РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 249
град
Пловдив, 8 февруари 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Дарена Йорданова и участието на прокурора………………, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 1370 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.24 а от ЗОЗЗ.
Образувано е по
жалба на Ц.И.К., ЕГН **********,***, чрез адв.М., срещу решение № КЗЗ-06/20.04.2022
г. на Комисията за земеделските земи към Министерство на земеделието.
Твърди се
оспореното решение да е незаконосъобразно, необосновано и постановено в
нарушение на материалноправните разпоредби и се иска същото да бъде отменено.
Сочи се, че
решението е постановено при липса на мотиви и при неправилна преценка за
прилагане на чл.133, ал.7 от ЗУТ.
В крайна сметка
се иска да бъде отменено оспореното решение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Претендират се
направените по делото разноски.
Ответната
страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Представят се
писмени бележки по съществото на спора.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства (административната преписка и
приетата по делото СТЕ), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши
проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за
установено следното:
Предмет на
процесното оспорване е Решение № КЗЗ-06 от 20.04.2022 г. за промяна
предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и утвърждаване на
площадки и трасета за проектиране на
обекти в неземеделски земи на Комисията за земеделски земи при Министерство на
земеделието.
С процесното
решение не се разрешава промяна на предназначението на 1659 кв.м. земеделска
земя, трета категория, неполивна, собственост на Ц.И.К., за изграждането на
обект „жилищна сграда“, поземлен имот с идентификатор 00833.6.446 по КККР на
гр.Ахелой, местност „Бабата“, община Поморие, поради това, че показателите на
представения ПУП – ПРЗ не са съобразени с обстоятелството, че имотът попада в
зона „Б“ по чл.9, т.2 от ЗУЧК.
Не е спорно
по делото, а и този факт се установява посредством приетите писмени
доказателства и приетото заключение по СТЕ, че притежавания от жалбоподателя
имот попада в зона „Б“ по чл.9 т.2 от ЗУЧК. В тази връзка в конкретния случай
намират приложение разпоредбите на ЗУЧК. Този извод следва и по аргумент от чл. 22, ал. 2 от
ЗОЗЗ
във връзка с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 и чл. 34, ал. 1 от
ЗОЗЗ.
В случая производството се развива по заявление на жалбоподателя за
утвърждаване на площадка или трасе за проектиране/промяна на предназначението
на земеделска земя за неземеделски нужди (л.70 по делото). Процедурата е една и
тя е за промяна на предназначението на земята, като се включват два етапа -
самото за утвърждаване на площадка и смяната на предназначението на
земеделската земя.
Няма
спор, че за процесната територия има влязъл в сила териториалноустройствен
план/ТУП/ на Община Поморие, одобрен със заповед № 405/21.08.1997 г. на Кмета
на Община Поморие и че не е наличен влязъл в сила общ устройствен план за община
Поморие.
Няма
спор, че за имот с идентификатор
00833.6.446 в м.Бабата в землището на гр.Ахелой има влязъл в сила ПУП, за който
са определени показатели за застрояване.
Видно от
заповед № РД-16-95 от 24.01.2022 г. на Кмета на Община Поморие (л.16) е одобрен
проект за ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор 00833.6.446 в м.Бабата в землището на
гр.Ахелой, състоящ се в урегулиране на ПИ 00833.6.446, обособяване на УПИ I-447 в кв.40
с площ 1495 кв.м. с отреждане „за жилищни сгради“, отнемане на 164 кв.м. за улици
и ситуиране на свободно ниско застрояване, показано с ограничителни линии на
застрояване в устройствена зона „Жм“- за жилищно застрояване с малка височина.
Определените
градоустройствени показатели за застрояване в новообразувания УПИ I-447 съгласно
горепосочената заповед са плътност на застрояване до 60%, коефициент на
интензивност – до 1,2, Кота корниз до 10 м /до 3 ет./, минимална озеленена площ
– 40 % и предвидено паркиране в имота.
Въпросните
показатели, така както е констатирал и АО в оспореното решение, не съответстват
на императивните изисквания на чл.12 т.1 от ЗУЧК. Съпоставяйки определените в
заповедта показатели и изискванията по посочената разпоредба е видно, че по
показатели плътност на застрояване и минимална озеленена площ има разминаване.
Предвидените в заповедта стойности на тези два показателя нарушават тези,
посочени като допустими в чл.12 т.1 от ЗУЧК.
Такава
проверка обаче не може да бъде направена от страна на КЗЗ. Недопустим и е косвения съдебен
контрол по отношение на въпросната влязла в сила заповед за одобряване на ПУП-ПРЗ.
АО е изложил
мотиви за процесния отказ единствено в тази насока без да осъществи пълна
преценка на изискуемите се от закона предпоставки за постановяване на решение
по чл.24, ал.2 от ЗОЗЗ съобразявайки императивните изисквания на специалния
закон в случая ЗУЧК вкл. да съобрази приложението на разпоредбата на чл.17 от
ЗУЧК.
Съгласно
императивната норма на чл.17 ал.1 от ЗУЧК промяна на предназначението на земеделски
земи и на поземлени имоти в горските територии, попадащи в зона "А" и
в зона "Б", за създаване или за разширяване на урбанизирани територии
или за застрояване на отделни или на група поземлени имоти се разрешава само
ако това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план за съответната
територия на общината и одобрен по реда на Закона
за устройство на територията подробен устройствен план. Не е спорно
по делото, а и същото се установява чрез заключението по приетата по делото СТЕ,
че процесният имот не е част от действащ ОУП на Община Поморие (видно от
заключението на ВЛ ОУП на Община Поморие е във фаза Предварителен проект –
л.127) .
Основна
материалноправна предпоставка за издаване на решение от типа на процесното е специалното правило на чл. 17, ал.1 ЗУЧК. Според текста на цитираната норма промяна на
предназначението на земеделски земи и на поземлени имоти в горските територии,
попадащи в зона "А" и в зона "Б", за създаване или за
разширяване на урбанизирани територии или за застрояване на отделни или на
група поземлени имоти се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила
общ устройствен план за съответната територия на общината и одобрен по реда на Закона за устройство на територията подробен устройствен план.
По аргумент от чл. 18 ЗУЧК,
устройството и развитието на Черноморското крайбрежие се извършва въз основа на
специализирана устройствена схема, общи и подробни устройствени планове на
общините. Съгласно чл. 8 ЗУТ,
конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния
устройствен план в зависимост от територията, в която попадат/урбанизирана,
земеделска, горска и т.н./, а видът на териториите се определя от общия
устройствен план/чл. 17
и чл. 21, ал.1, т.5 ЗУЧК/, чиито предвиждания са задължителни при изготвянето
на подробните устройствени планове, по арг. от чл. 104, ал.1 ЗУТ.
В
мотивите на решение № 12 от 28.11.2013 г., постановено по конституционно дело №
9/2013 г. на КС се сочи, че със ЗУЧК се създават две охранителни зони за териториалноустройствена
защита:зона "А" с режим на особена териториалноустройствена защита и
зона "Б" със специфични характеристики на територията и специален
режим за опазване на териториалните и акватериториалните ресурси. Именно за тези
зони, чл. 17, ал.1
ЗУЧК
въвежда императивното правило, че промяната на предназначението на включените в
тези зони имоти по Черноморското крайбрежие е допустимо единствено и само при
кумулативното наличие на ОУП и одобрен по реда на ЗУТ ПУП, предвиждащи тяхното
застрояване, А както бе посочено вече, имотът на жалбоподателя, попада именно в
такава зона. В процесното решение АО е посочил единствено, че показателите на представения ПУП –
ПРЗ не са съобразени с обстоятелството, че имотът попада в зона „Б“ по чл.9,
т.2 от ЗУЧК без обаче въобще да обсъди и изложи мотиви касателно основната
материалноправна предпоставка за постановяване на решение за смяна на
предназначението на земеделска земя, а именно дали по отношение на територията
на която се намира процесния имот има влязъл в сила ОУП.
В тази връзка
следва да се посочи, че ЗУЧК е специален закон по отношение на ЗУТ и ЗОЗЗ,
който предвижда засилена защита на имотите на Черноморското крайбрежие с цел създаване
на условия за опазване, устойчиво интегрирано развитие и устройство на
Черноморското крайбрежие, разумното използване на природните ресурси и опазване
на естествения ландшафт/чл. 2 ЗУЧК/.
И целта на специалния закон е по-силна защита, отколкото тази, която дават
общите закони, като се има предвид предназначението на ОУП. Именно ОУП е актът,
с който съгласно ЗУТ се променя предназначението на имотите, а ПУП има подчинен
положение. Несъмнено ОУП има определящо значение, а ПУП следва да отговаря на
предвиденото в ОУП. Налага се извода, че след като имотът, чиято промяна на
предназначението се иска, е включен в охранителна зона "Б", несъмнено
за него е приложимо императивното и специално правило на чл. 17, ал.1 ЗУЧК, чиито кумулативни предпоставки/няма влязъл в сила
ОУП за Община Поморие/ не са изпълнени в конкретния случай.
В тази връзка АО е
следвало да изследва въпросното обстоятелство и да съобрази дали да постанови
краен акт под формата на отказ за смяна на предназначението на земеделска земя,
за която няма влязъл в сила ОУП или спиране на административното производство
до приемане на ОУП (в настоящия случай каза се по-горе според заключението на
ВЛ ОУП на Община Поморие е във фаза Предварителен проект), което от своя
страна, на този етап, изключва финализиране на процедурата по промяна на
предназначението на имота по реда на ЗОЗЗ.
Предвид липсата на
изложени мотиви в тази връзка, което препятства съдебната проверка за законосъобразност,
а също и с оглед разпоредбата на чл. 173, ал.2 от АПК, при отмяна на административен акт, когато естеството на въпроса не
позволява решаването му от съда, следва да се изпрати преписката на
административния орган за провеждане на административната процедура по промяна
на предназначението на земеделска земя и произнасяне с административен акт,
респективно спирането й на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, при спазване на задължителните указания по тълкуване
и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно решение.
При този изход на
спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно претендираните и
доказани разноски по делото в размер на 1760 лева, от които 10 лева ДТ, 600
лева заплатено адвокатско възнаграждение и 1150 лева депозит за СТЕ.
Ето защо,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № КЗЗ-06 от 20.04.2022 г. за
промяна предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди и
утвърждаване на площадки и трасета за
проектиране на обекти в неземеделски земи на Комисията за земеделски земи при
Министерство на земеделието.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Комисията
за земеделски земи при Министерство на земеделието за произнасяне по заявление вх. №
АО-1245 от 22.03.2022 г.на Ц.И.К. за утвърждаване на площадка или трасе за
проектиране/промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски
нужди съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, изложени в
мотивите на настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието да заплати на Ц.И.К., ЕГН **********,***, разноски по делото
в размер на 1760 лева.
Решението е окончателно.