Мотиви по НОХД №
330/2020 г. по описа на Хасковския Окръжен съд, наказателно отделение
Срещу подсъдимия Ю.А.Х., роден на *** ***, ***, ****гражданин,
с *** образование, ****, *****, ****, жив. *******, с ЕГН ********** е
повдигнато обвинение от Хасковска окръжна прокуратура за това, че на
27.12.2016 г. на АМ „Марица“ при километър 97+360 в землището на гр. С., в
посока от гр. С. към гр. Х., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“ и „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
…характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“ и по
непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на две лица -
С.М.С., с ЕГН **********, починал на ***** г., и С.М.Й., с ЕГН **********,
починал на ***** г. - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б“, вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр. Х. поддържа
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и за двете въведени нарушения на
ЗДвП. Предлага наказанието да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 години
и 6 месеца, което да се редуцира с една
трета с оглед разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, изпълнението на което на
основание чл. 66 от НК да се отложи с изпитателен срок за срок от 5 години,
като се наложи и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 4 години.
В наказателното производство
съдът не прие за съвместно разглеждане гражданските искове, предявени от
пострадалите С.М. С., Н.М.Ю., А.М.С. и А.М.С., представлявани от процесуалния
им представител адв. Б.. Същите бяха конституирани
като частни обвинители, като не се явиха в съдебно заседание. Повереникът им адв. Б. поддържа наред
с прокурора повдигнатото обвинение, като намира същото за доказано. Счита, че
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Конституираните като частни
обвинители Г.С.М., Ю.С.С., Л.Р.С., М.С.С., Ф.М.Й. и Ф. М. А. се явяват и поддържат обвинението
наред с прокурора.
Конституираните като частни
обвинители А.Г.М., М.С.С., Ф.С.М.,
Ф.С.А., А.А.Ш., С.Ф.С., Г.Ф.М. и А.С.А. не се явяват
в съдебно заседание.
Повереникът им адв.
М. моли да не се уважава предложението на прокурора за налагане наказанието
„лишаване от свобода“ при условията на института на чл. 66 НК. Моли същото да
бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като
бъде изтърпяно ефективно. Иска налагане и на кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС“.
Защитникът на подсъдимия не
оспорва фактическата обстановка, приета в обвинителния акт. Предлага
наказанието да се индивидуализира при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като се вземе предвид и съпричиняване
от водача на сръбския камион. Моли наказанието „лишаване от свобода“ да е в
размер, който да позволи отлагане изпълнението му с приложението на чл. 66 от НК. Сочи, че няма претенции за срока на санкцията „лишаване от
правоуправление“, като моли да бъде съобразено с практиката на съдилищата.
Подсъдимият Х. се възползва от
процедурата по глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие. Признава вината
си, както и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за
извършеното и се присъединява към казаното от защитника си.
В последната си дума отново
изразява съжаление.
Съдът, като взе предвид събраните
и приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна,
следното:
Подсъдимият Ю.А.Х. ***. Към *** г. е бил
правоспособен водач на МПС, притежавал валидно свидетелство за управление на
МПС № ****, издадено на **** г. с придобити категории В и АМ и срок на
валидност - **** г. Видно от приложената справка /л. 76-78, том 1-ви от ДП/
многократно е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за
движение по ЗДвП с наказателни постановления.
През
месец декември 2016 г. подсъдимият Х. заедно с пострадалите С.М.Й. и С.М.С.
работели на **** в гр. С.. Всеки ден до работното си място, както и обратно до
гр. Х. подс. Х. и двамата пострадали пътували с лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, собственост на свид.
Ш. А.М.. На 27.12.2016 г., малко преди 17.00 ч., след като приключили работа, Х.
и двамата пострадали се качили в автомобила, за да се приберат в гр. Х..
Автомобилът бил управляван от подсъдимия Ю.Х.. На предна дясна седалка пътувал
пострадалият С.С., а на задната седалка от ляво
-пострадалият С.Й.. След като излязъл от гр. С., подс. Х. продължил да управлява автомобила по
източното платно на автомагистрала „Марица“ в посока гр. Х.. Времето било сухо,
пътната настилка от дребнозърнест гладък асфалт също била суха, видимостта
намаляваща - сумрак, без някакви особени метеорологични явления. Източното
платно на автомагистрала „Марица“ при километър 97+360 представлявало прав
хоризонтален участък и се състояло от три ленти за движение - аварийна с ширина
3.10 м, отделена с бяла непрекъсната линия, дясна лента за движение с ширина
3.60 м и лява лента за движение с ширина 4.0 м /протокол за оглед л. 54 – 57,
том 1-ви от ДП/. Подсъдимият Х.
управлявал автомобила със скорост от около 140 км/ч в дясната активна лента на
източното платно за движение на автомагистрала „Марица“ на къси светлини.
Приближавайки бензиностанция „****“ при километър 97+360, от която съществувала възможност да
излязат други превозни средства, подсъдимият не намалил скоростта си на
движение, като продължил да се движи със скорост на границата на максимално
допустимата. По същото време от изхода на бензиностанцията „***“,
за да се включи в движението по автомагистралата в посока гр. Х., започнал да
излиза неустановен товарен автомобил влекач, с прикачено на него полуремарке с чужда регистрация. Подсъдимият възприел
излизащия от изхода на бензиностанцията товарен автомобил влекач с
прикачено полуремарке,
но не задействал спирачната система, а само отпуснал педала на газта. Товарният
автомобил се движел бавно, като от аварийната лента пресякъл двойната непрекъсната линия /М2/
от надлъжната пътна маркировка и започнал да навлиза частично
на около един метър в дясната лента за движение, в която се движел и
подсъдимият Х.. След като видял, че товарният автомобил няма да спре и частично
навлиза в дясната лента на платното за движение, подс.
Х. в момента, в който се намирал на разстояние 74.50 м от товарния автомобил,
реагирал на възникналата опасна ситуация с рязко отклоняване на управлявания от
него автомобила в ляво. Вследствие на рязкото отклоняване подсъдимият загубил
контрола над автомобила, който напуснал платното за движение от ляво, при което
последвал удар между предната лява част на автомобила и мантинелата,
разделяща източното от западното платно на автомагистралата. Този удар настъпил
в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намирала по дължина на 7-8
м северно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие. В
момента на удара, скоростта на превозното средство била 120км/ч. От удара
автомобилът се завъртял в положителна посока и се преобърнал преминавайки през мантинелата в насрещното платно за движение, където
първоначално паднал върху платното на задната си лява част, след което
продължил да се превърта и придвижва към дясната лента на платното за движение
в посока северозапад. В същото време, в дясната лента на западното платното за
движение по автомагистрала „Марица“ в посока гр. С., със скорост от 100 км/ч се
движел товарен автомобил „Рено“ влекач с ****
рег.№ **** с прикачено на него полуремарке с
рег.№ *****, управляван от свид. Е.Ю.. Свидетелят
възприел лекия автомобил непосредствено преди да се удари в мантинелата
и реагирал своевременно, като задействал спирачната система, но въпреки това
последвал удар между дясната страна на лекия автомобил и предната лява част на
товарния автомобил „Рено“. Ударът бил в
конфликтна точка на първоначален контакт, намираща се по дължина на около 42 –
43 м северно от ориентира, приет в протокола за оглед на местопроизшествие и по
ширина на около 1.5 – 2 м източно от западната граница на западното платно.
След този удар товарният автомобил „Рено“ се придвижил 33 м напред и се
установил в аварийната лента, а лекият автомобил се установил в средата между
двете ленти на платното за движение в посока гр. С.. Вследствие на удара в мантинелата и преобръщането през нея, от автомобила в
разделителния остров между двете предпазни еластични огради изпаднали
подсъдимият Ю.Х. и пострадалият С.М.Й., а на пътното платно в посока гр. С.
изпаднал пострадалият С.М.С.. Водачът на товарния автомобил - неустановен по
делото, който бил излязъл от бензиностанция „***“, спрял за кратко в аварийната
лента без да слиза, след което веднага потеглил. Пристигналият малко по-късно
на мястото на ПТП лекарски екип установил смъртта на С. и оказал медицинска
помощ на Х. и Й., които били транспортирани и настанени в МБАЛ Х. АД. В
резултат на усложнения, настъпили след претърпяната автомобилна травма, на
28.08.2018 г. починал и пострадалият С.М.Й..
От
разследващ полицай при РУ на МВР - С. е бил извършен оглед на
местопроизшествието, при който е иззет лек автомобил марка „Фолксваген Голф“с
рег.№****.
Назначена
и изготвена е съдебномедицинска експертиза на труп №237/2016 г. / л. 6 - 9, том
3-ти от ДП/, от заключението на която се установява, че при огледа и аутопсията
на трупа на С.М.С. е било установено, че е получил съчетана травма при
автомобилна злополука; охлузвания рани по лицето; кръвонасядане
на меките обвивки на черепа; травматичен кръвоизлив под меките обвивки на
мозъка; кръв в мозъчните стомахчета; счупване на
гръдната кост и на всички ребра двустранно; контузия и разкъсване на белите
дробове; разкъсване на дръжката на
тънките черва; разкъсване на задстомашната жлеза;
хематом зад коремницата; счупване на таза; открити
счупвания на лявата подбедрица и на дясното бедро.
Причината за смъртта на С. е описаната съчетана травма, която е несъвместима с
живота и е причинила смъртта за минути. Установените увреждания са причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет и могат да се получат при
автомобилна травма.
От
заключението на назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза по писмени
данни №67/2017 г. /л. 14, том 3-ти от ДП/ се установява, че С.М.Й. е получил
следните увреждания: хемопневмоторакс /колекция от
кръв и въздух/ в лявата гръдна кухина; счупване на 4,5,6,7 и 8 ребра в ляво.
Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма. Причинено е трайно
затруднение в движението на снагата, по смисъла на чл.129 от НК, което се дължи
на счупването на пет ребра в лявата половина на гръдната клетка. Причинено е
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл.129 от НК,
което се дължи на колекцията от кръв и въздух в лявата гръдна кухина.
От
заключението на назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза на труп
№164/2018 г. /л. 24 – 26, том 3-ти от ДП/ се установява, че при огледа и
аутопсията на трупа на С.М.Й. е било установено състояние след съчетана травма
на гръбнака в шийния отдел и гръдна травма, протекли
с картината на травматичен шок и довели до пълно обездвижване на пострадалия /квадриплегия/; пролежна абцедираща бронхо пневмония;
възпаление на миокарда /миокардит/; хроничен възпалителен процес в бъбреците
/нефрит/; състояние на пълно измършавяване /кахексия/;
пролежни рани в областта на кръста и петите /декубитуси/; циркулаторни и
дегенеративно дистрофични разстройства на вътрешните
органи; оток на мозъка. Причината за смъртта на С.М.Й. е полиорганна
недостатъчност като последица на тежка гръбначна и гръдна травма, довели до
състояние на пълно обездвижване, залежаване, развитие на кожни пролежни рани, тежки възпалителни процеси в белите дробове,
сърцето и бъбреците, картина на общо измършавяване и смърт от сърдечна и
дихателна недостатъчност. Смъртта била последица на усложнения настъпили след
претърпяна автомобилна травма на 27.12.2016 г. Смъртта е в пряка и непрекъсната
причинно-следствена връзка с тази автомобилна травма.
Назначена
и изготвена е съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 66/2017 г. /л.
13, том 3-ти на ДП/ според заключението, на която Ю.А.Х. е получил следните
увреждания: счупване на дясната срамна кост, закрито; счупване на дясната
лопатка. Описаните увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд
тъп предмет и могат да се получат при автомобилна травма. Причинено е трайно
затруднение в движението на дясната ръка, по смисъла на чл. 129 от НК, което се
дължи на счупването на дясната лопатка. Причинено е трайно затруднение на
движението на десния крак по смисъла на чл. 129 от НК, което се дължи на
счупването на дясната срамна кост.
От
заключението на назначената и изготвена тройна автотехническа
експертиза /л. 63-112 от том 3-ти на ДП/ се установява, че скоростта на
движение на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ преди произшествието е била около
140 км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на
автомобила с тази скорост е 164.57 м. При началото на реакцията на водача, лекият автомобил се е намирал на около 74.50
м от мястото на излизане на товарния автомобил влекач с полуремарке
от изхода на бензиностанцията, от което е направен извод, че от момента на
излизане на товарния автомобил от изхода на бензиностанцията и навлизането му в
дясната лента на платното за движение пред лекия автомобил, водачът на
последния е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото,
на което се е намирал товарният автомобил и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране. При реакция на водача на лекия автомобил с екстрено
спиране в момента, в който той фактически е реагирал /с отклонение в ляво/,
скоростта на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ при достигане до изхода на
бензиностанцията, от която излиза товарния автомобил би била 126 км/ч, като
водачът е нямал техническа възможност да спре или да изостане зад товарния
автомобил. Водачът на лекия автомобил би имал техническа възможност да спре
преди мястото на излизане на товарния автомобил от изхода на бензиностанцията,
ако се е движел със скорост по-малка от 84 км/ч.
Определено
е, че скоростта на товарния автомобил „Рено“ влекач с полуремарке
преди произшествието е била около 100 км/ч, а в момента на удара е била 71
км/ч. Дължината на пълния спирачен път /опасна зона/ при движение на товарния
автомобил с тази скорост е 111.71 м. Пътят, изминат от товарния автомобил от
мястото на начало на реакция на водача до мястото на удара, е 79.21 м. От това
съотношение е направен извод, че от момента на навлизане на лекия автомобил в
западното платно /преминаването през мантинелата/,
водачът на товарния автомобил „Рено“ е нямал техническа възможност да установи
композицията преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Той би имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара, ако се е движел със скорост по-малка от 78 км/ч.
От
техническа гледна точка основните посочени от експертите причини за настъпилото
ПТП са: Водачът на товарния автомобил влекач с полуремарке
е навлязъл частично в дясната лента на източното платно на АМ „Марица“ пред
л.а.“Фолксваген Голф“ на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, на разстояние, по-малко от дължината на пълния спирачен път на
л.а.“Фолксваген Голф“. Водачът на л.а „Фолксваген Голфа“ е загубил контрол над
автомобила с рязко отклоняване наляво и така е напуснал платното за движение от
ляво.
От
заключението на допълнителната автотехническа експертиза/л.
46 – 60, том 6-ти на ДП/ се установява, че при реакцията на водача на
л.а.“Фолксваген Голф“ с отклоняване наляво, но без загуба на управление над
автомобила, то той би преминал покрай товарния автомобил влекач с полуремарке, намиращ се на изхода на бензиностанцията, като
страничната дистанция между тях би била около 1.44 м. В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
видимост-движение на къси светлини е била 76 км/ч, а с движение на дълги
светлини е била 121 км/ч. Скоростта на движение на л.а „Фолксваген Голф“ от 140
км/ч е била технически несъобразена в конкретната пътно-климатична обстановка
при движение на къси и дълги светлини. Водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ би
имал техническа възможност да избегне произшествието, ако е реагирал на
разстояние равно или по-голямо от дължината на пълния спирачен път /опасна
зона/ или на разстояние 164.57 м. Автомобилът е изминал това разстояние за 4.23
секунди. При началото на реакцията на водача на л.а.“Фолксваген Голф“, той се е
намирал на около 74.50 м от мястото на излизане на товарния автомобил от изхода
на бензиностанцията. Времето за изминаване на този път е 1.92 секунди. Водачът
на лекия автомобил би имал техническа възможност да спре преди да достигне
товарния автомобил влекач с полуремарке, намиращ се
на изхода на бензиностанцията ако е реагирал 2.31 секунди по-рано от момента на
началото на неговата фактическа реакция с отклоняване наляво.
