№ 581
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева
Михаела П. Михова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно административно
наказателно дело № 20251100603990 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 15.04.2025 г., постановено по НАХД № 637/2025 г. по
описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 22 състав,
първоинстанционния съд е признал обвиняемия Т. Г. Г. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК, вр. с чл. 78а, ал. 1 от
НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
С решението обвиняемият Т. Г. Г. е осъден да заплати направените по
делото разноски.
Срещу процесния съдебен акт е подадена жалба и писмено допълнение
към нея от защитника на обвиняемия Т. Г. Г. – адв. С.. В жалбата и писменото
допълнение се излагат доводи, че първоинстанционният съд не е изложил в
мотивите си защо кредитира в цялост комплексната видео и автотехническа
експертиза на в. л. Г.Д.Т. и не кредитира изготвената от вещите лица И.И. и
П.В. автотехническа експертиза. Инвокират се и доводи за наличие на
1
случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
Моли се обжалваният акт да бъде отменен, като обвиняемият Г. бъде
признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е предложен с
постановление на СРП да бъде освободен от наказателна отговорност.
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В закрито съдебно заседание на 24.06.2025 г., въззивния съд по реда на
глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняването на
обстоятелствата по делото не се налага извършването на разпит на
обвиняемия, свидетели и изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, защитникът на
обвиняемия – адв. С. поддържа доводите в жалбата и писменото допълнение
към нея, като акцентира върху обстоятелството, че първоинстанционния съд
не е изложил мотиви, на основата на които е решил да кредитира изцяло
комплексната видео и автотехническа експертиза, изготвена от в. л. Г.Т.. На
следващо място, се излагат доводи, че причина за настъпването на процесното
ПТП е неспазването на правилата на движение от страна на пострадалия И.М..
Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и постановяването на
ново, с която обвиняемият Г. бъде признат за невиновен.
Софийска градска прокуратура, редовна призована за съдебното
заседание, не изпраща представител.
Обвиняемият Т. Г. с правото си на последна дума, моли за отмяна на
първоинстанционния акт и постановяването на нов, с който същият да бъде
оправдан.
Софийски градски съд, след като се запозна с въззивната жалба и
обсъди доводите, посочени в нея и писменото допълнение, както и тези
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение,
констатира, че са налице основания за неговата отмяна и за връщане на
делото на СРС за ново разглеждане:
Въззивният контрол върху правилността на първоинстанционния акт
включва проверка за неговата законност, обоснованост и справедливост.
Законността обхваща преценката относно правилното приложение на
2
закона /материален и процесуален/.
Въззивният съд констатира, че по делото първата инстанция е допуснала
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на
надлежно изготвени мотиви.
Мотивите на съдебния акт са съвкупност от фактически констатации,
логически изведени при оценката на доказателствената съвкупност, както и
правни изводи, базирани на установените по делото фактически положения и
правилното прилагане на материалния закон. Те представляват и средство,
чрез което страните и по-горната инстанция могат да проследят пътя, по който
решаващият съд е изградил вътрешното си убеждение и е достигнал до
определени фактически и правни изводи, както и гаранция за разкриване на
обективната истина.
В настоящият случай, възивният съд е в невъзможност от мотивите да
провери дали първостепенният съд, при изграждане на вътрешното си
убеждение по фактите, е спазил логическите правила, тъй като, след като е
изложил в мотивите кратка фактическа обстановка, на практика не е обсъдил
доказателствената съвкупност, от която извежда приетите от него фактически
положения.
Според задължителната съдебна практика, регламентирана в ТР № 3 от
20.11.2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г., ОСНК на ВКС и Постановление №
7/04.11.1985 г. на Пленума на ВС, в същата са дадени задължителни указания
относно въпросите, които съдът следва да обсъди в мотивите на съдебния акт,
постановен по реда на глава 28 от НПК, във вр. с чл. 78а от НК, а именно тези
по чл. 301, ал. 1, т. 2, 9 и 12 от НПК и чл. 305, ал. 3 от НПК. Също така,
съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от НПК, в случай, че съдът не е
съгласен със заключението на вещото лице е длъжен да се мотивира.
Видно от мотивите на първата инстанция, в тях контролираният съд е
констатирал, че изготвената от вещите лица И.И. и П.В. комплексна видео и
автотехническа експертиза не кореспондира с останалия доказателствен
материал по делото, което поставяло под съмнение обективността й. В
мотивите на първоинстанционния съд не е посочено с кои конкретни
доказателства е налице несъответствие, поради което остава неясна причината
за дискредитиране на горепосочената експертиза.
Също така, районния съд не е обсъдил как е формирал вътрешното си
3
убеждение касателно кредитирането на обясненията на обвиняемия Г.. По-
конкретно, защо приема същите за достоверни по отношение механизма на
извършване на деянието и обстоятелството, че обвиняемият е оказал помощ
на пострадалия, но не и относно състоянието на пътното трасе.
В хода на досъдебното производство, в качеството на свидетел, е
разпитван И.Р.М., показанията на който нито са споменати, нито обсъдени в
мотивите.
В мотивите на първостепенният съд липсва излагане на конкретни
съображения, покриващи елементарните стандарти на доказателственото
право, тъй като не е налице обсъждане както поотделно, така и в съвкупност
на доказателствата, доказателствените средства и способите, събрани и
изготвени по реда на НПК в хода на досъдебното производство, които могат
да се ползват от съда на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК, така и на тези
непосредствено събрани в хода на проведеното от съда съдебно следствие, за
да може въззивният съд да прецени обосноваността на изводите на първата
инстанция.
Така изготвени, мотивите на първоинстанционния съд не позволяват на
контролиращата инстанция да установи механизма на формиране на
вътрешното убеждение на контролирания съд. В тази връзка, в съдебната
практика е прието, че неясните, непълни и противоречиви мотиви са
равнозначни на липса на мотиви.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че СРС е допуснал
нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 от НПК, а именно липса на мотиви, което
има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на
делото за ново разглеждане.
Липсата на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр. 1 от НПК е
винаги съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните и
всякога предполага връщане на делото за ново разглеждане.
Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай не
може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила,
като това нарушение единствено може да бъде отстранено от СРС при новото
разглеждане на делото.
4
В заключение, контролната инстанция намира за необходимо да посочи,
че не сме изправени пред хипотезата на чл. 335, ал. 3 от НПК, тъй като не са
налице повторно условията на чл. 335, ал. 2 от НПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 334‚ т. 1 от НПК вр. чл. 335,
ал. 2 от НПК‚ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 15.04.2025 г., постановено по НАХД №
637/2025 г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 22
състав.
ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5