№ 13781
гр. София, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110175654 по описа за 2024 година
Предявен e осъдителен иск от . против . с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 268,73 лева, /при съобразяване на допуснатото
изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК в открито съдебно заседание/
представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 21.04.2022
г. в гр. . ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
18.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 21.04.2022г. около 14:30 часа в гр. Л. л.а.
марка „.“ модел .“ с рег. № ., управляван от ., поради неспазване на необходимата дистанция
от движещият се пред него автомобил „.а“ модел „.“ с рег. № . не успява да спре и се удря в
задната му част, в следствие на което са нанесени щети. Сочи, че увреденият автомобил е
застрахован към датата на ПТП по застраховка „Каско“ при ищеца съгласно застрахователна
полица № . със срок на действие от 00:00 часа на 01.03.2022г. до 24:00 часа на 28.02.2023г. В
исковата молба се твърди, че към датата на застрахователното събитие за МПС „.“ модел .“ с
рег. № ., който е виновен за настъпването на ПТП, има сключена с ответника валидна
застраховка „.“. Сочи се, че във връзка с причинените от ПТП вреди при ищцовото
дружество е била образувана преписка по щета № ., като нанесените щети били
отремонтирани в доверен сервиз за сумата в размер на 5 172,85 лева, за която сума е
издадена Фактура № .г от „.“ ООД, платена от застрахователя на 19.12.2022 г. Ищецът
посочва, че е изпратил на ответника регресна покана за заплащане на сума в размер на
5 184,85 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, като ответникът е
заплатил сумата от 3 919,12 лева. Ищецът твърди, че по процесната регресна претенция е
останала непогасена сума в размер на 1 268,73 лева, от която частично претендира сумата от
1
550 лева. С оглед на това претендира от ответника заплащането на процесната сума, като е
релевирано и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Изложени са твърдения, че ответникът е заплатил сумата от 3 919,12 лева, с което счита, че е
погасил изцяло претенцията на ищеца. Възразява относно причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и претендираните вреди. Оспорва иска по размер с аргумент, че
претендираната сума не отговаря на действителната стойност на вредите и цената на труд е
съществено завишена. Ето защо се моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411 от КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно правоотношение
между ищеца и собственика на увреденото ППС, 2. ищецът да е заплатил застрахователното
обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице предпоставките за
възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 от ЗЗД, а именно противоправно
поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите
и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4. наличие на действително
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „.”.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника да обори презумпцията по
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД относно вината на делинквента, а при установяване на посочените от
ищеца обстоятелства и че е погасил претендираното вземане изцяло.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането с изключение на тези касаещи вид причинените вреди и
съответно размера на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им сочат
и събраните писмени доказателства /застрахователна полица № ., ведно със специални
условия към нея и допълнително покритие „Помощ при пътуване – . на МПС за .,
двустранен констативен протокол за ПТП от 21.04.2022г, уведомление за щети по МПС от
21.04.2022г, опис по щета № . с посочени увредени детайли от МПС, доклад по щета № .,
фактура № .г. с посочени цени за материали и цени на труд, приемо-предавателен протокол
по поръчка № .от 15.12.2022г. за предоставяне на увреденото МПС ремонтиран от сервиз „.“
ООД на собственика с отбелязване, че ремонтът е извършен качествено и в срок при обща
стойност на ремонта – 5172.86 лева, преводно нареждане за извършено плащане на
застрахователно обезщетение в размер на 12712.86 лева и приложен опис № 27519, в който е
включен и стойността на щета ../. Именно поради това още с доклада по делото е обявено за
безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и увреденото лице за лек
автомобил марка „.а“ модел „.“ с рег. № ., по което твърдяното застрахователно събитие
2
представлява покрит риск; наличието на валиден към датата на ПТП договор по застраховка
„.“ между ответника и водача на МПС марка „марка „.“ модел .“ с рег. № .; механизма на
настъпване на ПТП и извършеното плащане от страна на ищеца на застрахователно
обезщетение в посочения размер. За тези обстоятелства от името на ответното дружество е
направено и изрично признание в отговора на исковата молба, което следва да бъде ценено
от съда по реда на чл.175 от ГПК. Като признание от страна на ответника следва да бъде
ценено и извършеното частично погасяване на регресното вземане чрез извършеното
плащане на сума в размер на 3 919,12 лева.
