Определение по дело №520/2009 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ:

Срещу подсъдимия М.С.Х. е предявено обвинение за престъпление по  чл. 321 ал.3 предл.2 т.1 във вр. ал.1 във вр. с чл.93 т.20 от НК за това, че за времето от 14.06.2008 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка и гр. Троян, обл. Ловешка, образувал и ръководел организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с членове И.М.М., ЕГН – ********** *** и С.И.Р., ЕГН – ********** ***, с цел да вършат съгласувано престъпления на територията на Ловешка област, като групата е била създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК – придобиване и държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества включително и на публично място, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години – от пет до петнадесет години.

Предявено е обвинение по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от НК за това, че на 17.01.2009 г., в с.Борима, обл. Ловешка, ул. „М.Д.”, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ в нарушение на чл. 30 от същият закон, придобил по неустановен начин и държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – хашиш (съгл. Приложение №1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 0,16 гр. на стойност 0,80 лв., със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 3,9%, и марихуана (съгл. Приложение №1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 0,894 гр. на стойност 5,36 лв., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол – 1,9%.

Предявено е обвинение по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 от НК за това, че за времето от 16.06.2006 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима и гр. Троян, обл. Ловешка, без надлежно разрешително, издадено органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин, с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП – „амфетамин” и „марихуана”, като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата И.В.И. ***; П. ***; Д.И.Ф. ***; свидетел с идентификационен № 04; свидетел с идентификационен № 03; свидетел с идентификационен № 02; Д.Ц.К. ***; В.Д. ***; М.Л.Й. ***; свидетел с идентификационен № 05; свидетел с идентификационен № 07.

Предявено е и обвинение по чл. 339, ал.1 от НК за това, че на 17.01.2009 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ ОВ 50 63 АМ, ползван и управляван него, след като придобил по неустановен начин, държал огнестрелни оръжия – 1 (един) бр. пистолет газов, преправен като боен калибър 9 мм, марка „GLASS MAGNUM” с фабричен № А 6317; към 17.01.2009 год. в с.Борима, обл. Ловешка, ул. „М.Д.”, след като придобил по неустановен начин, държал боеприпаси – 50 (петдесет) бр. патрони, калибър 7,65 мм Browning; 2 (два) бр. малокалибрени патрони 5,6 мм; 6 (шест) бр. халосни патрони 9 мм със сачми отпред и взрив – бял огнеупорен шнур с гумено покритие, завършващ с капсул детонатор с обща дължина 32 см със запалка за възпламеняване; към 23.01.2009 год. в с. Борима, обл. Ловешка, след като придобил по неустановен начин, държал – 1 (един) бр. пушка, тип "Помпа", 12-ти калибър, марка, „AsSKKARSILAHSAN” с фабричен № 613408, без да има за това надлежно разрешение.

Срещу подсъдимия И.М.М. е предявено обвинение за престъпление по чл. 321 ал.3 предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 93 т. 20 от НК за това, че за времето от 14.06.2008 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка и гр. Троян, обл. Ловешка, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител М.С.Х., ЕГН – ********** *** и член С.И.Р., ЕГН – ********** ***, с цел да вършат съгласувано престъпления на територията на Ловешка област, като групата е била създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК – придобиване и държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества включително и на публично място, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години – от пет до петнадесет години.

Предявено е обвинение по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от НК за това, че на 17.01.2009 г., в гр.Троян, обл. Ловешка, ул. „Х.С.”, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и в нарушение на чл. 30 от същият закон, придобил по неустановен начин и държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – амфетамин (съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 0,174 гр. на стойност 5,22 лв., със съдържание на активно действащ компонент амфетамин – 9%.

Предявено е и обвинение по по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 от НК за това, че за времето от 2007 г. до 16.01.2009 г. в гр. Троян, Ловешка област, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП – "амфетамин" и "марихуана", като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата Д.К.Т. ***; Ц.И.Ч. ***; Д.И.Ф. ***; Х.О.М. ***; А.К.Д. ***; свидетел с идентификационен № 03; Д. Ц. К. *** и свидетел с идентификационен № 05.

Срещу подсъдимия С.И.Р. е предявено обвинение по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 93 т. 20 от НК за това, че за времето от 14.06.2008 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка и гр. Троян, обл. Ловешка, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т.20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител М.С.Х., ЕГН – ********** *** и член И.М.М., ЕГН – ********** ***, с цел да вършат съгласувано престъпления на територията на Ловешка област, като групата е била създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК – придобиване и държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години – от пет до петнадесет години.

Предявено е обвинение по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от НК за това, че на 16.01.2009 г., в с. Борима, обл. Ловешка, ул. „Х.Б.”, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКПВП) и в нарушение на чл. 30 от същият закон, придобил по неустановен начин и държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество марихуана (съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 1,120 гр на стойност 6,72 лв., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол – 0,3%.

Предявено е и обвинение по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 от НК за това, че за времето от 14.06.2008 год. до 16.01.2009 год. в с. Борима, Ловешка област, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП – „марихуана", като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата: свидетел с идентификационен № 01; Д.И.Ф. ***, свидетел с идентификационен № 06, свидетел с идентификационен № 07, К.А.К. ***.

Така предявените обвинения срещу тримата подсъдими се поддържат от представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч – прокурор Д. Д.. Сочи, че подсъдимите признават изцяло фактите и обстоятелствата посочени в обвинителния акт, признават се за виновни по повдигнатите им обвинения, с оглед обстоятелството, че съдебното производство е по реда на Глава 27 от НПК. Счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена подробно и изцяло, и е аналогична с отразената в обвинителния акт.

Счита, че събраните доказателства категорично сочат, че за периода от 14.06.08 г. до 16.01.09 г. на територията на с. Борима и гр. Троян е действала организирана престъпна група с ръководител подс. М.Х. и членове И.М. и С.Р., като групата е била създаден с цел разпространение на наркотични вещества на територията на населените места. Приема за установен вида на наркотичните вещества, начина на разпространението им и начина на контактите, които са осъществявали помежду си подсъдимите от една страна, а от друга контактите между тях и лицата купували наркотични вещества. Както и че са установени лицата закупували наркотични вещества, които са разпитани като свидетели.

По отношение на подс. М.Х., на който е повдигнато обвинение за незаконно притежаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси са извършени съответните експертизи, от които се установява годността на оръжието и съставомерността на деянието по чл. 339 НК.

Моли съда, с оглед на изяснената фактическа обстановка, да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения и им наложи предвидените наказания, които са лишаване от свобода, като при определяне на наказанията за всеки от подсъдимите следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 23 НК, да бъде определено наказание за всяко от престъпленията, след което да бъде наложено едно общо, най-тежкото от тях. С оглед реда, по който се гледа делото сочи, че съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да определи наказанията при условията на тази разпоредба.

По отношение на подс. М. и Р., които са с чисто съдебно  минало, при приложение на чл. 55 НК счита, че наложените наказания могат да се отложат при условията на чл. 66 НК, тъй като са налице предвидените от закона основания за това.

Относно подс. М.Х., който към момента на деянията, за които е обвинен, има влязла в сила присъда за друго подобно деяние – държане на наркотични вещества без да притежава съответно разрешение за това, и тъй като деянията по настоящото производство са извършени в изпитателния срок по предишната му присъда, моли на основание чл. 68 ал.1 от НК, съдът да постанови той следва да изтърпи и наказанието по предишната присъда.

Подсъдимият М.С.Х. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ш., който с оглед обстоятелството, че производството е по реда на Глава 27 НПК, от името на подзащитния си признават фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, а също така, че деянието, за което е повдигнато обвинение, е извършено от подзащитния му.

От друга страна моли, при определяне размера на наказанието съдът да съобрази, че това го правят с цел да може подзащитния му да има възможността след изтърпяване на наказанието да се превъзпита и стане достоен член на обществото. Моли съда да има предвид младата му възраст, което според защитата, предполага едно залитане не само в обстановката и извършените действия, а една недостатъчната преценка на фактите и обстоятелствата, което може да е било причина да извърши някои деяния.

Моли съда при постановяване на присъдата да разпореди отнетите, като веществени доказателства – парични средства да бъдат върнати на подзащитния му.

Сочи, че подзащитния му е оказал пълно съдействие, както по време на досъдебното производство, така и в съдебното производство, като моли това обстоятелство също да бъде взето под внимание.

Счита, че за всяко едно от деянията на подзащитния му, за които е повдигнато обвинение следва да има отделно наказание, след което да се приложи разпоредбата на чл. 23 НК. Моли съда, наложеното на подзащитния му наказание да бъде доста под предвидения минимум, от две години лишаване от свобода, не само защото трябва да търпи и друга влязла в сила присъда, а да му се даде възможност да се превъзпита и да бъде достоен гражданин.

В съдебно заседание подсъдимият М. ***Х. поддържа казаното от адвоката му, като съжалява за извършеното. Сочи, че за една година е загубил всичко ценно за него и моли съда да му наложи най-малкото наказание.

Подсъдимият И.М.М. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Ц., който от името на подзащитния си, предвид реда за разглеждане на производството, признават изцяло фактическите обстоятелства приети в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Относно въпроса за индивидуализацията на наказанието, което следва да понесе подзащитния му счита, че следва да намери приложение института на чл. 66 НК, за което размера на санкцията дава възможност, каквото е и становището на представителя на обвинението.

Сочи, че с оглед процедурата на разглеждане на делото при определяне на наказанието следва да намери приложение разпоредбата на чл. 55 НК, като след като по трите повдигнати обвинения се предвижда законов минимум на наказанието лишаване от свобода, което следва да понесе подзащитния му моли, по първото обвинение да бъде 3 години, а по останалите от по 2 години. Моли съда да наложи наказанията по справедливост под определения законов минимум и при условията на чл. 23 НК да определи за трите деяние едно общо най-тежкото наказание, което бъде отложено при условията на чл. 66 НК.

Изтъква, че подзащитния му е един млад човек, в началото на своя съзнателен жизнен път, който работи, има средно специално образование, прекрасно социализиран млад човек, който не е имал противообществени прояви, не е съден и осъждан, което, според защитата, сочи на една ниска степен на обществена опасност на личността му. На следващо място моли съда да отчете факта, че извън признанието направено в съдебно заседание за обстоятелствата изложени в обвинителния акт, подзащитния му не е създавал пречки и на разследващите органи, което е дало възможност за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото. Приема, че чистото му съдебно минало е един съществен аргумент за определяне на наказание при условията на чл. 66 НК.

Излага съображения, че в хода на производството подзащитния му е изтърпял един продължителен период с мярка за неотклонение „Задържане под стража”, която е изиграла превъзпитателната си роля. Сочи, че присъствието на подзащитния му в ареста и в затвора е послужило за него като един тежък, но възпитателен житейски урок и като един интелигентен млад човек М. е извадил заключения от изтърпяното ограничение.

Моли съда да прояви снизходителност и оценявайки всестранно фактическите обстоятелства да му определи едно общо наказание по трите обвинения, лишаване от свобода под определения законов минимум от 3 години за най-тежкото престъпление, при условията на чл. 66 от НК.

Подсъдимият И.М.М., в съдебно заседание изразява съжаление за извършеното деяние и моли съда за условно осъждане.

В съдебно заседание подсъдимият С.И.Р. се явява лично и с адв. Кр. Н., който сочи, че признанието на обстоятелствата и фактите от страна на доверителя му не освобождава съда да ги прецени изцяло. Счита, че са налице двама свидетели, които твърдят, че са купили неустановено количество наркотик и двама, на които им е дал да изпушат по една цигара в дома му, от което не може да се направи извод, че участвува в схема за закупуване, държане и разпространение на наркотици. Сочи, че няма факти, че е получавал и разпространявал наркотици, както и че не е налице участие в престъпна група. 

Счита, че съдът би следвало да се признае подзащитния му за виновен за държане на наркотици и то в малко количество, където би следвало да се приеме, че налице маловажен случай и да приложи разпоредбата на чл. 354а ал. 5 във вр. с ал. 3 от НК.

Твърди, че доверителят му няма участие в престъпна група, както и, че от разпита на свидетелите, който според адв. Н. е повърхностен, не става ясно как, кога и по какъв начин са се свързали с него.

Моли съда да признае подзащитния му за виновен за държане на марихуана от 1,2 грама и да приеме, че е налице маловажен случай.

Подсъдимият С.И.Р. в съдебно заседание поддържа становището на адвоката си, съжалява за стореното, като заявява, че няма да се повтори и моли да му бъде наложено най-лекото наказание.

От събраните по делото писмени доказателства – ………………..; веществени доказателства – ………………., от показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство, заключенията на вещите лица приложени към досъдебното производство, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.С.Х. *** бил безработен. Осъден е с влязла в сила присъда на ОС – Ловеч от 13.04.2005 г. за престъпление по чл. 354а, ал.1 предл. 6 от НК - държане на високорискови наркотични вещества без надлежно разрешително, като му е наложено наказание три години лишаване от свобода, което е отложено за срок от пет години.

През м. ноември 2008 г. в РУ на МВР – Троян, по време на работата по установяване и проверка на лица, разпространяващи наркотични вещества, е постъпила информация за лице, разпространяващо такива на територията на с. Борима, Ловешка област. Установено било, че това е подсъдимият М.Х. с прякор „М.”, срещу когото в районното управление постъпили жалби от родители на лица от селото, употребяващи наркотици, които сочат, че той ги продавал на децата им.

В резултат на оперативната дейност на Полицията и процесуално-следствените действия, извършени след образуване на досъдебно производство, било установено, че подсъдимият М.Х. е образувал и ръководил организирана престъпна група с членове подсъдимият И. *** и подсъдимият С.И.Р. ***. Групата е била създадена с цел разпространение на наркотичните вещества – амфетамин и марихуана на територията на с. Борима и гр. Троян. Събрани са доказателства, че групата на Х. е разпространявала наркотичните вещества за периода от 14.06.2006 г. до 16.01.2009 г., като подсъдимият Х. снабдявал групата с наркотичните вещества и на него са били отчитани парите от продажбата им. Х. се е снабдявал основно от гр. София от лица с неустановена по досъдебното производство самоличност. Като има данни, че едно от тези лицата е К. Л. ***, но не са били събрани достатъчно доказателства, за да бъде привлечен същият като обвиняем. Доставката е ставала често и като пратка по автобуса, пътуващ до селото, а получените наркотични вещества са укривани, като са закопавани в земята.

Видно от показанията на свидетелите И.В.И. ***, П. ***, Д.И.Ф. ***, Д.Ц.К. ***, В.Д. ***, М.Л.Й. *** и свидетелите с идентификационни номера 02, 03, 04, 05 и 07, същите са купували или получавали безвъзмездно наркотични вещества лично от подсъдимия Х.. Той е бил известен в младежките среди на с. Борима и гр. Троян, като разпространител на наркотични вещества. От показанията на свидетелите се изяснява и по какъв начин се е осъществявала кореспонденцията между тях и подсъдимите. Обикновено това е ставало по мобилен телефон или по Интернет чрез използване на програмата „Skуре". В разговорите по мобилен телефон рядко са назовавани в прав текст наименованията на наркотичните вещества, а обикновено се използвали кодови наименования като „топчета", МРЗ плеър", „кака Ани", „Писмо", „СМС", „Бяло", „Бонбони", „Делфини", или имена на някой лекарствени продукти и други подобни. При връзката обаче чрез Интернет, по програмата „Skуре", по често наркотичните вещества са назовавани направо с имената им, но са използвани и горепосочените наименования. След като се уговорели какъв вид и какво количество наркотично вещество ще бъде закупено, подс. Х. указвал място, на което да се срещнат, като обикновено той определял различни места за срещи. На ръка получавал парите за уговореното количество наркотично вещество, след което казвал на „клиента" къде го е скрил – под камък, в кошче за боклук, в улук на къща и др. подобни места. Макар и рядко, но е имало случаи, подс. Х. да предаде наркотичното вещество и едновременно с това да получи парите на ръка, като това ставало обикновено по отношение на близки лица, на които имал доверие или когато е извършвал продажба на по-големи количества наркотици. Но тази случаи са били рядкост от съображения за сигурност. Поръчката за вида и количеството наркотици от „клиентите" винаги е ставала с предварителна заявка обикновено от един ден, по схемата „от днес за утре".

Освен с „клиенти", подсъдимите са поддържали постоянен контакт помежду си чрез горепосочените способи.

По делото е извършена техническа експертиза на иззетите компютри на тримата подсъдими и приложените към делото разпечатки на програмата „Skуре", като са били установени потребителските имена на подсъдимите и се вижда голямата интензивността на водените разговори между тях. Също така експертизата е установила контактите за всеки потребител на даден компютър и всичките данни от осъществените контакти между тримата подсъдими, както и между тях и трети лица свидетели, са били извадени на разпечатка и съхранени на диск приложен към експертизата. При анализ на разпечатката е установено, че същият съдържа около 24000 реда съхранени файлове от разговори и кореспонденция. От всички тях след извършен анализ са били извадени около 2000 разговора, в който конкретно се говори за наркотични вещества.

Контактите на групата се идентифицират и по приложените към делото разпечатки от мобилните оператори. От разпечатките, от свидетелските показания, от извършените обиски, претърсвания и изземвания се установява, че подс. Х. е ползвал няколко телефона и няколко СИМ карти - **********; ********** (основни телефони); Подсъдимият М. също ползвал няколко телефона и няколко СИМ карти - ********** (основен телефон); **********; **********, а подсъдимият Р. е използвал само един телефон и една СИМ карта - **********. Използването на повече мобилни телефони и СИМ карти от подсъдимите е било с цел конспиративност.

При направен анализ на приложената от мобилния оператор разпечатка дори само на единият телефон на подс. Х. с № ********** се открива голяма интензивност на разговори по посочените мобилни телефони. От разпечатката се установява, че само за периода от 01.10.2008 г. до 17.01.2009 г. подс. Х. е провел с подс. М. 270 разговора (като е имало дни с по 10 проведени разговора). Разговорите между подс. Х. и подс. Р. са били 80. През посоченият период са били включвани в някои дни и останалите телефони и СИМ карти на Х., в които също има множество регистрирани разговори между тримата.

Видно от показанията на свидетелите Ч. и Ф., свидетел с идентиф. № 03 и свидетел с идентиф. № 02 става ясно, че много пъти се е случвало, като са ходили да купуват наркотици от подс. Х., ако той не е имал в себе си, ги изпращал съответно при подсъдимите М. или Р..

Лицата, които са купували наркотични вещества лично от подс. И.М.М. са свидетелите Д.К.Т. ***, Ц.И.Ч. ***, Д.И.Ф. ***, Х.О. ***, А.К.Д. ***, свидетел с идентификационен № 03, Д. Ц. К. *** и свидетел с идентификационен № 05. От показанията на тези свидетели се установява схемата за разпространение на наркотичните вещества на подс. М., която по някои свои детайли се припокривала със схемата на разпространение на подс. Х., а по други детайли се различавала. Обикновено подс. М. получавал телефонно обаждане от съответния „клиент", който заявявал какъв вид и количество наркотично вещество искал да закупи, след това си уреждали среща някъде в град Троян близо до домът на подс. М., където ставала размяната на парите и наркотиците. За разлика от подс. Х., подс. М. по-често давал "на ръка" наркотиците и вземал парите, като е имало случаи, при които клиента е бил финансово затруднен и подс. М. се е съгласявал да дава наркотици „авансово", а сумата за тях да получи по-късно, като за тези продажби е бил укорен от подс. Х. в проведен разговор в „Skype", а за свое оправдание подс. М. отговорил, че по този начин можел да „зариби" и задържи по-голяма част от наркозависимите лица в града. Подсъдимият М. често ходел из различни заведения в гр. Троян, за да търси „клиенти", на които да продава наркотици. Същия е продавал наркотични вещества изключително на територията на гр. Троян, докато подс. Х. ***.

От свидетелските показания на свидетел с идентификацонен № 01, на Д.И.Ф. ***, на свидетел с идентификационен № 06, свидетел с идентификационен № 07 и на К.А.К. *** по безспорен начин се установява, че подс. С.И.Р. също е разпространявал наркотични вещества, доставяни му от подс. Х.. Тъй като подсъдимият Р. бил инвалид със 100% нетрудоспособност, продажбата се извършвала в домът му в с. Борима. От раждането си подс. Р. и брат му М. И.Р. били неподвижни, като за двамата се грижила майка им свид Ц.К.. С подсъдимият Х. се познавали от деца. Подсъдимият Р. търсил възможност за разнообразие и увеличаване на контактите си с хора на негова или близки до неговата възраст и това обстоятелство е било използвано от подс. Х., за да го привлече в групата за разпространение на наркотични вещества. Обикновено подс. Х. поддържал връзка с него по Инернет чрез „Skype", както и по мобилния му телефон, който е с № **********.

По време на досъдебното производство при извършено претърсване в домът на подс. Х. и в автомобил „Опел Вектра" с рег.№ ОВ 50 63 АМ, ползван и управляван от него, както и в домовете на подсъдимите М. и Р. са намерени наркотични вещества, подробно описани в протоколите за претърсване и изземване.

По делото е назначена и извършена физико-химична експертиза в НИКК – София, от която е установено следното: Веществото, намерено и иззето в гр. Троян, ул. „Х. С." (домът на подс. М.) представлява смес, в която се доказва наличие на „амфетамин" и „кофеин". Съдържанието на наркотично действащия компонент „амфетамин" е 9%, а масата възлиза на 0,174 грама;

Във вътрешността на парче от „сламка" иззета от лек автомобил „Опел Вектра" (лек автомобил на подс. Х.) се доказва наличие на следи от „амфетамин" и „кофеин";

Веществото намерено и иззето в с. Борима, ул. „М.Д." (домът па подс. Х.) представлява тъмно кафяво малко парченце с маса 0,16 гр. По съдържание е „хашиш", като активно действащия компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ в него е 3,9%.;

На вътрешната страна на парче от бележник с надпис „VIР", намерен и иззет" в „Опел Вектра" се констатира наличие на зелени микрочастици, с маса под 1 мг., в които се доказва наличие на канабиноли, включително и на ТХК.;

По намерената и иззета електронна везна от лек „Опел Вектра" не е установено наличие на наркотични вещества, а само частици от „кофеин".

От назначената стоково - икономическа експертиза е установено, че стойността на 0,174 гр. „амфетамии" с 9% активно действащ компонент е 5,22 лв. Стойността на 0,16 гр. „хашиш" с 3,9 % активно действащ компонент тетрахидроканабинол е 0,80 лв.

„Амфетаминът" е наркотично средство и е под контрол съгласно Конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г., ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр. 40/ 1995 г. В Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ „амфетаминът" е посочен в Приложение 1 към чл.3, ал.2 на ЗКНВП, където са изброени всички растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина.

„Марихуаната", „хашишът" и „тетрахидроканабинола" са под контрол съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите средства, ратифицирана от Р. България и обнародвана в ДВ, бр.87/ 1996 г. Съгласно чл. З, ал. 2 от ЗКНВП „марихуаната", хашишът" и „тетрахидроканабинолът" са в Приложение №1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина".

Назначена е и извършена физико-химична експертиза в БНТЛ-Плевен, от която се установява следното:

1. Зелената тревиста маса, намерена и иззета в с.Борима, ул. „Х.Б."№ (домът на подс. С.Р.) се определя като „коноп" ("марихуана") с маса 1,120 гр. с 0,3 % активно действащ компонент тетрахидроканабинол. Част от саморъчно свита цигара (фас) също намерена с. Борима, ул. „Х. Б." (домът на подс. С.Р.) представлява „марихуана".

2. Зелената тревиста маса, намерена и иззета с. Борима, ул. „М. Д." (домът на подс. Х.) се определя като „коноп" ("марихуана") с маса 0,894 гр. с 1,9 % активно действащ компонент тетрахидроканабинол. В иззетата гумена подложка от лек автомобил „Опел Вектра" се констатира наличие на зелени микрочастици, в които се доказа наличие на марихуана, включително и на ТХК.

3.Стойността на 0,894 гр. „марихуана" със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 1,9 % възлиза на 5,36 лв.; Стойността на 1,120 гр. „марихуана" със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол - 0,3 % възлиза на 6,72 лв.;

В домът на подс.Х. е намерена и сумата от 850 български лева и 2100 евро, за които той е посочил в протокола за изземване, че са лично негови.

Освен посочените вещи, в домът и автомобилът на подс.Х. са открити и иззети 1 (един) бр. пистолет газов, преправен като боен, калибър 9 мм., марка „GLAAS MAGNUM” с фабричен № А6317; 50 (петдесет) бр. патрони, калибър 7,65 мм. Browning; 2 (два) бр. малокалибрени патрони 5,6 мм.; 6 (шест) бр. халосии патрони 9 мм. със сачми отпред и бял огнеупорен шнур с гумено покритие, завършващ с капсул детонатор с обща дължина 32 см. със запалка за възпламеняване. За всички намерени вещи подсъдимият е заявил, че са лично негови.

На разследващите органи е била предадена от св. Ц.С.К. - майка на третия обвиняем - С.Р., пушка тип "Помпа", 12-ти калибър, марка, „AsSKKAR SILAH SAN” с фабричен № 613408, черна на цвят, за която свидетелката заявила, че е на подс. Х., като е обяснила също  така, че преди време видяла как той крие пушката в сметище, което се намирало в непосредствена близост до нейната къща. За собствеността на пушката има и показания от св. И.В. и свидетел с идентиф. № 03, свидетел с идентиф. № 02 и свидетел с идентиф. № 06, които заявяват, че са виждали в къщата на подс. Х. пушка тип „Помпа", черна на цвят.

По делото е назначена и извършена съдебно-балистична експертиза, от която се установява, че намерения и иззет 1 бр. газов пистолет, калибър 9мм., марка „GLAAS MAGNUM” с фабр.№ А6317, представлява оръжие по смисъла на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ), тъй като същия е преработен, като металната кръстачка (дефузьор), която е характерна за всеки газов пистолет на изхода на цевта, е била демонтирана с цел използване на оръжието за стрелба с бойни патрони. Със самият пистолет е било извършено експериментално прострелване на дебела 3,5 см. дъска от разстояние 5 м., която е била пробита с патроните намерени към пистолета. Намерените към пистолета 6 (шест) бр. халосни патрони, калибър 9 мм. със сачма отпред представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ.

Назначена е и извършена втора съдебно - балистична експертиза, която установява, че намерените и иззети 50 (петдесет) бр. патрони с надпис „25 РАТRONEN", калибър 7,65 мм. Browning, са фабрично германско производство. Патроните са със здрави неударени капси и могат да се използват за стрелба с пистолет от същия калибър. Същите представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ. Предоставените за изследване 2 (два) бр. малокалибрени патрони са 5,6 мм. и също представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ. Предоставения за изследване бял шнур е с гумено покритие, завършващ с капсул детонатор с обща дължина 32 см. В началото на шнура е поставена запалка за възпламеняване, като е съставна част за изготвяне на взрив. Той представлява взривно вещество по смисъла на ЗКВВООБ.

От извършената съдебно-балистична експертиза с предмет на изследване 1 бр. пушка турско производство, тип „помпа", 12-ти калибър, марка „AsSKKAR SILAH SAN” се установява, че всички части и механизми на пушката работят нормално. При направена експериментална стрелба с 2 бр. патрони 12-ти калибър са възпроизведени изстрели. Същата представлява огнестрелно оръжие по смисъла па ЗКВВООБ.

Изготвена е r справка от служба КОС при РУ на МВР гр.Троян, от която става видно, че на подс. М.С.Х. не е било издавано разрешение за придобиване, носене и съхранение на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси, което се изисква съгласно чл. 41, ал.1 от Правилника за приложение на ЗКВВООБ.

От изготвената справка от Министерство на здравеопазването се установява, че на подс. М.С.Х., подс. И.М.М. и подс. С.И.Р. не са били издавани разрешителни за производство, преработване, внос, износ и съхраняване на наркотични вещества по реда на ЗКНВП.

По време на досъдебното производство, по искане на защитата на подс. Х., е била назначена и извършена съдебно психиатрична експертиза, поради съмнения за психичното му здраве. Като основание за съмненията защитата е посочила данни за психичното здраве на родителите на подсъдимия, както и някой негови субективни оплаквания. От заключението на съдебно психиатричната експертиза се установява, че при подс. Х. не се наблюдават болестни симптоми и синдроми, израз на психично страдание в тесния или широк смисъл на това понятие, т.е. подс. Х. е психично здрав. Извършена е била справка в база данните на Държавна психиатрична болница гр. Ловеч, от която се установило, че той не се водил на диспансерен отчет в периода от 1989 г. до 2009 г., не бил консултиран и/или лекуван в амбулаторни или стационарни условия в посоченото заведение.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът счете, че от страна на подсъдимият М.С.Х. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 321 ал.3 предл.2 т.1 във вр. ал.1 във вр. с чл.93 т.20 от НК, като за времето от 14.06.2008 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка и гр. Троян, обл. Ловешка, образувал и ръководел организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с членове И.М.М., ЕГН – ********** *** и С.И.Р., ЕГН – ********** ***, с цел да вършат съгласувано престъпления на територията на Ловешка област, като групата е била създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК – придобиване и държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества включително и на публично място, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години – от пет до петнадесет години.

Както и, че от страна на подсъдимия М.С.Х. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от НК, като на 17.01.2009 г., в с.Борима, обл. Ловешка, ул. „М.Д.”, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ в нарушение на чл. 30 от същият закон, придобил по неустановен начин и държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – хашиш (съгл. Приложение №1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 0,16 гр. на стойност 0,80 лв., със съдържание на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол – 3,9%, и марихуана (съгл. Приложение №1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 0,894 гр. на стойност 5,36 лв., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол – 1,9%.

Осъществени са от обективна и субективна страна от подсъдимия М.С.Х. признаците на състава на престъплението по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 от НК, като за времето от 16.06.2006 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима и гр. Троян, обл. Ловешка, без надлежно разрешително, издадено органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин, с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП – „амфетамин” и „марихуана”, като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата И.В.И. ***; П. ***; Д.И.Ф. ***; свидетел с идентификационен № 04; свидетел с идентификационен № 03; свидетел с идентификационен № 02; Д.Ц.К. ***; В.Д. ***; М.Л.Й. ***; свидетел с идентификационен № 05; свидетел с идентификационен № 07.

Както и от обективна и субективна страна са осъществени от подсъдимия М.С.Х. признаците на престъплението по чл. 339 ал.1 от НК, като на 17.01.2009 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ ОВ 50 63 АМ, ползван и управляван него, след като придобил по неустановен начин, държал огнестрелни оръжия – 1 (един) бр. пистолет газов, преправен като боен калибър 9 мм, марка „GLASS MAGNUM” с фабричен № А 6317; към 17.01.2009 год. в с.Борима, обл. Ловешка, ул. „М.Д.”, след като придобил по неустановен начин, държал боеприпаси – 50 (петдесет) бр. патрони, калибър 7,65 мм Browning; 2 (два) бр. малокалибрени патрони 5,6 мм; 6 (шест) бр. халосни патрони 9 мм със сачми отпред и взрив – бял огнеупорен шнур с гумено покритие, завършващ с капсул детонатор с обща дължина 32 см със запалка за възпламеняване; към 23.01.2009 год. в с. Борима, обл. Ловешка, след като придобил по неустановен начин, държал – 1 (един) бр. пушка, тип "Помпа", 12-ти калибър, марка, „AsSKKARSILAHSAN” с фабричен № 613408, без да има за това надлежно разрешение.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът счете, че от страна на подсъдимият И.М.М. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 321 ал.3 предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 93 т. 20, като за времето от 14.06.2008 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка и гр. Троян, обл. Ловешка, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител М.С.Х., ЕГН – ********** *** и член С.И.Р., ЕГН – ********** ***, с цел да вършат съгласувано престъпления на територията на Ловешка област, като групата е била създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК – придобиване и държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества включително и на публично място, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години – от пет до петнадесет години.

Както и състава на престъплението по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от НК, като на 17.01.2009 г., в гр.Троян, обл. Ловешка, ул. „Х.С.”, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и в нарушение на чл. 30 от същият закон, придобил по неустановен начин и държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество – амфетамин (съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 0,174 гр. на стойност 5,22 лв., със съдържание на активно действащ компонент амфетамин – 9%.

Както и състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 от НК, като за времето от 2007 г. до 16.01.2009 г. в гр. Троян, Ловешка област, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП – "амфетамин" и "марихуана", като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата Д.К.Т. ***; Ц.И.Ч. ***; Д.И.Ф. ***; Х.О.М. ***; А.К.Д. ***; свидетел с идентификационен № 03; Д. Ц. К. *** и свидетел с идентификационен № 05.

Въз основа на така изяснената фактическа обстановка съдът счете, че от страна на подсъдимият С.И.Р. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по основание чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 93 т. 20 от НК, като за времето от 14.06.2008 г. до 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка и гр. Троян, обл. Ловешка, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т.20 от НК – структурирано трайно сдружение от три лица, с ръководител М.С.Х., ЕГН – ********** *** и член И.М.М., ЕГН – ********** ***, с цел да вършат съгласувано престъпления на територията на Ловешка област, като групата е била създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал.1 и 2 от НК – придобиване и държане с цел разпространение и разпространение на наркотични вещества, за които се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години – от пет до петнадесет години.

Както и, че от страна на подсъдимия С.И.Р. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от НК, като на 16.01.2009 г., в с. Борима, обл. Ловешка, ул. „Х.Б.”, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКПВП) и в нарушение на чл. 30 от същият закон, придобил по неустановен начин и държал, с цел разпространение, високорисково наркотично вещество марихуана (съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал.2 от ЗКНВП) в количество 1,120 гр на стойност 6,72 лв., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол – 0,3%.

Както и, че от страна на подсъдимия С.И.Р. са осъществени от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 от НК, като за времето от 14.06.2008 год. до 16.01.2009 год. в с. Борима, Ловешка област, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3 ал. 2 от ЗКНВП – „марихуана", като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата: свидетел с идентификационен № 01; Д.И.Ф. ***, свидетел с идентификационен № 06, свидетел с идентификационен № 07, К.А.К. ***.

Настоящата инстанция съобрази, че признанието на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, от тримата подсъдими, при условията на чл. 371 т. 2 от НПК е в кумулативна даденост с визираната в чл. 372 ал. 4 от НПК преценка на съда за доказателствена обезпеченост на така направените признания. И при служебна проверка съдът констатира, че посочената кумулативна даденост е налице в настоящия казус.

По-точно, безспорно е установено от свидетелските показания, а и от останалите доказателства по делото – писмени и веществени такива, авторството на посочените по-горе деяния. И по-специално, свид. И.В.И. ***, е разпитан пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 6/09 г. /вж.т.5 л.2-3/, в който разпит безспорно е заявил, че е ползвал наркотици от средата на 2005 г. до края на 2006 г., и по-специално амфетамин и марихуана, и е купувал лично от подс. М.Х., известен като „М.”, като в последствие Х. при проведен разговор между тях е заявил, че „… си има хора, на които ще ми даде телефони за контакти, с които ще се свързвам.”

Пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 5/09 г., е разпитан и свид. П.З.С. /т.5, л.5/, който също сочи, че не само е купувал амфетамин и марихуана от подс. Х., но е возил и други свидетели по настоящото дело Б. В., В.,***, от където именно Б. Н. е осъществявал покупко-продажбата. Също така свидетелят сочи, че наркотици, по-точно амфетамин, са взимали и от човек, за който сочи, че „беше на „М.” човек, по прякор „далаверата”.

Свидетелят Д.И.Ф. също е разпитан пред съдия от ОС – Ловеч по ЧН д. № 36/09 г., /т.5 л. 20/, който сочи, че употребява наркотици и, че е купувал от подс. Х. амфетамин и марихуана. Като сочи и, че е продавал наркотици по предложение на Х., за което му е постановена и съответна осъдителна присъда. Също така свид. Ф. сочи, че е купувал марихуана от другия подсъдим по делото С.Р., който пък от своя страна му е споделял, че „взима марихуаната от М.”. Свидетелят Ф. сочи, че е купувал амфетамин от другия подсъдим по делото И.М..

Разпитаният пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 279/08 г., свидетел Д.Ц.К. /т.1 л. 31/ сочи, че е купувал от подс. Х. амфетамин, както заявява четири – пет пъти.

Свидетелят В.М. при разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 280/08 г. /т.1 л. 34/, сочи, че се е снабдявал с наркотици от подс. Х., като е ходил в дома му 3-4 пъти в с. Борима.

При разпит пред съдия от ОС – Ловеч по ЧН д. № 281/08 г., /т.1,л.37/ свид. М.Л.Й. е посочил, че е купувал амфетамин от подс. Х..

Свидетелят с Идентификационен номер № 02, при разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 52/09 г. /т. 5, л. 41/ е заявил, че употребява амфетамини, като сочи и, че се е събирал с подс. М.Х. и подс. С.Р., в дома на Р., както и, че подс. Х. е носил „трева” и „амфетамини”. Също така сочи, че е купувал един път седмично от посочените наркотични вещества, като за целта са се срещали в гр. Троян и с. Борима. Нещо повече, свидетелят сочи, че знае също така, че подс. Х. има и пушка тип „помпа”, черна на цвят, която е държал както в дома си така и в автомобила си.

При разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 53/09 г. /т.5, л.38-39/ свидетел Идентификационен № 03, сочи, че е купувал амфетамин от подс. Х., както и, че същият има пушка тип „помпа” и пистолет, за който самият Х. му е казал, че боен.

Свидетелят с Идентификационен номер № 04, при разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 54/09 г. /т. 5, л. 36/ е заявил, че е купувал амфетамин, като лично той не е взимал наркотично вещество от него, а това е правел Б. Ц. В. и след среща между него и Х. той му е показал амфетамин.

При разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 157/09 г. /т.5, л.55-56/ свидетел Идентификационен № 07, безспорно сочи, че се е снабдявал с марихуана от подс. С.Р., като я купувал от същия.

В показанията си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 33/09 г. /т.5, л.11/ свидетелят Д.К.Т. е посочил, че употребява амфетамин един път в месеца и се е снабдявал от подс. И.М.. Като заявява, че е купувал от него амфетамин около десет пъти.

Свидетелят Ц.И.Ч., разпитан пред съдия от ОС – Ловеч по ЧН д. № 304/09 г. /т.5, л. 13-14/ е заявил, че употребява наркотици от около осем години и по-специално марихуана. Като сочи, че е купувал от подс. И.М., с прякор „къдравия”, като е закупил от него седем или осем пъти амфетамин за периода юни-ноември 2008 година. Свидетелят сочи също, че „знам, че И. е негов човек”.

При разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 38/09 г. /т.5, л.26/ свидетелят Х.О. сочи, че е чувал подс. И.М. разпространява наркотици и, че го е посетил в дома му и на масата е имало хартиено пакетче, за което подс. М. му е казал да го пробва и той в дома си го е пробвал, като е лизнал същото и установил, че белият прах имал тръпчив вкус.

Свидетелят А.Д. заявява, че познава подс. И.М., по прякор „къдравия” и, че в периода 2005-2008 г. лятото са работили заедно във фирма „Цифрови системи” и той е разбрал, че може да закупи от него амфетамин, и през м. август 2008 г. е закупил амфетамин на стойност 20 лева, а в последствие през м. октомври му е дал амфетамин, който не е искал да му заплати.

При разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 53/09 г. /т.5, л.38-39/ свидетел Идентификационен № 03 е заявил, че когато не може да се свърже с подс. Х. отивал при подс. И.М., по прякор „къдравия”.

Свидетелят с Идентификационен номер № 01, при разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 7/09 г. /т. 5, л. 8/ сочи, че неговият съученик М. му е предложил да изпушат цигара марихуана и го е завел в с. Борима, при подс. С.Р., за който свидетелят предполага, че неговият приятел М. го е завел най-вероятно, за да стане „абонат” и подс. Р. и неговият брат да му продават наркотични вещества.

Свидетелят Д.И.Ф. при разпита си пред съдия от ОС – Ловеч по ЧН д. № 36/09 г., /т.5 л. 20/, е заявил, че е закупувал марихуана от подс. Р., а от самия него знаел, че „взима марихуаната от М.”. Като заявява също така и, че е купувал и от другият подс. И.М., за когото знаел, че „продава за М.”, т.е. за подс. Х..

При разпита си пред съдия свидетелят с Идентификационен номер № 06, по ЧН д. № 158/09 г. /т.5, л.58/ сочи, че е употребявал амфетамин и марихуана, които е купувал от подс. Х., на ц. 20 лева за един грам. Като също така свидетелят сочи, че от подс. С.Р. е взимал марихуана.

При разпита си пред съдия от ОС – Ловеч, по ЧН д. № 157/09 г. /т.5, л.55-56/ свидетел Идентификационен № 07 е заявил, че употребява марихуана от август-септември 2008 г., и че се снабдява с нея от подс. С.Р.. Също така сочи, че подс. Р. му е продавал цигарите с марихуана, като цената е варирала различно от 2 до 5 лева. Също така сочи, че когато са били в дома на подс. Р. са пушили заедно. Като с оглед на тези свидетелски показания настоящата инстанция приема за неоснователни възраженията на защитника на подсъдимия адв. Н., направени в хода на съдебните прения, че само двама свидетели били твърдели, че са купили неустановено количество наркотик от подзащитния му и, че поради тази причина не можело да се направи извод, че той е участвал в схема за закупуване, държане и разпространение на наркотици. Неоснователно е и възражението, с оглед на тези показания, че не е налице участие в престъпна група за подзащитния му.

В подкрепа на тези свидетелски показания са и останалите писмени и веществени доказателства, приобщени в хода на съкратеното съдебно следствие чрез прочитането им по реда на чл. 373 във вр. с чл. 283 от НПК, а именно: …………………., както и предявените веществени доказателства по реда на чл. 284 от НПК, а именно: ……………………...

Настоящата инстанция прие, че е налице организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 т. 2 от НК, тъй като освен посочените признания на тримата подсъдими за участието в тази група, респективно признаването от страна на подс. Х., че е образувал и ръководил организирана престъпна група, в съответствие с това признание са и свидетелските показания на част от разпитаните свидетели. Така например, посоченият по-горе в мотивите свид. Д.И.Ф., в разпита пред съдия е посочил, че е купувал от подс. М. Х. амфетамин и марихуана, а също така сочи и че е купувал марихуана от другият подсъдим по делото С.Р., който от своя страна му е споделял, че е взимал марихуаната от подс. Х.. Също така свид. Ф. сочи, че е купувал амфетамин от другият подсъдим по делото И.М.. Нещо повече, свидетелят сочи, че си е купувал и от тримата подсъдими и по-точно, от когото намери от тях, или както сам сочи „случвало се е някой да няма и веднага търся другия”.

А разпитаният пред съдия свидетел с Идентификационен номер 02 сочи, че той и други лица са се събирали в дома на подс. С.Р., заедно с подс. М.Х., както и че е виждал Х. да носи марихуана и амфетамини.

Все в тази връзка са и свидетелските показания на свид. Ц.Ч., дадени пред съдия от ОС – Ловеч, в които сочи, че е купувал амфетамин от подс. И.М. и за който сочи, че знае, че М. е човек на подс. М.Х..

От своя страна свидетелят с Идентификационен номер 03 също е заявил, че е купувал наркотични вещества, както от подсъдимия Х., така и от подс. И.М. и, че когато не е могъл да се свърже с Х. се е свързал с подс. И.М.. Нещо повече свидетелят сочи за подс. И.М. „Знам, че разпространява за М..” и, че „Когато не мога да се свържа с М. отивам до „къдравия”.

В подкрепа на посочените по-горе обяснения и свидетелски показания е и заключението на техническата експертиза – компютърна /т.4, л.84-95/ вещото лице П.К., по която е заявила, че чрез специализирания програмен продукт Encase е направено пълно копие на информационните носители от предоставените за експертиза обекти и по-точно, за иззетите от подсъдимите компютърни конфигурации. Като вещото лице е потвърдило, че този програмен продукт заедно с необходимите технически средства създава пълно копие на изследвания обект и осигурява технология позволяваща достъп до информацията, без последната да бъде нарушена или изменена. Като подробно вещото лице е описала обекта на тази експертиза, а именно твърдите дискове на предоставените компютърни конфигурации, които са номерирани и маркирани от вещото лице съгласно даденото в постановлението описание. А на стр. 98-151 от т. 4 подробно е посочено съдържанието на изпращаните имейли между тримата подсъдими и част от свидетелите, от които безспорно се установява посочената по-горе организирана престъпна група, респективно начина на комуникация, начина на взаимодействие между тях, начина на разпределение на паричните средства от тези продажби. Т.е. настоящата инстанция приема, че е налице организирана престъпна група, тъй като след предварително съгласуване на волята им помежду им е било постигнато съгласие за реализиране на предварително обмислената продажба на наркотични вещества. Или както се посочи и по-горе е била налице една висока степен на съгласуваност, задружност, координираност и трайност в отношенията им, за което свидетелстват както техните обяснения, така и разпитаните и посочени по-горе свидетели и заключението на посочената съдебно-техническа експертиза, а така също и разпечатките на разговорите между тримата подсъдими и свидетелите, съдържащи се в том 3 от делото.

В подкрепа на обвиненията спрямо тримата подсъдими Х., М. и Р., че са придобили и държали наркотични вещества, и по-специално за подс. Х., че е придобил по неустановен начин и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – хашиш и марихуана, както и, че подс. И.М. придобил по неустановен начин и държал високорисково наркотично вещество – амфетамин е и заключението на физикохимическата експертиза /т.4, л.55-60/ на вещото лице Д.Д..

И по-точно, описаното веществено доказателство Обект № 1 – запечатан прозрачен найлонов плик с надпис „Днес 17.01.2009 г. в гр. Троян, ул. „Х. С.” . иззех следните веществени доказателства бяла хартия със бяло прахообразно вещество с подписи на поемни лица и експерт”. Плика запечатан с червен восъчен печат с № 3980 на РДВР-Ловеч, /иззето с протокол за претърсване и изземване от 17.01.09 г./ Вещото лице е дало заключението, че веществото по морфологични белези и химически състав представлява смес, в която се е доказало наличие на амфетамин и кофеин. Като съдържанието на наркотично действуващия компонент амфетамин в обекта е 9%, а масата, нето е 0.174 грама.

По отношение на обект № 3 запечатан прозрачен найлонов плик с надпис „Днес 17.01.2009 г. в гр. Троян, път П-35 до бензиностанция „Троянефт" иззех следните вещ. доказателства – хартиен пакет под формата на плик за писмо бял на цвят с част от тръбичка за сламка с подписи на поемните лица и експерт”. Вещото лице е дало заключение, че в екстракта направен с органични разтворители от вътрешността на обект № 3, парче от „сламка”, се е доказало наличие на следи от амфетамин и кофеин. Като вещото лице дава заключение, че не е възможно определянето на количеството на амфетамина поради микроследовото количество на обекта, т.е. под 1 мг.

Изследваното вещество в обект 5 – запечатан прозрачен найлонов плик с надпис на него „Днес 17.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка, ул. „М.Д.”, иззех следните вещ. Доказателства – от маса в стая на първия етаж в къщата се намери станиол с твърдо тъмно вещество в него с подписи на поемните лица  и дознател” Плика е запечатан със силиконов печат № 400 на РДВР – Ловеч. Вещото лице е дало заключение, че веществото, тъмнокафяво малко парченца с маса нето от 0,16 грама /иззето с протокол от 17.01.09 г. л. 27, т. 2/ на основание морфологични белези и химически състав, съдържание на канабиноли, включително съдържание на тетрахидроканабинол, представлява хашиш, като съдържанието на тетрахидроканабинол в обекта е 3,9% тегл.

За обект № 6 запечатан прозрачен найлонов плик с надпис „Днес 17.01.2009 г. в гр. Троян, път П-35 до бензин. „Троянефт" иззех следните вещ. доказателства – хартиен лист с редове сгънат с надпис VIP с подписи на поемните лица, експерт” /иззет с протокол от 17.01.09 г. л. 11, т. 2/. Вещото лице е дало заключение, че по вътрешната страна на обект № 6, парче от бележник с надпис „VIP” се е констатирало наличие на зелени на цвят микрочастици, с маса под 1 мг, в които се е доказало наличие на канабиноли, включително тетрахидроканабинол /ТХК/. Като съдържанието на ТХК не може да бъде определено количествено поради минималното количество, но индиректно тези зелени следи могат да бъдат определени като такива от коноп/марихуана.

Все в тази връзка е и изготвената физикохимическа експертиза /т.4, л. 70-73/, от вещото лице инж. В.С. по представените й обекти за изследване, а именно: обект № 1 – запечатан бял книжен плик с надпис „Днес 16.01.2009 г. в с. Борима, обл. ловешка, ул. „Х.Б.” от стая на първия етаж от оранжева ламаринена кутия намерена на легло се иззе част от цигара саморъчно сгъната със зелена суха тревиста маса” с подписи на поемни лица и дознател”, запечатани с червен восъчен печат с № 400 на РДВР – Ловеч /иззети с протокол от 16.01.09 г. л. 49, т. 2/; обект № 2 – метална кутия запечатан с хартия с надпис „Днес 16.01.2008 г. в с. Борима, обл. Ловешка, ул. „Х. Б.” иззета ламаринена кутия кръгла на цвят цвят с надпис BUTER COOKIES, съдържаща зелена суха маса, с подписи на поемни лица и дознател”, запечатана с червен восъчен печат с № 400 на РДВР – Ловеч /иззета с протокол от 16.01.09 г. л. 49, т. 2/; Обект № 3 – запечатан бял книжен плик с надпис „Днес 17.01.2009 г. в с. Борима, обл. Ловешка от дом на ул. „М.Д.”, от стая на първия етаж от ламаринена кутия на масата се иззе суха зелена тревиста маса с подписи на поемни лица и дознател”, запечатана с бял силиконов печат с № 400 на РДВР – Ловеч /иззет с протокол от 17.01.09 г. л. 27, т. 2/ и обект № 4  – запечатан найлонов плик с етикет с надпис „Днес 17.01.2009 г. в гр. Троян, път ІІ-35 до бензиностанция „Троянефт” иззех следните веществени доказателства: гумена подложка от барче на табло със следи от суха зелена тревиста маса. Барчето е на л.а. „Опел Вектра” с рег. № ОВ5063АМ с подписи на поемни лица и НТЛ” /иззет с протокол от 17.01.09 г. л. 11, т. 2/. Вещото лице е дало заключение, че растителната маса, зелена на цвят, от обект № 2 и Обект № 3, по морфология и по наличието на канабиноиди се определя като коноп /марихуана/. Нето теглото на обекта, съдържащ тетрахидроканабинол е 2,014 грама. За изследване са употребени 0,200 грама, при което остават 1,814 грама. Вещото лице отразява в заключението също, че резултатите от изследването на остатъка от тревна маса в Обект № 1 и по обект № 4 са показали наличие на тетрахидроканабинол и съответно – марихуана. В заключението си вещото лице С. е дала заключение, че имайки предвид нето теглото – 2,014 гр., на съдържащата тетрахидроканабинол тревна маса, то левовата й равностойност се определя на 12,08 лева.

Настоящата инстанция приема, че е доказано и престъплението по чл. 339 ал.1 от НК, а именно на 17.01.2009 г. в гр. Троян, обл. Ловешка, в лек автомобил „Опел Вектра" с рег.№ ОВ 50 63 АМ, ползван и управляван него, след като придобил по неустановен начин, държал огнестрелни оръжия – 1 (един) бр. пистолет газов, преправен като боен калибър 9 мм, марка „GLASS MAGNUM” с фабричен № А 6317; към 17.01.2009 год. в с. Борима, обл. Ловешка, ул. „М.Д.”, след като придобил по неустановен начин, държал боеприпаси – 50 (петдесет) бр. патрони, калибър 7,65 мм Browning; 2 (два) бр. малокалибрени патрони 5,6 мм; 6 (шест) бр. халосни патрони 9 мм със сачми отпред и взрив – бял огнеупорен шнур с гумено покритие, завършващ с капсул детонатор с обща дължина 32 см със запалка за възпламеняване; към 23.01.2009 год. в с. Борима, обл. Ловешка, след като придобил по неустановен начин, държал – 1 (един) бр. пушка, тип "Помпа", 12-ти калибър, марка, „AsSKKARSILAHSAN” с фабричен № 613408, без да има за това надлежно разрешение. И по-точно, безспорно е установено, че подс. Х. е държал процесния газов пистолет, преправен като боен, за който съдебно-балестичната експертиза е дала отговор, че процесният пистолет представлява огнестрелно оръжие, а патроните към него са боеприпаси по смисъла на ЗКНВОБ. В този смисъл е и заключението на вещото лице по отношение на шестте броя ловни патрони /вж. т.1, л. 58/. По отношение на 50 бр. патрони, калибър 7,65 мм Browning, вещото лице дало заключение, че представляват боеприпаси по смисъла на ЗКНВОБ. По идентичен начин стои и въпроса с два броя малокалибрени патрона, както и процесният бял шнур с гумено покритие, завършващ с капсул детонатор с обща дължина 32 см, за което вещото лице е заключило, че представлява взривно вещество.

Настоящата инстанция намира, че е доказано обвинението и в частта му, касаеща държането на процесната пушка тип „помпа”, тъй като действително тя е предадена от Ц.С.К., с протокол за доброволно предаване /л. 82, том 1/. Но както вече се посочи и по-горе голяма част от свидетелите сочат именно, че тя е била притежание на подс. Х., а и К. сочи, че просто е видяла къде е била скрита процесната пушка от страна на подс. Х..

Фактическата обстановка, приета за установена се подкрепя от събраните по делото писмени и веществени доказателства, показанията на разпитаните свидетели на досъдебното производство, заключенията на вещите лица по физикохимическите експертизи, съдебно-техническата – компютърна експертиза, съдебно балестическата експертиза и обясненията на подсъдимите Х., М. и Р..

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият М.С.Х. съдът взе предвид младата възраст на същия и изискването за приложение на разпоредбата на чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК, и за деянието по чл. 321 ал.3 предл.2 т.1 във вр. ал.1 във вр. с чл.93 т.20 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК го осъди на 4-четири години лишаване от свобода, като на основание чл. 59 ал.1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За деянието по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 и чл. 58 а във вр. с чл. 55 от НК съдът го осъди на 2-две години лишаване от свобода и глоба в размер на 2500 лева – Две хиляди и петстотин лева, които да заплати в полза на държавата, като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За престъплението по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК го осъди на 2-две години и 3-три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3500 лева – Три хиляди и петстотин лева, които да заплати в полза на държавата, като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За деянието по чл. 339, ал.1 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК го осъди на 1-една година и 6-шест месеца лишаване от свобода, за което наказание на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 23 ал.1 във вр. с ал. 3 от НК настоящата инстанция определи на подсъдимия М.С.Х. едно общо най-тежко наказание в размер на 4-четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 3500 лева – Три хиляди и петстотин лева, които да заплати в полза на държавата.

На основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание от 4-четири години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

Като на основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият М.С.Х. е бил задържан считано от 17.01.2009 година.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът осъди подс. М.Х. да изтърпи и отложеното наказание от 3-три години лишаване от свобода по присъда от 29.03.2005 година на Окръжен съд Ловеч, в сила от 11.04.2005 година, по НОХ д. № 754/2004 година, като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на отложеното наказание от 3-три години лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът съобрази, че въпроса за индивидуализацията на наказанията на подсъдимия Х. стои открит и справедливостта изисква всяко едно обстоятелство да бъде съотнесено към индивидуалната наказателна отговорност. Именно в тази връзка настоящата инстанция съобрази, че в конкретния случай наказанията трябва да бъдат по-строги, поради обстоятелството, че независимо от самопризнанието на подс. Х. той е осъждан / том 5 л. 95/  и то за същото деяние, а именно по чл. 354а ал. 1 предл. 6 от НК, за което му е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, с Присъда от 29.03.2005 г. по НОХ д. № 754/04 г. и с оглед на това може да се направи извод, че той не оценява в пълна степен укоримоста на своите действия, на своя поначало престъпен начин на живот, при който демонстрира упорита непоправимост. И въпреки предишното си осъждане продължава да държи и разпространява високорискови наркотични вещества. Не може да не се отбележи факта, че Х. е осъждан и за друго престъпление от общ характер по чл. 343в ал.1 от НК, със Споразумение № 233/19.12.06 г. на РС – Троян, и извършените от него престъпления определено го очертават, като човек с трайно установени престъпни навици.

 А по отношение на поправителния процес, предвиден в чл. 36 от НК, и касаещ целите на наказанието, красноречиво говори и факта на извършеното престъпление, предмет на настоящото дело, а и респекта от наложените наказания до този момент.

В тази връзка настоящата инстанция счита, че поведението му е в твърде голяма степен общественоопасно, защото той застрашава здравето на други хора, организира и способства по директен начин да се разпространяват наркотични вещества, и независимо от обстоятелството, че това не е само негова отговорност, и е на сравнително  ниско ниво в йерархията на разпространението, то той е бил важно негово звено, без което тази дейност така или иначе не може да се реализира. Съчетано с престъпната упоритост при изграждане на начина на живот настоящата инстанция прави извода, че всяко по-ниско по размер наказание е твърде снизходително и прави реална опасността от застрашаване на обществото твърде скоро от отново рецидивиране на подобно поведение.

Според настоящата инстанция генералната превенция не може да бъде подценявана с аргументи от рода на ниска стойност и количество на намерените в него наркотични вещества.

С оглед на тези обстоятелства настоящата инстанция счита, че подс. Х. е личност с определен социален и съдебен статус, който го характеризира като деец с висока степен на риск за повторяемост на поведението и поради това той представлява сериозна заплаха за обществения ред и здраве, и затова следва да бъде изолиран за максимално дълъг период съобразно изискванията на закона и поради това обстоятелство определеното общо най-тежко наказание от 4 години лишаване от свобода и присъединетото изцяло наказание глоба в размер на 3 500 лева е напълно справедливо. Този период ще осигури на обществото, което е застрашено от неговото поведение, необходимото спокойствие от рецидиви на поведението му, ще даде възможност и на самия подсъдим да преосмисли опасността от своето поведение.

Незначителното наказване на едно такова твърде тежко престъпление – предвид начина на извършване и целта, и с оглед дееца би било, според настоящата инстанция, проява на снизходителност и ще придава ненужни ресурси на увереност в погрешните действия.

Все в този връзка настоящата инстанция намира, че целите на генералната превенция са от съществено значение при определяне на наказанието и както се отбеляза вече, не следва да се подценяват. Не е важно само как ще се чувства осъденият, а и как наложеното наказание и неговият конкретен размер би се отразило на обществената оценка, какъв социален отзвук има едно леко наказание за тежко престъпление. Като се има предвид и, че подс. Х. живее в едно малко населено место и обществената нагласа спрямо него е основателно твърде критична. Последващото поведение и изразеното съжаление от страна на подс. Х., според настоящата инстанция няма как да бъде ценено извън рамките на самопризнанието и процесуалните последици от това, тъй като става въпрос единствено за проявен страх от бъдещото наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият И.М.М. съдът взе младата му възраст, чистото съдебно минало и степента на обществена опасност на извършените от него престъпления, като за деянието по чл. 321 ал.3 предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 93 т. 20 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК съдът го осъди на 2-две години и 6-шест месеца лишаване от свобода. Като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За деянието по чл. 354а, ал.1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 от и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК съдът го осъди на 1-една година и 6-шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 2000 лева – Две хиляди лева, което на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За деянието по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 и чл. 58а във вр. с чл. 55  от НК го осъди на 2-две години лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева – Три хиляди лева. Като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

Съгласно чл. 23 ал.1 във вр. с ал. 3 от НК съдът определи на подс. И.М. едно общо най-тежко наказание в размер на 2-две години и 6-шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лева – Три хиляди лева, която да заплати в полза на държавата. Като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание от 2-две години и 6-шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

Съдът на основание чл. 59 ал. 1 от НК приспадна времето през което подсъдимият И.М.М. е бил задържан считано от 17.01.2009 година.

Съдът съобрази, че въпроса за индивидуализацията на наказанията и на подсъдимия И.М. стои открит и справедливостта изисква всяко едно обстоятелство в тази връзка да бъде съотнесено към индивидуалната наказателна отговорност. Именно в тази връзка настоящата инстанция съобрази, че в конкретния случай наказанията трябва да бъдат по-строги, поради обстоятелството, че независимо от самопризнанието на подс. М., и че той не е осъждан, настоящата инстанция намира, че той не оценява в пълна степен укоримоста на своите действия.

А по отношение на поправителния процес, предвиден в чл. 36 от НК, и касаещ целите на наказанието, настоящата инстанция намира, че едно наказание лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НК няма да изпълни именно тези цели на наказанието и няма да въздейства предупредително и възпиращо както спрямо М., така и спрямо останалите членове на обществото.

Подсъдимият М. е деец участвал в организирана престъпна група, в която е пристъпил към разпространяване на наркотични вещества и тези вещества, посочени по-горе, в него са били именно с такава цел, без да се държи сметка за тяхното пагубно действие върху здравето на употребяващите го, без да се има в предвид обстоятелството, че ги разпространява сред изключително млади хора и, че увредите от тях остават за цял живот. В тази връзка настоящата инстанция счита, че поведението му е в твърде голяма степен общественоопасно, защото той застрашава здравето на тези други хора, способства по директен начин да се разпространяват наркотични вещества и независимо от обстоятелството, че това не е само негова отговорност и е на ниско ниво в йерархията на разпространението, то той е бил важно негово звено, без което тази дейност така или иначе не може да се реализира. Аргумент в тази връзка са и свидетелските показания на посочените по-горе свидетели и по-специално на свид. Идентификационен номер 03, който сочи, че когато не е могъл да се свърже с подс. Х. е отивал при подс. М.. Съчетано с престъпната упоритост при изграждане на начина на живот съдът от настоящата инстанция прави извода, че всяко по-ниско по размер и начин на изтърпяване наказание е твърде снизходително, и прави реална опасността от застрашаване на обществото твърде скоро от рецидивиране на подобно поведение.

Според настоящата инстанция генералната превенция не може да бъде подценявана с аргументи от рода на твърдяната от защитника адв. Ц. „прекрасна социализация” и обстоятелството, че подс. М. има средно специално образование, както и че работи, а и с ниска стойност и количество на намерените в него наркотични вещества. Както и аргумента на защитата на подс. М., че специалната превенция е изиграла превъзпитателната си роля, тъй като в тази връзка липсват каквито и да е доказателства на това твърдение на защитата.

С оглед на тези обстоятелства настоящата инстанция счита, че подс. М. е личност с определен социален и съдебен статус, който го характеризира като деец с висока степен на риск за повторяемост на поведението и поради това той представлява сериозна заплаха за обществения ред и здраве, и затова следва да бъде изолиран за по-дълъг период, съобразно изискванията на закона и поради това обстоятелство определеното общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода и присъединеното наказание, на основание чл. 23 ал.1 във вр. с ал. 3 от НК, глоба в размер на 3000 лева е напълно справедливо. Този период ще осигури на обществото, което е застрашено от неговото поведение, необходимото спокойствие от рецидиви на поведението му, ще даде възможност и на самия подсъдим да преосмисли опасността от своето поведение.

Незначителното наказване на едни такива твърде тежки престъпления – предвид начина на извършване и целта, и с оглед дееца би било, според настоящата инстанция, проява на снизходителност и ще придава ненужни ресурси на увереност в погрешните действия.

Целите на генералната превенция също са от съществено значение при определяне на наказанието и както се отбеляза вече, не следва да се подценяват. Не е важно само как ще се чувства осъденият, а и как наложеното наказание и неговият конкретен размер би се отразило на обществената оценка, какъв социален отзвук има едно леко наказание за тежко престъпление. Не е без значение и факта, че подс. М. ***, който е един значително малък по население град и като цяло всички негови жители се познават. И видно от посочените по-горе свидетелски показания, голяма част от младежите в града знаят, че той разпространява наркотични вещества. Последващото поведение и изразеното съжаление от страна на подс. М., според настоящата инстанция няма как да бъде ценено извън рамките на самопризнанието и процесуалните последици от това, тъй като става въпрос единствено за проявен страх от бъдещото наказание.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да изтърпи подсъдимият С.И.Р. съдът взе младата му възраст, чистото съдебно минало и степента на обществена опасност на извършените от него престъпления, като за деянието по чл. 321 ал. 3 предл. 2 т. 2 във вр. ал. 2 във вр. с чл. 93 т. 20 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК му определи наказание от 1-една година и 6-шест месеца лишаване от свобода. Като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му  определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3 и предл. 4 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК съдът го осъди на 8-осем месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева – Хиляда лева, които да заплати в полза на държавата. Като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

За деянието по чл. 354а, ал. 1, изречение 1-во, предл. 3, 4 и 5 и чл. 58а във вр. с чл. 55 от НК съдът го осъди на 1-една година лишаване от свобода и глоба в размер на 1500 лева – Хиляда и петстотин лева, които да заплати в полза на държавата. Като на основание чл. 59 ал. 1 във вр. с чл. 61 т.3 от ЗИНЗС му определи първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от открит тип.

На основание чл. 23 ал. 1 във вр. с ал. 3 от НК съдът  определи на подсъдимия С.Р. едно общо най-тежко наказание в размер на 1-една година и 6-шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1500 лева – Хиляда и петстотин лева, която да заплати в полза на държавата. Като на основание чл. 61 т.2 от ЗИНЗС определи на Р. първоначален общ режим на изтърпяване на общото най-тежко наказание от 1-една година и 6-шест месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип.

И за този подсъдим съдът съобрази, че въпроса за индивидуализацията на наказанията на подсъдимия С.Р. стои открит и справедливостта изисква всяко едно обстоятелство да бъде също съотнесено към индивидуалната наказателна отговорност. Именно в тази връзка настоящата инстанция съобрази, че в конкретния случай наказанията трябва да бъдат по-строги, поради обстоятелството, че независимо от самопризнанието на подс. Р., и че той не е осъждан настоящата инстанция намира, че той не оценява в пълна степен укоримоста на своите действия и следва да бъде и упоритостта при извършване на престъпленията.

А по отношение на поправителния процес, предвиден в чл. 36 от НК, и касаещ целите на наказанието, настоящата инстанция намира, че едно наказание лишаване от свобода, отложено при условията на чл. 66 от НК няма да изпълни именно тези цели на наказанието и няма да въздейства предупредително и възпиращо както спрямо Р., така и спрямо останалите членове на обществото.

Подсъдимият С.Р. е деец, който е пристъпил към разпространяване на наркотични вещества и тези вещества, посочени по-горе, в него са били именно с такава цел, без да се държи сметка за тяхното пагубно действие върху здравето на употребяващите го, без да се държи връзка на обстоятелството, че ги разпространява сред изключително млади хора и, че увредите от тях остават за цял живот. В тази връзка настоящата инстанция счита, че поведението му е в твърде голяма степен общественоопасно, защото той застрашава здравето на тези други хора, способства по директен начин да се разпространяват наркотични вещества и независимо от обстоятелството, че това не е само негова отговорност, то той е бил важно звено при разпространението на наркотични вещества, без което тази дейност така или иначе не може да се реализира. Аргумент в тази връзка са и свидетелските показания на посочените по-горе свидетели, от които става видно, че дома на същия освен, че е служил за разпространение е служил и за „зарибяване” на нови консуматори на наркотични вещества. И по-специално на свид. Идентификационен номер 01 при разпита си е посочил, че негов съученик М. му е предложил да изпушат по цигара марихуана, като за целта го е завел в дома на подс. Р. и както сам свидетеля сочи, че това е станало най-вероятно с цел да стане „абонат” за в бъдеще на подс. Р.. В този смисъл са и свидетелските показания на разпитания свидетел с Идентификационен номер 07, който също сочи, че освен, че се е снабдявал от подс. Р. е бил и в дома на подсъдимия където са пушили марихуана заедно. Съчетано с престъпната упоритост при изграждане на начина на живот съдът от настоящата инстанция прави извода, че всяко по-ниско по размер и начин на изтърпяване наказание е твърде снизходително и прави реална опасността от застрашаване на обществото твърде скоро от рецидивиране на подобно поведение.

В предвид на всички горепосочени обстоятелства настоящата инстанция счита, че подс. Р. е личност с определен социален и съдебен статус, който го характеризира като деец с висока степен на риск за повторяемост на поведението и поради това той представлява сериозна заплаха за обществения ред и здраве, и затова следва да бъде изолиран за определен период, съобразно изискванията на закона, и поради това обстоятелство определеното общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и присъединеното наказание, на основание чл. 23 ал.1 във вр. с ал. 3 от НК, глоба в размер на 1500 лева е напълно справедливо. Този период ще осигури на обществото, което е застрашено от неговото поведение, необходимото спокойствие от рецидиви на поведението му, ще даде възможност и на самия подсъдим да преосмисли опасността от своето поведение.

Незначителното наказване на едни такива твърде тежки престъпления – предвид начина на извършване и целта, и с оглед дееца би било, според настоящата инстанция, проява на снизходителност и ще придава ненужни ресурси на увереност в погрешните действия.

И при него, както и при останалите подсъдими целите на генералната превенция са от съществено значение при определяне на наказанието и както се отбеляза вече, не следва да се подценяват. Не е важно само как ще се чувства осъденият, а и как наложеното наказание и неговият конкретен размер би се отразило на обществената оценка, какъв социален отзвук има едно леко наказание за тежко престъпление. Не е без значение и факта, че подс. Р. ***, което е  със значително малък брой население и като цяло всички негови жители се познават.  Последващото поведение и изразеното съжаление от страна на подс. Р., според настоящата инстанция няма как да бъде ценено извън рамките на самопризнанието и процесуалните последици от това, тъй като става въпрос единствено за проявен страх от бъдещото наказание.

Действително настоящата инстанция съобрази и, че подс. Р. е със 100% инвалидност, видно от приложените по делото медицински документи, но тези му заболявания не могат да бъдат мотив за извършване на престъпления, респективно и мотив за избягване на наказателна отговорност. Като в тази връзка съдът при индивидуализацията на наказанието отчете именно това му влошено здравословно състояние и наложи наказанието в по-малък и посочен по-горе размер от наказанието на подс. И.М..

Относно веществените доказателства по делото съдът съгласно разпоредбата на чл. 53 ал. 2 б.„б” от НК отне в полза на държавата придобитите чрез престъплението суми от М.С.Х. по Обект № 1 – ………..; Обект № 2 – ………; Обект № 3 – ……….; Обект № 4 – ……..; Обект № 5 – .

В тази връзка от страна на процесуалния представител на подс. Х. – адв. Ш. се възразява в хода на съдебните прения, че тези процесни суми не били на неговия подзащитен и поради това обстоятелство следвало да бъдат върнати на неговите близки. Което възражение настоящата инстанция намира за неоснователно, тъй като към делото е приложен протокол за претърсване и изземване от 17.01.2009 г., извършено с разрешение на съдия от Окръжен съд – Ловеч, постановено с Разпореждане № 19/09.01.09 г. по ЧН д. № 12/09 г., и в който протокол подс. Х. собственоръчно е написал, че „…вещите, които бяха иззети са си моя собственост…” /вж. т.2, л. 28/ в предвид и на което обстоятелство настоящата инстанция приема за неоснователно направеното възражение, че процесните суми били на близки на подс. Х.. И в предвид на обстоятелството, както вече беше посочено по-горе, че подс. Х. се е признал за виновен за разпространение на наркотични вещества настоящата инстанция приема, че посочените суми са именно придобити от това разпространение на наркотични вещества. Тъй като липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че са придобити по законен начин от негова страна. И по-точно, на л. 98 от том 5 в декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние подс. Х. не е декларирал получаване на суми както от трудови възнаграждения, така и от наеми, хонорари или други законни дейности.

На основание чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК съдът отне в полза на държавата Обект № 6 – ……….., като след влизане на присъдата в сила бъде унищожена, съгласно изискванията на ЗКВВОБ; Обект № 7 – ………. постанови след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени, съгласно изискванията на ЗКВВОБ, тъй като съгласно тази разпоредба притежаването на посочените вещи е забранено.

Съдът на основание чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК отне в полза на държавата и Обект № 8 – ………, като след влизане на присъдата в сила постанови да бъдат унищожен, съгласно изискванията на ЗКВВОБ, тъй като съгласно тази разпоредба притежаването на посочените вещи е забранено.

Като на основание чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК съдът отне в полза на държавата Обект № 9 – ……….., като постанови след влизане на присъдата в сила бъдат унищожени.

Съдът на основание чл. 53 ал. 1 б. „б” от НК отне в полза на държавата Обект № 11 – ………, като постанови след влизане на присъдата в сила бъдат унищожени.

На основание чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК отне в полза на държавата Обект № 12 – ………, като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени съгласно ЗКВВОБ, тъй като съгласно тази разпоредба притежаването на посочените вещи е забранено.

На основание чл. 53 ал. 1 б. „б” от НК отне в полза на държавата Обект № 13 – …….., като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени; На основание чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК отне в полза на държавата Обект № 14 – …………., като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени съгласно ЗКВВОБ; На основание чл. 53 ал. 2 б. „а” от НК отне в полза на държавата Обект № 15 – …………, като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени съгласно ЗКВВОБ;

На основание чл. 53 ал. 1 б. „б” от НК съдът отне в полза на държавата Обект №16 – ……… и Обект № 17 – ……….., като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

Вещественото доказателство Обект № 18 – …………; Обект № 21 – ………; Обект № 22 – ………; Обект № 23 – …………, след влизане на присъдата в сила бъдат унищожени съгласно ЗКНВП;

На основание чл. 53 ал. 1 б. „б” от НК съдът отне в полза на държавата Обект № 19 – …….., Обект № 24 – запечатан …….; Обект № 25 – ……….; Обект № 26 – запечатан найлонов плик със СИМ карта Вивател с №89359030010004660475; Обект № 27 – ……..; Обект № 28 – ………..; Обект № 29 – ……; Обект № 30 – ……; Обект № 31 – ……; Обект № 32 – ……; Обект № 33 – …….; Обект № 34 – ……..; Обект № 35 – ……..; Обект № 36 – …….; Обект № 37 – ………; Обект № 38 ………; Обект № 39 – ………..; Обект № 40 – ……….; Обект № 41 – ………, като след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.

При този изход на процеса съдът осъди подсъдимите М.С.Х., И.М.М. и С.И.Р. да заплатят солидарно по сметката на Ловешки окръжен съд сумата от 146 лева – Сто четиридесет и шест лева разноски по делото пред настоящата инстанция и на РУ на МВР – Троян сумата от 1199.61 лева разноски за експертизи.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: