Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-47 07.06.2021год. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на шести април две хиляди двадесет и
първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА
ПЕТКОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 1680 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 1316/16.03.2020г. на ПРС от Л.А.Г.,
гражданин на Руска Федерация, родена на ***г., заявена чрез пълномощника адв.П.Панайотов от ВАК със съдебен адрес в гр.Варна, ул.
Драган Цанков № 4, офис-1 против Решение № 28/20.02.2020г. по гр.д. №
777/2018г. на РС-Поморие в осъдителните му части.
С обжалваното решение Л.А.Г. в качеството и на
етажен собственик на апартаменти е осъдена да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К.Б.I
№ 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС
следните суми както следва за апартамент № **: 401.40евро равняващи са на
785.08 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите
части за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 785.08лв. считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 156,46лв., представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 785.08лв. за периода от 01.01.2017 г.
до 21.12.2018г.; сумата от 350.30евро равняващи са на 685.13 лева,
представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2017г„
ведно със законната лихва върху сумата от 685.37 лв. считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане; сумата от 67,37 лева, представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 685.13лв. за периода от 01.01.2018 г., до завеждането на
исковата молба - 21.12.2018г. като иска в останалата част отхвърля; сумата от
140,12евро равняващи са на 274.05 лв., представляваща годишна вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
274.05 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 26.95
лв., представляваща законна лихва върху сумата от 274.05лв. за периода от
01.01.2018 г. до завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като иска в
останалата част е отхвърлен; и за апартамент № ** както
следва: сумата от 401.40евро равняващи са на 785.07 лв., представляваща
год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от 785.07лв. считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане; 156,46лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 785.07лв. за периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г., 204.33евро
равняващи са на 399.63 лв., представляваща год.такса за управление и поддръжка
на общите части за периода от 01.01.207г. до 21.07.2017г. ведно със законната
лихва върху сумата от 399.63 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното
изплащане; сумата от 39.30лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 399.63лв. за
периода от 01.01.2018 г. до завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като
иска в останалата част е отхвърлен, сумата от 81.69 евро равняващи са на 159.77
лв., представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
01.01.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 159.77
лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 15.71
лв., представляваща законна лихва върху
сумата от 159.77лева за периода от 01.01.2018 г„ до завеждането на исковата
молба - 21.12.2018г. като иска в останалата част е отхвърлен.
В
жалбата се сочи, че решението на ПРС е недопустимо,
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде
отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Отправено е искане за спиране на
производството до приключване с влязъл в законна сила съдебен акт по преюдициалното гр.д. № 619/19г. по описа на ПРС, образувано
с предмет оспорване по реда на чл.40 ЗУЕС на решения, взети на ОСЕС от
12.11.2014г., на които се основава настоящата претенция за такси. По-конкретно
се навежда, че решенията на ОС на ЕС са постановени в противоречие с
разпоредбите на ЗУЕС, като с тях неправилно е извършено разпределение на разходите
и дължимите вноски от етажните собственици. Твърди се, че въззивницата
е ползвала имотите през 2016г. и 2017г. за по-малко от 30дни годишно. Навежда,
че основанието на ищцовата страна да претендира от
етажните собственици посочените в исковата молба суми за поддръжка и управление
и фонд Ремонт и обновление е решение на ОСЕС от 12.11.2014г., по което са взети
решения за дължими такси като ОСЕС изрично е посочило, че определените такси за
само за 2015г., и е неприложим, тъй като
с исковата молба се претендират такси за 2016г. и за 2017г..Претендира
за присъждане на разноски.
Въззиваемата Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г.
с адрес гр.Поморие, ул. К.Б.I № 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател
на УС на ЕС, чрез упълномощения процесуален представител адв.Ст.Стоичков
от БАК е
подал отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Бургаският окръжен
съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията
първоинстанционното производство е било образувано по искова молба от Етажната собственост на сграда находяща се в гр. Поморие, ул. К.Б.№ 211, представляваща комплекс „Феста
Апартмънтс Поморие“ против
Л.А.Г., в качеството й на собственик на апартамент № ** в бл. А
на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, със застроена
площ 55.38кв.м., 14.68кв.м. общи части или общо 70.06кв.м., както и за
времето от 25.02.2009т. до
21.07.2017 г. на собственик
и на апартамент № **, находящ се в бл.* със застроена
площ 55.38кв.м. , 14.68кв.м. общи части
или общо 70.06кв.м.. Като основание за предявените осъдителни
претенции сочи, че са проведени
следните ОСЕС: Така на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание на ЕС и собствениците са
избрали ОС за форма на управление и е определена годишната такса за управление
и поддръжка в размер на 9 евро на
кв.м..
На 29.06.2017г.
е проведено ОС на ЕС на което и определена годишната такса за управление и
поддържане на общите части в размер на 5 евро на кв.м.,
а таксата за Фонд „Ремонт и обновяване“ е 2 евро на кв.м.. Твърди се, че задължението на ответницата за собствения й апартамент № ** с обща площ 70.06кв.м. за 2016г. е 630.54евро равняващи са на
1233.23лв, и тъй като е платила 448.15лв. дължи сумата от 401.40евро равняващи
се на 785.08лв. представляващи годишна такса за управление и
поддръжка, а за 2017г. дължи сумите: сумата
в размер на 350.30евро равняващи са на
685лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите
части; сумата в размер на 140.12 евро равняващи са на 274.05лв. годишна вноска
за Фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части за 2017г..
За апартамент № ** с обща площ 70.06кв.м. задължението на
ответницата за 2016г. е в размер на 630.54евро равняващи са на 1233.23лв. и е
тъй като е платила 448.15лв. дължи сумата от 401.40евро равняващи се на
785.08лв. представляващи год.такса за управление и поддръжка, а за 2017г. дължи
сумите: сумата в размер на 204.33евро равняващи са на 399.63лв. представляващи
год.такса за управление и поддръжка на общите части за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г. и сумата в размер на
81.69 евро равняващи се на 159.77лв. годишна вноска за Фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г. Претендира се и лихва
за забава за периода от 01.01.2017г. до завеждане на исковата молба. Претендира
и лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Тъй като
ответницата не е платила дължимите суми, ищецът моли съда да постанови решение
с което да осъди ответницата да заплати за апартамент № **: сумата в размер на
401.40евро равняващи са на 785.08лв. представляващи годишна такса за управление
и поддръжка на общите части за 2016г.
и сумата в размер на 80.00 евро равняващи се на 156.46 лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 401.40евро за периода от 01.01.2017 г„ до
завеждането на исковата молба - 21.12.2018г.; сумата в размер на 350.30евро
равняващи са на 685.13лв.представляващи годишна такса за управление и поддръжка
на общите части за 2017г. и сумата в
размер на 50.21 евро равняващи се на 98.21 лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 350.03евро за периода от 21.07.2017 г„ до завеждането на
исковата молба - 21.12.2018г.; сумата в размер на 140.12 евро равняващи са на
274.05лв, представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г.
и сумата в размер на 19.57евро. равняващи се на 38,28лв,, представляваща
законна лихва върху сумата от 140.12евро за периода от 21.07.2017 г., до
завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. и за апартамент № ** сумата в
размер на 401.39евро равняващи са на 785.07лв. представляващи год.такса за
управление и поддръжка на общите части за 2016г. и сумата в размер на 80.00
евро равняващи се на 156.46 лв., представляваща законна лихва върху сумата от
401.39евро за периода от 01.01.2017 г., до завеждането на исковата молба -
21.12.2018г.; сумата в размер на 204.33евро равняващи са на 399.63лв.
представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за периода
от 01.01.2017г. до 21.07.2017г. и сумата в размер на 29.29 евро равняващи се на
57.28 лв„ представляваща законна лихва върху сумата
от 204.33евро за периода от 21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба -
21.12.2018г.; сумата в размер на 81.69 евро равняващи са на 159.77лв.
представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от
01.01.2017г. до 21.07.2017г. и сумата в размер на 11.71 евро. равняващи се на
22.90лв., представляваща законна лихва върху сумата от 81.69евро за периода от
21.07.2017 г., до завеждането на исковата молба -21.12.2018г.
Тъй като с решение № IV-27/08.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС - Бургас, са
отменени всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., е направено
изрично изявление, че сумите се претендират като дължими на основание решението
на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т. 2 от дневния ред.
В месечния срок е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответницата Г., чрез процесуалният й представител
адв.Панайотов от АК - Варна, с който исковата
претенция е оспорена като неоснователна. Твърди се, че претендираните
суми не се дължат, тъй като ищцовата ЕС не е
извършвала и не извършва дейности по поддръжка и управление на общите части на
ЕС; дейности по управление и поддръжка на общите части на
блок „А" са извършвани от ЕС на блок „А", учредена с протокол от
събрание, което е проведено още на 26.08.2015 г.; таксата за управление и
поддръжка е определена на 96/кв.м., което е нарушение на императивна правна
норма - чл.51, ал.1 от ЗУЕС; с решение от 12.11.2014 г. е определена единствено
такса за поддръжка за 2015 година (такава е точката, по която е свикан дневния
ред и по този начин следва да се тълкува и решението на ОСЕС - за приемане на
такса за поддръжка единствено за 2015 г.). За 2016 и 2017 г. няма определена
такса, и тази за 2015 не може автоматични да се приложи за следващите години,
тъй като няма такава норма в закона, нито волята на законодателя е била такава;
че не е указано, никъде дали таксата се събира само на база квадратурата на
апартамента (чистата застроена площ) или само на база общите части (описани в
нотариалните актове на собствениците също като квадратни метри общи части) или
пък като сбор от двете и в тази връзка сочи, че прави възражение, че таксата е
неопределяема.
С обжалваното
решение ПРС е уважил обективно съединените осъдителни искове, като е приел че е
безспорно установено, че ответницата е
етажен собственик на самостоятелен обект и като такава дължи търсените
суми на посоченото основание, отделно е налице влязло в сила ОСЕС от 12.11.2014г.,
на което ОС е определило дължимите годишни такси за поддръжка и управление и
фонд“Ремонт и обновяване“, следователно сумите са определени и дължими.
На основание чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в
обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
Първоинстанционното
решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на
правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е и допустимо
като постановено по предявените допустими искове.
По делото са безспорни между страните и се установяват от представените
писмени доказателства/нот.акт за покупко-продажба,
справка от АВ на л.28-33 по гр.д. № 777/18г.
на ПРС/ следните фактически обстоятелства: че ответницата придобила
собствеността на процесните два СОС в ЕС, както
следва: апартамент № ** в бл. А на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“, със застроена площ
55.38кв.м., 14.68кв.м. общи части
или общо 70.06кв.м., както и за
времето от 25.02.2009т. до 21.07.2017 г. на собственик и на
апартамент № **, находящ
се в бл.*със застроена площ
55.38кв.м. , 14.68кв.м. общи части
или общо 70.06кв.м..
Не
е спорно и провеждането на на 12.11.2014 г. на Общо събрание на ЕС в комплекс „Феста апартмънтс
Поморие“, на което съгласно дневния ред по т.2 е следвола
да се избере управляваща компания за поддръжка на общите части и да се определи
размера на паричната вноска за разходите за управление и поддръжка на комплекса
за 2015г.. На това общо събрание са взети следните решения:
по т.2 от дневния ред е взето решение за
избор на „Феста хотели“ АД за компания за управление и поддръжка, както и за
определяне на годишна такса за поддръжка в комплекса за 2015г. в размер на 9
евро на кв.м. без ДДС, съгласно предложена от посоченото дружество оферта. Съгласно втората част на взетото по т. 2
решение, ОС решава да се създаде фонд „ремонт и обновление“, в който да се
заделят по 2 евро на кв.м. от определената годишна такса за поддръжка от 9
евро, като само по изключение за 2015 г. е определено във фонда да се заделят
по 3 евро на кв.м.
По делото е представен
протокол от проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от
дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите
части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от
дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2
евро/кв.м.
След предявяване на иска, ищцовата ЕС е
представила по делото като доказателство постановеното междувременно решение №
ІV-27/08.04.2019 г. по в. гр. дело № 100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, с
което съдът е отменил всички решения на посоченото ОС на ЕС, проведено на
29.06.2017г.. Поради това
с допълнителна молба ищецът посочва, че след отмяната на решенията на ОС на ЕС
от 29.06.2017г., размер ът на етажните разходи за
2017 г., съответно на заявените вземания за този период, се претендират въз
основа на предходното решение на ОС от 12.11.2014 г.
