Решение по дело №2051/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на Г. Д. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба предявена от зам. Директор на ТД на НАП Бургас, чрез процесуалния представител юрисконсулт против Решение №863 от 04.09.2023г. на Районен съд Бургас, постановено по а. н. д. № 1924 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № (НП) № 114-[рег. номер]/14.03.2023г. на зам. Директор на ТД на НАП Бургас, с което на ЕТ Халер –В. Д. с [ЕИК] на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Поддържаните касационни основания намират проявление в твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Поддържа се, че събраните по делото доказателства не са били преценени правилно в тяхната съвкупност, поради което са били направени от първоинстанционния съд неправилни правни изводи, че ответното дружество не е осъществило състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Претендира се отмяна на обжалваното решение, съответно потвърждаване на процесното НП.

Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ Халер –В. Д. с [ЕИК] оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени подробно в о.с.з.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Решението на предходната инстанция счита, че следвал да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Бургаският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от ЕТ Халер –В. Д. с ЕИК 102109597Наказателно постановление № (НП) № 114-[рег. номер]/14.03.2023г. на зам. Директор на ТД на НАП Бургас, с което на ЕТ Халер –В. Д. с [ЕИК] на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Първоинстанционния съд е приел за установени обективираните в актовете на административно-наказателното производство фактически констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка по сигнал от длъжностни лица при ТД на НАП – Бургас на 24.01.2023 г., било установено, че в обект автокъща "Халер " в [населено място], [улица], стопанисван от ЕТ Халер –В. Д. с [ЕИК] в качеството си на собственик получава от клиент 200 лв. в брой –капаро за лек автомобил – Х. Д.. Това обстоятелство не се оспорва от страна на санкционирания търговец. Констатирано било от проверяващия инспектор по приходите, че за приетата сума в брой не бил издаден фискален бон от ЕКАПФ Датекс ДП 150 с номер [рег. номер] и ФП 02835672, регистриран в обекта чрез електронна връзка с НАП. При проверката бил разпечатан периодичен отчет за периода 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г., приложен на л. 14 по делото, видно от който на 15.02.2022 г. няма регистрирани продажби.

Относно проверката и констатираните факти бил съставен Протокол за извършена проверка сер. АА № 0427070/24.01.2023 г.

На 30.01.2023 г. На база извършените фактически установявания бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/30.01.2023 г., в който били възпроизведен описаните обстоятелства, релевантни към съставомерните признаци на административното нарушение, с отразена правна квалификация на нарушението като такова чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

АУАН е бил предявен и връчен на представителя на жалбоподателя на 30.01.2023 г.

Въз основа на същия било постановено и оспореното НП.

В хода на съдебното производство е разпитана като свидетели актосъставителят С. Я., участвала в извършената намясто проверка.

За да отмени НП, районният съд е приел, че не е осъществен съставът на нарушението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не е доказано действително да е налице неиздаване от страна на задължено лице на фискален бон при реализирано плащане по извършена доставка. Приел е, че към момента на даването на капаро то не представлява част от цената по бъдеща сделка – договор за продажба на МПС, освен ако не е уговорено да има функцията на аванс, каквото твърдение според съдебния състав администрацията не е въвела и съответно този факт е останал извън предмета на доказване. Изложил е извод, че в битието на аванс задатъкът действително би представлявал и своеобразно данъчно събитие по чл. 25, ал. 7 ЗДДС.

В контекста на изложеното по-горе БРС е приел, че с приемането на капаро на 15.02.2022 г. касаторът не е извършил касова доставка/продажба на стока и не е получил плащане срещу своя престация, поради което не е дължал издаването на фискална касова бележка. "

Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление, поради липса на осъществен от обективна страна състав на административно нарушение. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото, и са обсъдени доводите на страните.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

В случая изводите на административнонаказващия орган, че дружеството е осъществило състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, са необосновани и незаконосъобразни, като същите не съответстват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които първоинстанционния съд правилно е оценил.

За да се ангажира административнонаказателната отговорност на едно лице за конкретно извършено от него административно нарушение, следва да се установи по безспорен начин извършването на конкретното деяние, санкционирано от закона като административно нарушение, неговия извършител, и вината (при физическите лица). С оглед разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган е да докаже посочените обстоятелства по несъмнен и категоричен начин, нещо което не е сторено в конкретния случай, като не е доказано по безспорен начин извършването на твърдяното административно нарушение. Това от своя страна, е довело до издаване на незаконосъобразно и необосновано наказателно постановление, с което неправилно е ангажирана отговорността на ответното дружество, което като такова правилно отменено от първоинстанционния съд.

Във връзка с оплакванията на касатора за осъществен състав на административно нарушение, поддържани пред настоящата инстанция, следва да се посочи, че между страните по частноправното правоотношение липсва спор относно характера на предоставената сума, а именно да бъде капаро, което не я превръща автоматично в авансово плащане по самата сделка.

В никоя от установените функции на капарото – потвърдителна и доказателствена, обезщетителна, обезпечителна или на отметнина, задатъкът не е част от престацията на купувача, т. е. от цената по бъдещата сделка. В този смисъл е и Решение № 10803/27.10.2021 г., постановено по адм. д. № 3622/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение. При еднородност на задатъка и на престацията се извършва прихващане на задатъка от престацията, но прихващането би се извършило едва към момента на престацията. Kъм момента на даването на капаро, то не представлява част от цената, освен ако не е уговорено да има функцията на аванс, каквото твърдение административният орган не е въвел в хода на производството и съответно този факт е извън предмета на доказване (по аргумент от чл. 8, ал. 2 и чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК). А и доколкото услугата не е била индивидуализирана, плащането на сумата от 200, 00 лв. не може да бъде счетено за авансово плащане по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС.

Изложеното предпоставя извод, че с приемането на капаро на 15.02.2022 г. жалбоподателят не е извършил касова доставка/продажба на стока и не е получил плащане срещу своя престация, поради което и не е дължал издаването на фискална касова бележка.

В случая доказателства, които да подлагат на съмнение възприетите от районния съд изводи, не са ангажирани нито в първоинстанционното, нито в настоящото съдебно производство.

Изложеното до тук налага да се приеме, че касационната жалба е неоснователна на посочените в нея основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила от настоящата инстанция.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 143 от АПК, на ответника по касационната жалба се дължат разноски, в случай че са претендирани и доказани за настоящата съдебна инстанция. В конкретния случай подобна претенция не е предявена и доказана, поради което произнасяне не се дължи.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд - Бургас, ХIХ – ти касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №863 от 04.09.2023г. на Районен съд Бургас, постановено по а. н. д. № 1924 по описа на същия съд за 2023г., с което е отменено Наказателно постановление № (НП) № 114-[рег. номер]/14.03.2023г. на зам. Директор на ТД на НАП Бургас, с което на ЕТ Халер –В. Д. с [ЕИК] на основание чл.185, ал.1 ЗДДС е била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.