Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 15. 06. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, II - В въззивен състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година
в състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове: 1. Пепа Маринова-Тонева
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши
съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 14421 по
описа на Софийския градски съд за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление ***
(въззивник/застраховател) чрез юрисконсулт Л.-М.Л.срещу
решение № 203341, постановено на 27. 08. 2019 г. от Софийския районен съд, 70-и
състав, по гр. д. № 78040 по описа на Софийския районен съд за 2018 г.
(обжалвано решение). С него районният съд е уважил частично предявения иск с правно
основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) за сумата от
20 507 лева и 16 стотинки (ведно със законната лихва) от пълния предявен
размер 23 000 лева.
Въззивникът е
уточнил в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, че обжалва
решението в частта, в която предявеният
иск е частично уважен. Твърди, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон,
както и поради факта, че не е съобразено със събраните и приети по делото
доказателства. Заявява, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, а
предвид акцесорния характер следва да бъде отхвърлено и искането за присъждане
на лихва. Поддържа, че уговорената застрахователна премия не е била заплатена
преди настъпването на твърдяното събитие, поради което към съответната дата не
е предоставял З.покритие и не дължи изплащане на З.обезщетение. Освен това
твърди наличието на изключение по общите условия поради писмено заявление на
застрахования, че мотокарът ще се използва за лични нужди, и предвид
предоставянето на мотокара на трето лице без въззивникът да бъде уведомен.
Заявява, че застрахования не е изпълнил
съществени договорни задължения (не е уведомил застрахователя за
настъпилото събитие в уговорения срок, нито е уведомил компетентните органи в
уговорения срок), в който случай въззивникът има възможност да намали или
откаже изплащане на З.обезщетение. Твърди, че районният съд неправилно е
възприел данните по първоначалната вместо по допълнителната съдебна
автотехническа експертиза. Иска от въззивния съд да отмени постановеното
решение в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Евентуално иска въззивния съд да
намали размера на обезщетението. Претендира разноски за двете инстанции,
включително възнаграждение за процесуално представителство.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „К.1 И.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление *** 2, съдебен адрес *** (въззиваемо дружество/застрахован) чрез
процесуалния представител адвокат П.П.. Твърди, че обжалваното решение е изцяло
правилно, стройно обосновано, постановено както при пълно съответствие с
действащото законодателство и константната съдебна практика, така и с целта на
закона и с изискванията за житейска справедливост, а още и със събрания по
делото доказателствен материал. Заявява, че доводите на въззивника във връзка
със заплащането на застрахователната премия са напълно ирелевантни към въпроса
за съществуването на валидно З.правоотношение страните предвид разпоредбите на
чл. 155 КЗ (отм.), чл. 294, ал. 4 КЗ (нов) и чл. 351, ал. 3 КЗ, подробно и
правилно разтълкувани от почитаемия районен съд. Отрича да е налице изключение
или неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което с оглед интереса
на застрахователя да е достатъчно значително, за да обоснове възникването на
правото на застрахователя да откаже заплащане на З.обезщетение по чл. 408, ал.
1 КЗ. Заявява, че почитаемият районен съд правилно е кредитирал основното заключение
на вещото лице вместо това по допълнителната съдебна автотехническа експертиза.
Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да постанови решение, с
което да потвърди изцяло обжалвания съдебен акт на районния съд. Претендира
разноски за въззивното производство, включително за адвокатско възнаграждение.
Третото лице
помагач на страната на въззивника „М М З.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище и
адрес на управление ***, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните по делото доказателства, съдът направи следните фактически и правни
изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт чрез надлежно упълномощен процесуален представител в законоустановения
срок. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия размер.
Следователно въззивната жалба е редовна и допустима. При служебна проверка
въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната
част. При преценката за правилността на решението в обжалваната част въззивният
съд е обвързан от доводите на въззивника (чл. 269 ГПК).
Предмет на
настоящото производство е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ (предвид
твърдението в исковата молба, че застрахователната полица е сключена на 16. 08.
2016 г., приложение намира действащият КЗ по аргумент за противното от пар. 22
от Преходните и заключителните разпоредби към него). Правопораждащият вземането
за З.обезщетение по чл. 405, ал. 1 от КЗ фактически състав обема следните
елементи: наличие на валидно З.обезщетение между страните, настъпване на
вредоносно събитие през периода на З.покритие, което да представлява покрит
застрахователен риск, увреждане на застрахованото имущество, причинна връзка
между вредоносното събитие и вредите и отправяне на писмена застрахователна
претенция към застрахователя. Пресекателното възражение на въззивника във
връзка с ползването на застрахованото моторно превозно средство, своевременно
направено с отговора на исковата молба и произтичащо от т. 14. 8 от общите условия,
изисква пълната загуба или частичната щета да е причинена при, от или
вследствие на заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото моторно превозно средство или за застрахователното събитие. Що
се отнася то пресекателното възражение на въззивника по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
също своевременно направено с отговора на исковата молба, то има следния
фактически състав: неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, неизпълнението да е значително с оглед интереса на
застрахователя, да е било предвидено в закон или в застрахователния договор и
да е довело до възникване на застрахователното събитие.
По делото се
установява, че на 16. 08. 2016 г. между страните със съдействието на посредник
е бил сключен застрахователен договор (комбинирана застрахователна полица №
0306Х0232001), по силата на който е било застраховано следното имущество:
моторно превозно средство марка „Хистер“, модел „Н2.50ХМ“ с регистрационен
номер С *** и рама номер H177B51146B (л. 6 от делото на районния съд). В
застрахователната полица застрахованото моторно превозно средство е обозначено
като земеделска и горска техника; страните не спорят, че то представлява
мотокар. Покритите застрахователни рискове се извеждат от уговорката в
застрахователния договор „Каско П“ и общите условия към застрахователния
договор. Така съобразно т. 12 от представените от застрахователя с отговора на
исковата молба общи условия за застраховка на моторни превозни средства
(„Каско“) по клауза „П“ – пълно каско – застрахователят покрива пълна загуба
или частична щета на застрахованото моторно превозно средство, причинени от
всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. Твърдяното с исковата молба
противозаконно отнемане на застрахованото моторно превозно средство с намерени
за ползуване (обозначено с „чл. 346, ал. 1 НК“) попада в обхвата на покритите
застрахователни рискове (т. 11. 3 от общите условия). Освен това се установява,
че със застрахователния договор страните са уговорили период на З.покритие
(„срок на полицата“) от 16. 08. 2016 г.
до 15. 08. 2017 г. Била е уговорена също така застрахователна премия в размер
на 195 лева и 50 стотинки (199 лева и 41 стотинки заедно с начисления данък
върху нея). Застрахователното покритие започва след заплащането на дължимата
премия по договора (чл. 351, ал. 3 КЗ). С придружително писмо от третото лице
помагач до застрахования е заявено, че от застрахователната премия в размер на
199 лева и 41 стотинки има „отстъпена застрахователна премия по каско от
комисионното възнаграждение“ в размер на 34 лева и 41 стотинки и че „общата
дължима премия“ е в размер на 165 лева. Застрахованият е превел сумата в размер
на 165 лева по посочената от третото лице помагач платежна сметка на 18. 08.
2016 г. (л. 6 – 7 от делото на районния съд). В раздел IV, т. 1. 1 и т. 2. 9 от представеното
по делото споразумение между застрахователя и третото лице помагач, датирано
към 10. 10. 2007 г. (л. 50, гръб, и л. 51 от делото на районния съд), е
уговорено, че третото лице помагач има право да посредничи за изпълнението на
застрахователни договори, съответно третото лице помагач е длъжно да внася
събраната застрахователна премия касово или по банкова сметка ***-късно от 5
работни дни след началото на валидност на застрахователната полица или падежа
на дължими вноски. При това положение въззивният съд споделя извода на първата
инстанция, че застрахования е изпълнил задължението си заплащане на
застрахователната премия на 18. 08. 2016 г. Третото лице помагач се е явявало
овластено от застрахователя да получи плащането въз основа на недвусмислени
обстоятелства (чл. 75, ал. 2 ЗЗД). Дори и обстоятелството, че застрахователната
премия е била преведена от третото лице помагач по сметка на застрахователя на
04. 04. 2017 г. да можеше да се приеме за доказано (л. 22 от делото на районния
съд), то не би могло да влоши положението на застрахования.
Въззивникът не
е оспорил фактическите изводи на районния съд във връзка с настъпването на
застрахователното събитие: че на 14. 02. 2017 г .,
между 10, 20 и 11, 00 час‚
в град София, на ул. „Климент Охридски“ застрахованият
мотокар е бил противозаконно отнет от въззиваемото дружество. Страните също
така не оспорват фактическите констатации на първоинстанционния съд, че
застрахованото моторно превозно средство е било дадено от на трето лице, което
го е върнало непосредствено преди отнемането. Въззивният съд не следва да проверява
правилността на тези изводи поради ограничението по чл. 269 ГПК. Трябва обаче
да бъдат разгледани възраженията на въззивника за изключение от покритието на
застрахования риск във връзка с тях.
Застрахованият
е декларирал в застрахователната полица, че застрахованият мотокар е
предназначен за „лични нужди“. Съгласно т. 14. 8 от представените по делото
общи условия пълна загуба не се покрива при заблуда на застрахователя чрез
предоставяне на неверни данни за застрахованото моторно превозно средство или
за застрахователното събитие. Въззивният съд приема, че изразът „заблуда на
застрахователя чрез предоставяне на неверни данни“ е равнозначен на
съзнателното обявяване или премълчаване на обстоятелства по смисъла на 363 КЗ.
Предвид декларираното от застрахования предназначение на застрахованото моторно
превозно средство и неоспорената от страните фактическа констатация за
предоставянето му на трето лице, въззивният съд приема, че в дадения случай
действително е налице заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни
данни за застрахованото моторно превозно
средство по смисъла на т. 14. 8 от общите условия, съответно съзнателно
обявяване и премълчаване на неверни данни. Освен това въззивният съд приема за
основателно твърдението на въззивника, че обстоятелството дали застрахованото
моторно превозно средство се използва лично или се предоставя за използване от
трети лица е от значение за риска и се явява съществено. Предоставянето на
застрахованото имущество на трети лица повишава риска от настъпването на З.събитие.
От друга
страна обаче въззивният съд приема, че съзнателно неточно обявеното и
премълчано обстоятелство е от такъв характер, че застрахователят би сключил
договора, но при други условия (чл. 363, ал. 3 КЗ). Т. 14. 8 е формулирана по
сходен начин с чл. 363, ал. 4 КЗ – и по двата текста за застрахователя възниква
субективно право да откаже изцяло или частично заплащането на З.обезщетение. И
по двата текста обаче се поставя условие пълната загуба да е причинена при, от
или вследствие на заблудата чрез предоставяне на неверни данни, съответно
неточно обявеното или премълчаното обстоятелство да е оказало въздействие за
настъпването на застрахователното събитие. В разглеждания случай районният съд
е констатирал, че застрахователното събитие е настъпило след връщането на застрахованото моторно превозно средство от
третото лице на застрахования, като въззивникът не е оспорил тази фактическа
констатация. Следователно невярно предоставените данни, съответно неточно
обявеното и премълчаното обстоятелство, че застрахованото моторно превозно
средство не се ползва само за лични нужди, а е било предоставено и на трето
лице, не допринесло за настъпването на застрахователното събитие (пълната
загуба). При това положение застрахователят няма право да откаже изцяло или
частично плащане на застрахователното обезщетение нито по т. 14. 8 от общите
условия, нито по чл. 363, ал. 4 КЗ.
Що се отнася
до възражението на въззивника по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, въззивният съд
споделя извода на първата инстанция, че уговореният в т. 58. 2. 1 от общите
условия 2-часов срок за уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие противоречи на повелителната норма на чл. 403, ал. 2,
изр. второ КЗ. Следователно уговорката за 2-часов срок е недействителна и се
замества от 24-часовия законов срок. Страните не са оспорили фактическата
констатация на районния съд, че на 15. 02. 2017 г. в 16, 08 час‚ (тоест около
29 часа след настъпването на застрахователното събитие) застрахователят е бил
уведомен от името на застрахования за противозаконното отнемане на мотокара.
Освен това т. 58. 1 от общите условия предвижда задължение за застрахования да
уведоми незабавно компетентните държавни органи за събитието в деня на
настъпването му, а от писмените доказателства по делото се установява, че
управителят на застрахования е подал съобщение за извършено престъпление до 07
РУ на СДВР на 15. 02. 2017 г. (тоест един ден след настъпването на застрахователното
събитие) – л. 101 от делото на районния съд.
При това
положение е налице началният елемент на фактическия състав на чл. 408, ал. 1,
т. 3 – застрахованият формално не е изпълнил своевременно (следователно не е
изпълнил) свои договорни задължения. В тежест на въззивника (ответника) обаче е
да установи при условията на пълно и главно доказване и останалите елементи от
фактическия състав на възражението (чл. 154, ал. 1 ГПК). В случая
застрахователят не е представил доказателства, че закъснялото изпълнение на
задълженията е довело до невъзможност отнетото застраховано моторно превозно
средство да бъде възстановено. При това положение възражението остава
недоказано и застрахователят не е доказал правото си нито на пълен, нито на
частичен отказ от заплащане на застрахователното обезщетение.
Въззивникът
възразява и срещу размера на присъденото З.обезщетение, като се позовава на
експертното заключение по допълнителната съдебна автотехническа експертиза.
Въззиваемото дружество, от друга страна, поддържа извода на районния съд за
кредитиране на експертното заключение по основната съдебна автотехническа
експертиза.
Въззивният съд
констатира от експертните заключения, че вещото лице е работело по данни от
няколко интернет източници поради естеството на застрахованото моторно превозно
средство (мотокар) и липсата на повече специализирани платформи за съдействие
при покупко-продажбата на подобна техника. При това положение приложеният от
вещото лице метод е бил единственият възможен. За да даде основното си
заключение вещото лице е използвало интернет сайтовете „мобиле.бг“ и
„аутолайн.бг“, като при изслушването е заявило, че офертите от тях са
достатъчни. Освен това въззивният съд констатира, че самите оферти са за
продажба на мотокари, които се намират в България (София, съответно Враца). От
друга страна, за да даде разреши поставената допълнителна задача, вещото лице е
трябвало да работи с посочения от въззивника (ответника) интернет сайт
„лектура“. След като е констатирало, че предложеният от въззивника (ответника)
сайт няма общо с оферти за техника и че можел да се ползва, но платената
версия, вещото лице е използвало за източници за допълнителното заключение
чуждестранни сайтове. За да кредитира основното заключение, районният съд е
изложил мотиви, че вещото лице не е могло да използва свободно специалните си
знания по допълнителната задача, които въззивният съд споделя. Освен това да се
даде доверие на допълнителното заключение би значело да се използват данни без
да се държи сметка за различията в икономическите и пазарни условия в нашата
държава и чужбина. По тези съображения въззивният съд приема, че първата
инстанция правилно е възприела основното експертно заключение за сметка на
допълнителното. Следователно районният съд правилно е определил размера на
дължимото З.обезщетение. С оглед доводите на въззивника и по изложените
съображения въззивният съд приема обжалваното решение за правилно в обжалваната
част.
Разноски.
Предвид изхода на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени сторените разноски. Въззивният съд констатира, че страни по договора
за правна защита и съдействие с адвоката (л. 26 от въззивното дело) са както
въззиваемото дружество, така и третото лице помагач на страната на въззивника. Уговореното
възнаграждение е в размер на 1 500 лева, като договорът обективира и
разписка за реалното му заплащане от
третото лице помагач. Третото лице помагач обаче няма право на разноски
(чл. 78, ал. 10 ГПК). Въззиваемото дружество, което има право на разноски, не
може да докаже, че реално ги е осъществило чрез така формулираната разписка.
Поради това и предвид разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски в
полза на въззиваемото дружество за въззивното производство не следва да бъдат
присъждани. При това положение излишно е да се разглежда възражението на
въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
203341, постановено на 27. 08. 2019 г. от Софийския районен съд, 70-и състав,
по гр. д. № 78040 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. в обжалваната част, в която ЗАД
„Армеец“, ЕИК*******, е осъдено да заплати на „К.1 И.“ ЕООД, ЕИК ********, по
предявения иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането
сумата от 20 507 лева и 16 стотинки, представляваща дължимо З.обезщетение
по комбинирана застрахователна полица № 0306Х0232001 от 16. 08. 2016 г., за
реализиран на 14. 02. 2017 г. риск – противозаконно отнемане на застрахованото
моторно превозно средство – мотокар марка „Хистер“, модел „Н2.50ХМ“ с
регистрационен номер С ***ведно със законната лихва от 11. 12. 2018 г. до
окончателното погасяване.
Решение №
203341, постановено на 27. 08. 2019 г. от Софийския районен съд, 70-и състав,
по гр. д. № 78040 по описа на Софийския районен съд за 2018 г., не е било
обжалвано и е влязло в сила в останалата част, в която искът по чл. 405, ал. 1
от Кодекса за застраховането е бил отхвърлен за горницата до пълния предявен
размер от 23 000 лева като неоснователен.
Настоящото
решение подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс в едномесечен
срок от връчването на преписа.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач „М М З.Б.“ ЕООД, ЕИК *******,
седалище и адрес на управление ***, на страната на въззивника „З.А.Д.А.“ АД.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Председател: Членове: 1. 2.