Р Е Ш Е Н И Е  № 51

 

гр. РУСЕ....6.II.2017г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

РУСЕНСКИ   ОКРЪЖЕН СЪД...........................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ

в публично заседание на.......1 декември 2016г. …………       ……..в.състав :

 

                       

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА                                                                     

                                                              ЧЛЕНОВЕ : 

                                                                                                               

 

при СЕКРЕТАРЯ..............Г.И.……..............и в присъствието

на ПРОКУРОРА....................................................…………….........като разгледа

докладваното от................СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА...........…..гр.д. N 142 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид :

 

                   Ищецът Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България, БУЛСТАТ *********, представлявано от Н. Г., твърди, че владее следните недвижими имоти : Поземлен имот с идентификатор 63427.4.302 съгласно кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АК, с площ от 5375кв.м, находящ се в гр.Русе, по бул. “Гоце Делчев“ №5,с начин на трайно ползуване : за бензиностанция, газостанция, при съседи : поземлен имот с идентификатор 63427.4.301 и поземлен имот с идентификатор 63427.4.374, който поземлен имот е идентичен с парцел I-2416 от кв.862 по плана на гр.Русе, както и на построените в поземления имот сгради, а именно : сграда с идентификатор 63427.4.302.1, със застроена площ 56кв.м, брой етажи 1, предназначени : сграда за търговия, и сграда с идентификатор 63427.4.302.2, със застроена площ 60кв.м, брой етажи 1, предназначени: сграда за търговия. Твърди, че  упражнява фактическа власт върху имота, считано от м.март 2006г. и към настоящия момент, но при извършена справка установил, че в Службата по геодезия, картография и кадастър – гр.Русе и в Община Русе имотът се води като собственост на първия ответник, който се легитимира като такъв с нотариален акт №28, том VI, дело 1703 от 09.06.1976г. на РРС. Преди подаване на настоящата искова молба на ищеца станало известно, че  между ответниците по настоящото производство е налице висящ съдебен спор за собственост на процесните имоти по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от първия ответник срещу втория, по който е образувано  гр.д.№973/14г. по описа на РОС. Твърди, че имотите никога не са били във владение на втория ответник – „Ойл Комерс Рим“-ООД, тъй като ищецът му е предоставил ползуването на тези имоти по силата на договор за наем и дружеството е държател. Първият ответник – Мюсюлманско настоятелство – Русе също не е собственик на имотите, тъй като не фигурира в горецитирания нотариален акт №28, том VI, дело 1703 от 09.06.1976г., а освен това не е ясно каква е връзката между Турската мюсюлманска изповедна община-гр.Русе, призната за собственик с нотариалния акт  и Мюсюлманско настоятелство – Русе, което не е и не може да бъде нейн правоприемник и оттук не може да бъде и носител на правото на собственост, признато с нотариалния акт от 09.06.1976г.Ищецът упражнява фактическа власт върху имотите от м.март 2006г. и до настоящия момент, включително и чрез държатели и има възможност да придобие имота поради изтекла придобивна давност, ако отрече претендираните от ответниците права.Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено,че всеки от ответниците не е собственик на описаните недвижими имоти. Претендира разноските по делото.

          Ответникът Мюсюлманско настоятелство – Русе, регистрирано по ф.д.№61/09г. по описа на РОС, със седалище и адрес на управление гр.Русе,ул……., ЕИК *********, с председател М. М., не признава исковете.Възразява, че същите са недопустими, поради липса на правен интерес.По същество изразява становище, че исковете са неоснователни. Излага твърдения, че е собственик на процесните имоти. Твърди, че при липсата на друго заварено мюсюлманско вероизповедание, респективно – друго заварено местно поделение от ранга на община / настоятелство, вписването му като заварено поделение на „Мюсюлманско изповедание“ по смисъла на §2, ал.4 от ПРЗ на Закона за вероизповеданията обосновава извод за идентичност между съществувалото при действието на Закона за изповеданията /отм.2002г./ местно поделение  , на което през 1976г. с нотариален акт е признато правото на собственост и мюсюлманско настоятелство. Заявява, че фактическата власт на Мюсюлманско настоятелство - Русе върху имота никога не е била прекъсвана. Настоятелството именно е отдавало имота под наем. Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск.При условията на евентуалност моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен, при законните последици.

Ответникът „Ойл Комерс Рим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя М. К., изразява становище, че предявената претенция е допустима, но по отношение основателността на иска счита, че следва да се съобрази обстоятелството, че търговското дружество не претендира собственост върху процесния недвижим имот и построените в него подобрения.

 

След преценка на доказателствата по делото, съдът  приема за установено следното :

С исковата молба е представен заверен препис от нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по давностно владение – нот.акт №28 от 09.06.1976г. том VI, дело 1703 на Русенския нотариус, с който  Турската мюсюлманска изповедна община гр.Русе е призната за собственик  за собственик по давностно владение на недвижим имот-дворно място  от 17804 кв.м,съставляващо имот пл.№ 1570 по плана на града.По делото не се спори между страните, че този имот е идентичен с поземлен имот с  идентификатор 63427.4.302 с площ от 5375 кв.м ,начин на трайно ползване за бензиностанция, газостанция, с построени в него сграда със застроена площ от 56 кв.м с идентификатор 63427.4.302.1, предназначение : сграда за търговия  и сграда с площ от 60 кв.м с идентификатор 63427.4.302.2, предназначение : сграда за търговия – вж.  и скица на СГКК-Русе на л.13.

От удостоверение, издадено на 13.01.2016г.  по ф.д.№12485/2003г. на Софийски градски съд се установява, че ищецът Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България е религиозна институция, регистрирана по реда на чл.14 и сл. от Закона за вероизповеданията/ЗВ/, обн.ДВ бр.120/2002г., вписан с решение от 9.12.2003г.в регистъра на вероизповеданията под №32, том3, стр.29 по ф.д.№12485/03г. по описа на СГС /вж.л.32 и чл.1 от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Р България на л.33 и сл./. Първият ответник е правосубектно местно поделение на религиозна институция „Мюсюлманско изповедание“ – и е вписан в регистъра на местните поделения на вероизповеданията  под №19,том 2, стр.1 – от удостоверение изх.№569/16г. издадено от ОС-Русе се установява, че „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ е вписано в Регистъра на  на местните поделения на вероизповеданията на основание чл.595 и сл. ГПК вр. §2,ал.4 от ПЗР на  Закона за вероизповеданията с решение №9 от 05.02.2010г. на Русенския окръжен съд по ф.д.№61/09г./л.16-17 и л.115/. От представения заверен препис от решение от 18.02.2003г. на ФО при Софийски градски съд, по д.№1659/03г. се установява, че „Мюсюлманско изповедание“ е вписано служебно в регистъра на вероизповеданията при СГС по реда на чл.424 и сл. от ГПК вр. чл.15 до 18 от ЗВ и §2, ал.3 от ПЗР на ЗВ.От данните по Търговския регистър е видно, че вторият ответник „Ойл Комерс Рим“-ООД ЕИК *********, е вписано в ТР на 15.09.2010г.

С отговора по чл.131 от ГПК първият ответник е представил заверен препис от договор за наем от 03.01.2006г., вписан в СлВп – Русе с вх.рег.№1347/13.02.2006г./л.158/ сключен между Мюсюлманско вероизповедание в Р България, в качеството на наемодател, представлявано от пълномощника Б. К.-председател на „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ и „Ойл Комерс“-ООД, наемател, със седалище гр.Русе, представлявано от управителя И. И. по силата на който наемодателят е предоставил на наемателя  за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в гр.Русе, а именно „от УПИ I-2416 в кв.862 с площ 5373кв.м, при граници бул.България, бул.Гоце Делчев и УПИ-1570-собственост на Мюсюлманско настоятелство-Русе, само югозападната част с площ от 3000кв.м, заключена между бул.България и бул.Гоце Делчев“.  В т.1.2. е уговорен месечен наем от 250лв., а в  т.1.5.  наемателят се е задължил  да изгради в наетия имот за своя сметка автокомплекс по одобрен архитектурен проект. Срокът на договора е 5години- р.II., но в т.61. страните се задължават след изтичане на този срок да сключат договор за още пет години VI.От данни в ТР се установява, че впоследствие като управител на дружеството е вписан М. К. – управител на втория ответник по настоящото производство. На 03.01.2011г. между Мюсюлманско изповедание в Р България, като наемодател и „Ойл Комерс Рим“-ООД-наемател, е сключен договор за наем на процесния имот, като в т.1. е посочено, че наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползуване своя собствен недвижим имот – автокомплекс, състоящ се от автомивка и бензиностанция, находящ се в гр.Русе, по бул.“България“ №158/бул.“Гоце Делчев“ №5/ и представляващ ПИ с идентификатор 63427.4.3.302 по кадастралната карта на гр.Русе, с построени  в него  сграда за търговия с идентификатор 63427.4.302.1 и сграда за търговия с идентификатор 63427.4.302.2. при месечна наемна цена 250лв., като срокът на договора е 5г. Представено е извлечение от счетоводни сметки, от данните по които е видно, че през периода 25.06.2013г. – 30.06.2015г. вторият ответник – „Ойл Комерс Рим“-ООД  ежемесечно е превеждал по сметка на Мюсюлманско изповедание сумата от 250лв., представляваща наем.

С отговора на исковата молба, подаден от втория ответник, е представен договор за наем на същия недвижим имот – ПИ с идентификатор 63427.4.3.302 по кадастралната карта на гр.Русе, с построените  в него  сгради за търговия с идентификатор 63427.4.302.1 и 63427.4.302.2., сключен на 3.01.2011г. между Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание в Р България, в качеството на наемодател и ответника – „Ойл Комерс Рим“-ООД-наемател.Наемодателят е представляван от Председателя на Висшия духовен съвет и Главен мюфтия – тогава Х. Н. М.. В т.1. от договора е посочено, че наемодателят предоставя за временно и възмездно ползуване своя собствен недвижим имот – автокомплекс, находящ се в гр.Русе, подробно описан в договора.Уговорения наем е 250лв. месечно.Срокът на действие на договора е отново 5г. В т.1. от договора е посочено, че наемодателят предоставя за временно и възмездно ползуване своя собствен недвижим имот – автокомплекс, находящ се в гр.Русе, подробно описан в договора. Вторият ответник е представил  и договор от 04.01.2016г., сключен между същите страни - Мюсюлманско сунитско-ханефитско изповедание и ответното търговско дружество „Ойл Комерс Рим“-ООД по отношение на процесния недвижим имот, за нов срок от 5години, считано от 04.01.2016г. Във връзка с оспорването на представените от ищеца документи, съставени относно наемното правоотношение между ищеца и втория ответник, по делото са представени нотариално заверени копия от същите.Предвид разпоредбата на чл.181 от ГПК съдът приема, че договорът за наем от 18.04.2006г., сключен между ищеца и „Ойл Комерс”-ООД, с нотариална заверка на преписа с рег.№1228 от 25.04.2006г. на нотариус №267, е съществувал към 25.04.2006г. Приемо-предавателния протокол от 01.01.2011г. който е съставен във връзка с връщане на имота от наемателя „Ойл Комерс”-ООД на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание, е заверен с рег.№45 от 03.01.2011г. на нотариус №340 по описа на НК, преписи от  договорът за наем от 01.01.2011г. и Приемо-предавателния протокол към същия, от същата дата са заверени нотариално на 03.01.2011г. при нотариус рег.№340 на НК, и следва да се приеме, че са съществували в оригинал към 03.01.2011г. По отношение на договора от  4.01.2016г. сключени между Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание и втория ответник „Ойл Комерс Римо”-ООД, препис от същия е заверен от нотариус с рег.№146 от 03.02.2016г.

По делото са разпитани свидетели, които имат впечатления от строителството на бензиностанцията и отношенията между собственика на терена и инвеститора, както и от сключването на договорите за наем. Свидетелката Р. Г. е била управител на общинско дружество „Инвеститорски контрол“ и оттам има впечатления за сторителството върху процесния терен -   сключили договор за упражняване на контрол на  строителството на бензиностанция, а впоследствие предали обект на адрес бул. „Гоце Делчев“ № 5. Строежът бил бензиностанция с прилежаща сграда. Спомня си, че през 2004 г. е сключен договора, а предаването на обекта вероятно през 2006 г. По документи възложител беше Мюсюлманско вероизповедание, а техния представител, с който е контактували нарича Б. К. / явно има предвид Б. К./ . Той бил представител на Мюсюлманско настоятелство - Русе, но възложител на обекта било Мюсюлманско вероизповедание. С Мюсюлманско настоятелство – Русе имали отношения във връзка с това строителство единствено, за да си търсят неплатени суми във връзка със строителството. При „Инвеститорски контрол“ са останали за  съхранение копие от разрешителното за строеж, протокол по обр. 16 копие от  договора с Мюсюлманското вероизповедение, както и от разрешението за ползване.Свидетелят Й. М. уточнява, че преди години е работил с „Ойл комерс“. Имали намерение да строят бензиностанция на терен по бул. „България“ в гр. Русе. В началото на 2006 г. сключили договор за наем за  терена с представители на „мюсюлманско настоятелство – от София“. Когато предприели действия по строителството при тях се появили „нови представители от София“, но на сунитското вероизповедание. Те претендирали, че са истинските собственици на терена. За да не спират работата по строителството, сключили договор за наем и с тях. На свидетеля е известно, че в продължение на една година търговецът е е заплащал наем «на две места».           Свидетелят М. М.ов твърди, че е  в ръководството на Мюсюлманско настоятелство – Русе още от 1990г., а през 2006 г., 2007 г. и 2008 г е бил негов председател. Свидетелят установява, че през 2006г.  на мястото на бившите турски гробища построили бензиностанция, собственост на Мюсюлманско настоятелство. Човекът, който извършил строителството, е И. С. И.. Той направил проекта със свои пари, той извършил цялото строителство с бензиностанция и автомивка. С него сключили и договор да ползува бензиностанцията, при наем 250 лв. месечно. Уточнява, че договорът за наем бил сключен с местното настоятелство със съгласието на Главното мюфтийство. Свидетелят С. С. е бил председател на Мюсюлманско настоятелство – Русе през 2009г. Установява, че  Мюсюлманското настоятелство – Русе, има бензиностанция с автомивка, която е отдадена под наем / по бул.Гоце Делчев/. Изрично уточнява, че  Мюсюлманско изповедание - София е като началник – „шапка“, а настоятелството е поделение на това изповедание. Когато С. бил председател, при него наем за бензиностанцията заплащал всеки месец И. И.. На свидетелят не е известно някой друг да е искал  наем от И..Свидетелят си спомня, че до 2010г. настоятелството било регистрирано „по стария Булстат“. От справка в ТР е видно, че лицето И. С. И. е бил управител в „Ойл Комерс“ до 30.11.2009г.

Представени са посочените от свидетелката Г. проектна документация за обект Автокомплекс Дружба – бензиностанция и магазин, с инвеститор Мюсюлманско настоятелство, Протокол за установяване годността на строежа от 05.03.2007г. и разрешение за ползуване от 13.03.2007г./вж.л.475 и сл./.   

По делото  е представено заверено копие от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България, утвърден с Указ № 12/ 23.05.1919 г. и обнародван в ДВ бр.65/26.06.1919 г. Съгласно уредбата в този устав, най-малката организационна единица на Мюсюлманското изповедание е мюсюлманската вероизповедна община, която е юридическо лице и като такава има право да притежава движими и недвижими имоти, образува се в населено място с поне 40 мюсюлмански семейства и с разрешение на Министерството на външните работи - §7 и §8 от Устава. Органът, който управлява и представлява мюсюлманската вероизповедна община е настоятелството - §28 от Устава.Имотите на престанала да съществува мюсюлманската вероизповедна община преминават във владение на най-близката съседна, а закрие ли се и тя – преминават върху главното мюфтийство - §9. В §4 от устава е предвидено, че във вероизповедно-административно отношение мюсюлманите в царството се управляват от Главно мюфтийство. Аналогична е принципната уредба на мюсюлманските вероизповедни общини като юридически лица и тяхното управление и представителство и в други устави – вж.§§ 7,8 и 11 от Устава от 1945г., но същият предвижда, че вероизповедната община се образува в място, където живеят поне 50 мюсюлмански семейства.Съгласно §11 мюсюлманските вероизповедни общини се управляват от настоятелства, състоящи се от 5 члена.Подобна е уредбата и според устава, одобрен с решение на МС от 1951г., в който е предвидено, че имотите на престаналите да съществуват изповедни общини се ликвидират от Главно мюфтийство и сумите се внасят в общия фонд на Мюсюлманско изповедание. В чл.48 от Устава от 1975г. е предвидено, че всички имоти на мюсюлманското изповедание, включително и вакъфите, се управляват и стопанисват от мюсюлманските настоятелства. С приемането на устава от 1995г. наименованието "вероизповедна община" вече не се използва, визира се мюсюлманската джамийска общност, като в чл.24 мюсюлманското джамийско настоятелство е определено като ръководен орган на мюсюлманската джамийска общност. В устава от 1996г. за духовното устройство и управление на мюсюлманското изповедание в Р България, утвърден съгласно чл.6 от Закона за изповеданията /отм./ от МС със заповед от 10.09.1996г.,  е предвидено, че най-малката организационна единица на Мюсюлманското изповедание е мюсюлманска вероизповедна общност, с ръководен орган – общо събрание на мюсюлманите, а между събранията се представлява от мюсюлманско джамийско настоятелство.Съгласно чл.24 последното е изборен ръководен орган на мюсюлманската вероизповедна общност и е юридическо лице. В Устава  на мюсюлманското изповедание в Република България, приет на 23.10.1997 г. от Националната конференция /НК/ на мюсюлманите в Република България, местната  организационна структура на мюсюлманското изповедание не е вероизповедна община, а Общото събрание на мюсюлманите в съответното населено място или район. Съгласно чл.14 от Устава  Общото събрание на мюсюлманите включва не по-малко от 20 мюсюлмани, навършили 18 години, живеещи на територията на населеното място или район, като един  мюсюлманин има право да участва само в едно Общо събрание на мюсюлманите.В чл.19 от Устава на мюсюлманското изповедание в Р България, приет от НК на 23.10.1997г.  е предвидено, че изборен ръководен орган на Общото събрание на мюсюлманите е мюсюлманското настоятелство, което е юридическо лице.В уставите от 2005г.,2008, от 2011г. и 2016г. Мюсюлманското настоятелство е регламентирано като постоянно действуващ /избираем или назначаем/ ръководен орган на мюсюлманите от дадено населено място. Както беше посочено по-горе, „Мюсюлманско настоятелство-Русе“ е вписано в Регистъра на  местните поделения на вероизповеданията на основание чл.595 и сл. ГПК вр. §2,ал.4 от ПЗР на  Закона за вероизповеданията с решение №9 от 05.02.2010г. на Русенския окръжен съд по ф.д.№61/09г. – като вероизповедание, съществувало при действието на Закона за изповеданията /отм./.  – В ал.1 и 3 от § 2 от ЗВ е предвидено, че регистрираните вероизповедания по чл. 6 от Закона за изповеданията (отменен с § 8) запазват статута си на юридически лица и съдът вписва служебно в закрито заседание регистрираните по ал. 1 вероизповедания с изключение на вероизповеданието по чл. 10 /източното православие/. Съгласно ал.4 заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието. В случая заявлението е за регистрация на местно поделение на Мюсюлманско изповедание – мюсюлманско настоятелство, като юридическо лице, на основание чл.20 от ЗВ.Вписването на първия ответник като заварено местно поделение е факт и не може в настоящото производство да бъде преразглеждан спор относно неговата правосубектност както като страна в процеса, така и като титуляр на имуществени права, независимо от отбелязването в издадено от кмета на Община Русе удостоверение от 10.06.2016г./л.115/, че вписването е по чл.19,ал.2 от ЗВ.

При анализа на уставите, регламентиращи устройството на Мюсюлманско изповедание се установява, че  не е налице идентичност между мюсюлманска вероизповедна община и мюсюлманско настоятелство, като поделения на Мюсюлманско изповедание, по следните съображения – мюсюлманска вероизповедна община е най-малката организационна единица на  Мюсюлманско изповедание съобразно уреденото в уставите на Мюсюлманското вероизповедание в Р България. Съгласно уставите органът, който управлява и представлява мюсюлманската вероизповедна община, е настоятелството. Касае се за различни местни организационни единици. Според уставите, които са задължителни за лицата, членуващи в съответната организация или общност, имуществото на прекратената местна вероизповедна община или общност, преминава в патримониума на Мюсюлманско изповедание.Ето защо собствеността, включена в патримониума на турската вероизповедна община, е преминала в патримониума на Мюсюлманско изповедание – принципала на първия ответник по настоящото производство.

Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства и правни твърдения, съдът квалифицира исковете като отрицателни установителни искове за собственост, с правно основание чл.124 от ГПК.Искът срещу първия ответник е допустим, тъй като ищецът претендира самостоятелни права върху процесния терен, като се позовава на фактическо владение върху същия в продължителен период от време, което е предпоставка за придобиването му  по давност. От своя страна първият ответник се заявявя като собственик на процесния терен и построените в него сгради пред Службата по геодезия, картография и кадастър и е предявил и иск за собственост върху имота срещу  втория ответник, предмет на гр.д.№973/14г. Ето защо ищецът има правен интерес да отрече правата на първия ответник върху имотите.В ТР №8 от 27.11.2013г. на ОСГТН на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.Предвид изложеното предявеният срещу втория ответник иск е недопустим. В молба от 29.08.2016г./вж.л229/ ищецът е обосновал правен интерес с обстоятелството, че имотите са във фактическа власт на търговското дружество и че за ищеца „не съществуват гаранции, че „Ойл Комерс Рим“-ООД няма да заяви и не заявява собствени претенции върху имотите“. Както беше посочено, вторият ответник изрично е заявил, че „не претендира да е собственик на имотите, нито претендира вещни права върху същите“, а е само наемател в имота, представя и договори за наем.Предмет на отрицателния установителен иск за собственост е да бъде отречено едно конкретно имуществено право и липсата на гаранции за това, какво ще бъде вероятното поведение на един правен субект в неопределен момент  не обосновава правен интерес да се води такъв иск срещу него.По същество искът, предявен срещу първия ответник, е основателен. В настоящото производство в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост, което той не стори в процеса. Изложените доводи, че Мюсюлманско настоятелство-Русе е идентично с Турска вероизповедна община и оттук произтича правото му на собственост върху поземления имот /терен/, на който вероизповедната община е била призната за собственик, са несъстоятелни.Както беше посочено по-горе, анализа на устройствените правила на Уставите на Мюсюлманското вероизповедание в Република България насочва на извод, че вероизповедната община и Общото събрание на мюсюлманите са съответните структурни  общностни единици, включващи различен брой мюсюлмани или мюсюлмански семейства, според съответния устав, а настоятелството /изборно или назначаемо/ е  техен ръководен орган.Имуществото на турска изповедна община, съгласно установените в уставите правила, е преминало в патримониума на Мюсюлманско изповедание, принципал на първия ответник и различен от него правен субект.

По изложените съображения искът, предявен срещу първия ответник следва да бъде уважен. Производството по отношение на иска против втория ответник следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК първият ответник дължи на ищеца разноските по делото.Вторият ответник с поведението си не е станал причина за завеждане на иска и в негова тежест  разноски не се възлагат. 

 

 

 

 

 

 

По изложените съображения съдът

 

 

                                                   Р    Е    Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България, БУЛСТАТ *********, представлявано от Н. Г., че Мюсюлманско настоятелство – Русе, регистрирано по ф.д.№61/09г. по описа на РОС, със седалище и адрес на управление гр.Русе,ул…., ЕИК *********, с председател М. М. не е собственик на Поземлен имот с идентификатор 63427.4.302 съгласно кадастралната карта и кадстралните регистри, одобрени със заповед №РД-18-18/16.05.2007г. на изп.директор на АК, с площ от 5375кв.м, находящ се в гр.Русе, с начин на трайно ползуване : за бензиностанция, газостанция, при съседи : поземлен имот с идентификатор 63427.4.301 и поземлен имот с идентификатор 63427.4.374, който поземлен имот е идентичен с парцел I-2416 от кв.862 по плана на гр.Русе, както и на построените в поземления имот сгради, а именно : сграда с идентификатор 63427.4.302.1, със застроена площ 56кв.м, брой етажи 1, предназначени : сграда за търговия, и сграда с идентификатор 63427.4.302.2, със застроена площ 60кв.м, брой етажи 1, предназначени: сграда за търговия.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България, БУЛСТАТ *********, представлявано от Н. Г. против „Ойл Комерс Рим“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от управителя М. К., като недопустимо.

 

ОСЪЖДА Мюсюлманско настоятелство – Русе, регистрирано по ф.д.№61/09г. по описа на РОС, със седалище и адрес на управление гр.Русе, да заплати на Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание в Република България, БУЛСТАТ ********* сумата 1638,19лв. разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                   СЪДИЯ :