Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 06.03.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието
на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 802 по описа за 2019г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен
e иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Моушън кетъринг“ твърди, че с
ответника е сключил договор за наем от 10.09.2013г. със срок пет години за
описания имот, представляващ къща в гр.София, ул.“*******, с двор 200кв.м.,
която къща е с РЗП 240 кв.м., на 3 етажа и с ползване на 2 броя паркоместа пред къщата. Твърди, че е плащан наем за целия
период на действие на договора до 10.09.2018г. включително, и авансово,
като управителят на ответника М.И.е получавал сумите срещу приходни касови
ордери, така както са описани в т.1-21 от исковата молба за периода от
04.12.2013г. до 04.02.2016г., като общо са заплатени авансови суми в размер на
32 076,89 лв. Твърди, че е плащал наема и по банков път, като е следвало
тези авансово платени суми да му бъдат връщани от ответника. Твърди, че
ответникът не му е възстановил авансово заплатените суми, поради което
претендира осъждането на ответното дружество – „М.“ ЕООД да му заплати
горепосочената сума, ведно със законната лихва и разноски. В допълнителната
искова молба от 15.07.2019г. ищецът признава, че между него и лицето М.И.К.имало
сключен договор за наем на оборудване, но твърди, че същият никога не бил
изпълняван и плащания не били извършвани по същия. Твърди, че оборудването не
било индивидуализирано в достатъчна степен, като за горното се позовава на
обяснения, дадени пред 4 РПУ. Оспорва, че получаваните от И.суми били по този
договор, твърди, че тя получавала процесните суми от
салонния управител, негов служител, но като наем за имота, като управителката
обяснявала, че после ще ги възстанови в касата на дружеството – ресторант „К.“.
Оспорва договора като антидатиран и изготвен
специално за делото. Поддържа, че г-жа И.е получавала сумите не в лично
качество, а като представител на ответното дружество, като същите са недължимо
платени и подлежат на възстановяване. В хода на производството поддържа
исковите си претенции чрез адв. К. и претендира
уважаването им.
Ответникът „М.“
ЕООД оспорва иска по съображения, изложени подробно в писмен отговор от
04.06.2019г. и допълнителен отговор от 15.08.2019г., както и чрез процесуалните
си представители – адв.С. и адв.
А.. Не оспорва факта, че е сключил с ищеца описания договор за наем на къщата.
Твърди, че твърдяните като извършени от ищеца
плащания не представляват авансово плащане на наемната цена по този договор за
наем, а са по друго правоотношение, а именно представения с отговора договор за
наем на оборудване от 10.09.2013г., сключен между ищеца като наемател и
физическото лице М.К.И.като наемодател. Именно 700 евро е уговорената по този
договор цена и тя е заплащана според ответника, но не се явява недължимо
получена от него. Освен това твърди, че е видно от съпоставяне на датите по
извлечението от банката, че част от плащанията, които се твърди, че са авансови
за наема на къщата, в действителност са извършени след датата на плащане на
наема по банков път и това противоречи на всякаква житейска и правна логика.
Подробно излага как всички квитанции кореспондират с договора за наем на
оборудване и нямат връзка с договора за наем на къщата. Освен това твърди, че
въпреки че като издател на квитанциите е посочено дружеството, а не М.И., то
той не бил получавал сумите. Оспорва, че плащанията са извършени на валидно
правно основание – договор за наем на оборудване, по който той не е страна, а и
не е отпаднало основанието с обратна сила, тъй като няма нито разваляне на
договора, нито обявяването му за нищожен. Заявил е и възражение за погасяване
на вземането по давност. Излага подробни съображения и в писмени бележки.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С
исковата молба е представен договор за наем от 10.09.2013г., сключен между
ищеца като наемател и ответника като наемодател с предмет – къща в гр. София,
ул.“****, с двор от 200 кв.м., с РЗП 240 кв.м., състояща се от три етажа,
заедно с ползване на два броя паркоместа пред къщата,
като уговорения в чл. 2 наем е в размер на 1200 евро месечно, в левова разностойност, с включено ДДС, като е посочено, че
месечният наем се заплаща от 01-во до 05-то число на месеца, а ако денят е
неработен, в последния работен ден през периода. В т. 2.3 е уговорено, че
наемът се заплаща по банков път, по сметка, посочена от наемодателя. В т.2.4 е
уговорена депозитна сума в размер на 3000 евро, която се предава на наемодателя
срещу разписка. Договорът съгласно чл. 3 е със срок на действие 5 години от
подписването му. В договора са уговорени правата и задълженията на страните. С
приложеното на стр.6 от делото допълнително споразумение е уговорено, че
наемателят влиза в частично владение на имота при налични документи за промяна
на предназначение с подписване на приемо-предавателен
протокол, заедно със снимков материал и заплащане на първия наем на
01.11.2013г., като периода от подписване на договора до тази дата се счита за гратисен и не се дължи наем. Посочено е, че от този момент
придобива правото да започне внасяне на собствено имущество. С допълнителното
споразумение наемодателят се е съгласил имотът да се ползва като ресторант и да
бъде извършена промяна на предназначението му от жилищен в ресторант.
На стр.7
и 8 от делото са представени от ищеца приходни касови ордери, които са подробно
описани по дати и суми в ССЕ, като първият е от 04.12.2013г. и е за сумата от
700 евро, с основание наем имущество за месец декември 2013г. С основание наем
имущество са и ордерите под № 4 от 04.02.2014г. за 700 евро, № 5 от
05.03.2014г., № 7 от 01.05.2014г., също за наем имущество за 700 евро, от
август 2014г. без номер, също за наем имущество за 700 евро, № 13 и №14 за
октомври и ноември 2014г. също за по 700
евро. Квитанциите към ПКО от 05.03.2015г. и 02.04.2015г. за са 700 евро в лева
или 1370 лв. с основание наем
оборудване. Наем имущество е вписаното основание и за ордери № 146, 147, 148 и
149 съответно от май, юни, юли и октомври 2015г., както и този за наем за
02.2016г. В квитанция към ПКО № 3 от 06.01. е посочено основание – наем по
договор за януари 2014г. В квитанция без номер към ПКО от 01.08.2014г., който е
за сумата от 2347 лв. е записано наем къща за м. август и „чака фактура“. Само
наем и месеца е записано в ордери № 150 и 151 съответно от 05.11.2015г. за
месец ноември 2015г. и от 04.12.2015г., като и двата са за сума 1760 лв. Само
наем и месеца е и основанието по квитанции към ПКО № 152, 153 и 154 съответно
от 04.12.2015г., 04.01.2016г. и 04.02.2016г. всички за по 1760 лв.
На стр.
10 е представено удостоверение от „Първа инвестиционна банка“ АД, че в периода
от 01.01.2013г. до 31.12.2017г. са излъчени преводи
от описаната сметка към сметка с получател „М.“ ЕООД на описаните суми, като са
посочени само датите и сумите, повечето възлизащи на 2347 лв., но не и
основанието за заплащане.
На стр.
11-29 от делото са представени фактури с издател ответника и получател ищеца,
които са за наем и консумативи. Във фактурите, чието основание е наем по
договор от 10.03.2013г. сумата за наем с включен ДДС възлиза на 2347 лв.
Фактури са представени и с допълнителна молба на стр. 44-57 от делото, като
също са за наем и консумативи за ел. енергия. Сумите за консумативи варират –
от 408,85 лв. по фактурата от 20.12.2013г. до 1269,17 лв. по фактурата от
20.12.2014г.
С
отговора на ответника е представен и приет като неоспорен писмен документ
договор за наем обурудване от 10.09.2013г., който е
сключен между ищеца като наемател и като наемодател –лицето М.К.И., предмет на
който е описаното в т. 1.1 оборудване, а именно – охранителна система с
предавател, окабеляване, датчици, клавиатура; видеосистема
за наблюдение; климатизация на къщата, вентилационна система на градината, обурудване бар, обурудване в
перално помещение – по протокол и снимков материал. В чл. 2.1 от същия е
уговорено заплащането на наем от 700 евро месечно от 01 до 05то число на
текущия месец в брой или по банкова сметка. ***, като този договорът също е със
срок пет години с възможност за продължаване. Изрично е посочено, че този
договор може да се прекрати едностранно и от двете страни с тримесечно писмено
предизвестие, в зависимост от действието на договора за наем на къща. Подробно
са уговорени правата и задълженията на страните по договора. С анекс към същия
от 02.09.2015г. е увеличена наемната цена на 900 евро месечно.
От
ответника е представен протокол от 10.09.2013г. от Общото събрание на „М.“ ЕООД
в лицето на едноличния собственик на капитала и управител – М.К.И., с който е
взето решение в касата на дружеството да се инкасират ежемесечно суми,
собственост на М.И., след устна уговорка с представител на „М.к.“ ООД, като се
издава Приходен ордер от „М.“ за наемателя, съхраняват се в касата на
дружеството, до предаването им на М.И., не по-късно от 30-то число на месеца,
за който се отнасят. Представени са преписи от съответните ордери, както и
разписки №1 и 2, видно от които на 30.11.2013г. и 28.12.2018г. М.И.е получила
от касата на „М.“ ЕООД сумите, инкасирани по договора за наем на оборудване от
10.09.2013г. С допълнителна молба на стр.128 и следващите са представени общо
28 разписки за предаване на инкасираните суми от касата на ответното дружество
на М.И..
На стр.
101 и следващите ответникът е представил извлечение от движението по сметките в
„Юробанк България“ АД, а на стр. 161-164 извлечение
само за преводите от ищеца за периода от 10.09.2013г. до 10.09.2018г.
На стр. 165
и следващите са представени и са и счетоводните отчети за периода 2013-2015г.
на ищеца „М.к.“ ООД в съставните им части.
По
делото е изслушано основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Л.Т., което се кредитира от съда като
дадено обективно, безпристрастно и компетентно. В основното заключение на
експерта, входирано на 10.10.2019г.,
се сочи, че е изисквана информация,
която не е предоставена своевременно, а от предоставените от ищеца на вещото лице справки:
„Хронологична ведомост аналитична“ (Приложение 1) и „Издадени документи“
(Приложение2) е видно, че са направени плащания към "М." ЕООД за
периода от 10.09.2013г. до 28.02.2016 г. в общ размер на 121 036,52 лв. Датите на плащанията, основанията за
плащане, размерът и начинът на
плащанията съгласно горепосочените справки и са отразени в следната таблица:
|
Дата |
Док |
Номер |
Партньор |
Основание |
Платена сума |
Дан. основа
фактура |
ДДС фактура |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
|
02.11.2013 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ742 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
04.12.2013 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№2 от 04.12.2013 |
1369,08 |
- |
- |
|
05.12.2013 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000745 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
20.12.2013 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ752 |
408,85 |
340,71 |
68,14 |
|
03.01.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000756 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
06.01.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№3 |
1369,08 |
- |
- |
|
23.01.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000757 |
1080,58 |
900,48 |
180,10 |
|
04.02.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№4 |
1369,08 |
- |
- |
|
05.02.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000758 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
17.02.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000759 |
1149,18 |
957,65 |
191,53 |
|
05.03.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000762 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
05.03.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№5 |
1369,08 |
- |
- |
|
22.03.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000763 |
1127,06 |
939,22 |
187,84 |
|
04.04.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000767 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
17.04.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000768 |
1146,30 |
955,25 |
191,05 |
|
29.04.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000769 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
01.05.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№7 |
1369,08 |
- |
- |
|
14.05.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000772 |
1069,88 |
891,57 |
178,31 |
|
02.06.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000775 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
12.06.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000776 |
1041,14 |
867,62 |
173,52 |
|
30.06.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000778 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
12.07.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000781 |
1112,45 |
927,04 |
185,41 |
|
01.08.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
-01.08.2014 |
1369,08 |
- |
- |
|
14.08.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000785 |
1106,63 |
922,19 |
184,44 |
|
02.09.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ788 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
12.09.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000789 |
1136,05 |
946,71 |
189,34 |
|
25.09.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ793 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
06.10.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ794 |
1157,02 |
964,18 |
192,84 |
|
07.10.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№13 |
1369,08 |
- |
- |
|
03.11.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000795 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
05.11.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000796 |
1247,48 |
1039,57 |
207,91 |
|
05.11.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№14 |
1369,08 |
- |
- |
|
04.12.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000804 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
11.12.2014 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ0000000805 |
1269,17 |
1057,64 |
211,53 |
|
05.01.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 808 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
12.01.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 809 |
1210,79 |
1008,99 |
201,80 |
|
04.02.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 811 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
05.02.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 812 |
1322,35 |
1101,96 |
220,39 |
|
05.02.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№142 |
1369,08 |
- |
- |
|
04.03.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 814 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
05.03.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№143 |
1369,08 |
- |
- |
|
06.03.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 815 |
1278,79 |
1065,66 |
213,13 |
|
01.04.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 817 |
2000,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
04.04.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 817 |
347,00 |
|
|
|
02.04.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№144 |
1369,08 |
- |
- |
|
13.04.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 818 |
1277,77 |
1064,81 |
212,96 |
|
04.05.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№146 |
1370,00 |
- |
- |
|
05.05.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 820 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
15.05.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 821 |
1247,96 |
1039,97 |
207,99 |
|
03.06.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№147 |
1370,00 |
- |
- |
|
08.06.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 822 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
17.06.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 823 |
1260,46 |
1050,39 |
210,07 |
|
03.07.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 824 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
06.07.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№148 |
1370,00 |
- |
- |
|
14.07.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 825 |
1251,26 |
1042,72 |
208,54 |
|
04.08.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 826 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
07.08.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ827 |
1371,11 |
1142,59 |
228,52 |
|
04.09.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 831 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
11.09.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 832 |
1318,36 |
1098,63 |
219,73 |
|
05.10.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 836 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
05.10.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№149 |
1760,00 |
- |
- |
|
03.11.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 839 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
05.11.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№150 |
1760,00 |
- |
- |
|
04.12.2015 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 843 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
04.12.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№151 |
1760,00 |
- |
- |
|
04.12.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№152 |
1760,00 |
- |
- |
|
04.01.2016 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 846 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
04.01.2016 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№153 |
1760,00 |
- |
- |
|
04.02.2016 |
-ББ |
********** |
М. ЕООД |
+ФЕ 848 |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
04.02.2016 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО
№154 |
1760,00 |
- |
- |
|
04.08.2014 |
+ФЕ |
********** |
|
М. ЕООД |
2347,00 |
1955,83 |
391,17 |
|
Общо: |
121036,52 |
76088,79 |
15217,85 |
||||
Според експерта от предоставените от ищеца справки и
документи не се установяват счетоводни
записи за извършени плащания от „М.К.“ ООД към М.К.И.. Вещото лице сочи, че в справка „Издадени документи“ (Приложение
2) има
отразени разходни касови ордери за твърдените от ищеца авансови плащания
(с изключение на плащането по квитанция
към ПКО, издаден от „М.“ ЕООД на
01.08.2014г. в размер на 2 347,00 лв.), като тези разходни касови ордери са
посочени в следната таблица:
|
Дата |
Док |
Номер |
Партньор |
Основание |
Платена сума |
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
|
04.12.2013 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №2 от 04.12.2013 |
1369,08 |
|
06.01.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №3 |
1369,08 |
|
04.02.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №4 |
1369,08 |
|
05.03.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №5 |
1369,08 |
|
01.05.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №7 |
1369,08 |
|
01.08.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО -01.08.2014 |
1369,08 |
|
07.10.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №13 |
1369,08 |
|
05.11.2014 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №14 |
1369,08 |
|
05.02.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №142 |
1369,08 |
|
05.03.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №143 |
1369,08 |
|
02.04.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №144 |
1369,08 |
|
04.05.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №146 |
1370,00 |
|
03.06.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №147 |
1370,00 |
|
06.07.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №148 |
1370,00 |
|
05.10.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №149 |
1760,00 |
|
05.11.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №150 |
1760,00 |
|
04.12.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №151 |
1760,00 |
|
04.12.2015 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №152 |
1760,00 |
|
04.01.2016 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №153 |
1760,00 |
|
04.02.2016 |
РКО |
********** |
М. ЕООД |
Квитанция към ПКО №154 |
1760,00 |
|
Общо: |
29729,88 |
||||
Плащането по квитанция,
издадена от „М.“ ЕООД към ПКО от 01.08.2014г. с основание: „наем къща за
м.август чака фактура“ в размер на 2 347,00лв.(на л.7 от делото) липсва в
справка „Издадени документи“, но в справка „Хронологична ведомост аналитична“ е
заведено като документ +ФЕ с № ********** и коментар "М." ЕООД.
Следователно това плащане е отразено като счетоводен разход с фактура №
********** от 04.08.2014г., тъй като не се установява друго плащане по тази
фактура или за този период (м.август 2014г.) по банков път. Вещото лице сочи,
че само в справката „Хронологична ведомост аналитична“ (Приложение 1) е
посочена счетоводна сметка 401 Доставчици, в кореспонденция с разплащателна
сметка и разходна сметка. Данъчната основа на включените в тази справка фактури
за наем и консумативи - ел.енергия (колона 7 на Таблица 1) са отразени като
счетоводен разход и съответно включени в
разходите, декларирани в подадените данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за процесния период (10.09.2013г. - 02.2016г.). До срока за
предаване на заключението ищецът не му предоставил допълнителните справки,
поискани на 07.10.2019г., поради което експертизата е възпрепятствана да
даде обоснован извод как са отразени в счетоводството на ищеца посочените в
Таблица 2 плащания. В основното заключение експертът сочи, че от предоставените
от ищеца справки не се установяват
счетоводни записи за извършвани периодични плащания по Договор за наем
на оборудване от 10.09.2013г., сключен между "М.К." ООД и М.И.,
поради което не би следвало да има налична информация за този договор в
счетоводния архив. Експертът сочи, че от предоставените от ищеца справки не се
установяват данни договорът за наем на
оборудване от 10.09.2013г., сключен между "М.К." ООД и М.И., да е
деклариран пред органите по приходите. Съгласно чл.73 от ЗДДФЛ, предприятията,
платци на доходи предоставят информация по образец за изплатените за годината
доходи и удържаните данък и задължителни осигурителни вноски по лица, а от
предоставените от ищеца справки не се установяват доходи, изплатени на
физическото лице М.К.И., облагаеми, по чл.31 от ЗДДФЛ. При изслушването си
вещото лице в съдебно заседание уточнява, че Приложение № 1, сметка 401 съдържа
всички плащания, които са извършени по банков път като фактури, като има едно
единствено плащане, което е по касов път и касае едно от процесните
плащания от 04.08.14 г. в размер на 2 347 лв. Други такива касови плащания
по касовите ордени няма. В тази аналитична ведомост не са отразени нито един от
другите разходни ордери за ищеца. Сметка 401 е сметка „Доставчици“, в която се
отразява движението по съответния доставчик, който доставя услуги, материали
или предмети. Когато има плащания, тази сметка 401 трябва да отразява всички такива плащания. В
сметка 401 може да са отразени фактури, които отразяват разход и те да стоят
неплатени. Тогава би следвало в тази сметка 401 да има салдо на неразплатени
задължения, но в случая няма салдо
„неразплатени задължения“ по тази сметка. От таблица 1 е видно, че в
счетоводството е отразено само плащане, без насрещен документ за него. А данъчна
основа и ДДС има само, ако е издадена фактура за това плащане. Допустимо е да
се осчетоводява плащане или задължение при положение, че няма издадена фактура,
ако се плаща наем, някакви услуги, хонорари. Ако получателят е получил някаква
сума, би следвало да издаде съответния данъчен документ за тази получена сума. Тоест,
ако е данъчно регистрирано лице, би следвало да издаде данъчен документ за тази
сума. Във връзка с първи и втори въпрос от съдебно-счетоводната експертиза, в
оборотните ведомости, където се отразяват счетоводните разходи, сумата, която
стои срещу „разход за услуги“, което представлява разход за наем, тази сума е
по-голяма от сумата, която е в тази справка само за фактурите, които са
издадени за наем, което би следвало да покаже, че тези фактури са включени в
оборотната ведомост и съответно във финансовия отчет. Сумата на всичките
плащания по години е по - голяма от осчетоводените във финансовия отчет и
оборотната ведомост съгласно ГФО и оборотната ведомост. Прецизен отговор може
са се даде само при проследяване на хронологията на цялата сметка 602 за периода, но не само с този контрагент, а не
с всички останали доставчици, които имат, за да може да се сравни оборотната
ведомост с баланса и всичко останало. Експертът сочи, че съответстват
плащанията и осчетоводяванията на ГФО, защото разходите за ел.енергия се
отчитат в сметка „материали“. Авансовите плащания принципно не са разход. Те
просто са разчет „авансово плащане“, което би следвало да бъде закрито и
осчетоводено като разход, когато се получи документ за това. То стои в тази
сметка и не е нито приход, нито разход. Ако няма документ и ако не бъде издаден
такъв документ, то продължава да стои в тази сметка. Плащането, когато е
направено като авансово, стои в тази сметка и не е нито приход, нито разход до
издаването на документа. Тази сметка се води „авансова сметка“ или „депозитна
сметка“ или „разчет“. Това авансово
плащане се отразява в баланса на предприятието. Тези авансови плащания
не касаят отчета за приходи и разходи, а касаят единствено баланса и това е
всъщност в перо „вземания“, защото би трябвало във времето това плащане или да
се възстанови, или да се получи документ, който да го отрази като разход и
тогава вече влиза в баланса, във финансовия резултат за периода. То се осчетоводява
във „вземания“. Експертът сочи, че в
ГФО, че за 2014 г. и 2015 г. не са осчетоводени вземания. В графа „Предоставен
аванс от актива“ за 2014 г. и 2015 г. няма посочени суми.
В допълнителното заключение, изслушано в съдебно
заседание на 11.02.2020г. вещото лице сочи, че са му предоставени 19 бр.
разходни касови ордера, съдържащи информация за заплащане на част от претендираните суми, като е видно, че сумите по тези ордери
са осчетоводени задбалансово, а именно: Дебит сметка
989 Кореспондираща сметка за условни активи, партида Доставчици М.; Кредит
сметка 992 Собствени финансови активи, предоставени като обезпечение. Според
експерта задбалансовите сметки не се отразяват в
баланса на дружеството, а имат за цел дружеството да разполага с информация за
собствени активи, предоставени за ползване на трети лица, или като обезпечение
или като потенциални задължения, които нямат балансово изражение на този етап.
В този смисъл би следвало в Баланса, като част от Годишния Финансов отчет, тези
суми да стоят като налични парични средства в каса, а в Приложението на същия
ГФО за 2013, 2014 и 2015 години да има оповестяване на тези суми. От
депозираните в Търговския регистър ГФО за 2013, 2014 и 2015 години е видно, че
ищецът е оповестил в Приложението само счетоводната си политика. Независимо, че
няма такова оповестяване би следвало, сумите по тези РКО да са включени в
раздел IV Парични средства, група Касови наличности и сметки в страната, статия
Касови наличности в лева в Актива на Баланса. РКО са на обща стойност 27969,88
лв., в т.ч. за 2013г. - 1369,08лв., за 2014г. - 9583,56лв., за
2015г.-13498,24лв. и за 2016г.-3520,00лв. По оборотна ведомост за съответните
години, салдото на сметка 501 Каса в левове, което се отразява в Баланса за
2013г. е: 3553,56лв., за 2014г.:
3807,63лв., за 2015г.: 562,03лв. и за 2016г.: 523,26лв. Следователно претендираните авансови
плащания, за които са издадени предоставените РКО не са отбелязани в Годишния
финансов отчет, респективно в Баланса за съответната година. За сумата от
2347,00 лв., платена на 01.08.2014г., не е представен РКО. За това плащане е
издадена ф.№ ********** на 04.08.2014г., която е платена в брой, по твърдение
на ищеца. Следователно това плащане е отразено като счетоводен разход и е
включено в Отчета за приходи
и разходи за 2014г. За сумата от 1760,00
лв. по квитанция към ПКО 151 от 04.12.2015г. „М.к.“ ООД не е представил РКО.
Посоченото плащане не може да бъде установено дали е отразено и къде в ГФО за
съответния период. На вещото лице са предоставени хронологични ведомости на
сметки 601 Разходи за материали и 602 Разходи за външни услуги, само по
партидата на "М." ЕООД, като то сочи, че претендираните
авансови плащания не са осчетоводени по партидата на "М." ЕООД по
сметка 601. Сумата от 2347,00 лв., платена с квитанция към ПКО от
01.08.2014г., е отразена по сметка 602 с
дата 04.08.2014г и основание ф.№ **********. Другите претендирани
авансови плащания не са осчетоводени по партидата на "М." ЕООД на
сметка 602. Хронологична ведомост по сметка 402 Доставчици по аванси не е предоставена. В оборотните ведомости за
периода от 10.09.2013г.-28.02.2016г. липсва сметка 402, което води до
извода, че претендираните авансови плащания не са
осчетоводени по тази сметка. Хронологична ведомост по сметка 501 Каса в левове
не е предоставена на вещото лице и поради това не може да се отговори дали процесните суми са отразени по сметка 501. На вещото лице
са предоставени заверени копия на 19 броя РКО, в които има информация за
заплатени от Ищеца към Ответника суми на обща стойност 27 969,88 лв.За всеки
РКО данните за датата, към която е направено записването, стойността на РКО и
основанието за плащане са посочени в Таблица 1 въз основа на предоставената от
Ищеца справка: "Издадени документи, Партньор Доставчици: М. ЕООД за периода
01.01.2013-31.12.2016г.", като данните са в
следната таблица:
|
№ по ред |
№ на РКО |
Дата |
Основание в РКО |
Основание в
квитанцията към ПКО |
Стойност в кв.ПКО |
Валута |
Стойност в РКО
(лева) |
|
1 |
********** |
4.12.2013 |
кв.към ПКО№2 от 04.12.2013 |
наем имущество м.декември 2013 |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
2 |
********** |
6.1.2014 |
кв.към ПКО№3 |
наем по договор за м.януари 2014 |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
3 |
********** |
4.2.2014 |
кв.към ПКО№4 |
наем имущество |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
4 |
********** |
5.3.2014 |
кв.към ПКО№5 |
наем имущество |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
5 |
********** |
1.5.2014 |
кв.към ПКО№7 |
наем имущество м.май 2014 |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
6 |
********** |
1.8.2014 |
кв.към ПКО от 01.08.2014 |
наем за м.август имущество |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
7 |
********** |
7.10.2014 |
кв.към ПКО№13 |
наем имущество м.октомври 2014 |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
8 |
********** |
5.11.2014 |
кв.към ПКО№14 |
наем имущество м.ноември 2014 |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
9 |
********** |
5.2.2015 |
кв.към ПКО№142 |
наем за м.февруари |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
*10 |
********** |
5.3.2015 |
кв.към ПКО№143 |
наем оборудване март |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
*11 |
********** |
2.4.2015 |
кв.към ПКО№144 |
наем оборудване април |
700,00 |
EUR |
1369,08 |
|
12 |
********** |
4.5.2015 |
кв.към ПКО№146 |
наем имущество |
1370,00 |
BGL |
1370,00 |
|
13 |
********** |
3.6.2015 |
кв.към ПКО№147 |
наем имущество |
1370,00 |
BGL |
1370,00 |
|
14 |
********** |
6.7.2015 |
кв.към ПКО№148 |
наем имущество за м.юли 20 |
1370,00 |
BGL |
1370,00 |
|
15 |
********** |
5.10.2015 |
кв.към ПКО№149 |
наем имущество м.октомври 2015 |
1760,00 |
BGL |
1760,00 |
|
16 |
********** |
5.11.2015 |
кв.към ПКО№150 |
наем м.ноември 2015 |
1760,00 |
BGL |
1760,00 |
|
17 |
********** |
4.12.2015 |
кв.към ПКО№152 |
наем XII 2015 |
1760,00 |
BGL |
1760,00 |
|
18 |
********** |
4.1.2016 |
кв.към ПКО№153 |
наем за I 2016 |
1760,00 |
BGL |
1760,00 |
|
19 |
********** |
4.2.2016 |
кв.към ПКО№154 |
наем имущество м.2.2016 |
1760,00 |
BGL |
1760,00 |
|
|
|
|
27969,88 |
Съдът е изискал и постъпила по
молба на страните преписка от СРП №180/2019г., която е образувана по докладна
записка за извършена проверка във връзка с твърдения за самоуправни
действия на 28.01.2019г. в къщата, предмет на наемния договор, по която са
снемани обяснения и извършвани съответните действия по предупреждаване на
страните. В материалите по преписката се съдържа нотариална покана до ищеца от
ответника, отправена чрез нотариус В. Благоева със заверка от 17.09.2018г., в
която се сочи, че поради непостигнато продължаване на срока на договора, се
иска предаване владението на обекта, както и телеграми за освобождаването на
имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Безспорно се установи по делото, че между ищеца като
наемател и ответника като наемодател е сключен договор за наем от 10.09.2013г.
на недвижим имот, къща, находяща се в гр. София, на
ул.“Княз Борис І“ №7. Не се спори, че въпросният договор за наем е бил действащ
до септември 2018г., както и че уговорената по същия договор наемна цена е в
размер на 1200 евро, платима по банков път от 01-во до 05-то число на месеца.
По делото се представи и прие като неоспорен откъм автентичност, а именно
подписите под същия, писмен документ договор за наем на оборудване също от
10.09.2013г., по който ищецът „Моушън кетъринг“ ЕООД е наемател, а наемодател е физическото лице М.К.И.,
като уговорената месечна наемна цена е 700 евро, също платима по банков път от
01-во до 05-то число на месеца, а с представения анекс от 02.09.2015г. за
предоставеното оборудване е уговорено заплащането на наемна цена в размер на
900 евро. Ищецът твърди, че този договор не бил изпълняван, тъй като никога не
бил осчетоводявал плащания към М.И.. За неизпълнението на договора се позовава
на посочено в показания на това лице по изисканата и приложена прокурорска
преписка, но съдът не споделя този му довод, тъй като на първо място обясненията
на госпожа И.не могат да съставляват надлежно доказателство предвид факта, че
се касае за свидетелски показания, несъбрани по установения от ГПК ред, а и от
тях се установява само, че тя е заявила, че договорът не е бил спазван, но това
не е конкретизирано какво се визира и може би е имала предвид, че именно след
определен период от време от сключването му наемателят не е плащал дължимите
суми, тъй като няма данни и твърдения за плащания след последната квитанция за
февруари 2016г. Съдът намира, че горното се опровергава от събраните по делото доказателства, представени
от ответника, а именно: протокол от 10.09.2013г. от Общото събрание на „М.“
ЕООД в лицето на едноличния собственик на капитала и управител – М.К.И., с
който е взето решение в касата на дружеството да се инкасират ежемесечно суми,
собственост на М.И., след устна уговорка с представител на „М.к.“ ООД, като се
издава Приходен ордер от „М.“ за наемателя, съхраняват се в касата на
дружеството, до предаването им на М.И., не по-късно от 30-то число на месеца,
за който се отнасят; преписи от съответните ордери, както и разписки №1 и 2,
видно от които на 30.11.2013г. и 28.12.2018г. М.И.е получила от касата на „М.“
ЕООД сумите, инкасирани по договора за наем на оборудване от 10.09.2013г.,
както и представени общо 28 разписки за предаване на инкасираните суми от
касата на ответното дружество на М.И.. Същите са формално оспорени от ищеца, но
доколкото се касае за документи, чиято автентичност не се оспорва, а именно
подписите на лицата по тях, а само удостовереното, а същите са частни, то
оспорването следва да стане чрез опровергаващи ги доказателства, което не е
сторено по надлежния ред. С представените писмени документи се установява, че
сумите са инкасирани от дружеството, чийто управител е М.И.и са предавани на
същата по описаното решение. Предвид горното съдът намира, че договорът за наем
на оборудване е бил изпълняван, като видно от самите квитанции към приходни
ордери, които са представени с исковата молба, с изключение на тази от
01.08.2014г., която изрично е посочено, че е за наем къща и чака фактура,
всички останали са за сумата от 700 евро или левовата им равностойност от 1370
лв. или левовата равностойност на 900 евро – 1760 лв., които суми съвпадат
изцяло с уговорения дължим наем за оборудването, но не и с този за къщата. В
голяма част от самите приходни ордери изрично е отбелязано, че плащането е по
договор за наем оборудване, което изключва твърдението на ищеца, че това били
авансово платени суми по договора за наем на къщата. Наред с горното с анекс от
02.09.2015г. ищецът като наемодател е потвърдил, че му е предоставено
оборудването и е изменена цената по договора за наем на оборудване, което е
необяснимо с твърденията му, че този договор никога не бил изпълняван. Не е в
съответствие с житейската логика повече от две години след сключване на
договора, ищецът да подписва анекс към същия и с увеличение на наемната цена,
ако договорът не е бил изпълняван, а в самият текст на анекса е употребен
израза – „предоставено оборудване“, което е извод, че договорът е
изпълняван. Следва да се отбележи, че се
установява от доказателствата по делото, че за някои от процесните
месеци, за които се твърди, че по квитанциите по ПКО към исковата молба
представляват заплатени авансово суми за наем, че сумите по договора за наем за
къщата са преведени по банков път преди съставянето на процесните
ПКО, така например наемът за януари 2014г. за къщата е преведен по банков път в
пълен размер от 2347 лв. на 03.01.2014г., а ордерът е издаден на 06.01., т.е.
три дни по-късно и не може да се приеме, че горното съставлява авансово плащане
на наема за къщата, а напротив, предвид размера на сумата – 700 евро, това безспорно
е плащане по договора за наем на оборудване. Горното важи и за други ПКО, като сумата
за наем по квитанция №7 от 01май 2014г., квитанция 13/07.10.2014г., квитанция
14/05.11.2014г., квитанция 142/05.02.2015г., №143/05.03.2015г., №
148/06.07.2015г., №150/05.11.2015г., всички те са след датата на плащане по
банков път на наема за къщата, който е и в по-голям размер и категорично не
може да се приеме, че съставляват авансови плащания. Фактът, че с тези
квитанции са платени суми, съответстващи точно по размер на наема, уговорен по
договора за наем на оборудване и то на дати след плащането на сумата по
договора за наем за къщата по банков път или едновременно с него, води до
категоричния извод, че процесните плащания, с
изключение на единственото по квитанция без номер от 01.08.2014г., в което
изрично е отбелязано, че е за наем къща и чака фактура, са извършени по
договора за наем на оборудване. Не могат да бъдат споделени доводите на ищеца,
че договорът не бил изпълняван и не го обвързвал, тъй като оборудването не било
индивидуализирано в достатъчна степен. Горното не съответства на фактите, тъй
като видно от описанието в договора се касае за охранителна система, видиосистема, климатизация на къщата, вентилационна
система, т.е. очевидно е, че това е оборудване към имота, а не конкретни движими
вещи, за да е необходимо същите да са уточнени в по-голяма степен. Никакво
значение няма каква е самата стойност на оборудването и недоказаното твърдение
на ищеца, че то било на стойност 2-3 наема, след като при свободно договаряне и
при условия на договорна автономия, страните са уговорили наемна цена. Ирелевантна е стойността на наетата вещ, след като
наемателят е изразил воля и съгласие за заплащане на определена наемна цена за
същата. Неоснователни и неотносими изцяло са
заявените от ищеца доводи, че той самият не бил осчетоводявал плащания по
договора за наем на оборудване с М.И.. Пропускът и ненадлежното водене на
счетоводството на самия ищец не може да опровергае горния извод. Същото важи и
относно доводите и твърденията му, че госпожа М.И.не била декларирала и
заплатила данък върху доходите за получения наем. Неизпълнението на дадено
счетоводно, осигурително или данъчно задължение би било основание за евентуална
административна отговорност по реда на специалния неспазен закон от лицето, но
не обуславя извод за недействителност на облигационното правоотношение, по
което са извършени въпросните плащания.
Предвид
гореизложените доводи съдът намира, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като не се установи надлежно по делото, че платените по процесните
ПКО суми са недължимо платени, а именно съобразно твърденията на ищеца, че са
авансово предплащане на наемната цена по договора за наем на къщата и следва да
му бъдат възстановени. По отношение на едно от плащанията, а именно това по квитанция, издадена към ПКО от 01.08.2014г. с
основание: „наем къща за м.август чака фактура“ в размер на 2 347,00лв.(на л.7
от делото), което както е посочило вещото лице в справка „Хронологична ведомост
аналитична“ е заведено като документ по фактура с № **********, и това плащане
е отразено като счетоводен разход с фактура № ********** от 04.08.2014г., като от
данните по делото не се установява друго плащане по тази фактура или за този
период (м.август 2014г.) по банков път, за да се приеме, че с това плащане има
надплащане на наема за процесния месец, за да подлежи
на възстановяване на ищеца. С оглед горните доводи съдът намира иска за
неоснователен и недоказан и следва същия да бъде отхвърлен изцяло. Само за
пълнота, макар съдът да не установява дължимост на
връщането на заплатените по ПКО суми от страна на ответника, следва да се
посочи, че е основателно и възражението за изтекла погасителна давност, тъй
като за част от твърдяните авансови плащания,
подлежащи на възстановяване, с оглед датите на ПКО са изминали повече от пет
години преди предявяване на иска.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски,
а от ответника са направени такива в размер на следните суми, включени в
списъка по чл. 80 от ГПК – 750 лв. – депозити за съдебно-счетоводна експертиза
по двете заключения, както и възнаграждение за адвокат в размер на 1790,40 лв.,
за плащането на което е представена фактура №251/03.12.2019г. и преводно
нареждане от 10.02.2020г. Ищецът е възразил срещу адвокатския хонорар като прекомерен,
макар че неговият адвокатски хонорар по списъка възлиза на сумата от 2500 лв.
Съдът намира, че съобразно цената на предявения иск – 32 076,89лв., съгласно
чл. 7, ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, същото се
следва по формулата 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000лв., или същото
възлиза на 1492,31 лв. без начислен ДДС. Същевременно съгласно чл. 7, ал. 8,
при защита с повече от 2 съдебни заседания, се заплаща 100 лв. за всяко
следващо, или възнаграждението възлиза на 1592,31 лв. без ДДС, а видно от
представената фактура, Адвокатското дружество С. е регистрирано по ДДС с
посочения номер и е начислило ДДС, което възлиза на 20%. Само върху 1492 лв.
начисленото и дължимо ДДС е 298,40 лв. или общо възлиза на сумата от 1790,40
лв. Предвид горното претендираният от ответника като
размер на адвокатско възнаграждение, не само че не е прекомерен, но и при
съобразяване на чл. 7, ал.8 от Наредба №1/2004г. излиза, че е занижен и няма
никакво основание за намаляването му поради прекомерност. Предвид горното на
ответника следва да се присъдят направените разноски в общ размер на сумата от 2540,40 лв., включващи депозита за експертизата и
адвокатското възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** и съдебен адрес *** – адв. К., срещу ответника „М.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.К.И., и със
съдебен адрес *** – адв. С., иск с правно основание
чл. 55, ал.1 от ЗЗД за възстановяване на авансово платени суми в общ размер на
32 076,89 лв. / тридесет хиляди и седемдесет и шест лева и осемдесет и
девет стотинки/, заплатени по описаните 21 квитанции към ПКО, издадени в
периода от 04.12.2013г. до 04.02.2016г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „М.К.“ ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление *** и съдебен адрес *** – адв. К., да заплати на ответника „М.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М.К.И., и
със съдебен адрес *** – адв. С., на основание чл. 78
от ГПК сумата от 2540,40 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат
преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: