,80м от
северозападната граница и на 0,60м. до 1,65м. от югоизточната. От североизток
дъното на УПИ се намира на 9,40м. от фасадата на сградата. Техническите
показатели според СТЕ са : - застроена площ 96 кв.м.; - височина до стрехата от
ниво средно прилежащ терен – 6,05м.; - височина до билото от ниво средно
прилежащ терен – 8,30м.
- Отговори на поставените въпроси :
Строежът представлява жилищна сграда, за която писмените доказателства сочат
година на построяване 1996г. Цитирани са описаните по-горе КА и Заповед №
РД-09-365/20.08.1996г. за спиране на строителството. От констативните актове се
установява, че през 1996г. са изпълнени конструктивните елементи на сградата на
първи и втори етаж. Не е описана само покривната плоча, „очевидно изпълнена
след 10.09.1996г., но вероятно това е станало до края на 1996г.”. Към 1996г.
действащ ПУП за имота е изменението на ЗРП с КЗСП, одобрено със заповедта от
28.09.1995г. – при действие на ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредба №
5/17.05.1995г. В кадастралната основа на плана в имота са отразени 2 сгради –
„2пж” и „пмж” – процесната сграда е ситуирана на мястото на сградата „2пж”, но
с по-малка ширина и с много по-голяма дължина, достигайки до уличната
регулационна линия от югозапад. От застроителния план е видно, че предвиденото
ново застрояване в УПИ е различно от построената процесна сграда. Застрояването
по плана е 2 етажа по см. на Наредба № 5/17.05.1995г., отдръпнато на 3 м. от северозападната
регулационна граница за дължина около 17 м. и продължава като свързано със
съществуваща сграда в съседен имот да дължина около 3м., вкл. е допуснато
едноетажно застрояване, отдръпнато на 4 м. от границата. И едноетажното и
двуетажното застрояване са предвидени като сключено застрояване по югоизточната
регулационна граница. При тези данни е последвал извод – с местоположението си
сградата противоречи на предвижданията на одобрения ЗРП през 1995г. – действащ
по време на изпълнение на строителството. „Сградата е разположена на
недопустимо разстояние от регулационната граница с имота от северозапад УПИ
VI-612 съгласно действащия ПУП.”. Посочено е, че съгл. чл.62 от Наредба №
5/17.05.1995г., при малкоетажно застрояване, каквото представлява процесната
сграда, до страничната регулационна линия се изисква най-малко 3 м. Към настоящ
момент действащ ПУП за имота е одобреното изм. на ПРЗ и РУП със заповедта от
24.11.2004г. С плана е предвидено ново застрояване на 2 и 3 етажа, разположено
от югоизток изцяло по страничната регулационна линия, а от северозапад –
частично по границата и частично отдръпнато от нея. Според СТЕ – процесната
сграда по изпълнение нарушава предвижданията на плана в частта при
задължителното отдръпване от границата с УПИ VI – 612. Цитирана е разпоредбата
на чл.31 ал.1 ЗУТ – при ниско жилищно застрояване разстоянието от сградата до
страничната граница на УПИ е най-малко 3м., като процесната сграда е
разположена на разстояние от 0,55м. до 0,80м., което противоречи на нормата.
При тези данни относно допустимостта на строежа по правилата и нормативите,
действали към годината на изграждане на строежа и по действащите в момента
разпоредби, както и по ПУП към съответните години е прието от СТЕ, че строежът
не съответства на предвижданията на ПУП и правилата и нормативите и към
годината на изпълнение, и към настоящия момент.
Сградата е с жилищно предназначение,
ниско застрояване /до 10м./, при което представлява строеж от Пета категория –
чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ. Сградата е със стоманобетонова носеща конструкция –
видими при огледа са стоманобетоновите плочи, стоманобетеновите греди,
стоманобетоновите колони. Ограждането е с тухлена зидария, покривът е двускатен
с дървена конструкция. Огледът на място и писмените доказателства по делото са
основание за възприета от СТЕ година на изпълнение на сградата – 1996г. Същата
напълно съответства на физическото състояние на сградата с видима възраст 25
години.
- При изслушване на СТЕ експертът
заяви, че сградата няма пукнатини и е фундирана в скала, което означава
здравина на почвата, като къщата има вид на годна без дефекти, вкл. би могла
още много години да съществува така. Посочено бе, че в къщата живеят много хора
– семейства поколения. Уличната регулационна линия е през средата на
ул.Гривица. тази улица започва и свършва на втората къща и има много имоти без
достъп. В момента регистрацията на ул.Гривица се дължи на кадастралната карта, които
данни са ползвани от административния орган при съставяне на констативния акт.
В.Л. потвърди, че няма план, по който сградата може да остане в този габарит, с
тези отстояния от границите. Сградата е индивидуализирана и наоколо няма други
такива обекти, с които би могла да бъде объркана.
- СТЕ се цени като компетентно
изготвена с приложени специални знания. Фактическите изводи на експерта
произтичат от обективен анализ на доказателствения материал.
2.6. По отношение адресната
регистрация е представена справка от ответника, като адресът от справката – гр.Пловдив,
*** е идентичен с посочения в жалбата адрес. В скица на ПИ 493 от СГКК /л.28/ е
посочен административен адрес – гр.Пловдив, ***, по отношение на която улица
експертът заяви, че на място не съществува. В съдебно заседание от 20.04.2021г.
/л.144 и с./ представителят на ответника заяви, че не се оспорва
местоположението на обекта, разпореден за премахване. В случая административният
адрес на сградата в оспорената заповед съответства на посочения в скицата на
СГКК, но предвид информацията за адресна регистрация и заявените данни от
експерта, следва, че местоположението на двуетажната сграда е установено в
съответствие с действителното фактическо положение, което датира от 1996г. –
гр.Пловдив, ул.Шести септември № 176 е отразен в констативните актове и в
заповедта от 1996г. за спиране на строителството, както и в т.2 от
разпоредителната част на оспорената заповед. Освен това, от значение е
безсъмнено установеното и потвърдено от СТЕ местоположение на сградата по данни
за номер на съответен УПИ и ПИ.
3. Административната процедура съответства на
установените в ЗУТ правила, но административният орган дължи изясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за издаване на административното
разпореждане /чл.35 и чл.36 АПК/ в служебното производство по чл.225а вр. с
чл.225 ЗУТ.
Кметът на район
Централен - община Пловдив се е позовал на констативния акт, поради което
фактическите установявания в същия следва да се приемат като част от мотивите
на заповедта. В същата са изложени и самостоятелни съображения по отношение доводите
във възражението против КА. Мотивите по отношение чл.8 пар.1 от КЗПЧОС са
принципни, при отсъствие на съпоставка с конкретните факти и обстоятелства.
Със Заповед №
РД-09-365/20.08.1996г. е спряно строителството на ***, парцел XVII-607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив – собственост на Р.А., „нова сграда с железобетонна конструкция”, до
узаконяване на построеното и оформяне на строителните книжа за продължаване на
строежа съгл. одобрен ЗРП. В заповедта е посочено, че строежът се извършва от Р.А.
– собственик на имота, без необходимите строителни книжа и документи и в
отклонение на дадената виза за проектиране.
На 22.04.1996г. е издадена от гл.архитект на район Централен – виза за
проучване и проектиране № 402 на Нова жилищна сграда по означеното с черен
контур и оранжев щрих с Нкорниз 6 6м. за двуетажно тяло и Нкорниз=4,80м. за
едноетажно тяло /л.48 – графично означено предвиденото застрояване/. В
обяснителна записка от проект, част Архитектура за обект : жилищна сграда на Н.А.
и Р.А.ов, в п.XVII-607,
кв.425, Старинна гр.част, гр.Пловдив /л.49 и сл./, е посочено, че проектът е
изготвен въз основа на скица № 402 от община Пловдив, служба ТСУ – Район
Централен : жилищната сграда е
проектирана на калкан от югоизток при посочени отстояния до гранична
северозападна регулационна линия : В случая са налице доказателства за година
на изпълнение на строежа - строителството е започнало в периода между
15.07.1996г. и 13.08.1996г., но не е съобразена констатацията в заповедта за
спиране на строителството от 1996г.
А / В оспорения
административен акт отсъства съпоставка между разрешеното строителство с визата
за проучване и проектиране и осъщественото на място, както и в какво се изразява
отклонението спрямо визата. Посоченото е от значение, предвид Заповед №
РД-09-365/20.08.1996г., с която е спряно строителството на ***, парцел XVII-607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив – собственост на Р.А., „нова сграда с железобетонна конструкция”, до
узаконяване на построеното и оформяне на строителните книжа за продължаване на
строежа съгл. одобрен ЗРП. В тази вр. е останал неизяснен фактът относно обем
на извършеното незаконно строителство във вр. с констатираното отклонение от
визата за проектиране, тъй като при съществуваща част от строежа – арг. от
чл.225 ал.2 вр. с чл.225а ал.1 ЗУТ /“строеж или част от него е незаконен“/,
която не е в отклонение от визата за проектиране и ЗРП, следва, че описанието
на незаконния строеж, респ. частта, съставляваща незаконен строеж, не е
конкретизирана точно.
Б / Разпоредбата на чл.225 ал.3 ЗУТ не изисква актът да
се съставя в присъствие на нарушителя, като условието в закона е да бъде връчен
на заинтересуваните лица – в случая КА е връчен и е постъпило възражение. Заповедта
не съдържа различни фактически установявания от тези, отразени в КА и с
упражняване правото на жалба против административния акт, правото на защита е
осъществено. Възражението в тази насока не е основателно.
Констативният акт има
доказателствена сила за съществуване, местоположение и вид на строежа, което
подлежи на опровергаване в съдебна фаза, вкл. с доводи за търпимост. Фактическите
установявания в КА, съставен при оглед на място, представляват огледен протокол
в административното производство, затова същия се преценява не по реда на
чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. В
случая сградата – предмет на премахване е заснета в КК и има отделен
идентификатор, поради което местоположението, видът и предназначението на
строежа са изяснени.
В / Категорията на строежа е от
значение за материалноправната компетентност на административния орган.
Категорията е посочена в заповедта правилно - Пета /чл.137 ал.1 т.5 б.”а” ЗУТ/,
по отношение на която кметът на общината /района/ е компетентен административен
орган.
Г / Действителното местоположение на
обекта, техническите му характеристики и липсата на разрешение за изграждането
му правилно са установени от административния орган. Двуетажната масивна сграда
е строеж от обхвата на §5 т.38 ДР ЗУТ, потвърдено от СТЕ.
3.1. Периодът на изпълнение на строежа е от значение за
преценка прилагането на норма за търпимост, предвид наличие на четири отделни
периода според действащия ЗУТ и при съобразяване липсата на обратно действие,
придадено на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. За период на изграждане на строежа са
налице официални писмени доказателства - от констативните актове се установява,
че през 1996г. са изпълнени конструктивните елементи на сградата на първи и
втори етаж. Не е описана само покривната плоча, като според СТЕ : „очевидно
изпълнена след 10.09.1996г., но вероятно това е станало до края на 1996г.”. В
Констативен акт № 157/13.08.1996г. по отношение Р.А.ов /собственик на имота и
извършител на строежа/ е посочено, че старата кирпичена жилищна сграда е
съборена и е започнало изграждане на нова сграда с железобетонна конструкция на
ниво кофраж на плоча на първи етаж с размери 16 на 8, без необходимите
строителни книжа, в парцел XVII-607, кв.425 по плана на Старинен
Пловдив. С Констативен акт № 182/10.09.1996г. е констатирано, че заповедта от
20.08.1996г. не се изпълнява, като към 10.09.1996г. изпълнението на зидарията
продължава, както и се изгражда кофража на колоните и гредите на втория жилищен
етаж. Огледът на място и писмените доказателства по делото са основание за
възприета от СТЕ година на изпълнение на сградата – 1996г., която напълно
съответства на физическото състояние на сградата с видима възраст 25 години.
Липсата на одобрени проекти и издадено
РС не е основание да се отрече търпимостта на строеж. По дефиниция търпимите
строежи са такива, за които няма строителни книжа. Със Заповед № РД-09-365/20.08.1996г.
е спряно строителството на ***, парцел XVII-607, кв.425 по плана на Старинен Пловдив,
до узаконяване на построеното и оформяне на строителните книжа за продължаване
на строежа съгл. одобрен ЗРП. Отсъства информация за узаконяване на построеното
строителство, спряно с посочената заповед, както и за издадени строителни книжа
във вр. с издадената виза за проучване и проектиране и налична частична по
делото проектна документация.
Търпимостта е с правоизключващо
премахването действие, при което тежест за установяването й е върху адресата на
заповедта, тъй като е страна, заинтересована от отмяна на заповедта и
настъпване на благоприятни правни последици. Изследване търпимостта на строеж е обусловено от момента
на извършването му и според доказателствата от преписката и по делото, следва
да бъде възприето наличие на хипотеза на §16 ал.2 ПР ЗУТ : „Незаконни строежи,
започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до
влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември
1998г.”. Според СТЕ - и едноетажното, и двуетажното застрояване са предвидени
като сключено застрояване по югоизточната регулационна граница, което е видно
от извадките от плановете в част Застрояване. Преценен по местоположение спрямо
извлеченията от плановете в част застрояване – строежът не съответства в цялост
на предвижданията на одобрения ЗРП през 1995г. – действащ по време на
изпълнение на строителството. Към настоящ момент действащ ПУП за имота е
одобреното изм. на ПРЗ и РУП със заповедта от 24.11.2004г. С плана е предвидено
ново застрояване на 2 и 3 етажа, разположено от югоизток изцяло по страничната
регулационна линия, а от северозапад – частично по границата и частично
отдръпнато от нея. Сградата по изпълнение нарушава предвижданията на плана в
частта при задължителното отдръпване от границата с УПИ VI – 612. Строежът не съответства частично с
местоположението си на предвижданията на ПУП и правилата и нормативите и към
годината на изпълнение, и към настоящия момент – следователно е недопустим. Според
картния материал и СТЕ, без съмнение сградата е с конфигурация, която не попада
изцяло в отреденото с ПУП в част застрояване, макар в становището на
гл.архитект да е посочено, че свързаното застрояване е между : УПИ XVII-607, кв.425 - ново двуетажно жилищно
застрояване, свързано с УПИ VI
– 612 и УПИ XVI
– 606,614 и ново едноетажно допълващо застрояване, свързано с УПИ XVI – 606,614, съгл. ЗРП на Старинна
гр.част, одобрен със Заповед № ОА-1927/29.12.2000г., а съгл. изменение на
ПУП-ПРЗ на част от кв.425-нво по плана на Старинна гр.част – Пловдив, одобрено
със Заповед № ОА-1875/24.11.2004г. за УПИ XVII-607 се предвижда ново триетажно
жилищно застрояване, свързано с УПИ VI – 612 и УПИ XVI – 606,614 и ново двуетажно допълващо застрояване,
свързано с УПИ XVI
– 606,614. Дори да бъде възприето
становището, съществуващите двуетажни жилищни сгради в имота с идентификатори
56784.519.493.1 и 56784.519.493.2 във вида, в който са отразени в СГКК –
Пловдив, попадат само частично в определеното петно за застрояване в ЗРП и
действащ ПУП. Тъй като не е възможно строеж да е частично търпим, сградата –
предмет на премахване с оспорената заповед не следва да бъде квалифицирана на
търпим строеж. Не е налице и доказателство за деклариране на строежа пред
одобряващите органи до 31 декември 1998г.
Със ЗИД ЗУТ /обн. ДВ, бр. 82 от 2012г./
е въведен нов четвърти период с нормата на ал. 1, § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като
липсва изрична отмяна на §16, вкл. се съобрази, че липсва и преходна
разпоредба, която да регламентира действието върху заварени случаи и да придава
обратно действие на §127 ал.1 по см. на чл. 14 ЗНА. Тоест, налице са норми –
едновременно и самостоятелни по изисквания, регламентиращи режима на търпимост,
с визирани в тях конкретни предпоставки, според периода на изграждането на
незаконния строеж. За прилагане хипотезите за търпимост приоритет е придаден на
периода на изграждане на незаконния строеж и по
отношение разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82 от 2012г./ се
съобрази, че същата не изключва приложението на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, като
новият период касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до
31.03.2001г. /влизане в сила на ЗУТ/. В случая нормата на ал. 1, § 127
ПЗР ЗИД ЗУТ не е приложима предвид период на извършване на строежа.
3.2. По твърдението за нарушение на Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС - чл. 8, § 1/ се
съобрази, че същото е обвързано със задължението на административния орган за
прилагане принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Съгласно Конвенцията, правото
на жилище е основно защитимо право на всяко лице, поради което съдът следва да
извърши преценка за пропорционалност на мярката, отчитайки баланса между личния
интерес от запазване на сградата и обществения от премахването й.
Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички данни за
конкуренция между лични и обществени интереси. Тази оценка би могла да бъде извършена
при наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които
обитават сградата, включително има ли малолетни и непълнолетни такива; времето
на ползване; възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващите;
съществуването на друго жилище за задоволяване на жилищните им нужди; предлагал
ли е район Централен - община Пловдив алтернативно настаняване в жилище от
общинския жилищен фонд и др. /в този смисъл Решение № 10329/03.07.2019г.
по адм. дело 14131/2018г.; Решение № 6783/08.05.2019г. по адм. дело №
14679/2018г.; Решение № 11118/19г.; Решение № 8940/19г. на ВАС и др/.
В случая се установи, че двуетажната
масивна сграда е построена през 1996г. – съществува 24 години спрямо дата на
издаване на оспорената заповед. По отношение здравина и устойчивост на строежа
във вр. с мотивите в оспорената заповед по чл.8 от КЗПЧОС се отбелязва, че
административният акт не съдържа фактическа установеност за компрометирана
конструкция. В тази насока е СТЕ и устните изявления на експерта. Включително,
отсъства информация за издаван административен акт по чл.195 ЗУТ, възлагащ
заздравяване или поправяне на сградата. Вярно е, че при спазване на строителните
правила и норми, гаранция за което е издаването на РС, се осигурява безопасност
на строежа, при съобразяване с правилата за стабилност, здравина и устойчивост
на същия. Но както бе посочено, отсъствието на одобрени проекти и издадено РС
не е основание да се отрече търпимостта на строеж, тъй като по дефиниция
търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа. Следователно, балансът
между интереса на държавата и индивида не следва да бъде търсен в тази насока,
тъй като при установена търпимост на строеж, не би било от значение
възражението за нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС. Затова преценката за
пропорционалност следва да се основава на всички конкретни факти и
обстоятелства, а не само на доводи за отсъствие на търпимост на строежа, както
и на узаконяване.
Сградата е с изцяло жилищно
предназначение. Според събраните в съдебното производство доказателства, на
адреса, където фактически се намира жилищната сграда са регистрирани и живеят 12
лица. Жалбоподателите не притежават друго жилище за задоволяване на жилищните
им нужди /данни от община Пловдив – Дирекция местни данъци и такси/ и район
Централен - община Пловдив не им е предлагал алтернативно настаняване в жилище
от общинския жилищен фонд. Действително, не бяха представиха доказателства за
наличие на живущи в сградата – предмет на заповедта за премахване, уязвими лица
– малолетни или непълнолетни, както и с влошено здравословно състояние.
Посоченият критерий не преодолява събраните доказателства за наличието на
останалите критерии за преценка относно пропорционалността на мярката.
Жилищната сграда се обитава от жалбоподателите
от 19 години, в който период отсъства информация за констатирани от контролните
органи неизправности и дефекти в сградата. Оспорващите лица не притежават друго
жилище и премахване на строежа би им причинило трудно поправима вреда, с оглед,
че биха останали без дом, което би представлявало несъразмерна мярка, предвид
липсата на доказателства от страна на административния орган за противопоставим
интерес, обуславящ необходимостта от принудителната мярка / в тази насока
Решение № 3967/21г. по адм.д.№ 758/2021г., ВАС/. В случая е допуснато жилищната
сграда да съществува в констатирания вид и местоположение в имота повече от 23
години, предвид доказателствата за построяването й през 1996г. спрямо дата на
издаване на заповедта за премахването й.
Жилищната сграда само частично не попада в обхвата на предвиденото
застрояване и е разположена в собствен на жалбоподателите имот, без да засяга
улична регулация или друг имот – общински или частен. Както бе посочено, според
заповедта за спиране на строителството от 1996г., същото е спряно „до
узаконяване на построеното и оформяне на строителните книжа за продължаване на
строежа съгласно одобреното ЗРП”. Текстът ориентира към възможност за узаконяване,
което действително не е осъществено, но от наследодателя на жалбоподателите,
починал през 2003г. /удостоверение за наследници, л.46/. Според предвиденото
застрояване, отразено в извлеченията от плановете, одобрени през 1995г., 2000г.
и 2004г. – сградата действително е на по-малки от регламентираните отстояния на
северозапад, но отсъства преценка в контекста на чл.8 от конвенцията по
отношение засегнат обществен интерес от местоположението на жилищната сграда :
„2. Намесата на държавните власти в упражняването на
това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в
едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици
или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите.”. Не се установи местоположението на жилищната сграда да засяга
интереси на останалите членове на обществото, които следва да доминират над
личния такъв на определено лице или лица, поради което намесата по см. на чл.8
ал.2 от КЗПЧОС в случая не би могла да бъде определена като пропорционална и
съразмерна по см. на чл.6 ал.2 АПК.
Ведно с изложеното, в конкретиката на
фактите следва да бъде съобразено, че на същата дата, на която е издадена
оспорената заповед – 19.08.2020г., е издадена и Заповед №
РД-20-730/19.08.2020г. /л.174 и сл./. С посочената заповед е разпоредено
премахване на другата сграда в същия имот – двуетажна масивна жилищна сграда
със ЗП 38 кв.м. с идентификатор 56784.519.493.2 в ПИ 56784.519.493,
представляващ УПИ XVII-607,
кв.425 по плана на Старинен Пловдив, с административен адрес – ***. Адресатите
на цитираната заповед са настоящите жалбоподатели. При служебна справка
/извадка от деловодната програма на съда, л.162/ се констатира, че заповедта е
оспорена, но образуваното адм.д.№ 2287/2020г. е прекратено поради неотстранена
нередовност на жалбата, като определението на АС-Пловдив е оставено в сила от
ВАС. Правата на жалбоподателите не са били ограничени и тяхното процесуално
поведение е причина за прекратяване на адм.д.№ 2287/2020г., АС – Пловдив, но
това не преодолява необходимостта от потърсване на алтернатива за дом, дори и
временно. Според цитираните по-горе решения на ВАС, съразмерността е дължима
при издаване на административния акт, а не само при неговото изпълнение. Следва
да бъде прието, че при едновременно издаване на две заповеди за премахване на
двете сгради в имота на жалбоподателите, обективно е било необходимо администрацията
да гарантира спазване принципа за съразмерност и пропорционалност на
принудителната мярка – премахване на двете сгради като незаконни строежи.
Служебно събраните доказателства
обосновават извод за несъразмерна мярка, предвид липсата на доказателства от
страна на органа за противопоставим интерес, обуславящ нуждата от предвидената
в заповедта санкция. Със съдебно решение незаконният строеж не се узаконява във
вр. с тезата на ответника, който дължи съобразяване с принципа за съразмерност
и при издаване на административния акт, предвид възприетите в съдебната
практика критерии за пропорционалност на мярката – заповедта за премахване на
незаконен строеж е принудителна административна мярка.
Както бе посочено, в оспорения
административен акт не е посочено в какво се изразява отклонението от
разрешеното строителство, респект. осъщественото фактически - спрямо визата и
може да бъде прието, че е останал неизяснен фактът относно обем на извършеното
незаконно строителство във вр. с констатираното отклонение от визата за проектиране,
което означава неясно описание на разпоредения за премахване незаконен строеж. В практиката е наложено
безпротиворечиво становището, че незаконният строеж, респ. частта, съставляваща
незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно, тъй като в противен случай
не е ясен предмета на принудително изпълнение и може да се засегнат законово
настъпили за адресата права.
Жалбата се приема за
основателна. Разноски не са претендирани за присъждане.
Мотивиран с изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед № РД - 20 -729 от
19.08.2020г. на Кмета на Район Централен - Община Пловдив.
Осъжда Г.Р.Я. /ЕГН **********/, Н.Р.А.
/ЕГН **********/, М.Р.Я. /ЕГН **********/ и Н.Р.Р. /ЕГН **********/ – всички с
адрес : гр.Пловдив, ***, да заплатят общо невнесен увеличен депозит за СТЕ в
размер на 175 лв., по сметката на АС – Пловдив за вещи лица.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :