РЕШЕНИЕ №
23.10.2020 год., гр.Велинград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД- НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ
В публично
заседание на осми октомври юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от председателя АНХД № 145 по
описа за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1
от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
на К.И.Б., ЕГН ********** ***, с която се обжалва НП № 33-0000045 от 11.02.2020г. на Началника
на ОО „Автомобилна администрация“ -Пазарджик към Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ -Пловдив, с молба същото да бъде отменено, като
незаконосъобразно- постановено в
противоречие с процесуалния и материалния закон.
Счита, че неправомерно е ангажирана
неговата административно - наказателна отговорност, като за нарушение по чл.93,
ал.1, т.1 от ЗДвП са му наложени две глоби от по 2000лв., едната за
нарушаване на чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. за таксиметров превоз на
пътници, а другата за нарушаване на чл.45, т.1 от същата Наредба № 34/1999г. Намира обжалваното НП да постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, неправилност и необоснованост. Твърди се, че не
са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, липсва точно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което е
нарушено правото на защита да разбере за какво е санкциониран; нарушен е
материалният закон, постановлението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като не е извършено административното нарушение; налице са предпоставките за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Поради това се иска отмяната на НП.
Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
явява лично и с пълномощника си адв.Малинов. Поддържа жалбата. В защита се иска
отмяна на НП, по съображенията изложени в жалбата, като се иска и да се приложи
чл.28 от ЗАНН, тъй като се касаело за маловажен случай и от деянието не са
настъпили вредни последици, като сочи
и ангажира доказателства.
За ответника по жалбата – ОО „Автомобилна
администрация“ -Пазарджик към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
-Пловдив, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред
настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират нови доказателства. Не
правят искане за разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С акт за установяване на административно
нарушение 274837 от 27.01.2020г. е
констатирано, че на посочената в акта дата- 27.01.2020г. около 15.50 часа на
главен път III на разклона за гр.
Ракитово и гр.Костандово жалбоподателят К.И. Бозаджиев е управлявал собствения
си таксиметров автомобил с рег.№ РА0152КР, с включен ЕТАФП, пътна книжка
№328/05.12.19г. и открит пътен лист №23/27.01.2020г., като е извършвал
таксиметров превоз на двама пътници, като водачът е бил без удостоверение за
водач на лек таксиметров автомобил за
община Ракитово- нарушение по см. на чл.18,т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ и извършва таксиметров превоз с разрешение, което не е валидно за община
Ракитово, от територията на която започва превоза. Представя разрешение от
Община Велинград- нарушение по см. на чл.45.т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ.
Жалбоподателят бил спрян от контролни
органи по ЗДвП, които в хода на проверката установили, описаната в АУАН
обстановка, съставен бил и горния АУАН, който жалбоподателят е подписал, като е
посочил да има възражения.
На 30.01.2020г. от жалбоподателя К.Б.
са и подадени пред АНО писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН /л.17
по делото/ с искане да отмяна на АУАН или прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било
издадено и обжалваното наказателно постановление, в който установената в АУАН
фактическа обстановка била възприета.
С обжалваното Наказателно
постановление № 33-0000045 от 11.02.2020г., издадено от Началника на ОО
„Автомобилна администрация“ -Пазарджик към Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ -Пловдив, за нарушения на
чл.18, т.5 и чл.45, т.1 от Наредба № 34/1999г. и на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя
Б. е наложено административно наказание - две глоби, всяка от които в размер от
по 2000лв.
Видно от това НП извършеното нарушение
е следното: на 27.01.2020г. около 15,50 часа на главен път III-376 на разклона
за гр.Ракитово и гр.Костандово, К.И.Б. от категория М1, управлява лек таксиметров
автомобил с рег.№ РА0152КР неговя собственост и извършвал таксиметров превоз на
двама пътници от гр.Ракитово за гр.Велинград, с включен ЕТАФП, пътна книжка
№328/05.12.19г. и открит пътен лист №23/27.01.2020г., като извършва следните
нарушения:1. водачът е без удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил за община Ракитово- нарушение
по см. на чл.18,т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и 2. извършва
таксиметров превоз с разрешение, което не е валидно за община Ракитово, от
територията на която започва превоза. Представя разрешение от Община Велинград-
нарушение по см. на чл.45.т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.
В същото НП е записано още и следното:
Водачът представя УВЛТА – валидно за общ.Велинград и Разрешение за извършване
на таксиметров превоз, издадено и валидно само за общ.Велинград, а курсът му
започва от общ.Ракитово, за която няма издадени документи съгласно изискванията
на Наредба № 34/06.12.1999г. на МТ. Този текст обаче липсва в АУАН. При което е
налице несъответствие между АУАН и издаденото въз основа на него НП.
Това НП е връчено на 20.02.2020г. на
жалбоподателя К.Б. срещу подпис. Жалбата е подадена на 26.02.2020г.
Съдът намира жалбата за допустима.
Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа
необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
Обжалваното НП № 33-0000045 от
11.02.2020г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ –Пазарджик е
издадено от компетентния административен орган в кръга на неговите компетенции
и задължения.
От показанията на актосъставителя А.С.И.
се установява, че на посочената дата е
извършена проверка на жалбоподателя-
водача на таксиметровия автомобил, при която било установено, че вътре в
колата има два пътника, които са го извикали по телефон, да ги вземе от
гр.Ракитово. Установил е, че водачът е без разрешително за Община Ракитово, за
което е съставен акт. Уточнява, че за да има право да извършва превоз от Община
Ракитово трябва да има разрешително, издадено от общината. Същият притежавал разрешително издадено от
Община Велинград, но не и за Ракитово. Уточнява, че разпоредбата за
курортните центрове не касае Велинград,
че Ракитово е отделно населено място. Уточнява, че не си спомня да е казвал на
пътниците какво да пишат нито да кара
водачът да попълва пътен лист.
От разпитите на свидетелите по
акта В.О.С. и Т.М.К. се установява, че са
присъствали по време на проверката, на
която дата са работили съвместно със служител на автомобилна администрация и са
спирали за проверка всяко такси. Проверката била извършвана на разклона на Ракитово и Костандово. Таксито е
превозвало пътници, с които е разговарял инспектора, като те само са присъствали
там за съдействие и охрана. Свидетелят К. сочи, че таксито не е имало стикер за Община Ракитово. Уточнява, че
проверката е извършена на територията на Община Ракитово и че пътниците са били
мъж и жена, които са писали обяснения. Колегата от автомобилна администрация
бил помолил да дадат техни бланки на пътниците да пишат обяснения, но не си
спомня какво им е казал да пишат в бланките.
От показанията на ангажирания от
жалбоподателя свидетел - Д. Тошкова Печалова се установява, че познава жалбоподателя и знае, че работи като
таксиметров шофьор. Сочи, че е било януари когато са ги спрели за проверка,
извършена между Ракитово и Велинград. Уточнява, че работи във Ракитово и същия
ден е била на работа там. Не е имало превоз, били са спрени автобуси, таксита
защото е имало проверка на ДАИ и нищо не пътувало този ден за Велинград. Твърди,
че във Велинград е дошла с превоз на колеги, но е трябвало същия ден да се
върне в Ракитово да си вземе лаптопа и затова е ползвала велинградско такси,
предвид и на липсата на друг транспорт. Върнала се с таксито в Ракитово, взела
си лаптопа и отново се качила на същото
такси на автогарата, тъй като имали уговорка
таксито да я изчака. Заедно в таксито се качило и още едно момче, с
което си приказвали и което помолило да се качи при тях и те му разрешили. При
проверката, която била близо два часа,
слезли от таксито, проверяващият разговарял с водача и после им дали да
пишат, като им казвали да пишат от къде са тръгнали, къде са чакали. Уточнява,
че присъствието на полицаи я е панирало, че е заявила от къде е хванала
таксито, че е писала, че се е обадила по
телефона, но не се била обаждала по телефон. Направила го, защото мислела, че
така е редно.
От показанията на свидетелката В. се
установява, че работи като диспечер и познава жалбоподателя, който работи като
шофьор във фирмата, в която работи и тя. Уточнява, че е работил въпросната дата
и че никой не се е обаждал за такси от Ракитово, че няма такава поръчка и това
може да се установи от тетрадка, в която се отразяват. Уточнява, че рядко се
изпращат и получават поръчки от Велинград за Ракитово защото може да няма
клиенти когато пристигне колата.
По делото са представени и копия от
тетрадка, в която са записвани поръчките за таксита на клиенти фирмата, в която
работи жалбоподателя. Видно от нея действително няма направени записвания на
деня 27.01.2020г. да има поръчано такси от клиент от гр.Ракитово, а всичики
поръчки са с адреси в гр.Велинград.
По делото са приложени и приети
писмени доказателства – обяснения на свидетелите Д. Печалова и П.С., копие на
пътна книжка № 328 от 05.12.2019г., пътен лист от 27.01.2020г. с отбелязан
маршрут Велинград –Ракитово, Ракитово –Велинград и час, копие на разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници № 6/01.01.2020г., удостоверение за
водач на таксиметров автомобил, разпечатка от Виваком, разпечатка маршрути на
фирма „Астор“.
С обжалваното НП, АНО е наложил на
основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр
административно наказание глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение на
чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр административно наказание глоба в размер на
2000 лева за извършено нарушение на чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г.
на МТ за това, че на посочената в акта дата и час жалбоподателят: 1. като водач
на таксиметров автомобил е бил без удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил за Община Ракитово и 2: е извършил таксиметров превоз с разрешение,
което не е валидно за Община Ракитово, от територията на която извършва
превоза- представил разрешение от община Велинград.
Следва да се отбележи, че деянията за
които е санкциониран жалбоподателя са квалифицирани от АНО, като нарушения по чл.18,
т.5 и чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници. В
§ 2. (редакция ДВ, бр. 29 от 2004 г.) на Наредбата изрично е посочено, че
същата се издава на основание, чл. 12а, ал. 4 от Закона за автомобилните
превози. Следователно същата е подзаконов акт по прилагането му. Последващата
законова промяна в номерацията на разпоредбите на закона, при която е създадена
нова ал. 2 в нормата на чл. 12а, а досегашната ал. 4 е станала ал. 5,
юридически по никакъв начин не променя този факт.
От анализа на събраната
доказателствена съвокупност съдът не може еднозначно и безпротиворечиво да
приеме, че нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е
доказано по безспорен начин от страна на административно наказващия орган.
Приобщените от него към административно наказателната преписка доказателства
формират обвинителна доказателствена основа, обосноваваща ангажирането на
отговорността на жалбоподателя за извършено от него административно нарушение
по ЗАаПр, която обаче основа, предвид направеното от жалбоподателя оспорване и
ангажирани доказателства в посока на заявените твърдения, е поставена под
въпрос, респ.разколебана е от гледна точка на процесуалните критерии за
отчитане на нейната достоверност и убедителност.
Оформени са две процесуални позиции –
едната в подкрепа на констатациите по акта и НП, в който смисъл са показанията
на актосъставителя и донякъде тези на полицейските служители –относно мястото
на нарушението, обстоятелството за дадено писмено обяснение от страна на
пътниците, и другата- защитната теза на
жалбоподателя- свидетелски показания на
пътничката, потребила таксиметровата
услуга, която твърди, че се е качила на таксито във Велинград с молба да я
закара до Ракитово и с уговорка да я изчака и върне, както и твърдението й, че
в обясненията си е записала, че се е
обаждала по телефона, защото мислела, че така е редно.
Писмени доказателства в защита на
твърденията на ищеца, че запитване по телефона за такси, което да бъде изпратено
на адрес в гр.Ракитово няма кореспондират напълно с показанията на свидетелката
диспечер на таксиметровата фирма, която удостоверява, че в този ден не е имало
телефонна поръчка за таксиметров превоз от гр.Ракитово. А и те се потвърждават
и от показанията на св.Печалова, която твърди да е взела такси от Велинград за
отида до Ракитово и същото такси да я върне обратно. Тези доказателства
кореспондират и с попълнения пътен лист от жалбоподателя, според който
пътуването е извършено в направление Велинград-Ракитово и обратно Ракитово
–Велинград.
Изразените в показанията на тези две
групи свидетели становища са коренно различни относно факта на мястото от което
е започнал таксиметровия превоз, което
място е определящо за преценката дали е налице нарушение по посочения текст на
закона, съответно законосъобразно ли е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, защото ако превозът е започнал от гр.Велинград, водачът е
разполагал с необходимото удостоверение и разрешение за това, издадено от
Община Велинград. А ако не е бил
ангажиран за транспортната услуга в гр.Ракитово, то търсената от АНО
отговорност няма своето законово основание, тъй като в АУАН и обжалваното
издадено въз основа на него НП изрично е посочено, че курса на таксиметровия
превоз започва от Ракитово.
Анализирайки ангажираните от страна на
АНО гласни доказателствени източници, съдът счита, че макар и априори
показанията им да се считат за непосредствени и дадени през призмата на
изпълнението на техните служебни задължения,
то тяхната достоверност и убедителност е поставена под съмнение и е
сериозно разколебана. Едни показания са
достоверни, когато същите се подкрепят по несъмнен начин и от останалите
доказателствени източници, събрани по делото, а са убедителни когато са
последователни, вътрешно непротиворечиви и очевидно незаинтересувани.
Изхождайки от изложеното съдът намира, че е под въпрос така описаната
фактическа обстановка и съответно базираните на нея изводи на административно
наказващия орган за извършено
административно нарушение- извършен превоз на територията на гр.Ракитово,
с начало на курса от гр.Ракитово, от водач на таксиметров автомобил без
удостоверение валидно за Община Ракитово, съответно без разрешение - в
нарушение на разпоредбата на чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ,
съгласно която „на водача е забранено да извършва таксиметров превоз на
територията на община, за която няма издадено разрешение.
Вместо това съдът намира за установено
по делото, че началото на таксиметровия курс, извършван от жалбоподателя е
гр.Велинград, а не гр.Ракитово. При което е налице противоречие между описаната
фактическа обстановка в АУАН и обжалваното НП и действителната такава. Още повече, че както в АУАН така и в НП
изрично е посочено да е представена потна книжка и пътен лист. При което АНО е
бил напълно наясно, че началото на курса на жалбоподателя е от гр.Велинград.
В тази връзка следва да се отбележи,
че само по себе си наличието или липсата на удостоверение за водач на
таксиметров автомобил има значение единствено, ако се извършва таксиметров
превоз на пътници на територията за която няма издадено удостоверение. В този
смисъл констатацията, че водачът е без
удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил за община Ракитово ще съставлява нарушение, ако заедно с това
обстоятелство отговаря на действителността констатацията, че водачът извършва превоз
на пътници от Община Ракитово, което в случая не така.
Относно второто нарушение следва да се
отбележи, че също липсва необходимото точно описание съобразно нарушената
норма, като нормата, която е нарушена е пределно ясна- Чл. 45.1. „На водача е
забранено да: извършва таксиметров
превоз на територията на община, за която няма издадено разрешение, в курортни
комплекси, разположени на територията на две и повече общини, таксиметров
превоз може да извършва всеки превозвач, който е получил разрешение за извършване
на такава дейност от една от общините, на чиито територии е разположен
комплексът“.
Неотносимо към нарушението е
констатацията на АНО, че водачът разполага с разрешение, което не е валидно за
Община Ракитово- разрешение от Община Велинград. Има значение единствено фактът дали водачът
извършва таксиметров превоз на територията на Община Ракитово, без издадено
разрешение, което да обоснове налагането на санкция по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАаПр, според който „Водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва със: 1.
глоба 2000 лв. - при първо нарушение…
На следващо място съдът намира, че е
допуснато и съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваното НП,
тъй като с дописването в него на текст липсваща в АУАН /както е посочено
по-горе/ става ясно, че жалбоподателят изобщо не притежава удостоверение и
разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, валидни за
общ.Ракитово.
По този начин е допуснато и
процесуално нарушение от категорията на неотстранимите, тъй като е следвало в
съответствие на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН
описателната част на акта и на самото НП да визира в себе си посочените
по-горе съставомерни признаци при наличието на които се ангажира
административно наказателната отговорност на жалбоподателя, като ясно и точно
бъде посочено, че санкционираното лице не представя или няма изобщо издадено
разрешение за таксиметров превоз на пътници валидно за Община Ракитово. Това не е било сторено и самия жалбоподател е
бил поставен във фактическа и правна невъзможност да разбере точно какво е
формулираното срещу него обвинение в съответните фактически и правни рамки и
срещу него да може да предяви своите възражения в рамките на гарантираното му
право на защита в това производство. От това е видно и безспорно установено, че
АУАН е издаден при съществени процесуални нарушения, които водят до отпочване
на едно незаконосъобразно административно производство.
В тази връзка следва да се отбележи,
че непредставянето на разрешение за таксиметров превоз на пътници е нарушение
което се санкционира по чл.93, ал.2 от Наредба №33, а при липса на издадено
такова разрешение нарушението се санкционира по чл.93, ал.1 от Наредба №33.
Съдът счита, че е налице, като
допуснато процесуално нарушение при издаване на НП, така и фактическа
необоснованост и недоказаност на административнонаказателно обвинение спрямо
жалбоподателя. Описанието на нарушението,
както от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния административно наказващ орган, който носи и тежестта на доказване за извършено от посоченото лице
административно нарушение.
С
оглед изложеното-констатираните процесуални нарушения, които са
самостоятелно основание за отмяна на НП,
недоказаността от страна на АНО на твърдяното нарушение, процесното НП
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
НП №-33-0000045 от 11.02.2020г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр.Пазарджик, с което на К.
***,с ЕГН-********** е наложено административно наказание: глоба в размер на
2000 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за извършено
нарушение на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и глоба в размер на 2000 лева основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр за извършено
нарушение на чл.45, т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщението му, пред
Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: