№………./………2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на петнадасети
ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА
ДРИНГОВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното
от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1655 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивната
жалба от Община Варна, чрез гл. юк С. М., против решение № 2646/29.06.2016г. по гр.д. № 16396/2015г.
на ХХІV състав на ВРС, с което са уважени
исковете на Д.С.Ж. с ЕГН **********, Т.Я.Ж. с ЕГН ********** и Ю.Я.П. с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявени срещу нея, за приемане за установено, че са собственици по
силата на давностно владение на поземлен имот с идентификатор 10135.5403.1019
по кадастралната карта на район „Аспарухово”, гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК-гр. София, с площ от
362 кв.м., при граници: ПИ № 10135.5403.3123, ПИ № 10135.5403.9503, ПИ №
10135.5403.3124 и ПИ № 10135.5403.1018. Считайки
обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано по подробно
изложени в жалбата съображения, се моли за отмяната му и постановяване на
друго, с което исковете срещу Община Варна бъдат отхвърлени. В с.з. въззивната
жалба се поддържа, чрез гл.юк С. М.. Моли се за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В писмен отговор, въззиваемите Д.С.Ж.
с ЕГН **********, Т.Я.Ж. с ЕГН ********** и Ю.Я.П. с ЕГН **********,***, чрез процесуалния представител на адв. С.С.
излагат, че намират
въззивната жалба за неоснователна, поради което се молят да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-потвърдено. В с.з., чрез
адв. С.С. поддържат становището си изразено в писмения отговор. Претендират присъждане на разноски за
въззивната инстанция. .
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д.С.Ж., Т.Я.Ж. и
Ю.Я. П., чрез адв. Ст.С. са навели твърдения, че през 1983г. на наследодателя
им Я.Й.Ж. е било предоставено право на ползване на имот с площ от 700кв.м. в м.
„Боровец”, гр. Варна, при съседи: Б.Т., Т.Ж. и път. По КП от 1983г. на терена
южно от Галата имотът бил с пл. № 831м.По КП на м. „Боровец-юг”, имотът бил с №
1019 с площ от 703кв.м. През 2000г. източната част на имота с площ от 341кв.м.,
при което площта на имот пл. № 1019 била намалена на 362кв.м. По ПНИ на СО
„Боровец-юг”, одобрен със заповед № РД-1-7706/467/04.12.2002г. и заповед №
РД-1-7706/68/11.03.20032г. на Областния управител на Варна, имотът представлява
ПИ № 1019 с площ от 362кв.м. и е записан на неустановен собственик. В КК на р-н
Аспарухово, гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК е интегриран ПИ с идентификотор № 10135.5403.1019 с площ от 362кв.м., също
записан на неидентифициран собственик. Д.С.Ж. подала заявление № АУ-232699
ВН/27.08.2014г. и поискала от кмета на Община Варна заверка на молба-декларация
за обстоятелствена проверка за имот ПИ № 10135.5403.1019. След подаване на
заявлението Община Варна актувала имота като общитнска собственост, издавайки
АОС № 8029/11.11.2014г. С така съставения АОС Община Варна оспорва
собствеността на Д.С.Ж., Т.Я.Ж. и Ю.Я. П.,и за тях е налице правото за предявят
положителен установителен иск за собственост, придобит от тях по силата на
изтекла в периода от 1983г., владяли едновременно с наследодателя си Й. Ж. до
смъртта му през 2010г. и след това самостоятелно и до момента. Още през 1996г.
имотът е бил застроен от тях. Община Варна не е собственик на имота, нито по
силата на сделка, нито по давност, нито по друг начин, определен в закон,
въпреки посоченото основание в АОС-чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Молят се да бъде
прието за установено ,че са собственици по отношение на Община Варна на ПИ с
идентификатор № 10135.5403.1019 по КК на р-н Аспарухово на гр. Варна, ведно със
заплащане на сторените по делото разноски.
В писмен отговор по реда на чл. 131,
ал. 1 от ГПК, Община Варна, чрез гл.юрисконсулт С. М. намира иска за неоснователен.
Предоставеното на наследодателя им ползване е прекратено с влизане в сила на
ЗСПЗЗ, а ищците не са придобили собствеността по давност, т.к. от влизане в
сила на ПНИ през 2002г. до момента не е изтекъл изискуемия се 10-годишен срок,
поради наложения до 31.12.2017г. мораториум. Имотът е общинска собственост,
съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В хода на делото по същество
се моли за отхвърляне на иска. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
ВОС, като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното относно
релевантните за спора факти:
Видно от удостоверение №
209/05.12.1983г., изд. от ОбНС-Варна, в
изпълнение на постановление № 11/02.03.1982г. на МС, с решение № 40/682-5-2 от
22.11.1983г. на ИК, на Я.Й.Ж. е било предоставено право на ползване върху хавра
от 0.7дка, в землището на гр. Варна, м. „Боровец“, при граници: Б.Т., Тодор Ж.
и път.
От удостоверение за наследници №
АУ062217АС/26.06.2015г., изд. от Община Варна, р-н Аспарухово, се установява,
че Я.Й.Ж. е починал на 08.08.2010г. и негови наследници по закон са съпругата
му Д.С.Ж. и дъщерите му Т.Я.Ж. и Ю.Я.П..
С искане рег. индекс № АУ
232699ВН/27.08.2014г. Д.С.Ж. е поискала заверка на молба-декларация за
обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр. Варна, м. „Боровец-юг“, ПИ
1019 с площ от 362кв.м.
От удостоверение изх. № АУ
232699ВН-№/28.11.2014г. ,изд. от Община Варна е видно, че в посочения в
молба-декларация от Д.С.Ж. имот, представляващ ПИ с идентификатор
10135.5403.1019 по КК, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на
АГКК, идентичен с 1019 по ПНИ на СО „Боровеиц-юг“ КР 403, одобрен със заповед №
РД-1-7706/467/04.12.2002г. и № РД-1-7706/68 от КП към ПНИ, няма съставен АДС до
01.06.1996г. Няма извършени отчуждавания и възсттановаване по ЗВСВНСИ, ЗПИНМ,
ЗТСУ и др. Съставен е АОС № 8029/11.11.2014г.
С акт за частна общинска
собственост /АЧОС/ № 8029/11.11.2014г., вписан в Сл. по вписванията Варна
дв.вх.рег. 20291, вх.рег. № 25603/14.11.2014г. акт № 21, т. LXVII ,дело № 13938, като частна общинска собстевност е актуван, на осн. чл.
2, ал. 1, т. 7 от ЗОС ПИ с идентификатор 10135.5403.1019 с площ от 3623кв.м.,
находящ се в гр. Варна, м. „Галата“, СО „Боровец-юг“ по КК и КР, одобрени със
заповед № РД-18-73/23.06.20-08г. на ИД на АГКК при граници: ПИ с идентификатори
10135.5403.3123, 10135.5403.9503, 10135.5403.3124 и 101325.5403.1018.
С оглед доказване твърденията на
ищците, пред ВРС са изслушани показанията на разпитаните водени от тях
свидетели: Б. С. Т. и В.П.В., двамата без родство и дела със страните, първият
от двамата свидетели непосредствен съсед на спорното дворно място, а
вторият-през два имота. Двамата свидетели сочат, че имотът се обработвал от
1983г. от Я.Ж. до смъртта му през 2010г. След смъртта му мястото се работи от
жена му и дъщерите му, а и от внуците. Имотът е с площ около 700кв.м., ограден
е с бетонни колчета и метална мрежа. Според свидетеля В. съседи са първият
разпитан свидетел Б. Т., близкият на Я.Ж. Т. Ж. и път. Според свидетеля Т. от
1990г. в имота има построена сграда.
Пред ВРС е изслушано заключението по
допуснатата СТЕ, дадено компетентно и безпристрастно и ценено от съда в цялост,
поради липсата на оспорване от страните. Вещото лице поддържа, че имотът, който
ищците владеят съответства на ПИ-403.1019 по КП (ПКП)/1997г. на м. „Боровец
юг”, землище „Галата”. Владеният от ищците имот е ограден от четирите си страни
с телена ограда с височина около
Предвид така установеното от
фактическа страна ВОС прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове за собственост от Д.С.Ж., Т.Я.Ж. и Ю.Я.П., с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК, насочени срещу Община-Варна, за приемане за установено,
че са собственици на спорния имот с идентификатор 10135.5403.1019 по КК на гр.
Варна, придобити от тях по давност, изтекла в периода след 1983г., в качеството
им на наследници на Я.Й.Ж.
Между страните липсва спор, че владеният
от ищците имот с
идентификатор 10135.5403.1019 с площ от 362
кв. м. по КК на гр. Варна е идентичен
с актувания от община Варна с АЧОС имот, поради което наличието на претендирани
права и от двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявените от
ищците субективно и обективно съединени искове.
Доколкото твърдението, че двата
имота са общински при хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е въведено като
възражение от ответната страна, съставляващо пречка за придобиването им по
давност, предвид установения с §1 от ЗИД на
ЗС мораториум, то в тежест на въззиваемата страна – Община Варна е
да докаже тези свои права, респ. да докаже твърденията си за наличието на
пречки за придобиване на собствеността върху имота по давност.
Цитираната в актовете за частна
общинска собственост разпоредба /чл. 2, ал. 1,
т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи
начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост –
сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК
въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е разпоредбата
на чл. 19 ЗСПЗЗ.
Земеделските земи, които не подлежат на възстановяване в хипотезите, изрично
посочени в закона, остават държавна собственост – чл. 24 ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост върху
земите по чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Установено е по делото, че процесният
имот е в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което следва, че са в територия, стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ., ДЗС,
т. е., земята е била обобществена. Този извод се налага от обстоятелството, че
с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са се предоставяли за ползване на
граждани само земи, които са били обобществени – земи на ТКЗС, ДЗС или на други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ.
В конкретния казус, видно от удостоверение № 209/05.12.1983г., изд. от
ОбНС-Варна, предоставянето за ползване на имота на наследодателя на ищците Я.Й.Ж.,
за който се установява според свидетелските показания на разпитаните по
първоинстанционното дело свидетели и заключението на вещото лице по допуснатата
СТЕ, че е идентичен с ПИ № 1019 по ПНИ на СО „Боровец-юг“, но в последствие не
е изкупен от него е станало в изпълнение на Постановление № 11/02.03.1982г. на
МС, а това постановление е сред изрично посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От изложеното следва
и извода, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера
на земеделска земя по см. на чл. 2 от
същия закон и са подлежали на възстановяване по реда и при условията
на ЗСПЗЗ.
Установено е също, че в регистъра
на имотите по § 4 за землището на Варна, м. „Боровец-юг”, за имот с пл. № 1019
е посочено, че е с неидентифициран собственик. Части от този имот обаче,
попадащи в обхвата на стари пл. № 15, 16 и 1016 са били възстановени на бившите
собственици, съответно техните наследници, според решение № 574/07.12.1998г. на
ПК-Варна, съответно на Петра Панайотова Христова и решение № 616/14.06.1999г. с
което е допълнено решение № 489/09.04.1998г. на ПК-Варна на И.А.Ж.. По делото няма доказателства установяващи, че ПИ с
идентификатор 10135.5403.1019 с площ от 362кв.м. е бил заявен за възстановяване
по реда и в сроковете по ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му.
До 01.06.1996 г. за имота не са съставяни
актове за държавна собственост, респ. същите не са били предмет на отчуждаване
и възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др., според удостовереното
в удостоверение № АУ
232699ВН-011ВН/28.11.2014г. на Община Варна
|
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по
отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ /т. е., по отношение
на имоти, включени в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/ изтеклата до 21.11.1997 год.
придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на влизането на
тази разпоредба в сила, т. е., от 22.11.1997 год. Поради изложеното и предвид
обстоятелството, че имот с пл. № 1019 по ПНИ на СО „Боровец-юг” е подлежал на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, за него не са подавани
заявления за възстановяването му в предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му срокове, както и с оглед липсата на доказателства имотът да е
придобит по реда и при условията на § 4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият
състав приема, че по отношение на този имот е налице хипотезата на чл. 25,
ал.1 ЗСПЗЗ. Същият е общинска собственост и по отношение на него е
приложим въведения с § 1 на ЗС,
последна редакция ДВ, бр.107/2014 год. мораториум, съгласно който за периода от
01.06.2006 год. до 31.12.2017 г. давността спира да тече. Следователно ищците
не са придобили имот с пл. № 1019 с площ от 362 кв.
м. по ПНИ на СО „Боровец-юг” в гр. Варна, идентичен с имот с идентификатор
10135.5403.1019 по КК на гр. Варна на основание давностно владение с начало
на владението от 1983 год. до предявяване на исковете на 23.12.2015 год. Давност
в тяхна полза е започнала да тече от 22.11.1997 год. /чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ/,
но е спряна да тече до 31.12.2017 год., поради което и до 23.12.2015 год. не
е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок. По
тези съображения искът за собственост на имот с иденетификатор
10135.5403.1019 по КК на гр. Варна е неоснователен
и подлежи на отхвърляне. Поради несъвпадане на изводите на ВОС с тези в
обжалваното решение, последното следва да бъде отменено изцяло, включително и
в частта за разноските. На
осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК Д.С.Ж., Т.Я.Ж. и Ю.Я.П. следва да бъдат осъдени да
заплатят на Община Варна разноски за първата инстанция в размер на 731.80лв., определен на осн. чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Нарадба за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пак с оглед изхода на спора, не
следва присъждане на разноски на въззиваемите, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Те следва да бъдат осъдени да заплатят на Община Варна сумата от 771.98лв., на осн. 78, ал. 3 от ГПК, от
която заплатена държавна такса от 40.18лв. и определено по реда на чл. 7, ал.
2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, според материалния интерес по исковете от 8036.00лв. . Водим от горното, съдът Р Е
Ш И : ОТМЕНЯ
решение № № 2646/29.06.2016г.
по гр.д. № 16396/2015г. на ХХІV състав на ВРС, с което са уважени исковете на Д.С.Ж. с ЕГН **********,
Т.Я.Ж. с ЕГН ********** и Ю.Я.П. с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК, предявени срещу Община Варна, за приемане за установено, че са
собственици по силата на давностно владение на поземлен имот с идентификатор
10135.5403.1019 по кадастралната карта на район „Аспарухово”, гр. Варна,
одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния директор на
АГКК-гр. София, с площ от 362 кв.м., при граници: ПИ № 10135.5403.3123, ПИ №
10135.5403.9503, ПИ № 10135.5403.3124 и ПИ № 10135.5403.1018 и Община Варна е
осъдена да заплати на Д.С.Ж. с ЕГН **********, Т.Я.Ж. с ЕГН ********** и Ю.Я.П.
с ЕГН **********,***, разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК в размер на 1812.36лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ
исковете на Д.С.Ж.
с ЕГН **********, Т.Я.Ж. с ЕГН ********** и Ю.Я.П. с ЕГН **********,***, с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК, предявени срещу Община Варна, за приемане за установено, че са
собственици по силата на давностно владение, текло след 1983г. до датата на
завеждане на исковите претенции в съда-23.12.2015г. на поземлен имот с
идентификатор 10135.5403.1019 по кадастралната карта на район „Аспарухово”,
гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК-гр. София, с площ от 362 кв.м., при граници: ПИ №
10135.5403.3123, ПИ № 10135.5403.9503, ПИ № 10135.5403.3124 и ПИ № 10135.5403.1018.
ОСЪЖДА Д.С.Ж. с ЕГН **********, Т.Я.Ж. с
ЕГН ********** и Ю.Я.П. с ЕГН **********,*** да заплатят на
Община Варна разноски за първата инстанция в размер на 731.80лв. и разноски за въззивната инстанция
в размер на 771.98лв , на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред
ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280
от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |
|
|