Решение по дело №529/2020 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260293
Дата: 30 ноември 2020 г. (в сила от 31 декември 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20204110100529
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

№......

 

гр.В.Търново, 30.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№529 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен иск за изменение на постановени в съдебно производство мерки относно режим на лични отношения с ненавършило пълнолетие дете, с правно основание чл.59, ал.9 от СК и насрещен иск за изменение на размер на издръжка на ненавършило пълнолетие дете.

  В исковата молба ищецът излага твърдения, че от съвместното му съжителство с ответницата е родено детето Н В Х, родена на ***г. Ищецът заявява, че със съдебна спогодба по гр.дело **** по описа на Районен съд- С упражняването на родителските права по отношение на детето са предоставени на майката,  а за бащата е бил определен режим на лични отношения с детето, посочен в исковата молба. Ищецът сочи, че към момента на определяне на режима на лични отношения детето е било на седем месеца, но към настоящия момент ищецът желае режимът на лични отношения да бъде променен, като му се даде възможност да общува пълноценно с детето си. Позовава се на обстоятелството, че детето е вече на три години, привързано е към баща си и той иска да прекарва повече време с детето си. Ищецът отправя искане за промяна в режима на лични отношения с детето, като в исковата молба посочва режим на лични отношения, който счита за подходящ и отговарящ на личния режим на детето. Претендира разноски.

 В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответницата заявява, че бащата на детето не е упражнявал режима на лични отношения съобразно определеното в съдебната спогодба  и докато живеели в гр. С майката е водела детето на срещите с бащата, а едва от началото на 2020г. ищецът пътувал до гр.****, за да вземе детето при режима на лични отношения. Ответницата предлага режим на лични отношения на бащата с детето, посочен в отговора на исковата молба, който счита за подходящ. Претендира разноски.

В срока за отговор е предявен от ответницата срещу ищеца насрещен иск за изменение на определената със спогодба по гр.дело 822/2017г по описа на Районен съд ****  издръжка за детето от 160лв. на 260лв. В насрещната искова молба се сочи, че нуждите на детето се увеличили и бащата има възможност да заплаща издръжка над минималния размер.

С определение от 02.07.2020г. предявеният насрещен иск е приет от съда за съвместно разглеждане в настоящото производство.

По делото е  постъпил отговор на насрещния иск, който  е оспорен като неоснователен по съображения изложени в отговора. Ответникът по насрещния иск счита, че не са увеличени нуждите на детето за изтеклия период, както и заявява, че поради кредитни и други  задължения, посочени в отговора, заплащането на издръжка в претендирания размер би му създало затруднение. Отправя искане за отхвърляне на насрещния иск за увеличение на издръжката. Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищецът В.В.Х. и ответницата Г.Т.И. са родители на малолетното дете Н В Х, родена на ***г. Родителите на детето не живеят заедно.

Със спогодба, постигната по гр.дело №***. по описа на С** районен съд, упражняването на родителските права спрямо детето Н е предоставено на майката, като за бащата е определен следния режим на лични отношения с детето, а именно: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00ч в събота до 18.00ч в неделя, с преспиване, по един ден от Коледните празници-25 декември, за времето от 10.00ч до 18.00ч, по един ден от 10.00ч до 17.00ч, който да е следващия след рождения ден на детето, както  и за рождения ден на бащата-21 декември от 10.00ч до 18.00ч, за една седмица през лятото на 2018г. и за десет дни през лятото на следващите години, през които бащата ползва платения си годишен отпуск и майката не е в платен годишен отпуск. Със същото споразумение бащата се е задължил да заплаща издръжка за детето в размер на 160лв. месечно, считано от 01.08.2017г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

От социалния доклад, представен по делото от ДСП ****, се установява, че детето Н се отглежда в семейната среда на майката, където са задоволени основните потребности на детето, безопасна и сигурна среда за отглеждането й. Бащата изразява желание да участва активно в живота на детето, като детето контактува с баща си по режима на лични отношения съгласно споразумението по гр.дело №****. по описа на РС- С. В социалния доклад е посочено, че от месец септември 2020г. детето посещава Детска градина „****”-  гр.***.

По делото е представен заверен препис от трудов договор от 29.01.2020г., видно от който ответицата работи на длъжност „търговски представител” в „Б” ООД, с основно месечно възнаграждение в размер на 900лв.

От представената по делото медицинска бележка, издадена от д-р М се установява, че детето Н често боледува. Представена е и епикриза от отделение по Педиатрия към МОБАЛ- ***, видно от която детето Н е била на болнично лечение за периода 01.11.2019г.-07.11.2019г. с диагноза „остър ларинготрахеит”.

Видно от представеното по делото удостоверение за раждане, ищецът В.В.Х. е баща и на малолетното дете Т В.Х., роден на ***г. Майка на детето Т е М Т Т.

По делото е представен заверен препис от договор за потребителски кредит от 23.05.2019г., сключен между „****”ЕАД и ищеца В.Х. за кредит в размер на 52 250лв., с краен срок на погасяване 2029г. и месечна вноска 549,10лв.

От представената по делото справка от ОД на МВР за трудово възнаграждение на ищеца В.Х. се установа, че същият получава средно месечно около 1500лв. брутно трудово възнаграждение, като в някои от месеците в периода от справката ищецът е  получавал и допълнителни възнаграждения-награди.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г К К и М Т Т. Свидетелят К, разпитан каза, че от около две години живее във фактическо съпружеско съжителство заедно с ответницата Г., като с тях живее и детето на Г.- Н. Свидетелят каза, че голяма част от разходите по детето са свързани с лекарства, тъй като детето често боледува. Разходите включват такси за медицински преглед при специалист- педиатър и закупуване на медикаменти, като в някои от случаите разходваните средства стигали до 100лв., в зависимост от предписаните лекарства. При едно от боледуванията на детето се наложило закупуване на инхалатор. Освен това се налагало и закупуване на дрехи за детето при смяна на сезоните. Свидетелят каза, че детето посещава детска градина, за което се заплаща такса. Свидетелката Т разпитана каза, че живее на съпружески начала с ищеца В.Х., с когото имат  общо дете. Свидетелката заяви, че живеят в жилище, собственост на майката на В. в гр.С, като В. поемал разхосите по домакинството-ток, вода, телевизия, пазаруване и др. Свидетелката каза, че ищецът имал кредит, който бил изтеглен от баща му и след смъртта му, В. започнал да изплаща кредита на баща си. Свидетелката заяви, че се е случвало детето им да боледува и са посещавали частен лекар-педиатър за лечението на детето. Свидетелката каза, че детето Н идва при баща си два пъти в месеца, като бащата я взема от **** и я връща обратно по местоживеенето й.  Според свидетелката детето се чувства много добре при тях.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл.59 ал.9 от СК е допустим, а разгледан по същество е основателен. Съгласно нормата на чл.59 ал.9 от СК изменение на режима на упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на децата, може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Законодателят допуска такава промяна, защото отношението родител-дете след развода, респ. раздялата на родителите е променливо от гледна точка на всестранния интерес на детето. Този извод присъства и в ППВС №1/1974г., с което е изяснено, че възможността за изменение на мерките относно родителските права е израз на всестранната грижа за децата, като избирането на най-подходящите за тях мерки цели правилното им развитие. Ето защо, ако обстоятелствата се изменят съществено, ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземането на нови съобразно изменените обстоятелства. Критерий за изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59 ал.9 от СК е дали след решението за родителски права са настъпили обстоятелства, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото.

В настоящия случай, предмет на първоначалната искова претенция е искане за изменение на режима лични отношения на бащата с детето Н, като се иска разширяването му.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че между ищецът В.Х. и детето Н съществува емоционална връзка и привързаност. От представения социален доклад и показанията на свидетелката Т се установи, че ищецът контактува с детето Н съобразно режима на лични отношения, за който страните са се споразумели по гр.дело №****г по описа на РС-С. Детето се чувства добре в семейната среда на баща си, където се отглежда и другото дете на бащата-малолетния Т, роден от връзката на бащата със свидетелката Т. Бащата изразява желание да прекарва повече време с детето Н, което съдът намира, че е в интерес на детето. В тази насока е и становището на ДСП- ****, в което е изложено, че в интерес на детето е да общува с двамата си родители. Безспорно, от момента, в който е бил определен режимът на лични отношения по горепосоченото гр.дело са изминали около три години, време, през което детето е пораснало. Освен това, след раздялата на родителите детето не е прекъснало контактите си с бащата, които се осъществяват в гр.С, където живее бащата на детето. На детето е позната семейната среда, в която бащата живее и разширяването на режима на лични отношения не би поставило детето в стрес, а ще му даде възможност да прекарва повече време с баща си, за да се запази връзката помежду им, което е в интерес на детето. От своя страна майката не се противопоставя на контактите на детето с бащата, което поведение е положително при отглеждането и възпитанието на детето и му създава усещане за сигурност и подкрепа от двамата родители, независимо, че те не живеят заедно. В настоящото производство страните със взаимни отстъпки постигнаха споразумение относно изменението на режима на лични отношения на бащата с детето в насока неговото разширяване и конкретизиране. Постигнатото между тях споразумение беше изложено в съдебно заседание и потвърдено от двамата родители. Съдът намира, че предложения от двамата родители режим на лични отношения на бащата с детето Н отговаря на интересите на детето, дава възможност на родителя, при който детето не живее да поддържа връзка с детето, да общува пълноценно с него, да прекарва време с детето, което е важно и за самото дете, и за запазване и развитие на връзката с този родител.

С оглед изложеното съдът намира, че определения по гр.дело №**** по описа на СвРС режим на лични отношения следва да бъде изменен, поради изменение в обстоятелствата, при които е бил определен, като съдът намира за подходящ на настъпилото изменение на обстоятелсвата следния режим на лични отношения на бащата В.Х. с детето Н Х, предложен от родителите на детето, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с пренощуване при бащата; всяка четна година за Коледните празници от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година за Великденските празници от 10 ч. в петък до 18 ч. в понеделник на празничните дни; всяка нечетна година от 10 ч. на 31-ви декември до 18 ч. на 1-ви януари; лятото- всяка година през м. юли или август за 15 дни бащата да има право да взема детето при себе си, като в тези дни не се включва уговореното по-горе седмично свиждане, като бащата В.Х. един месец преди началната дата за свиждане с детето през лятото да уведоми майката Г.И. за конкретните дни. Всяка година м. март режимът на лични отношения между бащата В.Х. и детето Н В да бъде следния: бащата да има право да взема детето всяка първа седмица от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с пренощуване при него и почивните дни, които се падат след рождения ден на детето, т.е. след 24-ти март за времето за почивните дни от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя. В случай, че рожденият ден 24-ти март е петъчен ден, бащата да има право на следващия ден, в събота /25-ти март/ от 10 ч. да вземе детето и да го върне в 18 ч. в неделя. Във всички описани по-горе случаи бащата следва да взема детето от адреса по местоживеене на майката във **** и да го връща на същото място в посочените дни и часове. В случай, че детето е болно в дните, когато трябва съгласно горепосочения режим да бъде при бащата, следващата седмица - съответно втора или четвърта, в аналогични часове и дни бащата да има право да осъществява режима на лични отношения. Относно режима на лични отношения през лятото, ако непредвидено детето се разболее, началото на режима на лични отношения през лятото да се отлага с една седмица. Всеки от двамата родители има право да осъществява контакт с детето си по телефон, когато детето е при другия родител, като другият родител не възпрепятства тези контакти.

По отношение на насрещната искова претенция за изменение на размера на издръжката, определена по гр.дело №**** по описа на СвРС:

С насрещната искова претенция, отправена от Г.И., в качеството й на майка и законен представител на детето Н Х се претендира изменение на размера на издръжката, която бащата В.Х. заплаща за детето, като се иска увеличаването на издръжката от 160лв. на 260лв. месечно.

 Съгласно разпоредбите на чл.143, ал.2 и ал.1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето.

В производството по чл.150 от СК от значение е дали след влизане в сила на решението, с което е определена първоначалната издръжка  е настъпила някаква промяна в обстоятелствата по чл.142 ал.1 от СК/нуждите на детето и възможностите на родителя/.

По делото се установи, че детето Н  е на 3 години, като след около три месеца ще навърши 4 години. От момента, в който е определена издръжката са изминали три години, като през този период обстоятелствата са се изменили. Детето, към момента на определяне на издръжката по гр.дело ***. е било бебе на около седем месеца, а към настоящия момент вече посещава детска градина. Увеличили са се  нуждите, свързани с неговото отглеждане и възпитание. Безспорно е нараснала необходимостта от средства за храна, облекло, играчки, подходящи за възрастта й, за такса за детската градина и други разходи, свързани с физическото и духовното  развитие на детето. От събраните по делото гласни доказателства-показанията на свидетеля К и приложените медицински документи се установи, че детето Н е често боледуваща, което налага да се правят разходи по лечението й- за закупуване на лекарства и за прегледи при лекар-специалист, които разходи видно от изложеното от свидетеля К са около 70лв.-80лв. при боледуване.  С оглед изложеното съдът намира, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.150 от СК, обуславящо изменение на определената издръжка  на  детето. 

Съгласно чл.142 ал.1 от СК размера на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. От представената по делото справка за трудово възнаграждение на бащата В.Х. е видно, че същият получава средно около 1500лв. брутно месечно трудово възнаграждение. Майката получава 900лв. брутно трудово възнаграждение. Доходите на бащата са значително по-високи от тези, получавани от майката на детето. По делото се установи, че бащата има още едно ненавършило пълнолетие дете, което към момента е на 8-9 месеца. По делото са ангажирани и доказателства за кредитни задължения на бащата, но следва да се има предвид, че задължението за издръжка за ненавършили пълнолетие деца е пред кредитните задължения. Отделно от задължението по договор за кредит, по делото няма наведени твърдения от страна на бащата за други разходи, извън обичайните разходи по домакинството, в което живее.

Съдът, като съобрази изложените по-горе обстоятелства, от една страна нуждите на детето Н, а от друга възможностите на родителя, намира, че е налице промяна в обстоятелствата, при която е била определена издръжката и размерът й следва да бъде увеличен от 160лв. на 220лв. месечно. Безспорно бащата следва да участва в издръжката и на другото си ненавършило пълнолетие дете, но съдът намира, че отделно от това задължение, за ответника по насрещния иск няма да е налице съществено затруднение да заплаща издръжка за детето Н в горепосочения размер, с оглед покриване на нуждите на детето. Останалата част от средствата необходими за издръжката на детето Н следва да се поемат от майката, при която детето живее, като се има и предвид, че тя осъществява непосредствените грижи за детето.

    С оглед гореизложеното исковата претенция за изменение на издръжката за детето Н следва да бъде  уважена, чрез увеличаването й от 160лв. на 220 лв. месечно, считано от датата на подаване на насрещната исковата молба – 26.06.2020г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, като в частта за разликата над 220лв. до пълния претендиран размер от 260лв., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана в тази част.

По разноските:

Ищцата по насрещния иск е претендирала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора по насрещния иск за изменение на издръжката, следва в полза на ищцата по този иск да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120лв, съразмерно на уважената част на тази искова претенция.

Ответникът по насрещния иск също е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора по този иск и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК следва в негова полза да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 80лв., съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция за изменение на издръжката.

С оглед разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК, следва ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса върху увеличения размер на издръжката, която държавна такса възлиза в размер на 86,40лв., както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ръководен от гореизложеното, съдът  

 

Р     Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯВА постановените със съдебна спогодба от 27.10.2017г. по гр.дело №822/2017г по описа на Свищовски районен съд мерки,  в частта относно режима на лични отношения на бащата В.В.Х. с детето Н В Х и в частта относно издръжката за детето Н, както следва:

 

ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на  бащата В.В.Х. с ЕГН ********** с  адрес *** с детето Н В Х с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с пренощуване при бащата; всяка четна година за Коледните празници от 10 ч. на 24-ти декември до 18 ч. на 26-ти декември; всяка нечетна година за Великденските празници от 10 ч. в петък до 18 ч. в понеделник на празничните дни; всяка нечетна година от 10 ч. на 31-ви декември до 18 ч. на 1-ви януари; лятото- всяка година през м. юли или август за 15 дни бащата  има право да взема детето при себе си, като в тези дни не се включва уговореното по-горе седмично свиждане, като бащата В.Х. един месец преди началната дата за свиждане с детето през лятото да уведоми майката Г.И. за конкретните дни. Всяка година м. март режимът на лични отношения между бащата В.Х. и детето Н В да бъде следния: бащата да има право да взема детето всяка първа седмица от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя, с пренощуване при него и почивните дни, които се падат след рождения ден на детето, т.е. след 24-ти март за времето за почивните дни от 17 ч. в петък до 18 ч. в неделя. В случай, че рожденият ден 24-ти март е петъчен ден, бащата да има право на следващия ден, в събота /25-ти март/ от 10 ч. да вземе детето и да го върне в 18 ч. в неделя. Във всички описани по-горе случаи бащата следва да взема детето от адреса по местоживеене на майката във ***** и да го връща на същото място в посочените дни и часове. В случай, че детето е болно в дните, когато трябва съгласно горепосочения режим да бъде при бащата, следващата седмица - съответно втора или четвърта, в аналогични часове и дни бащата да има право да осъществява режима на лични отношения. Относно режима на лични отношения през лятото, ако непредвидено детето се разболее, началото на режима на лични отношения през лятото да се отлага с една седмица. Всеки от двамата родители има право да осъществява контакт с детето си по телефон, когато детето е при другия родител, като другият родител не възпрепятства тези контакти.

 

ОСЪЖДА  В.В.Х. с ЕГН **********, с  адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Н В Х с ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г.Т.И. с ЕГН **********, вместо определената по гр.дело **** по описа на СвРС издръжка за детето в размер на 160лв., месечна издръжка за детето Н в размер на 220лв./двеста и двадесет лева/, считано от подаване на насрещната искова молба /26.06.2020г./ до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ насрещната искова претенция за изменение на издръжката в частта за разликата над 220лв. до пълния претендиран размер от 260лв., като неоснователна и недоказана в тази част.

 

ОСЪЖДА  В.В.Х. с ЕГН ********** с  адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Т.И., с ЕГН ************, с адрес *** сумата 120лв./сто и двадесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковата претенция за издръжка.

 

ОСЪЖДА Г.Т.И., с ЕГН ************, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Х. с ЕГН ********** с  адрес *** сумата 80лв./осемдесет лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата претенция за издръжка.

 

ОСЪЖДА  В.В.Х. с ЕГН ********** с  адрес *** ДА ЗАПЛАТИ  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Великотърновски районен съд сумата 86,40лв./осемедесет и шест лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката, както и 5лв./пет лева/ за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: