РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЧЕВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110102940 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В. ИВ. ОБР. срещу ЧСИ
М.Г., рег. № 730 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Велико Търново
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. В исковата си
молба ищецът развива съображения, че на 10.05.2019 година, след спечелен търг по
изп. дело № 20187300400381, ответникът ЧСИ М.Г. е издал постановление за
възлагане на недвижим имот. Посочва, че за услугата, ответникът е начислил такси по
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер общо на 64.00 лева без включен
ДДС. Твърди, че към посочената сума, без каквото и да е правно основание съдебният
изпълнител е начислил ДДС в размер на 12.80 лева, като общата сума в размер на
76.80 лева била заплатена по банков път на 01.05.2019 година. Навежда доводи, че
ответникът няма право да начислява ДДС върху сумите, определени нормативно в
тарифата. Твърди, че получената от съдебния изпълнител сума в размер на 12.80 лева е
получена от ответника без основание и следва да бъде възстановена на ищеца от
ответника. Направено е искане да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата в размер на 12.80 лева, като е получена без
основание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. В
последния процесуалният представител на ответника по делото развива подробни
1
съображения относно дължимостта на ДДС върху таксите по ТТРЗЧСИ, като не
оспорва плащането на посочената сума. Направено е искане предявеният по делото иск
да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да му бъдат присъдени
направените в производството разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представеното заверено копие на Сметка №
********* от 10.05.2019 година на ЧСИ М. Г. /л. 5/ безспорно се установява, че във
връзка с извършени от съдебния изпълнител по изп. дело № 2018730040038 действия
по т. 7, т. 6 и т. 23, последният е издал съответната сметка на ищеца по делото за
сумата в размер на 64.00 лева, върху която сума е начислил и е събрал ДДС в размер
на 12.80 лева.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Дейността на частните съдебни изпълнителни е регламентирана в ЗЧСИ, като
законодателят е възложил на последните принудителното изпълнение на частни
притезания – чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ. В глава седма на същия закон са регламентирани
таксите, които събират частните съдебни изпълнители, като размерът им се определя с
тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след
съгласуване с камарата /чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ/. Действащата тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ е обнародвана в бр. 35 на ДВ от 28.04.2006г. Така таксите, които
ЧСИ събира, по своя характер представляват възнаграждение за извършените от ЧСИ
услуги/действия по повод изпълнението.
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДДС данъчно задължено
лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от
целите и резултатите от нея. Втората алинея на чл. 3 пояснява какво е „независима
икономическа дейност“, като в нея е включена и дейността на частните съдебни
изпълнители. ЗДДС регламентира като облагаема доставка всяка доставка на стока или
услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено
лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Освен това доколкото
извършваните от ЧСИ доставки на услуги не попадат в изключенията за освобождаване
от облагане с ДДС, предвидени в закона, същите представляват облагаеми доставки на
услуга по смисъла на ЗДДС. В този смисъл когато ЧСИ е регистрирано по ЗДДС лице,
за него възниква задължение за начисляване на данък по чл. 86 цитирания закон.
Действително разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС предвижда, че когато при
договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема
се, че той е включен в договорената цена. В случая обаче, настоящият съдебен състав
приема, че посочената разпоредба не намира приложение по отношение на дължимия
2
ДДС върху таксите, които ЧСИ събира по повод изпълнението и които са
регламентирани в тарифата. В тази връзка на първо място следва да бъде съобразено,
че действащата тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ е обнародвана в бр. 35 на ДВ
от 28.04.2006г., т.е. преди влизането в сила на ЗДДС, определящ ЧСИ като данъчно
задължени лица, респективно - няма как при регламентиране на самите такси да е
съобразен и в тях да е включен ДДС, поради което същият следва да се начисли върху
така предвидените такси. Освен това в самата норма на чл. 67, ал. 2 ЗЗД изрично
законодателят е предвидил, че същата е относима при „договаряне“ на доставката.
Съдебните изпълнители не разполагат с възможността да договарят възнаграждението,
което им се дължи за извършените услуги или действия във връзка с принудителното
изпълнение, а то е нормативно определено. Именно това е една от основните разлики с
възнагражденията, предвидени в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които могат да бъдат договаряни свободно между
адвокатите и техните клиенти. Действително в чл. 78, ал. 3 ЗЧСИ е предвидена
възможност за договаряне на по-високи такси от ЧСИ, но това е допълнителна
възможност - отклонение от общото правило. В този смисъл неоснователно се явява
позоваването на § 2а от ДР на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото както бе посочено таксите на ЧСИ са нормативно
регламентирани, докато цената на адвокатските услуги се договаря свободно между
страните по договорите за правна защита и съдействие. Аргумент в тази насока е и
Определение № 19 от 14.01.2019 година по ч.т.д. № 3044/2018 година I т.о. на ВКС,
което касае присъждането на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38 ЗАдв., в който случай съдът е длъжен да съобрази
начисляването на ДДС върху същото. Изрично в акта на ВКС е посочено, че доколкото
не се касае за свободно договаряне между страните по правоотношението, а за
служебно определяне на възнаграждението от съда, „посочването на размера на
възнаграждението, без уточнение досежно включен ДДС, не презумира включването
му в посочения размер, съгласно чл. 67, ал. 2 ЗДДС“. Ето защо съдът в настоящия му
състав приема, че ДДС се начислява върху таксите, предвидени в Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ, а не е включен в тях.
Мотивиран от изложеното настоящият състав намира, че предявеният по делото
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД се явява неоснователен, поради
което и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
понесе сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
300.00 лева.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. ИВ. ОБР. от *, с ЕГН ********** срещу ЧСИ
М.Г. Г. от * с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за сумата в размер на 12.80 лева /дванадесет лева и осемдесет стотинки/, като получена
без правно основание, като неоснователен.
ОСЪЖДА В. ИВ. ОБР. от г*, с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ М.Г. Г. от
*, с ЕГН ********** сумата в размер на 300.00 лв. /триста лева/, представляваща
направени от ответника разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4