както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява признание
за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153
ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото при .
МПС, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца. Във връзка с това е
направеното и от ответника оспорване на причинените щети по вид и стойността на
разходите, необходими за възстановяването им. По така въведените възражение Софийски
районен съд приема следното:
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се
дължи от застраховател по задължителна застраховка „.“ на автомобилистите на увредените
трети лица се определя по правилата на чл. 499, ал. 2 от КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 от КЗ,
означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той е бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за
движение техническо състояние. Следователно застрахователят по . в хипотеза на регрес
спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване /Решение № 52 от 08.07.2010
г. по т.д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО/. При нейното пълно или частично унищожаване тази
действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според която
действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203 от КЗ /отм./ -
аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 от КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към момента
на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на
ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. №
627/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, като при определяне на обезщетението съдът, ползвайки
заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН /в
този смисъл Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО; Решение №
52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО; Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д.
№ 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І
ТО/.
3
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза, което
настоящият състав кредитира изцяло по реда на чл. 202 от ГПК, щетите по лек автомобил
марка „.а“ модел „.“ с рег. № . се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
на 21.04.2022г. ПТП в гр.Л. като до този извод експертът е достигнал при съобразяване на
механизма на процесното ПТП. Съдът намира, че следва да бъде посочено и че видно от
представеното писмо от „.“ АД – официалния вносител на .а в ., процесния увреден
автомобил е била приет за каросерен ремонт в сервиз в гр.. на 24.02.2022г, т.е два месеца
преди настъпване на процесното ПТП, поради което следва да се направи извод, че
евентуални щети настъпили преди датата на ПТП са били отстранени още тогава, т.е преди
датата на процесното ПТП не са били налице щети. Ето защо следва да се приеме за
неоснователно възражението на ответника, че не всички нанесени на застрахованото при
ищеца МПС са били в причинно-следствена връзка със застрахователното събитие каквото
по своята същност представлява оспорването на причинените вреди по вид направено в
отговора на исковата молба.
По отношение на стойността на нанесените щети, необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване на
процесното ПТП, вещото лице е категорично, че същата се равнява на 5197.78 лева, като е
съобразено обстоятелството и че увреденият автомобил е бил в експлоатация към
21.04.2022г. от приблизително 5 години след първоначалната регистрация. Предвид това
доколкото платеното от ищеца обезщетение в размер на 5172.85 лева е в по-нисък размер от
установения дължим такъв 5197.78 лева, възражението на ответника по отношение на
размера на платеното от ищеца обезщетение е неоснователно. Настоящият състав намира, че
действителните вреди в случая възлизат на 5172.85 лева, доколкото именно това е сумата
заплатена от ищеца на автосервиза за отстраняване на причинените по МПС вреди. Тази
сума не надвишава и посочената в заключението на автотехническата експертиза стойност –
5197.78 лева, необходима за възстановяване на застрахованата при ищцовото дружество лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП. Изчислената
именно по този начин стойност Софийски районен съд преценява като обективен критерий
за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален сервиз за
съответната марка автомобили и алтернативните доставчици, респ. определянето на средна
пазарна цена предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
Поради тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че дължимата от него
сума е в по-нисък размер съобразно и се равнява са платената от него сума в размер на
3919.12 лева или на стойността за възстановяване на МПС на база цени само на сервизи
извън официалния.
За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира, че следва да
подчертае, че съгласно представено писмо от „.“ АД /л. 78-79/ от делото застрахования при
ищеца автомобил е бил с удължена гаранция, а именно 5 години от датата на предаване на
автомобила на собственика му – 08.06.2017г, т.е бил е в гаранция до 08.06.2022г, в това
4
число и към датата на процесното застрахователно събитие. Предвид това, за застрахователя
по имуществена застраховка „Каско“ е налице задължение да заплати обезщетение за
отстраняване на вредите по този автомобил при официален сервис, доколкото същият е бил
в гаранция. Посоченото от процесуалния представител на ответника в открито съдебно
заседание относно приложимия срок на гаранцията – две години за производствени дефекти
и три години за лаково покритие, не намира приложение в конкретната хипотеза.
Посочените в писмото на „.“ АД /л. 78-79/ и цитирани от ответника срокове в случая касаят
производствени дефекти, а не такива настъпили в следствие на ПТП или друго събитие. По
отношение на тях следва да се съобрази посоченото в същото писмо относно удължената
гаранция, която видно от заявеното от официалния вносител е приложима в случая. Извън
горното следва да се подчертае, че даденото от вещото лице заключение по отношение на
средните пазарни цени за отстраняване на щетите по процесното МПС са изчислени на база
цени както на официален сервиз, така и на алтернативни такива и за това са „средни пазарни
цени“, а не цени единствено на официален сервиз. Именно в тази насока са и изявленията на
вещото лице, направени в откритото съдебно заседание. Видно от заключението по съдебно-
техническата експертиза вещото лице не е приело наличието на гаранция, тъй като при
изготвяне на заключението удостоверението за наличие на удължена гаранция не е било
представено по делото.
По делото безспорно е установено и обстоятелството, че ищцовото дружество е
заплатило застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по увреденото МПС
именно в размер на 5172.85 лева. Това обстоятелство се установява по категоричен начин от
представеното платежно нареждане от 19.12.2022г., от което е видно, че именно . .“ е
заплатило на сервиза, извършил ремонта на автомобила - „.“ ООД процесната сума.
С оглед изложеното настоящият състав счита, че стойността на нанесените на
застрахованото при ищеца МПС вреди е в размер на 5172.85 лева, към която сума следва да
се прибави и стойността на дължимите ликвидационни разходи, които не се оспорва, че се
равняват на 15 лева. Следователно общия размер на дължимата от ответника сума е 5187.85
лева. Предвид изложеното и доколкото регресното вземане възниква в размера на по-
малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане - в случая на
действителните вреди, От така посочената сума обаче следва да бъде приспадната
погасената от ответника преди предявяване на иска сума в размер на 3919.12 лева, поради
което ответникът дължи остатъка от 1268.73 лева, до който размер предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде изцяло уважен, с оглед направеното увеличение на размера на
исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените и претендирани от него разноски по делото. От ищеца е
представен списък по чл. 80 от ГПК, от който е видно, че се претендират заплатена държавна
такса в размер на 50 лева, такса за съдебно удостоверение – 5 лева, депозит за вещо лице –
150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. При съобразяване на
5
разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
на ОСГТК на ВКС, следва да присъди единствено разноските, за които от страна на ищеца
са ангажирани доказателства, че са реално сторени. От ищеца са представени доказателства
за заплащането на такси общо в размер на 55 лева, както и за заплащането на депозит за
вещо лице в размер на 150 лева. Представени са фактура № 6890/16.12.2024г, ведно с
приложение към нея с опис на щети и размер на възнаграждението по всяка щета с
включено ДДС, като за конкретната щета е 480 лева с ДДС. Приложено е и платежно
нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение по посочената фактура. Ето защо в
полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 685
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ., с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. ., да заплати на . .“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 411 КЗ сума в размер на
1 268,73 лева, представляваща непогасена част от регресна претенция за заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по преписка по щета № ., във връзка с настъпило на 21.04.2022
г. в гр. . ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на
18.12.2024 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА ., с ЕИК . и седалище и адрес на управление гр. ., да заплати на . .“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление гр. ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 685 лева - разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6