Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Кюстендил, наказателно отделение, десети състав в публично заседание на двадесет и пети ноември в две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов
при секретаря Гергана Милушева,
като разгледа докладваното от съдия Деянов НАХД
№ 912 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на З.С.М., ЕГН – **********,***, против Електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 1669641 издаден от ОД МВР гр. Кюстендил, с който на основание
чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН. Жалбоподателят З.М. в жалбата си твърди, че наложената глоба чрез издадения електронен фиш е незаконосъобразна и моли наказанието да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание.Съдът, като прецени събраните доказателства, ведно с доводите и становищата на страните и служебно провери правилността на обжалваното наказателно постановление, приема за установено следното:Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. С изданения електронен фиш серия К № 1669641 издаден от ОД МВР гр. Кюстендил, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.Така издадения електронен фиш е с дата 11.07.2017 година, като установяванията чрез него са базирани на направено заснемане с автоматизирано техническо средство № 545. В уверение на това АНО е представил копие от Клип № 11383, радар 545 с дата 11.07.2017 година.
Въпреки многократното редовно призоваване на служителите нсаправили самото заснемане и издали атакувания Е.Фиш същите не се явиха за участие в ОСЗ. От съдържанието на жалбата депозирана от М. е видно, че той оспорва законосъобразността на предприетите спрямо нето мерки, като посочва нарушение на разпоредбите на ч. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година на МВР относно така наречения толеранс и отразяване на същия в атакувания ЕФ по начин правещ неясна волята на АНО. В същото време се сочи, че предвидения в закона давностен срок до момента на връчване на този фиш е изтекла. При извършена служебна проверка, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на Закона за административните нарушения и наказания, водещи до неговата отмяна.
АУАН
и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити,
посочени съответно в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Действително АУАН е съставен без да е
посочено в него дали предвидения толеранс е приспаднат или не и колко километра
в час скорост е той. Но не така стои и въпросът с давностния срок. По делото не
се прилагат доказателства относно обективна невъзможност лицето да бъде открито
и навреме да му бъде връчен издадения ЕО. Затова и всяко бездействие от страна
на АНО от момента на установяване нарушението а това е 11.07.2017 година е в
негов ущърб. Сам той чрез
бездействието си е ограничил правата си и видно от приложените по делото
доказателства е допуснал изтичането на давността предвидена в закона. От
анализа на приложените по делото писмени доказателства съдът констатира, че
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението, за
което е санкциониран с обжалвания ЕО е погасена по давност. В случая е изтекъл
предвидения по закон срок, което е основание за изключване на административно -
наказателната отговорност на нарушителя и аргументи в тази посока съдът намира
в постановеното съвместно от ОСС на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 година. Според цитираното постановление в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се погасява
възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана като обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава ( чл.
82, ал. 3 от ЗАНН). Според
тълкувателното постановление един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с
липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна
давност. В чл. 34 от ЗАНН липсва разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина
се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Предвид липсата на уредба в ЗАНН относно абсолютната
давност и наличието на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното
преследване по давност в НК следва да намери приложение. Изтичането на
абсолютната давност (чл. 81, ал. 3 от НК) за наказателно преследване води до погасяване на
наказателната отговорност, в смисъл възможността да се наложи наказание на
дееца с влязла в сила осъдителна присъда. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК (приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН), следва да се приеме, че съобразно момента на
извършване на административното нарушение, към датата на постановяване на настоящото
съдебното решение, следва да се определи дали е изтекъл предвиденият в
разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК и чл. 81, ал. 3 от НК давностен срок. За изтичане на давността съдът е
длъжен да следи служебно, правната последица от което е отмяната на
наказателното постановление на това правно основание. В случая, с така
атакувания Е.Фиш е видно това, че същият не съдържа данни относно датата на
издаването му. По делото АНО представя
доказателства относно това, кога
и как съществуването на този ЕФиш е станало достояние на виновното лице, чрез
копие от разписка с дата 07.06.2020 година. Но дори и от тази разписка не е
възможно да се прецени налице ли са изискванията на закона относно давносните
срокове. Така дори и от този документ не може да стане ясно дали АНО е изпълнил
задължението си по чл. 34ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Т.Е. Липсват безспорните факти, кога е открит нарушителят и кога е образувано
самото АНП. Задължението само и единствено на АНО е да посочи, кога ,къде, как
и кои законови разпоредби са нарушени като в същото време следва стриктно да
спазва и разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН. След като не е правно-регламентиран
момента на генериране в системата на МВР на този електронен фиш, то същият няма
как да е годно доказателствено средство съотносимо къмто правната страна в АНП.
А в цялост АНО действайки по-гореописаният начин АНО е затруднил в крайна степен
жалбоподателя, като за него не става ясно точно кога е установено нарушението,
по какъв начин е станало самото установяване и най –вече защо години на ред не
е уведомяван,че е извършил нарушението за което е санкциониран. АНО следва да
знае ,че освен правата относно прилагането санкции по ЗДвП следват и
задълженията по чл. 34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Така с очевидното си дълго бездействие
АНО е лишил жалбоподателят му от възможността да организира своевременна и
адекватна защита. Не може след близо три години от същият да се изисква да се
помни, кой точно е управлявал автомобилът негова собственост на дата 11.07.2017
година. Нещо повече АНО си позволява да не представя доказателства по делото
относно това, че именно жалбоподателя е управлявал процесният автомобил на
посоченото място и време, като в същото
време без представяне на необорими доказателства му вменява окончателно вина.
При явната липса на изпълнено задължение по
чл.189 , ал.5 от ЗДвП е безспорно ясно само това, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 34 ал.1 и 3 от ЗАНН е издаден атакувания ЕФ поради което,
съдът намира, че той е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Водим от горните мотиви, съдът.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен издадения
Електронен фиш за налагане на глоба за налагане на глоба серия К № 1669641
издаден от ОД МВР гр. Кюстендил, с който на З.С.М., ЕГН – **********,***1, на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 50/петдесет/ лева за нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Кюстендил в 14-дневен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
: