№ 614
гр. Бургас, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120201363 по описа за 2023 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. Б. Б. с ЕГН ********** против
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5078370 издаден от ОДМВР-гр.Бургас, с
който за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189
ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100 лева.
С жалбата се моли за отмяна на електронния фиш като неправилен и
незаконосъобразен, като излагат твърдения в тази насока. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява от пълномощник.
Постъпила е молба от упълномощения защитник на жалбоподателя, с която се доразвиват
изложените в жалбата твърдения. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – ОД МВР-Бургас, редовно призовани, не се
представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 28.07.2021г. в 11:51 часа, в област Бургас, по път II-99 км.1+400 към гр.Созопол,
техническо средство- мобилна система за контрол на скоростта СПУКС ARH CAM S1,
заснела, движещ се със скорост от 108 км./ч лек автомобил мрака „***“ модел „***“ с рег.№
***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В-26 за
движение в извън населено място до 80 км/ч. Отчетен бил толеранс от 3% на измерената
скорост. Въпросното нарушение било записано на файл. По-късно записите от системата за
1
контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***“ модел „***
с рег.№ *** е собственост на *** ЕООД с ЕИК *** със седалище в гр.*** и ползвател В. Б.
Б. с ЕГН ********** от гр.*** ул.“***.
Техническото средство - мобилна система за контрол на скоростта ARH CAM S1, към
датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по
делото документи - удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.21/ и протокол от
проверка на Българския институт по метрология /л. 20 /. За използването на мобилното
техническо средство бил изготвен и надлежен протокол и снимка /л. 22/ по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържащ всички законоустановени реквизити.
По делото не е представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Електронният фиш е
бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание "глоба" в
размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
от ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8
от ЗДвП, тъй като по делото не сa представени доказателства, удостоверяващи датата на
връчване на ЕФ на жалбоподателя. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя, нарушението следва да бъде
доказано по несъмнен начин с допустимите от закона доказателствени средства.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/ стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б/ мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, както е
в настоящия случай. В случая, видно от протокола от проверката и удостоверението за
2
одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона - ARH
CAM S1, с фабр. №11743d1.
Предвид обстоятелството, че скоростта, с която се е движил процесният автомобил е
установена със система, която е одобрена по предвидения ред, резултатите от нея могат да
се ползват, като годно доказателство. Скоростта е установена с одобрено от Български
институт по метрология автоматизирано техническо средство, преминало последваща
техническа проверка, съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, поради което следва да се приеме, че
то е било годно да изпълнява предназначението си.
Съдът приема, че електронния фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички
предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона - териториалната
структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено
мястото на извършване на нарушението - област Бургас, по път II-99 км.1+400 към
гр.Созопол, отразено е обстоятелството, че в този участък имало въведено с пътен знак В-26
ограничение на скоростта от 80 км/ч, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е
също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 28 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Легалното определение на „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за
нарушения от автоматизирани технически средства. Законодателят препраща към ЗАНН
относно процедурата по обжалване на ЕФ, съгласно чл. 189, ал.8 от ЗДвП, а в ал. 14 от
същия член, е препратил към общия закон само за неуредените случаи. Това означава, че
особената процедура, уредена в ЗДвП, се прилага такава, каквато е и така както е уредена в
специалния закон и само за неуредените случаи, както и само в частта на оспорване пред
съда на електронния фиш се прилага общия закон ЗАНН. В чл. 189, ал.4 от ЗДвП са
изчерпателно изброени реквизитите, които трябва да съдържа ЕФ, т.е. достатъчно е да
съдържа тези реквизити и да е издаден според образеца утвърден със Заповед № 1з-
305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи. След като в образеца за електронен
фиш и в изчерпателно изброените му в закона реквизити не се съдържа дата на издаване на
електронния фиш, име на длъжностно лице, подпис, следва да се приеме, че този реквизит
не е задължителен. Съдът не споделя изложените в жалбата възражения по този въпрос.
Относно възражението на жалбоподателя, че ЕФ не му е бил връчен по предвидения в
закона начин, съдът приема, а и с оглед липсата на доказателства относно датата на
3
връчване на ел. фиш, че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като правото му на защита не е било нарушено. Връчването на ЕФ има значение за
упражняване правото на защита срещу издадения акт, в случая жалбоподателя надлежно е
упражнил правото си да обжалва връчения му акт, запознал се е него и както беше посочено
съдът е приел жалбата за допустима.
Съдът счита, че АНО правилно е определил и субекта на
административнонаказателната отговорност. Видно от представената, като писмено
доказателство по делото справка за регистрация на МПС /л. 26 / се установява, че с
посочения регистрационен номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил
„*** ***“ с рег. № ***, собственост на “***“ ЕООД и с ползвател В. Б. Б.. Разпоредбата на
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика
или за този, на когото е предоставено моторното превозно средство. В разпоредбата на
чл.189, ал. 5 от ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът или ползвателят, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок
от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай първоначално
издаденият срещу собственика или ползвателя електронен фиш се анулира и се издава нов
електронен фиш срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е
сторено, поради което и правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В хода на
съдебното следствие също не се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват
административнонаказателната му отговорност. Жалбоподателят не е депозирал декларация
по чл.188 ЗДвП. Поради това съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП не е
оборена и за извършеното с автомобила нарушение следва да бъде ангажирана
отговорността на жалбоподателя, като регистриран ползвател на превозното средство. Това,
че в електронния фиш В. Б. е посочен и като собственик, освен като ползвател на МПС, не е
съществено нарушение, което да обоснове отмяната на ЕФ.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лева, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и
въпроса дали случая може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно
средство с превишена или несъобразена скорост е най-честата причина за настъпване на
пътно транспортно произшествие, поради което извършеното нарушение се характеризира с
висока степен на обществена опасност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 5078370 издаден
от ОДМВР-гр.Бургас, с който на В. Б. Б. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал.2 във
4
вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5