Видно от Решение № 106/10.08.2018 г. по гр.д. № 376 по описа за
2017 г. на ПРС, съдът е отменил като незаконосъобразни решенията, взети на
проведеното на 18.05.2017 г. общо събрание на новоучредената Етажна собственост
на сгради, представляващи блок А, блок Б и блок В от комплекс „Феста Поморие Ризорт“ като е приел, че посочените три блока са част от
целия хотелски комплекс и същите не могат да формират отделна ЕС. Представено е
и Решение № 73 от 23.05.2017 г. по гр.д. № 494 по описа за 2016 г. на ПРС за
отмяна на решенията, взети на ОС на етажната собственост на блок А, проведено
на 22.08.2016 г., в мотивите на което, съдът е обсъдил, че решението от
26.08.2015 г. за създаване на ЕС на блок А е нищожно поради противоречието му с
императивната разпоредба на чл. 8, ал. 2 ЗУЕС.
Изводите на
съда досежно фактическите обстоятелства са обосновани с оглед данните по делото
и събраните по делото доказателства.
Възражението
на въззивната страна за недопустимост на решението, поради отказа на районния
съд да спре производството до разрешаването на спора по гр.д. № 619/2019г. с
влязъл в сила съдебен акт, е неоснователно. Спирането на производството по дело
е допуснато пред въззивната инстанция, с което е обезпечено постановяването на
съдебен акт след приключване на производството по гр.д. № 619/2019г. по описа
на ПРС.
Настоящият
съдебен състав намира обжалваното решение за неправилно по следните
съображения:
Както бе посочено по-горе ищецът
обосновава претенцията си с решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г.. Обоснован и
правилен е извода на ПРС, че решенията на общото събрание от тази дата са
стабилизирани с оглед изхода по гр.д. № 619/2019г. по описа на ПРС с предмет
искова претенция по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решения на ОСЕС, взети на 12.11.2014г.,
производството по което е прекратено поради недопустимост с определение №
247/26.06.2020г., потвърдено с определение № 260216/27.01.2021г. по в.ч.г.д. №
1953/2020г. по описа на БОС. В допълнение следва да се посочи, че възможността за последващо
атакуване законосъобразността на тези решения, включително и инцидентно по
други производства т.ч. и досежно
противоречието им с императивни правни норми – конкр.
чл.50 и чл.51 ЗУЕС, е ограничена във времето – до изтичане на срока по чл.40 ЗУЕС.
В мотивите на обжалвания съдебен акт,
съдът не е обсъдил възражението на ответната страна, съдържащо се в отговора на
исковата молба, според което определената с решението от 12.11.2014 г. годишна
такса важи само за 2015 г., и същото няма действие за следващите две години –
2016г. и 2017 г. Именно това възражение
се поддържа и пред настоящата инстанция.
В
конкретния случай е установено по категоричен начин, че с решение на общото
събрание на етажната собственост от 12.11.2014г. ответникът е задължен да
заплаща годишна такса за 2015г. управление и поддръжка на притежаваните от него
два самостоятелни обекта в комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие“ в размер на 9 евро/кв.м. като 2 евро от тази такса са за фонд „Ремонт
и обновяване“, при изричното уточнение, че за 2015г. ще се отделят по 3 евро за
фонд „Ремонт и обновяване“. Искът за отмяна на това решение е оставен без
разглеждане поради несвоевременното му предявяване по гр.д. № 619/19г. по описа
на ПРС. При това положение, решението на ОС на ЕС от 12.11.2014г. действително
обвързва ответника, но само за годината, за която се отнася – 2015г., съобразно
взетото решение и дневния ред на ОС. В конкретния случай ОС на ЕС изрично е
лимитирало във времето действието на взетото решение, като го е ограничило само
за 2015г..Този извод следва от изричното записване в дневния ред на събранието,
от разпоредителната част на решението и от факта, че таксите за следващите
години – 2016г. и 2017г. са различни и са определени със самостоятелни решения,
които впоследствие са отменени по съдебен ред. По тези съображения,
възражението на въззивната страна, че решението от 12.11.2014г. се отнася само
до 2015г. и не може да се прилага по аналогия за следващите години, е
основателно.
С
оглед горното разрешение, то е безпредметно обсъждането на останалите
възражения за недължимост на претендираните суми за
поддръжка и управление на ЕС.
Досежно
претенцията за дължими суми за „Фонд ремонт и обновление“, съдът съобрази
следното: Съобразно даденото разрешение в т.1 от ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС., съдът следва да приложи императивна материалноправна норма, за да обезпечи правилното решаване
на делото, както и че характера на относимата към
въпроса норма на чл. 50 от ЗУЕС, касаеща уредбата на фонд „ремонт и обновление“
има именно такъв характер.
Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 т. 1 от ЗУЕС, средствата във фонд "Ремонт и обновяване" се набират от
ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на
етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна
заплата за страната.
|
В случая при влязло в сила
решение за създаване на фонд „ремонт и обновление“ и липса на валидно решение
за определяне размера на годишната вноска към този фонд за процесния период –
01.07.2017 – 31.12.2017 г. /по съображенията, изложени по – горе/, но при
определен от законодателя минимален размер на тази вноска, съдът намира, че
са налице предпоставките за приложение на чл. 162 от ГПК като при
основателност на иска, същият следва да бъде уважен в размер на минимално
предвидената от законодателя вноска в размер на 1% от минималната работна
заплата, който е известен за всеки период, съгласно публикуваните ПМС за
определяне на МРЗ за съответната година.
Съобразно ПМС № 375/28.12.2015г. минималната работна заплата за 2016г.
е в размер на 420лв. , поради което и съотнесено към горната разпоредба
задължението възлиза на 4,20лв. месечно или 50,40лв. за каледнарната
2016г.. Съобразно Постановление на МС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017
г. минималната месечна работна за страната за
календарната 2017 г. е в размер на 460 лв. или по 4,60лв. месечно,
следователно и 55,20лв. за календарната 2017г. В
същото време съдът съобрази, че в исковата молба ищецът изрично посочва, че
ответницата е извършила частично плащане на ЕС през 2016г. на сума от
448,15лв. , която е била съотнесена от ЕС към такса за управление и
поддръжка. По делото са приети заверени преписи от приходни касови ордери както
следва с № 005 0005157 от
18.06.2016г., видно от които за ап.39 и ап.39 ответницата е заплатила сума от
420лв. за такса поддръжка за 2016г., и ПКО с № 005 0005158/13.08.2018г. ,
съгласно който за ап.38 и ап.39 ответницата е заплатила за такса поддръжка за
2017г. сума от 379евро. Тези суми съобразно гореизложеното следва да се съотнесат към задължението й към фонд “Ремонт и
обновяване“, поради което и следва да се приеме, че и претенцията в тази й
част е неоснователна поради погасяване, извършено преди завеждане на исковата
молба. С оглед гореизложеното
обжалваното решение подлежи на отмяна поради неправилност, а предявените
претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на делото въззивника
има право на разноски и такива са поискани за двете инстанции. Видно от
представените по делото доказателства такива са заплатени в размер на 685лв.
за адв.възнаграждение и 40лв. за заплатена д.т. за
въззивната инстанция. По делото липсват доказателства за сторени от
ответницата разноски пред първа инстанция, като в първоинстанционното
производство от ответната страна не е отправено такова искане, нито е
представен списък на разноските от нейна страна. Съобразно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш
И: ОТМЕНЯ Решение №
28/20.02.2020г. по гр.д. № 777/2018г. на РС-Поморие в частта, в
която Л.А.Г., гражданка на Руската Федерация,
родена на ***г., БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.П., ул.
К.Б.№ ***, бл.*, апартамент №**, ет.* е осъдена да заплати
на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” с per. № ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К.Б.I № 211,
представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС, следните
суми както
следва за апартамент № **: 401.40евро равняващи са
на 785.08 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 785.08лв.
считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 156,46лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 785.08лв. за периода
от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г.; сумата от 350.30евро равняващи са на 685.13
лева, представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за
2017г„ ведно със законната лихва върху сумата от 685.37 лв. считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 67,37 лева, представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 685.13лв. за периода от 01.01.2018
г., до завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като иска в останалата
част отхвърля; сумата от 140,12евро равняващи са на 274.05 лв.,
представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г., ведно
със законната лихва върху сумата от 274.05 лв. считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане; сумата от 26.95 лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 274.05лв. за периода от 01.01.2018 г. до завеждането на
исковата молба - 21.12.2018г. като иска в останалата част е отхвърлен; и за апартамент
№ ** както следва: сумата от
401.40евро
равняващи са на 785.07 лв., представляваща год.такса за управление и
поддръжка на общите части за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата
от 785.07лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; 156,46лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 785.07лв. за периода
от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г., 204.33евро равняващи са на 399.63 лв.,
представляваща год.такса за управление и поддръжка на общите части за периода
от 01.01.207г. до 21.07.2017г. ведно със законната лихва върху сумата от
399.63 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от
39.30лв., представляваща законна лихва
за забава върху сумата от 399.63лв. за периода от 01.01.2018 г. до
завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като иска в останалата част е
отхвърлен, сумата от 81.69 евро равняващи са на 159.77 лв., представляваща
годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2017г. до
21.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 159.77 лв. считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 15.71 лв., представляваща законна лихва върху сумата
от 159.77лева за периода от 01.01.2018 г„ до завеждането на исковата молба -
21.12.2018г., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с per.
№ ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К.Б.I
№ 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС за
осъждане на Л.А.Г., гражданка
на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.П., ул. К.Б.№ ***, бл.*, апартамент №**, ет.* да заплати на ищцовата Етажна собственост следните суми както следва за апартамент № **: 401.40евро равняващи са
на 785.08 лева, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части за 2016г., ведно със законната лихва върху сумата от 785.08лв.
считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 156,46лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 785.08лв. за периода
от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г.; сумата от 350.30евро равняващи са на 685.13
лева, представляващи год.такса за управление и поддръжка на общите части за
2017г„ ведно със законната лихва върху сумата от 685.37 лв. считано от
21.12.2018г. до окончателното изплащане; сумата от 67,37 лева, представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 685.13лв. за периода от 01.01.2018
г., до завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като иска в останалата
част отхвърля; сумата от 140,12евро равняващи са на 274.05 лв.,
представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017г., ведно
със законната лихва върху сумата от 274.05 лв. считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане; сумата от 26.95 лв., представляваща законна лихва
върху сумата от 274.05лв. за периода от 01.01.2018 г. до завеждането на
исковата молба - 21.12.2018г.; и за апартамент № ** както
следва: сумата от 401.40евро равняващи са на 785.07 лв.,
представляваща год.такса за управление и поддръжка на общите части за 2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 785.07лв. считано от 21.12.2018г.
до окончателното изплащане; 156,46лв., представляваща законна лихва за забава
върху сумата от 785.07лв. за периода от 01.01.2017 г. до 21.12.2018г.,
204.33евро равняващи са на 399.63 лв., представляваща год.такса за управление
и поддръжка на общите части за периода от 01.01.207г. до 21.07.2017г. ведно
със законната лихва върху сумата от 399.63 лв. считано от 21.12.2018г. до
окончателното изплащане; сумата от 39.30лв.,
представляваща законна лихва за забава върху сумата от 399.63лв. за
периода от 01.01.2018 г. до завеждането на исковата молба - 21.12.2018г. като
иска в останалата част е отхвърлен, сумата от 81.69 евро равняващи са на
159.77 лв., представляваща годишна вноска за Фонд „Ремонт и обновяване“ за
периода от 01.01.2017г. до 21.07.2017г., ведно със законната лихва върху
сумата от 159.77 лв. считано от 21.12.2018г. до окончателното изплащане;
сумата от 15.71 лв., представляваща
законна лихва върху сумата от 159.77лева за периода от 01.01.2018 г. до
завеждането на исковата молба - 21.12.2018г.. ОСЪЖДА Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс
Поморие” с per.
№ ТСУ- 23002/18.11.2014г. с адрес гр.Поморие, ул. К.Б.I
№ 211, представлявана от Мартин Чолаков - председател на УС на ЕС да
заплати на Л.А.Г., гражданка
на Руската Федерация, родена на ***г., БУЛСТАТ БУЛСТАТ ********* с адрес по регистър БУЛСТАТ гр.П., ул.
К.Б.№ ***, бл.*, апартамент №**, ет.* сторените съдебни
разноски пред въззивната инстанция в размер на общо 725лв.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
|
|