От
заключението на изготвената техническа експертиза /л. 70 – 75, том 6 от ДП/ се
установява, че при извършения оглед на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
***, с цел да бъде установено към момента на пътнотранспортното произшествие на
27.12.2016 г. на автомагистрала „Марица“ в землището на гр. С. с какви светлини
се е движел същият автомобил непосредствено преди пътнотранспортното
произшествие, е установено, че физическото състояние на същия автомобил след
дълбоките трансформации, не дават възможност да се провери в какво положение се
е намирал лостът на управление на светлините преди ПТП. Установено е, че ключът
за главните светлини е завъртян в трета позиция, която позволява движение на
къси и дълги светлини. Воланът на кормилната колона е преместен надолу по оста
си, като лостчето за управление на светлините е
деформирано и частично потънало под таблото. Заклиненото състояние на лостчето не позволява да се установи в какво положение е
бил превключвателят непосредствено преди ПТП и с какви светлини е управляван
автомобила в момента на ПТП. Установено е, че фаровете са били
електрозахранвани, т.е. не е имало неработещ фар.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, тъй като са изготвени компетентно, професионално, с необходимите
познания и опит в съответните области.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията и обясненията
на подсъдимия Х., от показанията на свидетелите Т. Р. Г., Е. Ю., Н. Й. К., Р. Д.
Х., Д. Т. Л., Г.А.Г., Х. Г. Г., В. М. К., Ш. А.М., Ф.С.М., Г.С.М., Ф.М., Й., А.А.Ш., С.Ф.С., В. Г. Д., С. П. С., Л. В. Н., от заключенията
на съдебномедицинските и автотехническите експертизи,
от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства - протокол за оглед на местопроизшествие и албум, справка за съдимост
/л. 13, том 6-ти от ДП/, характеристична справка /л. 23, том 6-ти от ДП/,
Декларация за семейно и материално положение, справки от сектор "ПП"
/л. 7 - 11 том шести ДП/, медицински документи /том 4-ти от ДП/ и други писмени
доказателствени средства.
Съдът възприема показанията на
свидетелите, тъй като са обективни, логични и последователни. Словесните
доказателства са в пълен унисон със самопризнанието на подс.
Х. и с писмените доказателства по делото.
От друга страна, съдът изцяло
кредитира самопризнанията на подсъдимия,
тъй като се подкрепят от гласните и писмените доказателства, както и от
заключенията на вещите лица.
При така установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият Х. е осъществил от
обективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на 27.12.2016 г. на АМ „Марица“, при километър 97+360, в
землището на гр. С., в посока от гр. С. към гр. Х., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата –
чл. 20, ал. 2 ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с …характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие“ и по непредпазливост причинил смъртта на
повече от едно лице, а именно на две лица: С.М.С., ЕГН **********, починал на
27.12.2016 год. и С.М.Й., ЕГН **********, починал на 28.08.2018 год., като на осн. чл.304 НПК го призна за невинен и го оправда по
първоначално предявеното обвинение за допуснато нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.
От възприетата фактология по
несъмнен начин се установява, че подсъдимият Х. е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП. Това е така, защото преди навлизането на товарния автомобил
частично в дясната активна лента на автомагистрала „Марица“, подсъдимият Х. е
имал видимост и е могъл да възприеме ясно факта, че наближава бензиностанция,
както и излизащия от изхода на бензиностанцията товарен автомобил влекач с
прикачено на него полуремарке, като при избиране на
скоростта на движение не е съобразил същата с характера и интензивността на
движението. В участъка преди да наближи бензиностанция „***“ се е движел с
максималната допустима скорост, като фактът, че наближава бензиностанцията е
бил достатъчен, за да избере в този участък по-ниска спрямо максимално
допустимата скорост, предвид възможността за излизане от бензиностанцията на
други превозни средства и включването им в движението по автомагистрала
„Марица“. С оглед обстоятелството, че е възприел излизащия от бензиностанцията
товарен автомобил влекач с прикачено на него полуремарке,
предпоставката за възникване на опасност за движението е имала и обективен
характер, което е налагало задължително избор на по-ниска от максималната
допустима скорост. При конкретната пътна обстановка подсъдимият е имал две възможности
– спиране или отклоняване на лекия автомобил в посока ляво, за да премине
безопасно покрай излизащия от бензиностанцията товарен автомобил. Според
заключението на вещите лица при движение с 84 км/ч или по- малко, лекият
автомобил, управляван от Х. е можел да
спре и да предотврати настъпването на ПТП. За да се предприеме избягване в ляво
и безопасно преминаване покрай товарния автомобил, подсъдимият е следвало да
извърши маневрата с плавно движение и не толкова висока скорост, но той не е
можел да направи това именно защото се е движел със скорост, надвишаваща
допустимата за конкретната пътна ситуация. На практика, подсъдимият Х.
инстинктивно се е отклонил именно наляво, но го е извършил толкова рязко и
неочаквано, че оттам нататък траекторията на движение на автомобила се е
променила по начин, който не му е позволявал да спре, още по-малко да извърши
описаната плавна маневра за заобикаляне от ляво. Цитираното в допълнителната автотехническа експертиза разстояние от 1.44 м като
безопасна дистанция за заобикаляне от ляво би било изпълнимо при по-ниска
скорост и внимателно отклонение в същата посока, но тази дистанция е била
изключена в конкретната ситуация с предприетото от водача навиване на волана и
рязко отклоняване. От там нататък, като се има предвид и скоростта на
превозното средство, прекосяването на платното за движение през мантинелата и навлизането в другото пътно платно е било
неизбежно. Като не е намалил скоростта и не я е привел до такива стойности,
които биха му позволили да реагира на всяка промяна в пътната обстановка,
подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да реагира своевременно и да
предотврати ПТП.
Последвалият удар с товарния
автомобил „Рено“ е всъщност развитие на така описания механизъм на
произшествието – след навлизането през мантинелата в
другото пътно платно подсъдимият Х. е можел да реагира и да спре автомобила,
само ако за това е имал достатъчно време и само ако се приеме, че в този момент
не са минавали други автомобили. Именно последното обстоятелство обаче не е
било налице – в тази част на пътното платно от магистралата се е наблюдавал
обичайния трафик и товарния автомобил „Рено“ е бил едно от многото превозни
средства, които са преминавали по това време в този пътен участък. Имайки
предвид извършената маневра на рязко завиване наляво и скоростта на лекия
автомобил, следва обосновано да се приеме, че подсъдимият Х. вече не е имал
възможност да влияе върху управлението и да се опита да избегне удара с
товарния автомобил, който е осъществен буквално за секунди, без възможност за
реакция от страна на подсъдимия. От друга страна, изненадващото навлизане на
лекия автомобил в пътното платно, по което се е движел товарния автомобил
„Рено“ е станало толкова бързо, че неговият водач не е успял да реагира изобщо.
Този извод се основава на отбелязването в тройната автотехническа
експертиза, че изчислената скорост на товарния автомобил „Рено“ преди
произшествието е била около 100 км/ч, а в момента на удара 71 км/ч, но вещите
лица изрично са отбелязали, че стойността от 71 км/ч е в следствие на удара на
товарния състав с лекия автомобил. Следователно, водачът на товарния автомобил
не имал възможност да намали скоростта, а същата е намаляла с почти 29
км/ч в резултат загубата на инерция при
удара. Водачът на товарния автомобил не е имал възможност да избегне удара, тъй
като пълния спирачен път при тази скорост е бил равен на 111.71 м, а ударът е
иницииран на разстояние 79.21 м.
Освен, че не е била съобразена с
характера и интензивността на движението, скоростта на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ не е била адекватна на конкретните условия на
видимост. Видно от възприетата по делото фактическа обстановка /призната като
безспорна и от подсъдимия с оглед на диференцираната процедура), инцидентът е
реализиран при намаляваща видимост – сумрак /времевият интервал около и
непосредствено преди залез слънце). Все пак, движението се е извършвало в края
на декември месец, когато денят е с най-къса продължителност и се свечерява
рано. Известен от житейския опит и логика факт е, че в този сумрачен интервал
от денонощието видимостта е специфична, тъй като не позволява ясното
различаване на някои предмети от заобикалящата обстановка. Пред водачите на
пътни превозни средства изниква необходимостта от съобразяване с това обстоятелство,
за да може зрението им да се пригоди към постепенно преминаващия преход от
дневна към нощна светлина. Няма данни процесният
участък от пътното платно, където е иницииран удара да е бил осветен от други
допълнителни източници на светлина, напр. магистрално осветление или такова от
близко разположената бензиностанция. При това положение подсъдимият Х. е бил
длъжен да повиши вниманието си и да управлява превозното средство в
съответствие с условията на видимост. Този извод се налага, независимо от факта
дали автомобилът се е движел с включени къси или дълги светлини. Както се
посочи, от техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. М. К., не
може да се установи със сигурност в какво положение се е намирал лостът за
управление на светлините поради силно деформираното състояние на лекия
автомобил. А в допълнителната автотехническа
експертиза е посочено, че скоростта на движение от 140 км/ч е била технически
несъобразена както при движение на къси, така и на дълги светлини, т.е. и в
двете хипотези скоростта от 140 км/ч е била несъответстваща на видимостта. С оглед конкретните условия на видимост, като
приложими стойности за къси светлини вещите лица са посочили скорост от 76
км/ч, а при дълги светлини – 121 км/ч, като и двете стойности са по-малки от
140 км/ч. Дори и с включени дълги светлини, при движение в сумрачно време
водачът на превозното средство следва да вземе предвид това обстоятелство и да
съобрази скоростта си. Ето защо съдът приема, че освен всичко останало,
скоростта на движение на подсъдимия Х. е била технически несъобразена и с
конкретните условия на видимост.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП съдържа два отделни състава, съответно два варианта на движение с
несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално
допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата
опасност. Така в чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП се урежда „предвидимата опасност“,
при която има обективни затруднения в пътната обстановка и шофьорът следва да подбира
скоростта си на движение в тази връзка така, че да отговори на изискването за
безопасност. В нормата са изброени различни фактори, представляващи по правило
пътни препятствия - атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и
превозното средство, превозван товар и т.н.
В чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП е
уредена „непредвидимата опасност“, въвеждаща задължение водачите да намалят
скоростта или да спрат, когато възникне опасност за движението с неочакван и
внезапен характер. В настоящия случай подобно нарушение не е въведено от
прокурора с обвинителния акт, но за прецизност и пълнота на изложението следва
да се отбележи, че в случая обозначението за приближаваща бензиностанция и
трафика на влизащи и излизащи от нея превозни средства не могат да бъдат приети
за непредвидима или внезапна опасност – напротив, именно защото е следвало да
отчете тези обстоятелства и да съобрази своето движение с тях, подсъдимият е
нарушил правилото по изр. 1, ал. 2 на чл. 20 ЗДвП. Едва когато водачът е
изпълнил всички свои задължения, описани в изр. 1, от гледна точка на закона би
могло да се мисли за евентуална внезапна поява на препятствие на пътното платно
и в тази връзка да се наруши нормата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.
Така при избрана от страна на
подсъдимия максимално допустима скорост на движение по автомагистралата, съдът
счита, че несъобразяването й конкретно с характера и интензивността на
движението в близост до процесната бензиностанция и с
конкретните условия на видимост при сумрак се намира в причинна връзка с
произшествието, т.е. налице е такава между нарушените правила за движение по
чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДвП и настъпилия съставомерен
резултат, тъй като експертите са
категорични, че той е бил предотвратим
при движение на лекия автомобил с 84км/ч, когато подсъдимият би имал възможност
да спре.
Именно това нарушение
настоящия състав намира за основна част от причинно-следствения процес, довел
до смъртта на двамата пострадали.
Отклоняването наляво,
преминаването през мантинелата и навлизането в
другото платно за движение не биха могли да се проявят в действителността, ако
не се е проявила първоначалната причина – несъобразяването на скоростта с
пътните фактори, която е довела до първата маневра рязко наляво, а тя от своя
страна и до останалите събития така, че всяко от тях се е явило естество
продължение и последица на предходното.
Началният момент, от
който възниква задължението на водача да предприеме мерки за безопасност, е
този, в който той обективно е имал възможност да възприеме опасността за
движение. Тя има динамично съдържание, като може стабилно да съществува или да
възникне при известни обстоятелства, които водачът е длъжен да предвиди.
Нейният интензитет също може да бъде различен. Водачът е длъжен да наблюдава
всеобхватно пътната обстановка и нейното изменение, вкл. да си осигури и да не
губи видимост към посоката, от която може да очаква непосредствено възникване
на препятствие. В настоящия случай подсъдимият Х. обективно е имал възможност
да възприеме приближаването на крайпътна бензиностанция и излизането на
автомобили от нея, включително и излизането на товарния автомобил „MAN“. Точно от този момент за него е
съществувала възможността да вземе необходимите мерки и да промени скоростта на
лекия автомобил, а ако се е налагало след намаляване на скоростта, да измени
траекторията му на движение.
С оглед на установената фактическа обстановка
е изключено да се коментира евентуално наличието на т.нар. случайно деяние.
Деянието на водача Х. не може да се третира като случайно, защото опасността не
е възникнала внезапно в опасната му зона за спиране, когато ударът е бил
технически непредотвратим, а е в един предходен момент когато той е могъл да я
възприеме и е бил длъжен съответно да реагира, но той не е сторил това.
В обвинителния акт е посочено,
че подс. Х. не
е изпълнил задължението си и по чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като не е осъществил
ефективен контрол върху превозното средство и при предприемане на маневра за
завиване наляво, не е могъл да насочи същото за безопасно преминаване в
наличното достатъчно свободно разстояние на пътното платно между товарния
автомобил и предпазната еластична ограда, разделяща източното от западното
платно за движение на автомагистрала „Марица“.
В случая се допуска смесване на
веригата от последователни събития в причинно – следствения механизъм, при
което едно от тях се извежда от останалите като отделна причина и самостоятелно
нарушение на правилата за движение, без да се държи сметка за спецификата на
ситуацията.
По делото не е установено нито от
разпита на свидетелите, нито от изготвените АТЕ подсъдимият дори и за момент да
е губил контрола върху управлението на МПС, респ., вниманието му да е било
отвлечено /или пък да е налице заспиване/ и пр. Според настоящия съдебен
състав, факти за съставомерно поведение по
коментирания текст от ЗДвП по делото не са установени, респ., обезпечени от доказателствените източници по делото, за да се търси
някаква причинно-следствена връзка със случилото се.
На първо място разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП изисква от водачите да
контролират непрекъснато управляваните пътни превозни средства. В процесния случай няма установени по делото обстоятелства,
сочещи на обратен извод. Рязкото отклоняване на управлявания автомобил, в следствие
на което последният напуснал платното за движение от ляво, при което е
последвал удар на автомобила в лявата част с мантинелата
и той се завъртял в положителна посока и се преобърнал през мантинелата
в другото платно за движение, където паднал върху платното на задната си лява част, след което продължил
да се превърта и последвал удар с товарен автомобил „ Рено“ не може да бъде
прието , че се дължи на липса на контрол от водача. Тази реакция на подсъдимия
с последващите от нея действия върху управлението на
автомобила не биха могли да се приемат за нарушение на изискването за
непрекъснат контрол върху превозното средство, тъй като същите са целенасочено
предприети действия, които обаче са били израз на погрешна преценка за момента
на осъществяването им и необходимостта от тях , а и няма данни за неволно
отклоняване на превозното средство. При липсата на основания да се приеме, че
по каквато и да е причина Х. е отклонил вниманието си от превозното средство
или от пътната обстановка, което да му попречи да възприеме своевременно
излизащия от бензиностанцията товарен автомобил и да не намали скоростта на движение, не би могло да се
счете, че е налице обсъжданото нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, което то
своя страна да е в пряка причинно – следствена връзка с настъпилия резултат.
Теоретично, не е изключена
ситуация, при която едно лице последователно да наруши изискванията по ал. 1 и
ал. 2 на ЗДвП, но това трябва да е осъществено по начин, по който да съществува
ясно разграничение между всяко едно от тези нарушения и на тази основа
евентуално да се установи, че те в своята съвкупност са довели до противоправния резултат. При нарушение на правилото по чл.
20, ал. 1 ЗДвП, загубата на контрол върху превозното средство може да се дължи
на различни причини от субективен характер: неправилно боравене с уредите за
управление на автомобила, заспиване, отклоняване на вниманието, липса на
всеобхватно наблюдение на пътната обстановка и пр. Разпоредбата на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП изисква водачът да не е контролирал непрекъснато управлявания
от него автомобил, за да бъде в максимална степен съсредоточен върху
управлението му, да следи всеобхватно и непрекъснато пътната обстановка и движението
на колата по пътя и в хода на процеса да не отклонява вниманието си.
Нарушаването на тази разпоредба се извършва най-вече с бездействие на водача,
дължащо се на разсейване, отвличане на вниманието, заспиване и други явни
причини, които не са установени да са налице в настоящия инкриминиран случай. В
конкретния случай загубата на контрол се дължи на скоростта, с която водачът е
управлявал автомобила и с това, че той не се е съобразил с обективно
съществуващите фактори – характер и интензивност на движението, както и
видимост. Ето защо може да се приеме, че нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП би могло да има, доколкото пътната ситуация не е
свързана с нарушения на други правила за движение – напр., относно режима на
скоростта, извършването на маневри, и др.
Най-общо в понятието „контрол“
като дейност по владеене на управляваното превозно средство следва да се включи
поведението на водача по внимателно, пълно, концентрирано и непрекъснато
наблюдение на пътната обстановка по такъв начин, че всички препятствия и
опасности за безопасното движение да бъдат възприети своевременно и да бъдат
избегнати. За да се приеме, че подсъдимият Х. е нарушил и чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
следва по делото да бъдат установени факти, от които да е видно, водачът не е
наблюдавал непрекъснато пътната обстановка и движението на автомобила по пътя и
спрямо другите участници в движението, да се е разсеял, да е заспал, да не е
внимавал, да е извършвал действия извън типичните и обичайните при боравене с
приборите и механизмите на превозното средство. В настоящия случай, обаче, няма
доказателства, които да установяват подобни субективни отклонения в поведението
на подсъдимия Х., т.е. няма данни той да не е контролирал моторното превозно
средство, съответно да не е упражнявал непрекъснат контрол върху него по време
на движение. С правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП се въвежда изискване за
максимална концентрация върху движението на управляваното превозното средство.
В случая, водачът губи тази концентрация върху управлението на един по-късен
етап, тъй като тя се явява вторичен ефект от изискването за съобразяване на
скоростта. Затова може да се приеме, че ако подсъдимият Х. беше избрал
съобразена с пътните фактори скорост, тогава той не би се поставил в положение
да вземе решение за извършване на толкова изненадваща маневра наляво – тази
маневра е настъпила единствено заради предприетото управление с несъобразена
скорост.
Основното му нарушение е
несъобразяване режима на скоростта с характера и интензивността на движението и
видимостта на пътното платно, в резултат на което той завива рязко наляво и
преминава през мантинелата, като напуска своето пътно
платно и навлиза в другото платно. Завиването рязко наляво не означава, че той
е изгубил контрола върху превозното средство, а е представлявало неуспешна
маневра да избегне удара с товарния автомобил „MAN“, което е обусловено от
несъобразяването на скоростта му с конкретната обстановка. Инстинктивното му
решение да промени траекторията на движение е извършено на фона на
предхождащото го по-съществено нарушение да не съобрази скоростта си с пътната
обстановка. Следователно, последното се явява основата, върху която вече е
последвала поредицата от неправилни действия по отклоняване наляво, преминаване
през мантинелата, излизане от едното платно за
движение и навлизането в другото платно за движение. Ето защо в случая
обосновано може да се приеме, че маневрата наляво е в резултат на допуснато
нарушение на режима на скоростта, от което следва че извършеното нарушение е по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Предприемането на действията по отклоняване на автомобила
наляво се е случило, когато ударът между него и товарния автомобил, излизащ от
бензиностанцията, е бил непредотвратим поради скоростта на лекия автомобил,
избрана от подсъдимия Х. много преди настъпване на удара, и ако той я беше
съобразил с характера и интензивността на движението, както и с конкретните
условия на видимост, тогава би предотвратил произшествието.
С оглед събраните по делото доказателства и анализираната по-горе от
комплексната медицински и автотехнически експертизи,
по безспорен начин се установява, че съобразената скорост по чл. 20, ал. 2 изр.
1 ЗДП в конкретните условия на видимост е била 84 км/ч. Скоростта на движение
на лекия автомобил „Фолксваген голф“ от 84 км/ч е техническа съобразена с
конкретната пътна и климатична обстановка. Независимо от обстоятелството, че
водачът е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, същото не е в
причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат,
тъй като последното не е било в резултат на невнимание или неволно отклонение,
а опит да се избегне излизащият от бензиностанцията товарен автомобил и няма
доказателства, от които да се направи извода, че подсъдимият не е контролирал
непрекъснато превозното средство, което е управлявал. На последно място следва
да се посочи , че в това се състои разликата между двете алинеи по чл. 20 от ЗДвП - в хипотезата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е необходимо съставомерните
последици да са резултат от загубата на контрол на водача върху превозното
средство /при изначална опасност на пътя/, а в хипотезата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е нужно опасността за движение на пътя да е възникнала по време на
управление на превозното средство.
От субективна страна
престъплението е извършено по непредпазливост, дадена във формата на престъпна
небрежност /или несъзнавана непредпазливост/. Подсъдимият Х. при управление на
лекия автомобил не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици на деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Задължението
да ги предвиди произтича от изискването да спазва правилата за движение и
по-конкретно правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, защото той е следвало да
съобразява скоростта на движение с пътните фактори във всеки един момент от
управлението на автомобила, а в процесния момент на
иницииране на произшествието е бил длъжен да съобрази скоростта с
приближаването към бензиностанция и свързания с нея трафик. От друга страна,
подсъдимият е имал както обективна, така и субективна възможност да предвиди
настъпването на общественоопасните последици. От
установената по делото фактическа обстановка се установява, че въпреки високата
скорост на движение, подсъдимият е могъл да възприеме, че наближава
бензиностанция, разполагал е с необходимото време да извърши мисловно –
оценъчна дейност на ситуацията и да стигне до извода, че следва да коригира
управлението на автомобила, като намали скоростта му. От субективна гледна
точка протичането на подобна оценъчна дейност не е било възпрепятствано от
други допълнителни фактори. Така при конкретната обстановка подсъдимият е имал
възможност да предвиди евентуалното настъпване на общественоопасния
резултат.
Причини за извършване на
престъплението от дееца са нарушаване правилата за движение.
При определяне на наказанието
съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй
като подсъдимият Х. се ползва от процедурата на съкратено съдебно следствие.
Призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
От установените по делото данни
за личността на подсъдимия, същият не може да бъде определен като личност с
висока степен на обществена опасност. От друга страна, извършеното от него
деяние се явява именно такова със завишена степен на обществена опасност,
защото е довело до причиняване на смърт и то на две лица.
При така установената правна
квалификация на извършеното, както и като се съобрази с неговата обществена
опасност и тази на дееца, съдът намира, че за постигане целите на наказанието,
на подсъдимия следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“, определено
при известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива
съдът взема предвид изразеното съжаление за стореното, трудовата заетост,
семейното и социално положение, чистото съдебно минало /за предходното му
осъждане през 1992 г. е настъпила реабилитация, която следва да бъде взета
предвид/, както и положителните характеристични данни /л. 23, том 5 ДП/. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прие санкционираните по
административен ред извършени нарушения на ЗДвП. Не без значение за определяне
на наказанието е и продължителният срок на наказателното производство (повече
от 4 години и половина). При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът счита, че най-справедливо е на подсъдимия Х.
да се определи наказание при превес на първите, а именно „лишаване от свобода“
в размер на 4 години и 6 месеца. Съгласно чл. 58а, ал. 1 от НК така
индивидуализирано, то трябва да се намали с една трета, или наказанието, което
се налага на подсъдимия е в размер на три години „лишаване от свобода“. Макар и
да се отчитат повече смекчаващи отговорността обстоятелства, те не са нито
изключителни, нито многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1 НК.
За да бъде наложено едно по–тежко
наказание или същото да бъде наложено ефективно, следва да се установи, че
водачът е допуснал грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Грубо
е това нарушение, което съставлява драстична проява на несъобразяване с
установените в ЗДвП правила – водачът следва да е проявил изключителна
безотговорност и недисциплинираност при управлението на автомобила.
Доказателства за такова поведение на подсъдимия Х. по делото не са събрани.
Нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
обусловило търсенето на наказателна отговорност на подсъдимия, не може да бъде
характеризирано като грубо. Х. е
управлявал автомобила не с непозволена или превишена, а с несъобразена
скорост, т.е. несъответстваща на конкретните пътни условия. Деянието е
извършено при несъзнавана непредпазливост, а не при условията на престъпна
самонадеяност. Макар и да е санкциониран за други нарушения на правилата за
движение, те са от друго естество, тъй като касаят други текстове на Закона за
движение по пътищата. Следователно, характера на процесното
нарушение е инцидентен и не позволява то да бъде квалифицирано като грубо.
Поради това съдът не възприема доводите на защитника на частните обвинители
като отегчаващо вината обстоятелство, което да доведе до прилагане на по-тежко
наказание, респективно без приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
Справедливостта на наказанието е
безусловно свързана и с начина на изтърпяване му. При решаване на въпроса за
условно осъждане трябва да се вземат предвид и двете цели на наказанието -
както индивидуалната, така и общата превенция. Затова в чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК законодателят изрично е посочил, че наказанието е явно несправедливо,
когато неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Съдът намира,
че така определени, наказанията са справедливи. С тях ще се постигнат целите на
чл. 36 от НК. Съгласно посочената разпоредба основна цел на наказанието е да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите. Посредством тях ще се
осигури общопревантивното въздействие на наказанието.
Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл. 54 НК, както и в
чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на
обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Подс. Х. е с чисто съдебно минало и
за постигане целите на наказанието, както и за поправянето му, не е необходимо
санкцията „лишаване от свобода“ да се изтърпи ефективно, а следва да се приложи
институтът на условното осъждане. Тъй като са налице условията на чл. 66, ал. 1
от НК и съдът е длъжен да се съобрази с материалните предпоставки на Закона,
изпълнението на горното наказание съдът отложи с изпитателен срок от 5 /пет/
години, считано от влизане на присъдата в сила.
За постигане целите на
специалната и генералната превенции на наказанието, на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК на подсъдимия се налага и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4/четири/ години. Касае се за
кумулативна санкция, която задължително трябва да се приложи, тъй като
наказанието на дееца се индивидуализира съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК.
По въпроса с вещественото
доказателство лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с рег. № ****, намиращ се
на съхранение в тилова база на ОД на МВР- Х. след влизане на присъдата в сила съдът
постанови да се върне на подсъдимия Ю.А.Х..
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените разноски по делото съдът възложи в тежест на подсъдимия Х.,
който беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Х. сумата 4 598.11лева
/четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и единадесет стотинки/, направени в хода на досъдебното
производство разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: