№ 1
гр. Плевен , 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени М. Спартанска
като разгледа докладваното от Рени М. Спартанска Гражданско дело №
20204400100692 по описа за 2020 година
Производство по чл.5 ал.1 ЗЛС във вр. чл.336 ГПК.
В исковата молба ищцата М. К. В. от с.***, Община Червен бряг твърди,че е майка на
ответницата С. В. С. ,че с ЕР на ТЕЛК №0308 от 013/21.01.2015г. на дъщеря й е призната
100 % инвалидност,общо заболяване ,пожизнено с водеща диагноза „Тежка умствена
изостаналост“ и „Детска церебрална парализа“.Твърди се,че състоянието на ответницата е
тежко и детето изостава във физическо и психическо отношение,че дъщеря й страда от
слабоумие и е в невъзможност да се грижи за своите работи,като това състояние датира от
момента на раждането й ,че от извършените мед.прегледи е установено,че не съществува
възможност за възстановяване дори частично на степента на уврежданията. Твърди се,че с
оглед здравословното си състояние ответницата не е в състояние да разбира предписанията
на правните норми и да съобразява поведението си с тях,не може да се ориентира в
социалната среда,нито да ръководи постъпките си и да преценява последиците им.Посочено
е,че след извършен мед.преглед е установено,че дъщеря й има абсцес на 38-ми зъб, което
налага спешна интервенция за изваждането му,като ответницата не може да изрази
информирано съгласие за извършване на тази манипулация и тъй като тя е пълнолетна,
ищцата като родител също не може да даде такова съгласие,без преди това ответницата да
бъде поставена под запрещение. В заключение моли съда да постанови решение,с което
дъщеря й да бъде поставена под пълно запрещение,с оглед необходимостта за лечение и
съхраняване живота на последната.В съдебното заседание на 12.01.2021г.,на което бе даден
ход по същество ищцата поддържа предявения иск и моли съда да го уважи,като постанови
решение,с което дъщеря й С. С. бъде поставена под пълно запрещение.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата С. В. С..Същата бе
доведена в съдебното заседание на 24.11.2020г.,но поради невъзможност да говори ,не бе в
1
състояние да изрази становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен-прокурор Анна Баракова в съд.заседание
на 12.01.2021г., изрази становище,че исковата молба е основателна и следва да бъде
уважена, като моли съда да постанови решение,с което ответницата С. В. С. бъде поставена
под пълно запрещение. Излагат се доводи,че са налице предпоставките на чл.5 ал.1 от
ЗЛС,ответницата страда от слабоумие и с оглед здравословното й състояние не може сама
да се грижи за своите работи , както и да разбира свойството и значението на постъпките си
.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното :
Безспорно по делото е с оглед представеното удостоверение за раждане на С. С.,че същата е
родена на 17.05.1998г.в гр.Червен бряг от родители:майка М. К. В. и баща В. С. В..Ищцата е
майка на ответницата ,близък роднина по смисъла на чл.336 ал.1 ГПК и има правен интерес
от поставянето на дъщеря си под пълно запрещение,поради което искът с правно основание
чл.5,ал.1 ЗЛС е допустим.В този смисъл е и изготвения от съда проекто-доклад,съгласно
определение на ПОС №995 от 27.10.2020г.,по който страните не са направили възражения.
Няма спор с оглед представеното с ИМ ЕР на ТЕЛК втори състав към „УМБАЛ д-р
Г.Странски“ЕАД гр.Плевен №0308 от 21.01.2015г., че на С. В. С. е признато 100% вид и
степен на увреждане с чужда помощ,пожизнено ,с посочена дата на инв.датата на раждане-
17.05. 1998г., с водеща диагноза:Тежка умствена изостаналост,детска церебрална парализа.В
мотивите на ЕР на ТЕЛК е отразено,че е определена 100 % с чужда помощ ,поради
невъзможност да възстанови дори частично степента на уврежданията.
Въз основа на постъпила молба от ищцата и необходимостта от извършване на спешна
стоматологична операция на ответницата,изискваща нейното информирано съгласие,с
определение на ПОС №957 от 23.09. 2020г. на основание чл.337 ал.2 ГПК ищцата М. К. В.
бе назначена за временен попечител на дъщеря си С. В. С. до приключване производството
по настоящото дело с влязло в сила решение.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответницата от психично
заболяване или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и
значението на постъпките си и може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за
поставянето й под пълно запрещение.
В проведеното първо съд.заседание на 24.11.2020г.ответницата С. С. се яви лично ,но не бе
възможно изслушването й от съда на основание чл.337 ал.1 ГПК,поради това,че същата не
може да говори и не бе възможно да се осъществи словесен контакт.
От обясненията на нейната майка и ищца в процеса се установи,че С. е в това състояние от
2
самото й раждане,не може да говори,а само крещи,като преди пандемията е посещавала
дневен център за деца инвалиди в гр.Чревен бряг.Същата посочи,че С. няма никакви
умения,не може да работи нищо с дясната ръка,а само с лявата,като единствено се занимава
с телефона и не играе с нищо друго.
За изясняване спорните обстоятелства по делото е назначена съдебно-психиатрична
експертиза.От заключението на ВЛ Л. Т. ,което не е оспорено от страните и като
компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че ответницата С. С. не се
води на ДН в регистъра на ОДНБПЗ,не е лекувана стационарно в психиатричните структури
на УМБАЛ при „Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен,като няма данни да е провеждала
стационарно лечение в детско психиатрично заведение и/или такова амбулаторно от
психиатър.При извършения преглед ВЛ е констатирало,че същата е психомоторно
спокойна,но импулсивна,с примитивни емоции и отслабващ до липсващ волеви контрол
върху поведението и нагона ,като паметта и интелекта й са недоразвити на ниво тежка
умствена изостаналост.В заключението е отразено,че тежката умствена
изостаналост,значителното нарушение на поведението,изискващо грижи или лечение е
психична болест,която представлява слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС.Съгласно
експертизата ответницата не може сама да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си ,а в дългосрочната прогноза за развитието на С. С. не може да се очаква
компенсация в умственото й развитие и подобрение в социалното й функциониране.Според
заключението тежката умствена изостаналост при ответницата може да бъде приравнена на
слабоумие по смисъла на чл.33 НК,което уврежда психичната й годност да разбира
свойството и значението на действията си и да ги ръководи ,като становището на ВЛ е,че от
медицинска гледна точка С. С. следва да бъде поставена под пълно запрещение.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,които са непротиворечиви,а
и с оглед непосредствените си впечатления,съдът приема, че са налице предпоставките на
чл.5 ал.1 от ЗЛС. Установен е медицинският критерий- наличие на заболяването тежка
умствена изостаналост,покриващо критериите за слабоумие по смисъла на чл.5 ЗЛС.
Налице е и юридическият критерий-невъзможност на ответницата сама да се грижи за
своите работи,да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.Искът
е основателен,доказан и следва да бъде уважен.На ответницата С. В. С. следва да бъде
призната пълна недееспособност и същата да бъде поставена под пълно запрещение,за да се
охранят в максимална степен нейните интереси.
Водим от горното,Окръжният съд
РЕШИ:
ПОСТАВЯ на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС С. В. С. , ЕГН ********** от с.***,Община Червен
3
бряг ,Пл. обл., *** ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.
НА осн.чл.153 ал.1 и ал.3 СК препис от решението след влизането му в сила да се изпрати
на органа по настойничеството и попечителството при Община Червен бряг по постоянния
адрес на ответницата за учредяване на настойничество.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на сраните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4